към чл. 4, ал. 1, т. 11 ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА • Да се разширят и задълбочат теоретичните знания за химичните процеси, за строежа и свойствата на неорганичните и органичните вещества, методите за тяхното получаване, идентифициране и доказване, за значението и въздействието им върху околната среда и здравето на човека. • Да се развият умения за самостоятелно учене и мислене чрез: търсене, систематизиране, представяне, анализиране и оценяване на научна информация от различни източници, формулиране на изводи и заключения, вземане на решения. • Да се прилага изследователски подход при планирането и провеждането на химични експерименти, представянето и интерпретирането на резултатите от тях. • Да се осъзнаят ролята и значението на химичните знания за решаване на глобални проблеми на планетата и човечеството, свързани с опазване на околната среда и устойчивото развитие. • Химичните теоретични и практически знания и умения да послужат като солидна основа за надграждането им в основните университетски химични дисциплини: обща химия, неорганична химия, органична химия, аналитична химия, физикохимия. Задължителни модули: • МОДУЛ 1 - Теоретични основи на химията (72 часа) • МОДУЛ 2 - Химия на неорганичните вещества (72 часа) • МОДУЛ 3 - Химия на органичните вещества (72 часа) • МОДУЛ 4 - Методи за контрол и анализ на веществата (52 часа). МОДУЛ 1Теоретични основи на химията Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението си ученикът: Строеж на атома и Периодична таблица Използва съвременните представи за строежа на атома за характеризиране на атомното ядро (протони, неутрони, масово число и изотопи). Описва същността на квантово-механичните представи за строежа на електронната обвивка (дуалистични представи за електрона, принцип за неопределеност, атомна орбитала, квантови числа, електронен облак). Свързва стойностите на квантовите числа с размерите, формата и пространственото разположение на атомните орбитали и електронните облаци. Изразява електронната конфигурация на атоми и йони в основно и на атоми във възбудено състояние. Обяснява структурата на периодичната таблица чрез електронните конфигурации на атомите. Разграничава s-, p-, d- и f-елементи по електронна конфигурация и по мястото им в Периодичната таблица. Обяснява по графични изображения изменението на свойствата на атомите на химичните елементи (атомни и йонни радиуси, йонизационна енергия, електронно сродство, електроотрицателност) в даден период и група в Периодичната таблица. Строеж и свойства на веществата Обяснява причините за свързването на атомите чрез химични връзки. Разграничава основни типове химични връзки (йонна, ковалентна полярна и неполярна, координативна, метална, ?-, ?-, проста и сложна, локализирана и делокализирана). Изразява със схеми и модели образуването на основни видове химични връзки (йонна, ковалентна, координативна). Прилага представата за хибридизация на атомните орбитали при образуването на ковалентна връзка. Използва стереохимични представи за описване на геометрията на многоатомни молекули или йони. Сравнява ковалентни химични връзки по техни характеристики: енергия, дължина, кратност, полярност, поляризуемост. Обяснява свойствата на веществата чрез природата на химичните връзки в тях, строежа и междумолекулните им взаимодействия. Обяснява образуването и значението на водородната връзка, като я свързва със свойствата на веществата. Химична термодинамика Класифицира системи от вещества по различни признаци: състояние; хомогенност; брой компоненти. Разграничава екзотермични и ендотермични процеси според промяната на енталпията и/или промяната на вътрешната енергия на системата. Прилага закона на Хес за изчисляване на топлинния ефект на химични реакции, фазови преходи и алотропни превръщания. Предвижда възможността за протичане и посоката на химични процеси въз основа на изменението на свободната енергия на системата. Характеризира химичното равновесие като състояние с минимум на свободната енергия на системата. Изразява химичното равновесие чрез закона за действие на масите. Обяснява качествено и количествено влиянието на различни фактори (температура, концентрация, налягане) върху равновесния състав на химичната система. Химична кинетика Изразява средна скорост на химичните процеси. Изразява с кинетично уравнение скоростта на даден химичен процес. Обяснява влиянието на различни фактори (природа на веществата, концентрация, налягане, температура, катализатор) върху скоростта на химичните