Наредба · не е в сила · Държавен вестник

Наредба № 3 от 10 май 2003 Г. за определяне на критериите и методите за оценка на риска при въвеждане на превантивен контрол по Закона за държавния вътрешен финансов контрол

Актът не е в сила от 1 април 2006 г. Изтекъл срок на действие (превантивен контрол по отменения Закон за държавния вътрешен финансов контрол). Наредбата е издадена на основание чл. 27, ал. 5 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол (§ единствен) и целият ѝ предмет — критериите и методите за оценка на риска при въвеждане на превантивен контрол от органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (чл. 1, чл. 3, ал. 2, чл. 9) — съществува само в рамките на този закон. С отмяната на Закона за държавния вътрешен финансов контрол от 1 април 2006 г., когато влезе в сила Законът за вътрешния одит в публичния сектор, отпадна както законовото основание, така и уреденият от наредбата превантивен контрол и прилагащият го орган, поради което съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за нормативните актове наредбата изгуби сила и нито една от разпоредбите ѝ не може да се прилага. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.

Обнародван: ДВ, бр. 64 от 2003 г.; 18 юли 2003 г.
В сила от: 21 юли 2003 г.
Разпоредби: 12

Последна редакция · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

Действащ текст

Раздел I

Общи положения

Чл. 1

(1) С тази наредба се определят критериите и методите за оценка на риска при въвеждане на превантивен контрол по Закона за държавния вътрешен финансов контрол (ЗДВФК).

(2) Превантивен контрол е дейност, осъществявана от специално овластени органи на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК) и се състои в осъществяване на предварителен контрол върху поемането на определени задължения и/или извършването на разходи от разпоредителя, по отношение на който е въведен.

(3) Целта на превантивния контрол е да гарантира спазването на принципите на добро финансово управление и прозрачност от разпоредителя, като осигури правилно функциониране на системите за финансово управление и контрол по отношение на вида задължения и/или разходи, за които е въведен.

Чл. 2

(1) Риск е вероятността от настъпването на събитие, което може да окаже негативно влияние върху дейността на разпоредителя.

(2) Оценка на риска е методът за установяване на зони с потенциално високо ниво на риск.

Чл. 3

(1) Оценката на риска се прави при извършване на вътрешен одит от делегирани вътрешни одитори или от вътрешни одитори за изпълнение на конкретни финансово-контролни задачи.

(2) Оценка на риска по тази наредба се извършва в обектите по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 5 ЗДВФК.

Чл. 4

(1) Предмет на оценка са рисковете, които се отнасят до установяването, функционирането и надеждността на предварителния контрол като основен елемент от системите за финансово управление и контрол по чл. 19 ЗДВФК.

(2) Рисковете, които се отнасят до установяването, функционирането и надеждността на системите за финансово управление и контрол, са присъщи и контролни.

(3) Присъщ риск е рискът от съществуващи грешки в резултат от дейността на одитирания обект.

(4) Контролен риск е рискът, който зависи от стабилността на вътрешноконтролната среда - рискът, че вътрешните контроли в одитирания обект няма да предотвратят или открият съществено нарушение или пропуск.

Раздел II

Критерии за оценка на риска

Чл. 5

(1) Оценката на риска се извършва въз основа на определени критерии.

(2) Критериите са признаци, въз основа на които се прави преценка на установяването, функционирането и надеждността на предварителния контрол като елемент от системите за финансово управление и контрол.

(3) Рискът за установяването, функционирането и надеждността на предварителния контрол като елемент на системите за финансово управление и контрол се оценява с една от следните оценки:

1. нисък - когато всички рискове са покрити с адекватни контролни процедури с висока ефективност и липсват или са налице незначителни отклонения;
2. среден - когато всички рискове са покрити в известна степен с контролни процедури с недостатъчна ефективност;
3. висок - когато не всички рискове са покрити с контролни процедури и/или процедурите на предварителния контрол липсват или не действат ефективно, в резултат на което е нарушено спазването на принципите за добро финансово управление и прозрачност от одитирания обект.

Чл. 6

(1) За да се направи преценка за установяването, функционирането и надеждността на предварителния контрол, вътрешният одитор проверява и оценява критерии, имащи отношение към присъщите рискове за дейността на одитирания обект:

1. честота на структурни и нормативни промени, имащи отношение към дейността на одитирания обект - многобройните и съществени промени са показател за по-високо ниво на присъщия риск;
2. сложност и характер на извършваните от одитирания обект сделки - по-сложните сделки са показател за по-висока оценка на риска;
3. опит и компетентност на ръководството и персонала, ангажирани с функционирането на предварителния контрол - ограниченият опит и недоказаната компетентност са показател за по-висока оценка на риска;
4. изпълнение на дадените препоръки и указания от органите на АДВФК, отнасящи се до предварителния контрол - наличието на много на брой и/или значителни такива разлики е показател за по-високо ниво на присъщия риск;
5. други присъщи рискове, специфични за одитирания обект.

(2) С оглед преценката по ал. 1 вътрешният одитор проверява и оценява функционирането на следните видове контроли:

1. организационни - наличие на вътрешен акт, определящ и разпределящ отговорностите и идентифициращ отчитането на всички аспекти по отношение на предварителния контрол; делегирането на правомощия и отговорности следва да бъде точно определено;
2. аритметични - проверка на аритметичната точност на количествата и сумите във връзка със счетоводното отчитане на операциите;
3. по разделение на отговорностите - наличие на вътрешни актове за разделение на онези отговорности, които ако бъдат обединени, биха позволили на едно лице да записва и извършва една цялостна операция;
4. по надзор - осъществяване на наблюдение от страна на отговорни лица върху рутинни/обичайни сделки и тяхното записване (архивиране);
5. по управление - осъществяване на специални процедури за контрол, упражняван от ръководството на одитирания обект извън всекидневната рутина на системата;
6. по разрешаване и одобряване - даване на разрешение и одобрение от оторизирани лица за поемане на задължения и/или извършване на разходи;
7. по подбор на персонала - наличие на процедури, осигуряващи съответствие между способностите на персонала и неговите отговорности.

(3) Недостатъците във функционирането на контролите по ал. 2 са критерии, които се оценяват с някоя от оценките по чл. 5, ал. 3.

Раздел III

Методи за оценка на риска

Чл. 7

(1) Целта на предварителния контрол като елемент на системите за финансово управление и контрол е осигуряване на законосъобразност при поемане на задължение или извършване на разход.

(2) На база целта, посочена в ал. 1, се извършва идентифициране на конкретните рискове, които застрашават съществуването, функционирането и/или надеждността на предварителния контрол.

(3) При идентифицирането на конкретните рискове се използват критериите по чл. 6.

(4) При идентифицирането на конкретните рискове се проверява:

1. по отношение на предварителния контрол преди поемане на задължение: а) съответства ли поемането на задължението на бюджетните параграфи; б) налице ли е бюджетен кредит; в) компетентно ли е лицето, което поема задължението; г) правилно ли са изчислени количествата и сумите; д) спазени ли са нормативните изисквания, свързани с поемане на задължението;
2. по отношение на предварителния контрол преди извършване на разхода: а) съответства ли разходът на поетото задължение; б) компетентно ли е лицето, разпоредило извършването на разхода; в) верни ли са първичните счетоводни документи, включително правилно ли са изчислени количествата и сумите по тях.

Чл. 8

(1) След идентифицирането на конкретните рискове се извършва класификация на степента на значимост на всеки един риск поотделно, като се преценява дали съответният риск е обхванат от някоя от контролите по чл. 6, ал. 2 и дали върху него оказва влияние някой от критериите по чл. 6, ал. 1.

(2) Степента на значимост на риска се оценява с някоя от оценките, посочени в чл. 5, ал. 3.

(3) Класификацията на степента на значимост на риска се извършва съгласно таблица (приложение № 1).

(4) След класифициране на степента на значимост на всеки риск поотделно се извършва обща оценка на всички рискове, идентифицирани по отношение на системите за финансово управление и контрол. Общата оценка на всички рискове се извършва на база средно претеглена стойност на степента на значимост на отделните рискове (приложение № 2).

Чл. 9

Превантивен контрол се въвежда, когато рискът за установяването, функционирането и надеждността на предварителния контрол като елемент на системите за финансово управление и контрол е оценен като висок.

Заключителни разпоредби

§ единствен

Тази наредба се издава на основание чл. 27, ал. 5 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол.

Приложение № 1

към чл. 8, ал. 3 Таблица за класификация на степента на значимост на риска Влияние Ниско Средно Високо Вероятност Висока Среден Висок Висок Средна Нисък Среден Висок Ниска Нисък Нисък Среден Забележка. Посочените в колони 2, 3 и 4, редове 3, 4 и 5 оценки отразяват степента на значимост на риска.

Приложение № 2

към чл. 8, ал. 4 Примерна таблица за оценка на общия риск на база средно претеглена стойност Вид риск Индивидуална Коефициент оценка А Висок 3 Б Среден 2 В Висок 3 Г Нисък 1 Д Среден 2 Общо: 11 Забележка. Полученият резултат от последния ред се разделя на броя на идентифицирани и класифицирани рискове и се получава среднопретеглената стойност на риска. ОО СПСР = ----- , БР където: СПСР е средната претеглена стойност на риска; ОО - общата оценка; БР - броят на рисковете. Когато СПСР е между 1 и 1,5, рискът се оценява като нисък, а степента на надеждност на системите за финансово управление и контрол като добра. При стойност на СПСР между 1,5 и 2,5 рискът е среден, степента на надеждност на системите за финансово управление и контрол е задоволителна. Когато СПСР е между 2,5 и 3, рискът е висок, а степента на надеждност на системите за финансово управление и контрол - слаба.

Попитайте асистента за този акт, който вече не е в сила

Безплатно

Натиснете „Попитайте“ до всеки член, за да питате точно за него.

Промени в законите · Atom · само този закон← Обратно към законите