Наредба · ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Приложение № 2

Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. за одобряване на методика за прилагане на изключенията по чл. 156Б - 156Е от Закона за водите
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

Сумите в този акт са преизчислени в евро по фиксирания курс.

към Методика за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите Примери за прилагане на изключение по чл. 156в и г: оценка на ефективността на разходите и анализ разходи - ползи Методологията (приложение № 1) е приложена за: Пример 1: повърхностно водно тяло BG4DO135R1118 - р. Доспат от язовирна стена до границата. Пример 2: повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър). Пример 3: повърхностно водно тяло BG2KA700R016 р. Стара река (Текедере) - от извор до вливане в р. Камчия. Преди същинското прилагане на методологията се извършва работа по информационното обезпечаване, както следва: • отчитане на текущото състояние на водното тяло; • идентифициране на всички показатели за всеки мониторингов пункт на водното тяло, за които следва да се предприемат мерки за постигане на референтните стойности за отделните показатели съгласно Наредба № Н-4 от 2012 г., чието достигане гарантира добро екологично състояние (ДЕС) на водното тяло; • определяне на източниците на замърсяване (точкови и дифузни източници на замърсяване, както и неидентифицирани източници) за всеки мониторингов пункт и тяхното процентно участие в общата стойност на определен показател на замърсяване; • предлагане на подходящи мерки, с които ще се постигне определен процент на намаление на всеки показател на замърсяване за всеки мониторингов пункт; • отчитане на получения ефект по всеки показател на замърсяване след прилагане на мерките за всеки мониторингов пункт, като от отчетеното замърсяване от мониторинга се изважда намалението му след прилагането на всяка конкретна мярка; получените крайни стойности по всеки показател след прилагане на мерките не трябва да са по-лоши от съответната референтна стойност за "добро състояние"; • разглеждане на варианти от приложените мерки, отнасящи се за всички мониторингови пунктове на водното тяло. Пример 1: Повърхностно водно тяло BG4DO135R1118 - р. Доспат от язовирна стена до границата. 1. Информационно обезпечаване. 1.1. Текущо състояние. Разгледан е пример за повърхностното водно тяло BG4DO135R1118 - р. Доспат от язовирна стена до границата код на типа R3; планински тип река; дължина 77789,63 м; водосборна площ 83,75 км2; земеползване като % от водосборната площ - земеделска територия 16,72 %, горска територия 75,22 % и други видове земеползване 5,97 %; няма стопански ценни видове, както и къпане; морфологични изменения (т. 4) - по отношение на корекциите на речното русло те са с обща дължина за тялото - 1 км, и процент от дължината на разглеждания участък - 3,38 % (слаб натиск < 30 %); регулация на оттока (т. 5) - МВЕЦ "Црънча" има изграден рибен проход (комбиниран с отвор за пропускане на екологичния минимум) - по констативни протоколи е работещ и по отношение на осушения участък от водното тяло той е 3,66 % (< 30 %) (По информация от Басейнова дирекция за Западнобеломорски район (БДЗБР).]. Оценката за текущото състояние на BG4DO135R1118 е, както следва (източник: Басейнова дирекция за Западнобеломорски район): • Обща оценка по БЕК - умерено състояние (макрозообентос - умерено състояние, макрофити - добро състояние, фитобентос - умерено състояние). • ОФХ - умерено състояние (БПК5, амониев азот, ортофосфати и общ фосфор). • Специфични замърсители - лошо състояние (мед и цинк). • Оценка на екологично състояние - лошо състояние. • Химично състояние - добро химично състояние. • Обща оценка на състоянието - лошо състояние. • Ниво на достоверност на данните - високо. 1.2. Параметри, по които съответното водно тяло не достига ДЕС. Определянето на параметрите, по които не се достига ДЕС, се основава на проведения мониторинг за физикохимични показатели, специфични замърсители, химични елементи и биологични елементи за трите пункта (виж следващата таблица): • р. Доспат след гр. Доспат, след заустване на градския колектор; • р. Доспат след с. Барутин, след заустване на канализационен колектор; • р. Доспат на моста между с. Црънча и Бръщен, т.е. след с. Црънча. Таблица 1. Физикохимични показатели на р. Доспат средно за периода 2011 - 2014 г. и за 2014 г. Физико-химични показатели БПК5, mg/l Амониевазот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Ортофосфати (като РO4), mg/l Отлично* <1 <0.04 <0.01 <0.2 <0.2 <0.012 <0.01 Добро* 1.0 - 2.5 0.04 - 0.4 0.01 - 0.025 0.2 - 0.5 0.2 - 0.8 0.012 - 0.03 0.01 - 0.02 Умерено* >2.5 >0.4 >0.025 >0.5 >0.8 >0.03 >0.02 р. Доспат след гр. Доспат: Средно 2011 - 2014 г. 7.8 0.8 0.045 0.7 2.5 0.4 - 2014 г. 7.7 0.3 0.03 0.6 1.8 0.3 р. Доспат след с. Барутин: Средно 2011 - 2014 г. 2.9 0.57 0.066 0.91 2.34 0.33 0.3 2014 г. 1.7 0.4 0.026 0.56 1.65 0.1 0.3 р. Доспат след с. Црънча: Средно 2011 - 2014 г. 2.4 0.52 0.068 0.9 2.4 0.3 0.2 2014 г. 1.6 1.25 0.056 0.6 2.6 0.3 0.2 * Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R3. Всички физикохимични показатели се подобряват през 2014 г. с изключение на показателя амониев азот и общ азот в мониторинговия пункт след с. Црънча. Това повишение се дължи на липсата на пречистване на битовите отпадъчни води. Измерените специфични замърсители в трите пункта на р. Доспат, характерни за индустриалните замърсители и селското стопанство, не показват отклонения от стандарта за оценка на екологичното състояние съгласно Наредба № Н-4 от 2012 г. Отклонения има единствено по химичните елементи мед и цинк, което вероятно се дължи на фоново замърсяване. Основание за това е, че замърсяването с мед и цинк се наблюдава и в изворните води на р. Доспат. Мониторингът по биологични елементи, проведен в периода 2009 - 2013 г., показва следното: • р. Доспат след гр. Доспат: лошо състояние. • р. Доспат след с. Барутин: умерено състояние. • р. Доспат след с. Црънча: умерено състояние. 1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не достигат ДЕС. Източниците на замърсяване по експертна оценка за отделните физикохимични показатели през 2014 г. са показани в следващата таблица. Таблица 2. Източници на замърсяване на водата на р. Доспат през 2014 г. Източник на замърсяване БПК5, mg/l Амониев азот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Ортофосфати (като РO4), mg/l р. Доспат след гр. Доспат: ГК на гр. Доспат 5.4 0.13 0.016 0.3 0.90 0.14 Мандра 1.5 0.08 0.010 0.2 0.54 0.08 Неидентифицирани дифузни 0.8 0.05 0.006 0.1 0.36 0.06 р. Доспат след с. Барутин: КК на с. Барутин 1.18 0.20 0.013 0.28 0.83 0.05 0.15 Дифузни 0.34 0.12 0.008 0.17 0.50 0.03 0.09 Неидентифицирани 0.17 0.08 0.005 0.11 0.33 0.02 0.06 р. Доспат след с. Црънча: КК на с. Црънча 1.12 0.62 0.028 0.3 1.3 0.17 0.1 Дифузни 0.32 0.37 0.0168 0.2 0.8 0.10 0.06 Неидентифицирани 0.16 0.25 0.0112 0.1 0.5 0.07 0.04 1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние. Възможни мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са - подобряване на канализационните системи на населените места и прилагането на добри земеделски практики (вж. следващите таблици). За целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител. Таблица 3. Коефициент на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка по отделните замърсители за 2014 г. Източник на замърсяване БПК5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Ортофосфати(като РO4) р. Доспат след гр. Доспат: Обучение за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове 0.3* Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 0.8 0.7 0.8 0.2 0.7 0.9 Пречистване на отп. води от мандрата 0.8 0.7 0.8 0.2 0.7 0.9 Обучение по добри земеделски практики 0.3 0.2 0.3 0.5 0.3 0.8 р. Доспат след с. Барутин: Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0.7 0.8 0.8 0.8 0.8 0.8 0.98 Обучение по добри земеделски практики 0.1 0.2 0.2 0.2 0.3 0.5 0.9 р. Доспат след с. Црънча: Построяване на ПСОВ Црънча и канализация 0.7 0.9 0.9 0.7 0.9 0.95 0.9 Обучение по добри земеделски практики 0.1 0.5 0.4 0.4 0.5 0.9 0.9 * След обучението ще се постигне намаление на общия фосфор с 30 % от всички източници на замърсяване, т.е. този коефициент се прилага за изчисляване на общия фосфор от всеки източник на замърсяване преди използването на редукционните коефициенти за всяка мярка. След умножение на замърсяването по отделните показатели за 2014 г. със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка. Таблица 4. Намаление на замърсяванията по отделните показатели след изпълнение на мерките Източник на замърсяване БПК5, mg/l Амониевазот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Ортофосфати (като РO4), mg/l р. Доспат след гр. Доспат: Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 4.303 0.094 0.013 0.059 0.630 0.089 - Пречистване на отп. води от мандрата 1.229 0.056 0.008 0.035 0.378 0.076 - Обучение по добри земеделски практики 0.231 0.011 0.002 0.059 0.108 0.011 - Общо 5.763 0.161 0.022 0.153 1.116 0.176 р. Доспат след с. Барутин: Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0.828 0.161 0.010 0.225 0.660 0.039 0.147 Обучение по добри земеделски практики 0.051 0.040 0.003 0.056 0.248 0.024 0.135 Общо 0.879 0.202 0.013 0.282 0.908 0.063 0.282 р. Доспат след с. Црънча: Построяване на ПСОВ Црънча и канализация 0.785 0.561 0.025 0.217 1.189 0.158 0.090 Обучение по добри земеделски практики 0.048 0.311 0.011 0.124 0.661 0.150 0.090 Общо 0.833 0.872 0.036 0.341 1.850 0.308 0.180 Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за отделните физикохимични показатели се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка. Таблица 5. Постигнато състояние по физикохимични показатели след прилагане на мерките Мерки Физикохимични показатели, mg/l БПК5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Ортофосфати (като РO4) Добро състояние 1.0 - 2.5 0.04 - 0.4 0.01 - 0.025 0.2 - 0.5 0.2 - 0.8 0.012 - 0.03 0.01 - 0.02 р. Доспат след гр. Доспат: Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 1.076 0.040 0.003 0.235 0.270 0.010 - Пречистване на отп. води от мандрата 0.307 0.024 0.002 0.141 0.162 0.008 - Обучение по добри земеделски практики 0.538 0.043 0.004 0.059 0.252 0.003 - Общо 1.921 0.108 0.010 0.435 0.684 0.021 р. Доспат след с. Барутин: Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0.355 0.040 0.003 0.056 0.165 0.010 0.003 Обучение по добри земеделски практики 0.456 0.161 0.010 0.113 0.578 0.024 0.015 Общо 0.811 0.202 0.013 0.169 0.743 0.034 0.018 р. Доспат след с. Црънча: Построяване на ПСОВ Црънча и канализация 0.337 0.062 0.003 0.093 0.132 0.008 0.010 Обучение по добри земеделски практики 0.433 0.311 0.017 0.186 0.661 0.017 0.010 Общо 0.769 0.374 0.020 0.279 0.793 0.025 0.020 2. Прилагане на методологията. 2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане. Въз основа на избраните в т. 1.4 мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени: • Обучение по добри земеделски практики е разгледано в два обхвата - Обхват 1 (обучение в страната) и Обхват 2 (обучение в чужбина с трансфер на добри практики и ноу-хау). • Пречистване на отпадъчни води от мандра е разгледано в два варианта - изграждане на локална ПСОВ за мандрата и включване на мандрата към градската канализация и респективно ПСОВ на гр. Доспат. Разгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до постигане на целта: Таблица 6. Ефект на вариантите от мерки за достигане на добро екологично състояние на водното тяло Варианти/мерки Вид на мярката Наименование на мярката Цел 1:Намаление на съдържанието на органично замърсяване (БПК5) до достигане на добро състояние Цел 2: Намаление на съдържанието на амониев азот до достигане на добро състояние Цел 3:Намаление на съдържанието на нитритен азот до достигане на добро състояние Цел 4:Намаление на съдържанието на нитратен азот до достигане на добро състояние Цел 5:Намаление на съдържанието на общ азот до достигане на добро състояние Цел 6:Намаление на съдържанието на общ фосфор до достигане на добро състояние Вариант 1 Мярка 1 Основна Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 4,303 0,094 0,013 0,059 0,630 0,089 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0,828 0,161 0,010 0,225 0,660 0,039 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация 0,785 0,561 0,025 0,217 1,189 0,158 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на собствена ПСОВ за мандрата 1,279 0,059 0,008 0,037 0,393 0,079 Мярка 5 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики - Обхват 1 (в страната) 0,316 0,348 0,015 0,229 0,975 0,178 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 7,511 1,223 0,071 0,767 3,848 0,544 Вариант 2 Мярка 1 Основна Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 4,303 0,094 0,013 0,059 0,630 0,089 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0,828 0,161 0,010 0,225 0,660 0,039 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация 0,785 0,561 0,025 0,217 1,189 0,158 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на собствена ПСОВ за мандрата 1,279 0,059 0,008 0,037 0,393 0,079 Мярка 5 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) 0,342 0,377 0,016 0,249 1,057 0,193 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 7,537 1,252 0,072 0,786 3,929 0,558 Вариант 3 Мярка 1 Основна Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 4,303 0,094 0,013 0,059 0,630 0,089 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0,828 0,161 0,010 0,225 0,660 0,039 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация 0,785 0,561 0,025 0,217 1,189 0,158 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на канализация за включване на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ 1,180 0,054 0,007 0,034 0,363 0,073 Мярка 5 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики - Обхват 1 (в страната) 0,316 0,348 0,015 0,229 0,975 0,178 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 7,412 1,218 0,071 0,764 3,817 0,538 Вариант 4 Мярка 1 Основна Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 4,303 0,094 0,013 0,059 0,630 0,089 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0,828 0,161 0,010 0,225 0,660 0,039 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация 0,785 0,561 0,025 0,217 1,189 0,158 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на канализация за включване на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ 1,180 0,054 0,007 0,034 0,363 0,073 Мярка 5 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) 0,342 0,377 0,016 0,249 1,057 0,193 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 7,439 1,247 0,072 0,783 3,899 0,552 2.2. Определяне на разходите за предложените мерки. Разходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената - мерни единици и единични стойности на мерките, а именно: Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за гр. Доспат, за с. Барутин и обща ПСОВ за селата Црънча и Бръщен са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграждане на ПСОВ - респективно /е.