(1) Допуска се използването на воден подмив при забиване на стоманобетонни пилоти, ако те са отдалечени най-малко на 20 m от съществуващи сгради и съоръжения и ако в резултат на подмива няма опасност от последващи недопустими деформации (наклоняване на пилотите и/или слягания на изгражданите пилотни фундаменти).
(2) Подмивът се извършва чрез нагнетяване с налягане 0,4?1,6 МРа на вода около набивните пилоти. За намаляване на напора и разхода на влаганата вода, съответно на мощността на използваните помпи, които трябва да са с минимален капацитет 40?50 m3/h, се допуска подмивът да се съчетава със забиването на пилотите (с прекъсване или без прекъсване по време на забиването).
(3) Допуска се при набиване с подмив на плътни и кухи пилоти на дълбочини над 20 m в песъчливи почви подмивът да се съчетава с нагнетяване на сгъстен въздух.
(4) Подмивът се извършва от стоманени тръби с диаметър 37?106 mm, забити около периметъра на плътните пилоти. За кухи пилоти с диаметър до 1 m, забивани с подмив, се допуска използването на една подмивна тръба, разположена в центъра на сечението им. За кухи пилоти с диаметър над 1 m подмивните тръби се разполагат през 1,0?1,5 m по периметъра на пилота, ако не е предвидено друго решение в проекта.
(5) Не се допуска набиването да се извършва с подмив при последните 1,0?1,5 m от дължината на пилотите. Окончателното набиване се извършва без подмив до достигане на проектната кота.