към Методика за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите МЕТОДИКА за извършване на оценка на ефективността на разходите, анализ разходи - ползи и оценка на прекомерността на разходите А. Методология за анализ на ефективността на разходите (АЕР) на програма от мерки Методологията за разработване на АЕР включва три основни стъпки:
към Методика за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите МЕТОДИКА за извършване на оценка на ефективността на разходите, анализ разходи - ползи и оценка на прекомерността на разходите А. Методология за анализ на ефективността на разходите (АЕР) на програма от мерки Методологията за разработване на АЕР включва три основни стъпки:
- 1. Определяне на ефекта от прилагане на мерките.
- 2. Определяне на разходите за предложените мерки.
- 3. Оценка на ефективността на разходите. А.1. Определяне на ефекта от прилагане на мерките. Извършва се определяне на ефекта от прилагането на основните мерки, изисквани съгласно съществуващото законодателство на Общността и включени в Договора за присъединяване на България към ЕС. За целта се определя ефектът на основните мерки върху всеки един от показателите, по които за даденото водно тяло има отклонение от референтните стойности. Анализът показва дали реализацията на основните мерки ще доведе до достигане на добро състояние на съответното водно тяло и/или до предотвратяване на риска от влошаване на показателите, характеризиращи доброто състояние. В случай че основните мерки се окажат достатъчни, то за съответното тяло не се извършват по-нататъшни анализи за включване на допълнителни мерки. В случай че основните мерки не са достатъчни за постигане на добро състояние на водните тела, то тогава се извършва оценка на възможните комбинации от мерки. За целта се оценява възможността да се постигнат показателите за добро състояние и предотвратяване риска от влошаване чрез набор от основни и допълнителни мерки. Анализът се съсредоточава към избор на мерки, чрез които да се достигнат референтните стойности на показателите, по които не е достигнато добро състояние или има риск от влошаване. Конкретните комбинации почиват на следните принципи: ? Задължително включване на основните мерки, предвидени за съответното водно тяло. ? Включване на допълнителни мерки, за които се определят прогнозни стойности за влияние върху показателите. ? Създаване на комбинации от мерки, чрез които да се достигнат референтните стойности, като се отчита възможната синергия между отделните мерки. За определяне на ефекта от изпълняваните мерки в зависимост от наличните данни се използват следните подходи: • на база реални данни за намалението на количествата на даден замърсител, който е причина за непостигане на добро състояние за водно тяло; • на база емпирични данни от намалението на количеството на даден замърсител в райони, където подобна мярка е била приложена. При липса на данни за прилагане на описаните подходи ефектът на дадена мярка се определя на база експертна оценка. Целта на тази оценка е да се прогнозират прагове на въздействие върху оценяваните параметри. В практически план методологията означава: Идентифициране на всички основни мерки за съответното тяло от нормативни документи, чрез които страната е поела ангажименти с присъединяването си към ЕС - например изпълнение на задълженията по Прилагащата програма за изпълнение на директивата за пречистване на отпадъчните води за агломерации над 2000 екв. ж. Определяне дали основните мерки са достатъчни за постигане на добро състояние и/или предотвратяване на риска от влошаване на водното тяло. Ако се установи, че те не са достатъчни, се оценява влиянието на допълнителните мерки, което се извършва на база съществуващи данни или експертни оценки за влиянието на тези мерки върху състоянието на водните тела. Пример: Оценка на влиянието на мярката за подобряване на екологосъобразните практики в земеделието върху показателя замърсяване с фосфор при първия подход се извършва на база оценка на количествата фосфор, попаднали във водното тяло вследствие на използването на торове, съдържащи тази субстанция. При втория подход за определяне на тези параметри на влияние се използват емпирични данни от намалението на замърсяването с фосфор в райони, където подобна мярка е била приложена. При липса на данни тези параметри се определят на база експертна оценка, почиваща на площите отглеждани култури в района, и/или други фактори, свързани с дадената мярка. При оценката на ефекта на мерките се отчита и възможността за взаимно влияние между две и повече мерки, което може да бъде както положително, така и отрицателно. Пример: За дадено водно тяло е отчетено отклонение от доброто екологично състояние по показателите общ фосфор, общ азот и хлорофил А. За постигане на референтите стойности на два от показателите (общ азот и общ фосфор) има предвидена основна мярка - изграждане на Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) с третично стъпало, изпълнението на която ще доведе до подобрение и на показателя хлорофил А. В този случай ще са необходими по-малко допълнителни усилия за намаление на еутрофикационните процеси във водното тяло - хлорофил А, които усилия могат да са свързани с провеждане на кампании по зарибяване с бял амур и бял толстолоб. Когато точната оценка на ефекта е невъзможна, се определят минимални и максимални стойности на параметрите на ефекта, т.