ж. за гр. Доспат и /е.ж. за с. Барутин и селата Црънча и Бръщен. Инвестиционните разходи за изграждане на канализация за гр. Доспат, с. Барутин, с. Црънча и с. Бръщен са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая - 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил.ж.) и единичната цена за изграждане на 1 м канализация ( /1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че 42 % от канализацията на гр. Доспат е вече изградена (по информация от регионален генерален план), а за селата трябва да се изгради 100 % от канализацията. Оперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. ( /1 ж.). Оперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация ( /1 м/год.). За разпределението на разходите по години са направени следните допускания: 1) Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ и канализация започват да се изпълняват през 2016 г. и продължават да се извършват през 2017 и 2018 г. Разпределението на тези разходи за 3-те посочени години се извършва в съотношение 20 % : 50 % : 30 %. Експлоатацията на ПСОВ и канализацията стартира през 2019 г. 2) Поради липса на по-точна информация разходите за свързването на мандрата с градската канализация на гр. Доспат и за изграждане на локална ПСОВ на мандрата се определят на експертна база, като в конкретния случай са съответно и . При разпределението по години на разходите за изграждането на ПСОВ за мандрата се следва представения по-горе подход за селищните ПСОВ. При варианта за свързването на мандрата към градската канализация се приема, че това ще се извърши през първата година от разглеждания период - 2016 г. 3) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 1 (в страната) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 4 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от /ден/участник. 4) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 5 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от /ден/участник. 2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти. Оценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология ( приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица. Таблица 7. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти Мярка Вид на мярката Наименование на мярка Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Вариант 1 Мярка 1 Основна Построяване на ПСОВ Доспат и канализация - инвестиция лв. 676 260 1 690 650 1 014 390 ПСОВ - оперативни разходи лв. 81 340 81 340 81 340 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация - инвестиция лв. 564 804 1 412 010 847 206 ПСОВ - оперативни разходи лв. 57 960 57 960 57 960 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация - инвестиция лв. 651 905 1 629 763 977 858 ПСОВ - оперативни разходи лв. 65 520 65 520 65 520 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на собствена ПСОВ за мандрата лв. 20 000 50 000 30 000 Мярка 5 Допълнителна Обучение по земеделски практики - Обхват 1 (в страната) лв. 12 000 12 000 12 000 ВСИЧКО лв. 1 924 969 4 794 423 2 881 454 204 820 204 820 204 820 Вариант 2 Мярка 1 Основна Построяване на ПСОВ Доспат и канализация - инвестиция лв. 676 260 1 690 650 1 014 390 0 0 0 ПСОВ - оперативни разходи лв. 0 0 0 81 340 81 340 81 340 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация - инвестиция лв. 564 804 1 412 010 847 206 0 0 0 ПСОВ - оперативни разходи лв. 0 0 0 57 960 57 960 57 960 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация - инвестиция лв. 651 905 1 629 763 977 858 0 0 0 ПСОВ - оперативни разходи лв. 0 0 0 65 520 65 520 65 520 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на собствена ПСОВ за мандрата лв. 20 000 50 000 30 000 Мярка 5 Допълнителна Обучение по земеделски практики - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) лв. 37 500 37 500 37 500 ВСИЧКО лв. 1 950 469 4 819 923 2 906 954 204 820 204 820 204 820 Вариант 3 Мярка 1 Основна Построяване на ПСОВ Доспат и канализация - инвестиция лв. 676 260 1 690 650 1 014 390 0 0 0 ПСОВ - оперативни разходи лв. 0 0 0 81 340 81 340 81 340 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация - инвестиция лв. 564 804 1 412 010 847 206 0 0 0 ПСОВ - оперативни разходи лв. 0 0 0 57 960 57 960 57 960 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация - инвестиция лв. 651 905 1 629 763 977 858 0 0 0 ПСОВ - оперативни разходи лв. 0 0 0 65 520 65 520 65 520 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на канализация за включване на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ лв. 15 000 0 0 0 Мярка 5 Допълнителна Обучение по земеделски практики - Обхват 1 (в страната) лв. 12 000 12 000 12 000 ВСИЧКО лв. 1 919 969 4 744 423 2 851 454 204 820 204 820 204 820 Вариант 4 Мярка 1 Основна Построяване на ПСОВ Доспат и канализация - инвестиция лв. 676 260 1 690 650 1 014 390 0 0 0 ПСОВ - оперативни разходи лв. 0 0 0 81 340 81 340 81 340 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация - инвестиция лв. 564 804 1 412 010 847 206 0 0 0 ПСОВ - оперативни разходи лв. 0 0 0 57 960 57 960 57 960 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация - инвестиция лв. 651 905 1 629 763 977 858 0 0 0 ПСОВ - оперативни разходи лв. 0 0 0 65 520 65 520 65 520 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на канализация за включване на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ лв. 15 000 Мярка 5 Допълнителна Обучение по земеделски практики - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) лв. 37 500 37 500 37 500 ВСИЧКО лв. 1 945 469 4 769 923 2 876 954 204 820 204 820 204 820 Вариант Мерна единица Настояща стойност на инвестицията (PV) Вариант 9 350 548 Вариант 9 421 313 Вариант 9 272 843 Вариант 9 343 608 Резултатите от оценката показват, че варианти 3 и 4 са с най-ниска настояща стойност на инвестицията, поради което те се избират за по-нататъшна оценка на поносимостта. 2.4. Оценка на поносимостта. В рамките на оценката на поносимостта се определя максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло. Оценката се извършва в съответствие с предложената Методология за анализ на ефективността на разходите на мерки/комбинации от мерки и оценка на прекомерността на разходите въз основа на оценка на поносимостта и анализ разходи - ползи. Тъй като разглежданият пример е за водно тяло, за оценката на поносимостта са необходими данни за доходи на домакинствата и произведената Брутна добавена стойност (БДС) по сектори на ниво водно тяло. Най-ниското териториално ниво, на което официалната статистика в страната в лицето на НСИ публикува данни по тези показатели, е област. Същите могат да бъдат предоставени от НСИ и на ниво район за басейново управление. За целите на примера е използвана информация от проекта на ПУРБ за Западнобеломорски район, където след направени преизчисления са представени: БДС (общо и по сектори) и доходи на домакинствата на ниво речен басейн, като е изготвена и прогноза за периода 2016 - 2027 г. За целите на оценката на поносимостта на ниво водно тяло е необходимо да бъдат изчислени на разчетни величини на прогнозни доходи на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. За целта е приложен следният алгоритъм:
  1. 1. Изчислява се сума на общия брой на населението в населените места в обхвата на водното тяло към 2014 г. Изчисленият брой на населението се екстраполира за периода до 2027 г. със средния темп на прираст на населението за речния басейн, към който принадлежи даденото водно тяло. За целта могат да се ползват демографските прогнози за речните басейни, представени в ПУРБ.
  2. 2. Изчисляват се прогнозни доходи на домакинствата в обхвата на водното тяло. За целта за всяка една година от периода 2016 - 2027 г. прогнозният брой на населението за водното тяло (изчислен в предходната стъпка) се умножава с прогнозния доход на 1 лице за речния басейн (информацията е налична в плановете за управление на речните басейни).
  3. 3. Изчисляват се прогнозни стойности на БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство за територията на водното тяло. За целта на базата на прогнозните стойности на БДС за всеки сектор и прогнозния брой на населението за речния басейн се изчислява прогнозна БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн. Прогнозната БДС по сектори на ниво водно тяло се изчислява като произведение на БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн и прогнозния брой на населението за водното тяло.
  4. 4. Максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло се изчислява като съгласно методологията ( приложение № 1) прогнозните доходи на населението и прогнозната БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство се умножат по коефициент 1,1 %. Посоченият коефициент е определен на база експертна оценка за целите на апробиране на методологията и включва всички приходи от водни услуги от четирите сектора с изключение на приходите от услугата обществено водоснабдяване. Резултатите от изчисленията по описания алгоритъм за разглежданото водно тяло са представени в следващата таблица. Таблица 8. Изчисляване на границата на поносимост за водното тяло Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Население гр. Доспат бр. 2 302 2 281 2 259 2 237 2 215 2 193 2 171 2 149 2 127 2 105 2 084 2 062 с. Барутин бр. 1 641 1 625 1 610 1 594 1 579 1 563 1 547 1 532 1 516 1 500 1 485 1 469 с. Црънча и с. Бръщен бр. 1 855 1 837 1 820 1 802 1 785 1 767 1 749 1 731 1 714 1 696 1 678 1 661 Общо население за водното тяло бр. 5 797 5 743 5 688 5 633 5 579 5 523 5 468 5 412 5 357 5 302 5 246 5 191 Домакинства Общ годишен доход на лице в РБ Доспат (разчетна величина) лв. 5 084 5 245 5 499 5 764 6 036 6 394 6 769 7 161 7 571 8 001 8 416 8 848 Общ годишен доход на домакинствата във водното тяло лв. 29 475 489 30 118 531 31 277 806 32 469 445 33 673 450 35 317 878 37 012 757 38 759 637 40 560 107 42 415 802 44 151 969 45 933 417 Граница на поносимостта (1,1 % от годишния доход) лв. 324 230 331 304 344 056 357 164 370 408 388 497 407 140 426 356 446 161 466 574 485 672 505 268 Индустрия Произведена БДС в РБ Доспат млн.лв. 14 15 16 17 17 18 19 20 20 21 22 23 Население в РБ Доспат бр. 13 281 13 156 13 031 12 906 12 780 12 653 12 526 12 399 12 272 12 146 12 019 11 893 БДС на 1 жител лв. 1 089 1 156 1 225 1 294 1 366 1 438 1 513 1 588 1 666 1 745 1 825 1 908 БДС в индустрията за водното тяло лв. 6 312 638 6 639 011 6 965 383 7 291 755 7 618 127 7 944 499 8 270 871 8 597 243 8 923 615 9 249 987 9 576 359 9 902 731 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв. 69 439 73 029 76 619 80 209 83 799 87 389 90 980 94 570 98 160 101 750 105 340 108 930 Селско стопанство Произведена БДС в РБ Доспат млн.лв. 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 33 Население в РБ Доспат бр. 13 281 13 156 13 031 12 906 12 780 12 653 12 526 12 399 12 272 12 146 12 019 11 893 БДС на 1 жител лв. 1 608 1 688 1 771 1 859 1 952 2 049 2 151 2 259 2 373 2 492 2 618 2 750 БДС в селското стопанство за водното тяло лв. 9 323 975 9 692 261 10 075 094 10 473 049 10 886 722 11 316 734 11 763 732 12 228 386 12 711 393 13 213 478 13 735 395 14 277 927 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв. 102 564 106 615 110 826 115 204 119 754 124 484 129 401 134 512 139 825 145 348 151 089 157 057 Услуги Произведена БДС в РБ Доспат млн. лв. 34 36 38 39 41 42 44 46 47 49 51 52 Население в РБ Доспат бр. 13 281 13 156 13 031 12 906 12 780 12 653 12 526 12 399 12 272 12 146 12 019 11 893 БДС на 1 жител лв. 2 583 2 731 2 882 3 035 3 192 3 352 3 515 3 682 3 852 4 025 4 202 4 383 БДС в услугите за водното тяло лв. 14 976 710 15 683 711 16 390 712 17 097 713 17 804 714 18 511 716 19 218 717 19 925 718 20 632 719 21 339 720 22 046 721 22 753 723 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв. 164 744 172 521 180 298 188 075 195 852 203 629 211 406 219 183 226 960 234 737 242 514 250 291 ВСИЧКО СРЕД СТВА лв. 660 977 683 469 711 799 740 652 769 813 803 999 838 927 874 621 911 106 948 409 984 615 1 021 546 2.5. Изчисляване на финансовите показатели на двата варианта от мерки и оценка на възможните изключения. Целта на тази стъпка е да се определи финансовата обезпеченост на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки и да се прецени необходимостта от възможни изключения. За целта се прилага инструментариумът на финансовия анализ и се изчислява показателят Финансова нетна настояща стойност (ФННС). Входящите парични потоци за анализа са формирани от: • сумата на средствата, които са максимално поносими за населението, и трите икономически сектора (изчислени в таблица 8 по-горе); • допълнително разчетени средства, които водното тяло може да получи по линия на оперативни програми, държавния бюджет и други фондове; тези средства са извън средствата по горната точка; те са разчетени, като общо прогнозните средства, с които съответният район ще разполага за периода 2016 - 2021 г., са разделени на общото население на района; така е получена разчетна стойност на допълнителните средства на 1 жител; тази величина е умножена по общия брой на населението в обхвата на водното тяло; общата сума на допълнителните средства за водното тяло за целия период е разпределена равномерно по години. Изходящите парични потоци са формирани от сумата на разходите (инвестиционни и оперативни) за двата варианта от мерки. Прилага се дисконтов коефициент в размер на 4 % съгласно изискванията на Ръководството за анализ на разходите и ползите на ЕК за програмен период 2014 - 2020 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. Таблица 9. Изчисляване на нетна настояща стойност на двата варианта от мерки Вариант 3 Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Входящи парични потоци лв. 1 079 335 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 Изходящи парични потоци лв. 1 919 969 4 744 423 2 851 454 204 820 204 820 204 820 Нетен паричен поток лв. -840 635 -3 642 597 -1 721 297 954 189 983 351 1 017 537 Нетна настояща стойност лв. -3 278 253,49 Вариант 4 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Входящи парични потоци лв. 1 079 335 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 Изходящи парични потоци лв. 1 945 469 4 769 923 2 876 954 204 820 204 820 204 820 Нетен паричен поток лв. -866 135 -3 668 097 -1 746 797 954 189 983 351 1 017 537 Нетна настояща стойност лв. -3 349 018,31 И двата разглеждани варианта имат отрицателна нетна настояща стойност, което означава, че не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнението им за периода 2016 - 2021 г. Въпреки това е необходимо да се изпълнят всички основни мерки съгласно Договора за присъединяване, тъй като не може да има дерогации на основни мерки. За целта се прави проверка на възможността за удължаване на срока, т.