(1)(Отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(2)(Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2026 г., в сила от 29.09.2026 г.) Министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице със заповед отказва издаването или отнема издадените разрешителни за извършване на случаен превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз, когато се установи, че са налице системни нарушения в хипотезата на чл. 32 от Закона за автомобилните превози, извършени от лицето по чл. 2, ал. 1.
(3)(Нова - ДВ, бр. 89 от 2026 г., в сила от 29.09.2026 г.) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.