е. в рамките на даден диапазон. А.2. Определяне на разходите за предложените мерки. Остойностяването на мерките се прави съгласно Националния каталог, който съдържа подробна информация за формиране на цената и за остойностяване на всяка мярка. В случай на информация за конкретен проект (мярка) се използва информацията от наличен предварителен график за изпълнение на мярката и съответно годишно разпределение на средствата (например съществуващо предпроектно проучване за изграждане на ПСОВ). За целите на анализа в оценката се включват следните видове разходи: • Инвестиционни разходи. • Оперативни разходи и разходи за поддръжка. • Административни разходи (за управление, администриране, мониторинг и др.). След определяне на стойността на всяка мярка разходите за нейното изпълнение се разпределят по години в периода, в който следва да бъдат изпълнени. В случай че няма налична информация за разпределение на средствата, то стойността на мярката се разпределя по години в зависимост от размера на разходите, както следва: ? За мярка, чиято стойност възлиза на и над , разпределението по години е 20 % от стойността за първата година, 50 % от стойността за втората година и 30 % за третата година. ? За мярка, чиято стойност възлиза под , разпределението по години е 60 % от стойността за първата година и 40 % от стойността за втората година. А.3. Оценка на ефективността на разходите. А.3.1. Оценка на ефективността на мерките за постигане на добро състояние на водите от гледна точка на разходите, необходими за тяхното изпълнение. За да се оцени ефективността на разходите, е необходимо всички бъдещи разходи да се приведат към сравними текущи стойности с цел тяхната сравнимост, т.е. да се изчислят дисконтираните разходи. Настоящата стойност на разходите за мерките се изчислява по показаната по-долу формула, като съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК (Guide to Cost-benefit Analysis of Investment Projects, Economic Appraisal Tool for Cohesion Policy 2014-2020) за програмен период 2014 - 2020 г. се прилага дисконтов фактор от 4 %: PV = 1 .FV, (1+r)n където: PV е настоящата стойност на разходите; FV - бъдещата стойност на разходите; r - дисконтов фактор; n - брой години. Целта на анализа на ефективността е да се намери такава комбинация от мерки, чийто общ ефект е достатъчен за постигането на добро екологично състояние на водното тяло. Изчислява се коефициент на ефективност на разходите (КЕР) за всяка мярка (в случай че изпълнението на една-единствена мярка е достатъчно за постигане на добро състояние) или комбинация от мерки (основна мярка и допълнителни мерки) по следната формула: PV KEP = ________ , E където: PV е настоящата стойност на разходите; Е - ефектът, който е постигнат след изпълнението на комбинацията от мерки. Постигнатият ефект "Е" зависи от предложената за изпълнение комбинация от мерки. Например той може да бъде "Намалено съдържание на азот до 2021 г. с 20 mg/l", "Намалено съдържание на фосфор до 2021 г. с 10 mg/l", "Подобрена миграция на рибите с 50 %", както и кумулативният ефект от тях. Поради разнообразието на възможните ефекти от прилагането на комбинациите от мерки не е възможно да бъде определена универсална мерна единица за променливата "Е", както и горна и долна граница, в които тя би могла да попадне. Това не представлява ограничение за прилагането на тази методология, тъй като изпълнението на всяка от комбинациите от мерки води до постигане на добро екологично състояние или подобряване в еднаква степен на състоянието на даденото водно тяло и съответно се сравняват променливи с еднакъв знаменател (т.е. фактически се сравнява настоящата стойност на разходите за постигане на ефекта). Коефициентът на ефективност на разходите измерва разходите, необходими за постигане на единица ефект, като колкото по-ниска е стойността му, толкова по-ефективна от гледна точка на разходите е една комбинация от мерки. След като за всяка комбинация от мерки се изчисли КЕР, комбинациите от мерки се ранжират и на тази основа се избират най-ефективната от гледна точка на разходите комбинация от мерки и следващата по ефективност, при която се постигат заложените екологични цели. В случай че не е налична достатъчно надеждна информация и не може да се определи точно ефектът на мярката върху водното тяло, за най-ефективна комбинация от мерки се избира тази, която включва: • основни мерки; • всички допълнителни мерки по водни тела, за които се счита по експертна преценка, че в най-голяма степен ще допринесат за постигане на екологичните цели; • мерки, които не могат да бъдат директно съотнесени към дадено водно тяло (например мерки на национално ниво или на ниво район за басейново управление на водите), но за които по експертна оценка се счита, че биха допринесли в значителна степен за поддържане на добро състояние, предотвратяване на влошаването на състоянието на водните тела и/или подобряване на екологичното състояние/потенциал и химичното състояние. А.3.2. Оценка на поносимостта. Целта на оценката на поносимостта е да се определи максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на комбинациите от мерки за постигане на добро състояние на водните тела. А.3.2.1. Определяне на праг на поносимост. Максималните средства, които могат да заделят всяка от четирите групи потребители (домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите) за изпълнение на мерките, се определят на база на определени прагове от доходите и брутната добавена стойност (БДС), дефинирани въз основа на общоприети европейски практики и анализ на предишен опит в България, както следва: 1. Праг на поносимост с включени всички приходи за водни услуги, вкл. за доставка на вода - Използва се в случай, че в програмите от мерки за постигане на екологичните цели са включени мерки за доставка на вода: • за домакинства - прагът за поносимост е 2,5 % от средния месечен доход на домакинство в съответния регион съгласно § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; • за индустрия, селско стопанство и услуги - прагът на поносимост е 2,5 % от произведената в съответния сектор БДС. 2. Праг на поносимост за мерки без включени приходи за доставка на вода - Използва се в случай, че в програмите от мерки за постигане на екологичните цели не са включени мерки за доставка на вода, които по своята същност не влияят пряко върху състоянието на водните тела. Поради липса на данни за праг на поносимост за мерки без включени приходи за доставка на вода е необходимо да бъдат направени допълнителни изчисления: - изчисляват се общите приходи за водни услуги по налични данни за 5-годишен