е. дали е възможно да се постигнат целите на Директива 2000/60/ЕС в следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 - 2027 г., като разходите за допълнителни мерки се включат в периода след 2021 г. Резултатите от изчисленията са представени в следващата таблица. Таблица 10. Проверка на възможността за удължаване на срока Вариант 3 М. ед. 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв. 1 079 335 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 1 257 285 1 292 978 1 329 464 1 366 767 1 402 973 1 439 903 Изходящи парични потоци - основни мерки лв. 1 892 969 4 732 423 2 839 454 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 Изходящи парични потоци - допълнителни мерки лв. 27 000 12 000 12 000 Нетен паричен поток лв. -813 635 -3 630 597 -1 709 297 954 189 983 351 1 017 537 1 025 465 1 076 158 1 112 644 1 161 947 1 198 153 1 235 083 Нетна настояща стойност лв. 1 451 502,66 Вариант 4 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв. 1 079 335 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 1 257 285 1 292 978 1 329 464 1 366 767 1 402 973 1 439 903 Изходящи парични потоци - основни мерки лв. 1 892 969 4 732 423 2 839 454 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 Изходящи парични потоци - допълнителни мерки лв. 52 500 37 500 37 500 Нетен паричен поток лв. -813 635 -3 630 597 -1 709 297 954 189 983 351 1 017 537 999 965 1 050 658 1 087 144 1 161 947 1 198 153 1 235 083 Нетна настояща стойност лв. 1 395 576,19 Резултатите от изчисленията показват положителни стойности на нетната настояща стойност и при двата разглеждани варианта. Това означава, че е необходимо да се търси удължаване на срока за периода след 2021 г. Не е необходимо да се търси изключение по линията на по-малко строга цел за даденото водно тяло. Избор на вариант от мерки. Следваща стъпка след вземане на решение за удължаване на срока е изборът на вариант от мерки. Това се извършва въз основа на съотношението ползи/разходи (П/Р). За да се изчисли този коефициент, е необходимо да бъдат остойностени социално-икономическите ползи, до които ще доведе реализацията на всеки един от двата варианта. За целта е приложена методиката от Доклад "Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки", изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec (The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract B7-8110/2000/159960/MAR/H1, ECOTEC Research & Consulting Limited.). Съгласно посочената методика, когато състоянието на екосистемите се подобрява от "лошо" до "добро" се приема, че ползата е равна на 0,0107 евро/домакинство/км/година, като ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брой домакинства. Прави се допускането, че това ще бъдат ползите от реализацията на Вариант 3. При Вариант 4 (в който има трансфер на ноу-хау и добри чуждестранни практики) тази стойност на ползите експертно е завишена с 1 % и е равна на 1,108 евро/домакинство/км/година. При 3 005 589 домакинства в страната и приблизителна дължина от 77,8 км на водното тяло, върху което изпълнението на мерките ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на: Годишни ползи за Вариант 3 = 0,0107*3 005 589*77,8 = 2 502 033 евро ( ) Годишни ползи за Вариант 4 = 0,0108*3 005 589*77,8 = 2 527 053 евро ( ) Изчислените ползи се включват в анализа на разходите и ползите за периода 2016 - 2027 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. Таблица 11. Анализ разходи - ползи с включени ползи от подобряването на екосистемите Вариант 3 М. ед. 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв. 1 079 335 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 1 257 285 1 292 978 1 329 464 1 366 767 1 402 973 1 439 903 Изходящи парични потоци - основни мерки лв. 1 892 969 4 732 423 2 839 454 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 Изходящи парични потоци - допълнителни мерки лв. 0 0 0 0 0 0 27 000 12 000 12 000 0 0 0 Социално-икономически ползи лв. 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 Нетен паричен поток лв. 4 079 916 1 262 954 3 184 253 5 847 740 5 876 901 5 911 087 5 919 015 5 969 709 6 006 194 6 055 497 6 091 703 6 128 634 Нетна настояща стойност лв. 62 333 602,75 Съотношение (В/С) 5,686 Вариант 4 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв. 1 079 335 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 1 257 285 1 292 978 1 329 464 1 366 767 1 402 973 1 439 903 Изходящи парични потоци - основни мерки лв. 1 892 969 4 732 423 2 839 454 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 Изходящи парични потоци - допълнителни мерки лв. 0 0 0 0 0 0 52 500 37 500 37 500 0 0 0 Социално-икономически ползи лв. 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 Нетен паричен поток лв. 4 128 851 1 311 889 3 233 189 5 896 675 5 925 837 5 960 023 5 942 450 5 993 144 6 029 630 6 104 432 6 140 639 6 177 569 Нетна настояща стойност лв. 62 844 328,81 Съотношение (В/С) 5,699 Изчисленията показват, че Вариант 4 е с по-висока стойност на съотношението разходи/ползи в сравнение с Вариант 3. В резултат на това за реализация се препоръчва Вариант 4. Пример 2: повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър) 1. Информационно обезпечаване. 1.1. Текущо състояние. Разгледано е повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър), тип R4 - полупланинска река в Понтийската низина, дължина на реката 15,8 км, водосборна площ 96,48 км2, урбанизирана територия 3,699 %, промишлена територия 0,602 %, земеделска територия 37,227 % и горска територия 58,472 %. От приложената карта е видно, че над водосбора на повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 е разположено водно тяло BG1IS200R1443 (нагоре по течението на реката). Мониторинговият пункт с европейски код BG1IS00025MS070 в BG1IS200R1243 отчита натоварването по целия водосбор на левия ръкав на р. Малък Искър. Фигура 1. Карта на водните тела в повърхностно водно тяло Малък Искър (Източник: Дунавска басейнова дирекция) Точкови източници на замърсяване Заустващите отпадъчни води от точкови източници на замърсяване, пряко влияещи върху качеството на р. Малък Искър, са: • за ВТ с код BG1IS200R1443 - рудничен комплекс; • за ВТ с код BG1IS200R1243 - канализационната система на гр. Етрополе. Агломерация Етрополе е с над 10 000 е.ж. и канализацията й е изградена 100 % към 31.12.2012 г. Спазването на посочените параметри в разрешителното за заустване след пуска на ПСОВ Етрополе през 2014 г. (Q ср. ден. = 3 320 м3/ден., Qмакс. час. = 230 м3/ч и Qгод. = 1 211 800 м3/год., рН 6 - 8,5, БПК5 25 мг/л, амониев азот 2 мг/л, общ азот 15 мг/л, общ фосфор 2 мг/л и др.) няма да позволи допълнително замърсяване на водоприемника от смесената канализационна система. Високите концентрации на разтворени тежки метали, като олово, кадмий и никел, както и на металите мед, манган и желязо, измервани в пункта в с. Лъга, в голямата си част са в резултат на заустване на непречистени/недостатъчно пречистени отпадъчни води от рудничния комплекс. В разрешителните за заустване на рудничните води във водно тяло BG1IS200R1443 допустимите концентрации в мг/л са, както следва: желязо (общо) - 3,5; манган (общ) - 5; мед - 0,5; олово - 0,2; никел - 0,5, и цинк - 2, както и стойността за рН = 6 - 9. Дифузни източници на замърсяване Разглежданото водно тяло BG1IS200R1243 включва части от землищата на с. Бойковец с население към 1.02.2011 г. - 127 жители, с. Рибарица - 226 жители, с. Горунака - 36 жители, с. Лъга - 194 жители, и с. Лопян - 448 жители. И петте села са без изградени канализации и ПСОВ. Освен битовите отпадъчни води допълнителни източници на дифузни замърсители във водното тяло BG1IS200R1243 са: земеделие, вкл. животновъдство, и почвена ерозия. Състоянието на водно тяло BG1IS200R1243 е оценено, както следва: • за екологичен статус - много лошо; • за химичен статус - лошо. 1.2. Параметри, по които съответното водно тяло не достига ДЕС. Физикохимичните показатели в мониторингов пункт р. Малък Искър при с. Лъга са представени в следващата таблица. Таблица 12. Физикохимични показатели на р. Малък Искър при с. Лъга (Мониторингов пункт BG1IS00025MS070) Физико- химичнипоказатели Разтворен кислород рН БПК5, мг/л Амониевазот, мг/л Нитритен азот, мг/л Нитратен азот, мг/л Общ азот, мг/л Общ фосфор (като Р), мг/л Отлично състояние* 10.5 - 8.0 - <1.2 <0.04 <0.01 <0.5 <0.5 <0.025 Добро състояние* 8.0 - 6.0 6.5 - 8.5 1.2 - 3 0.04 - 0.4 0.01 - 0.03 0.5 - 1.5 0.5 - 1.5 0.025 - 0.075 Умерено състояние* <6.0 - >3 >0.4 >0.03 >1.5 >1.5 >0.075 средно 2010 -2014 7.45 8.01 18.69 2.27 0.13 4.71 9.0 0.22 средно 2014 7.48 8.02 17.75 1.86 0.04 4.05 6.90 0.20 10.02.2015 7.9 8.22 4.76 0.322 0.0145 2.2 3.15 0.0832 *Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R4 Независимо че се наблюдава подобрение на физикохимичните показатели през 2014 г. в сравнение с 5-годишен минал период, водното тяло не достига добро състояние. Стойността на отделните показатели на замърсяване зависи както от сезона, така и от часа на водовземане. Взетата речна проба в 14,15 ч. на 10.02.2015 г. е със значително по-добро качество в сравнение със средните годишни стойности за 2014 г. Това подобрение се дължи и на: • редуцирането на шестте потока отпадъчни води на рудничния комплекс до два, като през 2014 г. е въведена в експлоатация втора ПСОВ на кота 840 м; също така е изградена канализация за дъждовните води; • през 2014 г. е открита ПСОВ Етрополе; потоците отпадъчни води от два стават три, тъй като за площадковите дъждовни води на ПСОВ самостоятелно се извършва пречистване и те заустват съответно като още два потока. В периода 19.08.2014 - 23.06.2015 г. максимално измерените замърсявания в заустваните руднични води от собствения и контролния мониторинг са по следните показатели: манган (общ) - 22,4 мг/л, мед - 27,84 мг/л, и никел - 0,72 мг/л, които стойности са значително по-високи от разрешените. 1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не достигат ДЕС. Източниците на замърсяване по отделните физикохимични показатели след влизане в експлоатация на пречиствателните съоръжения на ПСОВ Етрополе и на рудничния комплекс през 2014 г. са показани в следващата таблица. Таблица 13. Източници на замърсяване на водата на р. Малък Искър при с. Лъга - 10.02.2015 г. Източник на замърсяване БПК5, мг/л Нитратен азот, мг/л Общ азот, мг/л Общ фос-фор, мг/л Алуминий, мкг/л Мед, мкг/л Манган, мкг/л Население -дифузни 2,38 1,08 1,575 0,0416 0 0 0 Земеделие 2,38 1,08 1,575 0,0416 0 0 0 Рудничен комплекс 0 0 0 0 31 30 254 1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние. Възможните мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са свързани с подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води в селата, прилагане на добри земеделски практики и подобряване пречистването на рудничните води (вж. следващите таблици). За целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител, измерен на 10.02.2015 г. Таблица 14. Коефициент на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка по отделните замърсители Мярка БПК5 Нитратен азот Общ азот Общ фосфор Алуминий Мед Манган Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води в селата 0.8 0.2 0.8 0.5 - - - Обучение по добри земеделски практики 0.2 0.8 0.5 0.5 - - - Подобряване пречистването на рудничните води - - - - 0.6 0.8 0.9 След умножение на замърсяването по отделните показатели със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка (вж. следващата таблица). Таблица 15. Намаление на замърсяванията по отделните показатели след изпълнение на мерките Мярка БПК5, мг/л Нитратен азот, мг/л Общ азот, мг/л Общ фосфор, мг/л Алуминий, мкг/л Мед, мкг/л Манган, мкг/л Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води в селата 1.90 0.22 1.26 0.021 0.0 0.0 0.0 Обучение по добри земеделски практики 0.48 0.86 0.79 0.021 0.0 0.0 0.0 Подобряване пречистването на рудничните води 0.00 0.00 0.00 0.000 18.6 24.0 228.6 Общо 2.38 1.08 2.05 0.042 18.6 24.0 228.6 Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за основните физикохимични показатели - БПК5, нитратен азот, общ азот, общ фосфор, както и за алуминий, мед и манган, се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка. Таблица 16. Постигнато състояние по физикохимични показатели след прилагане на мерките Мярка БПК5, мг/л Нитратен азот, мг/л Общ азот, мг/л Общ фосфор, мг/л Алуминий, мкг/л Мед, мкг/л Манган, мкг/л Добро състояние 1.2 - 3 0.5 - 1.5 0.5 - 1.5 0.025 - 0.075 15 6 50 Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води в селата 0.48 0.86 0.32 0.021 - - - Обучение по добри земеделски практики 1.90 0.22 0.79 0.021 - - - Подобряване пречистването на рудничните води - - - - 12.4 6.0 25.4 Общо 2.38 1.08 1.10 0.042 12.4 6.0 25.4 2. Прилагане на методологията. 2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане. Въз основа на избраните в т. 1.4 (Пример 2) мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени: • Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството, разгледано в два обхвата - Обхват 1 (обучение в страната) и Обхват 2 (обучение в чужбина с трансфер на добри практики и ноу-хау). • Осигуряване на събирането и пречистването на отпадъчните води на населените места с. Бойковец, с. Рибарица, с. Горунака, с. Лъга и с. Лопян, разгледано в два варианта:
(1) построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води (водоплътни изгребни ями) и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ;
