(1) Животните не се приемат за клане, когато придружаващата ги документация или друга информация показват, че:
- 1. произхождат от животновъден обект или район, които са предмет на ограничителни мерки поради опасност за здравето на хората или животните;
- 2. не са спазени изискванията за употреба на ветеринарномедицинските продукти;
- 3. има друга причина, която може да има неблагоприятен ефект върху здравето на хората или животните.
(2) В случаите по ал. 1 животните могат да се приемат за клане след разрешение от официален ветеринарен лекар, след като е сигурен, че не съществува опасност за здравето на хората или животните.
(3) Ако животните по ал. 1 са вече в кланицата, те се колят отделно от другите животни и се обявяват за негодни за човешка консумация. При необходимост се вземат предпазни мерки за предпазване здравето на животните и хората.
(4) В случаите по ал. 1 - 3, когато официалният ветеринарен лекар прецени, информира РВМС за извършване на проверка в животновъдния обект на произход.
(5) Когато официалният ветеринарен лекар установи, че записите, документацията и другата информация, които съпровождат животните, съдържат невярна информация, не отговарят на действителното състояние в животновъдния обект на произход, на действителното състояние на животните и целят нарочно неговото въвеждане в заблуждение, предприема мерките по чл. 252 -257 ЗВД срещу собственика на предприятието, който е приел животните, собственика на животновъдния обект, от който те произхождат, или друго лице - участник от хранителната верига, или може да изиска допълнителен контрол в животновъдния обект на произход.
(6) Разходите за допълнителния контрол по ал. 5 се поемат от животновъдния обект на произход или от друго лице - участник от хранителната верига, в зависимост от това официалният ветеринарен лекар срещу кого предприема мерките по ал. 5.