Наредба · Заключителни разпоредби

Приложение № 2

Наредба № Н-4 от 30 март 2026 г. за организацията на профилактиката и контрола на инфекциите, свързани с медицинското обслужване
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 6, ал. 2 Методи за контрол на почистване, дезинфекция и стерилизация I. Методи за контрол на почистване. Контролът на почистването се извършва с експресни методи, които дават оценка на санитарно-хигиенното състояние на мониторираните повърхности. Когато се прилагат за вътрешен контрол на процесите на обеззаразяване, при незадоволителни резултати се осъществява контрол и чрез подходящи микробиологични методи. Използването на методи за контрол на почистването не отменя извършването и на микробиологичен вътрешен контрол. 1. АТФ метод (луминометричен метод) - отчита наличието на аденозин трифосфат по различни повърхности, медицински инструменти, апаратура и други обекти. Оценката на почистването се основава на отчетеното количество АТФ. 2. Метод с флуоресциращ ултравиолетов гел - оценява правилното обтриване/забърсване на повърхностите. 3. Протеинов тест - използва се за контрол на белтъчното замърсяване по различни повърхности (работни плотове, апаратура, инструментариум, пособия за обслужване на пациенти и др.). Оценката на почистването се извършва въз основа на различната интензивност в оцветяването, съответстващо на количеството белтък по мониторираната повърхност. II. Методи за контрол на дезинфекцията. Микробиологичните методи за контрол на дезинфекционните мероприятия се използват както за вътрешен, така и за външен контрол от страна на РЗИ. 1. Метод на отпечатъкови микробни култури. Този метод оценява бактериалната контаминация върху различни повърхности - ръце, работни плотове, често докосвани повърхности, апаратура, предмети за обслужване на пациента, постелъчен инвентар, бельо. Извършва се чрез готови за употреба контактни петри за контрол на дезинфекциите. Отпечатъкът се взима с лек натиск в продължение на 2-3 секунди от обектите, подлежащи на контрол. Петритата се култивират на 37 °C за 48 часа. Резултатът се отчита като брой CFU/plate (Colony Forming Units per plate) - кое1/петри. 2. Метод чрез смивове с тампон. Този метод оценява микробната контаминация на труднодостъпни места, като ъгли, канали, ръбове, дръжки и др. Прилага се, когато отпечатъковият метод е трудно или невъзможно да бъде приложен. Извършва се чрез стерилен тампон, напоен със стерилен физиологичен разтвор, с който се обтрива площ от 10/10 cm (100 cm2), непосредствено след което се разсява върху твърда хранителна среда. Пробите се култивират на 37 °C за 48 часа. Резултатът се отчита като брой CFU/plate. 3. Метод на промиване с физиологичен разтвор. Този метод се прилага при медицински инструментариум и обекти с вътрешен лумен (канал). Със стерилна пипета през лумена се прокарва 5 - 10 ml стерилен физиологичен разтвор, който се събира в стерилна епруветка и се култивира на 37 °C за 48 часа. След дезинфекция върху инструментите не трябва да има патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteraiceae, Candida spp., Streptococcus pyogenеs, Streptococcus agalactiae, Streptococcus pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. 4. Метод за определяне на микробно число в дезинфектанти и работни дезинфекционни разтвори в процеса на тяхната употреба. Методът се прилага за контрол на дезинфектанти и дезинфекционни разтвори, предназначени за забърсване на повърхности, както и такива, в които се потапят/накисват различни обекти - прибори и пособия за обслужване на пациенти, съдове и прибори за хранене, лабораторни стъклени изделия, инструментариум, постелъчен инвентар, бельо, кърпи и пособия за почистване и дезинфекция. Проби се вземат в стерилни съдове. Методът се извършва, като към 1 ml от използвания дезинфектант или дезинфекционен разтвор се добавят 9 ml неутрализатор (или физиологичен разтвор). Хомогенизира се добре и се посява по 0,2 ml върху петри с кръвен агар и диференцираща среда. Разсява се със стерилна шпатула до изсушаване на повърхността на средата. Пробите се култивират на 37 °C за 48 часа. Броят колонии (без спороносните) в едно петри се умножава по 50, за да се намери количеството микроорганизми в 1 ml проба. Броят на микроорганизмите не трябва да надвишава 200 CFU/ml и не трябва да се изолират патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Streptococcus pneumoniaе, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Streptococcus pyogenes, Streptococcus agalactiae. 