Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

(1) Данъчно задължени лица са:

1. 1. местните юридически лица;
2. 2.(доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;
3. 3.(доп. - ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) едноличните търговци, както и физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски стопани, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - за данъците, удържани при източника и в случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
4. 4. физическите лица - търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон - за случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
5. 5. работодателите и възложителите по договори за управление и контрол - за данъка върху социалните разходи, предвидени в част четвърта;
6. 6.(нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Народното събрание на Република България - за данъка върху допълнителните разходи на народните представители.

(2) За целите на този закон неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.

(3) За целите на облагане на доходите с източник в Република България данъчно задължено лице е и всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода.

(4)(Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) Когато едно или повече чуждестранни образувания, които са свързани предприятия и общо държат пряко или косвено 50 на сто или повече от правото на глас, дяловия капитал или правото върху дела от печалбата на учредено или установено в страната хибридно образувание, което не е данъчно задължено лице по смисъла на ал. 1 и 2, се намират в юрисдикция или юрисдикции, които считат хибридното образувание за данъчно задължено лице в Република България, то това хибридно образувание се приравнява на юридическо лице за целите на закона. Печалбите и доходите на хибридното образувание по изречение първо се облагат по реда на закона, доколкото същите не са обложени по друг начин в страната или съгласно законодателството на друга юрисдикция.

(5)(Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) Алинея 4 не се прилага за колективна инвестиционна схема. За целите на изречение първо колективна инвестиционна схема е инвестиционен фонд или схема, които отговарят едновременно на следните условия:

1. 1. имат множество собственици;
2. 2. притежават диверсифициран портфейл от ценни книжа;
3. 3. предмет са на нормативна уредба за защита на инвеститорите.

(6)(Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) За целите на прилагане на част пета "а" данъчно задължени лица са лицата по чл. 260е и чл. 260я25.

(1) Местни юридически лица са:

1. 1. юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство;
2. 2. дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.

(2) Местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

(1) Чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в Република България.

(1) Печалбите се облагат с корпоративен данък.

(2) Доходите на местни и чуждестранни юридически лица, посочени в този закон, се облагат с данък, удържан при източника.

(3) Разходите, посочени в този закон, се облагат с данък върху разходите.

(4) С алтернативен на корпоративния данък се облагат:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) дейността от организиране на посочените в този закон хазартни игри;
2. 2. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;
3. 3. дейността от опериране на кораби.

(5)(Нова - ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дейността на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 по таксиметров превоз на пътници се облага с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси. За всички останали дейности тези лица се облагат по реда на този закон.

(6)(Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Допълнителните печалби на многонационалните и големите национални групи предприятия се облагат с допълнителен данък и с национален допълнителен данък в случаите по част пета "а".

(7) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г. (*)) Дейността на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3, посочена в т. 2 на приложение № 4 към глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, се облага с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси. За всички останали дейности тези лица се облагат по реда на този закон.

(8) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г. (*)) Когато в рамките на текущата данъчна година отпаднат основанията за облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси, печалбите на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 се облагат по общия ред на този закон.

(9) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г. (*)) В случаите по ал. 8 лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 не дължат авансови вноски за текущата година по смисъла на този закон.

(10) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г. (*)) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 или 3 се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на този закон за цялата данъчна година.

(1)(Предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) Образците на декларации и на други документи по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в "Държавен вестник".

(2)(Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) Подаването на декларациите по образец по този закон се извършва по електронен път.

(3)(Нова - ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 01.01.2022 г.) Годишни отчети за дейността се подават по електронен път по ред и начин съгласно чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дължимите данъци по този закон се внасят от данъчно задължените лица в приход на държавния бюджет.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Дължимите данъци се внасят по сметка за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Дължимите данъци се смятат за внесени на датата, на която сумите са постъпили в държавния бюджет по сметка за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите.

(1) Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

(2) Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Извън случаите по ал. 2, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.

(5) За международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.

(6)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Документална обоснованост за разходите по чл. 204, ал. 1, т. 1, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2.

(1) Счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при лизингополучатели, не се признават за данъчни цели. Активи с право на ползване във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при лизингополучатели, не са данъчни амортизируеми активи.

(2) За данъчни цели се признават разходите и приходите, определени съгласно правилата на Счетоводен стандарт 17 "Лизинг" по отношение на експлоатационния лизинг, приложени към съответните договори за оперативен лизинг по ал. 1. Сумите по предходното изречение се третират като счетоводни разходи и приходи за целите на закона.

(3)(Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Счетоводно отчетените разходи, приходи, печалби и загуби във връзка с договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при продавачи лизингополучатели, не се признават за данъчни цели. Активи с право на ползване във връзка с договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при продавачи лизингополучатели, не са данъчни амортизируеми активи.

(4)(Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) За данъчни цели се признават разходите, приходите, печалбите и загубите, определени съгласно правилата на Счетоводен стандарт 17 "Лизинг" по отношение на договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като експлоатационен лизинг, приложени към съответните договори по ал. 3. Сумите по изречение първо се третират като счетоводни разходи, приходи, печалби и загуби за целите на закона.

(5)(Нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за договори по ал. 3.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Печалбите на чуждестранните юридически лица, които произтичат от стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в страната или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, са от източник в страната.

(2) Доходите от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините, са от източник в страната.

(3) Доходите от сделки с финансови активи по ал. 2 са от източник в страната.

(4) Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица са от източник в страната.

(5) Следните доходи, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната или изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната:

1. 1. лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
2. 2. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
3. 3. авторски и лицензионни възнаграждения;
4. 4. възнаграждения за технически услуги;
5. 5. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
6. 6. възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.

(6)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Доходи по ал. 5, начислени в полза на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дейност на местно лице или от определена база на местни физически лица, разположени извън територията на страната, не са от източник в страната.

(7) Доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната са от източник в страната.

(8)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Следните доходи са от източник в страната:

1. 1. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната;
2. 2. доходи от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната.

(9)(Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната.

(10)(Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При определянето на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.

(1) Когато не се прилагат разпоредби на международен договор по чл. 13, данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.

(2) При определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци по този закон данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина.

(3) Данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за данъка, наложен в чужбина, върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми.

(4) Данъчният кредит по ал. 2 и 3 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

(2) За отклонение от данъчно облагане се смята и:

1. 1. значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини;
2. 2. договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;
3. 3. получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
4. 4.(изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

(3) Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.

(2) Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба.

(3) Отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.

(1) Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в този закон е предвидено друго.

(2) За новоучредените данъчно задължени лица данъчният период обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината, освен когато в този закон е предвидено друго.

(1) Данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели.

(2) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:

1. 1. разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години;
2. 2. приход (печалба) не е признат за данъчни цели, с този приход (печалба) се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

(1) Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане.

(2) Данъчна временна разлика е:

1. 1. разход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част;
2. 2. приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъчни временни разлики възникват и в случаите на:

1. 1. преобразуване на дружества и кооперации по реда на глава деветнадесета;
2. 2. трансфер на активи/дейности по реда на глава двадесета.

(4) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:

1. 1. разход (загуба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с разхода (загубата) се: а) увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) - възникване на данъчна временна разлика; б) намалява счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно тази част - обратно проявление на данъчна временна разлика;
2. 2. приход (печалба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с прихода (печалбата) се: а) намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) - възникване на данъчна временна разлика; б) увеличава счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно тази част - обратно проявление на данъчна временна разлика.

(5)(Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато данъчна временна разлика, свързана с актив, е формирана по реда на глава двадесета, в годината на отписване на актива счетоводният финансов резултат се:

1. 1. намалява със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на превишение на пазарната цена на актива над: а) стойността за данъчни цели на актива - за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 2 и чл. 155б, ал. 5, т. 2; б) счетоводната стойност на актива - за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155д, ал. 3; в) пазарната цена на актива към момента на предишния трансфер от страната - за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155д, ал. 4;
2. 2. увеличава със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на това, че пазарната цена на актива е по-ниска от: а) стойността за данъчни цели на актива - за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 2 и чл. 155б, ал. 5, т. 2; б) счетоводната стойност на актива - за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155д, ал. 3; в) пазарната цена на актива към момента на предишния трансфер от страната - за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155д, ал. 4.

(6)(Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато данъчна временна разлика, свързана с пасив, е формирана по реда на чл. 155б, ал. 5, т. 3, в годината на отписване на пасива счетоводният финансов резултат се:

1. 1. намалява със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на превишение на стойността за данъчни цели на пасива над пазарната му цена;
2. 2. увеличава със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на превишение на пазарната цена на пасива над стойността му за данъчни цели.

(1) Не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи:

1. 1.(доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. 2.(доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 3, 4, 5, 6, 8 и 10, до размера на непризнатите разходи;
3. 3. приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност, начислени от държавните или общинските органи.

(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2022 г.) за начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация;
2. 2. при скрито разпределение на печалба;
3. 3.(нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за начислени приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.

(1) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила.

(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на:

1. 1. непреодолима сила;
2. 2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
3. 3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
4. 4.(нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 3.

(5) Не се признават за данъчни цели последващите счетоводни разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на липси и брак на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 4.

(1) Счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели.

(2) За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел.

(1) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на:

1. 1. здравни и лечебни заведения;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 51 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа съгласно Закона за социалните услуги, както и на Агенцията за социално подпомагане и на фонд "Социална закрила" към министъра на труда и социалната политика;
3. 3. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г., отм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г. (*), изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) 4. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии; 5. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството; 6. регистрирани в страната вероизповедания; 7. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, вписани в регистъра по чл. 83 от Закона за хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания; 8. хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях; 9. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) лица, пострадали при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, или на семействата им; 10. Българския Червен кръст; 11. социално слаби лица; 12. деца с увреждания или без родители; 13. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна; 14. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството; 15. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) 16. (доп. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Национален фонд за декарбонизация; 17. комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица за тяхното лечение; 18. (нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ); 19. (нова - ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от 03.05.2019 г.) социални предприятия, вписани в регистъра на социалните предприятия, за осъществяване на социалната им дейност и/или за постигане на социалните им цели.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 50 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени в полза на Националната здравноосигурителна каса - за дейности във връзка с лечението на деца, финансирани с трансфери от бюджета на Министерството на здравеопазването, и Център за асистирана репродукция.

(3) За данъчни цели се признава безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството в размер до 15 на сто от счетоводната печалба.

(4) За данъчни цели се признават разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до една година преди датата на дарението, направени в полза на български училища, включително висши училища.

(5) Общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по ал. 1 - 4, не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба.

(6) Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.

(7)(Нова - ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинеи 1 - 6 се прилагат и за дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в ал. 1 - 4 лица, установени в или граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато лицето, направило дарението, притежава официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговия превод на български език, извършен от заклет преводач.

(1) Счетоводните разходи за учредяване на юридическо лице не се признават за данъчни цели при данъчно задължените лица - учредители. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на новоучреденото юридическо лице в годината на възникването му.

(2) Разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при учредителите, когато настъпят обстоятелства, определящи, че ново юридическо лице няма да възникне. Разходите се признават в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

(1) Признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:

1. 1. разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;
2. 2. разходите, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на: а) физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, и б) лицата, които са в трудови правоотношения с едноличния търговец или са наети от него по извънтрудови правоотношения.

(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.

(1) Признават се за данъчни цели разходи за ремонт на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост и са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случай, че елементите на техническата инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.

(2) В случаите, в които за ремонт по ал. 1 е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, се прилага общият ред на закона.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) Алинея 1 не се прилага по отношение на счетоводни приходи и разходи от последващи оценки на парични позиции в друга валута по референтния валутен курс на еврото към съответната друга валута, публикуван от Българската народна банка на нейната интернет страница.

(1) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив.

(2) Когато стойността на отписаните през текущата година материални запаси от конкретен вид превишава стойността на материалните запаси от този вид към 31 декември на предходната година, непризнатите приходи и разходи по чл. 34 за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите на липси и брак на активи, които не са признати за данъчни цели по реда на чл. 28.

(1) Превишението на приходите (печалбите) от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция над разходите, отчетени по повод на тези активи, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези приходи и разходи. Превишението на приходите по изречение първо се признава за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив.

(2) Превишението на разходите, отчетени по повод на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция, над приходите (печалбите) от първоначално признаване и последваща оценка на тези активи не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези приходи и разходи. Превишението на разходите по изречение първо се признава за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив.

(3) Разпоредбите на чл. 34 и 35 не се прилагат за биологични активи и селскостопанска продукция.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишен текст на чл. 37, изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. 2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. 3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. 4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. 5.(изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;
6. 6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.

(2)(Нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато преди настъпване на обстоятелство по ал. 1 вземането бъде изпълнено, включително, но не само, чрез плащане, събиране или прихващане, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на изпълнението.

(1) Разходите за провизии за задължения не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Непризнатите разходи за провизии по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината на погасяване на задължението, за което е призната провизията, до размера на погасеното задължение.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод призната провизия.

(1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с погасените задължения, свързани с провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив съгласно чл. 53, ал. 1. Намалението по изречение първо се извършва в годината на погасяване на задължението.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод призната провизия.

(1) Данъчно задължено лице, което е приложило чл. 38, ал. 1 или чл. 53, ал. 1, и в годината на погасяването на задълженията, за които е начислена непризната за данъчни цели провизия, е преустановило изцяло основната си дейност, не прилага разпоредбите на чл. 38, ал. 2 или чл. 39, ал. 1 и има право на прихващане или възстановяване на надвнесения корпоративен данък, определен по реда на ал. 2.

(2) Надвнесеният корпоративен данък се определя като произведение между погасената част от задълженията, за които е начислена непризнатата за данъчни цели провизия, и данъчната ставка на корпоративния данък за годината на погасяване на задълженията. Погасената част на задълженията за целите на изречение първо не може да превишава сбора от данъчните финансови резултати за последните 10 години преди годината на преустановяване на дейността.

(1) Разходите по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите, свързани с тях, за задължително обществено и здравно осигуряване, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Непризнатите разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която отпуските реално са изплатени на персонала, до размера на изплатените отпуски.

(3) Непризнатите разходи за задължително обществено и здравно осигуряване по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод задължения по ал. 1.

(5)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 1 не се прилага за отпуски и осигуровки, свързани с тях, отчитането на които не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

(6)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не се признават за данъчни цели разходите, дължащи се на компенсируеми отпуски и осигуровки, свързани с тях, водещи до намаляване на счетоводния финансов резултат, в година, различна от годината на счетоводното отчитане на отпуските и осигуровките, когато те не са платени към 31 декември на годината, в която е намален счетоводният финансов резултат. В тези случаи съответно се прилагат ал. 2 и 3.

(7)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 - 6 не се прилагат за компенсируемите отпуски и осигуровки, свързани с тях, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на данъчен амортизируем актив.

(1) Разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Алинея 1 не се прилага за разходите, представляващи:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) основно трудово възнаграждение;
2. 2.(нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) допълнително трудово възнаграждение, определено като задължително с нормативен акт;
3. 3.(нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт;
4. 4.(предишна т. 2 - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) доходи на еднолични търговци.

(3) Непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения за неизплатени доходи по ал. 1.

(5)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи по ал. 1, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година.

(6)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Непризнатите разходи по ал. 5 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните задължителни осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения по ал. 5.

(7)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 и 5 не се прилагат за доходи и задължителни осигурителни вноски, свързани с тях, отчитането на които не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

(8)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не се признават за данъчни цели разходите, дължащи се на доходи и задължителни осигурителни вноски по ал. 1 и 5, водещи до намаляване на счетоводния финансов резултат, в година, различна от годината на счетоводното отчитане на доходите и осигуровките, когато те не са платени към 31 декември на годината, в която е намален счетоводният финансов резултат. В тези случаи съответно се прилагат ал. 3 и 6.

(9)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 - 8 не се прилагат за доходите и осигуровките, свързани с тях, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на данъчен амортизируем актив.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им разходите за лихви в размер, определен за текущата година по следната формула: НРЛ = РЛ - ПЛ - 0,75 x ФРПЛ, където: НРЛ са непризнатите разходи за лихви; РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 4; ПЛ е общият размер на приходите от лихви; ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Непризнатите по ал. 1 разходи за лихви се признават за данъчни цели през следващите години до изчерпването им в размер, определен за текущата година по следната формула: ПРЛ = 0,75 x ФРПЛ + ПЛ - РЛ, където: ПРЛ са признатите разходи за лихви; ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви; ПЛ е общият размер на приходите от лихви; РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 4 за текущата година.

(3)(Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че данъчно задължено лице прилага за текущата година чл. 43а, признатите разходи за лихви по реда на ал. 2 се ограничават до размера на остатъка на признатото превишение на разходи по заеми след прилагането на чл. 43а, ал. 5.

(4)(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал. В разходите за лихви не се включват разходите за:

1. 1.(доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице. В случай че лизингът/кредитът е гарантиран или обезпечен едновременно от лизингополучателя/кредитополучателя и от свързано лице, в разходите за лихви не се включва частта от разходите за лихви по финансовия лизинг/банковия кредит, определена, като общият размер на разходите за лихви по лизинга/кредита се умножи по съотношението между пазарната цена на обезпечението, предоставено от лизингополучателя/кредитополучателя, определена към датата на предоставяне на обезпечението, и размера на лизинга/кредита, като в случай че съотношението надвишава 1, същото се приема за равно на 1. При промяна в обема на обезпечението или размера на лизинга/кредита предходното изречение се прилага съответно от момента на промяната;
2. 2. наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;
3. 3. лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона;
4. 4.(нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) лихви и други разходи по заеми, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актив.

(5)(Отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви е отрицателна величина, той не участва при определяне на размера на непризнатите и признатите разходи за лихви по ал. 1 и 2.

(6) Алинея 1 не се прилага, когато: ПК1 + ПК2 СК1 + СК2, -------------- <= 3 x -------------, където 2 2 ПК1 е привлеченият капитал към 1 януари на текущата година; ПК2 е привлеченият капитал към 31 декември на текущата година; СК1 е собственият капитал към 1 януари на текущата година; СК2 е собственият капитал към 31 декември на текущата година.

(7) Разходите за лихви на кредитните институции не се регулират по реда на ал. 1 - 6.

(1) Не се признава за данъчни цели превишението на разходите по заеми за текущата година в размер, определен по следната формула: НПРЗ = ПРЗ - 0,30 х ДФРЛДА, където: НПРЗ е непризнатото превишение на разходи по заеми; ПРЗ е превишението на разходите по заеми, определено по реда на ал. 2; ДФРЛДА е данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации, определен по реда на ал. 3.

(2) Превишението на разходите по заеми е сумата, с която общият размер на разходите по заеми, посочени в ал. 4, превишава общия размер на признатите за данъчни цели лихви, представляващи признати за данъчни цели приходи и/или суми, които водят до увеличение на данъчния финансов резултат, както и други приходи и/или суми, икономически еквивалентни на лихви.

(3) Данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации за текущата година се определя по следната формула: ДФРЛДА = ДФР + ДА - ПЛ + РЗ, където: ДФР е данъчният финансов резултат, формиран по общия ред на закона, преди приспадане на данъчни загуби и преди прилагането на чл. 43 и този член; ДА е общият размер на годишните данъчни амортизации; ПЛ е общият размер на признатите за данъчни цели лихви, представляващи приходи и/или суми, които водят до увеличение на данъчния финансов резултат, както и други приходи или суми, икономически еквивалентни на лихви; РЗ е общият размер на разходите по заеми, посочени в ал. 4, преди прилагането на чл. 43 и този член.

(4) Разходи по заеми за целите на този член са признатите за данъчни цели разходи и/или суми, които водят до намаление на данъчния финансов резултат, в които:

1. 1. се включват всички разходи за лихви по всякакъв вид дълг, други разходи и суми, икономически еквивалентни на лихви, както и други разходи и суми, направени във връзка с набирането на средства включително, но не само: а) плащания по заеми, даващи право на дял от печалбата; б) условен лихвен процент за инструменти като конвертируеми облигации и облигации с нулев купон; в) суми по алтернативни механизми за финансиране; г) лихви по финансов лизинг; д) лихва, капитализирана като част от стойността на неамортизируем актив за данъчни цели, при разпореждане с този актив, амортизацията на капитализирана лихва за данъчен амортизируем актив или лихвата, включена в данъчната стойност на данъчен амортизируем актив, при разпореждане с този актив; е) суми, изчислени на базата на възвръщаемост на финансирането съгласно правилата за трансферно ценообразуване, когато са приложими; ж) суми на условни лихви по деривативни инструменти или споразумения за хеджиране, свързани с финансиране; з) курсови разлики по заеми и инструменти, свързани с набирането на средства; и) възнаграждения за гаранция при финансиране; к) такси и подобни разходи, свързани със заемането на средства;
2. 2. не се включват разходи и суми за наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки, които не са свързани с финансиране.

(5) Непризнатото по ал. 1 превишение на разходи по заеми се признава за данъчни цели през следващите години до изчерпването му в размер, определен за текущата година по следната формула: ППРЗ = 0,30 х ДФРЛДА + ПЛ - РЗ, където: ППРЗ е признатото превишение на разходи по заеми; ДФРЛДА е данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации, определен за текущата година по реда на ал. 3; ПЛ е общият размер на признатите за данъчни цели лихви, представляващи приходи и/или суми, които водят до увеличение на данъчния финансов резултат, както и други приходи или суми, икономически еквивалентни на лихви; РЗ е общият размер на разходите по заеми, посочени в ал. 4, преди прилагането на чл. 43 и този член.

(6) Когато данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации е отрицателна величина, той не участва при определяне на размера на непризнатото и признатото превишение на разходи по заеми по ал. 1 и 5.

(7)(Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Алинея 1 не се прилага, когато превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, не надвишава 3 000 000 евро.

(8) В случаите, в които превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, надвишава прага по ал. 7 и чл. 43 не е приложен, не се признава за данъчни цели превишението на разходите по заеми в размер равен на превишението на разходи по заеми за текущата година намалено с 30 на сто от данъчния финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации.

(9) В случаите, в които превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, надвишава прага по ал. 7 и:

1. 1. непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1 е по-високо от непризнатите разходи за лихви по чл. 43, ал. 1, не се признава за данъчни цели непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1; в този случай чл. 43, ал. 1 не се прилага;
2. 2. непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1 е по-ниско от непризнатите разходи за лихви по чл. 43, ал. 1, не се признават за данъчни цели непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1 и разликата между непризнатите разходи за лихви по чл. 43, ал. 1 и непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1.

(10) Не се регулират по реда на ал. 1 - 9 разходите по заеми на кредитните институции.

(1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с печалбата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти. Изречение първо не се прилага за печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия".

(2) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със загубата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо;
2. 2. производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението;
3. 3. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо;
4. 4. кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума;
5. 5.(изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) преди изтичане на съответния срок по т. 1 задълженията са погасени по силата на закон;
6. 6.(изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) данъчно задълженото лице е подало заявление за заличаване.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато в годината на настъпване на обстоятелство по ал. 1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението.

(3)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато ал. 1 е приложена през предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със:

1. 1. сумата на погасеното през текущата година задължение;
2. 2. отчетените счетоводни приходи през текущата година в резултат на отписване на задължението.

(4)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Намалението по ал. 3 е до размера на увеличението по ал. 1 през предходните години за съответното задължение.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на приспаднатия от данъчно задълженото лице данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията или повторната регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, когато не са отчетени счетоводни приходи по повод приспаднатия данъчен кредит.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато: 1. данъкът върху добавената стойност не е включен в историческата цена на актива, или 2. активът не е данъчен амортизируем актив и същият е отписан в годината на регистрацията или повторната регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

(4)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато се отпише актив, който не е данъчен амортизируем актив и за който е приложена ал. 1 в предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със сумата на приспаднатия данъчен кредит за съответния актив, с която е увеличен счетоводният финансов резултат по реда на ал. 1.

(1) При определяне на данъчния финансов резултат на акционери или съдружници счетоводният им финансов резултат се намалява с разпределените дивиденти от местни юридически лица или от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал.

(2) При финансовите институции намалението по ал. 1 е с разпределените дивиденти през годината. Намалението се извършва в годината на признаване на разпределените дивиденти в годишния финансов отчет на финансовата институция.

(3) При данъчно задължените лица, които не са финансови институции, намалението по ал. 1 е с разпределените дивиденти за периода от придобиване до отписване на инвестицията. Намалението се извършва в годината на отписване на инвестицията.

(4) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за:

1. 1. дивиденти, разпределени от печалби, които са реализирани преди придобиване на инвестицията;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2022 г.) дивиденти, разпределени от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация;
3. 3. дивиденти, представляващи скрито разпределяне на печалба;
4. 4.(нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) дивиденти в резултат на разпределени суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.

(1) При определяне на данъчния финансов резултат на място на стопанска дейност счетоводният му финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата от прехвърляне на мястото на стопанска дейност. Данъчните временни разлики, свързани с активите и пасивите на мястото на стопанска дейност, се признават за данъчни цели в годината на прехвърляне на мястото на стопанска дейност по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат на мястото на стопанска дейност се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

(2) Печалбата и загубата за целите на ал. 1 се определя като разлика между продажната цена на мястото на стопанска дейност и счетоводната стойност на активите, намалена със счетоводната стойност на пасивите на мястото на стопанска дейност към датата на прехвърлянето.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато печалбата и загубата от прехвърляне на мястото на стопанска дейност е участвала при формиране на счетоводния финансов резултат на мястото на стопанска дейност.

(1) Контролирано чуждестранно дружество е чуждестранно образувание или място на стопанска дейност в чужбина, чиито печалби не подлежат на данъчно облагане или са освободени от облагане с данъци в Република България, когато са изпълнени следните условия: 1. в случай на чуждестранно образувание - данъчно задълженото лице самостоятелно или заедно със своите свързани предприятия има пряко или косвено участие в над 50 на сто от правата на глас, или има пряко или косвено участие в над 50 сто от капитала, или има право да получи над 50 на сто от печалбата на това образувание, и 2. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) действително платеният корпоративен данък върху печалбата, включително и чрез внесени авансови вноски или надвнесен корпоративен данък, от образуванието или мястото на стопанска дейност е по-нисък от разликата между корпоративния данък, който би бил начислен на образуванието или мястото на стопанска дейност по реда на този закон, и действително платения корпоративен данък върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност.

(2) Размерът на косвеното участие по ал. 1, т. 1, което данъчно задълженото лице притежава в чуждестранно образувание, се определя като сбор от участията, които всяко от свързаните му предприятия притежава пряко в чуждестранното образувание.

(3) За целите на ал. 1, т. 2 не се взема предвид мястото на стопанска дейност на контролирано чуждестранно дружество, което не подлежи на данъчно облагане или е освободено от данъци в държавата, в която контролираното чуждестранно дружество е местно лице за данъчни цели.

(1) Данъчно задълженото лице увеличава данъчния си финансов резултат за текущата година с данъчната печалба за същия данъчен период на чуждестранно образувание, която не е разпределена, или печалбата, реализирана от място на стопанска дейност от чужбина за същия данъчен период.