период и от тях се изваждат приходите за услугата "Обществено водоснабдяване" (питейно и напояване); - за изчисляване на коефициент на поносимост гореизчислените приходи се отнасят към "разполагаемите" средства на четирите групи потребители, а именно доходите на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. А.3.2.2. Определяне на максималния размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на комбинациите от мерки за постигане на добро състояние на водните тела. За изчисляване на очакваните приходи от четирите сектора за следващия планов период коефициентите на поносимост се съотнасят към прогнозирания доход на населението и прогнозираната БДС на индустрията, селското стопанство и услугите за същия период. Максималният размер на средствата, които могат да бъдат заделени от всеки сектор за следващия планов период, се получават като произведение от коефициентите на поносимост и: - за домакинствата - прогнозния доход на прогнозираното население на ниво водно тяло/РБУВ; - за индустрията - прогнозната БДС на сектора на ниво водно тяло/РБУВ; - за селското стопанство - прогнозната БДС на сектора на ниво водно тяло/РБУВ; - за услугите - прогнозната БДС на сектора на ниво водно тяло/РБУВ. А.3.3. Определяне на единно ниво на анализа на ефективността на разходите. При липса на надеждна информация за доходите на населението и БДС на индустрията, селското стопанство и услугите на ниво водно тяло анализът трябва да се приведе до ниво, което е сравнително добре информационно обезпечено. Към настоящия момент това ниво е район за басейново управление на водите. За целта се прилага следният подход: 1. За определяне доходите на домакинствата. Източник на информация за доходите на домакинствата в България (на национално ниво) е наблюдението на домакинските бюджети, извършвано от НСИ на годишна база: - за основа се използват отчетни данни за общия годишен доход на едно домакинство през съответния отчетен период от наблюдението на домакинските бюджети в областите на страната, осъществявано от Националния статистически институт; - разчетните данни за доходите на домакинствата от статистиката на домакинските бюджети в областите, попадащи в съответния район за басейново управление на водите (РБУВ) за съответния отчетен период, се изчисляват като средна претеглена величина от стойностите на показателя за съответните области. На тази основа се изготвя прогноза за доходите на населението, която се базира на темпа, заложен в дългосрочните предвиждания на Националния осигурителен институт за развитието на осигурителния доход. 2. За определяне на БДС за индустрията, селското стопанство и услугите - официална статистическа информация за БДС е налична на ниво район за басейново управление на водите. Възможността за изчисляване на максималния размер на средствата, които могат да бъдат отделени за достигане на добро състояние на водните тела (доходи на населението и БДС на индустрията, селското стопанство и услугите) на ниво РБУВ, предполага привеждане на останалите величини, включени в анализа на поносимостта в съпоставими нива на анализ. За определяне на единно ниво на анализа на ефективността на разходите (в който са избрани възможните мерки/комбинации от мерки за постигане на добро състояние на водните тела) и оценката на поносимостта същите се агрегират на ниво район за басейново управление: 1) всички мерки/комбинации от мерки за водните тела, най-ефективни от гледна точка на разходите, и 2) всички мерки/комбинации от мерки за водните тела, които са втори по ефективност на разходите. Следователно за провеждане на анализа на ниво район за басейново управление на водите се извършва сумиране на стойността на мерките - основни, допълнителни, общо - за постигане на добро екологично състояние на водните тела, попадащи в един РБУВ. В резултат се изготвят два варианта: - първият - съдържа всички най-ефективни мерки/комбинация от мерки за района за басейново управление, а - вторият - обхваща вторите по ефективност мерки/комбинация от мерки за района за басейново управление. За изчисляване на максималния размер на наличните средства се изчислява коефициент на поносимост на ниво район за басейново управление на водите за всеки от четирите сектора за приходите за води. А.3.4. Оценка на финансовата обезпеченост на мерките за постигане на добро състояние на повърхностните и подземните води. Целта на анализа е да се оцени доколко разходите за основни и допълнителни мерки могат да бъдат покрити от средствата, които могат да бъдат заделени от публични източници, оперативни програми и общо от анализираните сектори, на база информация от предходните анализи. Определеният максимален размер на средствата, които могат да заделят четирите сектора (домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите), представлява един от възможните източници на финансови средства за изпълнение на Програмата от мерки към ПУРБ. Към тях следва да се прибавят и средствата, осигурени от различни оперативни програми, като Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР), Програма за развитие на селските райони (ПРСР), програми за трансгранично/транснационално сътрудничество, държавен и общински бюджет, вкл. Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Сумата от всички източници представлява общият наличен (реалистичен) размер на финансирането на програмите от мерки в ПУРБ, които се включват като входящ паричен поток при анализ разходи - ползи. Б. Методология за извършване на анализ разходи - ползи. Целта на анализа е да определи коя от двете комбинации от мерки с най-висока ефективност на разходите води до повече социално-икономически ползи и да обоснове изключения от целите на РДВ. Тъй като изключенията са възможни както по линия на удължаване на срока за изпълнение на мерки, целящи постигане на добро състояние - при краен период за изпълнение 2027 г., така и по линия на поставяне на по-малко строги цели - за периода след 2027 г., е необходимо анализът разходи - ползи да бъде извършен за двата периода. Методологията за анализ разходи - ползи се базира на изискванията на Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК, което е ръководен документ за извършването на подобен анализ в страните - членки на ЕС. Същевременно за целите на оценката на мерките не е целесъобразно да се следват всички стъпки от анализа, предвидени от ръководството, тъй като те до голяма степен са ориентирани към оценката на конкретни инвестиционни проекти, а не за оценка на комбинации от мерки в обхвата на документи със стратегически характер, какъвто е ПУРБ. За целта методологията включва следните стъпки: 1. Определяне на инвестиционните и оперативните разходи. 2. Определяне на оперативните приходи. 3. Изчисляване на финансовите показатели на двете комбинации от мерки и ако те не са финансово обезпечени - оценка на възможните изключения.
