Наредба № РД-02-20-1 от 26 октомври 2023 г. за изпълнение и приемане на земни работи, земни съоръжения, земна основа и фундаменти

С тази наредба се определят техническите изисквания за изпълнение, контрол и приемане на:

1. 1. земни работи и земни съоръжения (скатни и заимствени изкопи, изкопи за строителни работи и траншеи, насипи, обратно засипване и др.);
2. 2. земната основа при: естествени почви, уплътняване на пропадъчни почви, понижение нивото на почвените води, заздравяване на почви чрез силикатизация, глинизация и изкуствено замразяване;
3. 3. плоскостно и пилотно фундиране на сгради и съоръжения (плитко и дълбоко заложени фундаменти), укрепителни съоръжения на строителни изкопи, фундиране по метода "Шлицова стена", шпунтови огради, опънни фундаменти, земни анкери, фундиране със спускаеми кладенци и кесони, изпълнявани по различни методи.

При изпълнение на строителните работи по фундиране не се допуска:

1. 1. влошаване на естествените качества на околната среда, включително на земната основа (неопазване на хумуса, разпиляване и нерегламентирано депониране на земни маси, запрашаване или друго опасно замърсяване на приземния въздух, преовлажняване на земната основа от течове на хидропреносните системи или от разливи на укрепителни разтвори, увреждания от взривявяне, създаване на наднормен шум и вибрации от работа на строителна механизация и транспортни средства и др.);
2. 2. увреждане качествата (свойствата) на разкритата естествена земна основа поради забавяне на работите по фундирането от невзети (или ненавременни) мерки за предпазване на изкопите от подземни или повърхностни води от замръзване и други атмосферни въздействия;
3. 3. загуба на устойчивост и/или недопустими допълнителни слягания на сградите и съоръженията, разположени в непосредствена близост до изгражданите обекти;
4. 4. започване на строителството, без да е извършено инженерно-геоложко проучване на естествена земна основа и върху насипи, които не са консолидирали;
5. 5. увреждане или унищожаване на водохващания, на действаща подземна инфраструктура, както и на обекти от културното и историческото наследство;
6. 6. създаване на условия за активизиране на свлачища, срутища или загуба на устойчивост на оформените с изкопите земни откоси (особено при наклонени терени и наклонен пласторед на земната основа);
7. 7. непредвидено в проекта оводняване на земната основа и вследствие на това допълнителни слягания на сградите и съоръженията.

Предпазните заграждения и предупредителната сигнализация се изграждат в съответствие с ПБЗ, включително с разпоредбите и схемите на временната организация и безопасност на движението по време на строителството, като допуснати повреди на същите се отстраняват незабавно.

Изграждането на отводнителни съоръжения (предпазни канавки, отводнителни канавки, дренажни системи и др.) за отвеждане на повърхностни и почвени води или за понижаване на тяхното ниво се извършва съгласно изискванията на проекта. При липса на специфични указания в проекта:

1. 1. при изкоп - се изграждат предпазни канавки (окопи) и различни видове дренажни системи със съответното заустване; предпазните канавки се изграждат от горната страна на скатните изкопи на разстояние не по-малко от 3 m от горния край на изкопа; надлъжният наклон на предпазната канавка следва да бъде в обхвата от 2 до 4 %;
2. 2. при насип - се изграждат отводнителни канавки (окопи) и различни видове дренажни системи със съответното заустване; отводнителните канавки при насип се изграждат от страната на нарастващия терен или от всичките му страни при равнинен терен на разстояние не по-малко от 2 m от долния ръб на насипа; надлъжният наклон на отводнителната канавка следва да бъде не по-малък от 0,5 %.

Изграждането на временни пътища за скрепери и верижни машини се извършва съгласно изискванията на проекта. При липса на указания в проекта:

1. 1. за скрепери - се използват техническите параметри, определени в приложение № 4;
2. 2. за верижни машини - изискванията са определени в "Норми за проектиране на селскостопански пътища" (БСА, кн. 4 от 1987 г.).

Извършването на земнонасипни работи започва след изграждането и достигането на предписаната в проекта конструктивна пригодност на постоянните и временните инженерни съоръжения в определената от проекта зона за насипване и уплътняване около тях.

Контролът върху дълбочините и устойчивостта на стените на изкопите с вертикални откоси без укрепване в терени, разположени над нивото на почвените води, включва проверки (визуални и инструментални) за:

1. 1. спазването на проектните дълбочини на изкопите, като не се допуска ръчно изпълнение на по-дълбоки неукрепени изкопи от посочените в проекта; при липса на проектни указания се следи спазването на допустимите параметри, определени в табл. 3 на приложение № 9;
2. 2. устойчивостта на дъното и стените на изкопа, състоянието на почвата и нивото на подпочвените води, както и взетите мерки следващите СМР да бъдат извършени веднага след завършване на изкопите;
3. 3. спазването на изискванията на приложение № 1, т. 2 от Наредба № 2 от 2004 г., като не се допуска слизането на работници в изпълнени неукрепени изкопи с вертикални стени, освен в предварително определени места, с необходимото укрепяване или в изпълнено уширение с подходящо откосиране;
4. 4. спазването на указаните в проекта срокове, в рамките на които откосите могат да останат неукрепени.

Контролът върху дълбочините и осигуряване на устойчивостта на стените на изкопи с вертикални откоси, изпълнявани с укрепяване, включва освен проверките в чл. 23, ал. 1, т. 1 и 2 и проверки за:

1. 1. изпълнението и състоянието на укрепителната конструкция и нейните елементи в съответствие с предписанията на проекта при спазване изискванията на приложение № 1, т. 3 от Наредба № 2 от 2004 г., включително и на изискванията на БДС EN 13331 "Системи за укрепване на изкопи" част 1 и част 2;
2. 2. спазването на предписаната в проекта технология за демонтаж на укрепителните елементи, като не се допуска премахването им без предприемане на следващите СМР, гарантиращи устойчивостта на изкопите;
3. 3. спазването на указаните в проекта срокове, в рамките на които укрепителните елементи и конструкции съхраняват експлоатационната си годност.

