(1) Държавната граница на Република България, преминаваща по река, не се премества както при изменения на очертанията на нейните брегове или нивото на водата, така и при отклонение на коритото на реката в една или в друга посока, ако друго не е уредено в международни договори, по които Република България е страна.
(2) На железопътните и шосейните мостове, бентове и други съоръжения, които преминават през граничните участъци на плавателни и неплавателни реки, държавната граница се установява по средата на тези съоръжения или по тяхната технологична ос в зависимост от преминаването на държавната граница по водата, ако друго не е уредено в международни договори, по които Република България е страна.
(3) Държавната граница на Република България на местността се обозначава с ясно видими гранични знаци, които се поставят на място, определено в документите за демаркиране на границата между Република България и съседните държави.
(4) Формите, размерите и надписите на граничните знаци по ал. 3 и редът за тяхното поставяне се определят от законодателството на страната и от международните договорености.
(5) За обозначаване на линията на държавната граница ГДГП осъществява геоинформационна дейност чрез:
- 1. геодезическо определяне, поставяне и поддържане в изправност на граничните знаци;
- 2. проверка на линията на държавната граница;
- 3. изработване на едромащабни карти и документация на държавната граница, както и създаване и поддържане на геодезическо-картографски фонд.
(6) За поддържане на видимостта и предпазване на граничните знаци по ал. 3 по взаимна договореност между Република България и съседните държави се съгласува широчината на граничния пояс и дълбочината на установената гранична ивица от двете страни на линията на държавната граница.