(2) Данъчната печалба по ал. 1:

1. 1. се определя по реда на този закон;
2. 2. увеличава данъчния финансов резултат за данъчния период на данъчно задълженото лице, в който приключва данъчният период на чуждестранното образувание, в случаите, в които данъчните периоди са различни;
3. 3. увеличава данъчния финансов резултат пропорционално на най-високото от участията в правата на глас, в капитала или в печалбата на чуждестранното образувание, както и пропорционално на периода от съответния данъчен период на чуждестранното образувание, през който са били изпълнени условията чуждестранното образувание да е контролирано чуждестранно дружество.

(3)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При определяне на данъчната печалба по ал. 2, т. 1 данъчна загуба, определена по реда на този закон през предходни данъчни периоди:

1. 1. (*) се приспада последователно до изчерпването и през следващите 5 години от възникването и, при спазване на изискванията на глава единадесета, само от данъчните печалби на същото контролирано чуждестранно дружество или от данъчната печалба на друго контролирано чуждестранно дружество в същата чужда държава, от която е възникнала;
2. 2. не се приспада от данъчните печалби на данъчно задълженото лице от източник в страната или други държави.

(4) Когато чуждестранно образувание разпредели печалба, която подлежи на облагане при данъчно задълженото лице, данъчният финансов резултат на същото се намалява с печалбата, която на основание ал. 1 е увеличила данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за минала година. Намалението е до размера на разпределената печалба, но не повече от размера на печалбата, която на основание ал. 1 е увеличила данъчния финансов резултат за минала година.

(5) Когато данъчно задължено лице реализира приход, който подлежи на облагане, от разпореждане с участието си в чуждестранно образувание или със стопанска дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в чужбина, данъчният финансов резултат на данъчно задълженото лице за текущата година се намалява с размера на печалбата от чуждестранното образувание, която на основание ал. 1 е увеличила данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за минала година и за която не е приложена ал. 4, до размера на прихода от разпореждането.

(6) Данъчно задълженото лице има право на данъчен кредит за данъка, платен от контролирано чуждестранно дружество в чужбина по отношение на печалби, които на основание на ал. 1 са включени в данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице. Данъчният кредит се определя по реда на чл. 14, ал. 4.

(7)(Доп. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) Алинея 1 не се прилага, когато контролирано чуждестранно дружество извършва съществена стопанска дейност с помощта на необходимите за съответната дейност персонал, оборудване, активи и/или помещения, което се доказва от данъчно задълженото лице чрез съответните факти и обстоятелства.

(8) При определяне на данъчния финансов резултат на контролирано чуждестранно дружество по реда на този закон счетоводният финансов резултат на контролирано чуждестранно дружество се определя съгласно приложимите от данъчно задълженото лице счетоводни стандарти.

(1) Данъчно задълженото лице води регистър на контролираните чуждестранни дружества, който съдържа данни най-малко за:

1. 1. размера на участията по чл. 47в, ал. 1, т. 1, в това число промяната им в рамките на данъчния период;
2. 2. размера на печалбата на чуждестранно образувание, която не е разпределена, съответно печалбата на място на стопанска дейност, определени по реда на този закон и които на основание чл. 47г, ал. 1 са увеличили данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за всеки данъчен период;
3. 3. размера на загубата, определена по реда на този закон за текущата и минали години във връзка с прилагане на чл. 47г, ал. 3;
4. 4. размера на данъчния финансов резултат за съответния данъчен период, определен по реда на този закон, както и на действително платения корпоративен данък върху печалбата от контролирано чуждестранно дружество в държавата, в която чуждестранното образувание е местно лице за данъчни цели или в която е разположено мястото на стопанска дейност;
5. 5. датата на разпределяне на печалба от контролирано чуждестранно дружество, дата на разпореждане с участие или със стопанска дейност, както и размер на разпределена печалба, съответно размер на прихода от разпореждане;
6. 6. друга информация, необходима за определяне на данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице, в случаите на контролирано чуждестранно дружество.

(2) Данъчно задълженото лице представя регистъра по ал. 1 при поискване от органите по приходите на Националната агенция за приходите.

(1) Хибридно несъответствие е налице в случаите, когато:

1. 1. плащане по финансов инструмент води до приспадане без включване и: а) същото плащане не е включено в данъчния финансов резултат на получателя в данъчния му период, който започва в срок 12 месеца, считано от края на данъчния период на платеца, и б) несъответствието се дължи на разликите в квалификацията на инструмента или плащанията по него съгласно законодателствата на юрисдикциите на платеца и на получателя;
2. 2. плащане към хибридно образувание води до приспадане без включване и несъответствието е резултат от разлики при определяне на получателя на плащането между законодателството на юрисдикцията, в която хибридното образувание е учредено или регистрирано, и юрисдикцията на всяко лице, което има участие в това хибридно образувание;
3. 3. плащане към образувание с едно или повече места на стопанска дейност води до приспадане без включване и несъответствието е резултат от разлики в законодателствата на юрисдикциите, в които образуванието осъществява дейност, при определяне на получателя на плащането между централното управление на образуванието и мястото на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание;
4. 4. плащане към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност води до приспадане без включване;
5. 5. плащане от хибридно образувание води до приспадане без включване в резултат на непризнаване за данъчни цели на плащането съгласно законодателството на юрисдикцията на получателя;
6. 6. условно плащане между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание води до приспадане без включване в резултат на непризнаване за данъчни цели на плащането съгласно законодателството на юрисдикцията на получателя;
7. 7. води до двойно приспадане.

(2) Плащане, представляващо базовата възвръщаемост на прехвърлен финансов инструмент, не води до хибридно несъответствие по ал. 1, т. 1, когато е извършено от финансов търговец във връзка с пазарен хибриден трансфер и съгласно законодателството на юрисдикцията на платеца финансовият търговец включва в данъчния си финансов резултат всички суми, получени във връзка с прехвърления финансов инструмент.

(3) Хибридно несъответствие съгласно ал. 1, т. 5 - 7 е налице, доколкото законодателството на юрисдикцията на платеца позволява приспадане срещу доход, който не е двойно включен доход.

(4) Несъответствие се третира като хибридно несъответствие само когато възниква между данъчно задължено лице и негово свързано предприятие, между други свързани предприятия, между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност, между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание или в рамките на структурирана договореност.

(1) Когато данъчно задължено лице е получател на плащане при хибридно несъответствие, водещо до приспадане без включване, за данъчни цели се признава размерът на плащането или като счетоводен приход, който е признат за данъчни цели, или като сума, с която се увеличава счетоводният финансов резултат, при определяне на данъчния финансов резултат, доколкото същото е приспаднато в юрисдикцията на платеца.

(2) Алинея 1 не се прилага в случаите на чл. 47е, ал. 1, т. 2 - 4 и 6.

(3) Доколкото хибридно несъответствие включва доход на непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност, който не подлежи на данъчно облагане в страната, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат на данъчно задълженото лице се увеличава с размера на дохода, който се причислява към непризнатото за данъчни цели място на стопанска дейност. Изречение първо се прилага, в случай че доходът не е освободен от данъчно облагане по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава.

(1) Доколкото суми, свързани с плащане, разходи или загуби на данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели и на друга юрисдикция, водят до намаление на данъчния финансов резултат и в другата юрисдикция, същите не се признават за данъчни цели, доколкото законодателството на другата юрисдикция позволява приспадането им срещу доход, който не е двойно включен доход.

(2) В случаите по ал. 1, когато другата юрисдикция е държава - членка на Европейския съюз, сумите по плащането, разходите или загубите не се признават за данъчни цели, в случай че данъчно задълженото лице е местно за другата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

(1) Репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация, не е данъчен амортизируем актив.

(2) Загубите от обезценка и при отписване на репутация не се признават за данъчни цели.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 50 - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:

1. 1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) седемстотин лева.

(2)(Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчни дълготрайни материални активи са и амортизируемите активи с право на ползване във връзка с договори за финансов лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при лизингополучатели.

(1) Данъчни дълготрайни нематериални активи са:

1. 1. придобити нефинансови ресурси, които: а) нямат физическа субстанция; б) се ползват през период, по-дълъг от 12 месеца; в) имат ограничен полезен живот; г) са със стойност, равна или превишаваща по-ниската стойност от: аа) стойностния праг на същественост за дълготрайния нематериален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице; бб) (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) седемстотин лева;
2. 2.(отм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
3. 3. начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив.

(2) Счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие данъчния дълготраен нематериален актив, непризнатите разходи по изречение първо се признават за данъчни цели в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

(1) Данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи.

(2) Данъчният амортизационен план е данъчен регистър, в който се отразява информацията, определена съгласно изискванията на тази глава, за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи.

(3) Данъчният амортизационен план съдържа най-малко следната информация за всеки данъчен амортизируем актив:

1. 1. наименование;
2. 2. месец на въвеждане в експлоатация;
3. 3. данъчната амортизируема стойност;
4. 4. начислена данъчна амортизация;
5. 5. данъчна стойност;
6. 6. годишна данъчна амортизационна норма;
7. 7. годишна данъчна амортизация;
8. 8. месец на извършване на промени в стойностите на актива и обстоятелствата, налагащи промените;
9. 9. месец на преустановяване и възобновяване на начисляването на данъчни амортизации и обстоятелствата, които го налагат;
10. 10. месец на отписване на актива по чл. 60, ал. 3 за счетоводни цели и обстоятелствата, които го налагат;
11. 11. месец на отписване на актива от данъчния амортизационен план.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. В случаите по чл. 64, ал. 1, чл. 67 и чл. 69а, ал. 3 данъчната амортизируема стойност е сумата на:

1. 1. последващите разходи - в случаите по чл. 64, ал. 1;
2. 2. непризнатите за данъчни цели разходи - в случаите по чл. 67 и чл. 69а, ал. 3.

(2) Годишната данъчна амортизация е начислената в данъчния амортизационен план амортизация за съответната година съгласно изискванията на тази глава.

(3) Начислената данъчна амортизация е сумата от годишните данъчни амортизации за съответния актив. Начислената данъчна амортизация не може да превишава данъчната амортизируема стойност на актива.

(4) Данъчната стойност е данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него.

(1) При определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации, независимо от това дали отчитането им води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

(1) При определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в следните категории:

1. 1. категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;
2. 2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура;
3. 3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;
4. 4.(доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони;
5. 5. категория V - автомобили;
6. 6. категория VI - данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение;
7. 7. категория VII - всички останали амортизируеми активи.

(2) Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават следните размери: Категория активи Годишна данъчна амортизационна норма (%) Категория I 4 Категория II 30 Категория III 10 Категория IV 50 Категория V 25 Категория VI 100/години на правното ограничение Годишната норма не може да превишава 33 1/3 Категория VII 15

(3) За активите от категория II годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 50 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. 1. активите са част от първоначална инвестиция;
2. 2. активите са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.

(5)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Придобиването на актив чрез сключване на лизингов договор, класифициран като финансов лизинг съгласно счетоводното законодателство, не е основание за разпределяне на този актив в категория VI.

(6)(Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Точка 1 на ал. 3 не се прилага, когато активите по ал. 3 са придобити във връзка с направена инвестиция за повишаване на енергийната ефективност при наличие на сключени доброволни споразумения по реда на глава пета, раздел II от отменения Закон за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм., бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 52 и 97 от 2010 г., бр. 35 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 24, 59 и 66 от 2013 г., бр. 22, 33 и 98 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.).

(7)(Нова - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) За следните активи от категория IV годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 100 на сто:

1. 1. софтуер или право на ползване на софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от Закона за данък върху добавената стойност;
2. 2. компютри, периферни устройства за тях или мобилни телефони, на които е инсталиран софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от Закона за данък върху добавената стойност.

(8)(Нова - ДВ, бр. 30 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г. [*]) За активите от категория V, които са електрически автомобили, годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 50 на сто.

(1) Лице, за което се промени режимът на данъчно облагане, в резултат на което за него възникне задължение да формира данъчен финансов резултат, изготвя данъчен амортизационен план, в който наличните към този момент данъчни амортизируеми активи се завеждат с данъчна амортизируема стойност и начислена данъчна амортизация, определени по реда на ал. 2 и 3.

(2) Данъчната амортизируема стойност на актив по ал. 1 се определя, като историческата му цена: 1. се увеличава с извършените до този момент последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, и 2. се намалява с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.

(3) Начислената данъчна амортизация на актив по ал. 1 е счетоводната амортизация, която би била начислена до този момент върху историческата цена на актива, коригирана по реда на ал. 2.

(4) При изготвяне на данъчния амортизационен план не се завеждат активи, за които начислената данъчна амортизация е равна или превишава данъчната им амортизируема стойност.

(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и в случаите на повторно завеждане на актив в данъчния амортизационен план.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована.

(2) Когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по-рано от установеното в нормативния акт.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) Годишната данъчна амортизация се определя по следната формула: ГДА = ДАС x ГДАН x M/12, където: ГДА е годишната данъчна амортизация; ДАС е данъчната амортизируема стойност; ГДАН е годишната данъчна амортизационна норма, определена от данъчно задълженото лице съгласно чл. 55, ал. 2, 3, 7 и 8; М е броят на месеците от годината, през които се начислява данъчна амортизация.

(1) Начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план.

(2) При определянето на данъчния финансов резултат за годината, през която е изтекъл дванадесетмесечният срок по ал. 1, годишната данъчна амортизация на данъчно задълженото лице се намалява с размера на начислената данъчна амортизация за актива през дванадесетте месеца, през които активът не се е използвал. С размера на намалението по изречение първо се коригират стойностите на данъчния амортизируем актив към датата на преустановяване начисляването на данъчна амортизация, както следва:

1. 1. намалява се начислената данъчна амортизация за актива;
2. 2. увеличава се данъчната стойност на актива.

(3) Данъчно задължено лице в производство по ликвидация или несъстоятелност преустановява начисляването на данъчни амортизации за тези активи, за които се преустановява начисляването на счетоводни амортизации съгласно изискванията на счетоводното законодателство. Към датата на преустановяване на начисляването на данъчните амортизации съответно се прилага чл. 60, ал. 5.

(4) Не се преустановява начисляването на данъчни амортизации за активите по чл. 60, ал. 3.

(1) Активът се отписва от данъчния амортизационен план, когато е напълно амортизиран за данъчни цели.

(2) Когато активът се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели.

(3) Алинея 2 не се прилага при отписване на активи:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) които са напълно амортизирани за счетоводни цели;
2. 2. в резултат на увеличение в стойностния праг на същественост.

(4) Активите по ал. 3 се отписват от данъчния амортизационен план по реда на ал. 1.

(5)(Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Когато амортизируем актив съгласно Националните счетоводни стандарти се трансформира в неамортизируем, с изключение на трансформиране в инвестиционен имот, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец. Изречение първо не се прилага за напълно амортизираните активи за счетоводни цели и за активите, които временно не се използват (не носят икономическа изгода).

(6) Когато данъчният амортизируем актив престане да се ползва за дейност, за която се формира данъчен финансов резултат, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец.

(1)(Предишен текст на чл. 61- ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при:

1. 1. последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка);
2. 2. промяна в счетоводната политика, включително промяна в приложимите счетоводни стандарти;
3. 3.(отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
4. 4. регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

(2)(Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ограничението по ал. 1, т. 1 не се прилага при последваща оценка на данъчни дълготрайни материални активи по чл. 50, ал. 2, която се дължи на преоценка на пасива по договора за финансов лизинг.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи промяна съгласно този закон или счетоводното законодателство, с изключение на случаите по чл. 61.

(2) Промяната в стойностите на актива се отразява в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината, в която са установени обстоятелствата, налагащи промяната. Не се извършва промяна в данъчния амортизационен план и не се коригира начислената данъчна амортизация за предходните години.

(3) Стойностите на данъчния амортизируем актив след промяната трябва да са равни на стойностите, които биха били определени, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.

(4)(Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години. Изречение първо не се прилага, когато обстоятелството, налагащо промяната в стойностите на актива, е откриване на грешка.

(5) Когато установените обстоятелства не налагат промяна в стойностите на актива за предходни години, промяната в стойностите се отразява в данъчния амортизационен план към момента на установяване на обстоятелството през текущата година.

(1) Когато активът е отписан от данъчния амортизационен план, но не е отписан за счетоводни цели, с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, се завежда самостоятелен данъчен амортизируем актив.

(2) Данъчният амортизируем актив по ал. 1 се завежда в данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи.

(3) За целите на чл. 55 данъчният амортизируем актив се разпределя в категорията, в която е бил разпределен активът, във връзка с който са извършени последващите разходи.

(4) Когато активът, във връзка с който са извършени последващите разходи, се отпише от счетоводния амортизационен план, преди данъчният амортизируем актив по ал. 1 да е напълно амортизиран, последният се отписва от данъчния амортизационен план при условията и по реда на чл. 60.

(1) Когато активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива.

(2) Когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат:

1. 1. в случаите на непризнати разходи от липси на активи и свързани с тях вземания, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
2. 2. при отписване на актив за сметка на собствения капитал, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
3. 3. при отписване на актив по реда на чл. 60, ал. 6, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
4. 4. при преобразуване на дружества и при преустройство на кооперации по глава деветнадесета, раздели II и III.

(1) При определяне на данъчния финансов резултат данъчно задълженото лице може да намали счетоводния си финансов резултат, с изключение на случаите по ал. 2 и 3, допълнително с 25 на сто от разходите за научноизследователска и развойна дейност, в годината на отчитането им, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. 1. разходите са извършени във връзка с осъществяването на научноизследователска и развойна дейност;
2. 2. когато научноизследователската и развойна дейност е възложена с поръчка, същата е при пазарни условия;
3. 3. за разходите за научноизследователска и развойната дейност, в това число на равнище група, не се ползва каквато и да е публична финансова помощ от държавния бюджет, бюджета на друга държава - членка на Европейския съюз, или бюджета на Европейския съюз;
4. 4. ако са спазени и всички други изисквания на този закон.

(2) Когато в резултат на развойна дейност е формиран дълготраен нематериален актив, за целите на чл. 53, ал. 1 данъчно задълженото лице има право да увеличи с 25 на сто разходите за развойна дейност, включени в историческата цена на този актив, когато са изпълнени едновременно условията по ал. 1.

(3) Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие дълготраен нематериален актив по ал. 2, за целите на чл. 51, ал. 2 непризнатите за данъчни цели в годината на отчитането им разходи за развойна дейност се признават за данъчни цели, увеличени с 25 на сто, в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

(1) Счетоводните разходи за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост и са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случай, че елементите на техническата инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти, не се признават за данъчни цели.

(2) За разходите по ал. 1, които са капитализирани като част от стойността на актив или са заведени като самостоятелен актив, се прилагат редът и изискванията на този закон.

(3) Разходите по ал. 1, които не са капитализирани като част от стойността на актив или не са заведени като самостоятелен актив, за целите на този закон се третират и се завеждат като самостоятелен данъчен амортизируем актив. Данъчният амортизируем актив по предходното изречение се завежда в данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който са завършени елементите на техническата инфраструктура. За целите на чл. 55 този данъчен амортизируем актив се разпределя в категорията, в която би бил разпределен, в случай че активът беше собствен, и се отписва от данъчния амортизационен план при условията и по реда на чл. 60, ал. 1.

(4) За последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани със заведен по ал. 3 самостоятелен данъчен амортизируем актив, се прилага чл. 63.

(5) В случаите, в които за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура - публична държавна или публична общинска собственост, е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, ал. 1 - 4 не се прилагат и се прилага общият ред на закона.

(1) Данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването и през следващите 5 години.

(2) Данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

(1) Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният и размер.

(1) Данъчната загуба, формирана през текущата година в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и методът за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите е "Освобождаване с прогресия", не се приспада от данъчните печалби от източник в страната или други държави през текущата или следващи години.

(2) Данъчната загуба по ал. 1 се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При прекратяване дейността на място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, непренесените и невъзстановени данъчни загуби от мястото на стопанска дейност се пренасят по общия ред на закона до изтичане на 5-годишния срок от възникването им.

(1) Когато данъчно задължено лице е формирало данъчна загуба и тази загуба или част от нея е от източник в чужбина, за който се прилага методът на данъчен кредит за избягване на двойното данъчно облагане, неприспаднатата загуба през текущата година се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.

(2) Когато данъчната загуба за годината не е формирана само от един източник (чужда държава или страната), тя се разпределя за целите на ал. 1 между държавите, от които е възникнала, по следната формула: А = Б x В/Г, където: А е частта от данъчната загуба на данъчно задълженото лице за годината, разпределена за съответния източник (чужда държава или страната); Б е данъчната загуба на данъчно задълженото лице за годината; В е данъчната загуба, формирана от съответния източник (чужда държава или страната); Г е сборът от данъчните загуби, формирани от всички източници (чужди държави и страната).

(3)(Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1 не се прилага за загуби от източник в държава - членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство.

(1) При откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната.

(2) При определяне на данъчното задължение върху коригирания по ал. 1 данъчен финансов резултат за минала година се прилага данъчната ставка за съответната минала година.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В случаите по ал. 1 при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването и е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При откриване на грешка, свързана с данъчен амортизируем актив, стойностите на актива се променят по реда на чл. 62. Когато в резултат на открита грешка се установи, че за съответната минала година данъчно задълженото лице е следвало да формира данъчен амортизируем актив, то при определяне на данъчните финансови резултати за предходните години се признава годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако са били използвани максимално допустимите годишни данъчни амортизационни норми за съответните години. Данъчният амортизируем актив по изречение второ се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема стойност и начислената данъчна амортизация по изречение второ.

(5) Данъчната временна разлика, която би възникнала през минала година, ако грешката не е била допусната, се смята за възникнала през съответната минала година и се признава за данъчни цели по общия ред на закона.

(6)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Алинеи 1 - 4 не се прилагат по отношение на данъчния финансов резултат и данъчното задължение върху него за тази минала година, за която към 1 януари на годината на откриване на грешката са изтекли поне 6 години.

(7) Всички счетоводни приходи и разходи, отчетени през текущата година във връзка с открита счетоводна грешка от минали години, не се признават за данъчни цели.

(1) Разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Непризнатите за данъчни цели разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели, когато това е допустимо по този закон и при спазване изискванията на тази глава.

(1) Когато се промени счетоводната политика, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат за текущата година се коригира по начина и със сумите, с които биха се коригирали данъчните финансови резултати за предходните години, ако променената счетоводна политика е била прилагана през тези години.

(2) Данъчните временни разлики, възникнали съгласно прилаганата счетоводна политика преди промяната, се смятат за невъзникнали.

(3) В случай че променената счетоводна политика е била прилагана през предходните години и в резултат на това биха възникнали данъчни временни разлики, смята се, че те са възникнали и се признават по общия ред на закона.

(4) Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, възникнали в резултат на променената счетоводна политика.

(5)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Алинеи 1 - 3 не се прилагат при промяна на счетоводната политика, свързана с данъчни амортизируеми активи.

(6) Не се дължи лихва за просрочие при промяна на счетоводната политика, когато ефектът от промяната води до увеличение на данъчния финансов резултат.

(1)(Предишен текст на чл. 83 - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година.

(2)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Авансови вноски не правят:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 153 387,56 евро ;
2. 2.(доп. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им и за следващата година, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.

(3)(Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Лицата по ал. 2 могат да правят тримесечни авансови вноски по реда на тази глава, като в този случай не се прилага чл. 89.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Определените по реда на чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година.

(2) Определените по реда на чл. 87 тримесечни авансови вноски за текущата календарна година от новоучредено в резултат на преобразуване дружество се декларират с декларация по образец в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.

(3) Определените по реда на чл. 87 тримесечни авансови вноски за текущата календарна година от новоучредено дружество в случаите по чл. 83, ал. 3 се декларират с декларация по образец в срока за извършване на първата избрана тримесечна авансова вноска.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Данъчно задължените лица могат да подават в срок до 15 ноември на съответната година декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията.

(3)(Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Декларацията по ал. 1 се подава и в случаите на преобразуване по реда на глава деветнадесета, когато е налице промяна в размера на определените от приемащото дружество след преобразуването авансови вноски. Декларацията се подава в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 25 на сто се дължи лихва.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Сумата, върху която се дължи лихва по ал. 1, се определя по следните формули:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) за месечните авансови вноски: А = Б - (В + 0,25 x В), където: А е сумата, върху която се дължи лихва; Б е дължимият годишен корпоративен данък; В е общият размер на определените месечни авансови вноски за годината;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) за тримесечните авансови вноски: А = 0,75 x Б - (В + 0,25 x В), където: А е сумата, върху която се дължи лихва; Б е дължимият годишен корпоративен данък; В е общият размер на определените тримесечни авансови вноски за годината.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Определени авансови вноски по смисъла на този член са:

1. 1. месечните авансови вноски, определени по реда на чл. 86, или тримесечните авансови вноски, определени по реда на чл. 87, за първо, второ и трето тримесечие - за авансовите вноски преди подаване на декларацията за промени на авансовите вноски по реда на чл. 88;
2. 2. намалените или увеличени месечни авансови вноски или намалените или увеличени тримесечни авансови вноски за първо, второ и трето тримесечие, определени с декларацията по чл. 88 - за авансовите вноски след подаване на декларацията за промени по реда на чл. 88.

(5)(Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Лихвата по ал. 1 се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, а за новоучредено дружество в резултат на преобразуване - от датата, следваща датата, на която изтича срокът за извършване на първата тримесечна авансова вноска, до 31 декември на годината на преобразуването.

(1) Месечните авансови вноски се внасят, както следва:

1. 1. за месеците януари, февруари и март - в срок до 15 април на текущата календарна година;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) за месеците от април до ноември - в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят;
3. 3.(нова - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) за месец декември - в срок до 1 декември на текущата календарна година.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Тримесечните авансови вноски за първото и второто тримесечие се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за третото тримесечие - в срок до 1 декември. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишен текст на чл. 91 - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) На данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от определените авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването.

(2)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За годината, в която е получена заповед по чл. 189, т. 1, буква "б", преотстъпването на съответната част от определените авансови вноски се извършва от месеца/тримесечието, следващо месеца на издаване на заповедта.

(1) Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.

(6)(Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Изречение първо не се прилага за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия".

(7)(Нова - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 27.09.2016 г.) Чуждестранно юридическо лице, извършващо дейност в страната чрез място на стопанска дейност, посочва в годишната данъчна декларация идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 на сто.

(8)(Нова - ДВ, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) Данъчно задължено лице, което е дъщерно предприятие или клон на предприятие от трета държава по чл. 52б, ал. 1 или 4 от Закона за счетоводството, посочва в годишната данъчна декларация информация за нетните приходи от продажби в страната и в Европейския съюз за последния отчетен период на предприятието от трета държава.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., предишен текст на чл. 93 - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 30 юни на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.