Контролът за достигане на проектните коти на дъното на изкопите включва проверки за:

1. 1. отстраняването на защитния слой в дъното на изкопа съгласно изискванията на проекта или слой с дебелина най-малко 30 сm, ако не е специално посочен;
2. 2. наличието на изоставени недоизкопани части от машинно изпълнените изкопи, за съответствие с допуските, посочени в проекта, а при липса на указания в проекта - с допуските, определени в таблица 1 на приложение № 11;
3. 3. спазването на предвидената в проекта технология за отстраняването на недоизкопаните части и защитния слой, като при липса на други указания в проекта доизкопаването и оформянето на окончателния изкоп преди започването на следващите работи може да се извърши с малогабаритна техника или ръчно.

Контролът при извършването на заимствени изкопи включва проверки за:

1. 1. реализирането на мероприятия, предвидени в ПБЗ/ПОИС, за изграждането на отводнителни канавки/окопи за оттичане на дъждовните води от най-ниските части на заимствените изкопи извън габаритите на изгражданите съоръжения;
2. 2. оформянето на наклона на дъното на заимствения изкоп, като се изисква наклонът да не е по-малък от 3 % и да е насочен към обратната на строителната площадка (съответно на забоя) страна; за изкопи с широчина над 10 m се изисква двустранен напречен наклон не по-малък от 2 % от краищата към средата на изкопа, ако не се изисква друго в проекта;
3. 3. нивото на подпочвените води в зоната на заимствените изкопи, като не се допуска: а) направа на заимствени изкопи под нивото на подпочвените води; б) оставяне на неотводнени заимствени изкопни ями, освен когато почвите в зоната на дъното осигуряват бързо попиване на водите.

Контролът при ползването на хидромонитори за извършване на земни работи включва проверки:

1. 1. на данните, отразени в Дневника за ползване на хидромониторни работи, съгласно приложение № 7;
2. 2. на предвидените в проекта дейности по вземането на пробни образци и извършването на лабораторни изпитвания за установяване на характеристиките на получените земни материали;
3. 3. за изпълнението на мероприятията в ПОИС по организацията на хидромониторните работи, като не се допуска инсталирането на хидромониторни уредби до въздушни електропреносни съоръжения и изходящи геодезически репери на разстояние, по-малко от двукратната дължина на действащата им водна струя.

При изпълнение на земни работи в зимни условия не се допуска:

1. 1. извършване на засоляване върху замръзнали почви, когато предстои полагане на тръби, стоманобетонни конструкции или метални съоръжения на разстояние, по-малко от 10 m от участъка на засоляването;
2. 2. оставяне на изкопни ями и траншеи в замръзнали почви с незавършени строителни работи до настъпването на пролетното затопляне без укрепване на стените и без мерки против замръзване на почвата от дъното на ямата, ако с изкопите е достигната котата на фундиране.

Не се допуска изпълнение на насипи без одобрен технически проект за тях, когато:

1. 1. височината на насипа е над 6 m (за пътища: над 4 m);
2. 2. насипът се изгражда върху основа с наклон, по-голям от 1:5;
3. 3. насипните работи се извършват във водна среда;
4. 4. насипът подлежи на постоянно или временно заливане;
5. 5. основата на насипа лежи в льосови, съдържащи гипс, блатисти, слаби или набъбващи почви;
6. 6. насипът се изгражда с влагане на отпадъчни материали от промишлеността, енергетиката, миннодобивните и миннообогатителните предприятия или на изкуствени материали.

Полагането и уплътняването на материалите за насип, ако не е посочено в проекта, се извършва на пластове с максимална дебелина, както следва:

1. 1. за свързани почви - 25 сm;
2. 2. за несвързани почви - 50 сm, след доказване качеството на уплътнените насипи с изпълнение на пробен участък;
3. 3. за рециклирани материали от промишлеността, енергетиката, миннодобивните и миннообогатителните предприятия или от изкуствени материали - до 50 сm, след доказване качеството на уплътнените насипи с изпълнение на пробен участък;
4. 4. при армираните насипи - дебелината, полагането и уплътняването на пластовете се извършва съгласно указаното в проекта.

При вземането на лабораторни проби от насипи и провеждането на контролни изпитвания на място се спазват следните изисквания:

1. 1. местата за вземане на проби са разположени равномерно във вертикално и хоризонтално отношение по насипа;
2. 2. при обратни засипвания на мостови устои, подпорни стени и фундаменти пробите се вземат (съответно точките за изпитвания на място се разполагат) на разстояние не по-малко от 0,20 m и не по-голямо от 0,30 m при изпитване чрез пенетрация и до 1,00 m при изпитване с плоча спрямо най-близката част на съоръжението;
3. 3. когато в проекта липсват указания за контрол, честотата на вземане на проби и провеждане на изпитвания се определя съгласно таблица 2 на приложение № 21;
4. 4. ако липсват проектни данни, минималният брой на контролните проби за определяне на основните якостни, деформационни и филтрационни характеристики на хидротехническите съоръжения, включително техните екрани и ядра, се приема съгласно таблица 2 на приложение № 21;
5. 5. изпитването на място (пенетрационно и др. п.) обхваща целия уплътнен пласт, а пробите за лабораторно изпитване се вземат от средната част на уплътнения пласт;
6. 6. вземането, транспортирането и съхраняването на контролните проби следва да не предизвиква промени в техните физико-механични и/или други изисквани в проекта характеристики.

