(1) Правото на приоритет се признава от датата на подаване на заявка, която е с установена дата на подаване. Всяка заявка с установена дата на подаване може да послужи за ползване на право на приоритет.
(2) Когато по заявката не е претендиран приоритет, за приоритетна дата се приема установената дата на подаване на заявката.
(3) Правото на приоритет се доказва в тримесечен срок от подаване на заявката с представяне на приоритетно свидетелство, което съдържа точно копие на предходната заявка, от която се претендира за приоритет, и удостоверение, издадено от компетентния орган на държава - членка на Парижката конвенция или Световната търговска организация, в която е подадена предходната заявка. Удостоверението трябва да доказва, че представеното копие съответства точно на оригиналното описание, претенции и чертежи на предходната заявка и да указва датата на подаване на тази заявка.
(4) Приоритетното свидетелство трябва да съдържа оригинала на удостоверението по ал. 3.
(5) Когато заявителят е различен от заявителя, посочен в приоритетното свидетелство, към свидетелството се прилага и документ за прехвърляне правото на заявяване. Ако такъв документ не е представен, заявителят се поканва писмено да го представи по реда на чл. 38, ал. 4.
(6) Превод на български език на приоритетното свидетелство и на документа за прехвърляне правото на заявяване се представя от заявителя по искане на Патентното ведомство при необходимост.
(7) Когато заявителят претендира за приоритет съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗПРПМ от по-рано подадени от него заявки, по които няма издаден защитен документ, той трябва да посочи заявителските номера и датата на подаването им в Патентното ведомство. Приоритетни свидетелства не се изискват.
(8) Ако претенцията за приоритет не е уважена, за приоритетна дата се приема установената дата на подаване на заявката.