реакции. Предвижда промените на скоростта на реакцията при изменение на концентрацията на реагиращите вещества, налягането (за газови системи) и температурата. Прилага закономерности, свързани с химичната кинетика и равновесието, за подбор на оптимални условия за получаване на продукти в промишлеността. Планира и провежда химичен експеримент за установяване на влиянието на различни фактори върху скоростта на процесите и върху равновесни системи. Системи от две или повече вещества Разграничава основни характеристики на хомогенните и хетерогенните системи - фази, компоненти. Описва явлението адсорбция и значението му за практиката. Описва свойства на колоиди (вкл. фактори, които влияят върху стабилизацията им). Обяснява механизма на разтварянето на веществата и факторите, които влияят върху разтворимостта им. Прилага връзките между физичните величини маса, обем, плътност, количество вещество за изразяване на количествения състав на системи чрез масова част, масова, молна и молална концентрация. Прилага закономерностите за свойствата на разредените разтвори (парно налягане, температура на кипене и замръзване, осмотично налягане). Предвижда и изчислява промените на парното налягане, температурите на кипене и замръзване, осмотичното налягане в зависимост от промяната на състава на разтворите. Прилага теориите за киселинно-основни равновесия: теория на Арениус; теория на Брьонстед и Лаури; теория на Люис. Предвижда възможността за протичане на процеси с участие на електролити. Използва в изчисления величините: степен на електролитна дисоциация, дисоциационна константа, активност, водороден показател (рН), константите на киселинност (Kа/рKа) и основност (Kb/рKb), произведение на разтворимост. Описва действието на буферните разтвори, значението и приложението им в аналитичната практика. Прилага знания за свойствата на разтвори на електролити, неелектролити и на колоиди към процесите, протичащи в околния свят. Планира и провежда химичен експеримент за опитно установяване на рН на разтвори и реакции между електролити. Предвижда възможността за протичане на окислително-редукционни процеси въз основа на окислително-редукционните потенциали. Изразява окислително-редукционни процеси с химични уравнения. Предвижда продуктите на електролизни процеси. Описва електрохимични процеси, протичащи при получаване на електроенергия, метали и в галванотехниката. Предлага начини за предпазване на метали и сплави от корозия. Експеримент, изследване и изчисления Анализира и оценява достоверността и полезността от научна гледна точка на информация, като чете, слуша и/или гледа: научен текст, научнопопулярна статия, филм, събития, отразени в медиите. Тълкува и оценява информация, представена чрез графики, модели и таблици. Прилага изследователския подход при провеждане на експерименти: предлага варианти за провеждане на експеримента, наблюдава и измерва, отчита, описва и оформя в табличен и/или графичен вид резултати, интерпретира данни, прави изводи и заключения. Наблюдава обекти и явления, предлага хипотези и планира дейности за потвърждаването или отхвърлянето им. Обработва експериментални данни и извършва изчисления въз основа на тях. Спазва правила за безопасност при работа с вещества, лабораторни съдове и прибори. МОДУЛ 2Химия на неорганичните вещества Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението си ученикът: Класификация и номенклатура на неорганичните вещества Разграничава видове химични елементи в Периодичната таблица според строежа на електронната обвивка на атомите им. Прилага правила за означаване и наименуване на прости вещества, неорганични съединения и монодентатни комплексни йони и съединения. Класифицира прости вещества, оксиди, хидроксиди и киселини, соли въз основа на техния състав, строеж и свойства. Строеж и свойства на неорганичните вещества Описва и сравнява по групи и периоди свойствата на s-, p- и d-елементите според строежа на техните атоми. Обяснява връзката "състав-строеж-свойства" за прости вещества и неорганични съединения (хидриди, оксиди и пероксиди, хидроксиди, киселини и соли). Прогнозира свойства на прости вещества на s-, p-, d- елементи и техни съединения. Изразява словесно, със схеми и с химични уравнения свойства на прости вещества на s-, p-, d- елементи и техни съединения, вкл. и координационни съединения. Описва общи свойства на благородните газове. Разпространение, получаване, опазване на околната среда и значение на неорганичните вещества Свързва свойствата на химични елементи и техните прости