Контролът върху изпълнението на хидромеханизирани (намивни) насипи включва проверки при:

1. 1. изграждането и ползването на пулпопроводните съоръжения;
2. 2. полагането на хидромеханизирани насипи, като: а) дебелината на отделните намивни пластове и интензитета на намиването трябва да отговарят на посоченото в проекта; б) съставът на почвата, която се употребява за намиване, трябва да се контролира непрекъснато както в кариерата, така и в намитото съоръжение; в) водочерпните кладенци след завършването на намивните работи се запълват с почвите, които са използвани за изграждане на съоръжението.

При изграждането и ползването на пулпопроводи се контролира спазването на следните изисквания:

1. 1. за пулпопроводи с напорно действие не се допуска: а) монтаж на пулпопровод без приспособление за изпразване в най-ниските участъци и без обезвъздушителни кранове във високите участъци; б) включване на криви участъци в пулпопроводите с радиус, по-малък от 3-кратното увеличение на най-големия тръбен диаметър; в) експлоатация на пулпопроводи, без да е извършено изпитване на напорните тръбопроводи на максимално работно налягане, съгласно изискванията на приложимите нормативни актове и стандарти; г) ползване на пулпопроводи, съединени чрез заваряване, без наличие на температурни компенсатори; д) ползване на тръби с наличие на зони с износеност над 80 %; е) пресичане на пътища, жп линии, електропреносни съоръжения и имоти от пулпопроводи, без местоположението им да е съгласувано със съответните организации и собственици;
2. 2. за безнапорни тръби и открити канали - движението на пулпа да се извършва със скорости не по-малки от посочените в проекта, а при липса на указания скоростите да се приемат съгласно приложение № 23.

При изпълнението на насипи се допуска използването на химични стабилизиращи субстанции, подобряващи уплътняването на смеси и цименти в основата и в тялото на насипите само при наличие на технически проекти след изпълнението на пробен участък. Изискват се:

1. 1. декларации/сертификати и/или протоколи от лабораторни изпитвания на физико-механични и якостни показатели (качествата) на вложените материали и почви, вкл. за въздействието им върху околната среда (почви и почвени води);
2. 2. протоколи за извършените работи - за подготовката и начина на полагане, за дебелините на пластовете и тяхното уплътняване, съгласно приложение № 26;
3. 3. резултати от лабораторни изпитвания и изпитвания на място на вече стабилизираната основа и пластове;
4. 4. съгласие на проектанта при промяна на вида, рецептурите и начина на уплътняване на стабилизираните почви;
5. 5. не се допуска влагане в насипи на стабилизиращи субстанции, които влияят негативно на околната среда (вкл. на почвените води).

Количествата (размери, площи, обеми) на изпълнените видове подготвителни работи, включително на тези за изграждане на временни съоръжения, както и работите по подготовка на земната основа, се измерват в посочените по проекта единици мерки.

Извършените изкопни и насипни работи се измерват като обем отстранена или насипана плътна земна или скална маса в m3.

Обемите на извършените изкопни и насипни работи се определят, както следва:

1. 1. за траншейни, скатни и заимствени изкопи и за насипи - чрез геодезично заснемане на напречни профили в местата, предвидени по проекта, перпендикулярно на главната трасировъчна ос на съоръжението, отстоящи един от друг на разстояние не по-голямо от 20 m; общият обем на извършените изкопи и насипи се получава като сума от обемите на всички призматични (призматоидни) обеми между всеки два съседни профила;
2. 2. за строителни ями и траншейни изкопи с вертикални стени, изпълнени от подравнени строителни площадки, се допуска обемите на изкопите да се определят като обеми на прости геометрични тела - призми, паралелепипеди и цилиндри;
3. 3. за изкопи на основи на съоръжения със сложна геометрична форма в промишленото, хидротехническото, пътното, железопътното и друго строителство се допуска при определянето на обемите им изкопите да бъдат разчленени на няколко прости геометрични тела, с отчитане на наклона на откосите; общият обем на изкопите е сбор от изчислените обеми на отделните прости геометрични тела;
4. 4. за насипни работи при обратно засипване на строителни ями, траншейни изкопи, колектори и други се допуска обемите им да се определят като разлика между обемите на изкопите, определени съгласно т. 2 и 3, и обемите на засипаните части на фундаментите и съоръженията;
5. 5. при вертикални планировки на площадки се допуска обемите на извършените изкопни и насипни работи да се определят по метода на триъгълните (или четириъгълните) призми, образувани върху цялата площ, с предварително трасирана и нивелирана във всеки връх квадратна мрежа; след определяне на нулевата (граничната) линия между изкопа и насипа обемът на изпълнените изкопи (насипи) се определя като сума от обемите на всички триъгълни призми (вкл. на части от тях) от цялата мрежа, попадащи в зоната на изкопа (насипа);
6. 6. при изкопи и насипи, изпълнени под вода, за определяне на обема на отстранената или насипана почва в изкопите, респективно насипите, се прилага описаният в т. 1 метод; в тези случаи се изисква: а) измерванията за определяне на котите по дъното в установените от проекта профили да са проведени не по-рано от 10 денонощия преди започването на изкопните или насипните работи и не по-късно от 10 денонощия след приключването на изкопа, при отстояние на точките една от друга не повече от 10 m; б) не се допускат измервания за определяне на котите на дъното и по очертанията на насипната повърхност при вълнение, по-голямо от два бала; в) при наличие на плаващи пясъци, тини и други подвижни дънни материали се допуска да се отчетат допълнителните обеми на изкопа чрез непосредствени измервания на образуваните празни пространства или чрез измерване на отлаганията на отместените извън работната зона на изкопите наносни материали.

