към чл. 33, ал. 1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г., в сила от 30.01.2017 г.) Защита срещу поражения от електрически ток Това приложение въвежда основните текстове от европейския хармонизиращ документ HD 60364-4-41:2011 "Електрически уредби за ниско напрежение. Част 4-41: Защити за безопасност - Защита срещу поражения от електрически ток". В него са определени основните изисквания за защита срещу поражения от електрически ток на хора и домашни животни по отношение на основната защита (защита срещу директен допир) и на защитата при дефект на изолация (защита при индиректен допир). 1. Общи изисквания 1.1. Защитните мерки се състоят от: - подходяща комбинация за осигуряване на основна защита и независимо осигуряване на защита при късо съединение, или - предоставяне на подобрена защита, която обхваща както основната защита, така и защитата при късо съединение. Допълнителна защита е част от защитна мярка, която се предвижда при определени условия на външни въздействия както при разполагане на специални места. 1.2. Във всяка част на уредбата трябва да бъдат взети една или повече защитни мерки, като се отчитат условията на външни въздействия. Обикновено се прилагат следните защитни мерки: - автоматично изключване на захранването; - двойна или усилена изолация; - електрическо разделяне на захранването; - безопасно свръхниско напрежение (БСНН) и предпазно свръхниско напрежение (ПСНН). 1.3. Мерките за защита, определени в т. 8 - затруднен достъп или разполагане на недостъпни места, се прилагат, когато до тези места има достъп само квалифициран персонал или друг персонал под наблюдението на квалифициран персонал. 1.4. Когато някои от условията за прилагането на защитна мярка не могат да бъдат удовлетворени, трябва да се приложат допълнителни мерки така, че да се осигури същото ниво на безопасност. 1.5. Различните защитни мерки, приложени за една уредба или за част от уредба или в рамките на едно оборудване, не трябва да си влияят взаимно, и по-специално отпадането на една от защитните мерки не трябва да води до нарушаване на функционалността на другите защитни мерки. 1.6. Осигуряването на защита при дефект на изолация (защита при индиректен допир) може да се пропусне при следното оборудване: - метални опори на изолаторите на въздушни линии, които са свързани със сградата и са извън зоната на ръчния обсег; - армирани със стомана бетонни колони на въздушни линии, за които арматурата е недостъпна; - достъпни токопроводими части, които поради малките си размери (около 50 х 50 mm) или поради тяхното разположение не могат да бъдат хванати или да влязат в контакт с част от човешкото тяло, при условие че свързването към защитен проводник може да се осъществи много трудно или не може да бъде надеждно; - метални тръби или други метални защитни обвивки на оборудване съгласно т. 3. 2. Защитна мярка "автоматично изключване на захранването" 2.1. Общи положения Автоматичното изключване на захранването е защитна мярка, при която: - основната защита се осъществява посредством основната изолация на тоководещите части или чрез бариери или покрития в съответствие с т. 7, и - защитата при дефект на изолация се осъществява от защитно еквипотенциално заземяване и автоматично изключване в случай на дефект на изолация в съответствие с т. 2.3 - 2.6, като не се изключва използване на електрооборудване от клас II на защита срещу поражения от електрически ток. Допълнително могат да се приложат и защитни мерки чрез защитни прекъсвачи за токове с нулева последователност (дефектнотокова защита) с ток на задействане, непревишаващ 30 mA, в съответствие с т. 6.1. 2.2. Изисквания към основната защита (защита срещу директен допир) Всяко електрическо оборудване трябва да съответства на приложимите за него условия за осъществяване на основна защита (защита срещу директен допир), описани в т. 7, или когато това е приложимо - в т. 8. 2.3. Изисквания към защитата при дефект на изолация (защита при индиректен допир) 2.3.1. Заземяване и защитно изравняване на потенциалите 2.3.1.1. Заземяване Достъпните токопроводими части трябва да са свързани към защитен проводник при специфичните условия за всеки тип схема на заземяване, както това е посочено в т. 2.4 - 2.6. Токопроводимите части, които са достъпни за едновременно допиране, трябва да са свързани към една и съща заземителна система поотделно, на групи или общо. Защитните проводници трябва да съответстват на изискванията, определени в приложение № 7. Всяка верига трябва да има свой защитен проводник, свързан към съответната защитна клема. 2.3.1.2. Защитна еквипотенциална връзка Във всяка сграда към главната защитна еквипотенциална връзка трябва да са свързани заземителният проводник, главната защитна клема и следните токопроводими елементи: - металните тръби в сградата за обществени услуги, например за газ, вода и др.; - токопроводимите конструктивни елементи, когато са достъпни при нормална употреба, инсталации за централно отопление и за кондициониране на въздуха, ако има такива; - металната арматура на конструкционен бетон, когато арматурата е достъпна и надеждно взаимносвързана. Когато токопроводимите елементи навлизат в сградата, те също трябва да са свързани колкото е възможно по-близо до мястото на навлизането им в сградата. Проводниците на защитно изравняване на потенциалите трябва да съответстват на изискванията, определени в приложение № 7. Всички метални екрани на телекомуникационните кабели трябва да са свързани към главната защитна еквипотенциална връзка, като се вземат предвид изискванията на собствениците или операторите на кабелите. 