(1) Натоварването от вятър върху сградите и съоръженията се приема като по-неблагоприятното от:
- 1. нормалното налягане wx, съответно wy, в резултат на общото противодействие, което строежът оказва на въздушния поток по ос х или ос у, и условно действащо върху тази от проекциите му, която е перпендикулярна на съответната ос;
- 2. съвкупността от въздействията на: а) нормалното налягане we, приложено върху съответните външни повърхности на сградата или съоръжението или на отделния елемент; б) силите на триене wf, които действат по допирателните към съответните външни повърхности и се отнасят за хоризонталните им (за шедови или вълнообразни покриви и за покриви с горно осветление) или за вертикалните им (за стени с балкони, лоджии и други подобни конструкции) проекции; в) нормалното налягане wi, приложено върху съответните вътрешни повърхности на сграда с ветропроницаеми стени или с отвори.
(2) При проектиране на високи строежи, за които съотношението между височината h и минималния размер на напречното сечение d на ниво 2/3h е по-голямо от 10, се извършва проверка за ветрови резонанс. За строежи с кръгово-цилиндрична форма проверката може да се извършва съгласно приложение № 7.