(1) При извършване на фискален контрол органът по приходите може да поиска от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки по чл. 121а, ал. 1 и/или 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в случаите на:
- 1. нарушаване целостта на техническите средства за контрол;
- 2. неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
- 3. несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката;
- 4. неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й;
- 5. установяване от органа по приходите, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
(2) В случаите по ал. 1 органът по приходите предприема и действия за обезпечаване на доказателствата и изземва стоката и документите за нея при условията на чл. 121а, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) При предприети действия за обезпечаване на доказателства по чл. 121а, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освобождаването на иззетите стока и документи се извършва след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-малък от 6 месеца в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
(4) Банковата гаранция по ал. 3 следва да бъде издадена от:
- 1. лице, което е получило лиценз за банка от Българската народна банка;
- 2. банка със седалище в трета държава, която е получила лиценз от Българската народна банка да осъществява дейност в Република България чрез клон;
- 3. банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност от компетентните органи на държава членка, която предоставя директно или чрез клон услуги на територията на Република България.