(2) изграждане на канализация и локални ПСОВ за посочените селища. Разгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до достигане на целта: Таблица 17. Ефект на вариантите от мерки за достигане на добро екологично състояние на водното тяло Варианти/мерки Вид на мярката Наименование на мярката Цел 1: Намаляване на съдържанието на БПК до достигане на добро състояние Цел 2: Намаляване на съдържанието на нитратен азот до достигане на добро състояние Цел 3: Намаляване на съдържанието на общ азот до достигане на добро състояние Цел 4: Намаляване на съдържанието на общ фосфор до достигане на добро състояние Цел 5: Намаляване на съдържанието на алуминий до достигане на добро състояние Цел 6: Намаляване на съдържанието на мед до достигане на добро състояние Цел 7: Намаляване на съдържанието на манган до достигане на добро състояние Вариант 1 Мярка 1 Допълнителна Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води 1,87 0,21 1,23 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики - Обхват 1 (в страната) 0,47 0,85 0,77 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 3 Допълнителна Подобряване пречистването на рудничните води 0,00 0,00 0,00 0,00 18,60 24,00 228,60 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 2,33 1,06 2,01 0,04 18,60 24,00 228,60 Вариант 2 Мярка 1 Допълнителна Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води 1,87 0,21 1,23 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) 0,49 0,88 0,80 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 3 Допълнителна Подобряване пречистването на рудничните води 0,00 0,00 0,00 0,00 18,60 24,00 228,60 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 2,35 1,09 2,04 0,04 18,60 24,00 228,60 Вариант 3 Мярка 1 Допълнителна Изграждане на ПСОВ и канализация в селата в обхвата на водното тяло 1,94 0,22 1,29 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики - Обхват 1 (в страната) 0,47 0,85 0,77 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 3 Допълнителна Подобряване пречистването на рудничните води 0,00 0,00 0,00 0,00 18,60 24,00 228,60 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 2,41 1,07 2,06 0,04 18,60 24,00 228,60 Вариант 4 Мярка 1 Допълнителна Изграждане на ПСОВ и канализация в селата в обхвата на водното тяло 1,94 0,22 1,29 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) 0,49 0,88 0,80 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 3 Допълнителна Подобряване пречистването на рудничните води 0,00 0,00 0,00 0,00 18,60 24,00 228,60 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 2,43 1,10 2,09 0,04 18,60 24,00 228,60 2.2. Определяне на разходите за предложените мерки. Разходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената - мерни единици и единични стойности на мерките, а именно: Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за с. Бойковец, с. Рибарица, с. Горунака, с. Лъга и с. Лопян са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграждане на ПСОВ - респективно /е.ж. Инвестиционните разходи за изграждане на канализация за посочените села са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая - 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил.ж.), и единичната цена за изграждане на 1 м канализация ( /1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че трябва да се изгради 100 % от канализацията за селата. Оперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. ( /1 ж.). Оперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация ( /1 м/год.). За изчисляване на инвестиционните и оперативни разходи, както и разпределението им по години са направени следните допускания: 1) Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ и канализация започват да се изпълняват през 2016 г. и продължават да се извършват през 2017 и 2018 г. Разпределението на тези разходи за 3-те посочени години се извършва в съотношение 20 % : 50 % : 30 %. Експлоатацията на ПСОВ и канализацията стартира през 2019 г. 2) Инвестиционните разходи за изграждане на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води (водоплътни изгребни ями) са изчислени при допускане, че понастоящем 30 % от домакинствата имат индивидуално съоръжение за самостоятелно събиране на отпадъчните води, отговарящо на всички изисквания (т.е. за тях ще се прогнозират само оперативни разходи за почистването на съоръженията), а 70 % от домакинствата не разполагат с такива (т.е. за тях ще се прогнозират инвестиции за изграждане и оперативни разходи за поддръжка на съоръженията). Общият брой на съоръженията, които трябва да бъдат изградени, е 299 бр., което е определено на базата на реалното население, което не разполага със съвременни съоръжения, и допускане за среден размер на домакинство от 2,4 души. На базата на експертна преценка средната цена на една водоплътна изгребна яма е определена на 3) Оперативните разходи за почистване на водоплътните изгребни ями са определени при следните допускания: количество на отпадъчни води на 1 жител/годишно - 43,8 куб. м; среден обем на 1 яма - 10 куб. м; среден обем на почистваща цистерна - 10 куб. м; средна цена на 1 почистване на ямата - 4) Разпределението на инвестициите за индивидуални съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчните води по години следва същия подход, приложен и при разпределението по години на инвестициите за ПСОВ и канализация. Аналогично оперативните разходи за обслужване на новоизградените водоплътни изгребни ями започват да се начисляват от 2019 г. Оперативните разходи за индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчните води, отговарящи на изискванията, започват да се начисляват от 2016 г. 5) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 1 (в страната) са определени при допускане за: 3 броя обучения, по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 4 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от /ден/участник. 6) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 5 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от /ден/участник. 7) Разходите за подобряване на пречистването на рудничните води са остойностени на базата на допълнително проучване. В рамките на проучването е установено, че независимо от допълнително изградени пречиствателни съоръжения през 2014 г. на рудничния комплекс, все още продължава замърсяването на р. Малък Искър с метали. Проблемът е решим, например ако се приложат подходящите реагенти - вар за коригиране на рН и коагулант-флокулант-сорбент CFS. (Източник: Добрев, Хр., П. Добрева, Г. Бърдарска. 1994. Производство на високоефективни реагенти - приоритетно направление на водопречистването. Водно дело, 1, 28 - 32). Таблица 18. Пречистване на водите на р. Негърщица в лабораторни условия и директно непрекъснато подаване на реагенти в реката Резултати от физикохимична обработка на вода от р. Негърщица и излужване на утайка с дестилирана вода № Показател Норма Наредба № 7 В лабораторни условия Директно непрекъснато подаване на реагент в реката Речна вода, С, mg/l 21.06.1990 Джар тест CFS 100 mg/l mg/l + CaO3 g/l Излугване на утайка, C mg/l Речна вода,C, mg/l 10.10.1990 CFS 70 mg/l + вар 13 g/l 1 2 3 4 5 6 7 8 1. рH 6,0 - 8,5 3,3 6,9 7,2 3,3 8,5 2. Разтворени вещества, mg/l 1000 6675 3143 2378 10820 3143 3. Сулфати 300 4520 2010 1530 7580 2410 4. Хлориди 300 5 20 2,5 20 10 5. Фосфати 1,0 11,8 0,4 0,2 11,7 - 6. Мед, mg/l 0,1 50 0,07 0,03 94 0,01 7. Манган, mg/l 0,3 43 0,13 0,07 80 0,08 8. Желязо, mg/l 1,5 21 0,05 0,04 84 0,03 9. Никел, mg/l 0,2 3,8 0,004 0,003 9 0,01 10. Цинк, mg/l 5 3,7 0,03 0,03 6,5 0,05 11. Кадмий, mg/l 0,01 0,013 0,001 0,0002 0,002 - Забележка. CFS - течен коагулант на база алуминиев оксихлорид, предоставен от Ф. "Солво". Анализите са извършени по БДС от лабораторията на Централния институт по химическа промишленост, София. След подаване на доза 70 мг/л от българския химически продукт CFS и 13 г/л вар директно и непрекъснато в р. Негърщица концентрациите на мед от 94 мг/л, манган - 80 мг/л, желязо - 84 мг/л, никел - 9 мг/л, и цинк - 6,5 мг/л, намаляват и достигат съответно до 0,01 мг/л, 0,08 мг/л, 0,03 мг/л, 0,01 мг/л и 0,05 мг/л, т.е. много по-ниско от стандартните изисквания съгласно отменената Наредба № 7 от 1986 г. и сега действащата Наредба № Н-4 от 2012 г. Същевременно се коригира и рН - от 3,3 до 8,5. От дългосрочния престой на получената утайка в дестилирана вода (излугване) няма обратно замърсяване, т.е. същата може да се депонира в изоставени кариери и други подходящи места. 2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти. Оценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология (приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица. Таблица 19. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти Мярка Вид на мярката Наименование на мярка Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Вариант 1 Мярка 1 Допълнителна Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води лв. 419 245 1 048 112 628 867 Оперативни разходи лв. 135 473 198 694 293 526 451 578 451 578 451 578 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики - Обхват 1 (в страната) лв. 12 000 12 000 12 000 Мярка 3 Допълнителна Подобряване пречистването на рудничните води лв. 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 ВСИЧКО лв. 2 255 234 2 947 323 2 622 909 2 140 094 2 140 094 2 140 094 Вариант 2 Мярка 1 Допълнителна Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води лв. 419 245 1 048 112 628 867 Оперативни разходи лв. 135 473 198 694 293 526 451 578 451 578 451 578 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) лв. 37 500 37 500 37 500 Мярка 3 Допълнителна Подобряване пречистването на рудничните води лв. 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 ВСИЧКО лв. 2 280 734 2 972 823 2 648 409 2 140 094 2 140 094 2 140 094 Вариант 3 Мярка 1 Допълнителна Изграждане на ПСОВ и канализация в селата в обхвата на водното тяло лв. 1 098 634 2 746 584 1 647 950 Оперативни разходи 64 541 64 541 64 541 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики - Обхват 1 (в страната) лв. 12 000 12 000 12 000 Мярка 3 Допълнителна Подобряване пречистването на рудничните води лв. 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 ВСИЧКО лв. 2 799 150 4 447 100 3 348 467 1 753 057 1 753 057 1 753 057 Вариант 4 Мярка 1 Допълнителна Изграждане на ПСОВ и канализация в селата в обхвата на водното тяло лв. 1 098 634 2 746 584 1 647 950 Оперативни разходи 64 541 64 541 64 541 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) лв. 37 500 37 500 37 500 Мярка 3 Допълнителна Подобряване пречистването на рудничните води лв. 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 ВСИЧКО лв. 2 824 650 4 472 600 3 373 967 1 753 057 1 753 057 1 753 057 Вариант Мернаединица Настояща стойност на инвестицията (PV) Вариант 12 504 928 Вариант 12 575 692 Вариант 14 104 731 Вариант 14 175 496 Резултатите от оценката показват, че варианти 1 и 2 са с най-ниска настояща стойност на инвестицията, поради което те се избират за по-нататъшна оценка на поносимостта. 2.4. Оценка на поносимостта. В рамките на оценката на поносимостта се определя максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло. Оценката се извършва в съответствие с предложената Методология за анализ на ефективността на разходите на мерки/комбинации от мерки и оценка на прекомерността на разходите въз основа на оценка на поносимостта и анализ разходи-ползи. Тъй като разглежданият пример е за водно тяло, за оценката на поносимостта са необходими данни за доходи на домакинствата и произведената брутна добавена стойност (БДС) по сектори на ниво водно тяло. Най-ниското териториално ниво, на което официалната статистика в страната в лицето на НСИ публикува данни по тези показатели, е област. Същите могат да бъдат предоставени от НСИ и на ниво район за басейново управление. За целите на примера е използвана информация от проекта на ПУРБ на Дунавски район, където след направени преизчисления са представени: БДС (общо и по сектори) и доходи на домакинствата на ниво речен басейн, като е изготвена и прогноза за периода 2016 - 2027 г. За целите на оценката на поносимостта на ниво водно тяло е необходимо да бъдат изчислени разчетни величини на прогнозни доходи на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. За целта е приложен следният алгоритъм: Изчислява се сума на общия брой на населението в населените места в обхвата на водното тяло към 2014 г. Изчисленият брой на населението се екстраполира за периода до 2027 г. със средния темп на прираст на населението за речния басейн, към който принадлежи даденото водно тяло. За целта могат да се ползват демографските прогнози за речните басейни, представени в ПУРБ. Изчисляват се прогнозни доходи на домакинствата в обхвата на водното тяло. За целта за всяка една година от периода 2016 - 2027 г. прогнозният брой на населението за водното тяло (изчислен в предходната стъпка) се умножава с прогнозния доход на 1 лице за речния басейн (информацията е налична в Плановете за управление на речните басейни). Изчисляват се прогнозни стойности на БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство за територията на водното тяло. За целта на базата на прогнозните стойности на БДС за всеки сектор и прогнозния брой на населението за речния басейн се изчислява прогнозна БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн. Прогнозната БДС по сектори на ниво водно тяло се изчислява като произведение на БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн и прогнозния брой на населението за водното тяло. Максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло, се изчислява като съгласно методологията (приложение № 1) прогнозните доходи на населението и прогнозната БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство се умножат по коефициент 1,1 %. Посоченият коефициент е определен на база експертна оценка за целите на апробиране на методологията и включва всички приходи от водни услуги от четирите сектора, с изключение на приходите от услугата обществено водоснабдяване. Резултатите от изчисленията по описания алгоритъм за разглежданото водно тяло са представени в следващата таблица. Таблица 20. Изчисляване на границата на поносимост за водното тяло Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Население с. Бойковец бр. 117 116 115 114 113 112 111 110 109 108 107 106 с. Рибарица бр. 208 206 205 203 202 200 198 196 195 193 191 189 с. Горунака бр. 28 28 28 28 28 27 27 27 27 26 26 26 с. Лъга бр. 175 173 172 171 169 168 166 165 163 162 160 159 с. Лопян бр. 399 396 393 390 387 384 381 377 374 370 366 363 Общо население за водното тяло бр. 927 920 913 906 899 891 884 876 867 859 851 842 Домакинства Общ годишен доход на домакинство в РБ Искър (разчетна величина) лв. 16 522 17 043 17 869 18 730 19 615 20 779 21 997 23 271 24 604 25 998 27 347 28 752 Брой домакинства във водното тяло бр. 428 428 428 428 428 428 428 428 428 428 428 428 Общ годишен доход на домакинствата във водното тяло лв. 7 068 125 7 291 010 7 644 373 8 012 710 8 391 313 8 889 273 9 410 335 9 955 353 10 525 612 11 121 966 11 699 069 12 300 129 Граница на поносимостта (1,1 % от годишния доход) лв. 77 749 