(1) В случаите, когато изпълнението на служебни задачи извън установеното редовно работно време налага пътуване до друго населено място, заповедта за полагане на труд извън установеното работно време се издава отделно от заповедта за командироване.
(2) Когато периодът на командироване включва дни на национални или официални празници, които попадат в работната седмица, отработеното време през тези дни се отчита и се компенсира като труд извън установеното работно време по реда на чл. 23.