- 4. Определяне на социално-икономическите ползи от реализирането на мерките, които са финансово обезпечени.
- 5. Изчисляване на икономическите показатели на всяка комбинация от мерки и избор на комбинация, която има по-високи ползи за обществото. Б.1. Определяне на инвестиционните и оперативните разходи. Инвестиционните и оперативните разходи се остойностяват още на етап анализ на ефективността на разходите. Забележки: По отношение на определянето на инвестиционните разходи Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК разглежда още 2 аспекта, както следва: • определяне на остатъчна стойност; • определяне на реинвестиции и разпределението им по години на референтния период. Тези два аспекта са приложими при изготвянето на анализ разходи - ползи за конкретен проект, а не за стратегически документ от ранга на ПУРБ. При определянето на остатъчната стойност е необходима конкретна информация за различните видове активи, влизащи в състава на инвестицията, тъй като за тях се прилагат различни амортизационни норми. За определянето на реинвестициите също е необходима информация за активите, които са с по-къс период на амортизация. При използване на АРП за избор на мерки в документи със стратегически характер се борави с приблизителни стойности на инвестициите за конкретните мерки и не е възможно прецизно остойностяване на конкретните активи, влизащи в състава на всяка мярка. Съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК оперативните разходи включват разходи за заплати и осигурителни плащания на персонала, режийни разходи (в т.ч. материали, горива, електроенергия, вода и т.н.), разходи за външни услуги и др. Съгласно изискванията на ръководството разходите за амортизация не се включват в оперативните разходи. Този подход е приложим при анализ на конкретен проект. При документи със стратегически характер, какъвто е ПУРБ, се борави с приблизителни стойности на оперативните разходи. Размерът на дисконтираните инвестиционни и оперативни разходи по години на първата и втората комбинация от мерки за всяко водно тяло се вземат от анализа на ефективността на разходите. Б.2. Определяне на оперативните приходи. Съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК оперативните приходи представляват "средствата, които потребителите заплащат за стоките или услугите, които се осигуряват от новоизградената инфраструктура". Оперативните приходи се прогнозират като произведение на количеството произведена от проекта за съответната година стока/услуга и съответната цена за единица количество от стоката/услугата. За целта се разработват т.нар. първични прогнози - за количествата стоки/услуги и за цените. При анализ разходи - ползи на конкретен проект е възможно по-прецизно остойностяване на оперативните приходи. При документи със стратегически характер, какъвто е ПУРБ, се борави с приблизителни стойности на оперативните приходи. Например оперативните приходи за услуги, като доставка на вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, могат да се остойностят, като се използват: • прогнозни количества на доставена/отведена/пречистена вода; • прогнозни цени за доставка на вода/отвеждане на отпадъчни води/пречистване на отпадъчни води. Така изчислените приходи от използването на инфраструктурни обекти при първа и втора комбинация от мерки представляват част от общата стойност на входящите парични потоци, които се включват в анализа разходи - ползи (напр. при изграждане на ПСОВ това са оперативни приходи от отвеждане и пречистване на отпадъчни води). Като втори компонент на входящия паричен поток е общият размер на източниците на финансиране - това са максималните средства, които могат да заделят домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите, и средствата, които са осигурени от фондове на ЕС. По същество това са общото национално публично финансиране и безвъзмездната финансова помощ от ЕС. За целите на АРП също е необходимо да бъдат дисконтирани входящите парични потоци, като отново се използва финансова дисконтова норма от 4 % (съгласно изискванията на новото Ръководство на ЕК за анализ разходи - ползи от м. декември 2014 г.). Б.3. Изчисляване на финансовите показатели на двете комбинации от мерки и ако те не са финансово обезпечени - оценка на възможните изключения. Изчислява се показателят финансова нетна настояща стойност на инвестицията (ФННС). Интерпретационната стойност на показателя е следната: • ако стойностите на показателя са положителни - комбинацията от мерки може да се счита за финансово обезпечена за периода 2016 - 2021 г.; • ако стойностите на показателя са отрицателни - не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнение на комбинацията от мерки за периода 2016 - 2021 г., но въпреки това е необходимо изпълнението на всички основни мерки. Ако и по двете разглеждани комбинации от мерки се попадне в хипотезата на първото условие, за избор на комбинация от мерки за включване в ПУРБ се преминава към следващата стъпка Б.4 (представена по-долу). Ако едната от разглежданите комбинации от мерки е с положителна нетна настояща стойност, а другата - с отрицателна, то се избира тази с положителната стойност на показателя. Аргументите за това са, че и двете комбинации от мерки водят до достигане на добро състояние на водното тяло, но едната не е финансово обезпечена, ето защо се избира тази, която е финансово обезпечена. Ако се попадне в хипотезата на второто условие, се проверяват възможностите за изключения от целите на РДВ: 1. Първоначално се проверява възможността за удължаване на срока поради прекомерни разходи, т.