(1) Задължените лица могат да искат разрешение от председателя на агенцията за делегиране създаването и съхраняването на част от определените им нива на запаси на територията на други държави – членки на ЕС, чрез техни съхранители, икономически оператори или ЦСУЗ, наричани по-нататък за краткост „чуждестранни съхранители“.
(2) Правото на делегиране може да се упражнява за количества до 30 на сто от индивидуално определените нива от нефт и всеки вид нефтопродукт независимо от вида и броя на чуждестранните съхранители, изразили готовност да приемат делегирането за създаване и/или за съхраняване.
(3) Делегирането за създаване на запаси се осъществява с договор, по силата на който чуждестранният съхранител закупува като комисионер в полза на задълженото лице делегираните видове и количества запаси, или с договор за заем, в случай че чуждестранният съхранител има собствени количества нефт и нефтопродукти, които може да предостави. Делегирането за създаване задължително се придружава с делегиране за съхраняване.
(4) Делегирането за съхраняване се осъществява с договор между задълженото лице и чуждестранния съхранител.
(5) Чуждестранният съхранител може да приеме за съхраняване запаси на задължено лице само в резервоари, в които могат да се съхраняват запаси за извънредни ситуации по Директива на Съвета 2009/119/ЕО. Приемането на запасите за съхранение се удостоверява с документи съгласно законодателството на съответната държава – членка на ЕС.