5. Метод за контрол на микробното замърсяване на въздуха. 5.1. Активен метод - прецизен микробиологичен контрол на въздуха се извършва чрез автоматични устройства, засмукващи въздух. За целта се използват петри с кръвен агар или друга обогатена хранителна среда. Пробите се култивират на 37 °C за 48 часа. Резултатът се отчита като брой кое/за литри въздух, преминали през апарата. Крайният резултат се представя за 1 m3, което налага преизчисляване на броя колонии за 1000 литра въздух. Оценката за чистота на въздуха зависи от категоризацията на помещенията в лечебните заведения и следва да отговаря на БДС EN ISO 14644-1. Чистотата на въздуха в операционните зали се отчита след почистване и дезинфекция на помещенията. В операционни зали не се допуска изолиране на патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis, вкл., клостридии, причинители на газова гангрена. Група помещение Зони Максимално допустимо микробно замърсяване във въздух 1. Операционни зали за рутинно извършване на асептични хирургични интервенции със защитна зона, чрез беден на турболенции, еднопосочен въздушен поток, за извършване на: а) присаждане и трансплантация на органи и тъкани; б) имплантация на чужди тела; в) реконструктивно-възстановителни операции на сърце, големи съдове, пикочно-полова система и др.; г) лапароскопски реконструктивно-възстановителни операции; д) открити торако-абдоминални операции; е) неврохирургически операции; ж) операции с обширно оперативно поле и/или значителна продължителност, при което инструментите и материалите остават отворени продължително време; з) операции при имунокомпрометирани пациенти, при пациенти след химио- или лъчетерапия и при полиорганна недостатъчност. Зона на операционната маса 5 CFU/1 m3 Зона около операционната маса 20 CFU/1 m3 2. Помещения на структури за интензивно лечение със защитни зони, чрез беден на турболенции, еднопосочен въздушен поток, за пациенти: а) след трансплантация на костен мозък; б) с обширни изгаряния; в) третирани с химио- или лъчетерапия във високи дози; г) след обширни хирургически интервенции; д) с понижен имунитет. Зона на болничното легло 5 CFU/1 m3 Зона около болничното легло 20 CFU/1 m3 3.* Операционни зали без защитна зона или със защитна зона с по-малка площ, за извършване на: а) ендоскопски операции; б) ендоваскуларни интервенции; в) други диагностично-лечебни манипулации с малки размери на операционното поле; г) хемодиализа, плазмафереза и др.; д) цезарово сечение; е) вземане/събиране на пъпна кръв, костен мозък, мастна тъкан и други с цел последващо добиване на стволови клетки. Помещения с повишени изисквания за чистота, без защитна зона, в т.ч.: ж) стаи за лечение на пациенти след трансплантация на органи; з) стаи за пациенти с термична травма; и) предоперационни зали и стаи за събуждане след операцията; й) превързочни зали; к) родилни зали; л) реанимационни зали; м) отделения за новородени; н) складове за стерилни материали; о) стаи за превеждане на пациенти след операция или след интензивно лечение. 100 CFU/1 m3 4. Помещения, които не изискват специални мерки за защита на пациентите, персонала и трети лица: а) болнични стаи, освен помещенията от групи 2, 3 и 5; б) помещения за ендоскопска диагностика; в) приемни отделения; г) рехабилитационни стаи. 500 CFU/1 m3 5.