Количествата на извършените укрепвания в изкопи се измерват с тяхната повърхнина в m2, както следва:

1. 1. при плътно укрепване - с площта (лицето) на цялата укрепена повърхност в изкопите, вкл. площта в дълбочина на запъване в основата на използваните конструктивни елементи, за укрепване на изкопите;
2. 2. при неплътно укрепване - с площта (лицето) на конструктивните елементи за укрепване на изкопите (вкл. площта в дълбочина на запъване в основата).

Приемането на земните работи и земните съоръжения се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнение на СМР, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр. 72 от 2003 г.).

Приемането на изкопни работи се извършва въз основа на:

1. 1. съставени екзекутивни чертежи съгласно изискванията на чл. 21, ал. 1, т. 1, като във всеки профил се вписва и лицето на изкопните площи за всеки вид от извършените изкопи;
2. 2. съставени дневници за извършени пробивно-взривни работи, водочерпателни работи, ползване на водопонизителни уредби, хидромонитори, плаващи земекопни и земесмукателни машини и за работи, изпълнени в зимни условия;
3. 3. наличието на протоколи от лабораторни изследвания, с които се установяват количествата на почвата, включително на оставения защитен слой по дъното на извършените изкопи;
4. 4. наличността на цялостна документация за оформяне на измененията, промените на изкопните параметри и допълнително извършени строителни работи при евентуално настъпила промяна на инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия;
5. 5. съставени актове за скрити работи - съгласно приложение № 19 и приложение № 27.

Не се допуска приемането без съгласието на проектанта и възложителя на изкопни работи, когато при проверката на трасировъчните елементи на съоръжението се констатират отклонения, по-големи от посочените в таблица 9. Таблица 9 Гранични отклонения от трасировъчните елементи при изкопи № Вид на отклоненията Мярка Гранични отклонения 1. Отклонение от проектната ос или от ръба в основа на изкопа m ±0,05 2. Отклонения от проектния надлъжен наклон по дъното на канали, траншеи, дренажи и др. ±0,0005 3. Отклонения в размерите на напречното сечение на каналите при: а) несъвършени дренажи m ±0,05 б) съвършени дренажи m ±0,05/-0,00 4. Отклонение от проекта за вертикална планировка: а) по отношение наклона на планираните площи m ±0,001 б) по отношение на водоотвеждащите канавки % ±0,0005 в) по отношение дебелината на плодородния почвен слой % ±10

Приемането на различните видове изкопи се извършва след съставяне и подписване на протокол (образец № 2 и/или образец № 2а от Наредба № 3 от 2003 г.) за констатации от извършени проверки при достигане на контролираните проектни нива на изкопите на сгради, проводи и съоръжения в случаите, когато разрешението за изпълнение на следващи СМР няма да попречи за последващо установяване на видовете изкопи, тяхното количество и качество, съпътстващи работи и др.

Приемането на насипни работи се извършва въз основа на:

1. 1. направена геодезическа снимка на предвидените в проекта напречни профили;
2. 2. съставени екзекутивни чертежи, съдържащи надлъжен профил, напречен профил и ситуационен план;
3. 3. съставени дневници за извършени насипни работи под вода (когато е необходимо) - съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1;
4. 4. наличието на декларации, когато се изискват, и протоколи от лабораторни изпитвания, с които се установяват характеристиките на вложените в насипите материали, вид и състояние, зърнометричен състав, водни съдържания, пластичности и консистенции, особености в строежа, произход (кариери и/или заимствани изкопи) и др.;
5. 5. наличието на протоколи от лабораторни и/или полеви изпитвания, с които се установяват постигнатите модули на деформация и еластичност, показатели на водопропускливостта, коефициент на леглото, обемни плътности на почвения скелет и др.;
6. 6. съставени актове за приемане на отделните пластове от насипите - съгласно приложение № 18, и за скрити работи - съгласно приложение № 19, приложение № 25 и приложение № 26.

Не се допуска без съгласието на проектанта и възложителя приемането на насипни работи, когато:

1. 1. не са изпълнени всички предписания на проекта;
2. 2. са получени отклонения, по-големи от посочените в таблица 10;
3. 3. при изпълнени хидромеханизирани насипи са констатирани отклонения, по-големи от посочените в таблица 11;
4. 4. при хидромеханизирани насипи са установени недонамити части по откосите, бермите и короните на съоръжението. Таблица 10 Гранични отклонения от трасировъчните елементи при насипи № Вид на отклоненията Допустими отклонения Начин на проверка 1. Отклонения от котата на ръба или оста на короната на насипа спрямо проектните коти или оси ±0,05 m Геодезично заснемане на дадените в проекта профили 2. Уширяване на короната 0,20 m " 3. Стесняване на короната 0,10 m " 4. Намаляване на наклона на откосите на насипа до 5 % увеличаване на широчината на основата " 5. Увеличаване на наклона на осите не се допуска " 6. Отклонение от широчината на насипните берми ±0,10 m " 7. Отклонения от наклона на планираната площ при вертикалната планировка ±0,1 % Нивелация на квадратна мрежа в работната зона на планираната площ Таблица 11 Гранични отклонения от проектните оси и коти при насипи № Вид на отклоненията Гранични стойности на отклоненията, m 1. Отклонение от проектното положение на осите за: а) железопътни насипи ±0,10 б) автомобилни пътища и хидротехнически съоръжения ±0,20 2. Средно превишение на котите по короната на насипа ±0,10 3. Колебание в единични измервания от 0,2до +0,3 4. Пренамиване а) в широчина на короната 0,20 б) по нормала на откосите 0,20

За приемането на насипи след представянето на актовете по чл. 68, т. 6 се съставя и подписва Акт за установените групи почви, действителните коти, количеството и качеството на извършените насипни работи - съгласно приложение № 18.