(2) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г. (*)) В случаите по чл. 5, ал. 8 от годишния корпоративен данък се приспада дължимият и внесен патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси към датата на подаване на декларацията за отпадане на основанията за облагане с патентен данък. Размерът на патентния данък по изречение първо се удостоверява с документ, издаден от компетентната община.

(1)(Предишен текст на чл. 96 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Приходите и разходите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, отчетени от финансови институции, се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Финансовите институции не прилагат чл. 34, 35 и 37 по отношение на финансовите активи и пасиви.

(2)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Когато приходи и разходи от последващи оценки на финансови активи и пасиви не са били признати за данъчни цели през предходен период, те се признават за данъчни цели по общия ред на закона. По отношение на тези активи и пасиви не се прилага ал. 1, изречение второ.

(1) При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се увеличава с печалбите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година директно в собствения им капитал.

(2) При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се намалява със загубите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година директно в собствения им капитал.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Печалбите и загубите, признати през текущата година в отчета за приходите и разходите (отчета за доходите), които са участвали при определянето на данъчния финансов резултат по реда на ал. 1 и 2, не се признават за данъчни цели.

(1) Производствени дивиденти са сумите, които се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително след преработката и.

(2) Потребителски дивиденти са сумите, които се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им.

(1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с изплатените на член-кооператорите до 25 март на следващата година производствени и потребителски дивиденти, които са покрити от балансовата печалба. Намалението по изречение първо се извършва до размера на положителния счетоводен финансов резултат.

(2) Производствените и потребителските дивиденти, изплащани през годината на член-кооператорите, се отчитат като разчети и не участват при определяне на счетоводния финансов резултат.

(3) Когато за съответната година кооперацията е отчела балансова загуба или недостатъчна балансова печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината и непокрити производствени и потребителски дивиденти се отчита като счетоводен разход, който не е признат за данъчни цели.

(1) Преобразуващите се дружества и местата на стопанска дейност на чуждестранни лица се облагат с корпоративен данък за последния данъчен период по общия ред на закона. Данъчното облагане е окончателно.

(2) За данъчни цели наличните активи и пасиви към датата на преобразуването се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.

(3) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

(4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат при преобразуване при условията и по реда на раздели II и III.

(1) Членове 115 и 117 не се прилагат в случаите на преобразуване чрез промяна на правната форма по чл. 264 от Търговския закон. Новоучреденото дружество поема всички задължения за определяне на данъчния финансов резултат и внасянето на дължимия корпоративен данък за цялата година на преобразуването.

(2) За данъчни цели всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от новоучреденото дружество.

(1) При преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик по чл. 265 от Търговския закон всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от едноличния търговец.

(2) Едноличният търговец подава данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество по реда на чл. 117, ал. 1 и внася този данък в срока по чл. 117, ал. 2.

(3) След преобразуването едноличният търговец прави тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването.

(4) Едноличният търговец не може да пренася данъчните загуби, формирани от преобразуващото се дружество.

(5)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Едноличният търговец не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващото се дружество от прилагане на режима на слабата капитализация и/или от прилагане на правилото за ограничаване приспадането на лихви.

(6) Преобразуващото се дружество не прилага чл. 115, ал. 2 и 3.

(1)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите на прекратяване на преобразуващи се дружества новоучредените или приемащите дружества подават данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество в 30-дневен срок от датата на преобразуването. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на новоучреденото или приемащото дружество. При преобразуване чрез разделяне декларацията се подава от едно от новоучредените или приемащите дружества.

(2) Корпоративният данък за последния данъчен период се внася от новоучредените или приемащите дружества в 30-дневен срок от датата на преобразуването след приспадане на направените авансови вноски.

(3)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите на прекратяване на преобразуващо се дружество по раздел II от тази глава.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В годината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски както преди преобразуването, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването и в следващата година.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон новоучреденото дружество прави месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона въз основа на прогнозната данъчна печалба, определена от преобразуващото се дружество.

(1) При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества.

(2) При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да пренася данъчните загуби, формирани от отчуждителя.

(3) Алинея 1 не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви и/или непризнатото превишение на разходи по заеми в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация, съответно на правилото за ограничаване приспадането на лихви.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви и/или непризнатото превишение на разходи по заеми при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация, съответно на правилото за ограничаване приспадането на лихви.

(3) Алинея 1 не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.

(1) Счетоводните разходи, извършени по повод на преобразуването, не се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на приемащото или новоучреденото дружество в годината, през която е осъществено преобразуването.

(2) Когато настъпят обстоятелства, определящи, че преобразуването няма да се осъществи, разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при преобразуващите се дружества в годината на настъпване на тези обстоятелства, ако са спазени изискванията на този закон.

(1)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон всички действия на преобразуващите се дружества, извършени за сметка на новоучредените или приемащите дружества от тази дата до датата на преобразуване за данъчни цели, се смятат за извършени за данъчни цели от преобразуващите се дружества.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 1 всички счетоводни приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от новоучредените или приемащите дружества, се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Тези приходи и разходи, печалби и загуби не се признават за данъчни цели при новоучредените или приемащите дружества. Счетоводните приходи и разходи, печалби и загуби за целите на изречения първо и второ са тези, които биха били отчетени от преобразуващото се дружество, ако не е била предвидена по-ранна дата за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон.

(3) Преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, произтичащи от действията по ал. 1, се извършват от преобразуващите се дружества.

(1) При преобразуване на търговски дружества или при преустройство на кооперативни организации новоучредените или приемащите дружества/кооперативни организации са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперативни организации до размера на получените права.

(2) При прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.

(3) Получените права се оценяват по пазарни цени.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Този раздел се прилага при вливане, сливане, разделяне, отделяне, прехвърляне на обособена дейност и замяна на акции или дялове по смисъла на чл. 126 - 131, в които участват местни дружества и/или дружества от друга държава - членка на Европейския съюз.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Този раздел се прилага съответно и в случаите на преустройство на кооперативни организации, включително такива от други държави - членки на Европейския съюз, когато са налице условията, посочени в него.

(1) Вливане е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

1. 1. всички активи и пасиви на едно или повече преобразуващи се дружества преминават към съществуващо приемащо дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;
2. 2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от приемащото дружество.

(2) Вливане е и всяко преобразуване, при което всички активи и пасиви на преобразуващо се дружество преминават към приемащо дружество, притежаващо всички акции или дялове на преобразуващото се дружество, и преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.

(1) В случаите на вливане, сливане, разделяне, отделяне и замяна на акции или дялове за постигане на еквивалентно съотношение на замяна могат да се направят парични плащания на акционерите или съдружниците в преобразуващите се или придобити дружества в размер до 10 на сто от номиналната стойност на издадените акции или дялове в резултат на преобразуването.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите на вливане, разделяне и отделяне може да не се издават акции или дялове, когато това е допустимо от Търговския закон.

(1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 1 в резултат на преобразуването не се признават за данъчни цели.

(2) Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по чл. 139, т. 1, възникнали преди преобразуването, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и се смятат за възникнали при получаващите дружества.

(3) Когато актив или пасив е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество на стойност, различна от стойността му преди преобразуването, разликата между двете стойности формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика по ал. 2.

(4)(Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Резервът от последваща оценка (преоценъчният резерв) за активи по чл. 139, т. 1, които не са данъчни амортизируеми активи, се прехвърля от преобразуващото се дружество и се смята за възникнал при получаващото дружество. Преобразуващото се дружество не прилага чл. 45. Когато прехвърленият резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) по изречение първо не е отчетен счетоводно при получаващото дружество, в годината на отписване на съответния актив, с който е свързан резервът, се увеличава счетоводният финансов резултат с размера на резерва, когато резервът е положителна величина, съответно се намалява счетоводният финансов резултат, когато резервът е отрицателна величина.

(5)(Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Придобитите данъчни амортизируеми активи по чл. 139, т. 1 се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество по стойности, равни на стойностите им в данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към момента на преобразуването. Копие от данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към момента на преобразуването се предава на органа по приходите заедно с копието от справката по ал. 6.

(6)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При преобразуването за всеки актив или пасив по чл. 139, т. 1 се изготвя справка по реда на чл. 141.

(7)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато в резултат на преобразуването получаващото дружество признае съгласно счетоводното законодателство активи или пасиви, които не са били признати при преобразуващото се дружество, счетоводно отчетените приходи и разходи след преобразуването по повод на тези активи и пасиви не се признават за данъчни цели. Когато активите по изречение първо са амортизируеми за счетоводни цели, същите не се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество и за тях не се начисляват данъчни амортизации. Възникналата счетоводна печалба при получаващото дружество в резултат на преобразуването, съответно счетоводно признатите приходи по повод на възникнала отрицателна репутация, не се признават за данъчни цели.

(8)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато актив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този актив се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването. Когато пасив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този пасив се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването. Данъчните временни разлики, възникнали преди преобразуването, които са свързани с актив или пасив по изречение първо или второ, се признават при получаващото дружество през годината на преобразуването по общия ред на закона.

(9)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 3, 6 и 8 не се прилагат за:

1. 1. данъчни амортизируеми активи;
2. 2. активи и пасиви по отсрочени данъци;
3. 3. репутацията, когато отчетените във връзка с нея счетоводни приходи и разходи не се признават за данъчни цели;
4. 4. суми, които за преобразуващото се дружество са активи, а за получаващото дружество - пасиви;
5. 5. суми, които за преобразуващото се дружество са пасиви, а за получаващото дружество - активи;
6. 6. акции или дялове на получаващото дружество, притежавани от преобразуващото се дружество;
7. 7. изкупени собствени акции от преобразуващото се дружество;
8. 8. записан, но невнесен капитал на преобразуващото се дружество;
9. 9. активи и пасиви по чл. 139, т. 2.

(10)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 4 не се прилага за създадения резерв от последващи оценки на финансови активи и пасиви на финансовите институции, когато счетоводният финансов резултат е бил преобразуван по реда на чл. 97 с печалбите и загубите от тези последващи оценки. Този резерв не се посочва в справките по чл. 141.

(1) Справката по чл. 140, ал. 6, изготвена от преобразуващите се дружества, съдържа следната информация за всеки актив и пасив към датата на преобразуването:

1. 1. вид и наименование;
2. 2. счетоводна стойност;
3. 3. данъчна временна разлика;
4. 4.(нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв).

(2) Копие от изготвената справка по ал. 1 се предава на получаващите дружества и на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на преобразуването.

(3) В случаите по чл. 140, ал. 3 се изготвя нова справка от получаващите дружества и копие от нея се предава на органа по приходите заедно с годишната данъчна декларация. Справката съдържа за всеки актив и пасив следната информация:

1. 1. вид и наименование;
2. 2. счетоводна стойност;
3. 3. данъчна временна разлика преди преобразуването;
4. 4. данъчна временна разлика след преобразуването, определена по реда на чл. 140, ал. 3;
5. 5.(нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв).

(4) Когато след подаване на справката по ал. 3 в резултат на преобразуването се извършат корекции съгласно счетоводното законодателство в стойностите на активите и пасивите, получаващото дружество изготвя коригираща справка. Коригиращата справка се предава на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на настъпване на обстоятелствата, налагащи корекцията.

(5) В справките по ал. 1 и 3 се посочват данни, които идентифицират преобразуващите се и получаващите дружества, както и датата на преобразуването и съдебното решение за вписването му.

(6)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Копията от справките по този член и от данъчния амортизационен план по чл. 140, ал. 5 се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на получаващите дружества на магнитен или оптичен носител, или по електронен път.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 2, свързани с място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейския съюз, не се признават за данъчни цели.

(2) Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по ал. 1, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.

(3) За данъчни цели наличните към момента на преобразуването активи и пасиви по чл. 139, т. 2, извън случаите по ал. 1, се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.

(4) В случаите по ал. 3 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

(1) Активите и пасивите по чл. 139, т. 3 се оценяват за данъчни цели при получаващите дружества по стойността им, определена съгласно националното счетоводно законодателство.

(2) Данъчните амортизируеми активи по чл. 139, т. 3 се завеждат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона.

(1) При преобразуване по този раздел получаващите дружества нямат право да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1 не се прилага в случаите на вливане или сливане по този раздел, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава - членка на Европейския съюз, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Непренесените данъчни загуби към момента на преобразуването, формирани от място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейския съюз, не се приспадат.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с пренесените данъчни загуби към момента на преобразуването, формирани от място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейския съюз, които не са били приспаднати от печалбите на мястото на стопанска дейност.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При преобразуване по този раздел получаващите дружества нямат право да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви и/или непризнатото превишение на разходи по заеми в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация, съответно на правилото за ограничаване приспадането на лихви.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1 не се прилага в случаите на вливане или сливане по този раздел, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава - членка на Европейския съюз, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В годината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски както преди преобразуването, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването и в следващата година.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по чл. 144, ал. 2 получаващите дружества правят месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона въз основа на нетните приходи от продажби на преобразуващите се дружества.

(1) Когато получаващо дружество притежава дял в капитала на преобразуващо се дружество, счетоводните печалби или загуби във връзка с отписването на дела в капитала не се признават за данъчни цели.

(2) Доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък, удържан при източника по реда на част трета.

(1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при акционери или съдружници в преобразуващи се или придобити дружества в резултат на придобиване на акции или дялове от получаващи или придобиващи дружества не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка.

(2) Данъчните временни разлики, възникнали при акционерите или съдружниците преди преобразуването, които са свързани с отписаните акции или дялове в преобразуващите се или придобитите дружества, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването.

(3) Данъчните временни разлики по ал. 1 и 2 се смятат за възникнали по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признават за данъчни цели по общия ред на закона.

(4) Доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица, които са акционери или съдружници в местни преобразуващи се или придобити дружества, от придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване се облагат или освобождават от данък при източника по общия ред на закона към датата на преобразуването.

(5) Данъкът при източника по ал. 4 се дължи от акционера или съдружника при разпореждане под каквато и да е форма с новопридобитите акции или дялове и се внася в срок до 60 дни от разпореждането.

(6)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Чуждестранните юридически лица по ал. 4, 5 и 8 подават до 31 януари на съответната година в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София, декларация, с която удостоверяват, че не са се разпоредили с новопридобитите в резултат на преобразуването акции или дялове. Лицата подават декларацията по изречение първо ежегодно до годината на разпореждане с новопридобитите акции или дялове.

(7) При неподаване на декларацията по ал. 6 в срок, освен следващото се административно наказание, за целите на този закон се смята и че чуждестранното юридическо лице се е разпоредило с новопридобитите акции или дялове.

(8)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не е налице реализиране на доход от чуждестранно юридическо лице при придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване чрез отделяне, с изключение на отделяне, при което се обезсилват акции на преобразуващото се дружество. За целите на определяне на данъка при източника при последващо разпореждане с акциите или дяловете по изречение първо документално доказаната им цена на придобиване е нула.

(1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при преобразуващо се дружество в резултат на прехвърляне на обособена дейност не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка.

(2) Данъчната временна разлика по ал. 1 се смята за възникнала по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признава за данъчни цели по общия ред на закона.

(3) Когато акциите или дяловете по ал. 1 са държани от преобразуващото се дружество непрекъснато за срок не по-кратък от 5 години, данъчната временна разлика по ал. 1 не се признава за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.

(1) За данъчни цели при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение при условията на чл. 152, т. 1:

1. 1. всички действия, извършени от това дружество за текущия и предходните периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от мястото на стопанска дейност;
2. 2. дружеството не се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на операцията;
3. 3. мястото на стопанска дейност се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от дружеството в годината на операцията, се смята за извършена от мястото на стопанска дейност;
4. 4. мястото на стопанска дейност има право да пренася непренесените данъчни загуби, формирани от дружеството по общия ред.

(2) За данъчни цели при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение при условията на чл. 152, т. 2:

1. 1. всички действия, извършени от мястото на стопанска дейност за текущия и предходните периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от дружеството;
2. 2. мястото на стопанска дейност не се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на операцията;
3. 3. дружеството се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от мястото на стопанска дейност в годината на операцията, се смята за извършена от дружеството;
4. 4. дружеството има право да пренася непренесените данъчни загуби, формирани от мястото на стопанска дейност, по общия ред.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Данъчно задълженото лице прилага чл. 155а - 155д и чл. 157 в случаите, когато Република България губи правото за облагане на резултата от последващо разпореждане с трансферирани активи/дейност при:

1. 1. трансфер на активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната;
2. 2. трансфер на активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена извън страната;
3. 3. трансфер на активи/дейност при промяна на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели от Република България към друга юрисдикция; тази точка не се прилага по отношение на активите, които продължават да са ефективно свързани с място на стопанска дейност в страната;
4. 4. трансфер на дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната, към друга юрисдикция.

(1) В случаите на трансфер на активи по чл. 155, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се:

1. 1. увеличава с положителната разлика между пазарната цена и стойността за данъчни цели на трансферирания актив към момента на трансфера;
2. 2. намалява с отрицателната разлика между пазарната цена и стойността за данъчни цели на трансферирания актив към момента на трансфера.

(2) Стойност за данъчни цели на трансфериран актив е:

1. 1. за данъчните амортизируеми активи - данъчната стойност на актива към момента на трансфера;
2. 2. за активи, които не са данъчни амортизируеми активи - счетоводната стойност на актива към момента на трансфера: а) намалена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с актива, в случаите, когато с нея би се увеличил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице се беше разпоредило с актива, съответно увеличена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с актива, в случаите, когато с нея би се намалил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице се беше разпоредило с актива, и б) намалена със сумата на резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв) за актива, когато резервът е положителна величина, съответно увеличена със сумата на резерва, когато резервът е отрицателна величина; тази буква не се прилага за резерва от последващи оценки на финансови активи на финансовите институции, когато счетоводният финансов резултат е бил преобразуван по реда на чл. 97 с печалбите и загубите от тези последващи оценки.

(3) В случаите, когато в резултат на трансфера трансферираният актив се отписва: 1. с данъчната временна разлика, свързана с трансферирания актив и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели), и 2. не се прилагат чл. 45 и чл. 66, ал. 1 и 2 по отношение на трансферирания актив.

(4) В случаите, когато в резултат на трансфера трансферираният актив не се отписва, към момента на трансфера се извършат следните корекции:

1. 1. за данъчните амортизируеми активи - извършва се корекция в начислената данъчна амортизация за актива, така че след корекцията данъчната стойност на актива да е равна на пазарната му цена към момента на трансфера; в случай че начислената данъчна амортизация за актива е недостатъчна за постигане на равенството по предходното изречение, с размера на недостига се коригира и данъчната амортизируема стойност на актива; когато активът не е наличен в данъчния амортизационен план, данъчно задълженото лице завежда актива в данъчния амортизационен план с данъчна амортизируема стойност, равна на пазарната му цена към момента на трансфера;
2. 2. за активи, които не са данъчни амортизируеми активи - разликата между пазарната цена на трансферирания актив и стойността му за данъчни цели към момента на трансфера формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера.

(1) В случаите на трансфер на дейност по чл. 155, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се:

1. 1. увеличава с положителната разлика между пазарната цена на трансферираната дейност и стойността за данъчни цели на трансферираните активи, намалена със стойността за данъчни цели на трансферираните пасиви към момента на трансфера;
2. 2. намалява с отрицателната разлика между пазарната цена на трансферираната дейност и стойността за данъчни цели на трансферираните активи, намалена със стойността за данъчни цели на трансферираните пасиви към момента на трансфера.

(2) Стойност за данъчни цели на трансфериран актив е стойността, определена по реда на чл. 155а, ал. 2.

(3) Стойност за данъчни цели на трансфериран пасив е счетоводната стойност на пасива към момента на трансфера, намалена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с пасива, в случаите, когато с нея би се намалил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице беше погасило пасива, съответно увеличена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с пасива, в случаите, когато с нея би се увеличил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице беше погасило пасива.

(4) В случаите, когато в резултат на трансфера трансфериран актив/пасив се отписва: 1. с данъчната временна разлика, свързана с трансферирания актив/пасив и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели), и 2. не се прилагат чл. 45 и чл. 66, ал. 1 и 2 по отношение на трансферирания актив.

(5) В случаите, когато в резултат на трансфера трансфериран актив/пасив не се отписва, към момента на трансфера се извършват следните корекции:

1. 1. за данъчните амортизируеми активи - корекцията се извършва по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 1;
2. 2. за активи, които не са данъчни амортизируеми активи - корекцията се извършва по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 2;
3. 3. за пасиви - разликата между пазарната цена на трансферирания пасив и стойността му за данъчни цели към момента на трансфера формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с пасива и възникнала преди трансфера.

(1) Член 155 не се прилага, когато трансферът на активи е за срок, не по-дълъг от 12 месеца, и при условие че трансферът: 1. е свързан със сделки за финансиране на ценни книжа, или 2. е свързан с активи, предоставени като обезпечение, или 3. се извършва с цел изпълнение на пруденциални капиталови изисквания или управление на ликвидността.

(2) В случай че активите по ал. 1 не се трансферират обратно в Република България в рамките на 12 месеца от момента на трансфера, разпоредбите на чл. 155 и глава дванадесета се прилагат съответно.

(1) Данъчно задълженото лице може да разсрочи внасянето на частта от корпоративния данък, дължима в резултат на трансфер с инцидентен или нерегулярен характер на активи/дейност по чл. 155, но не повече от дължимия корпоративен данък за съответния данъчен период, когато:

1. 1. трансферира активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. 2. трансферира активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
3. 3. трансферира активи/дейност при промяна на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, от Република България към държава - членка на Европейския съюз, или към друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
4. 4. трансферира дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната, към държава - членка на Европейския съюз, или към друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(2) Алинея 1 се прилага за други държави, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, само при наличието на сключено и влязло в сила с Република България или с Европейския съюз споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойно на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (ОВ, L 84/1 от 31 март 2010 г.), наричана по-нататък "Директива 2010/24/ЕС".

(3) Частта от корпоративния данък, дължима в резултат на трансфер на активи/дейност по ал. 1, се определя, като сборът от превишението на увеличенията над намаленията по чл. 155а, ал. 1 и превишението на увеличенията над намаленията по чл. 155б, ал. 1 за трансферираните активи/дейности през годината, за които е приложено разсрочване, се умножи по данъчната ставка.

(4) Разсрочената сума за внасяне по ал. 1 се разпределя между трансферираните активи/дейности по следната формула: А е частта от разсрочената сума за внасяне по ал. 1, разпределена за съответния трансфериран актив/дейност; Б е разсрочената сума за внасяне по ал. 1; В е положителната разлика по чл. 155а, ал. 1, т. 1 за съответния трансфериран актив, съответно положителната разлика по чл. 155б, ал. 1, т. 1 за съответната трансферирана дейност; Г е сборът от положителните разлики по чл. 155а, ал. 1, т. 1 и положителните разлики по чл. 155б, ал. 1, т. 1 за всички трансферирани активи/дейности през годината, за които е приложено разсрочване.

(5) Разсрочената сума за внасяне по ал. 4, разпределена за всеки трансфериран актив/дейност, се внася на пет равни годишни вноски. Първата вноска се внася в срока за внасяне на корпоративния данък за годината на трансфера. Останалите вноски се внасят през следващите 4 последователни години в срока за внасяне на корпоративния данък за съответната година. За вноските по предходното изречение данъчно задълженото лице дължи лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(6) Данъчно задълженото лице упражнява правото на разсрочване по ал. 1 с годишната данъчна декларация за годината на настъпване на обстоятелството по ал. 1, като в нея декларира наличието на това обстоятелство. При поискване от орган по приходите лицето е длъжно да представи доказателства за наличие на обстоятелството.

(7) Разсрочената сума за внасяне по ал. 4, разпределена за съответния актив/дейност, която не е станала изискуема, става незабавно изискуема при настъпване на едно от следните обстоятелства:

1. 1. лицето продаде или се разпореди по друг начин с трансфериран актив/дейност;
2. 2. лицето извърши последващ трансфер към държава извън Европейския съюз на трансфериран актив;
3. 3. извършена е последваща промяна на юрисдикцията, на която лицето е местно лице за данъчни цели, или последващ трансфер на дейността към държава извън Европейския съюз;
4. 4. лицето е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
5. 5. лицето не внесе дължима вноска в рамките на 12 месеца от изтичането на срока за внасяне по ал. 4 за съответната вноска.

(8) Алинея 7, т. 2 и 3 не се прилагат, когато последващият трансфер или последващата промяна е към държави, които са държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и които имат сключено и влязло в сила с Република България или с Европейския съюз споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойна на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС.

(9) При настъпване на някое от обстоятелствата по ал. 7 лицето уведомява писмено териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или мястото, където е била регистрацията му като данъчно задължено лице, в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

(10) Алинеи 1 - 9 не се прилагат по отношение на трансфериран актив/дейност, за който/която годината на трансфера по ал. 1 и годината на настъпване на обстоятелство по ал. 7 е една и съща.

(1) При трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, данъчната амортизируема стойност, с която активът се завежда в данъчния амортизационен план, е пазарната му цена към момента на трансфера.

(2) При трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, в случай че същият е наличен в данъчния амортизационен план към момента на трансфера и трансферът на актива е участвал в облагане с данък в друга държава - членка на Европейския съюз, в съответствие с чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ, L 193/1 от 19 юли 2016 г.), наричана по-нататък "Директива (ЕС) 2016/1164", данъчно задълженото лице извършва корекция в начислената данъчна амортизация за актива, така че след корекцията данъчната стойност на актива да е равна на стойността, използвана като пазарна цена при прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 в другата държава членка. В случай че начислената данъчна амортизация за актива е недостатъчна за постигане на равенството по предходното изречение, с размера на недостига се коригира и данъчната амортизируема стойност на актива.

(3) При трансфер на актив, който не е данъчен амортизируем актив, от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, и в случай че към момента на трансфера е налице разлика между пазарната цена на актива и счетоводната стойност, с която активът се признава в резултат на трансфера съгласно счетоводното законодателство в страната, разликата формира данъчна временна разлика от последваща оценка.

(4) При трансфер на актив, който не е данъчен амортизируем актив, от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, в случай че същият е признат за счетоводни цели преди трансфера съгласно счетоводното законодателство в страната и трансферът на актива е участвал в облагане с данък в друга държава - членка на Европейския съюз, в съответствие с чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/1164, разликата между пазарната цена на актива при прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 в другата държава членка и пазарната цена на актива по чл. 155а, ал. 1 към момента на предишния трансфер от страната формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера.

(5) В случаите по ал. 1 - 4, когато между цената, определена за пазарна в другата държава, и цената, определена за пазарна от орган по приходите, е налице разлика, се прилага цената, определена за пазарна от органа по приходите.

(6) Алинеи 1 и 3 се прилагат и когато в резултат на трансфера на активи възниква място на стопанска дейност в страната.

(1) В случаите на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на трансфера счетоводният финансов резултат се увеличава с превишението на пазарната цена на услугата към момента на трансфера над себестойността и, съответно се намалява с превишението на себестойността на услугата над пазарната и цена към момента на трансфера, в случаите, когато в резултат на трансфера не е отчетен счетоводен приход по пазарна стойност и: 1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена в страната, и насочени към трети лица, или 2. обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена в страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или 3. услугата е предназначена за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.

