(1) Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги по чл. 15, т. 7 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:
- 1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги - 200 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
- 2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги - 170 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
- 3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга - 170 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
- 4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга - 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
- 5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга - минималната месечна работна заплата, установена за страната.
(2) Размерите на възнагражденията на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги по чл. 15, т. 7 от Закона за социалните услуги за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение и за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, са с минимум 20 на сто по-високи от размерите на възнагражденията по ал. 1.