* Помещения за пациенти с остри инфекции (изолационни помещения). Превързочни зали за пациенти с гнойни инфекции. Операционни зали за пациенти с гнойни анаеробни инфекции и др. 100 CFU/1 m3 * При наличие на защитна зона с филтриран еднопосочен въздушен поток (ламинарен поток) по отношение на защитната зона важат изискванията за помещения от група 1. 5.2. Пасивен метод - при липса на автоматизирани устройства се използва седиментационен метод на Кох за контрол на въздуха. В изследваното помещение се поставят отворени петри с агар (кръвен агар) на три нива (например: под, работен плот и висок шкаф) в продължение на 2 часа, след което пробите се култивират на 37 °C за 48 часа. Резултатът се представя като брой CFU/plate. Приблизителен брой CFU/m3 може да се изчисли след предварително осредняване на пробите, след което събиране на осреднените стойности от трите нива. 6. Честотата на контрол на дейностите по почистване и дезинфекция се определя от ръководителя на лечебното заведение по предложение на лицето/ата по чл. 9, ал. 1, но не по-малко от веднъж месечно. III. Критерии за оценка на качеството на дезинфекциите на различни повърхности. 1. Дезинфекция на ръце на медицински персонал. След третиране на ръцете с дезинфектант и след изтичане на времето на въздействие не се установява наличие на патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. 2. Дезинфекция на текстилни консумативи, работно облекло и болнично бельо. Върху дезинфекцирани материали, облекло и бельо не трябва да се изолират и откриват патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. Ако броят на микроорганизмите върху един отпечатък е над 25 (без спороносните) или има дори една колония от изброените микроорганизми, дезинфекцията на бельото се счита за неефективна. Перилният процес е ефективен, ако броят на микроорганизмите в перилната вода е под 50 CFU/ml и не се изолират изброените микроорганизми. Бельото в структурите за недоносени деца, трансплантация, термични травми и интензивни грижи, както и операционното бельо и операционното облекло, използвано в операционен блок, се стерилизират, след което от тях не трябва да се изолират жизнеспособни микроорганизми. 3. Дезинфекция на повърхности (обзавеждане, работни плотове, подове и стени, често докосвани повърхности). Критериите са в зависимост от мястото, откъдето са взети пробите. В операционни зали общото микробно число върху един отпечатък трябва да бъде до 25 CFU/plate, за подове - до 50 CFU/plate. Не се допуска наличие на патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. В другите структури (без кърмачески и за новородени) се допуска изолиране на единични колонии от изброените микроорганизми в не повече от 20 % от изолираните проби. 4. Дезинфекция на медицински инструментариум. След дезинфекцията върху инструментите не трябва да има патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Candida spp., Streptococcus haemolyticus B, Streptococcus pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. Хирургичен инструментариум, както и други критични медицински изделия, които навлизат в стерилни телесни кухини и кръвоносна система, подлежат на стерилизация като крайна стъпка от процеса на обеззаразяване. След стерилизацията от тях не трябва да се изолират жизнеспособни микроорганизми. 5. Дезинфекция на специална медицинска апаратура. След дезинфекция на специалната медицинска апаратура не трябва да се изолират патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Streptococcus pneumoniaе, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus,Streptococcus pyogenes, Streptococcus agalactiae, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. Критичните обекти (медицински изделия, които навлизат в стерилни телесни кухини - лапароскопи, артроскопи, цистоскопи и др.) подлежат на стерилизация като крайна стъпка от процеса на обеззаразяване. След стерилизацията от тях не трябва да се изолират жизнеспособни микроорганизми. 6. Дезинфекция на предмети за обслужване на пациента. След дезинфекция на предметите за обслужване на пациента от тях не трябва да се изолират патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. 