2.3.2. Автоматично изключване в случай на дефект на изолация 2.3.2.1. С изключение на случаите, описани в т. 2.3.2.5 и 2.3.2.6, защитното устройство трябва автоматично да изключва захранването на веригата или на оборудването в случай на дефект с пренебрежимо малък импеданс между тоководещата част и достъпните токопроводими части или защитен проводник във веригата или оборудването за време, предписано в т. 3.2.2, 3.2.3 или 3.2.4. 2.3.2.2. Максималните времена за изключване, посочени в таблицата, се прилагат за крайни вериги, чийто обявен ток не превишава 32 А. Максимални времена за изключване Схема 50 V < U0 <= 120 V 120 V < U0 <= 230 V 230 V < U0 <=400 V U0 > 400 V s s s s A.C. D.C. A.C. D.C. A.C. D.C. A.C. D.C. TN 0,8 Забележка 0,4 5 0,2 0,4 0,1 0,1 TT 0,3 Забележка 0,2 0,4 0,07 0,2 0,04 0,1 Когато при схема TT времето за изключване се изпълнява от устройство за защита срещу свръхтокове и при наличието на сигурна връзка за изравняване на потенциалите в уредбата, могат да бъдат приложени максималните времена за изключване за схема TN. U0 е номиналното напрежение между фаза и земя както при променливо, така и при постоянно напрежение. Забележка. Време за изключване може да бъде предписано и на основания, различни от защита срещу поражения от електрически ток. 2.3.2.3. При схемите TN се допуска време за изключване, непревишаващо 5 s, за разпределителни вериги и вериги, необхванати от т. 2.3.2.2. 2.3.2.4. При схемите ТТ се допуска време за изключване, непревишаващо 1 s, за разпределителни вериги и вериги, необхванати от т. 2.3.2.2. 2.3.2.5. За уредби с номинално напрежение U0, по-голямо от 50 V променливо или от 120 V постоянно, автоматичното изключване във времената, предписани съответно в т. 2.3.2.2, 2.3.2.3 или 2.3.2.4, не се налага, ако в случай на дефект спрямо защитния проводник или земята напрежението между източника и земята се намали за не повече от съответното време, предписано в табл. 1, или от 5 s (което е приложимо) до 50 V за променливо или 120 V за постоянно напрежение или до по-ниски стойности. В такива случаи автоматичното изключване трябва да се разглежда по съображения, различни от тези за защита срещу поражения от електрически ток. 2.3.2.6. Когато автоматичното изключване съгласно т. 2.3.2.1 не може да се постигне за времената, предписани съответно в т. 2.3.2.2, 2.3.2.3 или 2.3.2.4, трябва да се предвиди допълнителна връзка за защитно изравняване на потенциалите съгласно т. 6.2. 2.3.3. Допълнителна защита При променливи напрежения допълнителна защита чрез прекъсвачи за токове с нулева последователност (дефектнотокова защита) съобразно т. 6.1 трябва да е предвидена за: - щепселни съединения с номинален ток, непревишаващ 20 А, които се предвижда да бъдат използвани от лица без подготовка или за обща употреба, и - преносимо оборудване с номинален ток, непревишаващ 32 А, предвидено за работа на открито. 2.4. Схема TN 2.4.1. При схемите TN надеждността на заземяването на уредбата зависи от сигурността на заземяването на проводниците PE или РЕN. Когато заземяването е осигурено чрез обществена захранваща или подобна мрежа, съответствието с необходимите условия е отговорност на оператора на тази мрежа. Примери за необходими условия са: - проводникът PEN да е заземен в множество точки и да е инсталиран по такъв начин, че да се минимализира рискът от прекъсване на проводника PEN; - RB/RE ? 50 V / (U0 - 50 V), където: RB е съпротивлението на всички паралелни заземители, W; RE - минималното контактно съпротивление на токопроводимите части, които не са свързани към защитен проводник, през които може да протича ток при дефект на изолация фаза - земя, W; U0 - номиналното променливо напрежение спрямо земя (ефективна стойност), V. 2.4.2. Неутралната или средната точка на захранващата мрежа трябва да е заземена. Когато неутралната или средната точка не е достъпна или няма такава точка, трябва да е заземен един фазов проводник. Достъпните токопроводими части на уредбата трябва да са свързани чрез защитен проводник към главната защитна клема на уредбата, която трябва да е свързана с неутралната точка на електрозахранването. Когато има други възможности за ефективно заземяване, се препоръчва защитният проводник да се свърже, където това е възможно. Многократното заземяване в допълнителни точки, разпределени колкото е възможно по-равномерно, може да бъде необходимо, за да се осигури запазването на потенциала на защитния проводник в случай на дефект, колкото е възможно по-близък до този на земята. В големи сгради, като високоетажни блокове, не е възможно допълнително заземяване на защитните проводници по практически причини. В такива сгради защитното изравняване на потенциалите заземяване между защитните проводници и достъпните токопроводими части изпълнява подобна функция. Препоръчва се защитните проводници PE и PEN да се заземяват там, където те влизат в сградите или помещенията, като се отчита и всеки отклонен ток на неутралната точка. 2.4.3. При фиксирани инсталации един проводник може да служи едновременно като защитен и неутрален (проводник PEN), при условие че са спазени изискванията на приложение № 7. Във веригата на проводника PEN не трябва да се свързват никакви устройства за прекъсване или превключване. 