Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях

При проектирането на строежите се гарантира надеждността (носимоспособността, експлоатационната годност и дълготрайността) на конструкциите им, като се отчитат и въздействията, които възникват по време на тяхното изпълнение и експлоатация и при изработване, складиране и транспортиране на елементите за сглобяеми конструкции.

Проектирането на конструкциите и определянето на въздействията върху тях могат да се извършват и по европейските стандарти за проектиране от системата "Конструктивни Еврокодове", въведени като БДС ЕN 1990 или като части на Еврокод 1, при условие че надеждността им е равна или по-голяма от тази, определена в съответните нормативни актове за проектиране.

Не се допуска смесване на основни положения за проектиране на конструкциите и на методи за определяне на въздействия върху тях, които са определени със съответните нормативни актове за проектиране или с въведените като БДС европейски стандарти.

Основните положения при проектиране на конструкциите на строежите определят принципите и изискванията за изчисляването им по методите на граничните състояния.

Необходимата надеждност на конструкциите на строежите се постига при спазване изискванията на тази наредба и на съответните нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол.

При избора на надеждността на конструкцията се отчитат:

1. 1. възможните причини и/или начинът за настъпване на дадено гранично състояние;
2. 2. възможните последици от разрушаването, като рискове за живота и здравето на хората и/или евентуални икономически щети;
3. 3. неблагоприятната обществена реакция във връзка с аварията;
4. 4. разходите и процедурите, необходими за ограничаване на опасността от авария.

Надеждността се определя чрез категоризиране на цялата конструкция или на отделните й съставни части.

Конструкцията се проектира по такъв начин, че като се отчитат въздействията на околната среда и предполагаемото ниво на поддържане, износването й по време на проектния експлоатационен срок да не влошава експлоатационните й характеристики в сравнение с предвижданите стойности.

Проектният експлоатационен срок на конструкцията се осигурява, като се имат предвид:

1. 1. предназначението на строежа;
2. 2. изискващите се критерии при изчисленията;
3. 3. очакваните въздействия на околната среда;
4. 4. съставът, характеристиките и поведението на строителните продукти;
5. 5. характеристиките на земната основа;
6. 6. избраната конструктивна система;
7. 7. формата и конструирането на елементите на конструкцията;
8. 8. качеството на изпълнение и нивото на контрол;
9. 9. конкретните защитни мерки;
10. 10. мерките за поддържане на конструкцията.

Въздействията на околната среда и тяхното влияние върху дълготрайността на елементите на конструкцията се уточняват по време на проектирането, като се дават указания за тяхната защита.

Степента на износване на конструкциите се определя чрез изчисления, експериментални изследвания и ползване на опита от предишно строителство, както и чрез комбинации от тях.

При изчисляването по методите на граничните състояния се използват модели на конструкцията и на въздействията, които отговарят на възможните гранични състояния.

Допуска се:

1. 1. когато няма надеждни теоретични методи за изчисляване, конструкциите да се проектират въз основа на специално проведени изследвания върху модели или на изпитвания на конструкции с действителни размери;
2. 2. конструкциите да се проектират и чрез комбиниране на изчисления и изпитвания, като при това се гарантира изискващата се надеждност;
3. 3. усилията от въздействията върху статически неопределени системи да се определят при предпоставката, че конструкциите работят в еластичен стадий, ако в съответните нормативни актове за тяхното проектиране не е предвидено отчитане на нееластични деформации;
4. 4. конструкции, за които не са разработени начини за определяне на усилията и на напреженията в нееластичен стадий, да се изчисляват като еластични, при което най-големите напрежения от изчислителните въздействия не може да превишават съответните изчислителни съпротивления.

Възможните отклонения на съпротивленията и на други характеристики на материалите и почвите от техните нормативни стойности в неблагоприятна посока се отчитат при изчисленията чрез коефициенти на сигурност за материала или почвата (скалата). Тези коефициенти се определят в съответните нормативни актове за проектиране на конструкциите и земната основа в зависимост от свойствата на строителните материали и почвата и тяхната статистическа променливост и при изискващата се за съответното гранично състояние обезпеченост. Отчитат се и фактори, които не могат да бъдат определени по статистически път, като характер на разрушението, практически опит, допустими отклонения на размерите на готови елементи и др.

Изчислителните стойности на съпротивленията и другите характеристики на строителните материали, както и изчислителните стойности на характеристиките на почвите се получават от нормативните стойности чрез разделянето им със съответните коефициенти на сигурност за материала и/или почвата.

При изчисляване на конструкциите и на земната основа, които работят при особени условия, като висока или ниска температура, агресивна среда, повишена влажност и др., се отчитат и изменението на физико-механичните и други характеристики на материалите и почвите (якост, еластичност, жилавост, умора и др.).

Умората на конструкциите вследствие пулсации на вятъра, преминаване на подвижни товари, динамични въздействия от машини и др. се изчислява въз основа на анализ и оценка на модели, които отчитат и реагирането на конструкциите.

Към постоянните натоварвания се отнасят:

1. 1. теглата на елементите или на частите от сградите и съоръженията, в това число теглата на носещите и ограждащите конструкции;
2. 2. теглото и/или налягането на почвата (при насипи, засипки и др.), планинският натиск, постоянното налягане на водата;
3. 3. създаваните и запазващи се в конструкцията или земната основа усилия от предварително напрягане.

Към продължителните натоварвания се отнасят:

1. 1. теглата на временните прегради и подложните бетони или разтвори под технологичното оборудване;
2. 2. теглото на стационарното технологично оборудване (станове, машини, мотори, резервоари, тръбопроводи, опорни части и изолации, транспортни ленти, конвейери, подемни машини и др.), както и теглата на течностите и/или твърдите тела, които ги запълват;
3. 3. налягането на газове, течности или насипни материали в резервоари и тръбопроводи, допълнителното налягане или вакуумът, възникващи при вентилацията на шахти;
4. 4. натоварванията от складирани продукти и стелажи в складови помещения, хладилници, силози и складове за зърнени храни, книгохранилища, архиви, библиотеки и други подобни помещения;
5. 5. натоварванията от технологични температурни въздействия на стационарното оборудване;
6. 6. частите от експлоатационните натоварвания съгласно чл. 64, ал. 2;
7. 7. намалените стойности на определяните по чл. 103 - 107 натоварвания от температурно-климатични въздействия, при условие че tew = tVII, tec = tI и Q1 = Q2 = Q3 = Q4 = Q5 = 0;
8. 8. намалената стойност на натоварването от кранове, получена чрез умножаване на нормативната стойност на вертикалното натоварване от един кран съгласно чл. 67, ал. 1 във всеки от отворите на сградата с коефициент: а) за кранове от групи по режим на работа К4 - К6 - 0,5; б) за кранове от група по режим на работа К7 - 0,6; в) за кранове от група по режим на работа К8 - 0,7;
9. 9. теглото на охлаждащия слой вода върху плоски покриви;
10. 10. теглото на натрупания производствен прах, когато не са предвидени специални мерки срещу натрупването му;
11. 11. натоварванията, породени от неравномерни деформации на земната основа, които не са съпроводени с изменения на структурата на почвата;
12. 12. натоварванията, породени от пълзене, съсъхване или промени на влажността на конструкцията.

Към кратковременните натоварвания се отнасят:

1. 1. натоварванията от пускане, спиране, изпитване, местене или подмяна на технологичното оборудване;
2. 2. теглото на хората и продуктите за ремонт в участъците за обслужване и на технологичното оборудване;
3. 3. експлоатационните натоварвания, с изключение на натоварванията съгласно чл. 64, ал. 1 и 2;
4. 4. натоварванията от подвижни подемно-транспортни средства (електро - и мотокари, вилични повдигачи, автомобили, вертолети, телфери, мостови и окачени кранове);
5. 5. натоварванията от климатични въздействия;
6. 6. натоварванията, възникващи при изработването, складирането и транспортирането на готови конструктивни елементи, както и при изпълнението на сградите и съоръженията от такива елементи.

Към особените натоварвания се отнасят:

1. 1. натоварванията от земетръс;
2. 2. натоварванията, предизвикани от пожари и взривове;
3. 3. натоварванията, предизвикани от внезапно нарушаване на технологичния процес, от временна неизправност или разрушаване на технологично оборудване;
4. 4. натоварванията, предизвикани от деформации на земната основа, съпроводени от изменение на структурата на почвата (например деформации на пропадъчни почви при намокряне), или от слягане на земната основа в минни и карстови райони.

Съчетанията на натоварванията или на предизвиканите от тях усилия се приемат въз основа на най-неблагоприятните от реално възможните варианти за едновременно действие на различните натоварвания по време на разглеждания етап от работата на конструкцията или на земната основа. Отчита се и възможността за действие на временните натоварвания по различни схеми.