Строителните ями (със или без укрепяване) се изпълняват съгласно проекта. Контролът при изпълнение на строителни ями се извършва при спазване на Наредба № 2 от 2004 г. Не се допуска укрепяващите конструкции (средства) да ограничават, затрудняват или възпрепятстват следващите или съпътстващите СМР (кофриране, армиране, бетониране, водопонижение, монтажи, хидроизолации, топлозащита и др.).

Не се допуска преоформяне на откосите на строителни ями или сваляне на временното им укрепяване без техническа оценка и без последователност, която осигурява тяхната устойчивост до завършване на фундирането.

При тесни (траншейни, ивични) строителни изкопи с дълбочина над 2 m укрепяването им се изпълнява съобразно изискванията на БДС EN 13331-1 и БДС EN 13331-2 "Системи за укрепяване на изкопи".

При различни дълбочини на фундиране изграждането на плоскостните фундаменти се извършва по възходящ ред на котите на фундиране, освен ако в проекта не е указана друга последователност. Местоположението и характерните елементи на фундаментите се трасират и контролират на място в съответствие с приета за обекта локална координатна система и в съответствие с реперите за строителна линия и ниво.

Изпълнението на плоскостните фундаменти при наличие на подземни води се извършва в условия на постоянно водопонижение. Когато подземните води са агресивни спрямо бетона, същият се приготвя с влагането в него на специални цименти (сулфатоустойчиви и пр.) и/или се използват повърхностни защитни покрития на целите фундаменти (обмазване с горещи битумни емулсии и др.).

Стоманобетонните плоскостни фундаменти (монолитни или сглобяеми) се изпълняват върху подложен бетон - армиран или неармиран, съобразно указанията в проектите. Хидроизолацията на плоскостните фундаменти се полага върху суха повърхност на подложния бетон.

Пилотите се изграждат съобразно одобрените проекти за пилотно фундиране, по различни методи и технологии и в съответствие с изискванията на следните стандарти: БДС 8498 "Пилоти стоманобетонни" (БДС 8498); БДС EN 12794 "Готови бетонни продукти. Фундаментни пилоти" (БДС EN 12794); БДС EN 1536 "Изпълнение на специални геотехнически работи. Изливни пилоти" (БДС EN 1536), БДС EN 12699 "Изпълнение на специални геотехнически работи. Забивни пилоти" (БДС EN 12699), БДС EN 14199 "Изпълнение на специални геотехнически работи. Микропилоти" (БДС EN 14199).

Преди започване на строителните работи по изпълнение на пилотното фундиране и ограждане на строителните ями с пилоти следва:

1. 1. да са установени и взети под внимание данните за: разположените в зоната на обекта на елементи от старо строителство, подземни съоръжения и/или кабели, включително дълбочината на полагането им; намиращите се в близост далекопроводи, сгради и съоръжения, мерките за тяхното опазване, както и мерките по безопасността на работещите (съгласно изискванията на Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V (ДВ, бр. 21 от 2005 г.);
2. 2. да е извършена подготовка на строителната площадка за работа, съобразена с конкретните условия (терен, габаритни ограничения и др.) и типа на прилаганата механизация (сондажна, забивна или друга);
3. 3. да са отчетени данните за хидрометеороложките и хидродинамическите условия при работа в акватория, включително мерките за избягване на повреди на пилотите, като работите по изливните или набивните пилоти се изпълняват при допустимо, посочено в проекта, вълнение;
4. 4. консистенцията на бетонните смеси за изливните пилоти, определена по БДС EN 12350-2 "Изпитване на бетонна смес. Част 2: Изпитване на слягане" или разстилането и, определено по БДС EN 12350-5 "Изпитване на бетонна смес. Част 5: Определяне на разстилането чрез стръскване", да отговарят съответно на клас S3 (съобразено с изискванията на БДС EN 1536) или клас F4 съгласно БДС EN 206, като за подобряване на консистенцията се допуска добавянето на пластификатори;
5. 5. да са уточнени количествата и характеристиките на доставените бетони - класът на бетоните за изливни пилоти според БДС EN 1992-1-1 "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 1-1: Общи правила и правила за сгради." да е С30/37; минималното количество на цимента в бетона да е 350 kg/m3; едрината на добавъчните материали следва да позволява свободното им преминаване между прътите на армировъчните скелети при гарантиране на бетоново покритие на армировката минимум 5 сm.

Транспортирането на набивните пилоти до и в пределите на строителната площадка, както и тяхното разтоварване, складиране (което не се допуска на наклонени терени), изтегляне, повдигане и поставяне в проектно положение се прави в съответствие с БДС 8498 и БДС EN 12794 при осигурени мерки за предпазването им от повреди.

При забиването на първите 5 до 20 пилота, които трябва да са разположени в различни точки на строителната площадка, се отчита и записва броят на ударите за всеки преминат в дълбочина метър. Регистрираните данни се предоставят на проектанта с оглед на възможни корекции в проекта. Ако няма такива корекции, работите по забиването се продължават.

Допуска се изпълнението на набивните пилоти да започне само след пълно или частично подравняване на терена до проектната горна или долна кота на проектирания ростверк, а при участъци, залети с вода - от повърхността на подравнени изкуствено насипани острови или от плаващи платформи.

Максималните наклони на забиваните пилоти (при традиционните методи на набиване) са 17°?20° спрямо вертикалата. Не се допуска наклонът на забивните пилоти да се различава от проектния наклон с повече от 2 %.

Технологичните схеми ("редова", "спирална", "секционна") за забиване на пилотите, работните позиции и придвижването на пилотонабивните машини се дават в проекта. За постигане на вертикалност на набивните пилоти, когато са разположени близко в план, забиването в началото се извършва през един пилот и впоследствие се набиват междинните пилоти.