2.4.4. Характеристиките на защитните устройства (т. 2.4.5) и импедансите на веригите трябва да отговарят на следното изискване: Zs x Ia ? U0, където: Zs е импедансът, W, на контура на дефекта, включващ: - токоизточника; - фазовия проводник към точката на дефекта, и - защитния проводник между точката на дефекта и източника; Ia - токът, A, предизвикващ задействане на устройството за автоматично изключване в границите на времето, определено по т. 2.3.2.2 или 2.3.2.3; когато се използва защитен прекъсвач за токове с нулева последователност, токът Ia е номиналният ток на задействане на прекъсвача, осигуряващ изключване за времето, определено съгласно т. 2.3.2.2 или 2.3.2.3; U0 - номиналното напрежение (променливо или постоянно) спрямо земя, V. 2.4.5. При схема TN за защита при дефект на изолация (индиректен допир) могат да се използват следните защитни устройства: - устройства за защита срещу свръхтокове; - прекъсвачи за защита срещу токове с нулева последователност. Прекъсвачи за защита срещу токове с нулева последователност не трябва да се използват при схема TN-C. Когато при схема TN-C-S се използва прекъсвач за токове с нулева последователност, от страната на товара не трябва да има проводник PEN. Връзката между защитния проводник PE с проводника PEN трябва да е извършена от страна на източника (преди прекъсвача за токове с нулева последователност). 2.5. Схема TT 2.5.1. Всички достъпни токопроводими части, защитени общо чрез едно и също защитно устройство, трябва да са свързани чрез защитни проводници и присъединени към заземител, общ за всички тези части. Когато се използват няколко последователно разположени защитни устройства, това изискване се прилага поотделно за всички достъпни токопроводими части, защитени чрез съответното устройство. Неутралната или средната точка на захранващата мрежа трябва да е заземена. Когато неутралната или средната точка не е достъпна или няма такава, трябва да е заземен един фазов проводник. 2.5.2. При схемите ТТ за защита при дефект на изолация (защита при индиректен допир) се използват основно прекъсвачи за защита срещу токове с нулева последователност. Алтернативно, за защита при дефект на изолация (защита при индиректен допир) могат да се използват устройства за защита срещу свръхтокове, при условие че е осигурена надеждно и постоянно ниска стойност на Zs. 2.5.3. Когато за защита при дефект на изолация (защита при индиректен допир) се използват прекъсвачи за защита срещу токове с нулева последователност, трябва да са изпълнени следните условия: - времето за изключване да е съгласно т. 2.3.2.2 или 2.3.2.3, и където: Ra е сумата от съпротивленията, W, на заземителя и защитния проводник за заземяване на достъпните токопроводими части; - номиналният ток, А, на задействане на прекъсвача за токове с нулева последователност. 2.5.4. Когато се използва устройство за защита срещу свръхтокове, трябва да е изпълнено следното изискване: Zs x Ia ? U0, където: Zs е импедансът, W, на контура на дефекта, включващ: - токоизточника; - фазовия проводник към точката на дефекта; - защитния проводник за заземяване на достъпните токопроводими части; - заземителния проводник; - заземителя на уредбата; - заземителя на източника; Ia - токът, A, предизвикващ автоматичното прекъсване чрез защитното устройство в границите на времето, предписано в т. 2.3.2.2 или 2.3.2.4; U0 - номиналното напрежение (променливо или постоянно) между фаза и земята, V. 2.6. Схема IT 2.6.1. При схема IT тоководещите части трябва да са изолирани от земята или свързани със земята посредством импеданс с достатъчно голямо съпротивление. Тази връзка се прави или в неутралната точка на уредбата, или в изкуствена неутрална точка. Последната може да е свързана директно със земя, ако съответстващият хомополярен импеданс има достатъчна стойност. Когато няма никаква неутрална или средна точка, един фазов проводник може да се свърже към земя през импеданс. При първи дефект спрямо достъпна токопроводима част или земя токът на дефекта е малък и автоматично изключване съобразно т. 2.3.2 не е задължително, ако условието на т. 2.6.2 е спазено. Във всеки случай трябва също така да бъдат взети мерки за избягване на риска от опасни патофизиологични ефекти за хора в контакт с достъпни за едновременно допиране токопроводими части в случай на два или повече едновременни дефекта. 2.6.2. Достъпните токопроводими части трябва да са заземени поотделно, на групи или общо. Следните условия трябва да са изпълнени: - при променливотокови мрежи - RА x Id ? 50 V; - при постояннотокови мрежи - RА x Id ? 120 V, където: RА e сумата от съпротивленията, W, на заземителния електрод и защитните проводници за заземяване на достъпните токопроводими части; Id - токът на дефект, А, в случай на пръв дефект с малък импеданс между фазов проводник и достъпна токопроводима част; стойността на Id отчита токовете на утечка и общия импеданс на заземяването на електрическата уредба. 2.6.3. При схемите IT се използват следните устройства за контрол и защита: - устройства за контрол на изолацията; - устройства за контрол на токовете с нулева последователност; - устройства за локализация на мястото на дефекта; - устройства за защита срещу свръхтокове; - прекъсвачи за защита от токове с нулева последователност. 