В основните съчетания изчислителните стойност на временните натоварвания или на предизвиканите от тях усилия се умножават с коефициенти на съчетание, както следва:

1. 1. при участие в съчетанието на само едно временно натоварване (продължително или кратковременно) - Y1 = Y2 = 1,0;
2. 2. при участие в съчетанието на две или повече временни натоварвания за продължителните натоварвания - Y1 = 0,95;
3. 3. при участие в съчетанието на едно кратковременно натоварване и едно или повече продължителни натоварвания за кратковременното натоварване - Y2 = 0,9;
4. 4. при участие в съчетанието на две или повече кратковременни натоварвания техният принос се отчита по един от следните начини: а) когато кратковременните натоварвания не могат да бъдат степенувани по относителното им влияние върху разрезното усилие (преместването) в конструкцията или земната основа, изчислителната стойност на всяко от тези натоварвания се умножава с Y2 = 0,9 - при две или три натоварвания, и с Y2= 0,8 - при четири и повече натоварвания; б) когато е възможно степенуване на кратковременните натоварвания в зависимост от относителното им влияние върху разрезното усилие (преместването) в конструкцията или земната основа, изчислителните стойности на тези натоварвания се умножават, както следва: първото по степен на влияние натоварване - с Y2 = 1,0, второто - с Y2 = 0,8, а останалите - с Y2 = 0,6.

В извънредните съчетания изчислителните стойности (определени при gf = 1) на продължителните натоварвания се умножават с Y1 = 0,95, а на кратковременните натоварвания - с Y2 = 0,8, с изключение на случаите, посочени в други нормативни актове, като особеното натоварване участва без намаляване.

При съчетаване на натоварвания по чл. 44 и 45 за едно временно натоварване се приема:

1. 1. натоварването от определен вид, предизвикано от един и същ източник (повишено или понижено налягане в резервоар, натоварване от сняг, вятър или обледяване, температурно-климатично въздействие, натоварване от един виличен повдигач, мостов или окачен кран);
2. 2. натоварването от няколко източника, ако тяхното съвместно действие е отчетено в нормативната или изчислителната стойност на натоварването (натоварване от оборудване, хора и складирани материали върху една или няколко междуетажни подови конструкции, като се отчитат посочените в чл. 54 коефициенти aA или an; натоварване от няколко мостови или окачени кранове, като се взема под внимание коефициентът Yc съгласно чл. 83; налягането от вятъра върху обледени елементи на съоръженията).

Нормативните стойности на натоварванията от теглата на елементите за сглобяеми конструкции се определят по данни на техническата документация и на производителя, а за останалите строителни конструкции и почвите - по проектните размери и обемните тегла на материалите, и като се отчита влажността им при изграждането и експлоатацията на сградите и съоръженията. Примерни нормативни стойности на тегла и ъгли на естествения откос на строителни материали, почви и складирани продукти са дадени в приложение № 2.

При изчисляването на конструктивни елементи, които поемат вертикални натоварвания от няколко етажа, експлоатационните натоварвания върху подовете на всеки от етажите се разглеждат като равномерно разпределени. Сумарното експлоатационно натоварване върху конструктивния елемент (колона, шайба, стена или фундамент) може да се намалява, като се умножава с редукционен коефициент an съгласно чл. 54, ал. 2.

В зависимост от специфичното им предназначение и условията на експлоатация участъците от подовете и покривите на сградите са разделени на категории - от А до К. В табл. 3 за тях са посочени нормативните стойности на равномерно разпределените натоварвания qk и на съсредоточените натоварвания Qk. Таблица 3 Вертикални експлоатационни натоварвания в участъци с различно предназначение Категории участъци в сгради Натоварвания разпре- съсре- делени дото- върху чени площ qk Qk (kN/кв. м) (kN) 1 2 3 Катего- рия А В помещения за живеене или обитаване (стаи в жи- лищни сгради, стаи и зали в лечебни заведения, хотели и общежития и др.): - подове 1,5 2,0 - стълбища 3,0 2,0 - балкони 3,0 2,0 Катего- Служебни помещения рия В (офиси, канцеларии) 3,0 2,0 Катего- В помещения за масово рия С събиране на хора, с из- ключение на помещенията от категории А, В, D и Е(1): С1: Помещения с маси и др. (в училища, ресторанти, тра- пезарии, читални, приемни) 3,0 4,0 С2: Помещения в сгради с места за зрители (театрални зали или кинозали); църкви; многофункционални зали с културно-просветно предназ- начение; приемни помеще- 4,0 не по- ния за пътници на гарите малко (вкл. железопътни гари) от 4,0 С3: Помещения в сгради с неограничен достъп (музеи, изложбени зали); преддве- рия в приемни помещения за пътници на железопътни гари; зони за достъп до об- ществени и административ- ни сгради, хотели, лечебни 5,0 не по- заведения за болнична малко помощ и др. от 4,0 С4: Помещения, в които са възможни дейности, свързани с физически усилия (танцови зали, гимнастически салони, сцени) 5,0 7,0 С5: Помещения, където има масово струпване на хора (кон- цертни зали, спортни зали, в т.ч. зали с места за правостоя- щи зрители, тераси; зони за достъп, перони на железо- пътни гари) 7,5 4,5 Катего- Помещения в обекти за рия D търговия: D1: Помещения в магазини не по- не по- за търговия на дребно малко малко от 4,0 от 4,0 D2: Помещения в универ- не по- сални магазини малко 5,0 от 5,0 Катего- Участъци за складиране и рия Е за производствена дейност: Е1: В помещения, чиито по- дови конструкции са чувстви- телни към натрупване на сто- ки, както и в участъците за достъп до тях (складове, вкл. за книги и документи) 7,5 7,0 Е2: В помещения за произ- съгласно задани- водствени дейности ето за проекти- ране, но не по- малко от 4,0 Катего- Участъци за преминаване и рия F(2) паркиране на леки автомо- били с бруто тегло до 30 kN и с не повече от 8 места за сядане, без мястото на вода- ча (гаражи, открити и по- 2,0 от 10,0 крити паркинги) до 20,0 Катего- Участъци за преминаване и рия G(2) паркиране на среднотежки автомобили с бруто тегло от 30 до 160 kN и с две оси (под- ходи, участъци в складове, зони, достъпни за пожарни 5,0 от 40,0 коли с бруто тегло до 160 kN) до 90,0 Катего- Недостъпни покриви (освен рия H за обичайното им поддър- жане и ремонт) 0,5(3,4,*) 1,0(4) Катего- Плоски покриви, достъпни съгласно рия I за ползване като участъци категории от категории А, В, С и D А, В, С и D Катего- Плоски покриви, достъпни рия K за извършване на специал- ни дейности (например ка- съгласно цане на вертолети) табл. 5

Въздействията от транспортни средства и вилични повдигачи се разглеждат като съсредоточени вертикални осови натоварвания Qk, действащи едновременно с равномерно разпределените експлоатационни натоварвания qk съгласно табл. 3 за участъците от категории С, D, Е, F и G.

Натоварванията от специалните устройства за поддържане по време на експлоатация се моделират като тези от транспортни средства.

Предпазните огради в участъците за преминаване и паркиране на автомобили могат да се изчисляват за поемане на хоризонталните натоварвания, определени съгласно приложение № 3.

За експлоатационните натоварвания коефициентът за натоварване gf се приема равен на 1,3.

Натоварванията от мостови и окачени кранове се определят в зависимост от групите по режим на тяхната работа, от вида на задвижването и от начина на окачване на товара. Примерен списък на мостови и окачени кранове от различни групи по режим на работа е даден в приложение № 4.

Нормативната стойност на хоризонталното натоварване, насочено надлъжно на крановия път и предизвикано от спиране на моста на електрическия кран, се приема равна на 0,1 от нормативната стойност на вертикалното натоварване върху спирателните колела в разглежданата страна на крана.

Хоризонталните натоварвания от спиране на моста и/или количката на крана, както и страничните сили се приемат приложени в местата на контакта на ходовите колела на крана с релсите.

За натоварванията от кранове коефициентът за натоварване gf се приема равен на 1,20.

При изчисляване на якостта и устойчивостта на гредите на крановия път вертикалните натоварвания се приемат от не повече от два най-неблагоприятни по въздействие мостови или окачени крана.

Вертикалните натоварвания за изчисляване на якостта и устойчивостта на рамките, колоните, фундаментите и земната основа в многокорабни сгради с мостови кранове, разположени в няколко отвора на една и съща височина, се приемат за всеки кранов път от не повече от два най-неблагоприятни по въздействие крана, а при разполагане в една линия на кранове от различни отвори - от не повече от четири най-неблагоприятни по въздействие крана.

Хоризонталните натоварвания при изчисляване на якостта и устойчивостта на гредите на крановите пътища, колоните, рамките, напречните и надлъжните конструкции, фундаментите и земната основа се отчитат от не повече от два най-неблагоприятни по въздействие крана, разположени на един кранов път или на различни пътища, но в една линия. В този случай от всеки кран се отчита само едно хоризонтално натоварване - напречно или надлъжно.

При изчисляване на якостта и устойчивостта за определяне на вертикалните и хоризонталните натоварвания от мостови кранове на две или три нива в отвора, при едновременно разполагане в него на мостови и окачени кранове, както и при окачени кранове, предназначени за предаване на товари от един кран на друг посредством прехвърлящи мостове, броят на крановете се приема в съответствие със заданието за проектиране.

При определяне на вертикалните и хоризонталните деформации на гредите на крановите пътища, както и на хоризонталните премествания на колоните се отчитат натоварванията от най-неблагоприятния по въздействие кран.

При наличие върху крановия път на един кран и при условие че по време на експлоатацията на сградата или съоръжението няма да действа втори кран, натоварванията върху пътя се приемат само от един кран.

