(1) Официалният ветеринарен лекар извършва верификация, че клането се извършва след като собственикът на кланицата е получил и проверил информацията за хранителната верига, свързана с животните.
(2) Официалният ветеринарен лекар може да разреши клането на животни в кланицата, когато липсва свързаната с тях информация за хранителната верига. В тези случаи лекарят след получаване на информацията обявява трупа за годен за човешка консумация. До изготвянето на окончателна преценка труповете на животните и техните вътрешности се съхраняват отделно от другото месо.
(3) Когато в срок 24 h след пристигане на животното в кланицата липсва необходимата информация за хранителната верига, месото от това животно се обявява за негодно за човешка консумация. Ако животното не е заклано в срок 24 h след пристигането си в кланицата, клането му се извършва след клането на другите животни.
(4)(Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официалният ветеринарен лекар в кланицата извършва верификация дали:
- 1. информацията за хранителната верига е пълна и е изпратена от собственика на животновъдния обект до собственика на кланицата;
- 2. информацията за хранителната верига е актуална и достоверна;
- 3. при необходимост може да се изиска допълнителна информация за животновъдния обект, от който произхождат животните.
(5)(Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато животните се изпращат за клане в друга държава членка, официалният ветеринарен лекар в животновъдния обект си сътрудничи с компетентните власти, отговорни за кланицата, с цел осигуряване на достъпност за собственика на кланицата до информацията за хранителната верига.
(6)(Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) За резултатите от инспекцията официалният ветеринарен лекар в кланицата попълва документа съгласно приложение № 4. Документът се изпраща до животновъдния обект, в който са отглеждани животните. Кодовете, които се използват в приложението, се предоставят на собственика на кланицата или на животновъдния обект от НВМС.
(7)(Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато животните за клане са получени от обект, разположен на територията на държава членка, документът се попълва освен на български език и на езика на страната, от която се изпращат животните.