(Нов - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е сумата на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, за календарната година.
(2) При определяне на данъчната основа по ал. 1 за разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи: 1. по съотношението: а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство, или 2. по 50 на сто.
(3) При определяне на данъчната основа по ал. 1 за разходите в натура, свързани с недвижимо имущество, когато те не могат да бъдат разпределени чрез измерване, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с недвижимото имущество, се умножи по съотношението: 1. между площта, използвана за лично ползване, и общата площ на съответното недвижимо имущество, или 2. между часовете на лично ползване на съответното недвижимо имущество и общите часове на използване на недвижимото имущество.
(4) При определяне на данъчната основа по ал. 1 за разходите в натура, свързани с активи, извън посочените по ал. 2 и 3, данъчната основа е 20 на сто от общия размер на всички разходи, свързани със съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на основа.