(1) Когато доказателствата за професионални квалификации за професиите "лекар" и "лекар-специалист", "медицинска сестра", "лекар по дентална медицина", "лекар по дентална медицина - специалист", "ветеринарен лекар", "акушерка" и "магистър-фармацевт", притежавани от граждани на държави членки, не отговарят на всички квалификационни изисквания на този закон, те се признават, ако: 1. удостоверяват успешно завършване на обучение, започнало преди датите, посочени в списъците по чл. 6, ал. 1, т. 5, букви "а", "б" и "г", т. 6, буква "б", т. 7, букви "б" и "в", т. 8, буква "б", т. 9, буква "б" и т. 10, буква "б", и 2. са придружени със свидетелство за действително и законосъобразно упражняване на съответните дейности в държава членка в продължение на не по-малко от три последователни години през последните 5 години, предшестващи издаването на свидетелството.
(2) Алинея 1 се прилага и за доказателства за професионални квалификации, придобити на територията на бившата Германска демократична република, които не отговарят на всички минимални квалификационни изисквания на този закон, ако удостоверяват завършено обучение, започнало преди: 1. трети октомври 1990 г. - за лекари, медицински сестри, лекари по дентална медицина, лекари по дентална медицина - специалисти, ветеринарни лекари, акушерки и магистър-фармацевти, и 2. трети април 1992 г. - за лекари-специалисти.