80 201 84 088 88 140 92 304 97 782 103 514 109 509 115 782 122 342 128 690 135 301 Индустрия Произведена БДС в РБ Искър млн. лв. 5 642 5 977 6 313 6 649 6 984 7 320 7 656 7 991 8 327 8 663 8 998 9 334 Население в РБ Искър бр. 1 607 308 1 615 471 1 623 429 1 631 185 1 639 047 1 646 494 1 653 783 1 660 918 1 667 900 1 674 732 1 681 482 1 688 088 БДС на 1 жител лв. 3 510 3 700 3 889 4 076 4 261 4 446 4 629 4 811 4 993 5 173 5 351 5 529 БДС в индустрията за водното тяло лв. 3 254 707 3 405 489 3 552 071 3 693 879 3 830 364 3 962 629 4 090 119 4 212 306 4 330 253 4 443 425 4 551 316 4 654 945 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв. 35 802 37 460 39 073 40 633 42 134 43 589 44 991 46 335 47 633 48 878 50 064 51 204 Селско стопанство Произведена БДС в РБ Искър млн. лв. 321 332 343 354 366 378 391 404 417 431 445 460 Население в РБ Искър бр. 1 607 308 1 615 471 1 623 429 1 631 185 1 639 047 1 646 494 1 653 783 1 660 918 1 667 900 1 674 732 1 681 482 1 688 088 БДС на 1 жител лв. 200 206 211 217 223 230 236 243 250 257 265 272 БДС в селското стопанство за водното тяло лв. 185 176 189 162 192 992 196 666 200 732 204 628 208 887 212 961 216 851 221 068 225 087 229 406 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв. 2 037 2 081 2 123 2 163 2 208 2 251 2 298 2 343 2 385 2 432 2 476 2 523 Услуги Произведена БДС в РБ Искър млн. лв. 19 527 20 781 22 035 23 289 24 543 25 797 27 051 28 305 29 559 30 812 32 066 33 320 Население в РБ Искър бр. 1 607 308 1 615 471 1 623 429 1 631 185 1 639 047 1 646 494 1 653 783 1 660 918 1 667 900 1 674 732 1 681 482 1 688 088 БДС на 1 жител лв. 12 149 12 864 13 573 14 277 14 974 15 668 16 357 17 042 17 722 18 398 19 070 19 738 БДС в услугите за водното тяло лв. 11 264 565 11 840 297 12 398 209 12 938 300 13 460 569 13 965 018 14 451 645 14 920 452 15 371 437 15 804 088 16 219 438 16 616 967 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв. 123 910 130 243 136 380 142 321 148 066 153 615 158 968 164 125 169 086 173 845 178 414 182 787 ВСИЧКО СРЕДСТВА лв. 239 498 249 986 261 664 273 257 284 713 297 237 309 771 322 312 334 886 347 496 359 644 371 815 2.5. Изчисляване на финансовите показатели на двата варианта от мерки и оценка на възможните изключения. Целта на тази стъпка е да се определи финансовата обезпеченост на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки и да се прецени необходимостта от възможни изключения. За целта се прилага инструментариумът на финансовия анализ и се изчислява показателят Финансова нетна настояща стойност (ФННС). Входящите парични потоци за анализа са формирани от: • сумата на средствата, които са максимално поносими за населението, и трите икономически сектора (изчислени в Таблица 8 по-горе); • допълнително разчетени средства, които водното тяло може да получи по линия на оперативни програми, държавния бюджет и други фондове; тези средства са извън средствата по горната точка; те са разчетени, като общо прогнозните средства, с които съответният район ще разполага за периода 2016 - 2021 г., са разделени на общото население на района; така е получена разчетна стойност на допълнителните средства на 1 жител; тази величина е умножена по общия брой на населението в обхвата на водното тяло; общата сума на допълнителните средства за водното тяло за целия период е разпределена равномерно по години. Изходящите парични потоци са формирани от сумата на разходите (инвестиционни и оперативни) за двата варианта от мерки. Прилага се дисконтов коефициент в размер на 4 % съгласно изискванията на Ръководството за анализ на разходите и ползите на ЕК за програмен период 2014 - 2020 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. Таблица 21. Изчисляване на нетна настояща стойност на двата варианта от мерки Вариант 1 Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Входящи парични потоци лв. 292 304 302 791 314 470 326 063 337 519 350 043 Изходящи парични потоци лв. 2 255 234 2 947 323 2 622 909 2 140 094 2 140 094 2 140 094 Нетен паричен поток лв. -1 962 930 -2 644 531 -2 308 439 -1 814 031 -1 802 576 -1 790 051 Нетна настояща стойност лв. -10 831 576,21 Вариант 2 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Входящи парични потоци лв. 292 304 302 791 314 470 326 063 337 519 350 043 Изходящи парични потоци лв. 2 280 734 2 972 823 2 648 409 2 140 094 2 140 094 2 140 094 Нетен паричен поток лв. -1 988 430 -2 670 031 -2 333 939 -1 814 031 -1 802 576 -1 790 051 Нетна настояща стойност лв. -10 902 341,03 И двата разглеждани варианта имат отрицателна нетна настояща стойност, което означава, че не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнението им за периода 2016 - 2021 г. Тъй като и двата разглеждани варианти съдържат само допълнителни мерки (т.е. всички те могат да се отлагат за периода след 2021 г.), е въпрос на управленско решение кои мерки да започнат да се изпълняват в периода 2016 - 2021 г. и кои да се отложат за следващия период. В разглеждания пример ще се провери възможността за удължаване на срока само за допълнителните мерки, свързани с пречистването на рудничните води и обученията по добри земеделски практики, т.е. дали е възможно да се постигнат целите на Директива 2000/60/ЕС в следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 - 2027 г., като разходите за дерогираните мерки се включат в периода след 2021 г. Резултатите от изчисленията са представени в следващата таблица. Таблица 22. Проверка на възможността за удължаване на срока Вариант 1 М. ед. 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв. 292 304 302 791 314 470 326 063 337 519 350 043 362 577 375 118 387 691 400 302 412 450 424 622 Изходящи парични потоци - недерогирани лв. 554 718 1 246 806 922 393 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 Изходящи парични потоци - дерогирани лв. 1 700 516 1 700 516 1 700 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 Нетен паричен поток лв. -262 414 -944 015 -607 923 -125 515 -114 059 -101 535 -1 789 518 -1 776 977 -1 764 403 -1 739 792 -1 727 644 -1 715 473 Нетна настояща стойност лв. -9 213 858,98 Вариант 2 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв. 292 304 302 791 314 470 326 063 337 519 350 043 362 577 375 118 387 691 400 302 412 450 424 622 Изходящи парични потоци - недерогирани лв. 554 718 1 246 806 922 393 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 Изходящи парични потоци - дерогирани лв. 1 726 016 1 726 016 1 726 016 1 688 516 1 688 516 1 688 516 Нетен паричен поток лв. -262 414 -944 015 -607 923 -125 515 -114 059 -101 535 -1 815 018 -1 802 477 -1 789 903 -1 739 792 -1 727 644 -1 715 473 Нетна настояща стойност лв. -9 269 785,45 Резултатите от изчисленията показват негативни стойности на нетната настояща стойност и при двата разглеждани варианта. Това означава, че е необходимо да се търси изключение по линията на по-малко строга цел за даденото водно тяло, тъй като и за периода до 2027 г. е невъзможно да се акумулират достатъчно средства за финансовото обезпечаване на изпълнението на мерките. Избор на вариант от мерки. Съгласно методологията се търси изключение на дадено водно тяло по линията на по-малко строга цел. Въпреки това, като илюстрация, в тази точка е представен избор на вариант от мерки въз основа на съотношението ползи/разходи (П/Р). За да се изчисли този коефициент, е необходимо да бъдат остойностени социално-икономическите ползи, до които ще доведе реализацията на всеки един от двата варианта. За целта е приложена методиката от Доклад "Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки", изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec (The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract B7-8110/2000/159960/MAR/H1, ECOTEC Research & Consulting Limited.). Съгласно посочената методика, когато състоянието на екосистемите се подобрява от "лошо" до "добро", се приема, че ползата е равна на 0,0107 евро/домакинство/км/година, като ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брой домакинства. Прави се допускането, че това ще бъдат ползите от реализацията на Вариант 1. При Вариант 2 (в който има трансфер на ноу-хау и добри чуждестранни практики) тази стойност на ползите експертно е завишена с 1 % и е равна на 1,108 евро/домакинство/км/година. При 3 005 589 домакинства в страната и приблизителна дължина от 15,8 км на водното тяло, върху което изпълнението на мерките ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на: Годишни ползи за Вариант 1 = 0,0107*3 005 589*15,8 = 508 125 евро ( ) Годишни ползи за Вариант 2 = 0,0108*3 005 589*15,8 = 513 206 евро ( ) Изчислените ползи се включват в анализа на разходите и ползите за периода 2016 - 2027 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. Таблица 23. Анализ разходи - ползи с включени ползи от подобряването на екосистемите Вариант 1 М. ед. 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв. 292 304 302 791 314 470 326 063 337 519 350 043 362 577 375 118 387 691 400 302 412 450 424 622 Изходящи парични потоци - основни мерки лв. 554 718 1 246 806 922 393 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 Изходящи парични потоци - допълнителни мерки лв. 0 0 0 0 0 0 1 700 516 1 700 516 1 700 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 Социално-икономически ползи лв. 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 Нетен паричен поток лв. 731 392 49 791 385 883 868 291 879 746 892 271 -795 712 -783 171 -770 597 -745 987 -733 839 -721 667 Нетна настояща стойност лв. -743 598,05 Съотношение (В/С) 1,009 Вариант 2 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв. 292 304 302 791 314 470 326 063 337 519 350 043 362 577 375 118 387 691 400 302 412 450 424 622 Изходящи парични потоци - основни мерки лв. 554 718 1 246 806 922 393 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 Изходящи парични потоци - допълнителни мерки лв. 0 0 0 0 0 0 1 726 016 1 726 016 1 726 016 1 688 516 1 688 516 1 688 516 Социално-икономически ползи лв. 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 Нетен паричен поток лв. 741 330 59 729 395 821 878 229 889 684 902 209 -811 274 -798 733 -786 159 -736 049 -723 901 -711 729 Нетна настояща стойност лв. -700 841,34 Съотношение (В/С) 1,012 Изчисленията показват, че Вариант 2 е с по-висока стойност на съотношението разходи/ползи в сравнение с Вариант 1. В резултат на това за реализация се препоръчва Вариант 2. Пример 3: повърхностно водно тяло BG2KA700R016 р. Стара река (Текедере) - от извор до вливане в р. Камчия. 3. Информационно обезпечаване. 1.1. Текущо състояние. Представен е пример за повърхностното водно тяло BG2KA700R016 с тип R11 - пресъхваща и черноморски тип река. По данни на CORINE land cover от 2012 г. общият процент на неполивни ниви и други земеделски земи е 76,56 %, гори - 14,73 %, и урбанизирани територии. Налични зони на смесване на повърхностни и подземни води съществуват в целия участък. Подземните води са замърсени с нитрати и манган. Оценката за текущото състояние на водното тяло BG2KA700R016 е, както следва (Източник: Басейнова дирекция Черноморски район): • хидробиологичен мониторинг: биологичен индекс - индикация за много лошо състояние; • физикохимичен мониторинг: данни за значително замърсяване с органични вещества, азот и фосфор; електропроводимостта е променлива с периодично влошаване до лошо състояние; • ниво на достоверност на данните - невисока. 1.2. Параметри, по които водното тяло не достига ДЕС. Определянето на параметрите, по които не се достига ДЕС, се основават на проведен мониторинг за физикохимични показатели, специфични замърсители, химични елементи и биологични елементи за трите пункта (вж. следващата таблица). рН и електропроводимостта не са показани в таблица 1, тъй като отговарят на нормите за "добро състояние". Средната стойност на рН за периода 2010 - 2014 г. е 8,29 при норма 6,5 - 8,5, а на електропроводимостта - средна стойност 880,60 µS/sm при норма до 900 µS/sm. Таблица 24. Физикохимични показатели на водно тяло BG2KA700R016, пункт BG2KA0474MS022 р. Стара река - между с. Вехтово и с. Ветрище R11 - средно за периода 2010 - 2014 г. Физико-химични показатели БПК5,mg/l Амониев азот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Ортофосфати (като РO4), mg/l Отлично* <2 <0.30 <0.03 <1.0 <1.0 <0.15 <0.07 Добро* 2 - 5 0.30 - 0.65 0.03 - 0.06 1.0 - 2.5 1.0 - 2.5 0.15 - 0.3 0.07 - 0.15 Умерено* >5 >0.65 >0.06 >2.5 >2.5 >0.3 >0.15 2010 6,82 1,8 0,28 4,95 8,13 1,04 - 2011 8,35 4,14 0,78 7,36 22,13 1,15 - 2012 18 13,72 0,83 5,33 23,72 1,8 - 2013 16,1 13,32 1,14 6,21 23,67 1,59 - 2014 8,05 5,8 0,36 4,6 9,2 1,1 - средно 11,46 7,76 0,68 5,69 17,37 1,34 - *Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R11. Независимо че през 2014 г. се наблюдава подобрение на физикохимичните показатели, техните стойности са значително по-високи от тези, отговарящи на нормите за добро екологично състояние. Измерените отклонения по химичните елементи мед, цинк и никел показват недобра експлоатация на действащи пречиствателни съоръжения към предприятията. Този проблем е отстраним при засилен контрол от страна на РИОСВ. Биологичният индекс се влошава в периода 2013 - 2014 г., като стойността му за р. Стара река при устието при с. Иваново е много лоша. 1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не се достига ДЕС. Източниците на замърсяване по експертна оценка за отделните физикохимични показатели са показани в следващата таблица. Таблица 25. Източници на замърсяване на водата на р. Стара река - средно за периода 2010 - 2014 г. Източник на замърсяване БПК5, mg/l Амониев азот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Население под 2000 е.ж. 2,29 1,55 0,07 0,57 3,47 0,40 Земеделие и животновъдство 5,73 4,65 0,47 3,98 10,42 0,67 Промишленост 1,15 0,78 0,07 0,57 1,74 0,13 Неидентифицирани дифузни 2,29 0,78 0,07 0,57 1,74 0,13 1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние. Възможни мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са свързани с подобряване на канализационните системи на населените места, прилагането на добри земеделски практики, подобряването на експлоатацията на промишлените предприятия и обучение (вж. следващите таблици). За целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагането на мерките) за всяко мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител (таблица 3). Таблица 26. Коефициент на редукция (подобрение след прилагането на мерките) за всяка мярка по отделните замърсители - средно за периода 2010 - 2014 г. Източник на замърсяване БПК5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ или изграждане на локално пречистване за селища под 2000 е.