Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби

Приложение № 7

Наредба № 1 от 27 май 2010 г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 53, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г., в сила от 30.01.2017 г.) Заземителни уредби, защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите Това приложение въвежда съществените текстове от европейския хармонизиращ документ HD 60364-5-54:2011 "Електрически уредби за ниско напрежение. Част 5-54: Проектиране и изграждане на електрооборудване - Заземителни уредби и защитни проводници". В това приложение са определени общите изисквания за проектиране и изграждане на заземителни уредби, за защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите, прилагани за електрически уредби за ниско напрежение в сгради. Извън областта на прилагане са заземителите и заземителните уредби за целите на мълниезащитата. 1. Общи положения 1.1. Заземителните уредби могат да се използват едновременно или поотделно за защитни и функционални цели съобразно изискванията за електрическата уредба, като изискванията за безопасност винаги са с приоритет. 1.2. За свързване на заземителите с главната защитна клема (шина), ако има такава, се използват заземителни проводници. Не е задължително уредбата да има свой собствен заземител. 1.3. Обект на особено внимание трябва да са заземителните уредби и защитните проводници, използвани като общи за уредби ВН и уредби НН. 2. Заземителни уредби 2.1. Заземителните уредби трябва да отговарят на следните условия: а) да осигуряват сигурно спазване на изискванията за безопасност на електрическата уредба; б) да отвеждат към земя утечните токове и токовете, протичащи през защитните проводници към земя, без опасност от термични, термомеханични и електромеханични въздействия и без опасност от поражение от електрически ток; в) да притежават необходимата здравина или механична защита и да са устойчиви срещу корозия съобразно условията на външни въздействия; г) да са пригодни и за изискванията, свързани с функционирането на уредбата, ако това е необходимо; д) да съответстват на предвидимите външни въздействия, например механични натоварвания и корозия. Специално внимание трябва да се обръща на заземителните уредби, в които се очаква да протичат токове с висока честота. Всички предвидими промени на съпротивлението на заземителя (например поради корозия, засушаване или замръзване) не трябва да влияят неблагоприятно на защитата срещу поражения от електрически ток съгласно приложение № 1. 2.2. Заземителни електроди 2.2.1. Видът, материалите и размерите на заземителните електроди трябва да бъдат избрани така, че да са устойчиви на корозия и да имат механична якост, съответстваща за предвидения им експлоатационен срок. В таблица П7.1 са определени минималните размери на токопроводимите материали, които трябва да бъдат използвани за заземители, като се държи сметка за корозията и за механичната якост, когато те са вкопани в почва или са вградени в бетон. Минималната дебелина на защитното покритие има по-голямо значение за вертикалните заземители, отколкото за хоризонталните заземители, защото вертикалните заземители понасят по-големи механични усилия по време на инсталирането (набиването). Таблица П7.1 Минимални размери на често използвани заземителни електроди, когато са вкопани в почва или вградени в бетон, за предотвратяване на корозия и за осигуряване на механична якост Материал и повърхност на електрода Форма (профил) Диаметър, mm Напречно сечение, mm2 Дебелина, mm Тегло на покритие,g/m2 Дебелина на покритието/ обвивката, µm Стомана, вградена в бетон (без изолация, горещо поцинкована или неръждаема) Кръгла тел 10 Твърда лента или шина 75 3 Стомана, горещо поцинкована в Шина б или профилирана шина/плоча - твърда плоча - перфорирана плоча 90 3 500 63 Кръгъл прът, разполаган вертикално 16 350 45 Кръгла тел, разполагана хоризонтално 10 350 45 Тръба 25 2 350 45 Усукан профил (вграден в бетон) 70 Профил (по напречно сечение), разполаган вертикално (290) 3 Стомана с медна обвивка Кръгъл прът, разполаган вертикално (15) 2000 Стомана с електролитно медно покритие Кръгъл прът, разполаган вертикално 14 250 д Кръгла тел, разполагана хоризонтално (8) 70 Шина, разполагана хоризонтално 90 3 70 Неръждаема стоманаа Шина б или профилирана шина/плоча 90 3 Кръгъл прът, разполаган вертикално 16 Кръгла тел, разполагана хоризонтално 10 Тръба 25 2 Мед Шина 50 2 Кръгла тел, разполагана хоризонтално (25)г 50 Твърд кръгъл прът, разполаган вертикално (12) 15 Въже 1,7 за отделна тел (25)г 50 Тръба 20 2 Твърда плоча (1,5) 2 Перфорирана плоча 2 Забележка. Стойностите в скоби са приложими само за защита срещу поражения от електрически ток, докато стойностите, които не са в скоби, са приложими и за мълниезащита и за защита срещу поражения от електрически ток. а Хром >= 16 %, никел >= 5 %, молибден >= 2 %, въглерод <= 0,08 %. б Като валцувани шини или рязана шина със заоблени ръбове. в Покритието трябва да е гладко, непрекъснато и без флюси. г Когато опитът е показал, че рискът от корозия и механични повреди е изключително нисък, може да се използва сечение 16 mm2. д Тази дебелина е предвидена да осигурява защита от механична повреда на медното покритие по време на инсталирането. Тя може да бъде намалена до не по-малко от 100 µm, когато съгласно инструкциите на производителя се вземат специални предпазни мерки (например пробиване на отвори или специални защитни накрайници) за избягване на механично повреждане на медта по време на инсталирането. 