2.6.3.1. В случаите, когато схеми IT се използват за осигуряване на непрекъснатост на захранването, се използват устройства за контрол на изолацията, които да индикират възникването на първи дефект на тоководеща част спрямо достъпна токопроводима част или земя. Тези устройства трябва да задействат звукова и/или визуална сигнализация, която да продължава, докато има дефект. Ако има и звуков, и визуален сигнал, допустимо е да бъде изключен звуковият сигнал. 2.6.3.2. С изключение на случая, когато защитното устройство е въведено в действие, за да прекъсне захранването при първи дефект, може да се инсталира устройство за контрол на токовете с нулева последователност или устройства за локализация на мястото на дефекта с цел да се индикира възникването на първи дефект на тоководеща част спрямо достъпна токопроводима част или земя. Това устройство трябва да задейства звукова и/или визуална сигнализация, която да продължава, докато има дефект. Ако има и звуков, и визуален сигнал, допустимо е да бъде прекъснат звуковият сигнал, но визуалният сигнал трябва да продължава до отстраняване на дефекта. 2.6.4. След възникването на първи дефект условията за автоматично изключване на захранването в случай на последващ втори дефект в различни тоководещи проводници са, както следва: а) когато достъпни токопроводими части са взаимносвързани чрез защитен проводник и общо заземени в рамките на същата заземителна система, условията за схема TN са приложими, и: когато неутралният проводник в променливотокови мрежи или средният проводник в постояннотокови мрежи не са изведени, трябва да е изпълнено следното условие: 2IaZs ? U, а когато неутралният проводник в променливотокови мрежи или средният проводник в постояннотокови мрежи са изведени, трябва да е изпълнено следното условие: 2IaZ's ? U0, където: U0 е номиналното напрежение (променливо или постоянно), V, между фазов проводник и неутрален или среден проводник; U - номиналното напрежение (променливо или постоянно), V, между фазовите проводници; Zs - импедансът, W, на контура на дефекта, съставен от фазов проводник и защитния проводник на веригата; Z's - импедансът, W, на контура на дефекта, съставен от неутралния проводник и защитния проводник на веригата; Ia - токът, A, предизвикващ автоматичното сработване на защитното устройство в границите на времето, предписано в т. 2.3.2.2 за схема TN или в т. 2.3.2.3; б) когато достъпните токопроводими части са заземени на групи или поотделно, трябва да бъде спазено следното условие за защита: RА x Iа ? 50 V, където: RА e сумата от съпротивленията, W, на заземителя и на защитния проводник за заземяване на достъпните токопроводими части; Iа - токът, А, предизвикващ автоматичното сработване на защитното устройство за време, съответстващо на таблицата по т. 2.3.2.2, аналогично на схема TT по т. 2.3.2.2 или за време по т. 2.3.2.4. 2.7. Функционално свръхниско напрежение (ФСНН) 2.7.1. Общи положения Когато по функционални причини номиналното напрежение не превишава 50 V променливо или 120 V постоянно, но не са изпълнени всички условия по т. 5 за безопасно свръхниско напрежение (БСНН) или за предпазно свръхниско напрежение (ПСНН) и когато БСНН или ПСНН не са необходими, трябва да се вземат допълнителни мерки, описани в т. 2.7.2 и 2.7.3, за да се осигури основната защита (защита срещу директен допир) и защитата при дефект на изолация (защита при индиректен допир). Тази комбинация от мерки е известна като функционално свръхниско напрежение (ФСНН). 2.7.2. Изисквания за основна защита (защита срещу директен допир) Основната защита се осигурява посредством един от двата метода: - основна изолация, съответстваща на минималното изпитвателно напрежение за първичната верига на източника на свръхниското напрежение; - защитни прегради или обвивки. 2.7.3. Изисквания за защита при дефект на изолация (защита при индиректен допир) Достъпните токопроводими части на оборудването на токовия кръг с функционално свръхниско напрежение трябва да са свързани към защитния проводник на основния кръг на източника, при условие че основният кръг е обект на защита с автоматично изключване на захранването съобразно т. 2.3 - 2.6. 2.7.4. Източници Източниците за захранване на ФСНН трябва да са или трансформатори с обикновено разделяне на намотките, или да отговарят на т. 2.3. Когато веригата за функционално свръхниско напрежение се захранва от верига с по-високо напрежение посредством устройство, което не осигурява поне обикновено разделяне между входа и изхода с функционално свръхниско напрежение, като например автотрансформатор, потенциометър, полупроводниково устройство и др., изходната верига се приема за разширение на входната верига и за нея трябва да бъде приложена същата защитна мярка, която е приложена за входната верига. 2.7.5. Щепселни съединения (щепсели и контакти) Щепселите и контактите на веригите с функционално свръхниско напрежение трябва да отговарят на следните изисквания: - щепселите да не могат да се включват в контакти за друго напрежение; - контактите да не позволяват включване на щепсели за други напрежения; - контактите да предоставят връзка със защитен проводник. 