7. Дезинфекция на лабораторни стъклени изделия. След дезинфекцията на лабораторните стъклени изделия не трябва да се изолират патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Candida spp., Streptococcus haemolyticus B, Streptococcus pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. 8. Дезинфекция на съдове за хранене. След дезинфекцията на съдовете за хранене от тях не трябва да се изолират патогенни и условно патогенни микроорганизми от семейство Enterobacteriaceae, Candida spp., Streptococcus pyogenes, Streptococcus agalactiae, Streptococcus pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, Stenotrophomonas maltophilia, Burkholderia cepacia, Staphylococcus aureus, Enterococcus faecium, Enterococcus faecalis. В структурите за новородени и кърмачета съдовете за хранене трябва да бъдат подложени на стерилизация, след което от тях не трябва да се изолират жизнеспособни микроорганизми. IV. Контрол на обеззаразяването, извършвано в автоматизирани машини. 1. Контрол на почистването в ултразвукови вани: 1.1. Процесът в ултразвуковата вана се контролира ежедневно и резултатите се документират, за да се гарантира, че устройствата са ефективни и безопасни за използване. 1.2. Контролирането се извършва чрез: 1.2.1. визуална проверка на всички почистени инструменти; 1.2.2. тест с фолио (ефективният ултразвуков процес води до перфорации във всички участъци на фолиото при работа на ваната от 1 до 3 минути) - извършва се най-малко веднъж месечно; 1.2.3. индикатори за почистване в ултразвукови вани - използват се най-малко два пъти годишно; 1.2.4. медицинските изделия, преминали процеса на обеззаразяване в ултразвукова вана, могат да бъдат допълнително контролирани чрез методите за почистване (АТФ метод и протеинов тест), както и чрез микробиологични методи за контрол на дезинфекцията, в случай че обеззаразяването във ваната се извършва с дезинфекциращ разтвор. 2. Контрол на обеззаразяването (почистване и дезинфекция) в миялно-дезинфекционни машини (МДМ). 2.1. За всяка партида, подлежаща на обработка в МДМ, се осъществява контрол на основните физични параметри на машините (чрез разпечатки от машините или електронни база данни), както и визуална проверка на всички обекти след извършеното машинно обеззаразяване. За всяка партида резултатите от физичните параметри и визуалният контрол на обектите се документират. 2.2. Миялно-дезинфекционните машини се контролират и по един или в комбинация от следните методи: 2.2.1. индикатори за контрол на почистването - имитират замърсявания от различно естество: протеини, кръв, липиди, захари - дават визуална, качествена оценка за степента на почистването; индикаторите се използват при въвеждане в експлоатация, след ремонт или настройки на миялно-дезинфекционните машини, при отклонения от зададените параметри на работата им, както и за контрол на почистването най-малко два пъти годишно; 2.2.2. медицинските изделия, преминали процеса на обеззаразяване в МДМ, могат да бъдат допълнително контролирани чрез методите за почистване (АТФ метод и протеинов тест), както и чрез микробиологични методи за контрол на дезинфекцията. 2.3. Резултатите от използваните индикатори за почистване, както и от използваните допълнителни методи за контрол на обработените обекти, се документират и запазват към информацията за съответната партида. V. Контрол на стерилизацията. 1. Процесът на стерилизация се контролира чрез: 1.1. Проследяване и тестване на физичните параметри: проследяват се показанията и се съхраняват разпечатките (графиките), които следят критичните параметри за всеки тип стерилизация. Ако стерилизационната апаратура не разполага с принтиращо устройство, операторът трябва да контролира физичните параметри на процеса за всеки цикъл и да ги записва в журнала за стерилизация. 