2.2.2. Ефикасността на всеки заземителен електрод зависи от неговата конфигурация и от локалните условията на почвата. Трябва да се проектират един или повече заземители съобразно локалните условия на почвата и изискваната стойност за съпротивление спрямо земя. Методите за оценяване на съпротивлението на заземител са дадени в т. 8. 2.2.3. Използват се следните видове заземители и заземителни електроди: а) заземител, замонолитен в бетона на фундамент; б) заземител, вкопан в почвата; в) метален електрод, вкопан директно в почвата, вертикално или хоризонтално (например пръти, проводници, ленти, тръби или плочи); г) метални обвивки (екрани) или други метални покрития на кабели съобразно локалните условия или изискванията; д) други подходящи метални елементи под земята (например тръби) съобразно локалните условия или изискванията; е) заварени метални арматури за бетон (с изключение за предварително напрегнат бетон), вкопани в почвата. 2.2.4. При избора на вида на заземителя и на дълбочината на вкопаването му в почвата трябва да се отчитат евентуални механични повреди, на които може да бъде подложен електродът и локалните условия, за да се минимизира ефектът от засушаването и замръзването на почвата. 2.2.5. Когато в заземителната уредба се използват различни материали, трябва да се отчита електролитната корозия. За външни проводници (например заземителен проводник), свързан към заземител, замонолитен в бетона на фундамент, връзката, започваща от горещо поцинкована стомана, не трябва да бъде вкопана в почвата. 2.2.6. Като заземители в заземителната уредба не трябва да се използват метални тръби за запалими течности или газове и тяхната дължина в земята не трябва да се взема предвид при оразмеряването на заземителя. Когато се прилага катодна защита и достъпна токопроводима част на елемент от електрообзавеждане, захранвано по схема TT, свързана директно към металната тръба за запалими течности или газове, тръбата може да служи като единствен заземител за това специфично електрообзавеждане. 2.2.7. Заземителните електроди не трябва да са потопени директно във вода на поток, река, изкуствен водоем, езеро или подобни. 2.2.8. Когато заземителят се състои от части, които трябва да бъдат свързани помежду си, връзките трябва да бъдат направени чрез екзотермично заваряване, с пресови съединители, скоби или други подходящи механични съединители. 2.3. Заземителни проводници 2.3.1. Заземителните проводници трябва да съответстват на т. 3.1.1 или т. 3.1.2. Техните напречни сечения трябва да бъдат не по-малки от 6 mm2 за мед или 50 mm2 за стомана. Когато неизолиран заземителен проводник се вкопава в почвата, размерите и характеристиките му трябва да бъдат в съответствие с таблица П7.1. Когато не се очаква при дефект през заземителния проводник да протича значителен ток (например при схеми TN или IT), заземителният проводник може да се оразмери съгласно т. 4.4.1. Алуминиеви проводници не трябва да се използват като заземителни проводници. 2.3.2. Свързването на заземителен проводник към заземител трябва да бъде надеждно и със съответните електрически характеристики. Връзката трябва да бъде изпълнена чрез екзотермично заваряване, пресови съединители, скоби или други подходящи механични съединители. Механичните съединители трябва да се използват съгласно инструкциите на производителя. Когато се използва скоба, тя не трябва да уврежда заземителя или заземителния проводник. Съединителни устройства или приспособления, които зависят само от една спойка, не трябва да се използват самостоятелно, понеже те не осигуряват подходяща и устойчива механична якост. 2.4. Главна заземителна клема 2.4.1. За всяка уредба, в която се използва защитно свързване за изравняване на потенциалите, трябва да се предвижда главна заземителна клема, към която трябва да се свързват следните проводници: а) проводници на защитно изравняване на потенциалите; б) заземителни проводници; в) защитни проводници; г) проводници за функционално заземяване, когато има такова. Не се предвижда свързване на всеки отделен защитен проводник директно към главната заземителна клема, когато те са свързани към тази клема чрез други защитни проводници. Главната заземителна клема на сградата може да се използва за целите на функционалното заземяване. При използване на средства за обработка на информация тя се разглежда като точка на свързване към заземена мрежа. Когато се предвиждат повече заземителни клеми, те трябва да бъдат свързани помежду си. 2.4.2. Всеки проводник, свързан към главната заземителна клема, трябва да може да бъде отсъединяван индивидуално. Свързването трябва да е надеждно и да може да се разглобява само с инструмент. 3. Защитни проводници 3.1. Минимални напречни сечения 3.1.1. Напречното сечение на всеки защитен проводник трябва да отговаря на условията за автоматично изключване на захранването, изисквано в приложение № 1 към наредбата, и да бъде способно да издържа механични и термични натоварвания, причинени от проспектния ток на дефект по време на изключването на защитния апарат. Напречното сечение на защитен проводник трябва или да се изчислява съгласно т. 3.1.2, или да се избира съгласно таблица П7.2. И в двата случая изискванията на т. 3.1.3 трябва да бъдат взети предвид. Клемите за защитните проводници трябва да могат да приемат проводници с размери, изисквани от тази подточка. При схеми TT, където заземителите на електрозахранващата система и на достъпните токопроводими части са електрически независими, не е необходимо сечението на защитните проводници да превишава: - 25 mm2 за медни проводници, - 35 mm2 за алуминиеви проводници. Таблица П7.2 Минимално сечение на защитни проводници (когато не се изчислява съгласно т. 3.1.2) Напречно сечение на линейния (фазовия) проводник, S, mm2 Cu Минимално напречно сечение на съответния защитен проводник, mm2 Cu Когато защитният проводник е от същия материал както линейния (фазовия) проводник Когато защитният проводник не е от същия материал както линейния (фазовия) проводник S <= 16 S (k1/k2) ? S 16 < S <= 35 16a (k1/k2) ? 