(1) Авиационни учебни центрове, кандидатстващи за права за летателно обучение, използват собствени или наети учебно-тренировъчни ВС.
(2) Изискванията към аеродинамичните, летателно-техническите, масовите и пилотажните характеристики на учебните ВС се определят от класа, типа и целевото предназначение на ВС.
(3) Процедурите и технологиите на летателното обучение с конкретен тип ВС се задават в неговото ръководство за летателна експлоатация, а методиката за летателното обучение се разработва от АУЦ при спазване на изискванията от държавните програми.
(4)(Отм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.)
(5) Първоначално летателно обучение на вертолет се провежда препоръчително на еднодвигателен вертолет. Подготовката на пилоти за вертолети може да започне с обучение на самолет.
(6) В зависимост от обема на декларираното обучение (равнище на подготовка и количество обучаеми) АУЦ определя необходимото количество ВС за един сезон на първоначално обучение. Необходимото количество ВС се определя при спазване на нормите за престой във въздуха, за техническо обслужване и междуремонтен ресурс.
(7) За периодите на интензивно обучение авиационните центрове разработват система за техническо обслужване, така че да се съхранява безопасността на полетите и летателната годност на ВС.
(8) При обучение на технически персонал се използват ВС с изтекъл ресурс за многократно повтаряне на операциите по техническо обслужване и ремонт.
(9)(Отм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.)
(10) В зависимост от изискванията на производителя и от съображения за осигуряване на безопасност на полетите и съхраняване на летателната годност ГВА може да налага допълнителни изисквания към учебните центрове по вида и типа на учебните ВС, системата на техническото им обслужване, по допълнителното им оборудване, по охраната и съхранението им, по натоварването им в полет и по други обосновано целесъобразни изисквания.