вещества и химични съединения с разпространението и значението им и с възможностите за използването и въздействието им върху околната среда. Описва схематично основни химични процеси при производството на черни и цветни метали, амоняк, азотна и сярна киселина, калцинирана сода. Коментира екологични и здравни проблеми при производството, преработката и потреблението на неорганични вещества и възможностите за опазването на околната среда чрез постиженията на химията и другите науки. Експеримент, изследване и изчисления Анализира и оценява полезността и достоверността на информация за неорганичните вещества, като чете, слуша и/или гледа: научен и научнопопулярен текст, изображение, филм, събития, отразени в медиите. Прилага изследователски подход при провеждане на експерименти с неорганични вещества: предлага варианти за провеждане на експеримента, описва и представя наблюдения и данни в табличен и/или графичен вид, прави изводи и заключения. Наблюдава обекти и явления, предлага хипотези и планира дейности за потвърждаването или отхвърлянето им. Тълкува и оценява графики, модели и таблици с експериментални данни. Обработва експериментални данни и извършва изчисления въз основа на тях. Конструира и коментира апаратури за лабораторно получаване и изследване на свойствата на неорганични вещества. Спазва правила за безопасност при работа с вещества, лабораторни съдове и прибори. МОДУЛ 3Химия на органичните вещества Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението си ученикът: Класификация и номенклатура на органичните съединения Класифицира органичните съединения по състав, строеж и свойства. Разпознава по дадени структурни формули представители на различни хомоложни редове (въглеводороди и техни производни), карбоксилни киселини и техни производни, аминокиселини, въглехидрати, мазнини, сапуни. Наименува по дадена формула органични съединения: алкани, алкени, алкини, диени, циклоалкани, едноядрени арени, халогенопроизводни, хидроксилни и карбонилни производни на въглеводородите, амини, карбоксилни киселини и техни производни, аминокиселини и въглехидрати. Съставя структурни формули и стереоформули по дадени наименования на органичните съединения. Класифицира заместителите в ароматните системи като активиращи, дезактивиращи и като o-, p- и m-ориентанти. Строеж на органичните съединения Описва химичните връзки в молекулата - хибридно състояние на въглеродните атоми, валентни ъгли, кратност, вид (?- и ?-връзки), полярност, дължина и енергия. Интерпретира данни и прави изводи за дължината, полярността, стабилността и реактивоспособността на ковалентните връзки в органичните съединения. Разграничава изомери и хомолози по дадени структурни формули. Представя различни видове изомери: конституционни (структурни) - верижни, позиционни, функционални и пространствени (енантиомери, ?-диастереомери) по дадена молекулна формула. Определя вида на изомерите по дадени формули. Разпознава по зададена формула на съединение халогенен заместител и функционалните групи - хидроксилна, карбонилна, карбоксилна, ацилхалогенидна, анхидридна, естерна, амидна и пептидна, циано- и аминогрупа. Изразява със структурни формули функционални групи и органични съединения. Представя конфигурацията на двойка енантиомери с Фишерови и клиновидни формули и на въглехидрати с формули на Хауърд. Свойства на органичните съединения Предвижда свойства на органичните съединения по зададен състав и молекулен строеж. Интерпретира данни за изменение на физичните свойства на хомолозите от даден хомоложен ред, използвайки различни източници. Класифицира реакции с органични съединения по различни признаци. Изброява характерни реакции за различни класове органични съединения. Доказва функционални групи експериментално с качествени реакции. Обяснява влиянието на функционалната група и въглеводородния остатък върху реактивоспособността и свойствата на органичните съединения. Изразява със схеми и с химични уравнения получаването, общите и специфичните свойства на въглеводородите (алкани, алкени и алкини, арени) и на техните производни (халогенопроизводни, алкохоли и феноли, алдехиди и кетони, амини, карбоксилни киселини). Изразява със схеми и с уравнения свойства на органични вещества с важно биологично значение: мазнини (хидролиза, осапунване и хидриране), монозахариди (окисление, редукция, присъединителни реакции, естерификация, ферментация), ди- и полизахариди (хидролиза), ?