16 S > 35 S/2а (k1/k2) ? (S/2) където: k1 е стойността на коефициента k за линеен проводник, получена по формулата в т. 5 или избрана според материалите на проводника и изолацията; k2 - стойността на коефициента k за защитен проводник, избрана съответно от таблици П7.4 до П7.8. a За PEN проводник намаляване на напречното сечение се допуска само в съответствие с правилата за оразмеряване на неутралния проводник. 3.1.2. Напречното сечение на защитните проводници трябва да бъде най-малко равно на това определено: - или чрез изчисление на термично допустимите токове на късо съединение, като се вземат предвид неадиабатните процеси; или - или чрез следната формула, приложима само за времена на изключване, непревишаващи 5s: където: S е напречното сечение, mm2; I - ефективната стойност, изразена в ампери, на проспектния ток при дефект, който може да протече през защитния апарат при дефект с незначителен (пренебрежим) импеданс, А; t - времето за задействане на защитния апарат, в секунди, s; k - коефициентът, чиято стойност зависи от материала на защитния проводник, на изолацията и други части, както и от началната и крайната температура (метод за изчисляване на k е даден в т. 5). Когато при прилагането на формулата се получат нестандартни напречни сечения, трябва да се използват проводници с най-близкото по-голямо напречно сечение. Понеже металните екрани на кабели с минерална изолация имат устойчивост на дефект към земя, по-голяма от тази на линейните (фазовите) проводници, не е необходимо да се изчислява напречното сечение на металните екрани, когато те се използват като защитни проводници. 3.1.3. Напречното сечение на всеки защитен проводник, който не е част от кабел или който не е разположен в обща обвивка с линейния (фазовия) проводник, трябва да е най-малко: - 2,5 mm2 Cu или 16 mm2 Al, когато има осигурена защита срещу механично увреждане; - 4 mm2 Cu или 16 mm2 Al, когато няма защита срещу механично увреждане. Използването на стомана за защитен проводник не се изключва. Приема се, че защитен проводник, който не е част от кабел, е механично защитен, когато е инсталиран в тръбна система, в кабелна инсталационна система или е защитен по подобен начин. 3.1.4. Когато защитният проводник е общ за две или повече вериги, неговото напречно сечение трябва да бъде: - или изчислено съгласно т. 3.1.2 за най-неблагоприятните проспектен ток при дефект и време за изключване за разглежданите вериги; или - или избрано съгласно таблица П7.2, така че да съответства на напречното сечение на най-големия линеен (фазов) проводник във веригите. 3.2. Видове защитни проводници 3.2.1. Като защитни проводници може да се използват: - проводници в многожилни кабели; - изолирани или неизолирани проводници в обща обвивка с линейните проводници; - неподвижно инсталирани неизолирани или изолирани проводници; - метални обвивки на кабели, метални екрани на кабели, щит на кабел, брони на кабели, жични оплетки, концентрични проводници, метални тръбни системи според условията, описани в т. 3.2.2, букви "а" и "б". 3.2.2. Когато уредбата съдържа електрообзавеждане с метални обвивки, като комплектни комутационни устройства за ниско напрежение или предварително изработени възли или магистрални шинопроводи в метална обвивка, металните обвивки може да се използват като защитни проводници, ако те отговарят едновременно на следните три условия: а) електрическата непрекъснатост да е реализирана чрез конструкцията или чрез подходящи свързвания по такъв начин, че да се гарантира защитата срещу механични, химични или електрохимични увреждания; б) да съответстват на изискванията на т. 3.1; в) да позволяват свързването на други защитни проводници във всяка предварително определена точка за разклонение. 3.2.3. Не се разрешава използване като защитни проводници или като проводници за защитно изравняване на потенциалите на следните метални части: а) метални водопроводни инсталации; б) метални инсталации, съдържащи леснозапалими и горими вещества и материали, като газове, течности, прахове; в) конструктивни части, подлагани на механични усилия по време на нормално функциониране; г) гъвкави или еластични метални тръби, освен когато са специално предназначени за използване като защитни проводници; д) гъвкави метални части; е) носачи, поддържащи проводници; ж) кабелни лавици и кабелни скари. 3.3. Електрическа непрекъснатост на защитните проводници 3.3.1. Защитните проводници трябва да са подходящо защитени срещу механични, химични или електрохимични увреждания и срещу електродинамични и термодинамични усилия. Всяко свързване (например винтови съединения, съединители със скоби) между защитни проводници или между защитен проводник и друго обзавеждане трябва трайно да осигурява електрическа непрекъснатост и подходяща механична якост и защита. Винтовите съединения за свързване на защитни проводници не трябва да се използват за каквито и да било други цели. Свързванията не трябва да се изпълняват чрез заваряване. 3.3.2. Съединенията на защитните проводници трябва да са достъпни за преглед и изпитване с изключение на: а) съединения с компаунд; б) капсуловани съединения; в) съединения в метални тръби, кабелни канални системи и предварително изготвени шинопроводи; г) съединения, които са част от оборудване, съответстващи на стандартите за оборудването; д) съединения, изпълнени чрез заваряване или спояване; е) съединения, изпълнени посредством инструмент с пресоване. 