(1) Инвестиционен застрахователен продукт може да се класифицира по смисъла на чл. 342, ал. 5, т. 1, буква "а" от Кодекса за застраховането като несложен, ако отговаря на следните изисквания:
- 1. договорът за инвестиционен застрахователен продукт осигурява експозиция единствено към финансовите инструменти, смятани за несложни съгласно Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ, L 173/349 от 12 юни 2014 г.), наричана по-нататък "Директива 2014/65/ЕС", както следва: а) финансовите инструменти по чл. 25, параграф 4, буква а) от Директива 2014/65/ЕС; б) финансовите инструменти, покриващи критериите по чл. 57 на Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива (ОВ, L 87/1 от 31 март 2017 г.); в) инструментите, които не са били определени като сложни съгласно Насоки на Европейския орган за ценни книжа и пазари за сложните дългови инструменти и структурираните депозити (ESMA/2015/1787);
- 2. договорът не включва структура, която затруднява ползвателя на застрахователни услуги да разбере съществуващите рискове.
(2) Застрахователят, съответно застрахователният посредник, извършва оценка дали договорите включват структура по ал. 1, т. 2, като отчита наличието на характеристиките по чл. 3 - 6.