(1) Променливото възнаграждение, включително отложената му част, се изплаща или определя само ако изплащането:
- 1. не застрашава стабилността на инвестиционния посредник, отчитайки неговото финансово състояние като цяло;
- 2. е обосновано въз основа на резултатите, постигнати от инвестиционния посредник, стопанската единица и съответното лице.
(2) Ако инвестиционният посредник е реализирал отрицателен или по-нисък от предвиждания финансов резултат, общият размер на променливото възнаграждение се ограничава чрез намаляване както на текущите възнаграждения, така и на плащанията по разсрочените възнаграждения или възстановяване на изплатени или придобити възнаграждения.
(3) Инвестиционният посредник може да удържи или поиска възстановяване на суми, които са в размер до 100 % от общото променливо възнаграждение.
(4) Инвестиционният посредник в своята политика относно променливото възнаграждение разработва специални критерии за прилагането на ал. 3.
(5) Критериите по ал. 4 включват най-малко случаите, при които служителят:
- 1. е имал или е бил отговорен за поведение, което е довело до значителни загуби за инвестиционния посредник;
- 2. не е успял да отговори на съответните норми за пригодност и добро поведение.