Наредба · Заключителни разпоредби

Приложение № 26

Наредба № 7 от 11 август 2016 г. за профилираната подготовка
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 10, т. 11 УЧЕБНО-ИЗПИТНА ПРОГРАМА ЗА ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА I. ВИД НА ИЗПИТА Държавният зрелостен изпит е писмен и анонимен. II. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ Държавният зрелостен изпит е с продължителност четири астрономически часа. III. УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ Държавният зрелостен изпит включва учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия предмет, изучавани в класовете от втори гимназиален етап:

към чл. 10, т. 11 (Ново - ДВ, бр. 80 от 2020 г., предишно Приложение № 26 към чл. 18, т. 11 - ДВ, бр. 80 от 2021 г., в сила от учебната 2021 - 2022 г.) УЧЕБНО-ИЗПИТНА ПРОГРАМА ЗА ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА I. ВИД НА ИЗПИТА Държавният зрелостен изпит е писмен и анонимен. II. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ Държавният зрелостен изпит е с продължителност четири астрономически часа. III. УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ Държавният зрелостен изпит включва учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия предмет, изучавани в класовете от втори гимназиален етап:
  1. 1. Модул Теоретични основи на химията.
  2. 2. Модул Химия на неорганичните вещества.
  3. 3. Модул Химия на органичните вещества.
  4. 4. Модул Методи за контрол и анализ на веществата. IV. ОЦЕНЯВАНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ Модул 1. Теоретични основи на химията • Изразява електронната конфигурация на атоми и йони в основно и възбудено състояние. • Свързва стойностите на квантовите числа с размерите, формата и пространственото разположение на атомните орбитали и електронните облаци. • Разграничава s-, р-, d- и f-елементи по електронна конфигурация и по мястото им в Периодичната таблица. • Обяснява по графични изображения или по Периодична таблица изменението на свойствата на атомите на химичните елементи (атомни и йонни радиуси, йонизационна енергия, електронно сродство, електроотрицателност) по периоди и групи. • Разграничава основни типове химични връзки (йонна, ковалентна полярна и неполярна, координативна, метална, ?-, ?-, проста и сложна, локализирана и делокализирана). • Изразява със схеми и модели механизма на образуването на основни видове химични връзки (йонна, ковалентна, координативна). • Прилага представата за хибридизация на атомните орбитали към ковалентната връзка за молекули от типа АВ2, АВЗ и АВ4. • Сравнява химични връзки по техни характеристики: енергия, дължина, кратност, полярност, поляризуемост. • Обяснява свойствата на веществата чрез природата на химичните им връзки, строежа и междумолекулните им взаимодействия. • Разграничава екзотермични и ендотермични процеси според промяната на енталпията или вътрешната им енергия. • Прилага закона на Хес за изчисляване на топлинния ефект на химична реакция, фазови преходи и алотропни превръщания. • Изразява химичното равновесие чрез закона за действие на масите. • Обяснява качествено и количествено влиянието на различни фактори (температура, концентрация, налягане) върху равновесния състав на химичната система. • Изразява с кинетично уравнение скоростта на даден химичен процес въз основа на експериментални данни. • Обяснява влиянието на различни фактори (природа на веществата, концентрация, налягане, температура, катализатор, хомогенност на системата) върху скоростта на химичните реакции. • Предвижда промените на скоростта на реакцията при изменение на концентрацията на реагиращите вещества, налягането (за газови системи) и температурата. • Прилага закономерности, свързани с химичната кинетика и равновесието, за подбор на оптимални условия за получаване на продукти в промишлеността. • Описва влиянието на различни фактори върху разтворимостта на веществата. • Прилага връзките между физичните величини маса, количество вещество, обем и плътност за изразяване на количествения състав на дисперсните системи, смесите и разтворите чрез масова част, масова, молна и молална концентрация. • Предвижда и/или изчислява промените на парното налягане, температурите на кипене и замръзване и осмотичното налягане в зависимост от промяната на състава на разтворите. • Прилага класически и съвременни представи за видовете електролити (киселини, основи и соли). • Сравнява качествено и количествено електролитите чрез величините: степен на електролитна дисоциация, дисоциационна константа, водороден показател (рН), хидролизна константа, произведение на разтворимост. • Предвижда възможността за протичане на процеси с участие на електролити. • Прилага знания за свойства на разтвори на електролити, неелектролити и колоиди към процеси, протичащи в практиката и в живите организми. • Изразява окислително-редукционни процеси с химични уравнения. • Описва електрохимични процеси, протичащи при получаване на електроенергия, метали и други вещества. • Предлага възможности за предпазване на метали и сплави от корозия. Модул 2. Химия на неорганичните вещества • Различава метали и неметали по мястото на елементите в Периодичната таблица, по електронен строеж и по свойства. • Описва и сравнява свойства на s-, р- и d-елементи по групи и периоди. • Изразява словесно, със схеми и с химични уравнения общи и специфични свойства на металите от групи: 1, 2, 8 (желязо), 11 (мед, сребро), 12 (цинк), 13 (алуминий), 14 (олово). • Изразява словесно, със схеми и с химични уравнения общи и специфични свойства на неметали от 14 - 17 групи (въглерод, азот, фосфор, кислород, сяра, хлор, бром и йод). • Разграничава по свойства основни, киселинни, амфотерни и неутрални оксиди и основни и амфотерни хидроксиди, киселини и соли. • Описва строежа и състава на основните видове неорганични съединения: хидриди, оксиди и пероксиди, хидроксиди, киселини и соли. • Обяснява свойства на неорганични съединения (хидриди, оксиди, пероксиди, хидроксиди, киселини и соли) със състава и строежа им. • Изразява с химични уравнения свойства на хидриди, оксиди, пероксиди, хидроксиди, киселини и соли. • Свързва свойствата на изучените прости вещества и химични съединения с тяхното значение, възможности за приложение и въздействието им върху околната среда. • Оценява екологични и здравни проблеми при производството, преработката и потреблението на неорганични вещества. Модул 3. Химия на органичните вещества • Класифицира органичните съединения по състав, строеж и свойства. • Наименува по дадена формула органични съединения: алкани, алкени, алкини, диени, циклоалкани, моноядрени арени, халогенопроизводни, хидроксилни и карбонилни производни на въглеводородите, амини, карбоксилни киселини и техни производни, аминокиселини и въглехидрати. • Съставя структурни формули по дадени наименования на органични съединения. • Разграничава видове химични реакции между органични вещества по различни признаци. • Характеризира химичните връзки в дадена молекула: хибридно състояние на въглеродните атоми, валентни ъгли, кратност, вид (?- и ?- връзки), полярност. • Разпознава функционалните групи - хидроксилна (алкохолна и фенолна), карбонилна (алдехидна и кетонна), карбоксилна, ацилхалогенидна, естерна, амидна и пептидна, нитрилна и аминогрупа по зададена формула. • Разграничава изомери и хомолози по дадени структурни формули. • Изобразява различни видове изомери: конституционни (верижни, позиционни, функционални) и пространствени (енантиомери, ?- и ?-диастереомери) по дадена молекулна формула. • Определя вида на изомерите по дадени структурни формули. • Обяснява свойства на дадени съединения чрез функционалните групи, въглеводородните остатъци и взаимното им влияние. • Разграничава аминокиселини, белтъци, мазнини, различни видове въглехидрати и нуклеинови киселини по състав и строеж. • Предвижда характерни свойства на органичните съединения по зададен състав и молекулен строеж. • Представя словесно и с химични уравнения качествени реакции за доказване на функционални групи в органични съединения. • Изразява със схеми и с химични уравнения общи и характерни химични свойства и получаване на въглеводородите (алкани, алкени, алкини и арени) и на техни производни (халогенопроизводни, алкохоли, феноли, алдехиди, кетони, амини и карбоксилни киселини). • Изразява със схеми и/или с химични уравнения свойства на вещества с биологично значение: мазнини (хидролиза, осапунване и хидриране), монозахариди (окисление, редукция, присъединителни реакции, естерификация, ферментация), ди- и полизахариди, белтъци (хидролиза). • Изразява с уравнения реакции на полимеризация и на поликондензация. • Оценява екологични и здравни проблеми на добиването, преработката и потреблението на органични продукти. Модул 4. Методи за контрол и анализ на веществата • Изразява с уравнения протолитни равновесия във водни разтвори. • Характеризира силата на киселините и основите чрез константите на киселинност (Ka/pKa) и основност (Кb/рКb) • Предвижда възможности за образуване и за разтваряне на утайки въз основа на данни за произведението на разтворимост. • Изчислява произведението на разтворимост за даден електролит. • Сравнява разтворимостта на електролити по данни за произведенията им на разтворимост. • Представя словесно или с химични уравнения качествени реакции за откриване на катиони и аниони в разтвор. • Използва данни от качествения анализ на състава и строежа на веществата за изводи и заключения. • Определя рН на разтвори - числено и чрез мисловен експеримент. • Използва данни от титруване за изчисляване на количествения състав на разтвори. • Оценява състоянието на околната среда по данни от химичен анализ. Общи за всички модули очаквани компетентности • Анализира, тълкува и оценява информация, представена чрез текст, графики, модели и таблици. • Предлага варианти за провеждане на експеримент, оформя в табличен и/или схематичен (графичен) вид резултати, интерпретира данни и прави изводи. • Планира дейности за потвърждаване или отхвърляне на хипотези. • Обработва експериментални данни и извършва изчисления въз основа на тях. V. ФОРМАТ НА ИЗПИТА Държавният зрелостен изпит се провежда под формата на тест, включващ 34 задачи, сред които: • задачи с избираем отговор; • задачи със свободен отговор. Разпределението по видове задачи, разпределението на задачите по познавателни равнища, както и разпределението на общия брой точки между отделните задачи се определят в спецификацията, разработена в съответствие с изискванията на държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците. VI. ОЦЕНЯВАНЕ Максималният брой точки от държавния зрелостен изпит е 100. Резултатите от изпита се записват в точки като процент от максималния брой точки. Изпитът се приема за успешно положен при резултат, равен или по-висок от 30% от максималния брой точки.

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 26

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.