Нормативната стойност на натоварването от сняг върху хоризонталната проекция на покрива sn се определя по формулата: sn = stm (3), където: st е нормативната стойност на натоварването от теглото на снежната покривка върху 1 m2 хоризонтална земна повърхност, която се приема съгласно чл. 86; m - коефициентът за привеждане на теглото на снежната покривка върху земната повърхност към натоварване от сняг върху покрива, който се приема съгласно чл. 87.

Нормативната стойност на натоварването от теглото на снежната покривка st върху 1 m2 хоризонтална земна повърхност се приема, както следва:

1. 1. за строежи в избрани градове в страната - съгласно данните в табл. 6.1 от приложение № 6;
2. 2. за строежи в останалата част от територията на страната с надморска височина до 1000 m - в зависимост от местоположението им съгласно Картата за райониране на територията на страната по нормативни стойности на натоварването от сняг върху терена st от приложение № 6 и от района по натоварване от сняг съгласно табл. 7; Таблица 7 Райони по натоварване от сняг Район I II III IV V VI Тегло на снежната покривка върху терена st (kN/кв. м) 0,6 0,9 1,2 1,5 1,8 2,4 3. за строежите в планински и слабо изучени местности с надморска височина, по-голяма от 1000 m, както и в местности със сложен релеф нормативната стойност на теглото на снежната покривка се определя по метеорологични данни.

Допуска се натоварването от сняг върху парници и оранжерии с непрекъснат режим на работа през зимния период да се намалява с 20 %.

За натоварванията от сняг коефициентът за натоварване gf се приема равен на 1,4.

Нормативната стойност на статичната компонента на натоварването от вятър wn в kN/m2 на височина z над терена се изчислява по формулата: wn = wmkzc (4), където: wm е нормативната стойност на налягането (скоростния напор) на вятъра съгласно чл. 94, ал. 1, kN/m2; kz - коефициент, с който се отчита изменението на налягането по височина съгласно чл. 95; с - аеродинамичен коефициент съгласно чл. 96.

Нормативната стойност на налягането на вятъра на височина 10 m над нивото на терена wm се приема, както следва:

1. 1. за строежи в избрани градове в страната - съгласно данните в табл. 8.1 от приложение № 8;
2. 2. за строежи в останалата част от територията на страната с надморска височина до 1000 m - в зависимост от местоположението им съгласно Картата за райониране на територията на страната по нормативно налягане от вятър wm от приложение № 8 и от района по натоварване от вятър съгласно табл. 8; Таблица 8 Райони по натоварване от вятър Район I II III IV V Налягане на вятъра wm (kN/кв. м) 0,23 0,30 0,38 0,48 0,60 3. за строежите в планински и слабо изучени местности, разположени на 1000 m над морското равнище, както и в местности със сложен релеф нормативната стойност на скоростта на вятъра се определя по метеорологични данни и въз основа на резултатите от обследването на района на строителството, като се отчита и опитът от експлоатацията на други подобни строежи в него; нормативната стойност на налягането на вятъра wm (kN/m2) може да се определя по формулата: където vm е скоростта на вятъра на височина 10 m над нивото на терена в местности от тип А при 10-минутен интервал на осредняване, която може да бъде превишена средно един път на 50 години, m/s.

За строежи, при които f2 < fl, се извършват динамически изчисления съгласно приложение № 9, като се отчитат първите s-форми на собствените трептения. Числото s се определя от условието fs < fl < fs+1.

За натоварванията от вятър коефициентът gf се приема равен на 1,4.

Нормативните стойности на измененията на средните температури по височина на сечението на елемента, съответно през топлия (Dtw) и студения (Dtc) период на годината, се определят по формулите: Dtw = tw - t1c (11), Dtc = tc - t1w (12), където: tw и tc са нормативните стойности на средните температури по височина на сечението на елемента през топлия и студения период на годината, определени съгласно чл. 104; t1w и t1c - началните температури през топлия и студения период на годината, определени съгласно чл. 107.

Средноденонощните температури на въздуха през топлия tew и студения tec период на годината се приемат съгласно таблицата и карти № 1 и 2 от приложение № 10.

Началната температура, съответстваща на времето за замонолитване на конструкцията или на отделна нейна част през студения t1c и топлия t1w период на годината, се определя по формулите: t1w = 0,8 tVII + 0,2 tI (15), t1c = 0,2 tVII + 0,8 tI (16), където tI и tVII са многогодишните средномесечни температури на въздуха през януари и юли съгласно таблицата и карти № 3 и 4 от приложение № 10.

За температурно-климатичните въздействия Dt и n коефициентът за натоварване gf се приема равен на 1,1.

При изпълнението на строежите се отчитат възможните натоварвания, като собствено тегло, земна основа (земен натиск, слягане и др.), принудени деформации, предварително напрягане, климатични въздействия (от сняг, вятър, температура, обледяване), сеизмични или други особени въздействия, както и натоварванията от самата строителна дейност във всеки отделен етап на строителството.

Натоварванията през различните етапи на изпълнение на конструкцията или на отделни нейни елементи се определят, като се отчитат предполагаемата им продължителност и възможностите за промени на формата на конструкцията и на конструктивната схема (включително опорните условия), както и степента на завършеност, в това число на неносещите елементи.

Нормативните стойности на натоварванията по време на изпълнението, включително техните вертикални и хоризонтални компоненти, се определят при необходимост в съответствие с конкретния проект и техническите изисквания за изпълнение на строителните работи.

Натоварванията от строителната дейност се представят в съчетанията като едно променливо натоварване, което може да включва товари от:

1. 1. хора с лека екипировка (работници, ръководители и/или посетители);
2. 2. преместваеми предмети или оборудване (строителни материали, готови елементи);
3. 3. непостоянно оборудване в работно положение: в неподвижно състояние (кофражни елементи, скеле, подпори, машини, контейнери) или по време на придвижване (подвижни кофражни форми, греди и конзоли за монтаж чрез изтласкване, противотежести);
4. 4. подвижно тежко оборудване (кранове, асансьори, превозни средства, силови инсталации, автокранове, подемни устройства);
5. 5. части на изпълняваната конструкция, преди да е реализирана окончателната й статическа схема (например натоварвания при полагане на бетонна смес, натоварвания от монтажни или повдигателни операции);
6. 6. строителни отпадъци или почви (натрупани остатъци от строителни материали, отпадъци от съборени стари части на сгради).

За въздействията от строителна дейност коефициентът за натоварване gf се приема равен на 1,3.

В случаите, предвидени в съответните нормативни актове или произтичащи от условията за изграждане и експлоатация на съоръженията, се отчитат и други видове натоварвания, които не са включени в тази наредба, като специални технологични натоварвания, въздействия от навлажняване или съсъхване, натоварвания от обледяване, въздействия от вятър, които пораждат аеродинамично неустойчиви трептения от типа на т. нар. "галопиране" и др.

Въздействията от собствено тегло и експлоатационни натоварвания върху строителните конструкции на строежите се определят съгласно БДС ЕN 1991-1-1 "Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции - Част 1.1: Обемни и собствени тегла и експлоатационни натоварвания".

Въздействията от пожар върху строителните конструкции на строежите се определят съгласно БДС ЕN 1991-2-2:(2002) "Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции - Част 1.2: Въздействия върху конструкции, изложени на пожар".

Въздействията от сняг върху строителните конструкции на строежите се определят съгласно БДС ЕNV 1991-2-3:(2001) "Еврокод 1: Основни положения за проектиране и въздействия върху строителните конструкции. Въздействия върху строителните конструкции - Част 2.3: Натоварване от сняг".

Въздействията от вятър върху строителните конструкции на строежите се определят съгласно БДС ЕNV 1991-2-4:(2001) "Еврокод 1: Основни положения за проектиране и въздействия върху строителните конструкции. Въздействия върху строителните конструкции - Част 2.4: Въздействия от вятър".

Температурните въздействия (с изключение на въздействията от пожар) върху строителните конструкции на строежите се определят съгласно БДС ЕNV 1991-2-5: (2001) "Еврокод 1: Основни положения за проектиране и въздействия върху строителните конструкции. Въздействия върху строителните конструкции - Част 2.5: Температурни въздействия".

Въздействията върху строителните конструкции по време на изпълнението на строежите се определят съгласно БДС ЕNV 1991-2-6: (2001) "Еврокод 1: Основни положения за проектиране и въздействия върху строителните конструкции. Въздействия върху строителните конструкции - Част 2.6: Въздействия по време на изпълнението".

Случайните въздействия от удари и експлозии върху строителните конструкции на строежите се определят съгласно БДС ЕNV 1991-2-7:(2001) "Еврокод 1: Основни положения за проектиране и въздействия върху строителните конструкции. Въздействия върху строителните конструкции - Част 2.7: Случайни въздействия от удар и експлозия".

Въздействията от подвижни натоварвания върху строителните конструкции на мостове се определят съгласно БДС ЕNV 1991-3: (2001) "Еврокод 1: Основни положения за проектиране и въздействия върху строителните конструкции. Въздействия върху строителните конструкции - Част 3: Подвижни натоварвания за мостове".