е. дали е възможно да се постигнат целите на Директива 2000/60/ЕС в следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 - 2027 г., като разходите за допълнителни мерки се включат в периода след 2021 г. (и свързаните с тях оперативни приходи), а средствата от националното публично финансиране и безвъзмездната финансова помощ от ЕС бъдат включени до края на втория цикъл на ПУРБ - 2027 г. Ако анализът покаже, че средствата ще бъдат достатъчни, то се търси удължаване на срока за настоящия период на ПУРБ. 2. В случай че средствата, необходими за изпълнение на мерки за постигане на добро състояние, не са достатъчни и за периода до 2027 г., се търси изключение за по-малко строга цел за даденото водно тяло поради прекомерност на разходите. Б.4. Определяне на социално-икономическите ползи от реализирането на мерките. Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК препоръчва финансовите потоци (вкл. инвестиционни разходи, оперативни разходи и оперативни приходи), които са изчислени на базата на пазарни цени, да бъдат преобразувани чрез използването на конверсионни коефициенти с цел елиминирането на влиянието на пазарните фактори. Това е приложимо в случаите на анализ на конкретен проект. При анализ на комбинации от мерки за целите на стратегически документ, какъвто е ПУРБ, остойностяването на разходите в повечето случаи се извършва на базата на осреднени единични цени и подобни корекции не биха били приложими. В рамките на тази стъпка се взема предвид другото изискване на Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК, свързано с изготвянето на икономическия анализ - определяне, остойностяване и включване в анализа на социално-икономическите ползи от реализирането на мерките. В практиката на остойностяване на икономически ползи съществуват три основни подхода: 1. Концепцията за пределно желание за плащане: Съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи за периода 2014 - 2020 г. концепцията за пределно желание за плащане (ЖЗП) се използва широко за оценка на директните ползи на дадена мярка, свързани с използването на продукти или услуги от нейното изпълнение. С показателя "желание за плащане" се определя максималният брой хора, които биха платили за определен резултат, който е желан за тях. Съществуват различни техники, които емпирично оценяват желанието за плащане, например метод на разкритите предпочитания, метод на заявените предпочитания, метод на пренос на ползи и др. Изборът на метод зависи от природата на ползата и наличността на данни. 2. Пренос на ползи (т.нар. Benefit transfer): Преносът на ползи е подход, който се използва при липса на оценки за желанието за плащане, получени пряко от потребителите на дадена мярка или проект. При този подход за основа се използва изработен сходен проект за остойностяване на ползите за друго водно тяло (дори и в друга държава), като съответните стойности биват коригирани за разглеждания район (например с нивото на брутния вътрешен продукт (БВП) и доходите на населението). 3. Подход на спестените разходи: При липса на оценки за желанието за плащане, получени пряко от потребителите, или невъзможност на пренос на ползи може да се използват и "заместители" на желанието за плащане. Широко се прилага практиката за изчисляване на спестени разходи на потребителите при използване на същата стока/услуга от различен източник - например спестени разходи за закупуване на минерална вода след изпълнение на мерки за подобряване на качеството на водите, използвани за питейно-битови цели, пропуснати разходи за изграждане и почистване на изгребни ями след изпълнение на мярка за изграждане на канализация и т.н. Ако при изпълнението и на двете комбинации от мерки, предмет на анализ, ще се постигне целта на директивата за добро състояние на водното тяло, в този смисъл ползите от постигането на добро състояние и при двете комбинации са еднакви. Поради тази причина за оценка коя комбинация от мерки води до повече ползи за обществото трябва да се използват страничните ефекти. Например за намаляване на съдържание на фосфор в дадено водно тяло и двете комбинации от мерки може да съдържат мерки за добри земеделски и фермерски практики, но те вероятно ще засягат различен брой земеделски стопанства. Така страничните ползи и при двете мерки могат да се остойностят на база реализирани приходи от продукти, които ще бъдат различни, тъй като обхватът и интензитетът на прилагане на мерките е различен (т.е. засегнатите земеделски стопани са различен брой). Друг пример за страничен ефект е свързан с буферните зони. Основният ефект от буферните зони е намалението на нитратното замърсяване. Допълнително те оказват и положителен ефект върху улавянето на седименти от оттока и върху намаляването на ерозията, което трябва да се разглежда като страничен ефект и да бъде включен в анализа. Определените и остойностени социално-икономическите ползи се включват в анализа, като най-често това става в годината на завършване на мярката, която би довела до тяхното реализиране. Б.4.1. Ползи от постигане на целите на РДВ съгласно приложение № 1. Разходи и ползи на Ръководството № 20 за изключенията от екологичните цели: • Опазване и подобряване на състоянието и биологичното разнообразие на водната екосистема. • Опазване на човешкото здраве при ползване на водите - за питейни цели, за производство на храни и напитки, къпане, консумация на риба и рибни продукти. • По-ниски разходи за ползване на води, например по-ниски разходи за пречистване на води, използвани за питейно-битови цели, в резултат от подобряване качеството на