1.2. Химични индикатори: поставят се от външната страна и вътре във всяка опаковка от партидата, в случай че опаковките не съдържат фабрично вграден в тях химичен индикатор. Химичните индикатори трябва да осигуряват контрол на най-малко два параметъра (Клас 4, според класификацията на БДС EN ISO 11140-1). 1.3. Биологични индикатори: биологичните индикатори се опаковат отделно и се поставят в стерилизатора в най-трудно достъпните за стерилизиращия агент точки, като например ъгли на стерилизационната камера. Биологичният индикатор, поставен в стерилизационната апаратура, се обработва заедно с товара и след стерилизационния цикъл се инкубира при подходяща температура. Биологичните индикатори се използват по време на първи цикъл при монтаж на стерилизатора, след всяка неизправност, изискваща ремонт, и рутинно най-малко веднъж седмично. 1.4. Визуален контрол на партидите: извършва се след всеки стерилизационен цикъл, като се проверява дали опаковките са сухи и интактни (с ненарушена цялост). 2. При микробиологичен контрол на стерилизирани обекти, независимо от използвания метод на стерилизация, от тях не трябва да се изолират жизнеспособни микроорганизми. 3. Стерилизационната камера подлежи на почистване всяка седмица чрез методи и средства съгласно препоръките на производителя. VI. Методи на стерилизация и контрол. 1. Стерилизация с влажна топлина (пара под налягане/автоклавиране). 1.1. Процесът на автоклавиране се контролира ежедневно, преди първото зареждане на автоклавите чрез: 1.1.1. вакуум тест; 1.1.2. Bowie-Dick тест - тест за проникване на парата в порести материали; 1.1.3. Helix test - тест за проникване на парата в обекти с лумени (прилага се задължително при партиди, съдържащи основно изделия с лумени). 2. Стерилизация със сух горещ въздух. 2.1. Материалите в сухите стерилизатори трябва да бъдат опаковани в хартия за стерилизация. 2.2. Всеки стерилизационен цикъл се контролира чрез: 2.2.1. проследяване на физични параметри; 2.2.2. химични индикатори; 2.2.3. биологични индикатори; индикаторите за стерилизация със сух горещ въздух съдържат спори на Bacillus atrophaeus, които след стерилизация се инкубират на 35 - 37 °C; 2.2.4. визуален контрол на партидите. 3. Нискотемпературна стерилизация с пари на водороден пероксид със или без плазмена фаза. 3.1. Нискотемпературна стерилизация с етиленоксид (ЕО). 3.1.1. Всеки стерилизационен цикъл се контролира чрез: 3.1.1.1. проследяване на физични параметри; 3.1.1.2. химични индикатори; 3.1.1.3. биологични индикатори; индикаторите за стерилизация с ЕО съдържат спори на Bacillus atrophaeus, които след стерилизация се инкубират на 35 - 37 °C; когато се използва стерилизатор с ЕО, при който параметрите на стерилизация не се индикират и не се контролират от самия апарат, тогава биологични индикатори се залагат за всеки стерилизационен цикъл; 3.1.1.4. визуален контрол на партидите. 3.2. Нискотемпературна стерилизация с водна пара и формалдехид. 3.2.1. Всеки стерилизационен цикъл се контролира чрез: 3.2.1.1. проследяване на физични параметри; 3.2.1.2. химични индикатори; 3.2.1.3. биологични индикатори; индикаторите за стерилизация с водна пара и формалдехид съдържат спори на Geobacillus stearothermophilus, които се инкубират след стерилизация на 55 - 60 °C; 3.2.1.4. визуален контрол на партидите. 3.3. Нискотемпературна стерилизация с плазма на водороден пероксид. 3.3.1. Всеки стерилизационен цикъл се контролира чрез: 3.3.1.1. проследяване на физични параметри; 3.3.1.2. химични индикатори; 3.3.1.3. биологични индикатори; индикаторите за стерилизация с плазма на водороден пероксид съдържат спори на Geobacillus stearothermophilus, които след стерилизация се инкубират на 55 - 60 °C; 3.3.1.4. визуален контрол на партидите. __________ 1 Кое (колония образуваща единица) - единица, използвана в микробиологията за оценка на броя на жизнеспособните микроорганизми - бактерии и дрожди/фунги.

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 2

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.