(1) При съмнение за случай на ИСМО персоналът на съответното лечебно заведение или на съответната структура предприема незабавно необходимите противоепидемични мерки за прекъсване на пътя на предаване на инфекцията, без да изчаква лабораторното и потвърждение.
(2) Изолация на пациент с ИСМО се предприема при необходимост след преценка на риска от предаване на инфекцията на други лица и в зависимост от клиничното му състояние.
(3) При случай на ИСМО ръководителят на лечебното заведение или на съответната структура съвместно с лицето/ата по чл. 9, ал. 1 определя и прилага мерки за ограничаване на разпространението на ИСМО сред пациентите и персонала едновременно с провеждането на диагностично-лечебните дейности.
(4) При инвазивни медицински манипулации и при случай на Clostridioides difficile инфекция се прилагат пакетните мерки съгласно приложение № 8.
(5) При пациенти с инвазивни устройства или нуждаещи се от напълно компенсиращи здравни грижи се прилагат хигиенни грижи за деколонизация съгласно приложение № 9.