(2) Когато в резултат на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, който не попада в случаите по ал. 1, т. 1 - 3, е отписан актив, с данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели).

(3) В случаите на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена извън страната, към друга част на предприятието, разположена в страната, когато е налице разлика между пазарната цена на услугата към момента на трансфера и отчетения разход или този, който ще бъде отчетен във връзка с услугата, с тази разлика се:

1. 1. намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е положителна величина;
2. 2. увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е отрицателна величина.

(4) Алинея 3 се прилага в случаите, когато: 1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, и насочени към трети лица, или 2. обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или 3. услугата е предназначена за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.

(5) При трансфер на услуга от част на предприятието, разположена извън страната, към друга част на предприятието, разположена в страната, извън случаите, посочени в ал. 4, когато е налице разлика между сумата на отчетения разход или този, който ще бъде отчетен във връзка с услугата, и себестойността на услугата, с тази разлика се:

1. 1. увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е положителна величина;
2. 2. намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е отрицателна величина.

(6) Когато трансферираната услуга по ал. 3 и 5 е капитализирана в стойността на данъчен амортизируем актив, преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на ал. 3 и 5 се извършва при определяне на данъчния финансов резултат за годината на трансфера.

(7) Алинеи 1 - 6 се прилагат и в случаите на други трансфери, извършени между части на едно предприятие, разположени в страната и съответно извън страната, които не са трансфери на активи/дейност по чл. 155 или трансфери на услуги.

(1) В случай че в резултат на трансфер по чл. 155а и 155б са отчетени счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби, същите не се признават за данъчни цели.

(2) В случай че в резултат на трансфер, който не е трансфер по чл. 155а и 155б от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, са отчетени счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби, същите не се признават за данъчни цели, когато: 1. счетоводният финансов резултат е преобразуван по реда на чл. 156, ал. 1, или 2. не са изпълнени условията на чл. 156, ал. 1, т. 1 - 3.

(3) Алинея 2, т. 2 не се прилага за счетоводни разходи, отчетени от данъчно задължено лице в резултат на трансфер от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., предишен текст на чл. 158 - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност за периода до заличаването му данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред на този закон и при спазване изискванията на тази глава.

(2)(Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) По отношение на данъчните декларации, подавани по реда на тази глава, се прилага чл. 92, ал. 4, когато през данъчния период не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването.

(3) Последният данъчен период на място на стопанска дейност на чуждестранно лице обхваща времето от 1 януари на годината, в която е прекратена дейността му, до датата на прекратяването и.

(4)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Последният данъчен период на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено прекратяването, до датата на прекратяването.

(5)(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице се облага с корпоративен данък за данъчната печалба, реализирана през последния данъчен период по общия ред на закона. Дължимият корпоративен данък е окончателен.

(7)(Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Представляващият данъчно задълженото лице през последния данъчен период - ликвидатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, декларира и внася удържания от имуществото на данъчно задълженото лице дължим данък за този данъчен период.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се подава в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 3, се подава в 30-дневен срок от датата на прекратяване на дейността.

(4)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 4, се подава в 30-дневен срок от датата на прекратяването.

(5)(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато датата на заличаването при ликвидацията или несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност, или прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди изтичането на срока за подаване на годишната данъчна декларация за предходната година и същата не е подадена, тя се подава в сроковете по ал. 1, 3 и 4, когато те изтичат преди този срок.

(1) Дължимият корпоративен данък за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, 3 и 4, се внася в сроковете за декларирането му.

(2) Когато датата на заличаването при ликвидацията или при несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност, или прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди изтичането на срока за внасяне на годишния корпоративен данък за предходната година и същият не е внесен, той се внася в срока по ал. 1, когато той изтича преди този срок. В този случай по отношение на корпоративния данък за предходната година се прилага чл. 161, ал. 7.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разпределените като ликвидационен дял или дивидент активи към момента на разпределението за данъчни цели се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на ликвидационния дял или дивидента. Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

(3)(Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на ликвидационния дял или дивидента под формата на активи, не се признават за данъчни цели.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) По реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.

(2)(Нова - ДВ, бр. 99 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Не са налице задължения по ал. 1, когато към 31 декември на съответната година същите не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.

(3)(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 99 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Изпълнението на изискването по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Преотстъпеният корпоративен данък по реда на тази глава се отчита в собствения капитал.

(1) Частта от неразпределяемите приходи или разходи, съответстваща на дейностите, за които се ползва преотстъпването на корпоративния данък, се определя, като общият размер на неразпределяемите приходи или разходи се умножи по съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите, за които се ползва преотстъпването, и всички нетни приходи от продажби.

(2) Неразпределяемите суми, с които се преобразува счетоводният финансов резултат, когато не могат да се отнесат само към определена дейност и са свързани с осъществяването на дейност, за която се ползва преотстъпване, се разпределят за дейността, за която се преотстъпва корпоративният данък, като определянето на данъчния финансов резултат за тази дейност се извършва на базата на съотношението по ал. 1.

(1) Данъчно задължено лице, на което е преотстъпен корпоративен данък в минала година, има право на преотстъпване и за допълнително установения недеклариран корпоративен данък за съответната минала година, при условие че изпълни всички изисквания, предвидени в тази глава за съответното преотстъпване на корпоративен данък.

(2) Срокът за изпълнението на тези изисквания започва да тече от датата на установяване на допълнителния корпоративен данък.

(3)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Алинея 2 не се прилага за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) Правото на преотстъпване по реда на тази глава се преустановява при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон и при преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.

(2) Алинея 1 се прилага и при преустройство на кооперативни организации.

(3)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Правото на преотстъпване по чл. 184 във връзка с чл. 189 се преустановява и в случаите, в които не са изпълнени всички условия на тази глава за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Когато не са изпълнени изискванията на тази глава за използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи в пълния му размер по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато в случаите на преобразуване приемащите или новоучредените дружества изпълнят задълженията на преобразуващите се дружества при спазване на условията и реда на тази глава, отнасящи се до преобразуващите се дружества. В случаите по изречение първо приемащите или новоучредените дружества са солидарно отговорни за преотстъпения корпоративен данък на преобразуващите се дружества.

(3) Алинея 2 се прилага и при преустройство на кооперативни организации.

(4)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Правото на преотстъпване по чл. 184 във връзка с чл. 189 не възниква в случаите, в които не са изпълнени всички условия на тази глава за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.

(5)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато неизпълнението на условията за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, възникне през периода за извършване на съответната първоначална инвестиция, преотстъпеният корпоративен данък по това облекчение се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.

(6)(Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) В случаите на данъчно облекчение, представляващо минимална помощ или държавна помощ за земеделски стопани, корпоративният данък по ал. 1 се дължи по общия ред на закона в следните размери:

1. 1. за данъчно облекчение, представляващо минимална помощ - в размера на превишението на преотстъпения данък над инвестицията по чл. 188, ал. 3;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани - в размера на превишението на преотстъпения данък над 65 на сто от настоящата стойност на активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване.

(7)(Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато с преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 във връзка с чл. 188 ще бъде превишен таванът, определен в чл. 188, ал. 1, правото на преотстъпване не възниква за никоя част от този корпоративен данък.

(1) Данъчно задължено лице има право да намали счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, когато е наело лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 последователни месеца и към момента на наемането му то е: 1. регистрирано като безработно за повече от една година, или 2. регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или 3. безработно лице с намалена работоспособност.

(2) Намалението се извършва с изплатените суми за трудово възнаграждение и внесените за сметка на работодателя вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за първите 12 месеца от наемането. Намалението се извършва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период.

(3)(Доп. - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) Намаление не се извършва за сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта и по реда на чл. 22д от Закона за насърчаване на инвестициите.

(1) Признават се за данъчни цели счетоводните разходи за учредена и предоставена стипендия на ученик, придобиващ средно образование, или на студент в училище в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, за период не по-малко от 12 и не повече от 24 месеца и към момента на предоставянето на стипендията са изпълнени следните условия:

1. 1. стипендиантът е ученик в последните два класа от придобиване на средно образование или студент в последните две години от придобиване на образователна степен "бакалавър" или "магистър" и не е навършил 25-годишна възраст;
2. 2. професията на стипендианта намира приложение в дейността на данъчно задълженото лице;
3. 3. данъчно задълженото лице се е задължило с договора за предоставяне на стипендията да приеме стипендианта на работа за период не по-малък от общия брой на месеците, за които се предоставя стипендията.

(2) Данъчно задълженото лице може да учреди и предостави по реда на ал. 1 стипендия на един или повече ученици или студенти.

(3) В случай че данъчно задълженото лице не приеме стипендианта на работа в срок до края на календарната година, следваща годината на завършване на обучението, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на настъпване на това обстоятелство счетоводният финансов резултат се увеличава с размера на предоставената стипендия.

(4) В случай че данъчно задълженото лице приеме стипендианта на работа за част от периода по ал. 1, т. 3, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на прекратяване на правоотношението счетоводният финансов резултат се увеличава с частта от предоставената стипендия, пропорционална на неизпълненото задължение по ал. 1, т. 3.

(5) В случаите, когато стипендиантът откаже да започне работа в срок до края на календарната година, следваща годината на завършване на обучението, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на настъпване на това обстоятелство счетоводният финансов резултат се увеличава със:

1. 1. целия размер на предоставената стипендия, когато не е договорено обезщетение в полза на данъчно задълженото лице по предоставената стипендия;
2. 2. разликата между предоставената стипендия и договореното обезщетение, когато обезщетението е договорено в размер, по-малък от предоставената стипендия.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Корпоративният данък се преотстъпва изцяло на юридическите лица - специализирани предприятия или кооперации по смисъла на Закона за хората с увреждания, които към 31 декември на съответната година са членове на национално представителните организации на и за хора с увреждания и в които най-малко: 1. двадесет на сто от общия брой на персонала са незрящи и слабо виждащи хора, или 2. тридесет на сто от общия брой на персонала са хора с увреден слух, или 3. петдесет на сто от общия брой на персонала са хора с други увреждания.

(2) Корпоративният данък на юридическите лица по ал. 1 се преотстъпва пропорционално на броя на хората с увреждания или трудоустроените лица към общия брой на персонала, когато не са изпълнени изискванията по ал. 1 за броя на наетите лица.

(3)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се разходва изцяло за интеграция на хората с увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината, за която се ползва преотстъпването. Планирането, разходването и отчитането на средствата се извършват с правила на националните представителни организации на и за хора с увреждания съгласувано с министъра на труда и социалната политика.

(1) Корпоративният данък се преотстъпва в размер 50 на сто на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.

(2) Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в основната дейност в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

(1)(Предишен текст на чл. 182, изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не се прилага по отношение на данъчно задължени лица, които:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) извършват дейност в секторите транспорт, лигнитни въглища, въглища, стоманодобив, енергетика, широколентови мрежи, рибарство и аквакултури, първично производство, преработка и предлагане на пазара на селскостопански продукти, посочени в приложение I на Договора за функционирането на Европейския съюз, за съответната дейност, или;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) са в производство по ликвидация или в производство по оздравяване, или 3. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) се определят като предприятия в затруднено положение, или 4. (нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) самостоятелно или на равнище група закриват същата или подобна производствена дейност в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или са извършили преместване в производствения обект, в който трябва да се осъществи подпомаганата първоначална инвестиция две години преди датата на подаване на формуляр за кандидатстване за помощ или ако към момента на неговото подаване не се ангажират да не затворят или да не извършат такова преместване в срок от две години, след като приключи първоначалната инвестиция, за която ще се преотстъпва корпоративен данък.

(2)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2024 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на:

1. 1. данъчно задължени лица с дейност в първичното производство на продукти от риболов и аквакултури;
2. 2. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури;
3. 3. данъчно задължени лица, които извършват дейност в областта на първичното производство на селскостопански продукти;
4. 4. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в преработката на селскостопански продукти и търговията с тях;
5. 5. инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.

(3)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне някое от условията по ал. 1 през периода на извършване на съответната първоначална инвестиция.

(4)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне условие по ал. 2 през периода на инвестиране.

(5)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, не се прилага по отношение на:

1. 1. предприятия в затруднено положение;
2. 2. данъчно задължени лица, представляващи големи предприятия;
3. 3. инвестиции в напояване.

(6)(Нова - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчните облекчения, представляващи държавна помощ за регионално развитие и за земеделски стопани, не се прилагат по отношение на данъчно задължени лица, които не са изпълнили решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не са възстановили изцяло помощта.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Общините с безработица, по-висока от средната за страната, за целите на чл. 184, т. 1 се определят ежегодно със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в "Държавен вестник".

(3)(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Община, чийто административен център е център и на друга община, се включва в списъка по ал. 1 въз основа на среднопретегленото ниво на безработица в съответните общини, определено на база на броя на икономически активното население в тях.

(4)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Предложението на министъра на труда и социалната политика по ал. 1 за всяка година се предоставя на Министерството на финансите в срок до 31 януари на следващата година.

(5)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Заповедта по ал. 1 се издава в срок три работни дни от получаването на предложението на министъра на труда и социалната политика.

(1) Когато в резултат на увеличената трудова заетост общината отпадне от обхвата на общините по чл. 183, лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 във връзка с чл. 188, запазва това право през следващите 5 последователни години, считано от годината, през която районът отпадне от списъка, при спазване на останалите условия за преотстъпване.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 99 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 във връзка с чл. 189, запазва това право за проекта за първоначална инвестиция за данъчните периоди, посочени в заповедта по чл. 189, т. 1, буква "б" на Българската агенция за инвестиции, но не по-късно от 2027 г.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2024 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, е налице, когато сумата на получените минимални помощи от данъчно задълженото лице през предходните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им не превишава праг от 300 000 евро. Тези прагове се прилагат независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз. В сумата на получените минимални помощи се включват и:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2024 г.) преотстъпеният корпоративен данък на данъчно задълженото лице за предходните три години, включително корпоративният данък, който подлежи на преотстъпване за текущата година, с изключение на преотстъпения корпоративен данък, за който са изпълнени условията на чл. 189 и 189б;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2024 г.) всички помощи за предходните три години, включително текущата, предоставяни на някое от преобразуващите се дружества, които следва да се вземат предвид от данъчно задълженото лице съгласно чл. 3, параграфи 8 и 9 от Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 2023/2831 от 15 декември 2023 г.), като резултат от преобразуване на дружествата или прехвърляне на предприятие.

(2)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице е едно и също предприятие, данъчното облекчение е налице, когато сумата на получените минимални помощи общо от всички лица, формиращи едно и също предприятие, заедно със сумата на помощта по този член през предходните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им, не превишава съответния праг по ал. 1.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Преотстъпеният данък по чл. 184 трябва да се инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът.

(4)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато с определения за преотстъпване данък за годината ще се превиши съответният праг по ал. 1 и 2, данъчно задълженото лице, в т.ч. данъчно задължените лица, които са едно и също предприятие, не могат да ползват преотстъпване за целия размер на данъка, определен за преотстъпване.

(5)(Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Преотстъпеният данък, инвестиран в активите по ал. 3, се натрупва:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2024 г.) с друга минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) 2023/2832 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (ОВ, L 2023/2832 от 15 декември 2023 г.);
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2024 г.) до прага, определен в ал. 1 и 2, с друга минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор (ОВ, L 352/9 от 24 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 717/2014 на Комисията от 27 юни 2014 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в сектора на рибарството и аквакултурите (ОВ, L 190/45 от 28 юни 2014 г.);
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2024 г.) до максимално допустимия интензитет или размер на съответната държавна помощ, определен с решение на Европейската комисия за одобряване на съответната помощ и/или с оценката по чл. 28, ал. 1 от Закона за държавните помощи за тези активи.

(6)(Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчно задълженото лице декларира в годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2024 г.) размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за предходните три години, включително текущата;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2024 г.) размера на всички предходни помощи за предходните три години, включително текущата, предоставяни на някое от преобразуващите се дружества, които следва да се вземат предвид от данъчно задълженото лице съгласно чл. 3, параграфи 8 и 9 от Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, като резултат от преобразуване на дружествата или прехвърляне на предприятие.

(7)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите, когато данъчно задълженото лице е едно и също предприятие, се декларират и:

1. 1. всички данъчно задължени лица, които са едно и също предприятие;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2024 г.) размерът на получените минимални помощи от лицата по т. 1, независимо от тяхната форма и източник, за предходните три години, включително текущата.

(8)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите по ал. 7, т. 2 размерът на получените минимални помощи се декларира от първото подало годишна данъчна декларация данъчно задължено лице за съответната година. Декларираният размер ползва всички данъчно задължени лица, които са едно и също предприятие.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

(2) Корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. 1.(доп. - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;
2. 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
3. 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации;
4. 4.(изм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) преотстъпеният данък не трябва да превишава 65 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване;
5. 5.(нова - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) настоящата стойност на всички активи по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта, не може да превишава праг от 600 000 евро; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване;
6. 6.(нова - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) определеният в т. 5 праг не може да се заобикаля чрез изкуствено разделяне на активите по т. 1;
7. 7.(нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.)
8. 8.(нова - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) активите по т. 1 не заместват съществуващи активи;
9. 9.(нова - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г., предишна т. 6 - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) за активите по т. 1 земеделският стопанин не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; б) (изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор; в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.

(1) Данъчно задължено лице не може да ползва повече от едно данъчно облекчение по този раздел през една и съща година.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Активите, в които е инвестиран преотстъпен данък съгласно чл. 188, ал. 3, се изключват от обхвата на първоначална инвестиция.

(1) С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:

1. 1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
2. 2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.

(2) Данъкът по ал. 1 е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на:

1. 1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
2. 2. договорен фонд;
3. 3.(нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната и доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъкът по ал. 1 се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато платецът на дохода не е данъчно задължено лице по чл. 2 и за доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, данъкът се удържа от получателя на дохода.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност в страната начислява посочените доходи на други части на предприятието си, разположени извън страната, в следните случаи: 1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, и насочени към трети лица, или 2. обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или 3. предметът на трансфера е предназначен за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.

(5) Авансовите плащания във връзка с доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък при източника.

(6)(Нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) С данък при източника не се облагат:

1. 1.(доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 113 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице, държавата и общините и допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж в страната или в държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. 2. доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице - емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) емитентът е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; б) емитентът е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице; в) (доп. - ДВ, бр. 113 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж в страната или в държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
3. 3.(нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения при условията на ал. 7 - 12;
4. 4.(нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) доходите от лихви по заем, по който не се издават облигации и по който държавата или общините са заемополучател.

(7)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения не се облагат с данък при източника, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. 1. притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;
2. 2. местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

(8)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения може да не се облагат с данък при източника и преди да е изтекъл срокът по ал. 12, т. 2, при условие че към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала не е прекъснато.

(9)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите по ал. 8, когато притежаването на изискуемия минимум от капитала е прекъснато преди изтичането на минималния двегодишен срок, за освободените по ал. 8 доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения се дължи данък при източника, като се прилага данъчната ставка в размер 10 на сто. За дължимия данък при източника се дължи лихва за просрочие за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му.

(10)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато неподлежащ на облагане доход от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е обложен, притежателят на дохода има право да поиска възстановяване на данъка. Възстановяването се извършва по реда и в сроковете на Данъчно осигурителния процесуален кодекс, но не по-късно от една година от подаване на искането за възстановяване.

(11)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинеи 7, 8, 9 и 10 не се прилагат за:

1. 1. доходи, които представляват разпределение на печалба или възстановяване на капитал;
2. 2. доходи от вземания за дълг, които дават право на участие в печалбите на длъжника;
3. 3. доходи от вземания за дълг, които дават право на кредитора да замени своето право на лихва за право на участие в печалбите на длъжника;
4. 4. доходи от вземания за дълг, при които няма клауза за връщане на главницата или връщането е след повече от 50 години от датата на емитирането на дълга;
5. 5. доходи, представляващи непризнати за данъчни цели разходи на място на стопанска дейност в Република България, с изключение на тези по чл. 43;
6. 6. доходи, начислени от чуждестранно юридическо лице от държава, която не е държава - членка на Европейския съюз, чрез място на стопанска дейност в Република България;
7. 7. доходи от сделки, на които основният мотив или един от основните мотиви е отклонение или избягване от данъчно облагане.

(12)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) За целите на ал. 7 - 11:

1. 1. чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени следните условия: а) правната форма на чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение № 5; б) чуждестранното юридическо лице е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз; в) чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци;
2. 2. едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода: а) първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице; б) второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице; в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице;
3. 3. чуждестранно юридическо лице е притежател на дохода, когато получава този доход в своя полза, а не като посредник или агент на друго лице;
4. 4. място на стопанска дейност е притежател на дохода, когато едновременно са изпълнени следните условия: а) вземането за дълг, правото или използването на информация, по отношение на които възникват лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, са ефективно свързани с това място на стопанска дейност; б) лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения представляват доход, по отношение на който мястото на стопанска дейност се облага в държавата - членка на Европейския съюз, в която се намира, с някой от данъците, посочени в приложение № 6, или в Белгия - с "impot des non-residents/belasting der niet-verblijfhouders", или в Испания - с "Impuesto sobre la Renta de no Residentes", или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци.

(1) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите по чл. 195, ал. 1, е брутният размер на тези доходи, с изключение на случаите по ал. 3 и 4.

(2) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от лихви на чуждестранни юридически лица по договори за финансов лизинг в случаите, когато в договора не е определен размерът и, се определя на базата на пазарната лихва.

(3) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица от разпоредителни действия с финансови активи, е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване.

(4) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранните лица от разпореждане с недвижимо имущество, е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на недвижимото имущество.

(5) Продажната цена за целите на ал. 3 и 4 представлява насрещната престация по сделката, включително възнаграждението, различно от пари, което се оценява по пазарни цени към датата на начисляване на дохода.

(6) При прекратяване на договор за финансов лизинг преди изтичане на срока му и без да се прехвърли правото на собственост върху съответните активи - предмет на договора, неподлежащите на връщане лизингови вноски се смятат за доход от ползване на имущество, придобит от чуждестранното юридическо лице към момента на прекратяването. Внесеният данък при източника за дохода от лихви до момента на прекратяване на лизинговия договор се приспада от дължимия данък при източника за дохода от ползване на имуществото.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 194 е 5 на сто.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 195 е 10 на сто.

(1) Лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.

(2) Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София.

(3)(Доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода в срока по ал. 1.

(4) По искане на заинтересованото лице за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е подадена или подлежи на подаване декларацията по ал. 1.

(5)(Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) С декларацията по ал. 1 лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 195, или получателите на доходите в случаите по ал. 3 предоставят информация за доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2, 6 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за целите на автоматичния обмен. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията, подавана за четвъртото тримесечие на съответната година, като при преобразуване информацията се изготвя и предоставя от правоприемника. При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице информацията се предоставя в декларацията по ал. 7.

(6)(Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Редът по ал. 5 се прилага и от чуждестранни юридически лица, които реализират доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2, 6 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез място на стопанска дейност в Република България.

(7)(Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице декларацията се подава от лицата по чл. 161, ал. 7 в срока и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти или на ликвидационни дялове.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.

(3) Дължимият данък по ал. 1 и 2 се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато платецът на дохода по ал. 2 не е данъчно задължено лице и за доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, данъкът се внася от получателя на дохода в срока по ал. 2, като доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице. Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София.

(5) Надвнесен данък се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежи на внасяне данъкът.

(6)(Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице данъкът се внася в сроковете за декларирането му от лицата по чл. 161, ал. 7.

(1) Чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли данъка при източника за доходите по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника, преизчислението се извършва за всички реализирани от него доходи по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 през годината.

(2) Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника за реализираните от него доходи, преизчисленият данък е равен на корпоративния данък, който би бил дължим за тези доходи, ако те са реализирани от местно юридическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите по изречение първо, за които би бил дължим данък върху разходите, ако те бяха извършени от местно юридическо лице, с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък.

(3) Когато размерът на внесения данък при източника по чл. 195, ал. 1 превишава размера на преизчисления данък по ал. 2, разликата подлежи на възстановяване до размера на данъка при източника по чл. 195, ал. 1, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък в държавата, където то е местно лице.

(4) Изборът за преизчисляване на данъка при източника се упражнява чрез подаване на годишна данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава от чуждестранното лице в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София, в срок до 31 декември на годината, следваща годината на начисляване на доходите.

(5) Възстановяването на данък по ал. 3 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София.

(6) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, когато чуждестранното лице е местно лице за данъчни цели на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, която не е държава - членка на Европейския съюз, с която Република България: 1. няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или 2. има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в която не е предвидено: а) обмен на информация, или б) сътрудничество при събирането на данъци.

(1)(Предишен текст на чл. 204 - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:

1. 1. представителните разходи, свързани с дейността;
2. 2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и: а) (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот"; б) (доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) в) (нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) разходите за ваучери за храна на електронен носител;
3. 3.(отм. - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.)
4. 4.(нова - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2)(Нова - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Алинея 1 се прилага и когато отчитането на сумите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

(1) Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.

(2) Данъкът върху разходите е окончателен.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 1 са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 2 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.

(3)(Нова - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол или по правоотношения за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(1) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "в" в размер до 102,26 евро месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

1. 1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. 2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
3. 3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите.

(2) Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което:

1. 1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;
2. 2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;
3. 3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
4. 4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;
5. 5. се представлява от лица, които: а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани, като за българските граждани обстоятелството относно съдимостта се установява служебно; б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
6. 6. разполага с ваучер за храна на електронен носител, който отговаря на следните изисквания: а) съдържа уникален идентификационен номер, който позволява индивидуализиране и проследяване на електронния носител; б) съдържа фирмата на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; в) съдържа фирмата на работодателя и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; г) съдържа текст със забрана за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител; д) съдържа текст със забрана за покупка на вино, спиртни напитки, пиво и тютюневи изделия чрез ваучери за храна на електронен носител; е) съдържа срок на валидност на електронния носител, ако е приложимо; ж) съдържа думите "ваучер за храна по чл. 209а от ЗКПО" и "валиден само в България";
7. 7. е удостоверило техническата готовност за издаване на ваучери за храна на електронен носител, включително по отношение на това, че ваучерите за храна на електронен носител: а) поддържат възможност за проследимост на трансакциите; б) поддържат възможност за идентифициране на фирмата на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; в) поддържат възможност за идентифициране на фирмата на работодателя и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; г) поддържат техническо ограничение за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител; д) поддържат възможност за проверка на уникалния номер на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна на електронен носител, както и дата на издаване на заповедта на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна; е) използват публично документирани средства за техническа защита; ж) поддържат техническо ограничение за използване извън територията на Република България; з) отговарят на други технически изисквания, определени с наредбата по ал. 6.