3. Защитна мярка "двойна или усилена изолация" 3.1. Общи положения 3.1.1. Двойната или усилената изолация е защитна мярка, при която: - основната защита се осигурява от основната изолация, а защитата при дефект на изолация се осигурява от допълнителна изолация, или - основната защита и защитата при дефект на изолация се осигуряват от усилена изолация на тоководещите части и достъпните токопроводими части. Тази защитна мярка предотвратява възникването на опасно напрежение в достъпните токопроводими части на електрическото оборудване при компрометиране на основната изолация. 3.1.2. Двойната и усилената изолация са приложими за всички случаи освен ограниченията, посочени от производителя в съпроводителната документация на оборудването. 3.1.3. Когато тази защитна мярка ще се използва като единствена защитна мярка (т.е. там, където токов кръг или част от уредбата ще се състои изцяло от оборудване с двойна или усилена изолация), трябва да се провери дали кръгът или частта от уредбата, за която се прилага мярката, ще е под ефективно наблюдение при нормална експлоатация така, че няма да се допусне извършване на промяна, която да застраши ефективността на защитната мярка. Следователно тази защитна мярка не трябва да се прилага за кръгове, които включват инсталационни контакти, или където потребител може да смени части от оборудването без надзор. 3.2. Изисквания за основната защита (защита срещу директен допир) и защитата при дефект на изолация (защита при индиректен допир) 3.2.1. Електрическо оборудване Когато двойната или усилената изолация се използва за цялата уредба или за част от уредбата, електрическото оборудване трябва да отговаря на изискванията на следните точки: - т. 3.2.1.1, или - т. 3.2.1.2 и 3.2.2, или - т. 3.2.1.3 и 3.2.2. 3.2.1.1. Електрическото оборудване трябва да бъде от следните видове, подложени на типови изпитания и маркирани съобразно приложимите за тях правила: - електрическо оборудване, което има двойна или усилена изолация (оборудване от клас II на защита срещу поражения от електрически ток); - електрическо оборудване, описано в съответния продуктов стандарт като еквивалентно на клас II, например електрически табла с тотална изолация. 3.2.1.2. Допълнителна изолация, която обхваща електрическо оборудване само с основна изолация, поставена в процеса на изграждане на електрическата уредба, осигурява степен на безопасност, еквивалентна на тази за електрическо оборудване, съответстващо на т. 3.2.1.1, и отговаряща на условията, определени в т. 3.2.2.1 - 3.2.2.3. 3.2.1.3. Усилена изолация, която обхваща неизолирани тоководещи части, поставена в процеса на изграждане на електрическата уредба, осигурява степен на безопасност, еквивалентна на тази за електрическо оборудване, съответстващо на т. 3.2.1.1, и отговаряща на условията, определени в т. 3.2.2.2 - 3.2.2.3. Такава изолация се допуска само тогава, когато конструктивни причини не позволяват реализирането на двойна изолация. 3.2.2. Обвивки 3.2.2.1. В състояние на функционална пригодност всички токопроводими части на електрическото оборудване, които са разделени от тоководещите части само с основна изолация, трябва да бъдат затворени в изолационна обвивка, която осигурява степен на защита поне IPXXB или IP2X. 3.2.2.2. В сила са следните изисквания: - през изолационната обвивка не трябва да преминават токопроводими части, които могат да разпространяват потенциал, и - обвивката не трябва да съдържа изолационни винтове или други изолационни закрепващи елементи, за които може да се наложи да бъдат свалени или е вероятно да бъдат свалени по време на изграждане и поддръжка и чиято замяна с метални винтови съединения или други метални закрепващи елементи може да компрометира изолацията, осигурявана от обвивката. Когато през изолационната обвивка трябва да преминават елементи за механични връзки, например органи за управление на вградени апарати, те трябва да са разположени по такъв начин, че защитата срещу поражения от електрически ток да не бъде компрометирана. 3.2.2.3. Когато обвивката има врати или подвижни капаци, които могат да бъдат отворени без помощта на инструмент или ключ, всички токопроводими части, които са достъпни при отворена врата или капак, трябва да са защитени чрез изолационната преграда, осигуряваща степен на защита не по-ниска от IPXXB или IP2X, така че да не позволява на хора случайно да влязат в контакт с тези части. Изолационната преграда трябва да може да се сваля само с помощта на инструмент или ключ. 3.2.2.4. Токопроводимите части, обхванати от изолационната обвивка, не трябва да са свързани със защитен проводник. Възможно е обаче да има решения за присъединяване на защитни проводници, за които е необходимо да преминават през обвивката за свързване на друго електрическо оборудване, чиято захранваща верига също преминава през обвивката. Във вътрешността на обвивката такива проводници и техните клеми трябва да са изолирани като тоководещите части, а клемите трябва да са означени по възприетия начин. Достъпните токопроводими части и междинните части не трябва да са свързани към защитен проводник, освен ако това е предвидено от спецификациите на съответното оборудване. 3.2.2.5. Обвивката не трябва да влияе неблагоприятно на функционирането на така защитеното оборудване. 3.2.3. Изграждане (инсталиране) 3.2.3.1. Инсталирането на оборудването, дадено в т. 3.2.1 (закрепване, свързване на проводници и др.), трябва да е направено по такъв начин, че да не се наруши защитата, съответстваща на спецификацията на оборудването. 