Микропилотите се изпълняват съгласно БДС EN 14199. Те са:

1. 1. забивни - изготвени от стоманобетон, стомана или дърво;
2. 2. инжекционни - изпълнени на място чрез еднократно или неколкократно инжектиране на циментов разтвор под контролирано високо налягане в предварително изготвени сондажи с малък диаметър (от 70 mm до 100 mm); инжектирането се осъществява на тактове с помощта на специално впръскващо устройство (пакер); втори или трети цикъл на инжектиране може да бъде изпълнен в почви с ниска плътност на следващия ден след предния инжекционен цикъл.

При инжекционните микропилоти (струйно-инжектирани) не се допуска краят на тръбата за инжектиране да е на разстояние повече от 0,5 m над дъното на предварителния сондаж. Диаметърът на инжекционните тръби (от типа "тръби с маншети") не се допуска да е по-малък от 40 mm при използването на цименто-пясъчни разтвори и от 30 mm - при циментови разтвори.

За усилване и реконструкция на фундаменти или изграждане на фундаменти в стеснени условия, както и за укрепяване на строителни изкопи, е допустимо да се прилага технологията "Jet grouting", като се спазват изискванията на БДС EN 12716 "Извършване на специални геотехнически работи. Инжектиране при високо налягане" (БДС EN 12716) и инструкциите на производителя. Изпълнението се осъществява чрез въртяща се "режеща водна струя", подавана през дюзи със скорост над 100 m/s, която разрушава структурата на почвата и води до изнасяне на размитите почвени частици, а на тяхно място се инжектират втвърдяващи се разтвори.

Неармирани пилоти, които се получават от смесване на място (по технологията "Mixed at place") на просондирани почви с добавки от вода и цимент или други свързващи материали, се изпълняват в съответствие с препоръките в проекта, БДС EN 14679 "Изпълнение на специални геотехнически работи. Уплътняващи смеси" и инструкциите на производителя.

Изпълнението на пилоти, които са предназначени за поемане на опънни (изтръгващи) сили или сили, с направление, перпендикулярно на оста на пилотите, се извършва съгласно всички изисквания за армирани пилоти от наредбата. При изпълнение на опънни сондажно-изливни пилоти за укрепяване на стените на сондажите не се използват глинени разтвори или други тиксотропни (бентонитни) смеси, намаляващи околното триене на пилотите.

Пилотите от пилотните фундаменти и пилотните укрепителни стени се обединяват в горния си край посредством ростверк (монолитни или сглобяеми стоманобетонни греди или плочи). Ростверкът е "нисък" или "висок" в зависимост от положението му спрямо теренната повърхност (респ. спрямо дъното на водоема), а по отношение на връзката му с пилотите - ставно свързан или запънат. Преди бетонирането главите на забивните пилоти се разрушават, надлъжната им армировка се изправя, навлиза и се свързва с ростверка съгласно предвиденото в проекта. Изпълнението на ростверка, в т.ч. материали, технология на изпълнението, допустими отклонения на размерите, бетонови покрития, повърхностна изолация и др., се извършва съгласно изискванията на проекта.

Допуска се започване на строителството на подземни съоръжения, фундаменти и укрепителни стени по метода "шлицова стена", ако на строителната площадка са изпълнени условията по осигуряване на устойчивостта на горната част на шлицовите изкопи чрез изграждане на водеща траншея, ограничена по дължината и от направляващи водещи бордюри или други технически средства.

Използваните за укрепяване на шлицовите изкопи разтвори: глинени (бентонитови), полимерни или др., трябва да отговарят на предвидените в проекта технически и екологични изисквания. Не се допуска в разтворите да се съдържат опасни и вредни за подземните води вещества, посочени в приложение № 1 и приложение № 2 на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба № 1 от 2007 г.).

Механизацията за шлицовите изкопи се избира съгласно проекта - в зависимост от характеристиките на земната основа, условията (стеснеността) на работния участък и размерите на изгражданата шлицова стена. Работните позиции на шлицовите машини и схемите с ходовете за тяхното придвижване от една в друга позиция се дават в ПОИС.

Не се допуска:

1. 1. нивото на укрепващия разтвор по време на изкопните работи да е по-ниско от 0,2 до 0,6 m спрямо горния ръб на водещите бордюри;
2. 2. нивото на укрепващия разтвор да бъде по-ниско от 1 m спрямо нивото на подземните води в зоната на шлицовия изкоп.

Интензивността (скоростта) на подаване на запълващ материал (бетонна смес) в шлицовите изкопи е най-малко 8 m3/h. Не се допуска започване на бетонирането на шлицова стена, ако не е осигурено количество бетонна смес за запълване на една цяла секция без прекъсвания с продължителност, която предполага настъпване на начало на втвърдяване на последно положената бетонна смес. Допуска се влагането в бетонната смес на химически добавки, забавящи втвърдяването.

Разкриването (откопаването) на шлицовите стени се извършва равномерно и на пластове, след като излетите бетони или втвърдяващите се суспензии при сглобяемите стени са достигнали необходимата по проект якост, но не по-рано от 14 дни след приключване на бетонирането. Съгласно специални указания в проекта се допуска изкопните работи за разкриване на шлицове, служещи като оградни стени на строителни изкопи, да се извършват на отделни участъци.

След едностранно разкриване на монолитните шлицови стени се извършва повърхностна обработка на стените - фрезоване, изчукване на издатини, измазване, заглаждане с пръскан бетон и полагане на хидроизолация и др., ако това е предвидено в проекта.

Не се допуска при сглобяеми шлицови стени готовите елементи да се приемат и спускат в шлицовете без представяне на нормативно изискващите се документи (декларации за експлоатационни показатели и/или декларации за съответствие), които демонстрират съответствие на показателите с предвидените в проекта.

Армопакетите при изливните шлицови стени се приемат с Акт, обр. 7 от приложение № 7 на Наредба № 3 от 2003 г.