(3)(Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Разрешението се издава от министъра на финансите след съгласуване с Българската народна банка по отношение на съответствието с изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи. Отказ за издаване на разрешение се извършва с мотивирана писмена заповед на министъра на финансите на кандидат, който не отговаря на някое от изискванията по ал. 2 или който е представил неверни данни или информация. Разрешението се отнема, когато операторът:

1. 1. престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2, 8 - 13;
2. 2. престане да осъществява дейност;
3. 3. не е осъществявал дейност през предходните две години, от които за годината преди предходната е получил първа индивидуална квота;
4. 4. е предоставил на работодатели ваучери за храна на електронен носител по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна на електронен носител, без да е получил индивидуална квота. Лице с отнето разрешение няма право да кандидатства за ново разрешение в срок от две години след датата на заповедта по ал. 4.

(4)(Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите. Заповедта по изречение първо за издаване или отказ се издава в срок от 30 работни дни от подаване на заявлението по реда на наредбата по ал. 6.

(5) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Редът за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, съгласувана с Българската народна банка.

(7) Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

(8) Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна само за погасяване на задължения към доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора.

(9) Когато:

1. 1. сетълментът на платежни операции, извършени с ваучери за храна на електронен носител, се извършва от лицензиран от Българската народна банка системен оператор на система с окончателност на сетълмента, обработваща платежни операции, свързани с карти, операторът на ваучери, когато не е лицензиран доставчик на платежни услуги, сключва договор с банка, платежна институция или дружество за електронни пари, лицензирани от Българската народна банка, или с клон на банка, платежна институция или дружество за електронни пари, извършващ дейност на територията на Република България;
2. 2. сетълментът се извършва съгласно правила на международни картови схеми, обработващи платежни операции, свързани с карти, операторът на ваучери доказва това пред министъра на финансите чрез представяне на договор;
3. 3. операторът на ваучери за храна се разплаща директно с доставчиците, с които има сключен договор, това се доказва с декларация от оператора пред министъра на финансите и информация към Националната агенция за приходите.

(10) Операторът сключва договори за обслужване с ваучери за храна на електронен носител само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и са идентифицирани с уникален идентификационен номер на ниво платежна схема, който да позволи на операторите на ваучери за храна да оторизират трансакциите с ваучери за храна, само за онези доставчици, които имат валиден договор за обслужване с оператор.

(11) В случаите по ал. 9 системният оператор не може да налага допълнителни ограничения на операторите на ваучери за храна извън предвидените в този закон и актовете по неговото прилагане и не може да прилага различни ценови условия за различни оператори на ваучери за храна и търговци.

(12) Оператор на ваучери за храна не може да налага допълнителни условия за сключване на договор с работодател извън предвидените в този закон и актовете по неговото прилагане.

(13) За ваучера за храна на електронен носител и за плащанията, извършвани с него, наетите лица не заплащат комисиони и такси.

(14) Производител или разпространител на терминали и устройства, използвани за платежни услуги, не може да налага ограничения за използване на ваучери за храна на електронен носител в случаите по ал. 9.

(15) Министърът на финансите може веднъж годишно, в срок до 1-ви март, да определя максимален размер на комисионата за участниците в издаването и използването на ваучери за храна на електронен носител. Определените максимални размери влизат в сила от следващата календарна година.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.

(3) Алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

(1)(Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал. 2 и 3.

(2)(Предишна ал. 1, доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" е превишението на тези разходи над 30,68 евро месечно за всяко наето лице.

(3)(Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Когато не е изпълнено условието за освобождаване от данък по чл. 208, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.

(1)(Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "в" е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал. 2 и 3.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 1, доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2022 г. [*], изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "в" е превишението на тези разходи над 102,26 евро месечно за всяко наето лице.

(3)(Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209а, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.

(1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е сумата на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, за календарната година.

(2) При определяне на данъчната основа по ал. 1 за разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи: 1. по съотношението: а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство, или 2. по 50 на сто.

(3) При определяне на данъчната основа по ал. 1 за разходите в натура, свързани с недвижимо имущество, когато те не могат да бъдат разпределени чрез измерване, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с недвижимото имущество, се умножи по съотношението: 1. между площта, използвана за лично ползване, и общата площ на съответното недвижимо имущество, или 2. между часовете на лично ползване на съответното недвижимо имущество и общите часове на използване на недвижимото имущество.

(4) При определяне на данъчната основа по ал. 1 за разходите в натура, свързани с активи, извън посочените по ал. 2 и 3, данъчната основа е 20 на сто от общия размер на всички разходи, свързани със съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на основа.

(1) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 1 и 2 е 10 на сто.

(2) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е 3 на сто.

(1)(Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.

(2)(Предишен текст на чл. 217 - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Данъкът върху разходите се внася до 30 юни на следващата година.

(3)(Нова - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъчно задължените лица декларират избора си по чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за текущата година в годишната данъчна декларация, подавана за предходната година.

(4)(Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Новоучредените данъчно задължени лица декларират избора си по ал. 3 за годината на учредяването им с годишната данъчна декларация, подавана за същата година. Лицата, които за предходната година не са били задължени и не са подали годишна данъчна декларация, декларират избора си по ал. 3 с годишната данъчна декларация за текущата година.

(5)(Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице данъкът върху разходите се декларира и внася от лицата по чл. 161, ал. 7 в срока и по реда за подаване на данъчната декларация и за внасяне на данъка по чл. 162 и 163.

(1) Данъкът върху допълнителните разходи на народните представители се декларира с данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 декември на съответната година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на Народното събрание на Република България.

(2) Данъкът върху допълнителните разходи на народните представители се внася до 31 декември на съответната година.

(1) Данъчно задължените лица, посочени в тази част, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част.

(2) За всички останали дейности лицата по ал. 1 се облагат с корпоративен данък, с изключение на бюджетните предприятия.

(1) Последният представляващ данъчно задълженото лице - ликвидатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, декларира и внася удържания от имуществото на данъчно задълженото лице дължим данък, чийто срок за внасяне изтича след датата на заличаването/прекратяването.

(2) В случаите по ал. 1 данъкът за данъчния период, през който е извършено заличаването/прекратяването, се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на заличаването/прекратяването.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Когато датата на заличаването/прекратяването е преди 30 юни и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, тя се подава в срока по ал. 2, когато той изтича преди 30 юни.

(1) Данъчно задължените лица по тази глава са длъжни да водят подробна отчетност и да съхраняват информация, достатъчни за установяване на задълженията им по този закон от органите по приходите на Националната агенция за приходите.

(5)(Нова - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Данъчно задължените лица по тази глава подават годишен отчет за дейността в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(1) Организаторът на хазартната игра декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

(2) Операторът на телефонната или друга електронна съобщителна услуга декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

(3)(Нова - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 27.09.2016 г.) Когато организаторът на хазартната игра е чуждестранно юридическо лице, извършващо дейност в страната чрез място на стопанска дейност, в първата декларация по ал. 1 за съответната година се посочват идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 на сто.

(4)(Нова - ДВ, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) Когато организаторът на хазартната игра е дъщерно предприятие или клон на предприятие от трета държава по чл. 52б, ал. 1 или 4 от Закона за счетоводството, в първата декларация по ал. 1 за съответната година посочва нетните приходи от продажби в страната и в Европейския съюз за последния отчетен период на предприятието от трета държава.

(1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се удържа и внася от оператора на телефонната или друга електронна съобщителна услуга в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Операторът на телефонната или друга електронна съобщителна услуга е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил лиценз от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, и да представи пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонната или друга електронна съобщителна услуга.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишен текст на чл. 242, изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

(2)(Нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, организирани онлайн, се облага с корпоративен данък.

(1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел е в размер, както следва:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) за игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно всяко игрално място от него - 409,03 евро на тримесечие;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) за рулетка в казино за игрална маса - 11 248,42 евро на тримесечие за всяка игрална маса;
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) за друго игрално оборудване в казино - 2556,46 евро на тримесечие за всяко игрално оборудване;
4. 4.(отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

(2)(Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) За тримесечията преди издаване и след отнемане на лиценза за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване данък по ал. 1, т. 1 - 3 не се дължи.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Данъкът по ал. 1, т. 1 - 3 се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издаден или е отнет лицензът за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване.

(4) В случаите по чл. 40 от Закона за хазарта данъкът по ал. 1, т. 1 - 3 се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е спряна или възобновена дейността.

(5)(Нова - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Алинея 4 не се прилага в случаите на спиране на дейността в изпълнение на административен акт, издаден по реда на глава втора, раздел пети от Закона за здравето. В тези случаи данъкът по ал. 1, т. 1 - 3 се дължи пропорционално на дните от тримесечието, през които не е спряна дейността.

(1) Данъчно задължените лица декларират данъка по този раздел с подаване на данъчна декларация по образец в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.

(2) Данъчната декларация по ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето.

(3)(Нова - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 27.09.2016 г.) Когато данъчно задълженото лице е чуждестранно юридическо лице, извършващо дейност в страната чрез място на стопанска дейност, в първата декларация по ал. 1 за съответната година се посочват идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 на сто.

(4)(Нова - ДВ, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) Когато данъчно задълженото лице е дъщерно предприятие или клон по чл. 52б, ал. 1 или 4 от Закона за счетоводството, в първата декларация по ал. 1 за съответната година посочва нетните приходи от продажби в страната и в Европейския съюз за последния отчетен период на предприятието от трета държава.

(1) Данъчната ставка на данъка върху приходите е 3 на сто.

(2) Данъчната ставка на данъка върху приходите на общините е 2 на сто.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Преотстъпва се 50 на сто от данъка върху приходите на научноизследователските бюджетни предприятия, държавните висши училища, държавните и общинските училища от системата на предучилищното и училищното образование за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.

(2) Преотстъпеният данък се отразява като отписано задължение към държавата.

(1)(Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Когато подлежат на облагане с данък върху приходите за съответната година, бюджетните предприятия подават годишна данъчна декларация по образец от 1 март до 30 юни на следващата година.

(2)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността.

(1) Данъчно задължените лица, посочени в тази глава, могат да изберат дейността им от опериране на кораби да се облага с данък върху дейността от опериране на кораби.

(2) Данъчно задължените лица, избрали да се облагат с данъка по ал. 1, се облагат с този данък за срок не по-кратък от 5 години.

(1)(Предишен текст на чл. 255 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно задължени лица по реда на тази глава са лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато отговарят едновременно на следните условия:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) са дружества, регистрирани по Търговския закон, или места на стопанска дейност на дружество, което е установено за данъчни цели в друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - членка на Европейското икономическо пространство, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за установено за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) оперират със собствени или наети кораби, както и отдават под наем кораби;
3. 3. не отказват обучението на стажанти на борда на корабите, с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава един на 15 офицери, плаващи на корабите;
4. 4.(изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) комплектуват екипажите си с български граждани или с граждани на други държави - членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;
5. 5.(изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под българско знаме или знаме на друга държава - членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;
6. 6.(нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) осъществяват своята дейност в съответствие с изискванията на международните конвенции и правото на Европейския съюз относно безопасността и сигурността на корабоплаването, опазването на околната среда от замърсяване от кораби и условията на живот и труд на борда на кораба.

(2)(Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно задължени лица по реда на тази глава са и лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато управляват кораби въз основа на договори за управление и едновременно отговарят на следните изисквания:

1. 1. за тях са изпълнени условията по ал. 1, т. 1, 5 и 6;
2. 2. повече от половината от административния брегови персонал или от екипажа е съставен от български граждани или граждани на други държави - членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;
3. 3. поне две трети от тонажа на управляваните кораби се управлява от дружества, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(1) Данъчната основа за кораб за един ден в експлоатация се определя, както следва:

1. 1. за кораб с нетен тонаж до 1000 тона - 1,79 евро за всеки започнати 100 тона;
2. 2. за кораб с нетен тонаж от 1001 до 10 000 тона - 17,90 евро плюс 1,53 евро за всеки започнати 100 тона над 1000 тона;
3. 3. за кораб с нетен тонаж от 10 001 до 25 000 тона - 155,94 евро плюс 1,28 евро за всеки започнати 100 тона над 10 000 тона;
4. 4. за кораб с нетен тонаж над 25 001 тона - 347,68 евро плюс 0,51 евро за всеки започнати 100 тона над 25 000 тона.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа за кораб за календарната година се определя, като данъчната основа за съответния кораб за един ден в експлоатация, определена по реда на ал. 1, се умножи по дните в експлоатация на съответния кораб през календарната година.

(3) Данъчната основа за определяне на данъка по тази глава е сумата от данъчните основи, определени за всички кораби по реда на ал. 2.

(1) Данъчно задължените лица упражняват правото си на избор за облагане с данък по тази глава чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация по образец за дължимия данък по тази глава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година.

(3)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността.

(4)(Нова - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 27.09.2016 г.) Когато данъчно задълженото лице е чуждестранно юридическо лице, извършващо дейност в страната чрез място на стопанска дейност, в декларацията по ал. 2 се посочват идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 на сто.

(5)(Нова - ДВ, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) Когато данъчно задълженото лице е дъщерно предприятие или клон на предприятие от трета държава по чл. 52б, ал. 1 или 4 от Закона за счетоводството, в декларацията по ал. 2 посочва нетните приходи от продажби в страната и в Европейския съюз за последния отчетен период на предприятието от трета държава.

(1) Тази част урежда минимално ефективно данъчно облагане на многонационални групи предприятия и на големи национални групи предприятия.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Минималното ефективно данъчно облагане се прилага за съставни образувания, които са разположени в страната и които през данъчния период са членове на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата, включително приходите на изключените образувания, посочени в ал. 4, през поне два от четирите данъчни периода преди текущия данъчен период в размер на най-малко 750 000 000 евро.

(3) Когато някой от четирите данъчни периода по ал. 2 е по-кратък или по-дълъг от 12 месеца, прагът по ал. 2 се коригира пропорционално на броя на месеците в този данъчен период.

(4) Тази част не се прилага за изключени образувания. Изключени образувания по изречение първо са:

1. 1. публично образувание, международна организация, организация с нестопанска цел, пенсионен фонд, инвестиционен фонд, който е крайно образувание майка, както и дружество за инвестиции в недвижими имоти, което е крайно образувание майка;
2. 2. образувание, най-малко 95 на сто от стойността на което се държи пряко или косвено от едно или повече образувания по т. 1, различни от образувания за пенсионни услуги, и което: а) извършва дейност, която се състои изцяло или почти изцяло в държане на активи или инвестиране на средства в полза на образувания по т. 1, или б) извършва единствено спомагателни дейности към дейностите, извършвани от образувания по т. 1;
3. 3. образувание, най-малко 85 на сто от стойността на което се държи пряко или чрез едно или повече изключени образувания от едно или повече образувания по т. 1, различни от образувания за пенсионни услуги, при условие че печалбата му почти изцяло е формирана от дивиденти или капиталови печалби или загуби, които не се вземат предвид при определяне на допустимата печалба или загуба по реда на чл. 260н, ал. 2, т. 2 и 3.

(5) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор съгласно чл. 260я24, ал. 1 образувания по ал. 4, т. 2 и 3 да не се считат за изключени образувания. Изборът по изречение първо е валиден за период от пет години, считано от годината, в която е направен. Изборът се подновява автоматично, освен ако подаващото декларация съставно образувание го оттегли в края на петгодишния период. Оттеглянето на избора е валидно за период от пет години, считано от края на годината, в която е направено.

(1) Образувание, различно от образувание със смесен характер, се счита за разположено в юрисдикцията, в която е местно лице за данъчни цели въз основа на своето място на управление, място на учредяване или подобни критерии. Когато по изречение първо не може да се определи юрисдикцията, в която това образувание е разположено, то се счита за разположено в юрисдикцията, в която е създадено.

(2) Образувание със смесен характер се счита, че е без юрисдикция. Когато образуванието е крайно образувание майка на многонационална или голяма национална група предприятия или дължи първичен допълнителен данък съгласно чл. 260е се счита, че то е разположено в юрисдикцията, в която е създадено.

(3) Място на стопанска дейност:

1. 1. по § 1, т. 131, буква "а" от допълнителните разпоредби се счита за разположено в юрисдикцията, в която се третира като място на стопанска дейност и подлежи на данъчно облагане съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
2. 2. по § 1, т. 131, буква "б" от допълнителните разпоредби се счита за разположено в юрисдикцията, в която подлежи на данъчно облагане за печалбата от дейността си в нея;
3. 3. по § 1, т. 131, буква "в" от допълнителните разпоредби се счита за разположено в юрисдикцията, в която се намира;
4. 4. по § 1, т. 131, буква "г" от допълнителните разпоредби се счита, че е без юрисдикция.

(4) Когато съставно образувание е разположено в две юрисдикции, между които има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, съставното образувание се счита за разположено в юрисдикцията, в която е местно лице за данъчни цели съгласно спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане. Когато съгласно влязлата в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане:

1. 1. е необходимо юрисдикцията, в която съставното образувание е местно лице за данъчни цели, да бъде определена с взаимно съгласие между страните и такова не бъде постигнато, разположението на съставното образувание се определя съгласно ал. 5 и 6;
2. 2. не е предвидено освобождаване от двойно данъчно облагане поради това, че съставното образувание е местно лице за данъчни цели и на двете страни по спогодбата, разположението на съставното образувание се определя съгласно ал. 5 и 6.

(5) Когато съставно образувание е разположено в две юрисдикции, между които не се прилага спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, съставното образувание се счита за разположено в тази от тях, в която за данъчния период е начислен по-голям размер на включените данъци. При определяне размера на включените данъци по изречение първо не се взема предвид данъкът, платен или дължим по реда на данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества.

(6) Когато размерът на включените данъци по ал. 5 в двете юрисдикции е еднакъв или равен на нула, се счита, че съставното образувание е разположено в юрисдикцията, в която за същото е определен по-голям размер на изключението за съществена стопанска дейност по реда на чл. 260щ. Когато размерът на изключението за съществена стопанска дейност по изречение първо в двете юрисдикции е еднакъв или равен на нула се счита, че съставното образувание е без юрисдикция, освен ако е крайно образувание майка, в който случай се счита за разположено в юрисдикцията, в която е създадено.

(7) Когато съгласно ал. 4 - 6 образувание майка е разположено в юрисдикция, в която не подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък, се счита, че това образувание майка подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък в другата юрисдикция, освен ако това е забранено съгласно влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

(8) Когато съставно образувание промени разположението си през данъчен период, се счита, че то е разположено в юрисдикцията, в която се е считало за разположено съгласно ал. 1 - 7 към началото на този данъчен период.

(1) Крайно образувание майка в страната, което е съставно образувание на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия, дължи първичен допълнителен данък за данъчния период за:

1. 1. съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция;
2. 2. себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка.

(2) Междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка е разположено в юрисдикция извън Европейския съюз, дължи първичен допълнителен данък за данъчния период за:

1. 1. съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция;
2. 2. себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато: 1. крайното образувание майка подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък за същия данъчен период, или 2. друго междинно образувание майка подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък за същия данъчен период в юрисдикцията, в която е разположено, и пряко или косвено притежава контролиращо участие в междинното образувание майка в страната.

(4) Междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка е изключено образувание, дължи първичен допълнителен данък за данъчния период за:

1. 1. съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция;
2. 2. себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка.

(5) Алинея 4 не се прилага, когато друго междинно образувание майка подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък за същия данъчен период в юрисдикцията, в която е разположено, и пряко или косвено притежава контролиращо участие в междинното образувание майка в страната.

(6) Частично притежавано образувание майка в страната дължи първичен допълнителен данък за данъчния период за:

1. 1. съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция;
2. 2. себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка.

(7) Алинея 6 не се прилага, когато друго частично притежавано образувание майка подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък за същия данъчен период в юрисдикцията, в която е разположено, и пряко или косвено изцяло притежава участието в собствеността на частично притежаваното образувание майка в страната.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Допълнителният данък, дължим от образувание майка в страната съгласно чл. 260е, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, ал. 4, т. 1 и ал. 6, т. 1 за съставно през данъчния период образувание, облагано с ниска данъчна ставка, което е разположено в друга юрисдикция или е без юрисдикция (първичен допълнителен данък), се определя по следната формула: ПДД = ДДСО х Д, където: ПДД е дължимият първичен допълнителен данък за съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка; ДДСО е допълнителният данък на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, определен съгласно чл. 260ш, ал. 5; Д е делът на образуванието майка от допълнителния данък на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Делът на образуванието майка от допълнителния данък на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, се определя по следната формула: Д = ДПМ / ДПО, където: Д е делът на образуванието майка от допълнителния данък на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка; ДПМ е допустимата печалба на съставното образувание, облагано с ниска данъчна ставка без частта от допустимата печалба, принадлежаща на участия в собствеността, които се притежават от други собственици; ДПО е цялата допустима печалба на съставното образувание, облагано с ниска данъчна ставка.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Частта от допустимата печалба на съставното образувание, облагано с ниска данъчна ставка, принадлежаща на участия в собствеността, които се притежават от други собственици, е тази, която би била определена като относима към тези собственици съгласно допустимите счетоводни стандарти, които са база за изготвяне на консолидирания финансов отчет от крайното образувание майка, при условие че положителният нетен счетоводен финансов резултат на съставното образувание е равен на допустимата му печалба и при условие че:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) образуванието майка е изготвило консолидиран финансов отчет по смисъла на § 1, т. 124 от допълнителните разпоредби на базата на същите допустими счетоводни стандарти (наричан по-нататък "хипотетичен консолидиран финансов отчет");
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) образуванието майка има контролиращо участие в образуванието с ниска данъчна ставка, така че образуванието е включено в хипотетичния консолидиран финансов отчет;
3. 3. цялата допустима печалба на образуванието, облагано с ниска данъчна ставка, е резултат от сделки с лица, които не са образувания от групата;
4. 4. всички участия, които не се притежават пряко или косвено от образуванието майка, се притежават от лица, които не са образувания от групата.

(4) В допълнение към първичния допълнителен данък по ал. 1 образуванието майка дължи в страната съгласно чл. 260е, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2, ал. 4, т. 2 и ал. 6, т. 2 и първичен допълнителен данък:

1. 1.(доп. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) за себе си в пълния размер на допълнителния данък, определен съгласно чл. 260ш, ал. 5;
2. 2. за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка, определен съгласно формулата по ал. 1.

(1)(В сила от 01.01.2025 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато крайното образувание майка на многонационална група предприятия е изключено образувание или е разположено в юрисдикция, която не е държава - членка на Европейския съюз, и в която юрисдикция не подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък, съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната дължат за данъчния период допълнителен данък, определен по реда на чл. 260л (вторичен допълнителен данък).

(2) Когато крайното образувание майка на многонационална група предприятия е разположено в държава - членка на Европейския съюз, която е упражнила избор да не прилага първично и вторично облагане с допълнителен данък за период от шест последователни данъчни периода, считано от 31 декември 2023 г., съставните образувания на тази многонационална група предприятия, разположени в страната, дължат за данъчния период вторичен допълнителен данък, определен по реда на чл. 260л.

(3)(В сила от 01.01.2025 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Вторичният допълнителен данък по ал. 1 и 2 се разпределя между съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната по реда на ал. 5 - 7 и се дължи от тях.

(4)(В сила от 01.01.2025 г.) Този член не се прилага за съставни образувания, които са инвестиционни образувания.

(5)(Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Вторичният допълнителен данък по ал. 1 и 2 се разпределя между съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната по следната формула: ВДДСО = ВДД х КСО, където: ВДДСО е размерът на дължимия от съставно образувание на многонационалната група предприятия в страната вторичен допълнителен данък; ВДД е размерът на дължимия в страната вторичен допълнителен данък, определен по реда на чл. 260л; КСО е коефициентът на съставно образувание на многонационалната група предприятия в страната, определен по реда на ал. 6.

(6)(Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Коефициентът на съставно образувание на многонационалната група предприятия в страната се определя по следната формула: 0,5 x брой наети лица на съставното образувание + 0,5 x обща стойност на материалните активи на съставното образувание , брой наети лица на многонационалната група предприятия в страната обща стойност на материалните активи на многонационалната група предприятия в страната където:

1. 1. броят на наетите лица на многонационалната група предприятия в страната е общият брой на наетите лица във всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в страната, с изключение на съставните образувания по ал. 4;
2. 2. общата стойност на материалните активи на многонационалната група в страната е сумата от балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в страната, с изключение на съставните образувания по ал. 4.

(7)(Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) За целите на ал. 6:

1. 1. броят на наетите лица се определя при спазване изискванията на чл. 260л, ал. 6, 8, 10, 11 и 12 съответно;
2. 2. стойността на материалните активи се определя при спазване изискванията на чл. 260л, ал. 7, 9, 10, 11 и 12 съответно.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато крайното образувание майка на многонационална група предприятия е разположено в юрисдикция с ниска данъчна ставка, която не е държава - членка на Европейския съюз, съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната дължат за данъчния период вторичен допълнителен данък, определен по реда на чл. 260л.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато крайното образувание майка на многонационална група предприятия е разположено в юрисдикция с ниска данъчна ставка и подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък за себе си и за съставните си образувания, разположени в същата юрисдикция.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Вторичният допълнителен данък по ал. 1 се разпределя между съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната по реда на чл. 260и, ал. 5 - 7 и се дължи от тях.

(4) Този член не се прилага за съставни образувания, които са инвестиционни образувания.

(1) Размерът на дължимия от съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната вторичен допълнителен данък се определя по следната формула: ВДД = ОВДД x КС, където: ВДД е размерът на дължимия в страната вторичен допълнителен данък; ОВДД е общият размер на вторичния допълнителен данък, определен по реда на ал. 2; КС е коефициентът на страната, определен по реда на ал. 5.

(2) Общият размер на вторичния допълнителния данък за данъчен период е равен на сумата на допълнителния данък, определен по реда на чл. 260ш за всяко съставно образувание от многонационалната група предприятия, облагано с ниска данъчна ставка, и коригиран по реда на ал. 3 и 4.

(3) Вторичният допълнителен данък на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, се счита за равен на нула, когато през данъчния период цялото участие на крайното образувание майка в собствеността на това съставно образувание се притежава пряко или косвено от една или повече образувания майки, които подлежат на допустимо първично облагане с допълнителен данък за този данъчен период по отношение на това съставно образувание.

(4) Когато ал. 3 не се прилага, вторичният допълнителен данък на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, се намалява с допълнителния данък, дължим от образувание майка за това съставно образувание съгласно допустимо първично облагане с допълнителен данък.

(5) Коефициентът на страната се определя по следната формула: брой наетилица в страната обща стойност на материалните активи в страната 0,5 x ______________________ + 0,5 x _______________________ , брой наети лица във всички юрисдикции обща стойност на материалните активи във всички юрисдикции където:

1. 1. броят на наетите лица в страната е общият брой на наетите лица във всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в страната;
2. 2.(доп. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) броят на наетите лица във всички юрисдикции е общият брой на наетите лица във всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в юрисдикции с допустимо вторично облагане с допълнителен данък, което е в сила за данъчния период;
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) общата стойност на материалните активи в страната е сумата от балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в страната;
4. 4.(изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) общата стойност на материалните активи във всички юрисдикции е сумата от балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в юрисдикции с допустимо вторично облагане с допълнителен данък, което е в сила за данъчния период.