3.2.3.2. Освен за случаите, в които се прилага т. 3.1.3, веригата, захранваща оборудване от клас II, трябва да има защитен проводник по цялото си протежение с присъединяване в края на инсталацията и за всеки аксесоар. Това изискване отчита възможността за подмяна на оборудване от клас II с оборудване от клас I на защита срещу поражения от електрически ток. 3.2.4. Инсталации (проводникови системи) 3.2.4.1. За изградените инсталации се приема, че отговарят на изискванията на т. 3.2, ако: а) номиналното напрежение на инсталациите не е по-малко от номиналното напрежение на уредбата и е не по-високо от 300/500 V, и б) са взети адекватни мерки за механична защита на основната изолация посредством една или повече от следните мерки: - кабелите са с неметална обвивка, или - използвани са неметални кабелни канали. 4. Защитна мярка "електрическо разделяне" 4.1. Общи положения 4.1.1. Електрическото разделяне е защитна мярка, посредством която: - се осигурява основна защита чрез основна изолация на тоководещите части или чрез прегради и обвивки, и - защитата при дефект на изолация се осигурява посредством защитно разделяне на разделената верига от другите вериги и от земя. 4.1.2. С изключение на случаите, посочени в т. 4.1.3, тази защитна мярка трябва да се ограничи до захранването само на един елемент от потребител, захранван от един просто разделен източник, изолиран от земя. 4.1.3. Когато повече от едно електрическо устройство се захранва от един разделен с просто разделяне източник, изолиран от земя, трябва да са изпълнени допълнителни изисквания. 4.2. Изисквания за защита при дефект на изолация (защита при индиректен допир) 4.2.1. Защитата чрез електрическо разделяне трябва да съответства на т. 4.2.2 - 4.2.6. 4.2.2. Защитно разделената верига трябва да се захранва от източник, който има поне просто разделяне, а напрежението на отделения кръг не трябва да превишава 500 V. 4.2.3. Тоководещите части на защитно разделената верига не трябва да имат никаква обща точка с друга верига, със земя или със защитен проводник. За спазване на правилата за електрическо разделяне между веригите трябва да има основна изолация. 4.2.4. Гъвкавите кабели на разделените вериги трябва да са достъпни за визуален контрол по протежение на участъците, в които могат да бъдат подложени на механични увреждания. 4.2.5. За защитно разделените вериги се препоръчва да се използват отделни инсталации. Когато не може да се избегне използването на проводници от една инсталация за защитно разделени вериги и за други вериги, трябва да се използват многопроводни кабели без никаква метална обвивка или изолирани проводници, положени в изолационни канали, при условие че: - кабелите и проводниците са за напрежение най-малко равно на най-високото използвано напрежение, и - всяка верига е защитена срещу свръхтокове. 4.2.6. Достъпните токопроводими части на защитно разделените вериги не трябва да са свързани нито към защитен проводник, нито към достъпни токопроводими части от други вериги, нито към земя. 5. Защитна мярка "безопасно свръхниско напрежение и предпазно свръхниско напрежение" 5.1. Общи положения 5.1.1. Защитата чрез свръхниско напрежение е защитна мярка, която се реализира чрез две различни системи със свръхниско напрежение: - безопасно свръхниско напрежение (БСНН), и - предпазно свръхниско напрежение (ПСНН). Тези системи осигуряват безопасността чрез: - ограничаване на напрежението на веригите за БСНН и ПСНН до горните граници за област I на напреженията (до 50 V променливо напрежение и до 120 V постоянно напрежение); - защитно разделяне на веригите за БСНН и ПСНН от всички други вериги, които не са за БСНН и ПСНН; - само за веригите за БСНН се изисква и основна изолация между веригите за БСНН и земята. 5.1.2. Използването на БСНН и ПСНН е защитна мярка, която може да се прилага при всички случаи. В специализирани нормативни актове свръхниското напрежение може да бъде ограничено до стойности, по-ниски от 50 V променливо напрежение и 120 V постоянно напрежение. 5.2. Изисквания за основна защита (защита срещу директен допир) и за защита при дефект на изолация (защита при индиректен допир) Основната защита и защитата при дефект на изолация се приемат за осигурени, когато: - номиналното напрежение не може да превиши горната граница на напреженията за област I, - за захранване се използва един от източниците, описани в т. 5.3, и - са спазени условията по т. 5. Забележка. При постояннотокови вериги, захранвани от акумулатори, при зареждането на акумулаторите зарядните напрежения превишават номиналното напрежение на акумулаторите. Това обаче не налага никакви допълнителни защитни мерки към определените в т. 5. Все пак напрежението при зареждане не трябва да превишава 75 V променливо и 150 V постоянно. 5.3. Източници на БСНН и ПСНН За захранване на веригите за БСНН и ПСНН могат да се използват следните източници: 5.3.1. защитен разделящ трансформатор; 5.3.2. източник, осигуряващ степен на безопасност, еквивалентна на тази на защитен разделящ трансформатор, например електромашинен преобразувател с разделени намотки, осигуряващ еквивалентна изолация; 5.3.3. електрохимичен източник - батерия или акумулатор, или друг източник, който не зависи от верига за по-високо напрежение, например агрегат двигател с вътрешно горене - генератор; 5.3.4. някои видове електронни устройства, отговарящи на съответните стандарти, при които са взети мерки напрежението на изходните клеми да не може да превиши стойностите, дадени в т. 5.1.1, дори в случай на вътрешен дефект на електронното устройство; по-високи напрежения на изходните клеми могат да бъдат допуснати само ако в случай на допир - директен или индиректен - напрежението на изходните клеми незабавно се снижава до стойностите, дадени в т. 5.1.1, или до по-ниски стойности; 5.3.5. подвижните източници, захранвани с ниско напрежение, например защитни разделящи трансформатори или групи мотор-генератори, трябва да се избират или инсталират в съответствие с изискванията за защита с двойна или усилена изолация (т. 3). 