(1) Иззетите вещи на лишените от свобода при постъпването им се изпращат с тяхно съгласие и за тяхна сметка на близките им, ако не подлежат на унищожаване или конфискуване, или им се предоставят, ако лишените от свобода имат право и са изявили желание да ги ползват по време на изтърпяване на наказанието.
(2) Лишените от свобода могат да разполагат с парични суми до размера на една минимална работна заплата, установена за страната.
(3) Сумите над размера, посочен в ал. 2, се внасят на влог на името на лишения от свобода в посочена от него банка или с негово съгласие се изпращат на близките му.