(6) За целите на този член брой на наетите лица е броят на наетите лица, заети на пълно работно време във всички съставни образувания, разположени в съответната юрисдикция, както и несвързаните със съставното образувание лица, наети от съставното образувание и заети в обичайната му дейност.

(7) За целите на този член материални активи са материалните активи на всички съставни образувания, разположени в съответната юрисдикция, с изключение на парични средства и техни еквиваленти, нематериални активи и финансови активи.

(8) Наети лица, чиито разходи за персонал участват в определянето на счетоводния финансов резултат на място на стопанска дейност, определен по реда на чл. 260п, ал. 1 и 2, се причисляват към юрисдикцията, в която е разположено мястото на стопанска дейност.

(9) Материалните активи, представени в индивидуалния финансов отчет на място на стопанска дейност в съответствие с чл. 260п, ал. 1 и 2, се считат за намиращи се в юрисдикцията, в която е разположено мястото на стопанска дейност.

(10) Наетите лица и материалните активи по ал. 8 и 9 не се включват в броя на наетите лица и материални активи на юрисдикцията на главното образувание.

(11) Броят на наетите лица и балансовата стойност на материалните активи на инвестиционно образувание не се вземат предвид при определянето на коефициента на страната по реда на ал. 5.

(12) Броят на наетите лица и балансовата стойност на материалните активи на образувание със смесен характер не се вземат предвид при определянето на коефициента на страната съгласно ал. 5, с изключение на случаите, когато са причислени на място на стопанска дейност или, при липса на такова, на съставните образувания в юрисдикцията, в която е създадено образуванието със смесен характер.

(13) Коефициентът на страната за многонационална група предприятия се счита за равен на нула за данъчен период, когато вторичният допълнителен данък, който съставните образувания на многонационалната група предприятия в тази юрисдикция дължат за предходен данъчен период, не е изцяло внесен.

(14) Броят на наетите лица и балансовата стойност на материалните активи на съставните образувания на многонационална група предприятия в юрисдикция с коефициент, равен на нула за данъчен период, не се вземат предвид при определянето на коефициента на страната съгласно ал. 5.

(15) Когато държава - членка на Европейския съюз, е упражнила избор да не прилага първично и вторично облагане с допълнителен данък за период от шест последователни данъчни периода, считано от 31 декември 2023 г., коефициентът на тази държава членка се счита за равен на нула за всеки данъчен период, за който е в сила този избор.

(16) Алинеи 13 и 14 не се прилагат за данъчен период, когато коефициентите на всички юрисдикции, прилагащи допустимо вторично облагане с допълнителен данък през този данъчен период, са равни на нула за многонационалната група предприятия за данъчния период.

(1) Допустимата печалба или загуба на съставно образувание се определя, като нетният му счетоводен финансов резултат преди извършване на корекции за елиминиране на вътрешногрупови сделки, определен в съответствие с допустими или одобрени счетоводни стандарти за изготвяне на консолидирания финансов отчет на групата от крайното образувание майка, се преобразува по ред и начин, определени в чл. 260н - 260р.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато не е разумно осъществимо да се определи нетният счетоводен финансов резултат на съставно образувание в съответствие със счетоводните стандарти за изготвяне на консолидирания финансов отчет на групата от крайното образувание майка, нетният му счетоводен финансов резултат може да бъде определен в съответствие с други допустими или одобрени счетоводни стандарти, ако са изпълнени едновременно следните условия:

1. 1. финансовият отчет на съставното образувание се изготвя в съответствие с тези други счетоводни стандарти;
2. 2. информацията във финансовия отчет е надеждна;
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) постоянни разлики в размер над 1 000 000 евро между счетоводното отчитане на стопанските операции по тези счетоводни стандарти и счетоводното отчитане по счетоводните стандарти за изготвяне на консолидирания финансов отчет на групата от крайното образувание майка, се коригират, като стопанските операции се отчетат в съответствие със счетоводните стандарти за изготвяне на консолидирания финансов отчет.

(3) Когато крайното образувание майка не изготвя консолидиран финансов отчет в съответствие с допустим счетоводен стандарт по смисъла на § 1, т. 124, буква "в" от допълнителните разпоредби, отчетът се преобразува така, че да не води до съществено нарушаване на конкуренцията.

(4) Когато крайното образувание майка не изготвя консолидиран финансов отчет по смисъла на § 1, т. 124, букви "а", "б" и "в" от допълнителните разпоредби, консолидираният финансов отчет по смисъла на § 1, т. 124, буква "г" от допълнителните разпоредби на крайното образувание майка е този, който би бил изготвен, ако крайното образувание майка беше задължено да го изготви в съответствие с допустим счетоводен стандарт или с одобрен счетоводен стандарт, при условие че отчетът е преобразуван така, че да не води до съществено нарушаване на конкуренцията.

(5)(Доп. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато дадена юрисдикция прилага допустим национален допълнителен данък, нетният счетоводен финансов резултат на съставните образувания в тази юрисдикция може да бъде определен в съответствие с допустим счетоводен стандарт или одобрен счетоводен стандарт, който е различен от счетоводния стандарт, в съответствие с който е изготвен консолидираният финансов отчет от крайното образувание майка, при условие че, когато е използван този допустим или одобрен счетоводен стандарт, нетният счетоводен финансов резултат на съставните образувания е преобразуван така, че да не води до съществено нарушаване на конкуренцията.

(6) Когато прилагането на определен принцип или процедура съгласно счетоводен стандарт води до съществено нарушаване на конкуренцията, счетоводното отчитане на стопанските операции съгласно този принцип или процедура се коригира в съответствие с Международните счетоводни стандарти, приети с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ, L 243/1 от 11 септември 2002 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1606/2002".

(1) За целите на този член:

1. 1. "нетни разходи за данъци" е нетната сума, формирана от: а) (доп. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) включени данъци, начислени като разход, както и всички текущи и отсрочени включени данъци, включени в разходите за данъци, включително включени данъци върху доходи, които се изключват при определянето на допустимата печалба или загуба; б) отсрочени данъчни активи, формирани в резултат на отчетена загуба за данъчния период; в) допустими национални допълнителни данъци, начислени като разход; г) данъци, начислени като разход, формирани в резултат от прилагане на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (ОВ, L 328/1 от 22 декември 2022 г.), наричана по-нататък "Директива (ЕС) 2022/2523", а по отношение на юрисдикции извън Европейския съюз, формирани в резултат от прилагане на Правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката - Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб); д) недопустими възстановими прихванати данъци, начислени като разход;
2. 2. "изключен дивидент" е дивидент или друго разпределение, получено или начислено във връзка с участие в собствеността, с изключение на дивидент или друго разпределение, получено или начислено във връзка с: а) участие в собствеността: аа) на образувание, от страна на групата, което носи право на по-малко от 10 на сто от печалбите, капитала или резервите или правата на глас в образуванието към датата на разпределение или разпореждане (наричан по-нататък "дялово участие в портфейл"), и бб) икономически притежавано от съставното образувание, което получава или начислява дивидента или друго разпределение, в продължение на по-малко от една година към датата на разпределението; б) участие в собствеността на инвестиционно образувание, за което е упражнен избор съгласно чл. 260я15;
3. 3. "изключена печалба или загуба от участия" е печалба или загуба, участвала при определянето на нетния счетоводен финансов резултат на съставното образувание, която е формирана от: а) печалби и загуби от промяна в справедливата стойност на участие в собствеността, с изключение на дялово участие в портфейл; б) печалби или загуби от участие в собствеността, отчетено по метода на собствения капитал; в) печалби и загуби от разпореждане с участие в собствеността, с изключение на разпореждане с дялово участие в портфейл;
4. 4. "включена печалба или загуба при прилагане на модела на преоценка" е нетната печалба или загуба, увеличена или намалена с всички свързани включени данъци за данъчния период, отчетена при прилагането на такова счетоводно отчитане на имоти, машини и съоръжения, при което са изпълнени едновременно следните условия: а) балансовата им стойност периодично се коригира до справедливата им стойност; б) корекциите се отразяват в другия всеобхватен доход; в) корекциите, отразени в другия всеобхватен доход, впоследствие не се включват в печалбата или загубата;
5. 5. "асиметрична печалба или загуба от курсови разлики" е печалба или загуба на образувание от промяна в обменния курс, чиято функционална валута за счетоводни и за данъчни цели е различна и която е: а) включена при определянето на данъчния финансов резултат на съставно образувание и която се дължи на промени в обменния курс между функционалните валути за счетоводни и за данъчни цели на съставното образувание; б) включена при определянето на нетния счетоводен финансов резултат на съставно образувание и която се дължи на промени в обменния курс между функционалните валути за счетоводни и за данъчни цели на съставното образувание; в) включена при определянето на нетния счетоводен финансов резултат на съставно образувание и която се дължи на промени в обменния курс между трета чуждестранна валута и функционалната валута за счетоводни цели на съставното образувание; г) се дължи на промени в обменния курс между трета чуждестранна валута и функционалната валута за данъчни цели на съставното образувание, независимо дали печалбата или загубата от тези промени е включена в данъчния финансов резултат;
6. 6. по смисъла на т. 5: а) (изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) "функционална валута за данъчни цели" е функционалната валута, в която се определя данъчният финансов резултат на съставното образувание, който се облага с включен данък в юрисдикцията, в която е разположено; б) "функционална валута за счетоводни цели" е функционалната валута, в която се определя нетният счетоводен финансов резултат на съставното образувание; в) "трета чуждестранна валута" е валута, която не е нито функционална валута за данъчни цели, нито функционална валута за счетоводни цели на съставното образувание;
7. 7. "непризнати разходи" са: а) разходите, начислени от съставно образувание във връзка с незаконни плащания, включително подкупи и незаконни комисионни; б) разходите, начислени от съставно образувание за глоби и санкции, които са равни на или надвишават 50 000 евро или тяхната равностойност във функционалната валута, в която е определен нетният счетоводен финансов резултат на съставното образувание;
8. 8. "грешки от предходен период и промени в счетоводната политика" е промяна в салдото на собствения капитал на съставно образувание към началото на данъчен период, която промяна се дължи на: а) коригиране на грешка при определянето на нетния счетоводен финансов резултат за предходен данъчен период, което е довело до промяна на размера на приходите или разходите, участващи при определянето на допустимата печалба или загуба за този предходен данъчен период, освен доколкото коригирането на тази грешка е довело до съществено намаление на задължение за включени данъци съгласно чл. 260ц; б) промяна в счетоводната политика, която е довела до промяна на размера на приходите или разходите, участващи при определянето на допустимата печалба или загуба;
9. 9. "начислени разходи за пенсии" е разликата между размера на разходите за задължения при пенсиониране, участващи при определянето на нетния счетоводен финансов резултат, и платените на пенсионен фонд суми за данъчния период.

(2) При определяне на допустимата печалба или загуба нетният счетоводен финансов резултат на съставното образувание се коригира със сумата на:

1. 1. нетните разходи за данъци;
2. 2. изключените дивиденти;
3. 3. изключената печалба или загуба от участия;
4. 4. включената печалба или загуба при прилагане на модела на преоценка;
5. 5. печалби или загуби от разпореждане с активи и пасиви, изключени съгласно чл. 260я7;
6. 6. асиметричните печалби и загуби от курсови разлики;
7. 7. непризнатите разходи;
8. 8. корекциите на грешки от предходен период и промени в счетоводната политика;
9. 9. начислените разходи за пенсии.

(3) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор в съответствие с чл. 260я24 ал. 1, при който дадено съставно образувание може да замени сумата на счетоводен разход за възнаграждения на базата на акции със сумата на счетоводния разход за възнаграждения на базата на акции, признат за данъчни цели при определяне на данъчния му финансов резултат в юрисдикцията, в която е разположено. Изборът е задължителен за всички съставни образувания в съответната юрисдикция и се прилага за данъчния период, в който е упражнен и за всички следващи данъчни периоди.

(4) Когато срокът за упражняване на опции, които са част от възнаграждението на базата на акции, изтече, без те да бъдат упражнени, със сумата, с която е бил намален нетният счетоводен финансов резултат на съставното образувание по време на срока за упражняване на опциите при определяне на допустимата му печалба или загуба, се увеличава нетният счетоводен финансов резултат при определяне на допустимата му печалба или загуба в данъчния период, в който изтича срокът за упражняване на опциите.

(5) Когато част от счетоводен разход за възнаграждения на базата на акции е отчетен в предходни данъчни периоди на периода, в който е упражнен изборът по ал. 3, в данъчния период на избора нетният счетоводен финансов резултат при определяне на допустимата печалба или загуба се коригира с разликата между размера на тези разходи, отчетени в предходните данъчни периоди, и общия размер на такива разходи, които биха били отчетени в тези периоди, ако в тях е бил упражнен изборът по ал. 3.

(6) В годината, в която изборът по ал. 3 бъде оттеглен, сумата, с която неплатените разходи за възнаграждения на базата на акции, приспаднати съгласно избора по ал. 3, надвишава счетоводните разходи, се включва при определянето на допустимата печалба или загуба на съставното образувание.

(7)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато:

1. 1. ефектът от сделка между съставни образувания, разположени в различни юрисдикции, е отчетен в различен размер в счетоводния им финансов резултат или сделката е сключена при неспазване на принципа на независимите пазарни отношения, ефектът от сделката се коригира така, че да се отчете в еднакъв размер от съставните образувания и да бъде в съответствие с принципа на независимите пазарни отношения;
2. 2. загуба от продажба или от друг трансфер на актив между две съставни образувания в една и съща юрисдикция участва при определянето на допустимата им печалба или загуба и е отчетена при неспазване на принципа на независимите пазарни отношения, тя се преизчислява при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

(8)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) За целите на ал. 7 "принцип на независимите пазарни отношения" е принципът, при който сделките между съставни образувания следва да се отчитат като сключени при условия, договорени между независими страни при сравними сделки и при сравними обстоятелства.

(9)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Допустимите възстановими данъчни кредити и търгуемите прехвърляеми данъчни кредити се отчитат като приход при определянето на допустимата печалба или загуба на съставно образувание. Недопустимите възстановими данъчни кредити, както и данъчни кредити, които не отговарят на условията за търгуеми прехвърляеми данъчни кредити, не се отчитат като приход при определяне на допустимата печалба или загуба на съставно образувание. (9а) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато допустим възстановим данъчен кредит или търгуем прехвърляем данъчен кредит е свързан със закупуването или създаването на актив и съгласно счетоводната си политика съставното образувание, на което е предоставен данъчният кредит, отчита стойността на този данъчен кредит в намаление на балансовата стойност на актива или като приход пропорционално през периода на полезния живот на актива, съставното образувание може да прилага тази счетоводна политика за целите на определянето на допустимата си печалба или загуба. (9б) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато съставно образувание продаде търгуем прехвърляем данъчен кредит в срок от 15 месеца след последния ден на данъчния период, в който на образуванието е предоставен данъчният кредит, при определяне на допустимата си печалба или загуба за този данъчен период то отчита като приход продажната цена на данъчния кредит. В случай че съставното образувание продаде данъчния кредит след изтичане на срока по изречение първо, при определяне на допустимата си печалба или загуба за данъчния период на продажбата то отчита като загуба разликата между стойността на данъчния кредит и продажната му цена. (9в) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато съставно образувание, на което е предоставен търгуем прехвърляем данъчен кредит, отчита за целите на определянето на допустимата си печалба или загуба стойността на този данъчен кредит пропорционално през периода на полезния живот на актив съгласно ал. 9а и продаде този данъчен кредит след изтичане на срока по ал. 9б, при определяне на допустимата си печалба или загуба съставното образувание отчита като загуба разликата между стойността на данъчния кредит и продажната му цена пропорционално през периода на оставащия полезен живот на актива. (9г) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) В случаите по ал. 9а, когато търгуем прехвърляем данъчен кредит не бъде използван изцяло или частично или не бъде продаден в срока му на валидност от съставното образувание, на което е предоставен, при определяне на допустимата си печалба или загуба за данъчния период, в който изтича валидността на данъчния кредит, съставното образувание отчита стойността на неизползваната част на данъчния кредит като загуба или като увеличение на балансовата стойност на актив. (9д) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато съставно образувание - купувач на търгуем прехвърляем данъчен кредит, използва данъчния кредит за намаляване на данъчно задължение за включен данък, образуванието отчита като приход за целите на определяне на допустимата си печалба или загуба разликата между стойността на данъчния кредит и покупната му цена, пропорционално на частта от данъчния кредит, използван за намаляване на данъчно задължение за включен данък. (9е) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато съставно образувание - купувач на търгуем прехвърляем данъчен кредит, продаде данъчния кредит, образуванието отчита печалбата или загубата от продажбата при определяне на допустимата си печалба или загуба за данъчния период, в който е извършена продажбата. За целите на изречение първо печалбата или загубата от продажбата се определя като разлика между продажната цена и сумата от покупната цена, намалена с частта от данъчния кредит, използвана за намаляване на данъчно задължение за включен данък, и отчетения приход в случаите по ал. 9д. (9ж) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато търгуем прехвърляем данъчен кредит не бъде използван изцяло или частично или не бъде продаден в срока му на валидност от съставно образувание - купувач на данъчния кредит, при определяне на допустимата си печалба или загуба за данъчния период, в който изтича валидността на данъчния кредит, съставното образувание - купувач отчита като загуба разликата между сумата от покупната цена и отчетения приход в случаите по ал. 9д и частта от данъчния кредит, използвана за намаляване на данъчно задължение за включен данък.

(10) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор в съответствие с чл. 260я24, ал. 1, при който печалбите и загубите от преоценка или обезценка на активи и пасиви в консолидирания финансов отчет могат да бъдат преизчислени за целите на определяне на допустимата печалба или загуба на базата на принципа на реализация. Когато е приложено изречение първо, печалбите и загубите от преоценка или обезценка на активи и пасиви не се вземат предвид при изчисляването на допустимата печалба или загуба на съставно образувание. Изборът по изречение първо е задължителен за всички съставни образувания в юрисдикцията, по отношение на която е упражнен изборът, освен ако подаващото информация съставно образувание не упражни този избор само по отношение на материалните активи на съставните образувания или по отношение на инвестиционни образувания.

(11) За целите на определяне на печалбите и загубите по ал. 10 балансовата стойност на активите и пасивите е тази, определена на по-късната от датата на първоначалното признаване на актива или пасива и първия ден на данъчния период, в който изборът е упражнен.

(12) В данъчния период, в който изборът по ал. 10 бъде оттеглен, разликата между справедливата стойност и балансовата стойност на актива или пасива на първия ден от данъчния период, в който изборът е оттеглен, участва при определянето на допустимата печалба или загуба на съставните образувания, като:

1. 1. се добавя, когато справедливата стойност надвишава балансовата стойност;
2. 2. се изважда, когато балансовата стойност надвишава справедливата стойност.

(13) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор в съответствие с чл. 260я24, ал. 2, при който допустимата печалба или загуба на съставно образувание, разположено в дадена юрисдикция, реализирана от разпореждане на същото съставно образувание с недвижимо имущество, намиращо се в същата юрисдикция, към лица извън групата, се коригира за данъчен период, както следва:

1. 1. нетната печалба от разпореждане с недвижимо имущество, намиращо се в тази юрисдикция, реализирана през данъчния период, в който е упражнен изборът, се прихваща в същия данъчен период и в четирите предходни данъчни периода, наричан по-нататък "петгодишният период", срещу нетна загуба на съставно образувание, разположено в същата юрисдикция и реализирана от такова разпореждане;
2. 2. нетната печалба, реализирана през данъчния период, в който е упражнен изборът, се прихваща първо срещу нетната загуба, реализирана през най-ранния данъчен период от петгодишния период, като неприхванат остатък се прихваща последователно през следващите четири данъчни периода.

(14) Когато след прилагане на ал. 13 е налице неприхванат остатък, той се разпределя при определянето на допустимата печалба или загуба на съставните образувания на пет равни части, за всеки данъчен период от петгодишния период, като частта на всеки данъчен период се разпределя на всички съставни образувания в тази юрисдикция, които са реализирали нетна печалба от разпореждане с недвижимо имущество при условията на ал. 13 в данъчния период на упражняване на избора, пропорционално на размера на нетната печалба на всяко от тях спрямо общия размер на нетната печалба на всички образувания.

(15) Когато след прилагане на ал. 13 е налице неприхванат остатък и в данъчния период на упражняване на избора няма съставно образувание в тази юрисдикция, което да е реализирало печалба от разпореждане с недвижимо имущество при условията на ал. 13 в данъчния период на упражняване на избора, този остатък се разпределя поравно на всеки данъчен период от петгодишния период и поравно на всички съставни образувания в тази юрисдикция.

(16) По отношение на корекциите на допустимата печалба или загуба на съставно образувание съгласно ал. 13 - 15 в данъчен период, предхождащ данъчния период на упражняване на избора, се прилага чл. 260ю, ал. 1.

(17) Разходи, извършени във връзка с изпълнението на договореност за финансиране, при която едно или повече съставни образувания предоставят кредит на едно или повече съставни образувания от същата група или инвестират по друг начин в тях, наричана по-нататък "договореност за вътрешногрупово финансиране", не участват при определянето на допустимата печалба или загуба на съставно образувание, когато са изпълнени следните условия:

1. 1. съставното образувание е разположено в юрисдикция с ниска данъчна ставка или в юрисдикция, която би била с ниска данъчна ставка, в случай че образуванието не беше начислило тези разходи;
2. 2. би могло да се очаква, че за срока на договореността за вътрешногрупово финансиране ще се увеличат разходите, които участват при определянето на допустимата печалба или загуба на това съставно образувание, без да има съответстващо увеличаване на данъчния финансов резултат на съставното образувание, предоставило кредита;
3. 3. съставното образувание, предоставило кредита, не е разположено в юрисдикция с ниска данъчна ставка или в юрисдикция, която не би била с ниска данъчна ставка, в случай че това съставно образувание беше начислило дохода, свързан с тези разходи.

(18) Крайно образувание майка може да упражни избор в съответствие с чл. 260я24, ал. 1 по отношение на съставни образувания от групата, разположени в една юрисдикция, които са част от консолидирана група за целите на данъчното облагане в тази юрисдикция, при който при определяне на нетна допустима печалба или загуба на тези съставни образувания да елиминира приходите, разходите, печалбите и загубите, реализирани в резултат от сделки между тях в съответствие с начина, по който е изготвен консолидираният финансов отчет на групата. В данъчния период на упражняване на избора или на отмяна на избора се извършват корекции при определяне на допустимата печалба или загуба, така че в резултат на избора или отмяната му приходи, разходи или други суми изцяло да не бъдат взети предвид или да не бъдат взети предвид повече от един път.

(19) При определяне на допустимата печалба или загуба на застрахователно дружество не участват приходи, които представляват прехвърлен към притежателите на полици на платен от дружеството данък във връзка с начислена доходност. При определяне на допустимата печалба или загуба на застрахователното дружество участва всяка начислена доходност, която не е включена в нетния счетоводен финансов резултат на дружеството, доколкото в него е включено съответстващото увеличение или намаление на задълженията на дружеството по застрахователни договори.

(20) Суми, които намаляват собствения капитал на съставно образувание в резултат от извършено или подлежащо на извършване разпределяне на печалба по финансов инструмент, емитиран в съответствие с регулаторни изисквания (допълнителен капитал от първи ред), участват като разход при определяне на допустимата му печалба или загуба.

(21) Суми, които увеличават собствения капитал на съставно образувание в резултат от получено или подлежащо на получаване разпределение на печалба по притежаван финансов инструмент, емитиран в съответствие с регулаторни изисквания (допълнителен капитал от първи ред), участват като приход при определяне на допустимата му печалба или загуба.

(1) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор да не се прилага чл. 260н, ал. 2, т. 3 по отношение на всички участия в собствеността, с изключение на дялово участие в портфейл, притежавани от съставни образувания на многонационалната група предприятия, разположени в дадена юрисдикция. Изборът е валиден за срок от пет данъчни периода считано от данъчния период, в който е упражнен. Изборът се подновява автоматично, освен ако подаващото информация съставно образувание го оттегли в края на този срок. Изборът не може да бъде оттеглен по отношение на участие в собствеността, когато загуба, свързана с това участие в собствеността, е била взета предвид при определяне на допустимата печалба или загуба на притежаващото го съставно образувание през периода на валидност на избора.

(2) При прилагане на ал. 1 не се прилагат чл. 260т, ал. 3, т. 1 и чл. 260у, ал. 6, т. 1.

(3) В случаите на квалифицирано участие в собствеността се прилага чл. 260н2.

(1) За целите на този член "квалифицирани данъчни предимства" са суми, получени във връзка с квалифицирано участие в собствеността от съставно образувание, притежател на това участие, с които се намалява до изчерпването му квалифицираното участие в собствеността и които са:

1. 1. данъчни кредити с изключение на допустими възстановими данъчни кредити;
2. 2. данъчно признати загуби, умножени по данъчната ставка, приложима по отношение на притежателя на квалифицираното участие в собствеността.

(2) Със сумата на квалифицираните данъчни предимства се увеличават коригираните включени данъци на съставното образувание, което пряко притежава квалифицирано участие в собствеността или което косвено притежава квалифицирано участие в собствеността чрез верига от данъчно прозрачни образувания, които не са съставни образувания, доколкото тази сума е начислена като намаление на разходите за данъци на това съставно образувание.

(3) Квалифицираното участие в собствеността се намалява до изчерпването му със сумата на квалифицираните данъчни предимства и с получените във връзка с това участие:

1. 1. разпределена печалба под каквато и да е форма;
2. 2. постъпления от продажба на част или на цялото участие.

(4) Със сумата на квалифицираните данъчни предимства, получени след намаляване на квалифицираното участие в собствеността до нула, се намаляват коригираните включени данъци на съставното образувание, притежател на квалифицираното участие.

(5) Със сумите по ал. 3, т. 1 и 2 или с допустим възстановим данъчен кредит, получени след намаляване на квалифицираното участие в собствеността до нула, се намаляват коригираните включени данъци на съставното образувание, притежател на квалифицираното участие, само до размера на квалифицирани данъчни предимства, с които са били увеличени коригираните включени данъци на това съставно образувание.

(6) Алинея 3 не се прилага, когато съставното образувание, притежател на квалифицирано участие в собствеността, прилага за счетоводни цели метода на пропорционална амортизация за намаляване на квалифицираното участие в собствеността. В този случай квалифицираното участие в собствеността се намалява до изчерпването му със сумите по ал. 3, т. 1 и 2 пропорционално на съотношението между размера на получените такива суми през данъчния период и общия размер на сумите по ал. 3, т. 1 и 2, които се очаква да бъдат получени през целия срок на квалифицираното участие.

(7) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор да се прилага ал. 6 по отношение на квалифицирано участие в собствеността, когато съставното образувание, притежател на квалифицираното участие в собствеността, не прилага за счетоводни цели метода на пропорционална амортизация за намаляване на това участие. Изборът се упражнява през данъчния период на придобиване на участието или през данъчния период, през който притежател на квалифицираното участие в собствеността за първи път подлежи на минимално ефективно данъчно облагане съгласно тази част и не може да бъде отменен.