водите. • Подобряване на ефективността на политиките в областта на водите въз основа на спазване на принципа "замърсителят плаща". • Прилагането на интегриран подход на управление на водите ще способства за максимизирането на икономическите и социалните ползи чрез преустановяване прилагането на временни и фрагментарни мерки на местно ниво. • Подобряване на качеството на живот чрез подобряване възможностите за отдих при използване на води. • Смекчаване на въздействието от промените в климата и наличността на водни ресурси - например управление на търсенето и предлагането на вода, предпазване от наводнения и суши. • Насърчаване на устойчиво използване на водите и създаване на нови работни места, например в екотуризъм, прилагане на екологични технологии, опазване на околната среда. Б.4.2. Ползи от инвестициите в развитието на водната инфраструктура съгласно Ръководството за анализ разходи - ползи на ЕК за 2014 - 2020 г.: 1. Преки ползи: а) Разширено покритие на ВиК услугите: Ползите от разширеното покритие на ВиК услугите (повишено ниво на свързаност) могат да бъдат емпирично остойностени на база на спестените (избегнатите) капиталови разходи и разходи за поддръжка, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване, събиране и отвеждане на отпадъчни води. По-конкретно, за проекти, свързани с подобряване на водоснабдяването, спестените (избегнатите) капиталови разходи и разходи за поддръжка, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване, могат да бъдат например разходи, свързани с необходимостта от осигуряване на самостоятелно водоснабдяване - водоноски, дребно мащабни инсталации за обезсоляване (само за крайбрежните райони), кладенци или сондажи (особено за напояване) и др. За проекти, свързани с разширяване обхвата на услугата "отвеждане на отпадъчни води", произтичащите ползи се остойностяват на база на спестените (избегнатите) капиталови разходи и разходи за поддръжка, произтичащи от необходимостта от самостоятелно събиране на отпадъчните води (посредством водоплътни изгребни ями). Пример за изчисляване на разходи за почистване на водоплътни изгребни ями: - Един член на домакинство произвежда около 35 м3 отпадъчни води за една година. - За изчисляване на разходи за почистване на водоплътните изгребни ями, които се почистват с машини, е необходима информация относно обема на ямите. Тъй като такава на този етап не е налична, се прави допускането, че средната цена на почистване на яма е . Ако за среден размер на цистерна за почистване се приемат обеми от 10 м3, то тогава една цистерна трябва да чисти отпадъчните води на домакинство за една календарна година N на брой пъти. Коефициентът N се получава при разделяне на общото количество отпадъчни води на домакинство за година на обема на една цистерна. Цената за почистване на ямата за година се получава като резултативна величина от множителите: 1) брой необходими почиствания и 2) единична цена на почистване. - За индивидуални съоръжения за събиране на отпадъчни води, които не се чистят от машини - използването на т.нар. попивни ями не е позволено и е необходимо изграждането на водоплътни изгребни ями, които позволяват чистене с машини. На база на експертна оценка се приема единична цена за изграждане на водоплътна изгребна яма от 25 м3 (достатъчна за нуждите на едно средностатистическо домакинство) в размер . Общият размер на разходите се получава при умножаване на броя на ямите, които е необходимо да бъдат изградени, по единичната цена. Прави се допускането, че ямите имат полезен живот 50 години и съответно общата инвестиционна стойност следва да се раздели на 50, за да се получи стойността на годишните капиталови разходи. След изграждането на водоплътни изгребни ями, които позволяват чистене с машини, е необходимо да бъде приложен горният подход за определяне на разходите, необходими за почистването им. Пример за икономически ползи от изграждане на ПСОВ, Източник: Прединвестиционно проучване за реконструкцията на ГПСОВ - Благоевград Реконструкцията на ГПСОВ - Благоевград, ще доведе до намаляване на концентрацията на азот и фосфор в отпадъчните води. Освен това функционирането на третичното стъпало води до допълнително намаляване на концентрацията на общи неразтворими вещества (НОВ), биохимична потребност от кислород (БПК), химична потребност от кислород (ХПК) и общ органичен въглерод (ООВ), останали след третирането на отпадъчните води през първичното и вторичното стъпало. В резултат на това ще намалее еутрофикацията във водните системи, което ще подобри общото състояние на екосистемите, възстановяване на рибните популации и т.н. За остойностяване на икономическите ползи от подобряване на общото състояние на екосистемите в резултат от изграждането и експлоатацията на третичното стъпало на ПСОВ - Благоевград, е използвана методиката от Доклад "Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки", изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec (The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract B7-8110/2000/159960/MAR/H1, ECOTEC Research & Consulting Limited.). В разработката е предложен следният алгоритъм за остойностяване на този тип ползи: • Когато състоянието на екосистемите се подобри от "лошо" до "задоволително", се приема, че ползата е равна на 0,0078 евро/домакинство/км/година. • Когато състоянието на екосистемите се подобри от "задоволително" до "добро", се приема, че ползата е равна на 0,0029 евро/домакинство/км/година. И при двата случая ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брой домакинства. Анализът на информацията за състоянието на силно модифицираните водни тела в Западнобеломорския район за басейново управление на водите (Проект "Актуализация на икономическия анализ на водоползването", изпълнен от Обединение "Икономически анализи 2000/60" по поръчка на БДЗБР, БДИБР, БДДР и БДЧР, 16.04.2009 - 16.01.2010.) показва, че състоянието на р. Струма в участъка й от вливането на р. Джерман до шосейния мост на с. Крупник (този участък е приемник на отпадъчните води на Благоевград) показва "незадоволително" състояние по химични показатели (БПК, амониев азот, фосфати, общ фосфор) и "незадоволителен" биологичен статус. За целите на остойностяването на ползите в цитирания проект е прието, че в резултат от въвеждането на третично пречистване в ГПСОВ - Благоевград, състоянието на посочения участък ще се промени от "лошо" към "задоволително", т.