ж. 0,8 0,92 0,92 0,5 0,9 0,9 Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството 0,8 0,93 0,93 0,9 0,9 0,8 Подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води (задължение на предприятията преди заустване) 0,2 0,85 0,85 0,1 0,8 0,7 Обучение на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 0,3 0,9 0,9 0,5 0,6 0,6 След умножение на средните стойности на замърсяването за периода 2010 - 2014 г. на отделните показатели със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка. Таблица 27. Намаление на замърсяванията по отделните показатели след прилагането на мерките Източник на замърсяване БПК5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ или изграждане на локално пречистване за селища под 2000 е.ж. 1,83 1,43 0,06 0,28 3,13 0,36 Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството 4,59 4,33 0,44 3,58 9,38 0,53 Подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води (задължение на предприятията преди заустване) 0,23 0,66 0,06 0,06 1,39 0,09 Обучение на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 0,69 0,70 0,06 0,28 1,04 0,08 Общо 7,34 7,11 0,62 4,21 14,94 1,07 Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за отделните физикохимични показатели се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка. Таблица 28. Постигнато състояние по физикохимични показатели след прилагане на мерките Мярка Физикохимични показатели, mg/l БПК5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Добро състояние 2 - 5 0.30 - 0.65 0.03 - 0.06 1.0 - 2.5 1.0 - 2.5 0.15 - 0.3 Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ или изграждане на локално пречистване за селища под 2000 е.ж. 0,46 0,12 0,01 0,28 0,35 0,04 Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството 1,15 0,33 0,03 0,40 1,04 0,13 Подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води (задължение на предприятията преди заустване) 0,92 0,12 0,01 0,51 0,35 0,04 Обучение на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 1,60 0,08 0,01 0,28 0,69 0,05 Общо 4,13 0,64 0,06 1,48 2,43 0,27 2. Прилагане на методологията. 2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане. Въз основа на избраните в т. 1.4 (пример 3) мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени: • Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството, разгледано в два обхвата - Обхват 1 (обучение в страната) и Обхват 2 (обучение в чужбина с трансфер на добри практики и ноу-хау). • Осигуряване на събирането и пречистването на отпадъчните води на населените места в обхвата на водното тяло (с. Васил Друмево, с. Илия Блъсково, с. Благово и с. Ивански), разгледано в два варианта: (1) построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води (водоплътни изгребни ями) и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ; (2) изграждане на канализация и локални ПСОВ за посочените селища. Разгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до постигане на целта: Таблица 29. Ефект на вариантите от мерки за достигане на добро екологично състояние на водното тяло Вид на мярката Наименование на мярката Цел 1: Намаление на съдържанието на органично замърсяване (БПК5) до достигане на добро състояние Цел 2: Намаление на съдържанието на амониев азот до достигане на добро състояние Цел 3: Намаление на съдържанието на нитритен азот до достигане на добро състояние Цел 4: Намаление на съдържанието на нитратен азот до достигане на добро състояние Цел 5: Намаление на съдържанието на общ азот до достигане на добро състояние Цел 6: Намаление на съдържанието на общ фосфор до достигане на добро състояние Вариант 1 Мярка 1 Допълнителна Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ 0,45 0,12 0,01 0,28 0,34 0,04 Мярка 2 Допълнителна Обучение по земеделски практики - Обхват 1 (в страната) 1,12 0,32 0,03 0,39 1,02 0,13 Мярка 3 Допълнителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води 0,92 0,12 0,01 0,51 0,35 0,04 Мярка 4 Допълнителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 1,60 0,08 0,01 0,28 0,69 0,05 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 4,095 0,635 0,055 1,466 2,404 0,264 Вариант 2 Мярка 1 Допълнителна Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ 0,45 0,12 0,01 0,28 0,34 0,04 Мярка 2 Допълнителна Обучение по земеделски практики - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) 1,17 0,33 0,03 0,41 1,06 0,14 Мярка 3 Допълнителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води 0,92 0,12 0,01 0,51 0,35 0,04 Мярка 4 Допълнителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 1,60 0,08 0,01 0,28 0,69 0,05 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 4,141 0,648 0,056 1,482 2,446 0,269 Вариант 3 Мярка 1 Допълнителна Построяване на канализация и ПСОВ на селата в обхвата на водното тяло 0,47 0,13 0,01 0,29 0,35 0,04 Мярка 2 Допълнителна Обучение по земеделски практики - Обхват 1 (в страната) 1,12 0,32 0,03 0,39 1,02 0,13 Мярка 3 Допълнителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води 0,92 0,12 0,01 0,51 0,35 0,04 Мярка 4 Допълнителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 1,60 0,08 0,01 0,28 0,69 0,05 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 4,113 0,640 0,055 1,477 2,418 0,265 Вариант 4 Мярка 1 Допълнителна Построяване на канализация и ПСОВ на селата в обхвата на водното тяло 0,47 0,13 0,01 0,29 0,35 0,04 Мярка 2 Допълнителна Обучение по земеделски практики - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) 1,17 0,33 0,03 0,41 1,06 0,14 Мярка 3 Допълнителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води 0,92 0,12 0,01 0,51 0,35 0,04 Мярка 4 Допълнителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 1,60 0,08 0,01 0,28 0,69 0,05 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 4,159 0,653 0,056 1,493 2,460 0,271 2.2. Определяне на разходите за предложените мерки. Разходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената - мерни единици и единични стойности на мерките, а именно: Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за с. Васил Друмево, с. Илия Блъсково, с. Благово и с. Ивански са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграждане на ПСОВ - респективно /е.ж. Инвестиционните разходи за изграждане на канализация за посочените села са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая - 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил. ж.), и единичната цена за изграждане на 1 м канализация ( /1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че трябва да се изгради 100 % от канализацията за селата. Оперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. ( /1 ж.) Оперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация ( /1 м/ год.). За изчисляване на инвестиционните и оперативни разходи, както и разпределението им по години са направени следните допускания: 1) Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ и канализация започват да се изпълняват през 2016 г. и продължават да се извършват през 2017 и 2018 г. Разпределението на тези разходи за 3-те посочени години се извършва в съотношение 20 % : 50 % : 30 %. Експлоатацията на ПСОВ и канализацията стартира през 2019 г. 2) Инвестиционните разходи за изграждане на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води (водоплътни изгребни ями) са изчислени при допускане, че за всяко домакинство трябва да бъде изградена водоплътна изгребна яма. Общият брой на съоръженията, които трябва да бъдат изградени, е 934 бр., което е определено на базата на реалното население на селата и допускане за среден размер на домакинство от 2,4 души. На базата на експертна преценка средната цена на една водоплътна изгребна яма е определена на 3) Оперативните разходи за почистване на водоплътните изгребни ями са определени при следните допускания: количество на отпадъчни води на 1 жител/годишно - 43,8 куб. м; среден обем на 1 изгребна яма - 10 куб. м; среден обем на почистваща цистерна - 10 куб. м; средна цена на 1 почистване на изгребна яма - 4) Разпределението на инвестициите за индивидуални съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчните води по години следва същия подход, приложен и при разпределението по години на инвестициите за ПСОВ и канализация. Аналогично оперативните разходи за обслужване на изгребните ями започват да се начисляват от 2019 г. 5) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 1 (в страната) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 4 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от /ден/участник. 6) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 5 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от /ден/участник. 7) Разходите за информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места включват ежегодни разходи за информационни дипляни, информационни табла и провеждане на информационни срещи във всяко от 4-те села в обхвата на водното тяло. 8) Разходите за контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на промишлени отпадъчни води не могат да бъдат остойностени, тъй като са включени в обхвата на разходите за обичайната дейност на РИОСВ. 2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти. Оценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология (приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица. Таблица 30. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти Мярка Вид на мярката Наименование на мярка Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Вариант 1 Мярка 1 Допълнителна Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ лв. 1 308 216 3 270 539 1 962 324 Оперативни разходи лв. 98 638 98 638 98 638 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството - Обхват 1 (в страната) лв. 12 000 12 000 12 000 Мярка 3 Допълнителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води лв. Мярка 4 Допълнителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места лв. 730 730 730 730 730 730 ВСИЧКО лв. 1 320 946 3 283 269 1 975 054 99 368 99 368 99 368 Вариант 2 Мярка 1 Допълнителна Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ лв. 1 308 216 3 270 539 1 962 324 Оперативни разходи лв. 98 638 98 638 98 638 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството - Обхват 2 (в чужбина - трансфер на добри практики и ноу-хау) лв. 37 500 37 500 37 500 Мярка 3 Допълнителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води лв. Мярка 4 Допълнителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места лв. 730 730 730 730 730 730 ВСИЧКО лв. 1 346 446 3 308 769 2 000 554 99 368 99 368 99 368 Вариант 3 Мярка 1 Допълнителна Построяване на канализация и ПСОВ на селата в обхвата на водното тяло лв. 2 399 731 5 999 328 3 599 597 Оперативни разходи лв. 156 806 156 806 156 806 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството - Обхват 1 (в страната) лв. 12 000 12 000 12 000 Мярка 3 Допълнителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води лв. Мярка 4 Допълнителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места лв. 730 730 730 730 730 730 ВСИЧКО лв. 2 412 461 6 012 058 3 612 327 157 536 157 536 157 536 Вариант 4 Мярка 1 Допълнителна Построяване на канализация и ПСОВ на селата в обхвата на водното тяло лв. 2 399 731 5 999 328 3 599 597 Оперативни разходи лв. 156 806 156 806 156 806 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството - Обхват 2 (в чужбина-трансфер на добри практики и ноу-хау) лв. 37 500 37 500 37 500 Мярка 3 Допълнителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води лв. Мярка 4 Допълнителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места лв. 730 730 730 730 730 730 ВСИЧКО лв. 2 437 961 6 037 558 3 637 827 157 536 157 536 157 536 Вариант Мерна единица Настояща стойност на инвестицията (PV) Вариант 6 306 667 Вариант 6 377 432 Вариант 11 478 153 Вариант 11 548 918 Резултатите от оценката показват, че варианти 1 и 2 са с най-ниска настояща стойност на инвестицията, поради което те се избират за по-нататъшна оценка на поносимостта. а. О ц е н к а н а п о н о с и м о с т т а В рамките на оценката на поносимостта се определя максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходноефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло. Оценката се извършва в съответствие с предложената Методология за анализ на ефективността на разходите на мерки/комбинации от мерки и оценка на прекомерността на разходите въз основа на оценка на поносимостта и анализ разходи-ползи. Тъй като разглежданият пример е за водно тяло, за оценката на поносимостта са необходими данни за доходи на домакинствата и произведената брутна добавена стойност (БДС) по сектори на ниво водно тяло. Най-ниското териториално ниво, на което официалната статистика в страната в лицето на НСИ публикува данни по тези показатели, е област. Същите могат да бъдат предоставени от НСИ и на ниво район за басейново управление. За целите на примера е използвана информация от проекта на ПУРБ на Басейнова дирекция "Черноморски район", където след направени преизчисления са представени: БДС (общо и по сектори) и доходи на домакинствата на ниво речен басейн, като е изготвена и прогноза за периода 2016 - 2027 г. За целите на оценката на поносимостта на ниво водно тяло е необходимо да бъдат изчислени определяне на разчетни величини на прогнозни доходи на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. За целта е приложен следният алгоритъм:
  1. 1. Изчислява се сума на общия брой на населението в населените места в обхвата на водното тяло към 2014 г. Изчисленият брой на населението се екстраполира за периода до 2027 г. със средния темп на прираст на населението за речния басейн, към който принадлежи даденото водно тяло. За целта могат да се ползват демографските прогнози за речните басейни, представени в ПУРБ.
  2. 2. Изчисляват се прогнозни доходи на домакинствата в обхвата на водното тяло. За целта за всяка една година от периода 2016 - 2027 г. прогнозният брой на населението за водното тяло (изчислен в предходната стъпка) се умножава с прогнозния доход на 1 лице за речния басейн (информацията е налична в плановете за управление на речните басейни).
  3. 3. Изчисляват се прогнозни стойности на БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство за територията на водното тяло. За целта на базата на прогнозните стойности на БДС за всеки сектор и прогнозния брой на населението за речния басейн се изчислява прогнозна БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн. Прогнозната БДС по сектори на ниво водно тяло се изчислява като произведение на БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн и прогнозния брой на населението за водното тяло.