(1) По смисъла на този член:

1. 1.(доп. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) "доход от международно корабоплаване" е счетоводният финансов резултат на съставно образувание от следните дейности, при условие че този превоз не се извършва по вътрешни водни пътища в рамките на една и съща юрисдикция: а) превоз на пътници или товари с кораб при международен транспорт, независимо дали корабът е притежаван, нает или по друг начин е на разположение на съставното образувание; б) превоз на пътници или товари с кораб при международен транспорт по споразумения за чартър на слотове; в) отдаване под наем на кораб за международен чартърен превоз на пътници или товари, изцяло оборудван, с екипаж и снабден; г) отдаване под наем на кораб, използван за превоз на пътници или товари при международен транспорт, чрез беърбоут чартър, на друго съставно образувание; д) участие в група, съвместно предприятие или международна оперативна агенция за превоз на пътници или товари с кораб при международен транспорт; е) продажба на кораб, използван за превоз на пътници или товари при международен транспорт, при условие че корабът е държан за използване от съставното образувание в продължение на най-малко една година;
2. 2. "допустим допълнителен доход от международно корабоплаване" е счетоводният финансов резултат на съставно образувание от следните дейности, при условие че те се извършват основно във връзка с превоза на пътници или товари от кораби при международен транспорт: а) отдаване под наем на кораб, чрез беърбоут чартър, на друго корабоплавателно предприятие, което не е съставно образувание, при условие че чартърът е за не повече от три години; б) продажба на билети, издадени от друго корабоплавателно предприятие за националния участък от международно корабоплаване; в) отдаване под наем и краткосрочно съхранение на контейнери или такси за задържане за късно връщане на контейнери; г) предоставяне на услуги от инженери, персонал по поддръжката, оператори по обработката на товари, кетъринг персонал и персонал за обслужване на клиенти на друго корабоплавателно предприятие; д) получаване на доход от инвестиции, когато инвестицията е неразделна част от извършването на дейността по експлоатация на корабите при международен транспорт.

(2) Доходът от международно корабоплаване и допустимият допълнителен доход от международно корабоплаване на съставно образувание се изключват при определянето на допустимата му печалба или загуба, при условие че образуванието докаже, че стратегическото или търговското управление на всички съответни кораби, осъществяващи тези дейности, действително се осъществява в юрисдикцията, в която е разположено съставното образувание.

(3) Когато изчисляването на доходите от международно корабоплаване на дадено съставно образувание и на неговите допустими допълнителни доходи от международно корабоплаване води до загуба, тази загуба се изключва при определяне на допустимата печалба или загуба на съставното образувание.

(4) Размерът на общите допустими допълнителни доходи от международно корабоплаване на всички съставни образувания в юрисдикцията не може да превишава 50 на сто от общите доходи от международно корабоплаване на тези образувания.

(5) Направените от съставно образувание разходи, свързани пряко с дейностите по ал. 1, се разпределят към тези дейности за целите на изчисляването на нетните доходи от международно корабоплаване и нетните допустими допълнителни доходи от международно корабоплаване на съставното образувание.

(6) Направените от съставно образувание разходи, свързани непряко с дейностите по ал. 1, се намаляват от приходите на съставното образувание от тези дейности за целите на изчисляването на доходите от международно корабоплаване и допустимите допълнителни доходи от международно корабоплаване на съставното образувание, като общият размер на тези разходи се умножи по съотношението между приходите от тези дейности и неговите общи приходи.

(7) Преките и непреки разходи по ал. 5 и 6, които се отнасят към доходите от международно корабоплаване и допустимите допълнителни доходи от международно корабоплаване на съставното образувание не се вземат предвид при определянето на допустимата печалба или загуба на съставното образувание.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) По избор на подаващото информация съставно образувание доход от опрощаване на задължения на съставно образувание - длъжник се изключва при определянето на допустимата печалба или загуба на това съставно образувание, когато е изпълнено едно от следните условия:

1. 1. опрощаването се извършва в съответствие със законова процедура за утвърждаване на оздравителен план или за производство по несъстоятелност, която се контролира от съд и от друг орган на съдебната власт или за чието изпълнение е назначен синдик;
2. 2. опрощаването е резултат от споразумение с кредитори, един или повече от които не са свързани лица със съставното образувание - длъжник, и може с основание да се предположи, че съставното образувание би било обявено за неплатежоспособно в срок от 12 месеца от датата на споразумението, в случай че такова не е било сключено;
3. 3. размерът на задълженията на съставното образувание - длъжник надвишава справедливата пазарна стойност на неговите активи, определена към датата на опрощаването.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) Условието по ал. 1, т. 3 се прилага само когато условията по ал. 1, т. 1 или 2 не са изпълнени.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.) Когато са изпълнени условията по ал. 1, т. 1 или 2, при определяне на допустимата печалба или загуба на съставното образувание - длъжник се изключва доходът от опрощаване на задължения на това съставно образувание както към несвързани, така и към свързани с него кредитори.

(4) Когато са изпълнени условията по ал. 1, т. 3, при определяне на допустимата печалба или загуба на съставното образувание - длъжник се изключва доходът от опрощаване на задължения на това съставно образувание към несвързани с него кредитори. Опрощаването е в размер на по-ниското от:

1. 1. превишението на размера на задълженията на съставното образувание - длъжник над справедливата пазарна стойност на неговите активи, определена към датата на опрощаването;
2. 2. размера на намаленията за данъчни цели на съставното образувание - длъжник в резултат от опрощаването съгласно законодателството на юрисдикцията, в която е разположено образуванието.

(5) За целите на този член съставното образувание - длъжник е свързано с кредитора, когато са изпълнени условията на чл. 5, ал. 8 от Модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 21 ноември 2017 г.

(1) Когато съставно образувание представлява място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 131, букви "а", "б" или "в" от допълнителните разпоредби, неговият нетен счетоводен финансов резултат е нетният счетоводен финансов резултат в индивидуалния финансов отчет на това място на стопанска дейност.

(2) Когато мястото на стопанска дейност не изготвя индивидуален финансов отчет, нетният счетоводен финансов резултат е този в индивидуалния му финансов отчет, в случай че такъв би бил изготвен на базата на счетоводните стандарти, на която е изготвен консолидираният финансов отчет от крайното образувание майка.

(3) Когато съставно образувание представлява място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 131, букви "а" или "б" от допълнителните разпоредби, нетният му счетоводен финансов резултат се коригира така, че да включва само приходи, разходи и суми, които се причисляват към него в съответствие с влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или съгласно законодателството в юрисдикцията, в която е разположено, независимо от размера на признатите за данъчни цели в тази юрисдикция приходи и разходи.

(4) Когато съставно образувание представлява място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 131, буква "в" от допълнителните разпоредби, нетният му счетоводен финансов резултат се коригира така, че да включва само приходи, разходи и суми, които биха били причислени към него съгласно чл. 7 от Модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в последната му редакция.

(5) Когато съставно образувание представлява място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 131, буква "г" от допълнителните разпоредби, в определянето на нетния му счетоводен финансов резултат участват приходи, разходи и суми, които не са признати за данъчни цели в юрисдикцията, в която е разположено главното образувание, и се причисляват към дейности, извършвани извън тази юрисдикция.

(6)(Доп. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Нетният счетоводен финансов резултат на място на стопанска дейност не участва при определянето на допустимата печалба или загуба на главното образувание, с изключение на случаите по ал. 7 и 8.

(7) Допустима загуба на място на стопанска дейност се счита за разход на главното образувание при определянето на допустимата му печалба или загуба, доколкото загубата на мястото на стопанска дейност се третира като разход при изчисляването на националния облагаем доход на това главно образувание и не компенсира приход, който подлежи на облагане съгласно законодателството на юрисдикциите на главното образувание и на мястото на стопанска дейност.

(8) Допустима печалба на мястото на стопанска дейност в следващ данъчен период се счита за допустима печалба на главното образувание до размера на разхода по ал. 7.

(1) Нетният счетоводен финансов резултат на съставно образувание, което е образувание със смесен характер, се намалява със сумата, която се причислява на образувания извън групата, които притежават участие в собствеността на това образувание пряко или чрез верига от прозрачни образувания, освен когато: 1. образуванието със смесен характер е крайно образувание майка, или 2. крайно образувание майка по т. 1 притежава участие в образуванието със смесен характер пряко или чрез верига от данъчно прозрачни образувания.

(2) Нетният счетоводен финансов резултат на съставно образувание, което е образувание със смесен характер, се намалява с частта, която се причислява на друго съставно образувание.

(3) Когато образувание със смесен характер осъществява дейност изцяло или частично чрез място на стопанска дейност, частта от нетния му счетоводен финансов резултат, която остава след прилагане на ал. 1, се причислява към това място на стопанска дейност в съответствие с чл. 260п.

(4) Когато данъчно прозрачно образувание не е крайно образувание майка, частта от нетния счетоводен финансов резултат на образуванието със смесен характер, която остава след прилагане на ал. 1 и 3, се причислява на съставните образувания, имащи участие в собствеността му, пропорционално на участието им.

(5) Когато образувание със смесен характер е данъчно прозрачно образувание, което е крайно образувание майка или е обратно хибридно образувание, частта от нетния счетоводен финансов резултат на образуванието със смесен характер, която остава след прилагане на ал. 1 и 3, се причислява на крайното образувание майка или на обратното хибридно образувание.

(6) Алинеи 3, 4 и 5 се прилагат поотделно за всяко участие в собствеността на образуванието със смесен характер.

(1) Включените данъци на съставно образувание са:

1. 1. начислените разходи за данъци върху печалбата и доходите на съставно образувание, както и върху неговия дял от печалбата и доходите на съставни образувания, в чиято собственост съставното образувание има участие;
2. 2. данък при разпределяне или условно разпределяне на печалба, както и данък върху несвързани с дейността разходи при допустима система за данъчно облагане при разпределяне на печалба;
3. 3. алтернативни данъци, налагани вместо корпоративен данък;
4. 4. данък върху неразпределената печалба и собствения капитал, включително върху множество компоненти на базата на печалбата, доходите и собствения капитал.

(2) Не са включени данъци на съставно образувание:

1. 1. допълнителният данък, начислен от образувание майка съгласно допустимо първично облагане с допълнителен данък;
2. 2. допустим национален допълнителен данък, дължим от съставно образувание;
3. 3. данък, начислен във връзка с корекция, извършена от съставно образувание съгласно допустимо вторично облагане с допълнителен данък;
4. 4. недопустим възстановим прихванат данък;
5. 5. данък, платен от застрахователни предприятия във връзка с начислена доходност.

(3) При изчисляване на включените данъци се изключват данъци върху нетната печалба или загуба от разпореждане с недвижимо имущество по чл. 260н, ал. 13 в данъчния период, в който е упражнен изборът по чл. 260н, ал. 13.

(1) Коригираните включени данъци на съставно образувание се определят, като разходите за текущи данъци, начислени във връзка с включени данъци в данъчния период при определянето на нетния счетоводен финансов резултат, се коригират с:

1. 1. разликата между увеличенията и намаленията на включените данъци в данъчния период, определени съгласно ал. 2 и 3;
2. 2. размера на корекцията за отсрочени данъци, определена съгласно чл. 260у, и 3. всяко увеличение или намаление на включени данъци, отразено в собствения капитал или другия всеобхватен доход, свързани със суми, участващи във формирането на допустимата печалба или загуба, които подлежат на данъчно облагане съгласно законодателството на юрисдикцията на съставното образувание.

(2) Включените данъци на съставно образувание в данъчния период се увеличават със:

1. 1. сумата на включените данъци, начислена като текущ разход при определяне на счетоводния финансов резултат;
2. 2. стойността на отсрочен данъчен актив, формиран във връзка с допустима загуба съгласно чл. 260ф, ал. 2;
3. 3. сумата на включени данъци, свързани с несигурно данъчно третиране и платени през данъчния период, с която са били намалени включените данъци съгласно ал. 3, т. 4;
4. 4.(доп. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) сумата на кредит или възстановяване във връзка с допустим възстановим данъчен кредит или с търгуем прехвърляем данъчен кредит, начислен като намаление на разходите за текущи данъци.

(3) Включените данъци на съставно образувание в данъчния период се намаляват със:

1. 1. разходите за текущи данъци върху приходи, които не участват при определянето на допустимата печалба или загуба съгласно глава тридесет и четвърта "в";
2. 2. сумата на възстановени включени данъци или на такива, с които е намалено данъчно задължение, свързани с недопустим възстановим данъчен кредит, която не е отчетена като намаление на разходите за текущи данъци;
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) сумата на възстановени на съставно образувание включени данъци или на такива, с които е намалено негово задължение за включен данък за период, който приключва през данъчния период, с която не са били коригирани разходите за текущи данъци, освен ако не е свързана с допустим възстановим данъчен кредит или с търгуем прехвърляем данъчен кредит;
4. 4. разходите за текущи данъци, свързани с несигурно данъчно третиране;
5. 5. всички разходи за текущи данъци, които не се очаква да бъдат платени в срок от три години след края на данъчния период. (3а) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) В случаите на нетъргуем прехвърляем данъчен кредит: 1. съставното образувание, на което е предоставен данъчният кредит, намалява включените си данъци за данъчен период със сумата, с която е намалено негово задължение за включен данък за период, който приключва през същия данъчен период, или със сумата, получена при продажба на данъчния кредит през същия данъчен период; 2. съставното образувание - купувач на данъчния кредит, намалява включените си данъци за данъчен период с размера на превишението на стойността на данъчния кредит над покупната му цена пропорционално на сумата, с която е намалено негово задължение за включен данък за период, който приключва през същия данъчен период; 3. съставното образувание - купувач на данъчния кредит, намалява включените си данъци с размера на печалбата от продажбата на данъчния кредит, в случай че го продаде през данъчния период, и отчита загубата от продажбата на данъчния кредит при определяне на допустимата си печалба или загуба за същия данъчен период.

(4) Когато включен данък попада в повече от една точка от ал. 1 - 3, той се отчита еднократно при определяне на размера на коригираните включени данъци.

(5)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато за данъчен период липсва нетна допустима печалба в дадена юрисдикция и размерът на коригираните включени данъци за тази юрисдикция е отрицателен и по-малък от сума, равна на 15 на сто от нетната допустима загуба, разликата между размера на коригираните включени данъци и 15 на сто от нетната допустима загуба представлява коригиран допълнителен данък за този данъчен период. Сумата на коригирания допълнителен данък се разпределя на всяко съставно образувание в юрисдикцията по реда на чл. 260ю, ал. 3.

(6)(Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор да не се прилага ал. 5, като разликата между отрицателния размер на коригираните включени данъци и 15 на сто от нетната допустима загуба се пренася през следващи данъчни периоди. Разликата по изречение първо се приспада първо от сумата на коригираните включени данъци през първия данъчен период, през който многонационалната или голямата национална група предприятия има допустима печалба и положителен размер на коригираните включени данъци за юрисдикцията, като се пренася последователно до изчерпването й през следващите данъчни периоди. Разликата по изречение първо се приспада в юрисдикцията, в която е възникнала, независимо дали съставни образувания напуснат групата.

(7)(Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Изборът по ал. 6 се упражнява поотделно за всеки данъчен период.

(8)(Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Алинея 6 не се прилага, когато отрицателният размер на коригираните включени данъци се дължи на данъчна загуба, която се пренася чрез приспадане в предходен данъчен период.

(1) За целите на този член:

1. 1. "неразрешено начисляване" е всяка промяна в начислените разходи за отсрочени данъци на съставно образувание, свързани с несигурно данъчно третиране или с разпределение на печалба от друго съставно образувание;
2. 2. "неизползвано начисляване" е всяко увеличение на отсрочен данъчен пасив на съставно образувание в данъчен период, който не се очаква да бъде платен в срока по ал. 8 и по отношение на което е упражнен избор в съответствие с чл. 260я24, ал. 2 от подаващото информация съставно образувание да не се включва в корекцията за отсрочени данъци за същия данъчен период.

(2) Когато размерът на данъчната ставка, използвана за изчисляване на разходите за отсрочени данъци, е равна на или по-ниска от 15 на сто, сумата на корекцията за отсрочени данъци, с която се увеличават коригираните включени данъци на съставно образувание за данъчен период съгласно чл. 260т, ал. 1, т. 2, е равна на сумата на разходите за отсрочени данъци, начислени по отношение на включени данъци и коригирани по реда на ал. 4 - 7.

(3) Когато размерът на данъчната ставка, използвана за изчисляване на разходите за отсрочени данъци, е по-висока от 15 на сто, сумата на корекцията за отсрочени данъци, с която се увеличават коригираните включени данъци на съставно образувание за данъчен период съгласно чл. 260т, ал. 1, т. 2, е равна на сумата на разходите за отсрочени данъци, начислени по отношение на включени данъци и преизчислени при данъчна ставка от 15 на сто и коригирани по реда на ал. 4 - 7.

(4) Корекцията за отсрочени данъци се увеличава със:

1. 1. сумата на всяко неразрешено начисляване или неизползвано начисляване, платена през данъчния период;
2. 2. сумата на отсрочен данъчен пасив, платена в данъчния период, с която е била намалена корекцията за отсрочени данъци в предходен данъчен период.

(5) Когато в данъчен период не е признат отсрочен данъчен актив, формиран във връзка със загуба, поради това, че не са изпълнени условията за признаването му, корекцията за отсрочени данъци се намалява със сумата, с която би била намалена тя, при условие че в данъчния период е бил признат отсрочен данъчен актив, формиран във връзка със загуба.

(6) В корекцията за отсрочени данъци не се включват:

1. 1. сумата на разходите за отсрочени данъци, начислени във връзка с приходи, разходи и суми, които не участват при определянето на допустимата печалба или загуба съгласно глава тридесет и четвърта "в";
2. 2. сумата на разходите за отсрочени данъци, начислени във връзка с неразрешени начислявания и неизползвани начислявания;
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) размерът на корекция на оценка или на корекция при признаване за счетоводни цели по отношение на отсрочени данъчни активи;
4. 4. сумата на разходите за отсрочени данъци, получена при преизчисляване стойността на отсрочени данъчни активи или пасиви при промяна на данъчната ставка, при която е била изчислена стойността им;
5. 5. сумата на разходите за отсрочени данъци, начислени във връзка с възникване на правото на данъчни кредити и с тяхното използване.

(7) Когато размерът на отсрочен данъчен актив, формиран във връзка с допустима загуба на съставно образувание, е определен за данъчен период при данъчна ставка, по-ниска от 15 на сто, той може да бъде преизчислен за същия данъчен период при ставка от 15 на сто, в случай че данъчно задълженото лице може да докаже, че отсроченият данъчен актив е свързан с допустима загуба. Когато в резултат на преизчисляването по изречение първо се увеличи размерът на отсрочения данъчен актив, с размера на увеличението се намалява сумата на корекцията за отсрочени данъци.

(8) Коригираните включени данъци се намаляват с размера на отсрочен данъчен пасив, признат във връзка с данъчна временна разлика, която не е намерила обратно проявление в срок от пет данъчни периода след периода, в който е възникнала, или който не е платен в този срок, доколкото тази сума е била включена в корекцията за отсрочени данъци при възникването и. Намалението по изречение първо се извършва в петия данъчен период преди текущия данъчен период, като ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за този данъчен период се преизчисляват в съответствие с чл. 260ю, ал. 1. Размерът на намалението е равен на размера на увеличението на категорията отсрочени данъчни пасиви, включено в корекцията за отсрочени данъци в петия данъчен период преди текущия данъчен период, като данъчните временни разлики, във връзка с които са признати отсрочените данъчни пасиви, не са намерили обратно проявление до края на последния ден на текущата данъчна година.

(9) Алинея 8 не се прилага в случаите на данъчни временни разлики, възникнали във връзка с непризнаването за данъчни цели на:

1. 1. разходи за амортизация на материални активи;
2. 2. разходи за получаване на лиценз или подобна договореност от държавен или общински орган за ползване на недвижимо имущество или за експлоатиране на природни ресурси, в резултат на което се очаква да бъдат извършени значителни инвестиции в материални активи;
3. 3. разходи за изследователска и развойна дейност;
4. 4. разходи за извеждане от експлоатация и възстановяване;
5. 5. отчитане по справедлива стойност на нереализирани нетни печалби;
6. 6. нетни печалби от курсови разлики;
7. 7. застрахователни резерви и разсрочени разходи за придобиване на застрахователни полици;
8. 8. печалби от продажба на дълготрайни материални активи, намиращи се в юрисдикцията на съставното образувание, с които се закупуват дълготрайни материални активи в същата юрисдикция;
9. 9. приходи, разходи и суми, отчетени в резултат от промяна на счетоводната политика за отчитане на позициите по т. 1 - 8.

(1) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор по отношение на юрисдикция, така че за юрисдикцията да се формира отсрочен данъчен актив във връзка с допустима загуба за всеки данъчен период, в който е налице нетна допустима загуба, равен на 15 на сто от размера на тази загуба. В този случай чл. 260у не се прилага. Изборът по изречение първо не може да бъде упражнен по отношение на юрисдикция, която прилага допустима система за данъчно облагане при разпределяне на печалба съгласно чл. 260я12.

(2) Отсроченият данъчен актив по ал. 1 се използва през всеки следващ данъчен период, в който за юрисдикцията е налице нетна допустима печалба, до размера на по-ниското от 15 на сто от нетната допустима печалба и размера на отсрочения данъчен актив.

(3) Размерът на отсрочения данъчен актив по ал. 1 се намалява с размера на използваната в данъчния период част и остатъкът се пренася в следващи данъчни периоди.

(4) В случай че изборът по ал. 1 бъде оттеглен, оставащата част от отсрочения данъчен актив по ал. 1 се намалява до нула към първия ден на първия данъчен период, през който изборът спира да се прилага.

(5) Изборът по ал. 1 се декларира с подаването на първата информационна декларация по чл. 260я23 за юрисдикцията, по отношение на която следва да се прилага той.

(6) Когато изборът по ал. 1 е упражнен от крайно образувание майка, което е образувание със смесен характер, размерът на отсрочения данъчен актив по ал. 1 се определя спрямо размера на допустимата загуба на образуванието със смесен характер, намалена съгласно чл. 260я10, ал. 3.

(1) Към място на стопанска дейност се причислява сумата на разходите за включени данъци, които са отчетени от съставно образувание и които са свързани с допустимата печалба или загуба на това място на стопанска дейност.

(2) Към съставно образувание - собственик, се причислява сумата на разходите за включени данъци, които са отчетени от данъчно прозрачно образувание и които са свързани с допустима печалба или загуба, причислена към съставното образувание - собственик, съгласно чл. 260р, ал. 4.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Към съставно образувание се причислява сумата на разходите за включени данъци, които са отчетени от неговите съставни образувания - собственици, с пряко или косвено участие в него съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, пропорционално на правото им на дял от печалбата на контролираното чуждестранно дружество.

(4) Към съставно образувание, което е хибридно образувание, се причислява сумата на разходите за включени данъци, които са отчетени от неговото съставно образувание - собственик, във връзка с допустимата печалба на хибридното образувание.

(5) Към съставно образувание, което е разпределило печалба или друга част от капитала през данъчния период, се причислява сумата на разходите за включени данъци, които са начислени от неговите съставни образувания - собственици, с пряко участие в него и които са свързани с това разпределение.

(6)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Когато към съставно образувание са причислени съгласно ал. 3 и 4 разходите за включени данъци, свързани с пасивни доходи, тези разходи се включват в сумата на коригираните включени данъци на съставното образувание до размера на по-малкото от:

1. 1. сумата на разходите за включени данъци, свързани с пасивни доходи, причислени към съставното образувание;
2. 2. произведението на ставката на допълнителния данък за юрисдикцията на съставното образувание и сумата на пасивните доходи на съставното образувание, включени съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества или за прозрачност за данъчни цели. Разходи за включени данъци, свързани с пасивни доходи, оставащи след прилагане на т. 1 и 2, не се разпределят съгласно ал. 3 и 4. За целите на тази алинея ставката на допълнителния данък за юрисдикцията се определя, без да се вземат предвид включените данъци на съставното образувание - собственик, свързани с тези пасивни доходи.

(7) За целите на този член "пасивен доход" са следните видове доход, включен в допустимата печалба, доколкото съставното образувание - собственик, е било облагано по реда на данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества или в резултат на участие в собствеността на хибридно образувание:

1. 1. доход от дивиденти или техни еквиваленти;
2. 2. доход от лихви или техни еквиваленти;
3. 3. доход от наеми;
4. 4. доход от авторски и лицензионни възнаграждения;
5. 5.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) анюитет; или 6. нетна печалба от разпореждане с имот, който генерира доходи от източници по т. 1 - 5.

(8) Когато допустимата печалба на място на стопанска дейност се счита за допустима печалба на главното образувание съгласно чл. 260п, ал. 7 и 8, включените данъци на мястото на стопанска дейност върху тази печалба, задължението за които е възникнало в юрисдикцията, в която е разположено и които са свързани с тази печалба, се считат за включени данъци на главното образувание до размера на произведението на тази печалба и най-високата ставка на данък върху печалбата от обичайна дейност в юрисдикцията, в която е разположено главното образувание.

(1) За целите на чл. 260х, ал. 3 и за данъчни периоди, които започват на или преди 31 декември 2025 г. и приключват на или преди 30 юни 2027 г., сумата на разходите за данъци, отчетени съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества от съставни образувания - собственици, се причислява към съставно образувание по следната формула: ПРВД = РВД х (КП/СКП), където: ПРВД е причисленият към съставно образувание разход за данък, отчетен съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; РВД е сумата на разходите за данъци, отчетени от съставно образувание - собственик съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; КП е стойността на ключа за причисляване на съставно образувание при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; СКП е сборът от стойностите на ключовете за причисляване на всички съставни образувания при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества.

(2) Стойността на ключа за причисляване на съставно образувание при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества се определя по следната формула: КП = ДСОС х (ПДС - ЕДС), където: КП е стойността на ключа за причисляване на съставно образувание при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; ДСОС е делът на съставното образувание - собственик от доходите или печалбата на съставното образувание, определен съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; ПДС е приложимата данъчна ставка, определена като ставката, при която размерът на данъчния кредит за данъка, платен от контролирано чуждестранно дружество в чужбина, изцяло компенсира размера на данъка на съставното образувание - собственик, определен съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества; ЕДС е ефективната данъчна ставка на групата за юрисдикцията, определена съгласно чл. 260ч при съобразяване с чл. 260я, ал. 2 и 3, чл. 260я8, ал. 3 и чл. 260я13, ал. 1, без да се вземат предвид разходите за включени данъци, отчетени от съставно образувание - собственик съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества.

(3) Когато ефективната данъчна ставка на групата за юрисдикцията по ал. 2 е равна на или е по-висока от приложимата данъчна ставка или от 15 на сто, стойността на ключа за причисляване на съставно образувание при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества е равна на нула.