Завършените шлицови стени се приемат със:

1. 1. Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа (с осите на стените и специалните указания за терена и чертежите на водещите бордюри), обр. 2 или 2а от приложение № 2, респ. № 2а на Наредба № 3 от 2003 г.;
2. 2. Акт за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи (шлицовия изкоп преди спускането на армопакетите), обр. 6 от приложение № 6 на Наредба № 3 от 2003 г.;
3. 3. Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция (армопакетите - преди и след спускането в шлицовия изкоп), обр. 7 от приложение № 7 на Наредба № 3 от 2003 г.;
4. 4. Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта (приемане на шлицовата стена или части от нея), обр. 12 от приложение № 12 на Наредба № 3 от 2003 г.;
5. 5. технологични схеми и график за монтаж и демонтаж на бетоноизливните (контракторните) стоманени тръби;
6. 6. График на извършването на бетонирането съгласно проекта;
7. 7. протоколи от извършени лабораторни и/или на място изследвания на укрепителните суспензии и запълващите бетони за шлицовите отвори.

Монолитното свързване на оградни шлицови стени с фундаментни плочи и с други сутеренни плочи на сгради и съоръжения се извършва съгласно проекта въз основа на работни детайли на зоните за свързване. Армопакетите и готовите шлицови панели в този случай трябва да се фиксират в дълбочина много прецизно (например чрез окачване към напречни носещи стоманени гредички, които стъпват върху водещите стоманобетонни бордюри).

Шлицовите стени, които служат за фундаменти, се изпълняват като монолитни (изливни). В горната си част те могат да бъдат обединени с помощта на плочи или греди (ростверк), както и да са обединени и с вертикални носещи елементи от връхната конструкция.

При повърхностно уплътняване на дъното на строителни ями за изпълнение на плоскостни фундаменти чрез валиране, трамбоване или с прилагане на импулсни методи се спазват следните изисквания:

1. 1. уплътняването (изцяло или на участъци) се извършва при заравнено дъно на ямата, като задължително след уплътняването се подравнява отново цялото дъно или само в зоните на предвидените фундаменти; уплътняването с импулсни методи може да се извърши неколкократно при спазване на същата процедура; фундирането се осъществява върху окончателно подравнена и валирана основа;
2. 2. за постигане на оптималната влажност в дълбочина на уплътнявания пласт се допуска доовлажняване и механично хомогенизиране на естествената почва при последващо уплътняване, ако е предвидено в проекта;
3. 3. допуска се уплътняване на почвите, с влагане в тях (с хомогенизиране) на стабилизиращи вещества, въз основа на проведено изпитване на място и съгласно проекта;
4. 4. допуска се уплътняване след размразяване на замръзнала почва в земната основа по цялата дълбочина на замръзването (на участъци или по цялото дъно на строителната яма) след хомогенизиране и естествено изсушаване на почвата до оптимална влажност - съгласно писмени указания на проектанта;
5. 5. не се допуска прилагането на импулсно уплътняване на земна основа без доказване на приложимостта на метода с изпитване на място;
6. 6. не се допуска механично уплътняване на почви с консистенция, която не позволява удовлетворяване на изискванията относно тяхната проектна плътност и деформируемост;
7. 7. не се допускат динамични методи на повърхностно и дълбочинно уплътняване, ако създават въздействия, които са несъвместими със сигурността и експлоатацията, включително условията за обитаване на околните сгради и съоръжения.

Качествата на повърхностните пластове на слаби, включително льосови, земни основи могат да се подобряват чрез влагане на (смесване със) цимент и последващо уплътняване. Цименто-льосовите възглавници се изпълняват чрез полагане на дъното на строителения изкоп на пластове от льосова почва с дебелина 15 ? 20 сm, хомогенизирана предварително с цимент в съответствие с проекта. Сместа непосредствено преди началото на уплътнителните работи се навлажнява до оптималната стойност за уплътняване, като количеството на цимента е до 6 % от масата на сухата уплътняема почва (60 ? 90 kg/m3). Пластовете се уплътняват така, че да не се разрушават вече изпълнени по-долу пластове. Цименто-льосовите възглавници се приемат след доказване (лабораторно и/или на място) на конкретните механични характеристики, изисквани за тях.

При строителни работи за подобряване качествата на земната основа чрез дълбочинно уплътняване се допуска прилагането на методи за насипване и уплътняване на почви с чакъли и валуни, трошен камък с подходяща зърнометрия и други в сондажни отвори в земната основа и създаване на уплътнени обеми почва (т. нар. почвени пилоти), като се спазват следните изисквания:

1. 1. при изпълнение на уплътнителни сондажи в почвата в съответствие с БДС EN 14731 "Изпълнение на специални геотехнически работи. Обработване на земната основа с дълбоко вибриране" или при оформяне и запълване на вертикални отвори чрез удари, параметрите на вибрационното въздействие или масата на ударната трамбовка и височината на падането и (прилаганата кинетична енергия) са съгласно проекта, съобразени с характеристиките на земната основа и вида на насипваните почви;
2. 2. критериите за уплътненост на материалите в уплътнителните сондажи и почвите извън (встрани от) тях се посочват в проекта; същото се отнася и при запълване на отвори, получени в почвата чрез взривяване или други динамични методи;
3. 3. за осушаване на почвите в земната основа в състава на влаганите материали (почви) в почвените пилоти може да се добавя негасена вар (в изпълнение на "варови пилоти") или други хигроскопични субстанции;
4. 4. приложимостта на дълбочинното уплътняване се доказва с изпитвания на място;
5. 5. влаганите материали (почви) в отворите за дълбочинно уплътняване не трябва да са замръзнали и с консистенция, несъответстваща на проектната.