  4. 4. Максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло, се изчислява като съгласно методологията (приложение № 1) прогнозните доходи на населението и прогнозната БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство се умножат по коефициент 1,1 %. Посоченият коефициент е определен на база експертна оценка за целите на апробиране на методологията и включва всички приходи от водни услуги от четирите сектора с изключение на приходите от услугата обществено водоснабдяване. Резултатите от изчисленията по описания алгоритъм за разглежданото водно тяло са представени в следващата таблица. Таблица 31. Изчисляване на границата на поносимост за водното тяло Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Население с. Васил Друмево бр. 242 240 238 236 234 232 229 227 225 223 221 218 с. Илия Блъсково бр. 362 359 356 353 350 346 343 340 337 333 330 327 с. Благово бр. 96 95 94 94 93 92 91 90 89 88 88 87 с. Ивански бр. 1 552 1 539 1 526 1 513 1 499 1 485 1 471 1 457 1 443 1 429 1 415 1 401 Общо население за водното тяло бр. 2 252 2 233 2 214 2 195 2 175 2 154 2 134 2 114 2 094 2 073 2 053 2 033 Домакинства Общ годишен доход на лице в РБ Камчия (разчетна величина) лв. 4 391 4 529 4 749 4 977 5 213 5 522 5 846 6 184 6 538 6 909 7 267 7 641 Общ годишен доход на домакинствата във водното тяло лв. 9 887 620 10 112 481 10 511 988 10 923 958 11 335 900 11 896 933 12 475 768 13 072 980 13 689 157 14 324 908 14 921 183 15 533 705 Граница на поносимостта (1,1 % от годишния доход) лв. 108 764 111 237 115 632 120 164 124 695 130 866 137 233 143 803 150 581 157 574 164 133 170 871 Индустрия Произведена БДС в РБ Камчия млн. лв. 496 524 552 580 607 635 663 690 718 746 774 801 Население в РБ Камчия бр. 257 304 255 108 252 926 250 759 248 477 246 161 243 845 241 529 239 213 236 898 234 591 232 284 БДС на 1 жител лв. 1 929 2 055 2 182 2 311 2 444 2 580 2 718 2 858 3 002 3 148 3 297 3 449 БДС в индустрията за водното тяло лв. 4 344 964 4 587 464 4 829 963 5 072 462 5 314 962 5 557 461 5 799 961 6 042 460 6 284 959 6 527 459 6 769 958 7 012 458 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв. 47 795 50 462 53 130 55 797 58 465 61 132 63 800 66 467 69 135 71 802 74 470 77 137 Селско стопанство Произведена БДС в РБ Камчия млн. лв. 140 139 138 137 136 135 134 133 132 131 130 129 Население в РБ Камчия бр. 257 304 255 108 252 926 250 759 248 477 246 161 243 845 241 529 239 213 236 898 234 591 232 284 БДС на 1 жител лв. 544 545 546 546 547 548 549 551 552 553 554 556 БДС в селското стопанство за водното тяло лв. 1 226 155 1 217 055 1 208 024 1 199 059 1 190 161 1 181 329 1 172 563 1 163 862 1 155 225 1 146 652 1 138 143 1 129 697 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв. 13 488 13 388 13 288 13 190 13 092 12 995 12 898 12 802 12 707 12 613 12 520 12 427 Услуги Произведена БДС в РБ Камчия млн. лв. 1 093 1 152 1 211 1 270 1 328 1 387 1 446 1 505 1 563 1 622 1 681 1 740 Население в РБ Камчия бр. 257 304 255 108 252 926 250 759 248 477 246 161 243 845 241 529 239 213 236 898 234 591 232 284 БДС на 1 жител лв. 4 249 4 516 4 787 5 063 5 346 5 635 5 929 6 229 6 535 6 847 7 165 7 489 БДС в услугите за водното тяло лв. 9 568 762 10 082 932 10 597 103 11 111 273 11 625 443 12 139 613 12 653 783 13 167 953 13 682 124 14 196 294 14 710 464 15 224 634 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв. 105 256 110 912 116 568 122 224 127 880 133 536 139 192 144 847 150 503 156 159 161 815 167 471 ВСИЧКО СРЕДСТВА лв. 275 303 285 999 298 618 311 374 324 131 338 529 353 123 367 920 382 926 398 148 412 937 427 905 b. И з ч и с л я в а н е н а ф и н а н с о в и т е п о к а з а т е л и н а д в а т а в а р и а н т а о т м е р к и и о ц е н к а н а в ъ з м о ж н и т е и з к л ю ч е н и я Целта на тази стъпка е да се определи финансовата обезпеченост на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки и да се прецени необходимостта от възможни изключения. За целта се прилага инструментариумът на финансовия анализ и се изчислява показателят Финансова нетна настояща стойност (ФННС). Входящите парични потоци за анализа са формирани от: 2. сумата на средствата, които са максимално поносими за населението, и трите икономически сектора (изчислени в таблица 8 по-горе); 3. допълнително разчетени средства, които водното тяло може да получи по линия на оперативни програми, държавния бюджет и други фондове; тези средства са извън средствата по горната точка; те са разчетени, като общо прогнозните средства, които съответният район ще разполага за периода 2016 - 2021 г., са разделени на общото население на района; така е получена разчетна стойност на допълнителните средства на 1 жител; тази величина е умножена по общия брой на населението в обхвата на водното тяло; общата сума на допълнителните средства за водното тяло за целия период е разпределена равномерно по години. Изходящите парични потоци са формирани от сумата на разходите (инвестиционни и оперативни) за двата варианта от мерки. Прилага се дисконтов коефициент в размер на 4 % съгласно изискванията на Ръководството за анализ на разходите и ползите на ЕК за програмен период 2014 - 2020 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. Таблица 32. Изчисляване на нетна настояща стойност на двата варианта от мерки Вариант 1 Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Входящи парични потоци лв. 553 003 563 700 576 319 589 075 601 832 616 229 Изходящи парични потоци лв. 1 320 946 3 283 269 1 975 054 99 368 99 368 99 368 Нетен паричен поток лв. -767 943 -2 719 569 -1 398 735 489 707 502 464 516 862 Нетна настояща стойност лв. -3 256 195,16 Вариант 2 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Входящи парични потоци лв. 553 003 563 700 576 319 589 075 601 832 616 229 Изходящи парични потоци лв. 1 346 446 3 308 769 2 000 554 99 368 99 368 99 368 Нетен паричен поток лв. -793 443 -2 745 069 -1 424 235 489 707 502 464 516 862 Нетна настояща стойност лв. -3 326 959,98 И двата разглеждани варианта имат отрицателна нетна настояща стойност, което означава, че не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнението им за периода 2016 - 2021 г. Тъй като и двата разглеждани варианта съдържат само допълнителни мерки (т.е. всички те могат да се отлагат за периода след 2021 г.), е въпрос на политическо решение кои мерки да започнат да се изпълняват в периода 2016 - 2021 г. и кои да се отложат за следващия период. В разглеждания пример ще се провери възможността за удължаване на срока само за допълнителните мерки, свързани с изграждането и експлоатацията на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ, т.е. дали е възможно да се постигнат целите на Директива 2000/60/ЕС в следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 - 2027 г., като разходите за дерогираните мерки се включат в периода след 2021 г. Резултатите от изчисленията са представени в следващата таблица. Таблица 33. Проверка на възможността за удължаване на срока Вариант 1 М. ед. 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв. 553 003 563 700 576 319 589 075 601 832 616 229 630 824 645 621 660 627 675 849 690 638 705 606 Изходящи парични потоци - дерогирани лв. 1 308 216 3 270 539 1 962 324 98 638 98 638 98 638 Изходящи парични потоци - недерогирани лв. 12 730 12 730 12 730 730 730 730 Нетен паричен поток лв. 540 273 550 970 563 589 588 345 601 102 615 499 -677 392 -2 624 919 -1 301 697 577 212 592 000 606 969 Нетна настояща стойност лв. 819 630,72 Вариант 2 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв. 553 003 563 700 576 319 589 075 601 832 616 229 630 824 645 621 660 627 675 849 690 638 705 606 Изходящи парични потоци - дерогирани лв. 1 308 216 3 270 539 1 962 324 98 638 98 638 98 638 Изходящи парични потоци - недерогирани лв. 38 230 38 230 38 230 730 730 730 Нетен паричен поток лв. 514 773 525 470 538 089 588 345 601 102 615 499 -677 392 -2 624 919 -1 301 697 577 212 592 000 606 969 Нетна настояща стойност лв. 748 865,90 Резултатите от изчисленията показват положителни стойности на нетната настояща стойност и при двата разглеждани варианта. Това означава, че е необходимо да се търси удължаване на срока на допълнителните мерки, свързани с изграждането и експлоатацията на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ за периода след 2021 г. Не е необходимо да се търси изключение по линията на по-малко строга цел за даденото водно тяло. И з б о р н а в а р и а н т о т м е р к и Следваща стъпка след вземане на решение за удължаване на срока е изборът на вариант от мерки. Това се извършва въз основа на съотношението ползи/разходи (П/Р) (В/С). За да се изчисли този коефициент, е необходимо да бъдат остойностени социално-икономическите ползи, до които ще доведе реализацията на всеки един от двата варианта. За целта е приложена методиката от Доклад "Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки", изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec (The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract B7-8110 / 2000 / 159960 / MAR / H1, ECOTEC Research & Consulting Limited). Съгласно посочената методика, когато състоянието на екосистемите се подобрява от "лошо" до "добро", се приема, че ползата е равна на 0,0107 евро/домакинство/км/година, като ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брой домакинства. Прави се допускането, че това ще бъдат ползите от реализацията на Вариант 1. При Вариант 2 (в който има трансфер на ноу-хау и добри чуждестранни практики) тази стойност на ползите експертно е завишена с 1 % и е равна на 1,108 евро/домакинство/км/година. При 3 005 589 домакинства в страната и приблизителна дължина от 32 км на водното тяло, върху което изпълнението на мерките ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на: Годишни ползи за Вариант 1 = 0,0107*3 005 589*32 = 1 029 114 евро ( ) Годишни ползи за Вариант 2 = 0,0108*3 005 589*32 = 1 039 405 евро ( ) Изчислените ползи се включват в анализа на разходите и ползите за периода 2016 - 2027 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. Таблица 34. Анализ разходи - ползи с включени ползи от подобряването на екосистемите Вариант 1 М. ед. 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв. 553 003 563 700 576 319 589 075 601 832 616 229 630 824 645 621 660 627 675 849 690 638 705 606 Изходящи парични потоци - основни мерки лв. 0 0 0 0 0 0 1 308 216 3 270 539 1 962 324 98 638 98 638 98 638 Изходящи парични потоци - допълнителни мерки лв. 12 730 12 730 12 730 730 730 730 0 0 0 0 0 0 Социално-икономически ползи лв. 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 Нетен паричен поток лв. 2 553 045 2 563 741 2 576 360 2 601 116 2 613 873 2 628 271 1 335 379 -612 147 711 075 2 589 983 2 604 772 2 619 740 Нетна настояща стойност лв. 24 785 207,36 Съотношение (В/С) 4,948 Вариант 2 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв. 553 003 563 700 576 319 589 075 601 832 616 229 630 824 645 621 660 627 675 849 690 638 705 606 Изходящи парични потоци - основни мерки лв. 0 0 0 0 0 0 1 308 216 3 270 539 1 962 324 98 638 98 638 98 638 Изходящи парични потоци - допълнителни мерки лв. 38 230 38 230 38 230 730 730 730 0 0 0 0 0 0 Социално-икономически ползи лв. 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 Нетен паричен поток лв. 2 547 672 2 558 369 2 570 988 2 621 244 2 634 001 2 648 399 1 355 507 -592 020 731 202 2 610 111 2 624 899 2 639 868 Нетна настояща стойност лв. 24 950 239,93 Съотношение (В/С) 4,916 Изчисленията показват, че Вариант 1 е с по-висока стойност на съотношението разходи/ползи в сравнение с Вариант 2. В резултат на това за реализация се препоръчва Вариант 1. ПРИЛАГАНЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЕ ПО ЧЛ. 156Е: Оценка на възможните изключение по чл. 4, ал. 7 на РДВ се извършва в седем стъпки, както следва: • Стъпка 1: Определяне дали дадена нова модификация/дейност отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 7. • Стъпка 2: Идентифициране на практически мерки за смекчаване на неблагоприятните ефекти. • Стъпка 3: Идентифициране на по-широкото въздействие върху водните тела. • Стъпки 4: Оценка дали новата модификация/дейност е в интерес на обществото. • Стъпка 5: Сравнение на ползите от новата модификация/дейност с ползите от постигане на целите на Директивата. • Стъпка 6: Сравнение на алтернативи, които обслужват еднакви ползотворни цели. Прилагането на методологията е илюстрирано с пример за изграждане на нова модификация - язовир. Примерът е построен върху информация за язовир "Луда Яна". Въпреки че този язовир е в процес на реализация, за целите на примера е направено допускането, че неговото изграждане е предстоящо и трябва да се обоснове изключение по чл. 4, ал. 7. Стъпка 1: Определяне дали дадена нова модификация/дейност отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 7 1. Описание на основните характеристики на новата модификация/дейност. Язовир "Луда Яна" ще се намира в централната част на Южна България, на около 2 км на север от гр. Панагюрище, на река Луда Яна, непосредствено след вливането на Стара река в река Мулейска, като попада в землището на гр. Панагюрище, община Панагюрище, област Пазарджик, и засяга поземлен имот № 0860001 с площ 142 ха. Основните параметри на язовира са: насипна стена с глинено ядро, дължина на короната 458 м, широчина на короната 600 м, общ завирен обем 19.94 млн. м3, дължина на езерото 4500 м, кота на короната 585,60, клас на язовира II. Регулиращият обем от близо 18 млн. м3 осигурява възможност за черпене на дебит в рамките на 450 - 500 л/сек. Фигура 1. Язовир "Луда Яна" - водовземната кула и недостроената язовирна стена (Източник: РГП за ВиК - П ЕООД, гр. Панагюрище, 2013) За да отговори водата от язовира на изискванията по показателите окисляемост, амоняк, нитрати и мътност, е предвидена пречиствателна станция, която да пречиства водата, предназначена за питейни нужди, до изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. По техническо задание общият дебит на ПСПВ е 300 л/сек. Има определена площадка за строителството на станцията. За язовира и ПСПВ е осигурено финансиране по линия на Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка). След изграждането язовир "Луда Яна" ще бъде актуван като държавна собственост с принципал МРРБ. Бъдещият оператор на язовира и пречиствателната станция ще бъде ВиК - ЕООД, гр. Панагюрище. 