3.3.3. Във веригите на защитните проводници не трябва да се предвиждат никакви комутационни апарати, но за провеждане на измервания/изпитвания може да се използват съединения, които се разединяват само с помощта на инструмент. 3.3.4. Когато се използват устройства за контрол на електрическата непрекъснатост на заземяването, никакви техни елементи (например датчици, бобини, токови трансформатори) не трябва да се включват последователно в защитните проводници. 3.3.5. Достъпни токопроводими части на електрообзавеждане не трябва да се използват като част от защитния проводник на друго обзавеждане с изключение на указаното в т. 3.2.2. 3.4. PEN, PEL или PEM проводници 3.4.1. PEN, PEL или PEM проводник може да се използва само в стационарни електрически уредби и от гледна точка на механична якост трябва да има напречно сечение не по-малко от 10 mm2 мед или 16 mm2 алуминий. 3.4.2. PEN, PEL или PEM проводникът трябва да бъде изолиран за обявеното напрежение на линейния (фазовия) проводник. Металните обвивки на електрическите инсталации не трябва да се използват като PEN, PEL или PEM проводници с изключение на предварително изработени сборни шини и шинопроводи. 3.4.3. Когато от която и да е точка на уредбата функциите на неутралния/средния/линейния (фазовия) и защитния проводник се изпълняват от отделни проводници, не се разрешава свързване на неутралния/средния/линейния (фазовия) проводник към която и да е друга заземена част от уредбата. Обаче се допуска PEN, PEL или PEM проводници да се разделят на няколко неутрални/средни/линейни (фазови) и на няколко защитни проводника. В такъв случай PEN, PEL или PEM проводникът трябва да се свързва към клема или шина, предназначена за защитния проводник, както е показано на фигура П7.1а - пример 1, освен когато е предвидена специална клема или шина, предназначена за свързване на PEN, PEL или PEM проводник, както е показано на фигура П7.1б - пример 2, и фигура П7.1в - пример 3. Фигура П7.1а. Пример 1 за свързване на PEN проводник. Фигура П7.1б. Пример 2 за свързване на PEN проводник. Фигура П7.1в. Пример 3 за свързване на PEN проводник. 3.4.4. Непринадлежащи на уредбата токопроводими части (странични токопроводими части) не трябва да се използват като PEN, PEL или PEM проводници. 3.5. Проводници, комбиниращи защитно заземяване и функционално заземяване 3.5.1. Когато един заземителен проводник се използва за защитно и функционално заземяване, той трябва да отговаря на изискванията за защитен проводник. Освен това той трябва да отговаря и на съответните функционални изисквания. 3.5.2. Обратният проводник за постоянен ток PEL или PEM от захранването на средства за информационни технологии може да служи за комбиниран проводник за защитно и функционално заземяване. 3.6. Токове в проводници за защитно заземяване 3.6.1. Проводник за защитно заземяване не трябва да се използва за токопроводима част за ток при нормални условия на функциониране (например свързване на филтри за целите на електромагнитна съвместимост). 3.6.2. Когато токът при нормални условия на функциониране превишава 10 mA, трябва да се използва усилен защитен проводник съгласно т. 3.7. 3.7. За електрооборудване, предназначено за постоянно свързване и чийто ток през защитния заземителен проводник при нормални условия на функциониране превишава 10 mA, се прилага следното: а) когато оборудването има само една защитна заземителна клема, защитният заземителен проводник трябва да има напречно сечение най-малко 10 mm2 Cu или 16 mm2 Al по цялата си дължина; б) когато оборудването има отделна клема за втори защитен заземителен проводник, втори защитен заземителен проводник с напречно сечение, най-малко равно на изискваното за защита при дефект, трябва да бъде положен до точката, където защитният заземителен проводник има напречно сечение не по-малко от 10 mm2 Cu или 16 mm2 Al. 3.8. Разполагане на защитните проводници Когато за целите на защитата срещу поражения от електрически ток се използват апарати за защита срещу свръхтокове, защитният проводник трябва да е елемент от електрическата инсталация на линейните проводници или да е разположен в непосредствена близост до тях. 4. Проводници за защитно изравняване на потенциалите 4.1. Проводници за защитно изравняване на потенциалите за присъединяване към главната заземителна клема (шина) 4.1.1. Проводниците за защитно изравняване на потенциалите за присъединяване към главната заземителна клема трябва да имат напречно сечение не по-малко от половината напречно сечение на най-големия защитен заземителен проводник в уредбата, но най-малко равно на: - 6 mm2 мед, или - 16 mm2 алуминий, или - 50 mm2 стомана. 4.1.2. Напречното сечение на проводниците за защитно изравняване на потенциалите за присъединяване към главната заземителна клема не трябва да превишава 25 mm2 Cu или еквивалентно напречно сечение за други материали. 4.2. Проводници за допълнително свързване за защитно изравняване на потенциалите 4.2.1. Проводниците за допълнително свързване за защитно изравняване на потенциалите, свързващи две достъпни токопроводими части, трябва да имат проводимост, най-малко равна на минималната проводимост на защитните проводници, свързани към тези достъпни токопроводими части. 