-аминокиселини (реакции на амино- и карбоксилната група) и белтъци (хидролиза). Изразява с уравнения реакции на полимеризация и поликондензация. Разпространение, приложение и значение на органичните вещества Описва методи за преработка на нефта и възможности за приложение на получените продукти като горива и суровини за органичния синтез. Оценява екологични и здравни проблеми на добиването, преработката и потреблението на органични вещества. Обсъжда възможности за оползотворяване или обезвреждане на отпадъчни или странични продукти от химични производства. Коментира по зададени критерии продукти, използвани в ежедневието храни, хранителни добавки, лекарства, сапуни, синтетични миещи вещества, козметика, тъкани за облекла, лакове, бои, разтворители, пластмаси. Аргументира значението на ?-аминокиселините, белтъците, въглехидратите, мазнините и витамините за живота. Експеримент, изследване и изчисления Анализира и оценява достоверността и полезността на информация от научна гледна точка, като чете, слуша и/или гледа: научен текст, научнопопулярна статия, изображение, филм, събития, отразени в медиите. Тълкува и оценява информация, представена чрез графики, модели и таблици. Прилага изследователския подход при провеждане на експерименти с органични вещества: планира варианти за провеждане на експеримента, конструира апаратура, наблюдава, описва и оформя в табличен и/или графичен вид резултати, прави изводи и заключения. Предлага методи за получаване, доказване, разделяне и изследване свойствата на органични вещества. Определя експериментално наличието на белтъци, въглехидрати и витамин С в различни продукти. Обработва експериментални данни и извършва изчисления въз основа на тях. Конструира и коментира апаратури за лабораторно получаване и изследване на свойствата на органични вещества. Спазва правила за безопасност при работа с вещества, лабораторни съдове и прибори. МОДУЛ 4Методи за контрол и анализ на веществата Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението си ученикът: Основи на съвременната аналитична химия Описва основни методи за анализ на вещества и приложението им в аналитичната практика. Описва начини за вземане, подготовка и съхраняване на проби за анализ. Планира процедура за химически анализ на проби. Извършва основни аналитични операции: претегляне, измерване на обем, приготвяне на разтвори, сушене. Прилага основни стехиометрични изчисления, свързани с аналитичната практика. Анализира и представя данни от аналитични процедури. Планира и извършва експерименти за разделяне на вещества от техни смеси: филтруване, дестилация, хроматография, екстракция, сорбция. Качествен химичен анализ Планира експерименти за разпознаване и доказване на вещества. Доказва опитно чрез качествени реакции катиони и аниони в разтвор и функционални групи в органични съединения. Представя словесно или с химични уравнения качествени реакции. Предвижда възможности за образуване на утайка и превръщане на една утайка в друга въз основа на данни за произведението на разтворимост. Прави изводи и заключения за състава и строежа на вещества въз основа на данни от качествения анализ. Количествен химичен анализ Пресмята pH на разтвори въз основа на числени данни. Определя експериментално рН на разтвори. Описва основни понятия и принципи на обемния анализ. Определя концентрацията на киселини и основи чрез титруване. Използва данни от титруване за изчисляване на количествения състав на разтвори. Инструментални методи за анализ Описва основни принципи и възможности на инструменталните методи за анализ: пламъкова фотометрия, УВ- и ИЧ спектрофотометрия, ЯМР, масспектрометрия. Прогнозира състав и строеж на органични съединения въз основа на експериментални данни. Приложение на аналитичните методи Открива присъствието на конкретни вещества в проби от околната среда и храни. Прилага изследователски подход при провеждане на химичен анализ: предлага варианти за провеждане на експеримент; отчита резултати; използва получените данни за изводи и заключения. Оценява състоянието на околната среда по данни от химичен анализ. Оценява необходимостта от контрол и анализ на веществата. Предлага варианти на решение на проблеми, свързани със замърсяването на околната среда.
Наредба · Заключителни разпоредби
Приложение № 11
Наредба № 7 от 11 август 2016 г. за профилираната подготовкаМагистрат · magistrat.bg/laws/77226d8c0e5b:Приложение-№-11 · текст към 19 ноември 2026 г.
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
История на промените
Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.
Промени в законите · Atom · само този закон