(Нов - ДВ. бр. 37 от 2003 г.)
(1)(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато плащането на митата и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта, митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки:
- 1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки;
- 2. запор върху стоки в оборот;
- 3. възбрана върху недвижими имоти.
(2)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на митата и другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи.
(3)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на митата и другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Мерките по ал. 1 не могат да се налагат върху имуществата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение, освен със съгласието на длъжника, както и върху възнагражденията срещу труд до размерите, определени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.