4.2.2. Проводниците за допълнително свързване за защитно изравняване на потенциалите, свързващи достъпни токопроводими части към непринадлежаща на уредбата токопроводима част (странична токопроводима част), трябва да имат проводимост не по-малка от тази на половината от напречното сечение на съответния защитен проводник. 4.2.3. Минималното напречно сечение на проводниците на защитно изравняване на потенциалите за допълнително свързване за изравняване на потенциалите и на проводниците за свързване за изравняване на потенциалите между две непринадлежащи на уредбата токопроводими части (странични токопроводими части) трябва да е съгласно т. 3.1.3. 5. Метод за определяне на коефициента k по т. 3.1.2 5.1. Коефициентът k се определя от формулата: където: Qc е обемният топлинен капацитет на материала на проводника (J/K mm3) при 20 °C; b - реципрочната стойност на температурния коефициент на съпротивлението при 0 °C за проводника (°C); r20 - специфичното съпротивление на материала на проводника при 20 °C (?mm); qi - началната температура на проводника (°C); qf - крайната температура на проводника (°C). Стойности на използваните във формулата параметри за различни материали са дадени в таблица П7.3. Таблица П7.3 Стойности на параметри за различни материали 5.2. Стойности на коефициента k за различни случаи са дадени в таблици от П7.4 до П7.8. Таблица П7.4 Стойности на коефициента k за изолирани защитни проводници, които не са включени в кабели и не са групирани с други кабели Изолация на проводника Температура °C Материал на проводника Мед Алуминий Стомана Начална Крайна Стойности на k 70 °C термопластична (PVC) 30 160/140a 143/133a 95/88a 52/49a 90 °C термопластична (PVC) 30 160/140a 143/133a 95/88a 52/49a 90 °C термореактивна (например XLPE и EPR) 30 250 176 116 64 60 °C термореактивна (EPR каучук) 30 200 159 105 58 85 °C термореактивна (EPR каучук) 30 220 166 110 60 185 °C термореактивна (силикониран каучук) 30 350 201 133 73 a По-ниската стойност се прилага към проводници с термопластична (например PVC) изолация с напречно сечение, по-голямо от 300 mm2. Таблица П7.5 Стойности на коефициента k за неизолирани защитни проводници, допиращи се до обвивка на кабел, но не са групирани с други кабели Обвивка на кабела Температура, °C Материал на проводника Мед Алуминий Стомана Начална Крайна Стойности на k Термопластична (PVC) Полиетилен CSP 30 30 30 200 150 220 159 138 166 105 91 110 58 50 60 CSP = Хлоро-сулфо-полиетилен Таблица П7.6 Стойности на коефициента k за защитни проводници, които са изолирани проводници, вградени в кабели или са групирани с други кабели или с изолирани проводници Изолация на проводника Температури, °C Материал на проводника Мед Алуминий Стомана Начална Крайна Стойности на kc 70 °C термопластична (PVC) 70 160/140a 115/103a 76/68a 42/37a 90 °C термопластична (PVC) 90 160/140a 100/86a 66/57a 36/31а 90 °C термореактивна (например XLPE и EPR) 90 250 143 94 52 60 °C термореактивна (каучук) 60 200 141 93 51 85 °C термореактивна (каучук) 85 220 134 89 48 185 °C термореактивна (силикониран каучук) 180 350 132 87 47 а По-ниската стойност се прилага към проводници с термопластична (например PVC) изолация с напречно сечение, по-голямо от 300 mm2. Таблица П7.7 Стойности на коефициента k за защитни проводници, които са метална обвивка на кабел, например броня, метален екран, концентричен проводник и други Изолация на проводника Температури, °C Материал на проводника Мед Алуминий Стомана Начална Крайна Стойности на k 70 °C термопластична (PVC) 60 200 141 93 51 90 °C термопластична (PVC) 80 200 128 85 46 90 °C термореактивна (например XLPE и EPR) 80 200 128 85 46 60 °C термореактивна (каучук) 55 200 144 95 52 85 °C термореактивна (каучук) 75 220 140 93 51 Минерално термопластично (PVC) покритие * 70 200 135 - - Неизолирани с минерално покритие 105 250 135 - - * Тази стойност се използва също за неизолирани проводници, които се допират или могат да бъдат в контакт със запалими материали. Таблица П7.8 Стойности на коефициента k за неизолирани защитни проводници, когато няма риск от увреждане на съседни материали при посочените температури Условия Начална темпера-тура, °C Материал на проводника Мед Алуминий Стомана Максимална температура (крайна тем-пература), °C Стойност наk Максимална температура (крайна тем-пература), °C Стойност на k Максимална температура (крайна тем-пература), °C Стойност наk Видими и в зона с намален достъп 30 500 228 300 125 500 82 Нормални условия 30 200 159 200 105 200 58 Риск от пожар 30 150 138 150 91 150 50 6. Пример за разполагане на заземители и защитни проводници На фигура П7.2 е показан пример за заземителна уредба с главна заземителна клема и разполагане на заземител във фундамент, защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите, без да са показани проводници за функционално заземяване. Легенда за фигура П7.2 Означение Наименование Забележка С Непринадлежаща на уредбата токопроводима част (странична токопроводима част) С1 Метална водопроводна инсталация, идваща отвън Или инсталация за централно отопление С2 Метална канализационна инсталация за отвеждане на отпадъчни води, идваща отвън С3 Метална газопроводна инсталация с изолационна вложка, идваща отвън С4 Система за климатизация С5 Отоплителна система С6 Метална водопроводна инсталация, например в баня С7 Метална канализационна инсталация за отвеждане на отпадъчни води, например в баня ИВ Изолационна вложка ГРТ Главно разпределително табло РТ Разпределително табло Захранвано от главното разпределително табло ГЗК Главна заземителна клема Виж т. 2.4 КДИП Клема на допълнително свързване за изравняване на потенциалите Т1 Заземител, замонолитен в бетона на фундамент, или заземител, положен в почвата Виж т. 2.2 Т2 Заземител за