(1) Вертикална отправна система за международна въздушна навигация е система с начало средното морско ниво (MSL), определяща гравитационно зависими относителни височини (превишения) спрямо повърхност, наречена геоид.
(2) Като глобален гравитационен модел на вертикалната отправна система се използва съдържащ дълговълнови данни за гравитационното поле до порядък 360°.
(3) На тези географски позиции, където точността на EGM-96 не удовлетворява изискванията за точност за превишение и вълна на геоида съгласно Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване, на базата на данни на EGM-96 се разработват и използват регионални, национални или местни модели на геоида, съдържащи данни с висока разрешаваща способност (късовълнови) за гравитационното поле. Когато се използва модел на геоида, различен от ЕGM-96, в сборника АIP се публикува описание на използвания модел заедно с необходимите параметри за преобразуване на относителната височина от този модел към ЕGM-96.
(4) В допълнение към превишението спрямо средното морско ниво (геоида) за позициите, посочени в приложение № 1, в сборника АIP се публикува и вълната на геоида (по отношение на елипсоида на WGS-84).
(5) Степента на разрешаващата способност на публикуваното превишение и вълната на геоида трябва да съответства на изискванията в таблица 2 на приложение № 1, а степента на разрешаващата способност на превишението и вълната на геоида в картите трябва да съответства на изискванията на Наредба № 4 от 2007 г. за аеронавигационните карти.