Въздействията от насипни материали и течности върху строителните конструкции на силози и резервоари се определят съгласно БДС ЕNV 1991-4:(2002) "Еврокод 1: Основни положения за проектиране и въздействия върху строителните конструкции. Въздействия върху строителните конструкции - Част 4: Въздействия в силози и резервоари".

Въздействията от кранове и машини върху строителните конструкции на строежите се определят съгласно БДС ЕNV 1991-5: (2003) "Еврокод 1: Основни положения за проектиране и въздействия върху строителните конструкции. Въздействия върху строителните конструкции - Част 5: Въздействия от кранове и други машини".

По смисъла на тази наредба: 1. "Строеж", "реконструкция", "основен ремонт" и "строителни и монтажни работи" са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ. 2. "Конструкция (строителна)" е съвкупност от взаимносвързани конструктивни елементи, предназначена да носи натоварвания и да осигурява подходяща коравина на строежа. 3. "Конструктивен елемент" е физически разграничима част на конструкция (колона, греда, плоча, пилот). 4. "Конструктивна система" са носещите елементи на сграда или строително съоръжение и начинът, по който те функционират съвместно. 5. "Изчислителен модел" е идеализирано представяне на конструктивната система, използвано при анализа, изчисляването и проверките. 6. "Изпълнение" са всички дейности по физическото реализиране на строежа, включително производството на елементи извън строителната площадка, снабдяването, надзорът и документирането. 7. "Гранично състояние" е състояние, след достигането на което конструкцията престава да удовлетворява съответно проектно изискване. 8. "Изчислителен критерий" е количествена формулировка на условията, които трябва да са налице, за да настъпи някое гранично състояние. 9. "Изчислителна ситуация" е група от физически условия, характеризиращи реалните условия в определен период от време, за който проектът трябва да докаже, че няма да настъпи разглежданото гранично състояние. 10. "Проектен експлоатационен срок" е условен период, през който конструкцията или част от нея ще бъде ползвана по предназначение - при обичайно поддържане и без да се налага извършване на значителен ремонт. 11. "Носимоспособност" е способност на конструктивен елемент или на напречно сечение на конструктивен елемент да понася въздействия без разрушаване, например носимоспособност при огъване; носимоспособност при изкълчване (загуба на устойчивост), носимоспособност при опън. 12. "Якост" е механична характеристика на материал, показваща способността му да се съпротивлява на въздействия, най-често изразявана чрез дименсията на напрежение. 13. "Надеждност" е способност на конструкцията или на конструктивния елемент да удовлетворява зададените изисквания, включително експлоатационния срок, за който е проектирана. Надеждността се изразява чрез методите на теорията на вероятностите и обхваща носимоспособността, експлоатационната годност и дълготрайността на конструкцията. 14. "Въздействие" може да бъде единична сила или група сили (натоварване, товар), преместване или ускорение, които са приложени върху конструкцията. 15. "Ефект от въздействие" е резултат от въздействия върху отделен конструктивен елемент (разрезно усилие, напрежение, относителна деформация) или върху цялата конструкция (преместване, завъртане). 16. "Съчетание на въздействия" е група от изчислителни стойности за проверка на надеждността на конструкцията за дадено гранично състояние, използвана в случаите на едновременно влияние на различни въздействия.

Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 3 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗУТ и отменя Нормите за натоварвания и въздействия върху сгради и съоръжения, утвърдени със заповед № РД-02-14-403 от 28.ХII.1988 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 7 от 1989 г.) и отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (бр. 4 от 1989 г.).

Наредбата влиза в сила за строежите, чието проектиране започва шест месеца след обнародването й в "Държавен вестник".

Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството.

към чл. 34, ал. 4 (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2005 г.) Коефициенти на сигурност по предназначение на конструкцията на строежа Категории Възможни послед- Коефициент конструкции ствия от загуба на на сигурност по степен на носимоспособност гама-n по отговорност на конструкцията предназначение на на сградата или конструкцията съоръжението I Многобройни човешки 1,1 жертви и значителни икономически и социални загуби или поражения върху околната среда при авария на конструкцията на строеж от първа, втора или трета категория съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ II Немалобройни човешки 1,0 жертви и значителни икономически и социални загуби или поражения върху околната среда при авария на конструкцията на строеж от четвърта и пета категория съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ III Малобройни човешки 0,9 жертви и малки или незначителни икономически и социални загуби или поражения върху околната среда при авария на конструкцията на строеж от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ

към чл. 47 Примерни нормативни стойности на тегла и ъгли на естествения откос на строителни материали и складирани продукти 1. Общи положения 1.1. Нормативните стойности на натоварванията от собствените тегла на строителни материали, почви и складирани продукти се определят чрез умножаване на действителните обеми с нормативните стойности на обемните тегла. 1.2. За част от складираните в насипно състояние продукти в приложението са дадени и стойностите на ъглите на естествения откос. 1.3. Нормативните стойности, посочени в табл. 2.1 - 2.4, се използват при определяне на натоварванията върху конструкциите, ако в нормите за проектиране не са посочени други стойности за същите характеристики. 1.4. За конструкциите и елементите, на които и трите размера са от един и същ порядък, обемните тегла на материалите и складираните продукти са дадени в kN/m3. За листови продукти, единият от размерите на които е от по-малък порядък, са посочени "повърхностни тегла", в kN/m2. 1.5. Обемните тегла на складираните продукти зависят съществено от начина, по който са били поставени на местата им. Разграничават се два начина на складиране: 1.5.1. неподредено складиране, при което разполаганите или съхраняваните в насипно състояние продукти се складират без опаковка, като оформят естествен откос; 1.5.2. подредено складиране, при което съхраняваните продукти се складират в правилни форми или купчини, без или със опаковки. 1.6. Нормативните стойности на обемните тегла на материалите за строителните конструкции и техните елементи, както и на складираните продукти се представят само с една стойност, определена като средна. 1.7. Обемните тегла могат да се изменят в зависимост от качеството на изработката, съдържанието на влага и др. Нормативните стойности на обемните тегла на строителните почви се изразяват по същия начин, като се отчита и различната им компактност. 1.8. Нормативните стойности на обемните тегла на материалите за строителните конструкции и техните елементи са посочени в табл. 2.1, а на "повърхностните тегла" на някои строителни материали за покриви - в табл. 2.2. В табл. 2.3 са посочени нормативните стойности на обемните тегла на строителни материали за мостове, както и на теглото на 1 m от дължината на релсовия път върху железопътни мостове. Нормативните стойности на обемните тегла и ъглите на естествения откос на някои складирани продукти и строителни почви са посочени в табл. 2.4. Таблица 2.1 Примерни нормативни стойности на обемните тегла на материали и продукти за строителни конструкции Материали и продукти Обемно тегло (kN/куб. м) 1 2 Дърво и продукти от дървесина във въздушно-сухо състояние с влажност около 15% Твърда дървесина: - бук; 6,8 - дъб; 6,9 - акация, ясен, клен, бял бряст; 7,0 - габро 8,3 Мека дървесина: - бял бор, ела; 4,9 - черен бор; 5,7 - лиственица; 5,5 - липа, топола, трепетлика; 4,10 - бяла върба; 3,50 - хвойнова дървесина от 4,0 до 6,0 Шперплат 8,0 Плочи от дървесни частици: - от пресовани и слепени стърготини; от 7,0 до 8,0 - с циментово свързващо вещество 12,0 Плочи от дървесни влакна: - твърди и нормално обработени; 10,0 - със средна твърдост; 8,0 - меки, топлоизолационни 4,0 Естествени камъни Еруптивни (магмени) скали: - базалт, диорит, габро; от 27,0 до 31,0 - диабаз; 30,0 - гранит, сиенит, порфирит, лабрадорит; от 27,0 до 30,0 - трахит, андезит, риолит (липарит); от 25,0 до 26,0 - вулканични туфи; 20,0 - базалтова лава 24,0 Метаморфни скали: - мрамор; 27,0 - кварц; 26,0 - шисти; 28,0 - гнайс 30,0 Седиментни скали: - пясъчник; 27,0 - мергел; 23,0 - доломит; 28,0 - варовици (утаечни, плътни); от 26,0 до 29,0 - варовици (шуплести, черупчести и др.) 20,0 Изкуствени камъни (тухли и блокове) Тухли глинени обикновени (плътни): - с якост на натиск до 14 MРa; 16,0 - с якост на натиск над 14 МРа 18,0 Тухли глинени кухи (с обем на кухините над 25% от обема на плътните тухли): - кухи тухли (с надлъжни кухини); от 8,2 до 13,5 - кухи тухли с отвори (с напречни кухини) от 11,5 до 14,5 Варо-пясъчни тухли 17,0 Варо-пепелни тухли 14,0 Кирпич (тухли от непечена глина) 16,0 Тухли огнеупорни (с общо предназначение): - от печена глина; 18,5 - от високоякостна печена глина; 21,0 - силикатни (динасови); 18,0 - магнезитови, магнезитохромитови; 28,0 - хромитомагнезитови 30,0 Облицовъчни тухли: - за вътрешни стени; 16,0 - за външни стени 18,0 Киселиноустойчиви тухли 20,0 Клинкерни тухли и изделия 20,0 Стъклени блокчета от 8,7 до 11,0 Блокове керамични кухи от 8,0 до 14,5 Блокове бетонни кухи: - от обикновен бетон; от 11,0 до 19,0 - от лек бетон от 8,0 до 16,0 Блокове от газосиликат: - с якост на натиск 2 МРа; 5,0 - с якост на натиск 5 МРа; 7,0 - с якост на натиск 7,5 МРа 9,0 Строителни разтвори Разтвори с обикновен кварцов пясък: - циментови; 21,0 - варови и варо-гипсови; 16,0 - варо-циментови; от 18,0 до 20,0 - варо-циментови и циментово-глинени; 20,0 - гипсови; от 14,0 до 18,0 - глинени; 18,0 - битумни 17,0 Циментови и циментово-варови разтвори със сгурия и шлакови добавки (леки разтвори) 15,0 Гипсови разтвори без пълнител 12,0 Разтвори с пълнител перлит: - варови; 4,0 - гипсови; 5,0 - циментови 6,0 Бетони Обикновени бетони с плътни добавъчни материали* от 22,0 до 24,0 Олекотени бетони от 18,0 до 22,0 Леки бетони с порьозни добавъчни материали: - конструктивни; от 12,0 до 20,0 - конструктивно-топлоизолационни; от 8,0 до 16,0 - топлоизолационни от 4,0 до 7,0 Газобетон от 6,0 до 15,0 Тежки бетони над 28,0 Асфалтобетони 22,0 *Нарастване с 1 kN/куб. м при обичаен процент на армиране и при бетонни смеси Зидарии от естествени камъни Зидарии от еруптивни (магмени) скали: - базалт, диорит, габро; 30,0 - базалтова лава; 24,0 - диабаз; 29,0 - гранит, сиенит, порфирит; 28,0 - трахит 26,0 Зидарии от метаморфни скали: - мрамор; 28,0 - гнайс; 30,0 - шисти; 28,0 - серпентин 27,0 Зидарии от седиментни скали: 20,0 - пясъчник; 27,0 - варовик (утаечен); 28,0 - други варовици 22,0 Вулканични туфи 20,00 Зидарии от изкуствени камъни (тухли и блокове) Зидарии от обикновени (плътни) тухли: - с якост на натиск на тухлите до 14 МРа; от 15,0 до 17,0 - с якост на натиск на тухлите над 14 МРа 19,0 Зидарии от кухи, решетъчни или порьозни тухли или от кухи керамични блокове от 15,0 до 16,0 Зидарии от варо-пепелни тухли 15,0 Зидарии от клинкерни тухли 20,0 Зидарии от огнеупорни тухли (изпълнени с разтвор от огнеупорна глина) 20,0 Зидарии от киселиноустойчиви тухли (изпълнени с разтвор от битум) 19,0 Зидарии от облицовъчни тухли: - за вътрешни стени; 17,0 - за външни стени 20,0 Зидарии от стъклени блокове (изпълнени с циментов разтвор): - двойна стена; 15,0 - единична стена 9,0 Зидарии от леки бетонни тела с овални цилиндрични кухини (с кухинност на тялото 26 %) при обемно тегло на бетона: - 14 kN/куб. м; 11,0 - 16 kN/куб. м 12,3 Зидарии от едри блокове от обикновен бетон 22,0 Зидарии от средноразмерни блокове от газосиликат с якост на натиск: - от 1,5 до 2,5 МРа; от 6,0 до 8,0 - от 2,5 до 5,0 МРа; от 8,0 до 11,0 - от 5,0 до 10,0 МРа; от 9,0 до 13,0 - от 10,0 до 20,0 МРа от 10,0 до 16,0 Метали за строителни конструкции Стомана 78,5 Чугун 72,0 Ковано желязо 76,0 Алуминий 27,0 Материали и продукти за покрития и други строителни продукти Асфалт (чист) 22,0 Битум от 10,0 до 14,0 Катран от 11,0 до 14,0 Мозаични плочи 24,0 Бетонни тротоарни плочи 24,0 Каменни плочи 24,0 Керамични, фаянсови плочки от 17,5 до 20,0 Теракота 21,0 Облицовъчни тухли: - обикновени; 25,0 - леки 16,0 Фенопласти 15,0 Пластмасови плочки 11,0 Плоскости на полиизобутиленова основа 13,5 Плоскости и плочки от поливинилхлорид (PVC) от 14,0 до 17,0 Рубероид 18,0 Линолеум 12,0 Полиетилен, полипропилен 10,0 Полиамид 11,0 Полиестерна смола (без пълнител) 13,5 Епоксидна смола: - без пълнител; 12,0 - с пълнител 20,0 Акрилна пластмаса, на листове, органично стъкло 12,0 Плоско стъкло (обикновено) 25,0 Армирано стъкло 27,0 Забележки:

1. 1. При водонасищане стойностите на обемното тегло на дървото се увеличават с 1,20 kN/m3. В случаите, когато конструкцията е изложена на атмосферни влияния и не е предвидена защита от влага, тези стойности се увеличават с 0,8 kN/m3. 2. Обемното тегло на армирания бетон е равно на обемното тегло на бетона, увеличено с 1,0 kN/m3, освен ако теглото на използваната армировка бъде определена с по-точни методи. 3. В обемното тегло на зидариите не са включени мазилките, но се предполага, че фугите са запълнени със строителен разтвор. Таблица 2.2 Продукти за покривни покрития Материали и продукти Тегло за единица площ (N/кв. м) 1 2 Керемиди: - глинени; 480 - бетонни 600 Метални листови покрития: - поцинкована стоманена ламарина с дебелина 0,53 mm, на фалц или летви; 40 - поцинкована стоманена ламарина с дебелина 0,63 mm, на двоен стоящ фалц; 55 - цинкова ламарина с дебелина 0,75 mm; 45 - медна ламарина с дебелина 0,6 mm, на двоен фалц; 60 - алуминиев лист с дебелина 0,6 mm; 20 - алуминиев лист с дебелина 0,7 mm; 25 - оловен лист с дебелина 2 mm, запоен; 24 Битумизиран картон: - два пласта, заковани с пирони; 80 - три пласта, със залепена едрозърнеста посипка 250 Пластмасови вълнообразни плочи с дебелина 1,5 mm 20 Таблица 2.3 Материали и продукти за мостове Материали и продукти Обемно тегло (kN/куб. м) 1 2 Настилки за пътни мостове: - асфалт и асфалтобетон; от 24,0 до 25,0 - асфалтов разтвор от 18,0 до 23,0 Обратни насипи: - пясък (сух); от 15,0 до 16,0(1) - баластра, речен чакъл; от 15,0 до 16,0(1) - трошена шлака; от 13,5 до 14,5(1) - трошен камък (уплътнен) от 20,0 до 21,5(1) Настилки за железопътни мостове: - бетон за защитен слой; 25,0 - обикновен баласт (напр. гранит, гнайс); 20,0 - базалтов баласт 26,0 Конструкции с баластно легло (за 1 m)4: (kN/m)(2)(3) - от две релси UIC 60 1,2 - от предварително напрегнати бетон- ни траверси със скрепителни елемен- ти за релсовия път; 4,8 - от дървени траверси със скрепител- ни елементи за релсовия път 1,9 Конструкции без баластно легло (за 1 m): (kN/m) - от две релси UIC 60 със скрепител- ни елементи за релсовия път; 1,7 - от две релси UIC 60 със скрепител- ни елементи за релсовия път, мостова греда и контрарелса 3,4 Забележки: 1. Дадените в други таблици стойности са както за складирани продукти.
2. 2. Не са включени допуски за баластното легло.
3. 3. Приетото разстояние между траверсите е 600 mm. 4. Стойностите за релсовия път са валидни и за участъците извън мостовете. Таблица 2.4 Примерни нормативни стойности на тегла и ъгли на естествения откос на складирани продукти Продукти Обемни тегла(1) Ъгъл на (kN/куб. м) естестве- в свободно в правил- ния откос, насипно но подреде- градуси или наливно ни форми, състояние(2) опаковки или купчини 1 2 3 4 Строителни продукти Цимент 16,0 15,0 28 Чакъл сух и естествено влажен 18,0 - от 30 до 35 Чакъл керамзитов 3,5 до 5,5 - от 30 до 35 Баластра 18,0 - 35 Пясък (сух и естествено влажен) 18,0 - 30 Пясък (водонаситен) 20,0 - 20 Перлит - 2,5 - Тухли натрошени (на парчета, на пясък) 15,0 - от 25 до 40 Доменна шлака: - на буци; 17,0 - 40 - гранулирана; 12,0 - 30 - пемза 9,0 - 35 Трас (стрит) - 15,0 - Магнезит стрит - 12,0 - Варовиков прах - 13,0 - Вар: - гасена; 14,0 - хидратна; 5,0 6,0 25 - негасена 13,0 11,0 35 Мазилка (суха) 10,0 15,0 25 Глина: - суха, праховидна; 11,0 - 30 - въздушно-суха, тежка; 16,0 - 30 - мокра 20,0 - 20 Тротоарни плочи: - гранитни; - 28,0 - - базалтни - 30,0 - Топлоизолационен газобетон - 5,0 - Топлоизолационни перлитни тухли и черупки - 3,0 - Вата: - минерална; - 2,5 - - стъклена; - 1,0 - - шлакова - 3,0 - Фибростъкло - 2,0 - Пластмаси: - полиетилен, полистирол (гранулирани); - 6,5 - - поливинилхлорид на прах; - 6,0 - - полиестерна смола - 12,0 - Вермикулит: - разслоен; 1,0 - - - необработен 8,0 - - Бентонит: - рохкав; 8,0 - 4,0 - сбит 11,0 - - Пепел 10,0 до 15,0 - 25 Стъкло (на листове) 25,0 - - Гипс (млян) 15,0 - 25 Варовик на прах 13,0 - 25 Продукти на минната и химическата промишленост Концентрат оловен 40,0 - 40 Концентрат меден 34,0 - 45 Магнетит 32,0 - 40 Хематит 26,0 - 40 Руда медна 24,0 - 40 Руда желязна 30,0 - 40 Лимонит, агломерат на желязна руда, манганова руда, апатитов концентрат, руда оловна 20,0 - 40 Сулфат цинков и меден 18,0 - 45 Магнезиев прах 18,0 - 35 Боксит 15,0 - 35 Криолит 10,0 - 35 Креда трошена 14,0 - 40 Мергел 12,5 - 30 Калциев карбид, амониев флуорид 9,0 - 30 Селитра 12,0 - 40 Катран, битум 14,0 - - Катран каменовъглен, смола генераторна 11,0 - - Дизелово гориво, нафта от 8,0 до 10,0 - - Суров нефт от 8,5 до 13,0 - - Бензин от 7,0 до 8,0 - - Втечнен газ: - пропан; 5,0 - - - бутан 6,0 - - Етер - 7,4 - Солна киселина (40% - по тегло) - 11,8 - Метилов спирт - 7,8 - Азотна киселина (91% - по тегло) - 14,7 - Сярна киселина: - (30% - по тегло); - 13,7 - - (87% - по тегло) - 17,7 - Терпентин - 8,3 - Анилин - 9,8 - Бензол - 8,8 - Креозот - 10,8 - Парафин - 8,3 - Масла: - тежки фракции; - 12,3 - - смазочни - 8,8 - Живак - 133,0 - Червена оловна боя, миниум - 59,0 - Горивни продукти: Въглища: - черни, антрацитни; от 10,0 до 12,0 - 35 - кафяви, лигнитни от 8,0 до 10,0 - от 25 до 35 Кокс: - от черни въглища; от 4,5 до 6,5 - 40 - от кафяви въглища, нискотемпературни 10,0 - 40 Въглищен прах 7,0 - 25 Брикети: - насипани; 8,0 - 30 - подредени - 13,0 - Дървени въглища 4,0 - - Дървесина с около 15 % влага: - твърда; от 4,0 до 6,0 от 6,0 до 7,0 45 - мека 3,0 от 4,0 до 6,0 45 Подпалки 4,0 - 45 Насечени клони (кастреж) - 2,0 - Торф: - сух; от 3,0 до 6,0 от 5,0 до 9,0 40 - влажен 10,0 - - Хранителни и селскостопански продукти: Алкохол 8,0 - - Вино: - в резервоари; 10,0 - - - в бъчви - 8,5 - Бира: - в резервоари; 10,5 - - - във варели - 9,0 - Напитки (бутилирани) 8,5 Мляко: - в резервоари; 10,0 - - - бутилирано - 8,5 - Маргарин - 7,0 - Масло животинско 8,0 Масло растително: - във варели; - 7,5 - - в пластмасови бутилки - 5,5 - Рициново масло 9,5 - - Глицерин 12,5 - - Ленено масло, безир 9,0 - - Зехтин 9,0 - - Животински мазнини в кутии - 8,0 - Яйца в поставки - 5,5 - Яйчени и млечни сухи продукти в кутии - 4,5 - Кашкавал, сирене (в дървени кутии, в бъчви и без опаковка) - 6,0 - Кашкавал на пити, топени сирена - 7,0 - Кафе на зърна 7,5 от 5,5 до 7,0 - Бонбони, шоколад (в кутии) - 9,0 - Мармалади, конфитюри, пюрета - 13,0 - Мед пчелен 13,0 10,0 Захар: - на пясък; 10,0 - - - на пудра; - 8,0 - - на бучки - 7,0 - Сол: - каменна; 22,0 - 45 - готварска 12,0 - 40 Брашно 6,0 5,0 25 Хмел от 1,2 до 2,0 - 25 Малц от 4,0 до 6,0 - 20 Ориз 5,00 8,0 - Овес от 5,0 до 8,0 - 30 Ечемик от 7,0 до 9,0 6,5 до 7,5 30 Пшеница от 8,0 7,50 30 Царевица: - на кочани; 4,5 - - - на зърна 7,5 5,0 30 Бобови растения 8,5 8,0 35 Ръж 7,5 - 30 Конопено семе 5,0 7,5 - Ленено семе - 7,0 - Тревни семена 7,5 - 30 Маслодайна рапица 6,5 - 25 Грозде - 5,0 - Ябълки 8,5 6,5 30 Череши 8,0 - - Круши 6,0 - - Малини (опаковани) - 2,0 - Ягоди (опаковани) - 7,0 - Домати 7,0 - - Картофи от 7,0 до 7,5 от 5,0 до 7,0 35 Лук 7,0 5,5 35 Зеле 4,0 - - Салати 5,0 - - Кръмно цвекло 7,5 - 40 Моркови, ряпа 7,5 - 35 Захарно цвекло: - нарязано и изсушено; 3,0 - 35 - на глави; 7,5 - - - нарязано, мокро - 4,5 - Орехи - 4,5 - Тютюн - от 3,5 до 5,5 - Фураж 10,0 3,5 до 4,5 - Фуражни смеси 7,0 - 45 Сено (на бали) - от 1,0 до 3,0 - Слама (на бали) - 1,5 - Месо замразено - от 4,0 до 7,0 - Риба - от 6,0 до 9,0 - Други складирани продукти: Алуминий, вкл. сплави 28,0 - - Месинг 85,0 - - Бронз 84,0 - - Мед 89,0 - - Чугун 72,0 - - Стомана 78,5 - - Никел 89,0 - - Магнезий 18,5 - - Калай валцуван - 74,0 - Цинк 69,0 72,0 - Олово 120,0 - - Блажни бои и лакове (опаковани) - 11,0 - Масло минерално смазочно - 6,5 - Киселини (средно) 9,0 - Химични торове: - фосфатен; 16,0 - 28 - калиево-магнезиев (в торби); - 15,0 - - калиев сулфат; 16,0 28 - азотен (в торби) - 20,0 - Естествен (оборски) тор 12,0 - Компост (комбинирани торове) 12,0 - 45 Вълна: - насипана; 4,5 - - - на бали, пресовани - 13,0 - Памук: - на бали, пресовани; - 13,0 - - на бали, непресовани - 8,0 - Коноп, на бали - 4,0 - Кече, на бали - 5,0 - Юта, на бали - 7,0 - Нишковидна целулоза: - на бали, пресовани; - 12,0 - - на бали, непресовани - 7,5 - Текстил, на рула - 11,0 - Гума, каучук от 10,0 до 17,0 - Подови покрития, на рула - 13,0 - Кожа напластена - 11,0 - Корк 1,0 2,0 - Хартия: - на рула; 15,0 - - на пакети 11,0 - Книги и документи, плътно наредени - 8,5 - Лед, на блокове - 9,0 - Стъклени опаковки, бутилки - 4,0 - Керамични изделия от порцелан, фаянс и глина, опаковани - 12,0 - Сапун - 10,0 - Почви: Органична глина: - мека пластична; 14,0 - 15 - праховидна глина (наносна) 17,0 - - Неорганични кохезионни почви: - меки пластични; от 18,0 до 20,0 - от 10 до 24 - твърди пластични; от 19,0 до 20,5 - от 12 до 26 - полутвърди от 20,0 до 21,0 - от 17 до 27 Пясък във влажно състояние: - рохкав; от 15,0 до 18,0 - 30 - със средна плътност; от 18,0 до 19,0 - 30 - плътен от 19,0 до 22,0 - 35 Пясък във водонаситено състояние: - рохкав; от 19,0 до 20,0 - 30 - със средна плътност; от 20,0 до 22,0 - 30 - плътен от 21,0 до 22,0 - 35 Пясък при състояние на воден подем: - рохкав; от 9,0 до 10,0 - 30 - със средна плътност; от 10,0 до 12,0 - 30 - плътен от 11,0 до 12,0 - 35 Чакъл във влажно състояние: - рохкав; от 15,0 до 17,0 - 32 - със средна плътност; от 16,0 до 18,0 - 35 - плътен 19,00 - 37 Чакъл във водонаситено състояние: - рохкав; 19,0 - 32 - със средна плътност; 20,0 - 35 - плътен 21,0 - 37 Чакъл при състояние на воден подем: - рохкав; 9,0 - - - със средна плътност; 10,0 - - - плътен 11,0 - - Забележки: 1. В колона 2 са дадени обемните тегла на свободно (безпорядъчно) насипани или натрупани в големи количества продукти, както и на течности, налети в резервоари или цистерни. 2. В обемните тегла на натрупаните в правилно оформени купчини или на подредените продукти, посочени в колона 3, е включено и теглото на опаковката. 3. Стойностите, дадени за обемните тегла и ъглите на естествения откос на строителните почви, които се различават от земно-механичните стойности, се използват само ако почвите наподобяват складирани продукти.