мълниезащитна уредба, ако има такава Виж т. 2.2 LPS Мълниезащитна уредба, ако има такава PE РЕ клема(и) в разпределително табло PE/PEN PE/PEN клема(и) в главното разпределително табло ДТЧ Достъпна токопроводима част 1 Защитен проводник (РЕ) Виж т. 3 1а Защитен проводник, евентуално PEN проводник, идващ от захранващата мрежа 2 Проводник за защитно изравняване на потенциалите за свързване към главната заземителна клема Виж т. 4.1 3 Проводник за допълнително свързване за защитно изравняване на потенциалите Виж т. 4.2 4 Токоотвод на мълниезащитна уредба (LPS), ако има такава 5 Заземителен проводник Виж т. 4.3 Фигура П7.2. Пример за заземителна уредба със разполагане на заземител във фундамент, защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите. 7. Изграждане на заземители, вградени в бетона на фундамент 7.1. Общи положения 7.1.1. Бетонът, използван за фундамента на сграда, има определена проводимост и обикновено голяма допирна площ с почвата. За това неизолирани метални електроди, напълно вградени в бетон, може да се използват за целите на заземяването, освен ако бетонът е изолиран от почвата чрез използване на специална термоизолация или други мерки. Благодарение на химичните и физическите влияния неизолираните или горещопоцинкованата стомана и другите метали, вградени в бетон на дълбочина повече от 5 cm, са защитени добре срещу корозия, обикновено за експлоатационен срок на сградата. Когато е възможно, трябва да се използват токопроводимите качества на арматурата (стоманобетона) на сградата. 7.1.2. Вграждането на заземителя в бетона на фундамента по време на построяването на сградата е един икономичен начин за получаване на качествен заземител за дългогодишна експлоатация, защото: а) не се налагат допълнителни изкопни работи; б) това се прави на дълбочина, в която обикновено няма негативни въздействия, резултат от сезонните метеорологични условия; в) се осигурява добър контакт с почвата; г) се обхващат на практика всички повърхности на фундамента на сградата и в резултат се получава минимален импеданс на заземителя вследствие на тази обща повърхност; д) се осигурява оптимална заземителна инсталация за целите на мълниезащитната уредба, и е) при започването на строежа на сградата може да се използва като заземител за електрическата уредба на строителната площадка. 7.1.3. В допълнение към своя ефект на заземяване заземителят, вграден в бетона на сградата, осигурява добра база за главната връзка за изравняване на потенциалите. 7.1.4. При изпълнението на замонолитени в бетон фундаментни заземителни електроди се препоръчва изпълнението на дадените по-долу указания и препоръки. 7.2. Други съображения относно използването на заземители, замонолитени в бетона на фундамента Когато фундаментът на сградата е предвиден да минимализира загубите на топлинна енергия чрез изолирането му, използвайки нетокопроводими материали, или когато във фундамента са приложени мерки за защита срещу вода, например използване на пластмасови листове с дебелина повече от 0,5 mm, тогава ефектът на заземяването с вграден в бетона на фундамента заземител не би било ефективно. В такива случаи благоприятният ефект на металната арматура може да бъде използван за защитна връзка за изравняване на потенциалите, а за целите на заземяването трябва да се използва друг заземител, например допълнителен заземител, вграден под изолирания фундамент, заземителна уредба, разположена около сградата, или фундаментни заземителни електроди, вкопани в почвата. 7.3. Конструкция на замонолитени в бетон фундаментни заземителни електроди 7.3.1. Когато бетонните фундаменти нямат метална арматура, заземителните електроди, вграждани в бетона на фундамента, трябва да бъдат съобразени с вида и размерите на фундамента. Препоръчват се един или повече взаимосвързани затворени контури (кръгли или правоъгълни) с размери до 20 m. 7.3.2. За да се избегне вграждането на заземителя в бетона на дълбочина, по-малка от 5 cm, спрямо почвата, трябва да се използват подходящи средства за постигане на разстояние от позиционирането на заземителя до проводниците над земята. Когато за заземителни електроди се използват шини, те трябва да бъдат закрепени по ръба, за да се избегнат пространства без бетон под шината. Когато има арматура, проводниците трябва да бъдат закрепени за нея на разстояния не по-големи от 2 m. Връзките трябва да се изпълняват съгласно т. 2.3.2. Използването на блокиращи се връзки трябва да се избягва. 7.3.3. Заземителят, замонолитен в бетона на фундамента, трябва да има най-малко един извод за всеки бетонов елемент на сградата, даващ възможност за свързване към електрическата уредба на сградата, например към главната заземителна клема, или трябва да завършва в специална свързваща клема, вградена на повърхността на бетона. В точката на свързване изводът трябва да е достъпен за целите на поддържането и за измерване. Когато за сградите има специални изисквания относно информационните технологии, може да са необходими повече изводи на вградения във фундамента заземител. За свързвания, разположени извън бетона на фундамента, преминаващи през почвата, трябва да се отчита възможността за корозия за стоманените проводници (виж т. 7.4). За такива свързвания се препоръчва да влизат в бетона в границите на сградата или ако са навън, да са на подходяща височина над нивото на земята. 7.3.4. За минимални напречни сечения на заземителните електроди, включително изводите от тях, се прилагат стойностите, посочени в таблица П7.1. Свързванията трябва да са надеждни и да са със съответстващи електрически характеристики. 