(1) Застрахователят, съответно застрахователният посредник, оценява въздействието на механизмите, които определят стойността на падежа или откупната стойност, или сумата за изплащане при смърт, и дали те затрудняват ползвателя на застрахователни услуги да разбере съществуващите рискове, освен ако тези механизми произтичат пряко от националното законодателство, насочено конкретно към защита на интересите на потребителите.
(2) Като част от оценката застрахователят, съответно застрахователният посредник, определя като договор, включващ структура, която затруднява ползвателя на застрахователни услуги да разбере съществуващите рискове, договор, който съдържа някоя от следните характеристики:
- 1. стойността на падежа или откупната стойност, или сумата за изплащане при смърт зависи от променливи, определени от застрахователя, чието въздействие би било трудно да бъде разбрано от ползвателя на застрахователни услуги;
- 2. стойността на падежа или откупната стойност, или сумата за изплащане при смърт се основава на различни видове инвестиционна експозиция или стратегии, чието комбинирано въздействие би било трудно да бъде разбрано от ползвателя на застрахователни услуги;
- 3. стойността на падежа или откупната стойност, или сумата за изплащане при смърт може да варира често и/или значително в различни моменти от време през срока на договора или защото са изпълнени някои предварително определени прагови условия, или защото са достигнати определени времеви точки, освен в случаите на промени на стойността на падежа или откупната стойност, или сумата за изплащане при смърт поради изплащане на доброволни бонуси;
- 4. съществува гарантирана стойност на падежа или откупна стойност, или сума за изплащане при смърт, която подлежи на условия или времеви ограничения, чието въздействие би било трудно да бъде разбрано от ползвателя на застрахователни услуги, освен в случаите на промени в стойността на падежа или откупната стойност, или сумата за изплащане при смърт поради изплащане на доброволни бонуси.