2. Представяне на полезните цели, за които допринася новата модификация/дейност. Изграждането на язовира ще доведе до подаване на качествена питейна вода на гр. Панагюрище и селища в общините Панагюрище, Пазарджик и Стрелча с население 45 000 жители към 2020 г. Понастоящем основните питейни водоизточници на гр. Панагюрище са 12 тръбни кладенци в терасата на р. Марица при с. Злокучене (община Септември, област Пазарджик). Разположени са на десния бряг на р. Марица и са най-голямата водоснабдителна система - "Група Панагюрище", подаваща вода към селищата на община Панагюрище. Системата подава вода чрез пет помпени станции (ПС) за гр. Панагюрище и селата Баня, Бъта, Попинци, Елшица, Левски и Оборище. От тази водоснабдителна система се подава вода и на 4 села от съседната община Стрелча - Свобода, Смилец, Блатница и Дюлево. Магистралният водопровод е въведен в експлоатация през 1982 г. Водоподаването се извършва с помощта на три помпени станции: II подем "Бошуля", III и ІV подем "Елшица", които имат възможност да се включват едновременно в паралел, като по този начин може да се подава при необходимост водно количество над 250 л/сек. Стоманените водопроводи от водоизточника до ПС ІV подем "Елшица" са изпълнени от стоманени правошевни тръби, направени от огъната черна ламарина с дължина 2 - 3 м. Тръбите не са заводско производство и не отговарят на действащите стандарти. Външната антикорозионна изолация не е от усилен тип, а на отделни места такава изобщо не е правена. От ПС ІV подем до Панагюрище и с. Оборище водопроводите са изпълнени от стандартни стоманени спирално заварени тръби. Няма монтирана катодна защита по трасетата на стоманените водопроводи, както и пречиствателна станция за питейна вода (ПСПВ). Въпреки че не е достигнала края на своя експлоатационен период (30 години), тази водоснабдителна система не е в добро състояние, което допълнително се утежнява от затрудненията по експлоатацията, дължащи се на голямата обща дължина и труднодостъпни участъци. Не без значение е и лошото изпълнение на строително-монтажните работи на тръбопроводите и съоръженията. В обобщение полезните цели, за които ще допринесе доизграждането на язовир "Луда Яна", са заявени категорично от ръководството и жителите на община Панагюрище и приети по време на обществените обсъждания на възложения от Световната банка доклад за ОВОС през м. февруари 2009 г. в МРРБ и гр. Панагюрище: • Нормално водоснабдяване с чиста питейна вода с добро качество на жителите в общината и региона. • Решаване на един основен и с изключително значение проблем за жителите не само на община Панагюрище, но и на Пазарджик и Стрелча - водоснабдяването. • Осигуряване на достатъчни количества вода за напояване на района. • Подобряване на екологическата обстановка и микроклимата на Панагюрище и региона. • Създаване на възможности за развитието на туризма в района. • Създаване на по-добра здравословна и жизнена среда за населението. 3. Устойчива ли е новата модификация/дейност. Планът за действие към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, приета с решение на Народното събрание, включва дейност (мярка) "Изграждане на яз. "Луда Яна", яз. "Пловдивци" и яз. "Нейковци", включени във финансовия меморандум за заем от Световната банка", което е доказателство както за наличието на силен обществен интерес, така и за устойчивост на новата модификация. Язовир "Луда Яна" е оразмерен въз основа на дългосрочните прогнози за водните ресурси и водопотреблението в съответствие със сценариите за промяна на климата в разглеждания водосбор. Хидрографската мрежа на водосборния басейн на яз. "Луда Яна" се формира от водните течения на р. Луда Яна и нейните притоци р. Мулейска, р. Окошка, р. Елашка и няколко къси водни течения, вливащи се самостоятелно в язовира. Съгласно данните в язовира ще се вливат средно дневно 33 000 м3 водни количества. От тях 15 000 м3 ще се отвеждат за поддържане водния отток на р. "Луда Яна", 7000 м3 ще се заделят като резерва за регулиране нивото на язовира, а оставащите 11 000 м3 ще се пречистват и предоставят за водоснабдяването на община Панагюрище и селища от съседните общини. Правилните разчети на водните количества на вход и изход на язовира ще гарантират устойчивото му използване по време на засушаване и наводнения. Регулирането на високата вълна при интензивни дъждове и пролетно снеготопене ще намали опасността от наводнения в община Панагюрище. 4. Какво е въздействието на новата модификация/дейност върху състоянието на водното тяло. Водното тяло BG3MA900R207 (река Панагюрска Луда Яна от извори до град Панагюрище) е с много силна податливост на ерозиране, която значително ще се намали след построяване на водоема. Фигура 2. Карта за ерозията в басейна на р. Марица, вкл. р. Луда Яна (Източник: ПУРБ Марица 2010 - 2015) Предвиденото изпускане на екологичен воден минимум след язовира ще осигури целогодишен постоянен воден режим в р. Луда Яна, която често пресъхва през летните месеци, и гарантира стабилността на структурата и функциите й. С изграждането на язовира няма да се засегнат пряко природни местообитания, включително и приоритетни за опазване крайречни, тревни, горски и скални местообитания. Не се очакват преки въздействия върху защитени зони за опазване на природни местообитания и на дивата флора и фауна "Средна гора" BG0001389 и "Луда Яна" BG0000426 и Защитена зона "Средна гора" BG0002054 за опазване на дивите птици. Поради отдалечеността на язовира от защитена зона "Река Луда Яна" превръщането на течащите води в стоящи, свързано с промяната на параметрите на водната среда (скорост на течението, хидрохимични и физикохимични показатели на водата, промяна на характера на дъното, промяна на биоценозите, представляващи хранителна база на рибите и др.), няма да окаже отрицателно въздействие върху видовете риби, предмет на опазване в защитената зона. Промяната на хидрологичния режим на реката няма да предизвика отрицателна промяна върху граничещите с новата водна площ сухоземни местообитания, което да доведе до промяна във видовия им състав, структурата и функциите на опазваните местообитания в защитена зона "Средна гора" BG0001389. Няма да бъдат трайно променени биокоридорните връзки на реката за придвижване на хидробионтите (риби и безгръбначни), предмет на опазване в защитена зона "Луда Яна". Реализацията на язовира не засяга и биокоридорните връзки на мечка и вълк, предмет на опазване в защитена зона "Средна гора" BG0001389. Реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до намаляване числеността и промяна на структурата на популациите на видовете (земноводни, влечуги, бозайници и птици), предмет на опазване в защитените зони. Не се очаква кумулативно въздействие върху местообитания и видове, подлежащи на опазване на територията на трите зони. Въздействието на безпокойство върху животинските видове, включително птици, което е възможно в периода на строителството, ще бъде краткотрайно. По време на експлоатацията, предвид предназначението на водоема (питеен водоизточник), това въздействие ще бъде максимално ограничено. По време на строителството не се очаква инвестиционното предложение да има трансграничен характер на въздействие поради разположението на обекта във вътрешността на страната. Република България няма двустранен договор с Република Турция за подаване на определени обеми вода от р. Марица, в чийто водосбор е р. Луда Яна. Стъпка 2: Идентифициране на практически мерки за смекчаване на неблагоприятните ефекти За изграждането на яз. "Луда Яна" и нормалната му експлоатация са предложени конкретни мерки за намаляване на въздействията върху околната среда, които ще бъдат изпълнявани от възложителя и бъдещия оператор на язовира. При спазване на програмата за управление на яз. "Луда Яна", включително с отчитане на екологичните фактори (еутрофикация, екологичен отток, наноси и др.), няма да се предизвика влошаване на качеството на водата и биологичната пълноценност на речната екосистема под язовира. Стъпка 3: Идентифициране на по-широкото въздействие върху водните тела В близост до хидровъзел "Луда Яна" няма изградени и предвидени за строителство други хидротехнически съоръжения, спрямо които да се разгледа кумулативен ефект от неговото изграждане. Пускането в експлоатация на язовира ще създаде възможност за постигане на добро екологично състояние на реката, овладяване на ерозията в зоната на влияние на хидровъзела, развиване на определени рекреационни дейности и като цяло ще съдейства за стопанското развитие на гр. Панагюрище, включително като туристическа дестинация. Построяването на язовира ще доведе до промяна на топлофизичните свойства на подложната повърхност и на микроклимата в зоната около язовира. Съгласно предварителните изследвания в България това изменение ще засегне само зоната на язовира и ще доведе до намаляване на денонощните температурни контрасти и до подобряване условията на овлажнение. Наличието на изкуствен водоем с мащабите на яз. "Луда Яна" няма да промени климата в съответния климатичен район, т.е. няма да се променят климатичните параметри (температура и валеж) на водното тяло. Стъпки 4: Оценка дали новата модификация/дейност е в интерес на обществото Безспорни доказателства, че яз. "Луда Яна" с ПСПВ е в интерес на обществото, са протоколите от обсъжданията и писмените становища на Община Панагюрище, "Водоснабдителен комплекс" - ООД, гр. Панагюрище, и Сдружението на предприемачите - гр. Панагюрище, които подкрепят доизграждането на яз. "Луда Яна" и пускането му в експлоатация. Общо селищата, които се предвижда да бъдат захранени от яз. "Луда Яна", са 34 броя: • Преминаване на гр. Панагюрище и селата Баня, Бъта, Попинци, Елшица и Левски към постоянно захранване от новия водоизточник - яз. "Луда Яна". Водоподаването ще се осъществява гравитачно с транзитни водопроводи от нов преходен водоем V=100 м3, разположен над пречиствателната станция. • Ще бъде запазена възможността за помпажно водоподаване към селата Оборище и Поибрене (също от яз. "Луда Яна"). • За гр. Панагюрище ще отпаднат от експлоатация локалните водоснабдителни системи - речните водохващания на р. Мулейска, пречиствателната станция и дренажното водохващане "Гешенка". • За с. Попинци ще отпадне от експлоатация локалната водоснабдителна система - шахтовите кладенци и дренажът, както и ПС "Попинци". • За селата Оборище и Поибрене ще бъде запазена локалната водоснабдителна система - речно водохващане на р. Панова и пречиствателната станция (водоподаването в тази система е изцяло гравитачно). • Ще бъде осигурено водоподаване към всички селища от община Стрелча (5 бр.). • Ще бъде осигурено гравитачно водоподаване към 7 села от община Лесичово, 11 села от община Пазарджик и 3 села от община Септември. Изграждането на яз. "Луда Яна" е изключително необходимо като единствена алтернатива за водоснабдяването с достатъчни количества качествена питейна вода на населението в община Панагюрище и в още няколко общини, а това ще доведе до подобряване на екологичната обстановка в района, до нови възможности и перспективи за развитието и до повишаване на жизнения стандарт. Стъпка 5: Сравнение на ползите от новата модификация/дейност с ползите от постигане на целите на Директивата Разходите, необходими за изграждане на язовира, възлизат на стойност около 52 млн. лв. Ползите от изграждането на язовира с ПСПВ за обществото са свързани със: • намаляване на здравния риск чрез осигуряване на целогодишно подаване на качествена питейна вода по време на засушаване или интензивни валежи; • намаляване на риска от наводнения и увеличаване на безопасността на населението вследствие регулиране на високата вълна по време на интензивни дъждове; • осигуряването на достатъчен воден ресурс и премахване на водните режими създава по-добри условия за развитие на промишлеността и земеделието, т.е. намаляване на безработицата и миграцията; • увеличаване на туристическия поток и повишаване на жизнения стандарт; • спира прехвърлянето на вода от терасата на р. Марица в община Септември (с вероятност при засушаване към осушаване на терасата и нарушаване на екологичното състояние на водовземното водно тяло) към община Панагюрище с наличен повърхностен воден ресурс, но неизползващ се поради липса на изграден язовир - ЕС препоръчва да се използват повърхностни води вместо подземни води, като подземните води трябва да се съхраняват като резерв при различни критични ситуации, вкл. военно положение и т.н. • регулираното управление на язовира намалява ерозионните процеси и осушаването на речното корито на р. Луда Яна, което подпомага развитието на речната биосреда; • язовирът създава благоприятна среда за развитие на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Ползите от постигането на ДЕС на водното тяло: • опазване и подобряване на състоянието и биологичното разнообразие на водната екосистема; • подобряване на качеството на живот чрез подобряване възможностите за отдих при използване на води. Представените резултати показват, че ползите за обществото от изграждане на язовир "Луда Яна" са по-големи от достигането на добро екологично състояние на водното тяло, т.е. може да се обоснове изключение по линия на чл. 4, ал. 7. Стъпка 6: Сравнение на алтернативи, които обслужват еднакви ползотворни цели За устройване на външното водоснабдяване на гр. Панагюрище и селищата от водоснабдителната зона на гр. Панагюрище са възможни две решения: • Рехабилитация и модернизация на съществуващата главна водоснабдителна система - "Група Панагюрище". • Изграждане на язовир на река Луда Яна и пречиствателна станция в близост до Панагюрище и развитие на водоснабдителната система от новия водоизточник. Двете алтернативи са разглеждани както в Община Панагюрище, така и в МРРБ. Решение за реализация е получила втората алтернатива. Като основни недостатъци на съществуващата система могат да се изтъкнат: • Към момента водата, довеждана от терасата на река Марица, идва от система с повече от 20-годишна експлоатация с 4 помпени станции. Техническата годност на съоръженията се поддържа с високи експлоатационни разходи и големи количества електроенергия. • Ниска енергийна ефективност. Необходимост от препомпване на водата на височина от 420 до 520 м. • Уязвимост на системата от възможни аварии и главно аварии по електрозахранването на пет помпени станции. • Сравнително ограничен обхват на водоподаване: гр. Панагюрище и 7 села от община Панагюрище и евентуално 4 села от община Стрелча. Разчетите показват, че за рехабилитацията на главна водоснабдителна система - "Група Панагюрище", са необходими около 68 млн. лв. Като предимства на приетото за реализация решение могат да се определят: • По-добра енергийна ефективност (много по-малка височина на препомпване). По-голяма компактност на водоснабдителната система и по-малка уязвимост от аварии по електрозахранването. • Възможност за по-голям обхват на водоснабдителната система от яз. "Луда Яна". Има възможност за гравитачно водоподаване към много населени места от общините Стрелча, Лесичово, Пазарджик и Септември. • Сигурен водоизточник (яз. "Луда Яна") с възможности за осигуряване на допълнителен дебит в случай на необходимост. Резултатите от анализа показват, че изпълнението на алтернативата на "Рехабилитация и модернизация на съществуващата главна водоснабдителна система - "Група Панагюрище", е много по-скъпо от изграждането на язовир "Луда Яна", т.е. нейното изпълнение води до прекомерни разходи, с което се доказва, че новата модификация/дейност няма алтернатива, която има по-малко неблагоприятни последици върху околната среда и може да се обоснове изключение по линия на чл. 4, ал. 7.

Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 2

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.