е. използван е коефициент от 0,0078 евро. При 3 043 920 домакинства в страната и приблизителна дължина от 21 км на участъка, върху който ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на: Годишни ползи = 0,0078*3 043 920*21 = 498 594 евро ( ) б) Повишена надеждност на водоснабдяването: Тази полза произтича от подобряване на методите за водовземане, разпределение и водоснабдяване. Тя е свързана с ограничаване на инцидентните прекъсвания на водоподаването или премахване на необходимостта на въвеждане на режим на водоподаването. Ползите от подобрената надеждност на водоснабдяване се остойностяват на база на размера на избегнатите разходи за населението, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване (при прекъсване на предоставянето на съответната услуга). Тези разходи включват закупуване и поддръжка на резервоари за събиране на води и електрически уреди за изпомпване на водата, както и разходи за поддръжка и електроенергия. Към разходите, които биват спестени посредством повишаването на надеждността на водоснабдяването, се прибавя и времето, което струва на населението да се информира за евентуални прекъсвания на водоподаването и да се подготви за тях. в) Подобрено качество на питейната вода: Ползите от подобреното качество на водите могат да бъдат остойностени на база на спестените (избегнатите) разходи от страна на населението за закупуване на вода или като спестените от страна на ВиК оператора разходи за предоставяне на вода с високо качество по алтернативен начин. Най-добрата практика от гледна точка на остойностяването на ползите в случая е сценарий, при който необходимостта от закупуване на вода с добро качество от страна на населението е напълно елиминирана вследствие на подобрено качество на доставяната от ВиК операторите питейната вода. Алтернативен подход за остойностяване на ползите от подобреното качество на питейната вода е оценка на разходите за изграждане и поддръжка на (собствени) филтриращи системи. При цялостно подобрение на качеството на питейното водоснабдяване необходимостта от филтриране на водата от страна на населението би била елиминирана, като свързаните с това разходи биха били избегнати. г) Подобрено състояние на повърхностните водоизточници и подобрено качество на услугите, свързани с опазване на екосистемите: Подобрението на състоянието на повърхностните водни тела предполага намаляване на концентрацията на замърсители и/или повишаване на концентрацията на разтворен кислород. То има положителен ефект върху опазването на екосистемите и биоразнообразието. Методите за остойностяване на ползите от подобреното състояние на повърхностните водоизточници зависят от това, дали водното тяло се използва за развлекателни цели или риболов. В случаите, в които бива премахната забрана за къпане, риболов и/или други развлекателни дейности вследствие на осъществяването на мярка за подобряване състоянието на съответното водно тяло, остойностяването на ползите може да се извърши посредством пазарната стойност на концесиите, свързани с предоставянето на развлекателни услуги или възможности за риболов. В случаите, когато водното тяло не е предоставено на концесия, но се използва за развлекателни цели или риболов, на практика на остойностяване подлежи желанието на плащане на населението за съществуването на незамърсено място за отдих. Приложим в случая е методът на трансфер на ползите (benefit transfer approach). При него за основа се използва изработен сходен проект за остойностяване на ползите за друго водно тяло, като съответните стойности биват коригирани за разглеждания район (например с нивото на БВП и доходите на населението). Подходяща за използване е методиката от Доклад "Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки", изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec (която е използвана при анализа разходи - ползи на ПУРБ 2009 - 2015 г.). В разработката е предложен следният алгоритъм за остойностяване на този тип ползи: Оценката на "облагодетелстваното население" от подобрено качество на водите за къпане (и на водите, използвани за развлекателни цели) следва да се базира на общия брой на населението (а не на броя туристи или на отделните видове развлекателни дейности). Причините за това са: - Невъзможност да се определи делът на туристите, които използват води за къпане (или участват в други развлекателни дейности, свързани с водите); - Резонното допускане, че съществува търсене на води (за къпане) с подобрено качество от страна на цялото население на страната. Като пример може да бъде дадено изследването на Гоксен (Goksen et al, 2000) за Босфора. То не се фокусира върху някоя конкретна развлекателна дейност, а върху качеството на водите и стойността, която то има за хората. За целите на изследването ползите са изчислени на базата на три комбинации от оценки на съответното желание за плащане (ЖЗП), както следва: а. ЖЗП за "Балтика": приема се, че за всички държави може да се използва изчисленото за Полша ЖЗП за подобрено качество на водите за къпане (Zylicz et al, 1995). Стойността на показателя е 20 евро/човек/г. (по цени от 1999 г.). Основната причина в случая да се използва тази стойност за всички страни е, че изследването е директно свързано с директивата, касаеща водите за къпане. b. "Смесена" оценка на ЖЗП: използват се три стойности на показателя, като се обособяват три групи страни на базата на характеристиките на наличните водни ресурси за къпане в тях. За Естония, Латвия, Литва и Полша се използва ЖЗП за "Балтика" (20 евро/ч./г.); за страните от Централна Европа - България, Чехия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, се използва изчисленото ЖЗП за езерото Балатон (Мурато, 1999 г.) - 22,5 евро/човек/г. (по цени от 1999 г.); за Турция, Кипър и Малта се използва изчисленото ЖЗП за Босфора (Goksen et al, 2000) - 4 евро/ч./г. (по цени от 1999 г.). с. ЖЗП на домакинство за риболов на базата на изследвания за САЩ (Лумис 1996, Ханеман 1991, Олсен 1991, Сандерс 1990). Средната стойност на показателя ЖЗП за риболов, изчислена на базата на тези изследвания, е около 129 евро/домакинство/година по цени от 1999 г. Следва да се отбележи, че тези изследвания се фокусират единствено върху риболова, а не за водите за къпане като цяло. И трите подхода предоставят количествена оценка на една и съща полза - подобрено качество на водите, използвани за развлекателни цели; те обаче се базират на различни допускания и следва да се разглеждат като анализи на чувствителността. Авторите на цитираното изследване считат, че вариант (b) е по-надежден, тъй като вариант (а) не отчита диференциацията между страните, а при вариант (с) остава неизяснен обхватът на използваните данни за риболов. д) Намаляване на ресурсните разходи (спестени водни количества, които могат да бъдат използвани за други цели): Мерките, насочени към ограничаване на течовете по водоразпределителната мрежа, водят до намаляване на ресурсните разходи и до спестяване на водни количества. С други думи, при ограничаване на течовете по мрежата (респ. загубите на вода) необходимото за целите на водоснабдяването на населението водно количество намалява, т.е. съществено количество вода може да бъде използвано за други цели. На практика ползата се свежда до стойността на спестените от ВиК оператора оперативни разходи вследствие на факта, че същото равнище на водоснабдяване може да бъде постигнато с по-малко водно количество. 2. Непреки ползи: а) Позитивно влияние върху здравето на населението: Позитивното влияние върху здравето, произтичащо от подобреното състояние на водните тела, може да бъде включено в икономическия анализ посредством оценка на икономическата стойност на понижената заболеваемост. Един от възможните подходи е оценка на "болничните разходи" (cost of illness approach). Този подход съчетава преките и непреките разходи, свързани с лекуването на болести, предизвикани от влошено качество на водата. Преките разходи включват медицинските разходи за лечение на заболяването (например хоспитализация, лекарства, рехабилитация, диагностика и др.), докато непреките разходи включват пропуснатите ползи за производството, произтичащи от факта, че даден работник/служител е в отпуск по болест. Преките разходи следва да бъдат изчислени поотделно за всеки конкретен случай. Непреките разходи могат да бъдат изчислени, като продължителността на съответния отпуск по болест (брой работни дни) се умножи по брутната дневна работна заплата. За децата, хората с увреждания и възрастните хора пропуснатите производствени ползи могат да се изчислят на база на продължителността на отпуските, взети от техни близки. б) Промяна в емисиите на парникови газове: Извършваните в рамките на проекта интензивни дейности могат да доведат до увеличение на емисиите (например поради повишена необходимост от извозване на утайки и други отпадъци до съответните депа) или до ограничаване на емисиите в резултат на оптимизиране на системата. Транспортните разходи за извозване се изчисляват на базата на количеството обезводнени утайки и други отпадъци, които следва да бъдат депонирани, и респективно на броя курсове до депото, които следва да бъдат направени. За мерки за рекултивация могат да се включват ползите от намаляване на видимото нарушаване на околната среда, миризмите и преките опасности за здравето от 1 тон неправилно депониран отпадък, които в Изследването за икономическата оценка на второстепенните фактори за околната среда при наличието на депо за обезвреждане и инсинерация на отпадъци EС, 2000, са определени на 1,52 евро/тон ( /тон). Б.5. Изчисляване на икономическите показатели на всяка комбинация от мерки и избор на комбинация, която има по-високи ползи за обществото: В рамките на тази стъпка се изчисляват икономическите показатели на всяка комбинация от мерки за всяко водно тяло, които са финансово обезпечени (съгласно стъпката, представена в Б.3) и чиито ползи са остойностени в стъпка Б.4. Избира се комбинацията от мерки, която има по-високи ползи за обществото. За целта за всяка комбинация се изчисляват: 1. Входящи парични потоци, представляващи сумата от: • оперативните приходи; • общ размер на източниците на финансиране; • остойностените социално-икономически ползи. 2. Изходящи парични потоци, представляващи сумата от: • инвестициите в основни и допълнителни мерки; • оперативните разходи. 3. Нетен паричен поток - като разлика на входящите и изходящите парични потоци (възможно е нетният паричен поток в различните години да е отрицателна величина, в случай че входящият паричен поток е по-малък от изходящия). След определянето на нетния паричен поток за всяка комбинация от мерки се изчисляват показателите: икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношение "ползи/разходи" (П/Р) по формулата, представена по-горе, и при използване на социална дисконтова норма от 5% съгласно изискванията на Ръководството на ЕК за програмен период 2014 - 2020 г. Анализираните комбинации от мерки се оценяват по икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношението "ползи/разходи" (П/Р) и се избира комбинация, която има по-висока икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношение "ползи/разходи" (П/Р) или носи по-големи социално-икономически ползи за обществото. В случаите на хипотезата (съгласно стъпка Б.3), при която финансовата нетна настояща стойност на комбинацията от мерки е отрицателна, се прави проверка за прекомерност на разходите. За целта е необходимо след прилагане на стъпки Б.4 и Б.5 да бъде изпълнено следното условие - разходите да надвишават със значителен марж (поне 20 %) очакваните ползи.