(Изм. - ДВ, бр. 33 от 2005 г.)
(1) Степента на отговорност на конструкциите на сградите и съоръженията, както и значимостта на последиците от настъпване на крайни гранични състояния се вземат предвид чрез коефициента за сигурност по предназначение на конструкциите gn, с който се умножават ефектите от въздействията.
(2) Допуска се при изчисляване за експлоатационни гранични състояния на конструкциите на строежи, за които има повишени функционални и/или други изисквания на специфични нормативни актове и/или на възложителя, коефициентът gn да се приема и по-голям от 1,0.