(1) Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България може да се извършва само от органи по приходите, оправомощени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(2) Правомощията на органите по приходите по ал. 1 се осъществяват на територията на цялата страна независимо от компетентността по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.