(1) Подчиненият срочен дълг се признава за собствени средства, когато:
- 1. сумите по него са платени изцяло на застрахователя или на здравноосигурителното дружество;
- 2. връщането на сумите не е обезпечено под никаква форма от застрахователя или от здравноосигурителното дружество;
- 3. първоначалният срок до падежа му е не по-кратък от 5 години;
- 4. предсрочното връщане не може да се извърши, ако вследствие на това собствените средства няма да са достатъчни за покриване на границата на платежоспособност;
- 5. не е предвидена възможност за предсрочна изискуемост на дълга;
- 6. изплащането на уговорени лихви и други доходи не може да се извърши преди падежа на дълга;
- 7. в случай на ликвидация на застраховате ля или на здравноосигурителното дружество изплащането му е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори.
(2) През последните 5 години до падежа размерът, с който подчиненият срочен дълг ще се включва в собствените средства на застрахователя или на здравноосигурителното дружество, се намалява с 20 на сто годишно. След падежа на дълга той се изключва изцяло от собствените средства.