(1) Доказателства за професионална квалификация по професията "лекар", издадени от Италия за започнало след 28 януари 1980 г. обучение, но не по-късно от 31 декември 1984 г., се признават, ако са придружени със свидетелство, издадено от компетентния италиански орган, удостоверяващо:
- 1. положен изпит за правоспособност с цел установяване притежаването на знания и умения както притежателите на доказателства за професионални квалификации, посочени за Италия в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 7, буква "б";
- 2. действително и законосъобразно упражняване на дейностите по дентална медицина като основна дейност в продължение на не по-малко от три последователни години през последните 5 години, предшестващи датата на издаване на свидетелството;
- 3. право за упражняване или действително и законосъобразно упражняване на дейностите по дентална медицина като основна дейност и при еднакви условия с притежателите на доказателства за професионални квалификации, посочени за Италия в приложението по т. 1.
(2) Завършено обучение с продължителност най-малко три години, удостоверено от компетентния орган като равностойно на минималните квалификационни изисквания на този закон, се признава и без положен изпит за правоспособност по ал. 1, т. 1.
(3) Обучение по медицина, започнало след 31 декември 1984 г. в университет, дава правата по ал. 2, при условие че тригодишният срок на обучение е започнал преди 31 декември 1994 г.