(Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.)
(1) Митническите органи постановяват отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на митническо нарушение, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките в случаите, когато такава мярка е предвидена в този или в друг закон, освен в случаите по чл. 229б, ал. 1, т. 3.
(2)(Доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Преди приключване на административнонаказателното производство митническите органи могат да се разпореждат по реда на чл. 239 със стоките, подлежащи на бърза развала, със стоките, чието съхраняване от митническите органи е невъзможно или представлява опасност за живота и здравето на хората или за околната среда, както и със стоките, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато отнемането в полза на държавата е невъзможно или в случаите по ал. 2, лицата по чл. 226, ал. 1 заплащат солидарно сума, равна на митническата стойност на предмета на нарушението, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките.