към чл. 6, ал. 1 Стандартни и допълнителни предпазни мерки I. Стандартни предпазни мерки 1. Стандартните предпазни мерки се прилагат при очакван контакт с кръв, с всички видове телесни субстанции, секрети и екскрети, с изключение на пот, независимо от установеното наличие или липса на кръв в тях, както и с увредена кожа и лигавица. 2. Стандартните предпазни мерки се прилагат задължително при всички пациенти независимо от диагнозата и инфекциозния статус и са предназначени да ограничат риска от предаване на ИСМО. Стандартните предпазни мерки включват комплекс от безопасни методи на работа и лични предпазни средства с бариерни функции. 2.1. Хигиена на ръцете - състои се от четири елемента, които се прилагат отделно или в комбинация: миене на ръце; дезинфекция на ръце; защита на ръцете от контаминация чрез ръкавици; грижи за кожата на ръцете. 2.1.1. Миене на ръце. 2.1.1.1. Осигурени са отделно място за миене, течаща топла и студена вода, течен сапун и кърпи за еднократна употреба. 2.1.1.2. При използване на мивки с ръчно управление кранът се отваря плавно, без рязко движение. Ръцете се държат ниско в умивалника, като тялото се намира на разстояние от него. Миенето на ръцете с обикновен течен сапун и вода продължава не по-малко от 20 секунди до 1 минута. При много силно замърсяване миенето продължава до 3 минути. След измиването ръцете се подсушават добре и се извършва хигиенна дезинфекция. 2.1.1.3. При контаминиране на ръцете със замърсители (напр. крем, косми, остатъци от хранителни продукти, остатъци от лекарствени продукти) те се отмиват, като се избягва опръскване. 2.1.1.4. При контаминиране на ръцете с кръв, телесни течности, екскрети и секрети се ползва памучен тампон или хартиена кърпичка, с които замърсяването се попива и се избърсва. Не се използва дезинфектант, защото може да фиксира замърсяването. Ръцете се измиват обилно с вода и сапун и се подсушават, след което се извършва хигиенна дезинфекция. 2.1.1.5. При антисептичното миене на ръцете антибактериалният сапун се втрива в сухи или леко навлажнени ръце около 30 секунди. Добавя се вода до образуване на пяна и ръцете продължават да се обтриват за още около 30 секунди, след което се изплакват с течаща вода. Подсушаването се извършва с еднократна хартиена кърпа/салфетка. При мивки с ръчно управление затварянето на крана се извършва с използваната еднократна хартиена кърпа/салфетка. 2.1.2. Дезинфекция на ръце. Дезинфекцията на ръце е хигиенна или хирургична в зависимост от целта, използваното количество дезинфектант и времето на въздействие. 2.1.2.1. Хигиенна дезинфекция на ръце се извършва чрез втриване на дезинфектант (за предпочитане на алкохолна основа). 2.1.2.1.1. Хигиенна дезинфекция на ръце се извършва преди следните чисти дейности: 2.1.2.1.1.1. преди контакт с пациента; 2.1.2.1.1.2. при обслужване на един и същ пациент, когато се преминава от контаминирана към чиста част от тялото на пациента; 2.1.2.1.1.3. преди подготовка на инфузии, инжекции, лекарствени продукти, които са произведени стерилни; 2.1.2.1.1.4. преди работа с инфузионни системи и дренажи, като вкарване на лекарствени продукти в тях; 2.1.2.1.1.5. преди манипулации на пациента, напр. хигиена на устата и др.; 2.1.2.1.1.6. преди поставяне на ръкавици; 2.1.2.1.1.7. преди работа с храни; 2.1.2.1.1.8. преди работа с чисти предмети, като принадлежности за обгрижване на пациента, чисто бельо и др.; 2.1.2.1.1.9. преди влизане в изолационни помещения; 2.1.2.1.1.10. преди влизане в зоните на операционните зали; 2.1.2.1.1.11. преди опаковане на стерилни материали. 2.1.2.1.2. Хигиенна дезинфекция на ръце се извършва след следните нечисти дейности: 2.1.2.1.2.1. след директен контакт с контаминирани предмети: мръсно бельо, отпадъци, използвани принадлежности, дихателни апарати - маски и шлангове; 2.1.2.1.2.2. след всяко сваляне на ръкавиците, в т.ч. и при нарушена цялост; 2.1.2.1.2.3. преди и след обслужване на всеки пациент; 2.1.2.1.2.4. преди напускане на изолационно помещение. 2.1.2.2. При хигиенна дезинфекция се спазва разходната норма и времето на въздействие, посочени на етикета/разрешението на използвания дезинфектант, и се прилага техника за дезинфекция на ръцете, включваща 6 стъпки: Първа стъпка: лицето на едната длан в лицето на другата длан. Втора стъпка: лицето на дясната длан в гърба на лявата длан и лицето на лявата длан в гърба на дясната длан. Трета стъпка: лицето на едната длан в лицето на другата длан, но с раздалечени и преплитащи се пръсти. Четвърта стъпка: гърбът на пръстите в лицето на срещуположната длан при сключени пръсти. Пета стъпка: кръгово втриване на десния палец в затворената лява длан и обратно. Шеста стъпка: кръгово втриване в срещуположни посоки на върховете на пръстите на дясната ръка в лицето на лявата длан и обратно. 2.1.2.2.1. Всяка от стъпките се повтаря най-малко по 5 пъти в рамките на посоченото време за дезинфекция. Кожата на ръцете трябва да бъде влажна от дезинфектанта през цялото време на въздействие. 2.1.2.3. Хигиенна дезинфекция се извършва на ръце с къси естествени нокти (дължината на ноктите не надвишава върха на пръста), без пръстени и гривни. При наличие на наранявания и лезии по кожата и ноктите те се изолират с водонепропускливо покритие. Хигиенна дезинфекция с алкохолен дезинфектант се извършва задължително върху сухи и видимо чисти ръце. При видимо замърсяване по кожата ръцете предварително се измиват с вода и обикновен сапун за 1 минута, подсушават се с еднократна хартиена кърпа и след това се нанася алкохолният дезинфектант. 2.1.2.4. Хирургична дезинфекция на ръцете се извършва преди всяка хирургическа интервенция и се прилага двуфазен подход. 2.1.2.4.1. Първа фаза: миене с обикновен течен сапун за 1 минута с последващо изплакване с течаща вода, като ръцете се държат над нивото на лакътя и се подсушават с хартия за ръце. Само при наличие на видимо замърсяване под ноктите по време на миенето на ръцете върховете им се изчеткват със стерилна четка. 2.1.2.4.2. Втора фаза: дезинфекция на ръцете с биоцид на алкохолна основа, спазвайки разходната норма и времето на въздействие, посочени на етикета/разрешението на продукта. Обтрива се цялата повърхност на дланите на ръцете, пръстите, китките, частта на ръцете до над лакътя. През цялото време на въздействие кожата на ръцете до над лакътя трябва да бъде влажна от дезинфектанта. 2.1.2.5. След хирургична дезинфекция ръцете се оставят да изсъхнат, като се държат нагоре, без да допират нищо. След изсъхването им се поставят стерилни ръкавици. Действието на дезинфектанта продължава три часа само когато тричасовата остатъчна ефективност е посочена на етикета/разрешението на продукта и когато върху ръцете са поставени стерилни ръкавици. 2.1.2.6. Използваните ръкавици се свалят встрани от пациента и масичката със стерилни инструменти. При продължителни операции след сваляне на ръкавиците хирургичната дезинфекция на ръцете се повтаря от втора фаза, като след изсъхване на ръцете се поставят нови стерилни ръкавици. 2.1.2.7. В случай че се използват пенообразуващи дезинфектанти за хирургична дезинфекция на ръце, измиването на продукта от ръцете се извършва само със стерилна вода. 2.1.3. Защита на ръцете от контаминация чрез ръкавици се осъществява чрез мерките, посочени в т. 2.2.3.1 и 2.2.3.2. 2.1.4. Грижи за кожата на ръцете. Персоналът използва хидратиращи, омекотяващи и подхранващи кремове/лосиони за ръце. 2.2. Използване на лични предпазни средства. 2.2.1. Използването на личните предпазни средства не замества необходимостта от спазването на другите основни мерки за превенция на инфекциите, като хигиената на ръцете и безопасната употреба на остри предмети. 2.2.2. След употреба личните предпазни средства се събират в подходящи контейнери и се обезвреждат съгласно плана за профилактика и контрол на ИСМО на лечебното заведение. 2.2.3. Личните предпазни средства включват: ръкавици за еднократна и многократна употреба, защитни средства за очите (очила, лицеви шлемове), маски, предпазно облекло (престилки, обувки, калцуни и шапки). 2.2.3.1. Ръкавиците за еднократна употреба са стерилни и нестерилни. 2.2.3.1.1. Стерилни медицински ръкавици за еднократна употреба се използват за защита на пациента при инвазивни процедури и хирургични интервенции, както и при контакт с имунокомпрометирани пациенти. 2.2.3.1.2. Чисти нестерилни медицински ръкавици за еднократна употреба се използват при хигиенни грижи за пациента с цел защита на ръцете на персонала от възможна контаминация с кръв, телесни течности, секрети и екскрети, при контакт с лигавица или увредена кожа, както и при грижи за пациент с инфекция, предавана по контактен път. 2.2.3.1.3. Ръкавиците са със CE маркировка и отговарят на европейските стандарти за медицински ръкавици за еднократна употреба. 2.2.3.1.4. Ръкавиците се поставят непосредствено преди и се отстраняват незабавно след контакта с пациента или извършване на процедурата. 2.2.3.1.5. Ръкавиците се сменят след всеки пациент, както и при извършването на различни процедури върху същия пациент. При сваляне или смяна на медицински ръкавици за еднократна употреба се спазват следните правила: 2.2.3.1.5.1. С лявата ръка се хваща от вътрешната страна горния ръб на ръкавицата на дясната ръка и дясната ръкавица внимателно се измъква от пръстите на ръката. 2.2.3.1.5.2. Дясната ръкавица остава от вътрешната си страна. Чрез лявата ръка се сгъва дясната обърната ръкавица в юмрука на лявата ръка. 2.2.3.1.5.3. С дясната ръка се захваща вътрешния ръб на ръкавицата на лявата ръка и се измъква внимателно от пръстите на ръката. Така лявата ръкавица служи като торбичка за опаковане на "мръсните" ръкавици, която се изхвърля за автоклавиране на биологични отпадъци. 2.2.3.1.5.4. След сваляне на ръкавиците се извършва хигиена на ръцете. 2.2.3.2. Гумени ръкавици, които могат да се мият, дезинфекцират и използват повторно (ръкавици за многократна употреба), се използват за почистване на инструменти, обработка на замърсено бельо и на повърхности, замърсени с кръв и телесни течности, както и при почистване на разливи на опасни биологични/химически вещества. 2.2.3.2.1. При обеззаразяване на многократните ръкавици се спазват следните стъпки: 2.2.3.2.1.1. Измиване. Ръкавиците се измиват с вода и почистващ продукт от външната страна до премахване на видимите замърсявания. При необходимост може да се използва мека четка или кърпа. Ръкавиците се обръщат и процедурата се повтаря с измиване и почистване на вътрешната им повърхност. 2.2.3.2.1.2. Дезинфекция. Дезинфекция се извършва на видимо чисти и сухи ръкавици. Използва се продукт с микобактерицидно и спороцидно действие, при необходимост - в зависимост от естеството на извършваната дейност. Могат да се използват и комбинирани продукти за почистване и дезинфекция. В тези случаи ръкавиците предварително се изплакват с вода до отстраняване на грубите замърсявания, след което се обработват с продукта за почистване и дезинфекция. Не се използват дезинфектанти на основата на алкохоли и алдехиди без предварително почистване поради риск от фиксиране на органичната материя и увреждане на материала. 2.2.3.2.1.3. Изплакване. Ръкавиците се изплакват под течаща вода до премахване на всички остатъци от почистващия продукт и се проверяват за видими механични увреждания. 2.2.3.2.1.4. Изсушаване. Ръкавиците се поставят на място с добра вентилация, защитено от пряка слънчева светлина и източници на топлина, до пълното им изсъхване. 2.2.3.2.2. Ръкавиците се съхраняват на сухо място, защитено от пряка слънчева светлина. 2.2.3.2.3. Многократните ръкавици се подменят при тяхното деформиране или при поява на нарушения на целостта им. 2.2.3.3. Защитни средства за очите (очила, лицеви шлемове). 2.2.3.3.1. Защитни средства за очите се използват при процедури и грижи за пациента, свързани с образуване на пръски или аерозол от кръв, телесни течности, секрети и екскрети. 2.2.3.3.2. Защитните средства за очите трябва да имат странични протектори и протектор за челото, да са прозрачни, да не се замъгляват и да не се изкривяват. При възможност се използват защитни очила за еднократна употреба. 2.2.3.3.3. Защитните средства за очите за многократна употреба след сваляне се измиват и дезинфекцират съгласно указанията на производителя. 2.2.3.4. Медицински маски за лице. 2.2.3.4.1. Медицинските маски за лице се използват задължително от медицинския персонал при: 2.2.3.4.1.1. инвазивни процедури; 2.2.3.4.1.2. хирургични интервенции; 2.2.3.4.1.3. процедури, свързани с риск от контаминация с кръв, телесни течности, секрети и екскрети; 2.2.3.4.1.4. контакт с имунокомпрометирани пациенти; 2.2.3.4.1.5. контакт с пациенти с инфекции, предавани по въздушно-капков или аерогенен път. 2.2.3.4.2. Медицинските маски за лице се използват и от пациентите с инфекции, предавани по въздушно-капков или по аерогенен път, когато излизат извън изолационната или болничната стая. 2.2.3.4.3. В случаите по т. 2.2.3.4.1.5 се използват респираторен тип маски с най-малко 95 % ефикасност на филтъра за частици с размер 1 µm, а в останалите случаи се използват хирургични маски. 2.2.3.4.4. При замърсяване с телесни течности медицинската маска се подменя, като се използват нестерилни медицински ръкавици за еднократна употреба. След отстраняване на маската и ръкавиците се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете. 2.2.3.4.5. При сваляне на медицинска маска се прилагат следните правила: 2.2.3.4.5.1. Маската се захваща само за връзките или ластиците, без да се докосва външната и вътрешната и част. 2.2.3.4.5.2. След отстраняването и маската се изхвърля като опасен отпадък. 2.2.3.4.5.3. След изхвърляне на използваната маска се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете. 2.2.3.5. Предпазно облекло - престилки, обувки, калцуни и шапки. 2.2.3.5.1. Използването на работно облекло на работното място е задължително. 2.2.3.5.2. Работното облекло трябва да е направено от материали, които лесно се почистват и обеззаразяват. 2.2.3.5.3. Препоръчително е да се осигурява чисто работно облекло за всеки ден. 2.2.3.5.4. Не се допуска излизане от лечебното заведение с работно облекло, с изключение на случаите, в които това е свързано с осъществяване на медицинско обслужване (например в медицинските транспортни средства - линейки, реанимобили, медицински хеликоптери). 2.2.3.5.5. Предпазна престилка се използва при риск от контаминация на работното облекло с кръв, телесни течности, секрети и екскрети. 2.2.3.5.5.1. Предпазната престилка трябва да покрива и предпазва работното облекло и да се затваря откъм гърба или да се завързва около кръста. 2.2.3.5.5.2. При риск от масивно контаминиране с кръв, телесни течности, секрети и екскрети се използва непромокаема (пластмасова, гумирана) престилка за предната част на тялото. В останалите случаи се използват предпазни престилки за еднократна употреба. 2.2.3.5.5.3. След употреба предпазната престилка се съблича незабавно, като се спазва следната последователност: 2.2.3.5.5.3.1. Освобождават се завързани връзки или лепенки тип велкро на престилката. 2.2.3.5.5.3.2. Престилката се обръща "отвътре навън", без да се докосва външната и страна. 2.2.3.5.5.3.3. След свалянето и престилката се изхвърля като опасен отпадък. 2.2.3.5.5.3.4. След изхвърляне на използваната престилка се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете. 2.2.3.5.6. В асептичните сектори и операционните зали персоналът носи предназначени за работа в тях обувки или ботуши, които лесно се почистват и дезинфекцират, или калцуни. 2.2.3.5.6.1. При силно замърсени влажни подови настилки и при почистване на пода се използват непромокаеми ботуши, подлежащи на миене. 2.2.3.5.6.2. Калцуните са за еднократна употреба и трябва да са водонепропускливи. 2.2.3.5.7. Еднократни медицински шапки се използват: 2.2.3.5.7.1. в асептични сектори, операционни зали или при извършване на определени инвазивни процедури; 2.2.3.5.7.2. винаги, когато има риск от опръскване с кръв, телесни течности или аерозоли; 2.2.3.5.7.3. еднократните медицински шапки трябва плътно да покриват косата. 2.3. Почистване и дезинфекция на медицински изделия, бельо и повърхности от околната среда в лечебните заведения. 2.3.1. Почистване и дезинфекция на медицински изделия. На почистване подлежат всички медицински изделия, предназначени за многократна употреба, след тяхното приложение. 2.3.1.1. Предварителна обработка на медицинските изделия на мястото на тяхната употреба се извършва при следните правила: 2.3.1.1.1. Грубите замърсявания от инструментите се отстраняват чрез забърсване с чиста кърпа, напоена с разтвор на почистващ продукт в концентрация и температура на водата съобразно препоръките на производителя, или еднократна почистваща кърпа, предназначена за почистване на медицински изделия. 2.3.1.1.2. Не се допуска продължителното накисване в разтвор на почистващ продукт. 2.3.1.1.3. Дезинфекция преди почистването се извършва само при риск от особено опасни инфекции, като антракс, ботулизъм, чума, туларемия, вирусни хеморагични трески, като Ебола, Марбург, Кримска-Конго хеморагична треска, Ласа, Жълта треска, както и при Clostridioides difficile инфекция. В тези случаи не се използват разтвори на фиксиращи дезинфектанти, каквито са алдехидите и алкохолите. 2.3.1.2. До започване на почистването замърсените медицински изделия се поддържат непрекъснато влажни чрез напръскване с ензимен спрей или чрез покриване с кърпа, навлажнена с вода, пяна, спрей или гел, специално предназначени за тази цел, независимо от това дали са предварително почистени. Допуска се и сухо събиране на използваните медицински изделия, само ако последващата им обработка се извършва до 3 часа от тяхното използване. 2.3.1.3. Замърсените медицински изделия се транспортират в затворени, непропускливи и устойчиви на пробиване контейнери. Контейнерите подлежат на ежедневно почистване и дезинфекция. 2.3.1.4. Спазват се указанията на производителя относно обработката на съответното медицинско изделие, включително препоръчваните методи за почистване и дезинфекция. 2.3.1.5. Преди почистване изделията се разглобяват, доколкото това е възможно, така че всички повърхности да могат да бъдат почистени, независимо от избрания метод. 2.3.1.6. В лечебните заведения се прилагат следните методи на почистване на медицински изделия: 2.3.1.6.1. Ръчно почистване - допуска се само когато лечебното заведение не разполага с машини за миене и дезинфекция и когато това е позволено от производителя, като се спазват следните общи правила: 2.3.1.6.1.1. Грубите замърсявания се отстраняват с вода под налягане, четки или кърпи за еднократна употреба. 2.3.1.6.1.2. Изделието, подлежащо на почистване, трябва да е съвместимо с използвания почистващ продукт. 2.3.1.6.1.3. Изделията се потапят изцяло в почистващия продукт, когато това е възможно. 2.3.1.6.1.4. Изделията с лумени се почистват със силна струя вода и подходяща четка, като се проверяват за запушвания и течове. 2.3.1.6.1.5. Използваните четки трябва да са с мек (найлонов) косъм и с достатъчна дължина, позволяваща излизане от дисталния край на изделието. Четките за почистване на лумени трябва да са със същия диаметър като лумена, за да се осигури достигане на всички вътрешни повърхности. Когато не са за еднократна употреба, четките се дезинфекцират и подсушават най-малко веднъж дневно. Четките се подменят при деформация, повреда, амортизиране, нарушаващо функцията им, или при необратимо замърсяване. 2.3.1.6.1.6. Използваните почистващи кърпи за многократна употреба се изпират, дезинфекцират и подсушават след приключване на работа с тях най-малко веднъж дневно и след всяка работна смяна. 2.3.1.6.1.7. Пособията, използвани за почистване, се почистват, дезинфекцират и подсушават най-малко веднъж дневно и след всяка работна смяна. Четките и останалото почистващо оборудване се проверява за повреди след всяка употреба и се изхвърля при установяване на такива. 2.3.1.6.1.8. Препоръчва се използването на почистващи пособия за еднократна употреба. 2.3.1.6.2. Метод с потапяне: 2.3.1.6.2.1. Мивката или ваната се напълват с достатъчно количество топла вода за пълно потапяне на обектите. Добавя се почистващ продукт, като се следват инструкциите на производителя за дозиране. 2.3.1.6.2.2. Изделието се почиства под повърхността на водата, за да не се образуват аерозоли. Използват се четки за почистване на сглобки, лумени и други трудни за почистване зони, които отговарят на изискванията, посочени в т. 2.3.1.6.1.5. 2.3.1.6.2.3. Изделието се изплаква обилно с деминерализирана вода и се подсушава ръчно чрез еднократна немъхеста кърпа, чрез въздух под налягане или друг метод съгласно препоръките на производителя. 2.3.1.6.2.4. Изделията от неръждаема стомана се изсушават веднага след изплакване, за да се предотврати корозия на материала. 2.3.1.6.3. Метод без потапяне: 2.3.1.6.3.1. Изделието се почиства, като повърхностите се избърсват неколкократно с еднократни мокри кърпи за почистване или с една или повече чисти немъхести кърпи, напоени с почистващ разтвор, така че влагата да не навлиза в критичните зони на устройството (напр. захранващи връзки). Обтриването на повърхностите продължава, докато всички видими замърсявания не бъдат отстранени. 2.3.1.6.3.2. Повърхностите се забърсват с навлажнена с вода чиста кърпа, докато не се отстранят всички остатъци от почистващия продукт. След това изделието се изсушава ръчно чрез еднократна немъхеста кърпа, чрез въздух под налягане или друг метод съгласно препоръките на производителя. 2.3.1.6.3.3. След употреба еднократните кърпи за почистване се изхвърлят. 2.3.1.6.3.4. В случаите, когато кърпата за многократна употреба не се обработва чрез напръскване, а чрез потапяне в съд или вана с почистващ разтвор, разтворът се подменя при всяко установено замърсяване или помътняване. 2.3.1.7. Методи на дезинфекция. 2.3.1.7.1. Дезинфекция на медицинските изделия се извършва машинно (автоматизирано) или мануално (ръчно). 2.3.1.7.2. Използват се дезинфектанти, предназначени за употреба върху медицински изделия. Дезинфекцията се осъществява при спазване на посочените на етикета на дезинфектанта концентрация, време на въздействие и начин на употреба. 2.3.1.7.3. Ръчна дезинфекция се допуска само в лечебни заведения, които не разполагат с машини за миене и дезинфекция и само когато е позволена от производителя на изделието. 2.3.1.7.3.1. При ръчна дезинфекция се спазват мерките за лична безопасност (носене на предпазно облекло, предпазни очила, подходящи ръкавици и вентилация на помещенията), както и изискванията по т. 2.3.1.6.1 за ръчно почистване. 2.3.1.7.3.2. При ръчна дезинфекция чрез потапяне изделията с лумени се потапят в работния разтвор бавно и под наклон, за да се постигне контакт на дезинфектанта с цялата повърхност на лумена. Необходимо е изпълване на всички канали с разтвора, като се използват спринцовки или специални изделия, до отстраняване на всички въздушни мехурчета и осигуряване на контакт на дезинфектанта с цялата повърхност на лумена. 2.3.1.7.4. Когато е възможно, медицинските изделия трябва да се почистват и дезинфекцират автоматизирано в съответствие с инструкциите на производителя. Автоматизираното почистване и дезинфекция на медицинските изделия се извършва с ултразвукови вани и автоматизирани миялни машини или миялно-дезинфекционни машини за инструменти и оборудване. 2.3.1.7.4.1. Ултразвуковите почистващи вани се препоръчват за всяко медицинско изделие с фуги, лумени или други зони, които са трудни за почистване. 2.3.1.7.4.2. Машините за миене и дезинфекция се препоръчват за всички медицински изделия, които могат да издържат автоматизираните процеси на почистване, дезинфекция и изсушаване. 2.3.1.7.4.3. Силно замърсените изделия се почистват ръчно преди автоматизирана деконтаминация. 2.3.1.7.4.4. Изделието, подлежащо на почистване и дезинфекция, трябва да е съвместимо с използваната автоматизирана машина, параметрите на цикъла, почистващите и дезинфекциращите продукти. 2.3.1.7.4.5. При работа с ултразвукови вани се спазват следните изисквания: 2.3.1.7.4.5.1. Медицинските изделия трябва да бъдат предварително почистени от груби замърсявания. 2.3.1.7.4.5.2. Спазват се препоръките на производителя за дозиране и температура на почистващия разтвор. Разтворът се сменя ежедневно и при всяко видимо замърсяване. При работа с ензимни разтвори се използват гумени или нитрилни ръкавици. При всяко пълнене на ултразвуковата вана се извършва дегазация в продължение на 5 - 10 минути. 2.3.1.7.4.5.3. При поставянето им в ултразвукова вана медицинските изделия трябва да бъдат разглобени, отворени и напълно потопени, а лумените - изцяло запълнени с разтвора (потапянето се извършва бавно и под наклон). 2.3.1.7.4.5.4. Преди стартиране на работа капакът на ултразвуковата вана се затваря. 2.3.1.7.4.5.5. След почистване изделията се изплакват и подсушават. 2.3.1.7.4.5.6. В края на всеки работен ден ултразвуковата вана се почиства и дезинфекцира. 2.3.2. Дезинфекция на бельо. 2.3.2.1. На дезинфекция подлежи постелъчното бельо и работното облекло. 2.3.2.2. Правила за работа с употребено постелъчно бельо: 2.3.2.2.1. Персоналът, работещ с постелъчно бельо, спазва стандартните предпазни мерки (хигиена на ръцете и ползване на лични предпазни средства). Хигиена на ръцете се извършва след всеки контакт с използвано бельо, независимо от наличието на видимо замърсяване. Контактът на персонала с използвано бельо се свежда до минимум. 2.3.2.2.2. Бельото се поставя в сакове или торби на мястото на използването му (в болничните стаи), без да се сортира, изтърсва или изплаква, като за замърсено с биологични течности бельо се използват сакове от непропусклива материя, обозначени с различен цвят или етикетирани за разпознаване. 2.3.2.2.3. Използваните сакове или торби се пълнят до 3/4 от полезния обем. Използваното бельо трябва да се съхранява в отделна зона, далече от чистото бельо и клиничната зона. 2.3.2.3. Дезинфекция на бельото и работното облекло се извършва чрез: 2.3.2.3.1. термодезинфекция (изпиране с гореща вода) - извършва се в перални машини, като се използва детергент; температурата на водата се поддържа в рамките на 90 °C за не по-малко от 20 минути; 2.3.2.3.2. термодезинфекция чрез водна пара (камерна дезинфекция) - извършва се при режим 105 - 112 °C, налягане 0,5 atm и различно време на въздействие, като се прилага за дезинфекция на халати, завивки, възглавници и матраци; 2.3.2.3.3. химио-термодезинфекция - извършва се в перални машини, като се използва дезинфектант в ефективни концентрации, предназначен за химио-термодезинфекция; температурата на водата се поддържа в рамките на 40 - 60 °C за определено време в зависимост от изискванията, посочени на етикета на използвания дезинфектант; 2.3.2.3.4. химична дезинфекция - извършва се в перални машини или при ръчно потапяне, като се използва дезинфектант, предназначен за дезинфекция на текстил; използва се хладка вода в рамките на 20 - 40 °C и се спазват изискванията за концентрация и време на въздействие, посочени на етикета на използвания дезинфектант. 2.3.2.4. Изпраното и дезинфекцирано бельо и работно облекло се изсушава в сушилни и се глади с гладачни машини. 2.3.2.5. Изисквания при транспортиране и съхранение на постелъчно бельо и работно облекло: 2.3.2.5.1. Използват се отделни транспортни колички за чисто и мръсно бельо и работно облекло, които се почистват и дезинфекцират след употреба. 2.3.2.5.2. Чистото бельо и работно облекло се транспортират по начин, който не позволява замърсяването им, и се съхраняват на място, предназначено единствено за тази цел, при условия, осигуряващи защита от аерозоли, прах, влага и други замърсители. 2.3.2.5.3. Мястото за съхранение на чистото бельо и работно облекло е отделено от местата за съхранение на използваното бельо и работно облекло. 2.3.2.5.4. Чистото постелъчно бельо или работно облекло, извадено от количката за чисто бельо и облекло или от мястото за съхранение, без да е използвано, не се връща обратно, а се третира като употребено. 2.3.3. Почистване и дезинфекция на околна среда в лечебните заведения. 2.3.3.1. На почистване и дезинфекция в лечебните заведения подлежат подове, стени, повърхности, обзавеждане (завеси, нощни шкафчета, легла и столове); кранове, мивки, сифони, ключове за осветление и дръжки на врати; оборудване за обслужване на пациенти (проходилки, инвалидни колички и други). 2.3.3.2. Почистването и дезинфекцията на околна среда се извършва посредством химичен или физичен метод. 2.3.3.2.1. Химичен метод на почистване и дезинфекция. Използват се почистващи продукти и дезинфектанти. 2.3.3.2.1.1. Почистването и дезинфекцията се извършва последователно или едновременно в зависимост от продуктите, които се използват, и информацията, посочена на техния етикет или разрешение. 2.3.3.2.1.2. При обеззаразяването на повърхности грубите замърсявания се отстраняват предварително. 2.3.3.2.1.3. За намаляване на риска от кръстосано замърсяване обработката в едно помещение се извършва в посока от горе надолу, отвътре навън и от чисти към мръсни зони и повърхности; не се преминава повторно към вече почистени зони и повърхности. Всяка отделна повърхност се обтрива с отделна кърпа или чиста страна на кърпа чрез S-образни движения без припокриващи се зони. 2.3.3.2.1.4. Повърхностите се забърсват чрез използване на микрофибърни кърпи, напоени с почистващ, дезинфекциращ или комбиниран продукт, или чрез използване на готови за употреба еднократни мокри кърпи за почистване, за дезинфекция или за комбинирано почистване и дезинфекция. При използване на микрофибърни кърпи се прилага при възможност цветово кодиране за различните повърхности. 2.3.3.2.1.5. Големи повърхности, например подове, се обработват чрез: 2.3.3.2.1.5.1. обтриване с моп, като се използват две кофи, във всяка от които има дезинфекционен разтвор в ефективна концентрация; едната кофа се използва за изплакване на мопа след забърсване; мопът се изцежда и се потапя в другата кофа, като след изцеждане се забърсва следващата повърхност; дезинфекциращият разтвор във всяка кофа се подменя при замърсяване или помътняване; 2.3.3.2.1.5.2. система за дезинфекция с мопове (санитарната количка, с която се транспортират предварително напоени с дезинфекционен разтвор мопове и кърпи) - подът на едно помещение или част от него се обработва с един моп (обикновено 15 - 20 m2), следващата повърхност се обработва с друг моп; 2.3.3.2.1.5.3. автоматизирани машини за миене на под с въртяща се бърсалка, работещи с почистващи и дезинфекциращи продукти. 2.3.3.2.1.6. След употреба и след всяко замърсяване почистващото оборудване (кърпи и мопове) се подлага на обеззаразяване (изпиране, дезинфекция, изсушаване). 2.3.3.2.1.7. Ако се използва комбинирана санитарна количка, трябва да има разделение между чисти и замърсени предмети. Количката се почиства и дезинфекцира в края на деня. 2.3.3.2.1.8. Допуска се опръскване със спрей-опаковки на малки работни повърхности само при липса на видими замърсявания по тях. 2.3.3.2.1.9. Ако непосредствено след опръскване повърхността се забърсва с кърпа, тя трябва предварително да бъде навлажнена с дезинфектанта. 2.3.3.2.1.10. Ако се използват гръбни пръскачки, оборудването се наглася на най-фин аерозол и ниско налягане. 2.3.3.2.2. Физичен метод на дезинфекция чрез ултравиолетови лъчи. 2.3.3.2.2.1. Използват се облъчватели, продуциращи ултравиолетова светлина тип C (UVC). За ефективна UVC дезинфекция на въздух и повърхности при открити облъчватели се изисква най-малко 6 µW/cm2 в най-отдалечените от облъчвателите точки на помещението и облъчване в рамките на 30 минути. По-високият интензитет изисква по-кратко време на облъчване: 10 - 20 µW/cm2 - 20 минути; >= 20 µW/cm2 - 10 минути. Не се допуска работа на откритите облъчватели за повече от 1 час при едно облъчване. 2.3.3.2.2.2. UVC лампите трябва редовно да се почистват от прах и да се контролират ежегодно чрез UVC метри и при необходимост да се подменят. Лампите подлежат на смяна при намаляване с 30 % на първоначалните стойности на UVC интензитет (измерен на 1 метър разстояние от лампата/системата) или при отчитане на стойности, по-ниски от 4 µW/cm2 в най-отдалечените от облъчвателите точки. UVC лампите на закритите облъчватели се подменят най-малко веднъж годишно при ежедневно включване в работен режим за повече от 3 часа дневно. 2.3.3.2.2.3. По време на работа на откритите облъчватели не се допуска наличие на хора в помещенията. 2.4. Стерилизация. 2.4.1. Необходимата степен на обеззаразяване на медицинските изделия и обекти се определя от риска от инфекции, свързан с тяхната употреба: 2.4.1.1. критични обекти (висок риск) са тези обекти, които проникват в стерилни тъкани, органи, телесни кухини и в кръвоносната система или влизат в контакт с кожа и лигавица с нарушена цялост - хирургични инструменти, част от ендоскопската апаратура, васкуларни катетри и други; за критичните обекти е задължително да бъдат стерилни; 2.4.1.2. полукритични обекти (среден риск) са тези, които влизат в контакт с интактни лигавици и телесни течности - дихателна апаратура, гастроинтестинални ендоскопи, бронхоскопи, вагинални инструменти и др.; по възможност те също трябва да са стерилни; полукритичните обекти подлежат най-малко на високостепенна дезинфекция с дезинфектанти в концентрации, постигащи спороцидно действие; 2.4.1.3. некритични обекти (нисък риск) са тези, които влизат в контакт само с интактна кожа; некритичните обекти се почистват до сензорна чистота и в зависимост от местата на използване подлежат на ниско или средностепенна дезинфекция. 2.4.2. На стерилизация подлежат: 2.4.2.1. всички критични обекти (хирургичен инструментариум, апаратура или части от нея и други медицински изделия за многократна употреба), които проникват в стерилни тъкани и органи, телесни кухини и кръвоносна система или влизат в контакт с кожа и лигавица с нарушена цялост; 2.4.2.2. всички полукритични обекти (инструментариум, апаратура или части от нея, които влизат в контакт с интактни лигавици и телесни течности), които могат да издържат работните режими на използваните апарати за стерилизация; 2.4.2.3. болничното бельо от структурите за недоносени деца, трансплантация, термични травми и интензивни грижи; операционното бельо и операционното облекло на хирургичния екип, използвано в операционен блок; 2.4.2.4. съдовете за хранене в структурите по неонатология; 2.4.2.5. лабораторните стъклени изделия. 2.4.3. Стерилизацията на медицинските изделия се извършва съгласно препоръчаните от производителя на медицинските изделия методи и режими на стерилизация. 2.4.4. Методи на стерилизация. 2.4.4.1. Стерилизация с влажна топлина (пара под налягане/автоклавиране). Използва се при критични и полукритични обекти, които са устойчиви на топлина и влага: течности, текстил (бельо, операционно облекло и превързочни материали), порьозни и непорьозни материали, включително за обекти с лумени, като инструменти от метал, стъкло, керамика и термоустойчиви пластмаси. Обектите трябва да бъдат сухи преди и след стерилизацията. В зависимост от обектите се използват следните валидирани режими на стерилизация: 2.4.4.1.1. 121 °C за 20 минути (автоклави с предварително вакуумиране); 2.4.4.1.2. 121 °C за 30 - 45 минути (при автоклави с гравитационно обезвъздушаване/без вакуум); 2.4.4.1.3. 134 °C за 3 - 5 минути (автоклави с предварително вакуумиране); 2.4.4.1.4. 134 °C за 18 минути при работа с приони (автоклави с предварително вакуумиране); 2.4.4.1.5. 132 °C за 60 минути при работа с приони (при автоклави с гравитационно обезвъздушаване/без вакуум). 2.4.4.2. Стерилизация със сух горещ въздух. Използва се само при стерилизация на термоустойчиви материали (стъклени, порцеланови и метални), използвани в аптеки и лаборатории, като материалите се опаковат в хартия за стерилизация на 160 - 180 0С. Използват се следните режими на работа: 2.4.4.2.1. 160 °С за 2 часа; 2.4.4.2.2. 170 °С за 1 час; 2.4.4.2.3. 180 °С за 30 минути. 2.4.4.3. Нискотемпературна стерилизация с етиленоксид (ЕО). Извършва се само от обучен персонал. Прилага се за стерилизация на термолабилни обекти. Не се прилага за стерилизация на обекти, контаминирани с приони. 2.4.4.3.1. След приключване на процеса на стерилизация и преди отваряне на апарата се извършва многократно аериране съгласно препоръките на производителя, в случай че процесът не е автоматизиран. 2.4.4.3.2. След изваждане от апарата стерилизираните обекти подлежат на аерация за времеви период съгласно препоръките на производителя. При стерилизация с ЕО задължително се контролира и записва специфичното време за аерация на всяка партида, когато процесът не е автоматизиран. 2.4.4.3.3. Допустимата концентрация на ЕО във въздуха не трябва да надвишава 1 ррm при 8-часова работна експозиция на персонала или 5 ррm при експозиция от 15 минути. 2.4.4.3.4. Редовно се следят сензорите и предупредителните системи и се извършва проверка на мерките за безопасност. 2.4.4.4. Нискотемпературна стерилизация с водна пара и формалдехид. Извършва се само от обучен персонал. Прилага се за стерилизация на термолабилни обекти, които са без пукнатини и тесни лумени (< 0,5 mm). Не се прилага за стерилизация на течности, хартия и текстилни тъкани. Допустимата концентрация на формалдехид във въздуха на работните зони не трябва да надвишава 0,75 ppm при 8-часова работна експозиция или 2 ppm максимална концентрация при експозиция от 15 минути. 2.4.4.5. Нискотемпературна стерилизация с плазма на водороден пероксид. Прилага се за стерилизация на сухи термолабилни обекти. Може да се прилага и за стерилизация на обекти с лумени при спазване на препоръките на производителя за максимална дължина и диаметър на лумените, които могат да се стерилизират с газ-плазма. Не се използва за стерилизация на текстилни материали, като лен, марля, спално бельо, целулоза/хартия, както и течности. 2.4.5. Водене на документация при стерилизация. 2.4.5.1. Информацията за всяка проведена стерилизация се записва в журнал, съдържащ следните данни: 2.4.5.1.1. дата и пореден номер на стерилизацията; номер на стерилизатора; режим на стерилизационния процес; 2.4.5.1.2. списък на съдържащите се в партидата опаковки, съответно медицински изделия; 2.4.5.1.3. параметричен запис на стерилизационния процес (разпечатки или дневник); при стерилизатори без принтиращо устройство се записва още: начало на стерилизацията; край на стерилизацията; 2.4.5.1.4. резултати (биологични, химични, физични тестове) от рутинния контрол на стерилизационния процес; 2.4.5.1.5. името на оператора (инициали); 2.4.5.1.6. промени в продукти или опаковки. 2.4.5.1.7. Като допълнителна информация в журнала се записват данни за доклади за неизправност, поправка и поддръжка. 2.4.5.2. За документиране на процеса на стерилизация могат да се използват файлове за съхранение на данни, както и електронни програми за документиране. II. Допълнителни предпазни мерки. 1. Допълнителни предпазни мерки се прилагат при инфекции, предавани по аерогенен път, по въздушно-капков път и чрез контакт. Комбинации от отделните видове допълнителни предпазни мерки се прилагат при инфекции с няколко различни пътища на предаване. 2. При прием на пациент в лечебно заведение задължително се извършва преценка за необходимостта от изолация и вида на изолацията. 3. Незабавно се изолират пациенти със следните клинични състояния: 3.1. диария и/или повръщане с предполагаема или доказана инфекциозна етиология; 3.2. недиагностицирани обриви и треска; 3.3. доказани инфекции с/носителство на чревни бактерии, резистентни на карбапенеми - Carbapenem-resistant Enterobacterales (CRE); резистентни на метицилин Staphylococcus aureus (MRSA); резистентни на гликопептид ентерококи (GRE) и др.; 3.4. пациенти, приети след изписване или превеждане от друга болница, за които има съмнение, че може да са заразени или колонизирани с резистентни микроорганизми; 3.5. съмнение за менингит или за аерогенна инфекция (туберкулоза и др.). 4. Изолацията се извършва в самостоятелна стая с преддверие и санитарен възел с тоалетна, мивка и баня, като обслужването е при затворена врата. При възможност и преценка на епидемиолог, микробиолог или инфекционист преддверието трябва да има вентилация с положително налягане и филтрация на въздух (напр. с HEPA филтри). При възможност при инфекции, предавани по аерогенен път, изолацията се извършва в стая с отрицателно налягане. 5. Продължителността на изолацията се определя от специалиста по т. 4 в зависимост от продължителността на отделяне на причинителя на инфекцията. 6. Допълнителни предпазни мерки при инфекции, предавани чрез контакт. С тези мерки се цели прекъсване на разпространението на ИСМО, предавани чрез пряк или непряк контакт: чревни инфекции (Clostridioides difficile, норовирус и др.), кожни инфекции с лезии, както и колонизация/инфекция от патогени с множествена антимикробна резистентност (напр. MRSA, ванкомицин-резистентни ентерококи), инфекции, причинени от респираторен синцитиален вирус и др. 6.1. Пациентът се настанява в самостоятелна стая или в стая с пациенти със същата инфекция (кохортна изолация). 6.2. Преди влизане в стаята на пациента персоналът си поставя чисти, нестерилни ръкавици. 6.3. Ако се налага пряк контакт с пациента, повърхности или други предмети в помещението, при влизане в болничната стая персоналът облича изолационна престилка с дълги ръкави, изработена от материя, която не задържа и не попива течности. 6.4. Преди да напусне зоната за обслужване на пациента персоналът сваля използваните лични предпазни средства и ги изхвърля в определен за целта контейнер за биологични отпадъци и извършва хигиена на ръцете. При инфекции, свързани със спорообразуващи бактерии, задължителната първа стъпка при хигиена на ръцете е измиването им с вода и сапун за най-малко 1 минута. 6.5. При употреба на оборудване (напр. маншет за измерване на кръвно налягане, пулверизатори, средства за придвижване), което се използва и за други пациенти, то се деконтаминира (почиства, дезинфекцира и оставя да изсъхне) преди използването му за следващ пациент. Продуктът за дезинфекция трябва да е активен към съответния причинител, включително да бъде със спороцидно действие при инфекции, причинени от спорообразуващи бактерии. 6.6. Документацията на пациента (вкл. температурен лист) се поставя извън стаята. 6.7. Ограничава се движението и транспортирането на пациента извън стаята. Когато се налага преместване, се предприемат мерки за намаляване до минимум на риска от разпространение на инфекцията, като в зависимост от инфекцията и спешността се определят маршрут, час на преместване, транспортното средство, лични предпазни средства за пациента и персонала с последваща дезинфекция. 6.8. Извършва се почистване и дезинфекция на повърхности и предмети в стаята с ефективен към съответните причинители продукт. Продуктът за дезинфекция трябва да бъде с включително спороцидно действие при инфекции, причинени от спорообразуващи бактерии. 7. Допълнителни предпазни мерки при инфекции, предавани по въздушно-капков път. Инфекции, предавани по въздушно-капков път, са: менингококова инфекция, пневмококова инфекция, епидемичен паротит, коклюш, рубеола, грип и др. 7.1. Пациентът се настанява в самостоятелна стая или в стая с пациенти със същата инфекция. 7.2. При прилагане на грижи за пациента персоналът използва респираторен тип маска. 7.3. При транспортиране пациентът носи хирургична маска. 7.4. Извършва се дезинфекция на повърхности при устойчиви микроогранизми (напр. Corynebacterium diphtheriae, Staphylococcus aureus). Извършва се почистване и дезинфекция на повърхности с ефективен към съответните причинители продукт. 8. Допълнителни предпазни мерки при инфекции, предавани по аерогенен път. Инфекции, предавани по аерогенен път, са активни форми на белодробна туберкулоза, морбили, варицела, белодробна чума и др. 8.1. Пациентът се настанява, при възможност, в индивидуален бокс с подходяща вентилация (с отрицателно налягане) при затворена врата. 8.2. Персоналът носи респираторен тип маски, ръкавици, престилки, шапка, защита за очите. 8.3. Хигиена на ръцете се извършва при влизане и излизане от стаята, при докосване или след отстраняване на използваната маска, както и след отстраняване на другите лични предпазни средства. При форми на белодробна туберкулоза продуктът за хигиенна дезинфекция на ръце е с включително туберкулоцидно/микобактерицидно действие. 8.4. Маската и останалите лични предпазни средства се свалят извън зоната на пациента и се изхвърлят в затворен съд за събиране на опасни отпадъци, обозначен с международния символ за опасен отпадък. 8.5. Когато е възможно, в помещението влизат само персонал или посетители, които са имунизирани срещу конкретния инфекциозен агент. 8.6. Извършва се дезинфекция на медицинските инструменти до леглото на пациента. При форми на белодробна туберкулоза продуктът за дезинфекция е с включително туберкулоцидно/микобактерицидно действие. 8.7. Извършва се изгаряне в инсинератор на екскретите, телесните течности, назофарингеалните секрети. 8.8. Извършва се дезинфекция на бельото. При форми на белодробна туберкулоза продуктът за дезинфекция на бельото и работното облекло трябва да бъде с включително туберкулоцидно/микобактерицидно действие. 8.9. Ограничава се броят на посетители и придружаващите лица и влизането на персонала. 8.10. Пациентът не напуска стаята или неговото движение и преместване от стаята се ограничават до минимум. При преместване пациентът носи хирургична маска. 8.11. Осигурява се безопасно транспортиране на пациента, както и на проби от пациента. 8.12. Извършва се дезинфекция на повърхности и предмети, с които пациентът е в чест контакт, а при преместване и изписване - крайна дезинфекция с обработка на всички повърхности в стаята. Продуктът за дезинфекция трябва да е с доказана ефективност по отношение на съответния причинител.
Наредба · Заключителни разпоредби
Приложение № 1
Наредба № Н-4 от 30 март 2026 г. за организацията на профилактиката и контрола на инфекциите, свързани с медицинското обслужванеМагистрат · magistrat.bg/laws/7c7f7d4ddfc3:Приложение-№-1 · текст към 19 ноември 2026 г.
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
История на промените
Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.
Промени в законите · Atom · само този закон