(1) При съмнения за психично разстройство на лишен от свобода се провеждат клинично-психологически и психиатрични изследвания за уточняване на диагнозата.
(2) Страдащите от психични разстройства, които се нуждаят от болнично лечение, се настаняват в специализираната болница за активно лечение към местата за лишаване от свобода.
(3) При констатирана невменяемост лишеният от свобода се изпраща на лечение в специализирано психиатрично заведение.