(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2026 г., в сила от 01.01.2026 г.)
(1) При определяне на данъчния финансов резултат данъчно задълженото лице може да намали счетоводния си финансов резултат, с изключение на случаите по ал. 2 и 3, допълнително с 25 на сто от разходите за научноизследователска и развойна дейност, в годината на отчитането им, когато са изпълнени едновременно следните условия:
- 1. разходите са извършени във връзка с осъществяването на научноизследователска и развойна дейност;
- 2. когато научноизследователската и развойна дейност е възложена с поръчка, същата е при пазарни условия;
- 3. за разходите за научноизследователска и развойната дейност, в това число на равнище група, не се ползва каквато и да е публична финансова помощ от държавния бюджет, бюджета на друга държава - членка на Европейския съюз, или бюджета на Европейския съюз;
- 4. ако са спазени и всички други изисквания на този закон.
(2) Когато в резултат на развойна дейност е формиран дълготраен нематериален актив, за целите на чл. 53, ал. 1 данъчно задълженото лице има право да увеличи с 25 на сто разходите за развойна дейност, включени в историческата цена на този актив, когато са изпълнени едновременно условията по ал. 1.
(3) Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие дълготраен нематериален актив по ал. 2, за целите на чл. 51, ал. 2 непризнатите за данъчни цели в годината на отчитането им разходи за развойна дейност се признават за данъчни цели, увеличени с 25 на сто, в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.