(1) Когато на аеронавигационната карта се изобразява релеф, той се изобразява по такъв начин, че да удовлетвори нуждите на ползвателите на картата от:
- 1. ориентация и опознаване;
- 2. определяне и спазване на безопасна височина над терена и препятствията;
- 3. ясно възприемане на изобразената аеронавигационна информация;
- 4. планиране.
(2) Релефът се изобразява чрез комбинация от хоризонтали (контурни линии), щрихи, хипсометрични тонове и височинни отметки, като изборът на подходящата комбинация се съобразява с естеството на релефа, мащаба и предполагаемата употреба на картата.
(3) Когато релефът се изобразява с помощта на хипсометрични тонове, те се подбират в съответствие с приложение № 3.
(4) На картите се изобразяват височинни отметки за предварително подбрани критични точки (върхове, препятствия и др.).
(5) Стойностите на превишенията на височинните обекти, за които няма обоснована увереност за тяхната точност, се следват от знака "±".