7.3.5. Металната арматура на фундаментите на сградите може да се използва като заземител, ако отговаря на условията в т. 2.3.2. За изпълнение на връзки чрез заваряване се изисква разрешение на отговорното лице за проектирането на строителните конструкции на база анализи на строежа. Връзките, изпълнени само чрез увиване на стоманени жици, не са подходящи за целите на защитата, но може да са достатъчни за целите на електромагнитната съвместимост за информационните технологии. Предварително напрегната арматура не трябва да се използва като заземител. Когато за арматура се използват заварени решетки от метални пръти с малък диаметър, е възможно те да се използват като заземители, при условие че са надеждно свързани в повече от една различни точки с извода или с други части на електрода, така че да имат най-малко същото напречно сечение, изисквано в таблица П7.1. Минималният диаметър на единичен метален прът от такава решетка трябва да бъде 5 mm при най-малко четири свързвания между извода и решетката в няколко точки за всяка решетка. 7.3.6. Свързването на заземителните електроди не трябва да минава над връзките между различни части на големи фундаменти. На такива места трябва да се монтират подходящи меки съединители извън бетона, за да се осигурят необходимите електрически съединения. 7.3.7. Заземителните електроди, замонолитени в бетона на единични опорни фундаменти (например за изграждане на големи зали), трябва да се свързват със заземителните електроди, замонолитени в другите фундаменти, чрез използване на подходящи заземителни проводници. 7.4. Възможни корозионни проблеми за други външни заземителни уредби извън вградените в бетона на фундамент 7.4.1. Трябва да се отчита фактът, че обикновената стомана без покритие или горещо поцинковане, вградена в бетона, има електрохимичен потенциал, равен на този на медта, вкопана в почвата. Следователно съществува опасност от електрохимична корозия с други заземители, направени от стомана и вкопани в почвата близо до фундамента и свързани със заземителя, вграден в бетона на фундамента. Този ефект може да се наблюдава при усилени фундаменти на големи сгради. 7.4.2. Никакъв стоманен заземител не трябва да се разполага в почвата в близост до бетона на фундамента с изключение на заземителни електроди, изработени от неръждаема стомана или добре защитени чрез подходяща предварително направена защита срещу влага. Горещопоцинкованото покритие, защита чрез боя или други подобни материали не е достатъчно за целта. Допълнителни заземители около и близо до такива сгради трябва да са изработени от материал, различен от горещопоцинкована стомана, за да се осигури достатъчен експлоатационен период на тази част от заземителната уредба. 7.5. Изпълнение на заземители, вградени в бетона на фундамент 7.5.1. След подготовката на заземителя и/или свързаната арматура, но преди изливането на бетона, квалифицирано лице трябва да направи проверка и да я документира. Документацията трябва да съдържа описание, планове и снимки и трябва да представлява част от документацията на цялата електрическа уредба (виж глава пета "Изграждане и начална проверка"). 7.5.2. Бетонът, използван за фундамента, трябва да съдържа най-малко 240 kg цимент за 1 m3 бетон. Бетонът трябва да има подходяща полутечна консистенция, за да се запълнят всички отвори под заземителите. 8. Изграждане на заземители, вкопани в почвата 8.1. Общи положения 8.1.1. Съпротивлението на заземителя зависи от неговите размери и форма, както и от специфичното съпротивление на почвата, в която е вкопан. Това специфично съпротивление често варира от едно място до друго и се променя в съответствие с дълбочината на вкопаване. Съпротивлението на почвата се изразява в ?m: числено, това е съпротивлението в ? на цилиндър земя с напречно сечение 1 m2 и дължина 1 m. 8.1.2. Видът на повърхността и растителността може да даде известна представа за повече или по-малко благоприятни характеристики на почвата за разполагането на заземител. Резултати от измерването на заземители, разположени в подобни почви, дават добри насоки. Специфичното съпротивление на почвата зависи от нейната влажност и температура, като и двете се изменят през годината. Влажността се влияе от зърнеността и порьозността на почвата. На практика специфичното съпротивление на почвата се увеличава, когато влажността намалява. 8.1.3. Земни слоеве, които могат да бъдат пресичани от отточни води, както е възможно да се получи около реки, рядко са подходящи за разполагане на заземители. В действителност тези слоеве са каменисти, много пропускливи и лесно подгизват от водата, която се пречиства от естествените природни филтри и поради това има високо съпротивление. Заземителните електроди трябва да се въвеждат на по-големи дълбочини, за да достигнат почви с по-добра проводимост. 8.1.4. Замръзването повишава значително специфичното съпротивление на почвата, което в замръзнал слой може да достигне няколко хиляди ?m. Дебелината на замръзналия слой може да е значителна в някои райони. 8.1.5. Изсушаването на почвата също увеличава специфичното и съпротивление. В някои зони ефектът от засушаването може да се установи на дълбочина чак до 2 m. Специфичното съпротивление при такива обстоятелства може да бъде от същия порядък като при замръзване. 