5.4. Изисквания към веригите за БСНН и ПСНН 5.4.1. Веригите за БСНН и ПСНН трябва да притежават: - основна изолация между техните тоководещи части и тоководещите части на други вериги за БСНН и ПСНН, и - защитно разделяне между техните тоководещи части и тези на веригите, които не са за БСНН и ПСНН, изпълнено като двойна или усилена изолация или чрез основна изолация и защитен екран, оразмерени за най-високите налични напрежения. Веригите за БСНН трябва да имат основна изолация между техните тоководещи части и земята. Веригите за ПСНН и/или достъпните токопроводими части на оборудването, захранвано от тези вериги, могат да са заземени. Заземяването на веригите за ПСНН може да се осъществи чрез свързване към земя или към защитен заземителен проводник в самия източник. 5.4.2. Защитното разделяне между веригите за БСНН и ПСНН и тоководещите части на други вериги, които имат по-слаба базова изолация, може да се постигне посредством един от следните начини: - проводниците във веригите за БСНН и ПСНН трябва допълнително към тяхната основна изолация да са снабдени с неметална обвивка или шланг; - проводниците във веригите за БСНН и ПСНН трябва да са разделени от проводниците на кръгове с напрежения, по-високи от тези в област I, чрез заземен метален екран или чрез заземена метална обвивка; - инсталациите на другите вериги са в съответствие с т. 3.2.4.1; - физическо разделяне. В многожилен кабел или при групирани по друг начин проводници могат да се съдържат вериги с напрежения, по-високи от тези в област I, ако проводниците на веригите за БСНН и ПСНН са изолирани за най-високите участващи напрежения. 5.4.3. Щепселите и контактите за веригите за БСНН и ПСНН трябва да отговарят на следните изисквания: - щепселите да не могат да се включват в контакти, захранвани с други напрежения; - контактите не трябва да допускат включване на щепсели, предвидени за други напрежения; - щепселите и контактите за БСНН не трябва да имат защитно щепселно съединение. 5.4.4. Достъпните токопроводими части на веригите за БСНН не трябва да са свързани електрически със земя, нито с тоководещи части или защитни проводници, принадлежащи на други вериги. 5.4.5. Когато номиналното напрежение превишава 25 V променливо или 60 V постоянно или ако оборудването е потопено, основната защита (защитата срещу директен допир) за веригите за БСНН и ПСНН трябва да е осигурена чрез: - изолация в съответствие т. 7.1, или - прегради или обвивки в съответствие с т. 7.2. Основна защита (защита срещу директен допир) в общия случай не е необходима при нормални сухи условия за: - веригите за БСНН, в които номиналното напрежение не превишава 25 V променливо или 60 V постоянно; - веригите за ПСНН, за които номиналното напрежение не превишава 25 V променливо или 60 V постоянно, и ако достъпните токопроводими части и/или тоководещите части са свързани чрез защитен проводник към главната защитна клема. Във всички други случаи основна защита не е необходима, когато номиналното напрежение на веригите за БСНН и ПСНН не превишава 12 V променливо или 30 V постоянно. 6. Допълнителна защита 6.1. Допълнителна защита чрез прекъсвачи за токове с нулева последователност 6.1.1. Използването на прекъсвачи за токове с нулева последователност с ток на задействане не по-голям от 30 mA се приема като допълнителна защита в променливотоковите мрежи в случай на излизане от строя на основната защита (защитата срещу директен допир) и/или на мерките за защита при дефект на изолация (защитата при индиректен допир), както и в случай на небрежност от страна на потребителите. 6.1.2. Използването на прекъсвачи за токове с нулева последователност не се приема за достатъчна мярка за пълна защита и не премахва необходимостта от прилагане на една от защитните мерки, описани в т. 2 - 5. 6.2. Допълнителна защита чрез защитно изравняване на потенциалите и заземяване 6.2.1. Допълнителната защита чрез защитно изравняване на потенциалите и заземяване се приема за допълнение към защитата при дефект на изолация (защитата при индиректен допир). Тя не изключва необходимостта от изключване на захранването по други причини, например защита срещу пожар, термични напрежения в оборудването и др. Допълнителната защита чрез защитно изравняване на потенциалите и заземяване може да включва всички достъпни за едновременно допиране токопроводими части на фиксирано оборудване или на токопроводими елементи, включително доколкото е възможно, основната арматура на стоманобетонните конструкции на сградите. Към защитното изравняване на потенциалите трябва да бъдат свързани защитните проводници на цялото оборудване, включително и на инсталационните контакти. 