към чл. 63 Определяне на натоварванията върху предпазни огради в паркинги и гаражи 1. Предпазните огради в участъците за паркиране или преминаване на автомобили се изчисляват за поемане на хоризонтални ударни натоварвания. 2. Нормативната стойност на хоризонталната сила F (в kN), която е перпендикулярна на предпазната ограда, предназначена да издържа удар от автомобил и равномерно разпределена върху който и да е неин участък с дължина 1,5 m, се определя по формулата: където: ma е брутната маса на автомобила, kg; na - скоростта на автомобила в посока, перпендикулярна на предпазната ограда, m/s; da - деформацията на автомобила при удара, mm; db - деформацията на предпазната ограда при удара, mm. 3. Когато паркингът или гаражът се проектира за автомобили с брутна маса до 2500 kg, при определяне на F могат да се използват следните стойности: ma = 1500 kg; va = 4,5 m/s и da = 100 mm, ако няма друга информация за da. 4. При корави предпазни огради, за които db може да се приема равна на нула, нормативната стойност на F за автомобили с брутна маса до 2500 kg се избира равна на 150 kN. 5. Когато паркингът или гаражът се проектира за автомобили с брутна маса над 2500 kg, при определяне на F могат да се използват следните стойности: ma е действителната брутна маса на най-тежките автомобили, за които се проектира гаражът, kg; va = 4,5 m/s; da = 100 mm, ако няма друга информация за da. 6. Определената съгласно т. 2 - 5 сила се прилага на нивото на бронята на автомобила. При паркинги или гаражи за автомобили с брутна маса до 2500 kg височината над нивото на пода може да се приема равна на 375 mm. 7. Предпазните огради или стените на рампите за осигуряване на достъп до паркинги или гаражи се проектират така, че да издържат сила, приложена на височина 610 mm над рампата и равна на половината от силата, определена съгласно т. 3, 4 или 5. 8. Предпазната ограда или стената, разположена срещу прав участък с дължина, по-голяма от 20 m в долната част на рампата за слизане на автомобили, се проектира така, че да издържа хоризонтална сила, приложена на височина 610 mm над нивото на рампата и два пъти по-голяма от силата, определена съгласно т. 2 - 5.