(4) При определяне на ефективната данъчна ставка на групата за юрисдикцията по ал. 2 се взема предвид допустимият национален допълнителен данък, дължим в тази юрисдикция, с изключения на случаите, когато съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества съставното образувание - собственик няма право на данъчен кредит за този допустим национален допълнителен данък.

(5) Когато многонационална група предприятия определя ефективна данъчна ставка за дадена юрисдикция за повече от една подгрупа съставни образувания по реда на чл. 260ч, чл. 260я, ал. 2 и 3, чл. 260я8, ал. 3 или чл. 260я13, ал. 1, ефективната данъчна ставка по ал. 2 е ефективната данъчна ставка на подгрупата съставни образувания, към която съставното образувание принадлежи. Допустимият национален допълнителен данък в случаите по ал. 4 се причислява към подгрупата по изречение първо, от съставните образувания в която е дължим. За целите на ал. 1 сборът от стойностите на ключовете за причисляване на всички съставни образувания при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества включва стойностите на ключовете за причисляване на всички съставни образувания, за които е определена ефективна данъчна ставка по реда на тази алинея.

(6) Когато многонационалната група предприятия не определя ефективна данъчна ставка за юрисдикцията съгласно чл. 260ч, за целите на ал. 2 ефективната данъчна ставка на групата за юрисдикцията се определя, както следва:

1. 1. в случаите, в които многонационалната група предприятия е избрала да прилага облекчен режим през преходния период съгласно раздел II от глава тридесет и четвърта "и" по отношение на дадена юрисдикция, ефективната данъчна ставка на групата за тази юрисдикция е опростената ефективна данъчна ставка на групата съгласно чл. 260я22, т. 4;
2. 2. в случаите, в които многонационалната група предприятия е избрала да прилага облекчен режим при допустим национален допълнителен данък съгласно чл. 260я2, ефективната данъчна ставка на групата за тази юрисдикция се определя, като сборът от включените данъци на групата в юрисдикцията, определени съгласно правилата за допустим национален допълнителен данък в юрисдикцията, и дължимият в юрисдикцията допустим национален допълнителен данък се раздели на нетната допустима печалба на групата в тази юрисдикция, определена съгласно тези правила за допустим национален допълнителен данък в юрисдикцията;
3. 3. във всички други случаи ефективната данъчна ставка на групата за тази юрисдикция е опростената ефективна данъчна ставка на групата съгласно чл. 260я22, т. 4, като вместо печалбата преди данъци на многонационалната група предприятия в юрисдикцията, посочена в квалифицирания отчет по държави на групата, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави, се използва печалбата преди данъци от квалифицирания финансов отчет на групата.

(7) В случаите по ал. 6 стойността на ключа за причисляване на съставно образувание при смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества се изчислява, като се използва ефективната данъчна ставка по ал. 6, т. 1 или по ал. 6, т. 2, която е изчислена за подгрупата съставни образувания, към която съставното образувание принадлежи. Допустимият национален допълнителен данък в случаите по ал. 4 се причислява към подгрупата по изречение първо от съставните образувания, в която е дължим.

(8) В случаите по ал. 6, т. 1 и 2, когато облекчените режими не се прилагат по отношение на всички съставни образувания на групата в юрисдикцията, ал. 6, т. 1 и 2 се прилагат само по отношение на съставните образувания, за които се прилагат облекчените режими. По отношение на всички останали съставни образувания се прилагат ал. 2 - 4 съответно.

(9) Доколкото доходите или печалбата на образувания, които не са съставни образувания, съвместни предприятия или дъщерни предприятия на съвместни предприятия, подлежат на облагане с данък съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, ал. 1 - 4 се прилагат и по отношение на такива образувания, като се използва ефективната данъчна ставка, определена съгласно този член за съответната подгрупа от такива образувания в юрисдикцията и при съобразяване с чл. 260я, ал. 2 и 3, чл. 260я8, ал. 3 и чл. 260я13, ал. 1, в печалбите или дохода на които съставното образувание - собственик има най-висок дял.

(10) Когато доходите или печалбата на образувания, които не са съставни образувания, съвместни предприятия или дъщерни предприятия на съвместни предприятия, които са разположени в юрисдикция, по отношение на която не се определя ефективна данъчна ставка, подлежат на облагане с данък съгласно смесен данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, ефективната данъчна ставка за целите на този член за тези образувания се определя на базата на финансовите отчети на тези образувания.

(1) Когато съставно образувание коригира разходите за включени данъци за предходен данъчен период, със сумата на корекцията се коригират разходите за включени данъци на съставното образувание за данъчния период, в който е извършена корекцията, с изключение на случаите, когато корекцията е свързана с намаление на включените данъци за предходен отчетен период.

(2) Когато има намаление на включените данъци, които са били включени в сумата на коригираните включени данъци на съставното образувание в предходен данъчен период, ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за този предходен период се преизчисляват съгласно чл. 260ю, ал. 1, като сумата на коригираните включени данъци се намали с размера на намалението на включените данъци. Допустимата печалба за текущия и предходни отчетни периоди се коригира съответно.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) По избор на подаващото информация съставно образувание съгласно чл. 260я24, ал. 2, в случай на незначително намаление на включените данъци за предходен данъчен период, с размера на намалението може да се коригират включените данъци на съставното образувание за данъчния период, в който е извършена корекцията. Незначително намаление на включените данъци е общо намаление на коригираните включени данъци за юрисдикцията за данъчния период с по-малко от 1 000 000 евро.

(4) Когато националната данъчна ставка бъде намалена до размер, по-малък от 15 на сто, и в резултат от намалението бъдат отчетени разходи за отсрочени данъци, с размера на тези разходи се коригира задължението за включени данъци на съставното образувание, отчетени за предходен данъчен период в съответствие с чл. 260т.

(5) Когато разход за отсрочени данъци е определен при данъчна ставка, по-ниска от 15 на сто, и ставката е увеличена в последващ данъчен период, размерът на разходите за отсрочени данъци, дължащ се на това увеличение, се третира при плащане като корекция на задължението на съставното образувание за включени данъци за предходен данъчен период, отчетени съгласно чл. 260т. Размерът на корекцията по изречение първо не може да бъде по-голям от сумата на разходите за отсрочени данъци, която би била определена при данъчна ставка, равна на 15 на сто.

(6)(Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Когато от сумата на разходите за текущи данъци на съставно образувание, включени в коригираните включени данъци на образуванието за данъчен период, не бъде платена в срок от три години след края на този данъчен период сума, по-голяма от 1 000 000 евро, ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за данъчния период, през който неплатената сума е била отчетена като включен данък, се преизчисляват в съответствие с чл. 260ю, ал. 1, като тази неплатена сума се изключва от коригираните включени данъци.

(1) Ефективната данъчна ставка на многонационална или голяма национална група предприятия се определя по следната формула за всеки данъчен период и за всяка юрисдикция, в която групата има нетна допустима печалба: ЕДС = КВД/НДПЮ, където: ЕДС е ефективната данъчна ставка на групата за юрисдикцията; КВД е сумата на коригираните включени данъци на съставните образувания в юрисдикцията; НДПЮ е нетната допустима печалба на съставните образувания в юрисдикцията.

(2) Нетната допустима печалба или загуба на съставните образувания в юрисдикцията за данъчен период се определя по следната формула: НДПЗЮ = ДП - ДЗ, където: НДПЗЮ е нетната допустима печалба или загуба на съставните образувания в юрисдикцията; ДП е общата допустима печалба, ако има такава, на съставните образувания в юрисдикцията; ДЗ е общата допустима загуба на съставните образувания в юрисдикцията; Допустимите печалби или загуби на съставните образувания за целите на тази алинея са определените по реда на глава тридесет и четвърта "в".

(3) Коригираните включени данъци и допустимите печалби или загуби на съставни образувания, които са инвестиционни образувания, не се вземат предвид при определянето на ефективната данъчна ставка по ал. 1 и на нетната допустима печалба по ал. 2.

(4) Ефективната данъчна ставка на съставно образувание без юрисдикция се определя за всеки данъчен период отделно от ефективната данъчна ставка на всички останали съставни образувания.

(5)(Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) За целите на ал. 1, когато за данъчен период многонационална група предприятия или голяма национална група предприятия в дадена юрисдикция има нетна допустима печалба и размерът на коригираните включени данъци на групата в тази юрисдикция е отрицателен, сумата на коригираните включени данъци по ал. 1 на съставните образувания в юрисдикцията се счита за равна на нула и отрицателният размер на коригираните включени данъци се пренася чрез приспадане от сумата на коригираните включени данъци на групата в тази юрисдикция през следващите данъчни периоди до изчерпването й. Многонационалната група предприятия или голямата национална група предприятия прилага изречение първо в тази юрисдикция независимо дали съставни образувания в юрисдикцията напуснат групата.

(1) Когато ефективната данъчна ставка по чл. 260ч, ал. 1 за определена юрисдикция, в която се намират съставните образувания, е по-ниска от 15 на сто за данъчния период, многонационалната или голямата национална група предприятия изчислява отделно допълнителния данък за всяко от своите съставни образувания, които имат допустима печалба, взета предвид при определянето на нетната допустима печалба на тази юрисдикция. Допълнителният данък се определя за юрисдикция.

(2) Ставката на допълнителния данък за данъчен период е равна на положителната разлика между 15 на сто и размера на ефективната данъчна ставка по чл. 260ч, ал. 1.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Допълнителният данък за данъчен период за юрисдикция е положителна величина, ако има такава, и се определя по следната формула: ДДЮ = (ДППЮ х СДД) + КДД - НДД, където: ДДЮ е допълнителният данък за юрисдикция; ДППЮ е допълнителната печалба за юрисдикция; СДД е ставката на допълнителния данък по ал. 2; КДД е коригираният допълнителен данък по чл. 260ю; НДД е допустимият национален допълнителен данък по т. 144 от допълнителните разпоредби.

(4) Допълнителната печалба за юрисдикция по ал. 3 е положителна величина, ако има такава, и се определя по следната формула: ДППЮ = НДПЮ - ИССД, където: ДППЮ е допълнителната печалба за юрисдикция; НДПЮ е нетната допустима печалба, определена съгласно чл. 260ч, ал. 2 за юрисдикцията; ИССД е сумата на изключението за съществена стопанска дейност за юрисдикцията, определена съгласно чл. 260щ.

(5) Допълнителният данък за съставно образувание за текущия данъчен период се определя по следната формула: ДДСО = ДДЮ х (ДПСО /ОДПСО), където: ДДСО е допълнителният данък за съставно образувание; ДДЮ е допълнителният данък за юрисдикция; ДПСО е допустимата печалба на съставното образувание за данъчен период, определена по реда на глава тридесет и четвърта "в"; ОДПСО е сборът на допустимите печалби на всички съставни образувания за данъчен период в юрисдикцията.

(6) Когато допълнителният данък за юрисдикция по ал. 3 е резултат само от наличието на коригиран допълнителен данък по чл. 260ю, ал. 1 и няма нетна допустима печалба в юрисдикцията за този данъчен период, допълнителният данък за тази юрисдикция се разпределя на всяко съставно образувание, като се използва формулата по ал. 5, въз основа на допустимата печалба на съставните образувания за данъчните периоди, за които се правят корекциите по чл. 260ю, ал. 1.

(7) Допълнителният данък на съставно образувание без юрисдикция се определя отделно от допълнителния данък на другите съставни образувания.

(8) За целите на този член съставните образувания на многонационална или голяма национална група предприятия включват и данъчно задължените лица, дължащи допълнителен данък съгласно чл. 260е, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2, ал. 4, т. 2 и ал. 6, т. 2.

(9) Когато образувание майка от многонационална или голяма национална група предприятия е разположено в държава - членка на Европейския съюз, и притежаваните от него пряко или косвено съставни образувания, разположени в същата или в друга юрисдикция, подлежат на облагане с допустим национален допълнителен данък за данъчния период в тези юрисдикции, определеният за образуванието майка по реда на този член и дължим съгласно чл. 260е допълнителен данък се намалява до изчерпването му с размера на допустимия национален допълнителен данък, дължим от образуванието майка или от тези съставни образувания.

(10) Когато допустим национален допълнителен данък е определен в съответствие с допустими счетоводни стандарти на крайното образувание майка или с Международните счетоводни стандарти, приети с Регламент (ЕО) № 1606/2002, за съставните образувания на многонационалната или голямата национална група предприятия, разположени в държава - членка на Европейския съюз, не се определя допълнителен данък по реда на този член за данъчния период, с изключение на случаите, в които в данъчния период е дължим коригиран допълнителен данък по чл. 260ю, който не е част от този допустим национален допълнителен данък.

(11) Когато допустим национален допълнителен данък, дължим в юрисдикция от съставните образувания на многонационална или голяма национална група предприятия, не е внесен до края на четвъртия данъчен период след данъчния период, за който е бил дължим, невнесеният национален допълнителен данък не е дължим в тази юрисдикция след края на четвъртия данъчен период и се добавя към допълнителния данък, определен за юрисдикцията по реда на ал. 1 - 10.

(1) За целите на този член:

1. 1. "допустими наети лица" са лицата, наети на пълно или непълно работно време от съставното образувание, както и независими изпълнители, участващи в обичайната дейност на многонационалната или голяма национална група предприятия под ръководството и контрола на групата;
2. 2. "допустими разходи за персонал" са разходите за възнаграждения на наетите лица, включително заплати, надници и други разходи, с които се предоставя пряка и разграничима лична облага на наетото лице, като например здравно и пенсионно осигуряване, данъци върху доходи от трудови правоотношения и вноски за социално осигуряване за сметка на работодателя;
3. 3. "допустими дълготрайни материални активи" са: а) имоти, машини и съоръжения, намиращи се в юрисдикцията; б) природни ресурси, намиращи се в юрисдикцията; в) правото на ползване на лизингополучател на дълготрайни материални активи, намиращи се в юрисдикцията; г) лиценз или подобна договореност от държавен или общински орган за използване на недвижимо имущество или експлоатация на природни ресурси, което е свързано със значителни инвестиции в материални активи.

(2) За целите на определяне на допълнителния данък, нетната допустима печалба за дадена юрисдикцията се намалява със сумата на изключението за разходи за персонал по ал. 3 и на изключението за дълготрайни материални активи по ал. 4 на всяко съставно образувание, разположено в тази юрисдикция. Изречение първо не се прилага, когато подаващото информация съставно образувание е упражнило избор да не се прилага изключението за съществена стопанска дейност за данъчния период съгласно чл. 260я24.

(3) Изключението за разходи за персонал на съставно образувание, разположено в дадена юрисдикция, е равно на 5 на сто от допустимите разходи за персонал, свързани с допустими наети лица, които извършват дейност за многонационалната или голямата национална група предприятия в тази юрисдикция, с изключение на допустими разходи за персонал, които:

1. 1. са капитализирани като част от стойността на допустим дълготраен материален актив;
2. 2. са свързани с доход, изключен съгласно чл. 260о.

(4) Изключението за дълготрайни материални активи на съставно образувание, разположено в дадена юрисдикция, е равно на 5 на сто от балансовата стойност на допустимите дълготрайни материални активи, намиращи се в тази юрисдикция, с изключение на балансовата стойност на:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) имущество, включително земя и сгради, държано за продажба, за отдаване на лизинг или като инвестиция;
2. 2. дълготрайни материални активи, с които се генерира доход, изключен съгласно чл. 260о.

(5)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) За целите на ал. 4 балансовата стойност на допустимите дълготрайни материални активи е средноаритметичната стойност от балансовите стойности на допустимите дълготрайни материални активи, след отчитане на натрупаната амортизация, включително изчерпването в случаите на природни ресурси, и на капитализираните разходи за персонал, в началото и в края на данъчния период, използвани за изготвяне на консолидирания финансов отчет на многонационалната или голямата национална група предприятия.

(6) За целите на ал. 3 и 4 допустимите разходи за персонал и допустимите дълготрайни материални активи на съставно образувание, което е място на стопанска дейност, са тези, които са включени в неговия индивидуален финансов отчет съгласно чл. 260п, ал. 1 - 4, при условие че допустимите разходи за персонал и допустимите дълготрайни материални активи се намират в същата юрисдикция, в която е разположено мястото на стопанска дейност. В този случай допустимите разходи за персонал и допустимите дълготрайни материални активи на мястото на стопанска дейност не се включват в допустимите разходи за персонал и допустимите дълготрайни материални активи на главното образувание.

(7) Когато печалбата на място на стопанска дейност е била изцяло или частично изключена съгласно чл. 260р, ал. 1 и чл. 260я10, ал. 5, допустимите разходи за персонал и допустимите дълготрайни материални активи на това място на стопанска дейност не се вземат предвид в същото съотношение при определянето на изключението за съществена стопанска дейност на многонационалната или голямата национална група предприятия съгласно този член.

(8) Когато допустимите разходи за персонал, извършени по отношение на допустими наети лица, платени от образувание със смесен характер, и допустимите дълготрайни материални активи, собственост на образувание със смесен характер, които не са причислени по реда на ал. 7, те се причисляват на:

1. 1. съставните образувания - собственици на образуванието със смесен характер, пропорционално на сумата, която им е причислена съгласно чл. 260р, ал. 4, при условие че допустимите наети лица и допустимите дълготрайни материални активи се намират в юрисдикцията на съставните образувания - собственици;
2. 2. образуванието със смесен характер, когато то е крайно образувание майка, намалени пропорционално на печалбата, изключена при определянето на допустимата печалба на образуванието със смесен характер съгласно чл. 260я10, ал. 1 и 2, при условие че допустимите наети лица и допустимите дълготрайни материални активи се намират в юрисдикцията на образуванието със смесен характер.

(9) Всички допустими разходи за персонал и допустими дълготрайни материални активи на образуванието със смесен характер, извън тези по ал. 8, не се вземат предвид при определянето на изключението за съществена стопанска дейност на многонационалната или голямата национална група предприятия.

(10) Изключението за съществена стопанска дейност на всяко съставно образувание без юрисдикция се определя за всеки данъчен период отделно от изключението за съществена стопанска дейност на всички останали съставни образувания.

(11) Изключението за съществена стопанска дейност, определено по реда на ал. 1 - 10, не включва изключението за разходи за персонал и изключението за дълготрайни материални активи на инвестиционни образувания, разположени в тази юрисдикция.

(1) Когато корекция на включените данъци или на допустимата печалба или загуба, извършена по реда на чл. 260ш, ал. 11, чл. 260н, ал. 13 - 16, чл. 260у, ал. 7, чл. 260ц, ал. 1 - 3 и ал. 6 и чл. 260я12, ал. 6 води до преизчисляване на ефективната данъчна ставка и на допълнителния данък на многонационалната или голямата национална група предприятия за предходен данъчен период, ефективната данъчна ставка и допълнителният данък се преизчисляват по реда на чл. 260ч, 260ш и 260щ. Всяко увеличение на допълнителния данък в резултат на преизчислението по изречение първо се счита за коригиран допълнителен данък за целите на чл. 260ш, ал. 3 за данъчния период, в който е извършено преизчислението.

(2) Когато при наличие на коригиран допълнителен данък липсва нетна допустима печалба за юрисдикцията за данъчния период, допустимата печалба на всяко съставно образувание, разположено в тази юрисдикция, е равна на допълнителния данък, разпределен на тези съставни образувания по реда на чл. 260ш, ал. 5 и 6, разделен на 15 на сто.

(3) Когато съгласно чл. 260т, ал. 5 е дължим коригиран допълнителен данък, допустимата печалба на всяко съставно образувание, разположено в юрисдикцията, е равна на допълнителния данък, разпределен на съставното образувание, разделен на 15 на сто. Дължимият коригиран допълнителен данък по изречение първо се разпределя само на съставни образувания, чиято сума на коригираните включени данъци е отрицателна и по-ниска от допустимата печалба или загуба на тези съставни образувания, умножена по 15 на сто, пропорционално за всяко от тях съгласно следната формула: (ДПЗ х 15 на сто) - КВД, където: ДПЗ е допустимата печалба или загуба; КВД са коригираните включени данъци.

(4) Когато на съставно образувание е разпределен коригиран допълнителен данък по реда на ал. 1 - 3 и по реда на чл. 260ш, ал. 5 и 6, това съставно образувание се счита за съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка за целите на чл. 260е, 260ж, 260з, 260и, 260ш, ал. 9 - 11, чл. 260к и 260л.

(1) За целите на този член:

1. 1. "съставно образувание с малцинствен контрол" е съставно образувание, в което крайното образувание майка притежава пряко или косвено участие в собствеността от 30 на сто или по-малко;
2. 2. "образувание майка с малцинствен контрол" е съставно образувание с малцинствен контрол, което притежава, пряко или косвено, контролиращо участие в друго съставно образувание с малцинствен контрол, освен в случаите, когато контролиращото участие в първото образувание се притежава, пряко или косвено, от друго съставно образувание с малцинствен контрол;
3. 3. "подгрупа с малцинствен контрол" е образувание майка с малцинствен контрол и неговите дъщерни предприятия с малцинствен контрол;
4. 4. "дъщерно предприятие с малцинствен контрол" е съставно образувание с малцинствен контрол, в което контролиращото участие се притежава, пряко или косвено, от образувание майка с малцинствен контрол.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) При определяне на ефективната данъчна ставка и на допълнителния данък за дадена юрисдикция по реда на чл. 260м - 260р и чл. 260я10 - 260я15 по отношение на членове на подгрупа с малцинствен контрол се счита, че подгрупата с малцинствен контрол е отделна многонационална или голяма национална група предприятия. Коригираните включени данъци и допустимата печалба или загуба на членове на подгрупа с малцинствен контрол не се взема предвид при определянето на ефективната данъчна ставка по реда на чл. 260ч, ал. 1 и на нетната допустима печалба по реда на чл. 260ч, ал. 2 на останалата част от многонационалната или голямата национална група предприятия.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Ефективната данъчна ставка и допълнителният данък на съставно образувание с малцинствен контрол, което не е член на подгрупа с малцинствен контрол, се определя за отделно съставно образувание по реда на чл. 260м - 260р и чл. 260я10 - 260я15. Коригираните включени данъци и допустимата печалба или загуба на съставното образувание с малцинствен контрол не се взема предвид при определянето на ефективната данъчна ставка по реда на чл. 260ч, ал. 1 и на нетната допустима печалба по реда на чл. 260ч, ал. 2 на останалата част от многонационалната или голямата национална група предприятия. Тази алинея не се прилага за съставно образувание с малцинствен контрол, което е инвестиционно образувание.

(1) Разпоредбите на чл. 260ч - чл. 260я не се прилагат, когато подаващото информация съставно образувание е упражнило ежегодно избор съгласно чл. 260я24, ал. 2 дължимият допълнителен данък по отношение на съставните образувания, разположени в дадена юрисдикция, да бъде равен на нула за данъчен период, когато в същия данъчен период са изпълнени едновременно следните условия:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) средните допустими приходи на всички съставни образувания, разположени в тази юрисдикция, са по-ниски от 10 000 000 евро;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) средната допустима печалба или загуба на всички съставни образувания, разположени в тази юрисдикция, е загуба или е по-ниска от 1 000 000 евро.

(2) Средните допустими приходи и средната допустима печалба или загуба по ал. 1 са средноаритметичните допустими приходи и средноаритметичната допустима печалба или загуба на съставните образувания за данъчния период и двата предходни данъчни периода. Когато за единия или и за двата предходни данъчни периода няма съставни образувания с допустими приходи или допустима загуба, тези данъчни периоди не се вземат предвид при изчисляването на средните допустими приходи и средната допустима печалба или загуба на тази юрисдикция.

(3) Допустимите приходи на съставните образувания, разположени в дадена юрисдикция, за данъчен период, е сборът на всички приходи на съставните образувания, разположени в тази юрисдикция, намалени или увеличени с корекциите по реда на глава тридесет и четвърта "в".

(4) Допустимата печалба или загуба на съставните предприятия, разположени в дадена юрисдикция, за данъчен период, е нетната допустима печалба или загуба за тази юрисдикция, определена по реда на чл. 260ч, ал. 2.

(5) Изключението "de minimis" съгласно ал. 1 - 4 не се прилага по отношение на съставни образувания без юрисдикция или на инвестиционни образувания. Приходите и допустимата печалба или загуба на такива образувания не се вземат предвид при определянето на изключението "de minimis".

(1)(Нов - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., предишен текст на чл. 260я2 - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор допълнителният данък на многонационална група предприятия по чл. 260а, ал. 2 в дадена юрисдикция да се счита за равен на нула за данъчен период, когато в законодателството на тази юрисдикция са налице условията за облекчен режим при допустим национален допълнителен данък съгласно Правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката - Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб).

(2)(Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) Алинея 1 не се прилага, когато за дадената юрисдикция е налице някое от следните обстоятелства:

1. 1. юрисдикцията не облага с допустим национален допълнителен данък образувания със смесен характер, които са създадени в същата юрисдикция;
2. 2. юрисдикцията не облага с допустим национален допълнителен данък инвестиционни образувания, за които се прилагат разпоредби от законодателството на същата, които са аналогични на чл. 260я13 - 260я15;
3. 3. юрисдикцията не облага с допустим национален допълнителен данък образувания, за които са в сила разпоредби от законодателството на същата, които са аналогични на чл. 260я18;
4. 4. юрисдикцията облага с допустим национален допълнителен данък членовете на група съвместни предприятия, като задължава за него други съставни образувания в юрисдикцията от многонационалната група предприятия, част от която е групата съвместни предприятия;
5. 5. юрисдикцията не облага с допустим национален допълнителен данък образувания за секюритизация.

(3)(Нова - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г.) За целите на този член:

1. 1. "образувание за секюритизация" е образувание, което е страна по договореност за секюритизация и за което са изпълнени едновременно следните условия: а) образуванието извършва само дейности, които са свързани с изпълнението на една или повече договорености за секюритизация; б) образуванието гарантира с активите си в полза на своите кредитори или на кредиторите на други образувания за секюритизация; в) образуванието изплаща на годишна база или по-често на своите кредитори или на кредиторите на други образувания за секюритизация всички постъпили парични средства, свързани с активите му, с изключение на: аа) парични средства, необходими за изпълнение на условията за размер на печалбата за разпределяне на собствениците на образуванието съгласно договореността за секюритизация, когато размерът на тези парични средства за даден данъчен период е незначителен спрямо размера на приходите му; бб) парични средства, необходими за осигуряване на бъдещи плащания съгласно договореността за секюритизация и/или за поддържане или повишаване на кредитния рейтинг на образуванието;
2. 2. "договореност за секюритизация" е договореност, за която са изпълнени едновременно следните условия: а) договореността се изпълнява с цел образуване на портфолио от активи или експозиции към активи за инвеститори, които не са съставни образувания на многонационалната група предприятия, по съответстващ на законодателството на юрисдикцията начин, разделящ една или повече идентифицирани групи активи; б) договореността се изпълнява с цел ограничаване чрез договорни споразумения на експозицията на инвеститорите по буква "а" към риска от неплатежоспособност на образуванието, което държи разделените активи, като даде възможност на кредиторите на това образувание или на друго образувание, страна по договореността за секюритизация, да предявяват искове към съответното образувание в съответствие със сключените договорни споразумения.