6.2.2. Когато има съмнение относно ефективността на защитното изравняване на потенциалите, трябва да бъде извършена проверка, за да се потвърди, че съпротивлението R между всяка разглеждана достъпна токопроводима част и всеки токопроводим елемент, достъпни за едновременно допиране, отговаря на следното условие: R ? 50 V/Ia за променлив ток и R ? 120 V/Ia за постоянен ток, където Ia е токът на задействане, А, на защитното устройство: - за прекъсвачи за токове с нулева последователност - за защитни устройства срещу свръхток - токът, предизвикващ задействане за време до 5 s. 7. Начини за реализиране на основна защита (защита срещу директен допир) 7.1. Изолация на тоководещите части Тоководещите части трябва да са изцяло покрити с изолация, която може да се премахне само чрез разрушаване. Изискванията към изолацията на електрооборудването са определени в приложимите за него стандарти. 7.2. Прегради или обвивки 7.2.1. Тоководещите части трябва да са в обвивки или зад прегради, които осигуряват степен на защита най-малко IPXXB или IP2X, освен когато се използват големи отвори по време на подмяна на части, като предпазители или фасунги, или където големите отвори са необходими, за да може оборудването да функционира правилно в съответствие с изискванията за това оборудване: - трябва да се вземат подходящи мерки, които да предотвратят допир по невнимание на хора или животни с тоководещите части, и - трябва да се осигури, доколкото е възможно на практика, пълната информираност на хората за възможността да се допрат през отворите до части под напрежение, които не трябва да бъдат допирани самоволно, - отворите трябва да са толкова малки, колкото това е възможно, с оглед спазване на изискванията за правилно функциониране и подмяна на елемент. 7.2.2. Хоризонталните горни повърхности на обвивките, които са лесно достъпни, трябва да осигуряват степен на защита поне IPXXD или IP4X. 7.2.3. Преградите и обвивките трябва да са здраво закрепени по местата си и да имат достатъчна стабилност и износоустойчивост, за да поддържат изискваните степени на защита с достатъчно разделяне спрямо тоководещите части при известните условия на нормална експлоатация, като се отчитат и външните въздействия. 7.2.4. Когато е необходимо да се премахнат преградите, да се отворят обвивките или да се снемат части от обвивките, това трябва да е възможно единствено посредством: - използване на инструмент или ключ, или - изключване на захранването на тоководещите части, които са обект на защита, посредством тези прегради или обвивки, като възстановяването на захранването трябва да е възможно само след като преградите или обвивките са поставени обратно на мястото им, или - разполагане на втора междинна преграда, осигуряваща най-малко степен на защита IPXXB или IP2X, която може да се премахне само с използване на инструмент или ключ. 7.2.5. Когато зад преграда или обвивка е инсталирано оборудване, което може да запази опасни електрически заряди и след като е било изключено (кондензатори и др.), трябва да има поставен предупредителен знак. Малки кондензатори като тези, използвани за гасене на дъга, за закъснение на сработването на релета и др., не се разглеждат като опасни. Случайният допир не се смята за опасен, когато напрежението, възникващо от статични заряди, не превишава 120 V постоянно за период, по-малък от 5 s след изключване на захранването. 8. Затруднен достъп и разполагане на недостъпни места 8.1. Защитните мерки "затруднен достъп" и "разполагане на недостъпни места" осигуряват само основна защита (защита срещу директен допир). Те се прилагат в уредби със или без защита при дефект на изолация (защита при индиректен допир), които са под контрол или наблюдение от квалифициран персонал. Условията на наблюдение и контрол, при които защитните мерки по т. 8 могат да се прилагат като част от защитните мерки, са описани в т. 1.3. 8.2. Затруднен достъп 8.2.1. Препятствията трябва да предотвратяват: - случайно доближаване на части от тялото до тоководещи части, или - случайно допиране до тоководещи части по време на работа по оборудване под напрежение в процеса на експлоатацията. 8.2.2. Препятствията могат да се премахват без използване на инструмент или ключ, но трябва все пак да са закрепени по начин, възпрепятстващ случайното им премахване. 8.3. Разполагане на недостъпни места 8.3.1. Разполагането на недостъпни места има за цел само да предотврати случаен допир с тоководещите части. В зоната на досегаемост не трябва да има едновременно достъпни за допиране части с различни потенциали, показана на фигура П1.1. Фигура П1.1. Зона на досегаемост 8.3.2. Когато в нормални условия има ограничения в хоризонтално направление посредством препятствие (като перила или решетъчно пано), които осигуряват степен на защита, по-ниска от IРXXB или IP2X, зоната на досегаемост започва от това препятствие. Във вертикална посока зоната на досегаемост се ограничава на 2,50 m от повърхността S, върху която се намират или движат хора, без да се отчитат междинни препятствия, осигуряващи степен на защита, по-ниска от IPXXB или IP2X. Разстоянията в зоната на досегаемост са приложими за директен допир с голи ръце и без спомагателни средства, например инструмент или стълба. 8.3.3. В места, където обикновено се обработват дълги и/или обемисти токопроводими предмети, разстоянията, предписани в т. 8.3.1 и 8.3.2, трябва да се увеличат, като се вземат предвид съответните размери на тези предмети.