към чл. 66 Примерен списък на кранове с различен режим на работа Видове кранове Групи Условия за по режим използване на работа 1 2 3 Ръчни - всички от К1 Всякакви видове до К3 При извършване на С електротелфери ремонтни работи; при - стоящи и претоварвания с огра- висящи ничена интензивност Монтажни и ре- В машинни зали на монтни кранове електростанции; при с колички монтажна дейност; при претоварвания с огра- ничена интензивност Кранове с колич- от К4 При претоварвания ки с общо пред- до К6 със средна интензив- назначение ност; при извършване на технологични рабо- ти в механични цехове, в складове за готови изделия на предприя- тия за строителни ма- териали, в складове за метални полуфабрикати Грайферни, маг- В смесени складове, нитно-грайферни при работа с различни товари при рядко използване Магнитни В складове за полуфаб- рикати, при работа с различни товари при рядко използване Леярски, ковашки К7 В металургични цехове Грайферни, маг- В складове за насипни нитно-грайферни товари и метални от- падъци с еднородни товари (при работа на една или две смени) Кранове с колички При денонощна рабо- с общо предназна- та на технологични чение, със задвиж- кранове ни захвати, с ваку- умни захвати или с моторни грайфери С траверси, мулдо- К8 В металургични цехове грайферни, мулдо- ви за зареждане на пещи, стриперни, шахтови, шахтови за зареждане на вагрянки, клещови, трошащи Магнитни В металургични цехове и складове на металур- гични предприятия, в големи бази с едно- родни метални товари Грайферни, магнит- В складове за насипни но-грайферни товари и метални отпа- дъци с еднородни то- вари (при денонощна работа)

към чл. 72, ал. 1 (Попр. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Натоварване от удар на кран в ограничителна опора 1. (попр. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Нормативната стойност на хоризонталното натоварване Fn в kN, насочено надлъжно на крановия път и предизвикано от удар на крана в ограничителната опора, се определя по формулата: където: n е скоростта на движение на крана в момента на удара, която се приема равна на половината на номиналната, m/s; ¦ - възможно най-голямото поддаване на ограничителната опора (буфера), което се приема равно на 0,10 m за кранове с еластично окачване на товара и с товароподемност не по-голяма от 500 kN/m2 при групи кранове по режим на работа К1 ё К7 и равно на 0,20 m - в останалите случаи; m - приведената маса на крана, която се определя по формулата: където: mb е масата на моста на крана, t; mc - масата на количката, t; mq - номиналната маса на товара, t; k - коефициент, който са приема равен съответно на нула - за крановете с еластично окачване на товара, и на единица - за крановете с кораво окачване; l - отворът на крана, m; l1 - минималното възможно разстояние между центъра на тежестта на количката и крановата релса, m. 2. Определената по формула (5.1) и умножена с коефициента за натоварване съгласно чл. 73 изчислителна стойност на ударното натоварване се приема не по-голяма от граничните стойности, дадени в таблицата. Таблица Гранична стойност на хоризонталното надлъжно натоварване от удар на кран в ограничителна опора № Видове кранове Гранична стойност по на натоварването ред Fmax (kN) 1. Окачени (ръчни и електрически) и мостови (ръчни) 10 2. Мостови, електрически: а) с общо предназначение, от групи по режим на работа К1 - К3; 50 б) с общо предназначение и специални, от групи по режим на работа К4 - К7, както и леярски; 150 в) специални, от група К8 по режим на работа: - с еластично окачване на товара; 250 - с кораво окачване на товара 500

към чл. 86, т. 1 и 2, чл. 87, ал. 1 и чл. 88, ал. 1 (Попр. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2005 г.) Натоварване от теглото на снежната покривка върху 1 m2 хоризонтална земна повърхнина (терен) st и стойности на коефициента m 1. В табл. 6.1 са дадени стойностите на нормативното натоварване от теглото на снежната покривка върху 1 m2 хоризонтална земна повърхнина (терен) st в 30 избрани града в страната, подредени по азбучен ред. Стойностите са определени с обезпеченост срещу превишаване един път на 25 години. За строежите, разположени в останалата част от територията на страната, натоварването от теглото на снежната покривка върху терена се отчита по приложената карта в зависимост от местоположението на обекта в нея и нормираните стойности за райони I - VI. 2. Схемите за натоварването от сняг върху покривите на строежи с различни профили и стойностите на коефициента m са посочени в табл. 6.2. Таблица 6.1 Нормативни стойности на натоварването от сняг върху терена st за избрани градове в страната (изм. - ДВ, бр. 33 от 2005 г.) № по Град Стойности на ред st (kN/m2) 1. Благоевград 0,90 2. Бургас 0,86 3. Варна 0,56 4. Велико Търново 1,58 5. Видин 2,04 6. Враца 1,78 7. Габрово 2,00 8. Добрич 1,48 9. Карнобат 0,70 10. Кърджали 1,10 11. Кюстендил 1,30 12. Ловеч 1,70 13. Монтана 1,60 14. Пазарджик 1,10 15. Перник 1,14 16. Плевен 1,52 17. Пловдив 0,96 18. Разград 1,60 19. Русе 1,80 20. Свищов 2,00 21. Силистра 1,58 22. Сливен 1,50* 23. Смолян 1,40 24. София 1,00* 25. Стара Загора 1,12 26. Търговище 1,72 27. Хасково 1,18 28. Чирпан 1,10 29. Шумен 1,54 30. Ямбол 0,94 (нова - ДВ, бр. 33 от 2005 г.) * Забележка. Стойността е експертно определена като осреднена за територията на населеното място. Карта за райониране на територията на страната по нормативни стойности на натоварването от сняг върху терена st (kN/m2) Таблица 6.2 Схеми за натоварване от сняг и стойности на коефициента m (попр. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.)

