(Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2026 г., в сила от 29.09.2026 г.)
(1) Министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице със заповед отказва издаването на разрешително, когато:
- 1. лицето по чл. 2, ал. 1 е извършило системни нарушения на условията и реда за извършване на международен превоз на пътници, включително на разпоредбите, свързани с времето за управление и почивка на водачите или на законодателството в областта на безопасността на движението по пътищата;
- 2. не е получено потвърждение и/или издаване на разрешително от компетентния орган на държавата, явяваща се краен пункт по маршрута.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.