8.2. Специфично съпротивление на почвата 8.2.1. Информация за стойностите на специфичното съпротивление за някои видове почви е дадена в таблица П7.9, а таблица П7.10 показва, че средните стойности на специфичното съпротивление за различни видове почва са в широки граници. Таблица П7.9 Специфично съпротивление на някои видове почви Вид (естество) напочвата Специфично съпротивление, ?m Блатиста почва Наносна почва Хумус Влажен торф От няколко единици до 30 20 до 100 10 до 150 5 до 100 Мека глина Варовикова и плътна глина Юрски варовик 50 100 до 200 30 до 40 Глинести пясъци Силициеви пясъци Оголена камениста почва Камениста почва, покрита с трева 50 до 500 200 до 3000 1500 до 3000 300 до 500 Мек варовик Плътен варовик Напукан варовик Шистови Слюдени шисти 100 до 300 1000 до 5000 500 до 1000 50 до 300 800 Гранит и пясъчник в зависимост от сухотата Гранит и много сух пясъчник 1500 до 10 000 100 до 600 Таблица П7.10 Средни стойности на съпротивлението за различни видове почви Вид (естество) на почвата Средна стойност на специфичното съпротивление, ?m Глинест горен почвен слой, влажен плътен насип Лош горен почвен слой, чакъл, груб насип Гол каменист терен, сух пясък, непропускливи скали 50 500 3000 8.2.2. Като възможност за определяне с първо приближение на съпротивлението на заземителя може да се направи изчисление, като се използват средните стойности, посочени в таблица П7.10. Изчисленията, направени по тези стойности, дават само приблизителен резултат за съпротивлението на заземителя. Измерването на специфичното съпротивление ще позволи определяне на неговата средна стойност на конкретното място. Това може да бъде използвано за последващи действия при подобни условия. 8.3. Заземители, вкопани в почва 8.3.1. Съставни части 8.3.1.1. Заземителите се състоят от вкопани заземителни електроди, изработени от: а) стомана, горещопоцинкована; б) стомана с медна обвивка; в) стомана с електрогалванично медно покритие; г) неръждаема стомана; д) неизолирана мед. Връзките между метали от различно естество не трябва да бъдат в контакт с почвата. Препоръчва се да не се използват различни метали и сплави. 8.3.1.2. Минималните дебелини и диаметри на заземителните електроди отразяват обичайните рискове от химични и механични увреждания. Тези размери обаче може да не са достатъчни при значителни рискове от корозия. Тези рискове може да се срещат в почви, където циркулират блуждаещи токове, например обратни постоянни токове от електрическа тяга, или в близост на инсталации за катодна защита. В такъв случай трябва да бъдат взети специални предпазни мерки. 8.3.1.3. Заземителите трябва да се вкопават в най-влажните места на почвата. Те трябва да се разполагат далече от сметища, където могат да бъдат подложени на корозия от просмуквания на оборски тор, течен тор, химически продукти, кокс и т.н., и да се изграждат далеч от оживени места, доколкото е възможно. 8.3.2. Оценяване на съпротивлението на заземителя 8.3.2.1. Проводници, вкопани хоризонтално Приблизителното съпротивление на заземител (R), реализиран с хоризонтално вкопани проводници (виж таблица П7.1), може да бъде изчислено по формулата: където: r е специфичното съпротивление на почвата, в ?m, L - дължината на изкопа, заета от проводници, m. Полагането на проводниците по криволинейна траектория в изкопа не води до значително намаляване на съпротивлението на заземителя. На практика тези проводници се полагат по два различни начина: а) заземител във фундамента на сградата: електродите се полагат във фундамента като контур по целия периметър на сградата, дължината е равна на периметъра на сградата; б) хоризонтални изкопи: проводниците се вкопават на дълбочина около 1 m в направени за целта изкопи. Изкопите не трябва да се запълват с камъни, пепел или други подобни материали, за предпочитане е запълване с пръст, която може да задържа влага. 8.3.2.2. Вкопани плочи За да се поддържа добър контакт на двете повърхности на плочата с почвата, се препоръчва плочите да се разполагат вертикално. Плочите трябва да се вкопават така, че техният горен ръб да е разположен приблизително на дълбочина 1 m. Съпротивлението (R) на заземител - плоча вкопана на достатъчна дълбочина, е приблизително равно на: където: r е специфичното съпротивление на почвата (в ?m); L - периметърът на плочата (в m). 8.3.2.3. Заземители, вкопани вертикално Приблизителното съпротивление (R) на вертикално вкопан заземител (виж таблица П7.1) може да бъде получено по формулата: където: r е специфичното съпротивление на почвата, ?m, L - дължината на пръта или тръбата, m. Когато съществува риск от замръзване или засушаване, дължината на прътите трябва да се увеличи с 1 m или с 2 m. Стойността на съпротивлението на заземителя може да се намали чрез използване на няколко вертикални пръта, свързани паралелно, разположени на разстояние един от друг, съответстващо на дължината на един прът, когато прътовете са два, и на по-голямо разстояние, когато прътовете са повече от два. Когато се въвеждат много дълги пръти, понеже почвата рядко е хомогенна, такива пръти може да достигнат слоеве с ниско съпротивление. 8.4. Използване на метални колони като заземител Метални колони, елемент от метална конструкция, вкопани на определена дълбочина в земята, може да се използват като заземители. Приблизителното съпротивление (R) на вкопана метална колона може да бъде изчислено по формулата: където: L е вкопаната дължина на колоната, m; d - диаметърът на окръжността на цилиндъра на колоната, m; r - специфичното съпротивление на почвата, ?m. Набор от взаимносвързани колони, разположени около сградата, има съпротивление от същия порядък както това на заземители във фундамент. Замонолитването в бетон не е пречка за използването на метални колони като заземители и не променя значително съпротивлението на заземителя.

Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 7

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.