към чл. 91, ал. 2 Проверка за ветрови резонанс на строежи с кръгово-цилиндрична форма 1. Проверката се извършва при критична скорост на вятъра vcr,i в границите (wm е нормативната стойност на налягането на вятъра съгласно чл. 94, kN/m2). 2. Критичната скорост на вятъра ncr,i, която предизвиква резонансни трептения на строежа в направление, перпендикулярно на направлението на вятъра, може да се определя по формулата: където: fi е честотата на i-тата форма на трептене на строежа; Sh - числото на Струхал (за кръгово напречно сечение Sh = 0,2); d - диаметърът на напречното сечение на цилиндъра, m; за строежи със слаба коничност (при наклон на образувателната спрямо вертикалната ос до 0,01) диаметърът се определя от сечението на ниво 2/3 от височината. 3. При проверка за ветрови резонанс амплитудата на аеродинамичната сила F(z) в kN/m на ниво z за i-тата форма на трептене се определя по формулата: където: ai(z) е относителната ордината на i-тата форма на трептене; F0,i(z) - Cy.wcr,i.d - амплитудата на аеродинамичната сила за нивото на свободния край на строеж от конзолен тип или в средата на междуопорно разстояние на цилиндрична мачта с обтяжки (ванти); за строежи от конзолен тип може да се отчита само първата форма на трептене; wcr,i = 6,25.10-4ncr,i - налягането на вятъра в kN/m2, при критичната скорост ncr,i, m/s; Cy - коефициент за напречна сила, който се приема равен на 0,25. 4. Резонансните усилия и премествания на строежа на ниво z могат да се определят по формулата: където: Xs(Z) е преместването, огъващият момент или напречната сила, определени при действие на статично приложеното натоварване Fi(z); при мачти с обтяжки за изчислителна стойност Fi(z) се приема най-голямата от стойностите, получени при различните критични скорости ncr,i, като броят на формите на трептене се приема не по-голям от четири; d - логаритмичен декремент на трептенията, който при проверката за ветрови резонанс може да се приема равен на: а) за стоманобетонни и зидани съоръжения - 0,30; б) за стоманени апарати, монтирани върху стоманобетонни постаменти - 0,15; в) за мачти и облицовани отвътре стоманени комини - 0,10; г) за съоръжения със стоманени конструкции - 0,05. 5. Изчислителната стойност на статичната компонента на натоварването от вятър по направление на вятъра wcr,s, която съответства на критичен скоростен напор wcr,i може да се приема постоянна по височината на строежа и да се определя по формулата: wcr,x = wcr,i.cx, (7.4) където cx е коефициентът за челно съпротивление, който се приема по схема № 14 от табл. 8.2 на приложение № 8. Пулсационната компонента на натоварването от вятър wcr,p, която съответства на критичния скоростен напор wcr,i, се определя съгласно чл. 97, 98, 99 и 100. За строежите, посочени в т. 4, букви "б" и "в", коефициентът на динамичност xi се приема по кривата "2" на фиг. 4 към чл. 97, ал. 1. 6. При проверката за ветрови резонанс се допуска да не се отчитат други кратковременни натоварвания. 7. Изчислителните стойности на усилията и преместванията при резонанс на строежа се определят по формулата: където: Xres(z) е преместването, огъващият момент или напречната сила, определени по формула (7.3); Xs(Z) и Xd(Z) - също, но изчислени от натоварванията wcr,s и wcr,p.

към чл. 94, ал. 1, т. 1, чл. 96, ал. 1 и чл. 99, ал. 4 (Попр. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Нормативни стойности на налягането на вятъра wm и аеродинамични коефициенти с 1. В табл. 8.1 са дадени нормативните стойности на налягането на вятъра wm в 30 избрани града в страната, подредени по азбучен ред. За строежите, разположени в останалата част от територията на страната, налягането на вятъра се отчита по приложената карта в зависимост от местоположението на обекта в нея и нормираните стойности за райони I - V. Нормативните стойности на wm са определени от НИМХ - БАН при 10-минутен интервал на осредняване на скоростите на вятъра и 50-годишен период на превишение. 2. Схемите за налягането на вятъра и стойностите на аеродинамичните коефициенти с за строежи с различни форми са посочени в табл. 8.2. Таблица 8.1 Нормативни стойности на налягането на вятъра wm в избрани градове в страната № по Град Стойности на wm ред (kN/m2) 1. Благоевград 0,27 2. Бургас 0,56 3. Варна 0,58 4. Велико Търново 0,39 5. Видин 0,53 6. Габрово 0,46 7. Карнобат 0,30 8. Кнежа 0,43 9. Кърджали 0,46 10. Кюстендил 0,32 11. Ловеч 0,48 12. Монтана 0,48 13. Пазарджик 0,23 14. Перник 0,34 15. Петрич 0,28 16. Плевен 0,37 17. Пловдив 0,41 18. Разград 0,23 19. Русе 0,50 20. Свищов 0,58 21. Силистра 0,48 22. Сливен 0,50 23. Смолян 0,48 24. София 0,43 25. Стара Загора 0,48 26. Търговище 0,39 27. Хасково 0,48 28. Чирпан 0,43 29. Шумен 0,58 30. Ямбол 0,46 Карта за райониране на територията на страната по нормативни стойности на налягането от вятър wm (kN/m2) Таблица 8.2 Схеми за налягането на вятъра и аеродинамични коефициенти c (попр. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.)

към чл. 100 (Попр. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Изчисляване на пулсационната компонента на натоварването от вятър върху строежи с честота на втората форма на трептене f2, по-голяма от граничната честота fl 1. При определяне на пулсационната компонента на натоварването от вятър се отчитат първите s-форми на трептения, чиито честоти са по-малки от граничната честота на трептене fs < fl < fs+1. Сградата или съоръжението се разглежда като система с r-маси (r > s), разположени в средите на участъците, на които условно е разделена височината. 2. (попр. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Нормативната стойност на пулсационната компонента на натоварването от вятър wp,n се определя за всяка форма на трептене по формулата: където: wp,n,i,j е нормативната стойност на пулсационната компонента на натоварването от вятър за j-тия участък при i-тата форма на трептене, kN/m2; xi - коефициентът на динамичност съгласно чл. 97, ал. 1, т. 2; n - коефициентът за пространствена корелация на пулсациите на ветровото натоварване съгласно чл. 99; mj - масата на j-тия участък, отнесена към проекцията му Sj върху равнина, перпендикулярна на посоката на вятъра, t/m2; hi,j - приведеното ускорение в m/s2, което се определя по формулата: където: Mk е масата на k-тия участък от съоръжението, t; yi,k и yi,j - хоризонталните премествания в средите на k-тия и j-тия участък при i-тата форма на трептене, m; wp,n,k - пулсационната компонента, който се определя по формула (6) към чл. 97 за средата на k-тия участък, kN/m2; Sk - проекцията на k-тия участък върху равнина, перпендикулярна на посоката на вятъра, m2. 3. Усилията и преместванията от пулсационната компонента на натоварването от вятър се определят поотделно за всяка от формите на трептене, чиято честота е по-малка от граничната честота fl. Сумарното усилие или преместване се определя по формулата: където: Xp,n е преместването или разрезното усилие, породено от пулсационната компонента на натоварването от вятър; Xp,n,i - преместването или разрезното усилие, породено от пулсационната компонента на натоварването от вятър, при i-тата форма на трептене.

към чл. 105 и 107 Метеорологични данни за температурата на външния въздух Стойности на температурите на външния въздух tew, tec, tVII и tI в избрани градове в страната № Град Температури (°С) по ред tew tec tVII tI 1. Благоевград 33 - 17 25 - 5 2. Бургас 30 - 13 25 - 3 3. Варна 30 - 14 25 - 4 4. Велико Търново 34 - 19 25 - 7 5. Видин 36 - 19 25 - 9 6. Враца 33 - 23 26 - 9 7. Габрово 32 - 17 24 - 7 8. Добрич 33 -16 24 - 6 9. Карнобат 33 - 15 24 - 5 10. Кърджали 33 - 16 26 - 4 11. Кюстендил 32 - 19 25 - 6 12. Ловеч 35 - 21 26 - 9 13. Монтана 34 - 20 25 - 9 14. Пазарджик 31 - 20 25 - 5 15. Перник 30 - 19 23 - 7 16. Плевен 34 - 20 27 - 8 17. Пловдив 33 - 20 26 - 5 18. Разград 33 - 19 25 - 8 19. Русе 35 - 19 27 - 8 20. Свищов 36 - 20 27 - 8 21. Силистра 34 - 18 26 - 8 22. Сливен 33 - 14 26 - 4 23. Смолян 27 - 18 20 - 5 24. София 32 - 18 23 - 7 25. Стара Загора 33 - 18 26 - 5 26. Търговище 33 - 18 25 - 7 27. Хасково 33 - 16 26 - 5 28. Чирпан 34 - 21 26 - 6 29. Шумен 32 - 17 24 - 7 30. Ямбол 33 - 17 26 - 4 Карта № 1. Най-висока средноденонощна температура на външния въздух през топлото полугодие (tew) Карта № 2. Най-ниска средноденонощна температура на външния въздух през студеното полугодие (tec) Карта № 3. Средноденонощна температура на външния въздух за юли (tVII) Карта № 4. Средноденонощна температура на външния въздух за януари (tI)

към чл. 106, ал. 2 Примерни стойности на коефициента b № Вид на външната повърхност на ограждащата Коефициент по конструкция бета ред 1. Алуминий (окислен) 0,50 2. Листова стомана, боядисана в бял или светъл цвят 0,45 3. Листова стомана, боядисана в тъмен цвят 0,80 4. Асфалтобетон 0,90 5. Хидроизолация, защитена с алуминиев лак 0,50 6. Хидроизолация със защита от алуминиево фолио 0,50 7. Хидроизолация със защита от дребнозърнест чакъл (от 5 до 30 mm) 0,65 8. Хидроизолация със защита от сива пясъчна посипка 0,90 9. Тухли обикновени червени 0,70 10. Тухли силикатни 0,35 11. Външна мазилка с тъмносив цвят 0,75 12. Външна мазилка със светлосив цвят 0,30 13. Външна мазилка с тъмнозелен цвят 0,60 14. Външна мазилка с кремав цвят 0,40 15. Бетон видим сив 0,60 16. Облицовъчни керамични плочки 0,80 17. Облицовъчни стъклени плочки бели 0,45 18. Облицовъчни стъклени плочки цветни 0,60 19. Облицовъчен камък бял 0,45