При уплътняване на земната основа чрез почвени пилоти се определя обемната плътност на скелета на почвата на нивото на основната плоскост на бъдещите фундаменти и в дълбочина - вътре в периметъра на участък, определен от три почвени пилота, представляващи в план върхове на равностранен триъгълник. На всеки 1000 m2 уплътнена площ се извършва най-малко едно изследване на достигнатата обемна плътност на почвения скелет между пилотите. Допуска се извършване на контролни проверки и чрез пенетрационни изпитвания. Допустимото отклонение спрямо проектните разстояния между центровете на изпълнените почвени пилоти е 10 % от диаметъра на почвените пилоти.

Земната основа се приема за уплътнена независимо от уплътнителния метод, когато средната обемна плътност на скелета е в съответствие с проектната, като последната не трябва да е по-малка от 1,7 g/сm3 (Mg/m3). Допуска се обемната плътност на скелета на най-много 10 % от почвените проби след уплътняването да е по-ниска с до 0,05 g/сm3 (Mg/m3) от предвидената в проекта. Допуска се контролът на уплътняването да се извършва и в процеса на уплътняване, ако уплътняващите машини са снабдени с контролни сензори за това.

Контролът за качеството на уплътнената земна основа трябва да отговаря на изискванията за насипни работи и контрол при изпълнението на насипи от Нормите за проектиране на пилотно фундиране, глави 4 и 5.

Не се допуска сондиране при извършване на циментация или глинизация, без да се осигури целостта на сондажите в неустойчиви почви, разположени над зоната, която ще се инжектира. Сондажите се изпълняват с обсадни тръби в съответствие с изискванията на Правилника по безопасност на труда при геологопроучвателните работи и добива на нефт и газ от 1984 г. Окончателното завършване на сондажите за инжектиране в скални масиви, респ. основи, се приема след промиване или продухването им със сгъстен въздух.

Допуска се нагнетяване на разтворите при циментация или глинизация в поредната по-висока зона на един и същ сондаж само ако в нея няма напорни подземни води и ако това се извършва след завършването на циментацията на предишната зона, без да се изчаква втвърдяването на цимента в нея. Когато има напорни подземни води и когато е невъзможно инжектиране в по-високата зона поради "отказ" от страна на почвата да поеме разтвора, се изчаква до втвърдяването на цимента в предишната зона. Глинизация се прилага в комбинация с добавки за бързо втвърдяване.

Циментация и глинизация в едрозърнести и песъчливи почви се извършва чрез двойно тампониране на използваните сондажи (над и под зоната на впръскване на разтвора), като се допуска разтворите да се инжектират на вертикални участъци (зони) от по 0,30 ? 0,50 m, ако не е предписано друго в проекта.

Инжекционните работи се извършват в съответствие с изискванията на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, приета с ПМС № 164 от 2008 г. (ДВ, бр. 64 от 2008 г.). Не се допуска изпълнение на инжекционни работи под обитавани (населени) сгради.

При заздравяване на земната основа чрез силикатизация и смолизация се спазват изискванията на чл. 152 до чл. 155, както и изискванията за пожарна безопасност, за здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда.

На земната основа, заздравена чрез инжектиране, се проверяват непрекъснатостта и еднородността на заздравяването, якостните и деформационните характеристики, както и водопропускливостта. Броят на контролните сондажи е най-малко 2?3 % от общия брой на инжекционните точки, а броят на шурфовете - един на всеки 500 m3 заздравена почва. При малки обекти се изискват не по-малко от два сондажа или два контролни шурфа.

След завършване на работите по заздравяване на земната основа съответствието с проектните данни относно конфигурацията и размерите на заздравените масиви и физико-механичните характеристики на заздравената земна основа се удостоверява и приема с Акт № 6 и Акт № 12 от Наредба № 3 от 2003 г.

Предварителните мерки за недопускане на пропадане при фундиране върху льосови почви са: недопускане на намокряне на основата, замяна, заздравяване и/или уплътняване на почвите, които ще служат за земна основа на проектираните сгради и съоръжения. Дейностите по уплътняване и заздравяване на пропадъчните почви могат да се извършат по различни технологии.

Уплътняването на льосовата земна основа бива повърхностно и дълбочинно и се определя след конкретни анализи, проведени въз основа на лабораторни и/или полеви изследвания, както и въз основа на резултати от изпълнени пробни участъци. Инвестиционният проект определя основните характеристики на земната основа, които трябва да се постигнат чрез уплътняването - намаляване на обема на макропорите, минимални стойности на обемната плътност на почвения скелет и/или съответно увеличение на модулите на деформация.

Пробното уплътняване на льосова земна основа се извършва преди проектирането и изпълнението на строителните работи в зоната на строителния обект при идентични геоложки условия с определените в проекта. Въз основа на резултатите от пробното уплътняване в проекта се уточняват подходящите начини за извършване на уплътнителните работи (параметри на уплътнителната механизация, схема за изпълнение на уплътняването, режим за провеждане на дейностите и т.н.).

Заздравяването на льосова земна основа се осъществява и чрез методи, изразяващи се във въвеждане на стабилизиращи (свързващи) вещества в нея съгласно наредбата, глава 10. За този тип заздравителни работи в льоса се изисква предварително изготвен проект за заздравяване, основан на експериментални участъци и изпитвания за доказване на ефекта от реализирането му.

Гравитационното водопонижение при фундиране се прилага в съчетание с други мероприятия за трайно водопонижение и се извършва чрез открити канавки или дренажи (хоризонтални сондажни дренажи), създаващи възможност за свободно оттичане на подземните води. Водите от гравитационното водопонижение се отвеждат и заустват. Не се допуска заустване на подземни води без наличие на изискващите се разрешителни документи съгласно Наредба № 1 от 2007 г.

Не се допуска изграждане на сондажи за индиректно водопонижение и поставяне на филтри в тях без спазване на следните изисквания:

1. 1. забоят при сондажите да е с дълбочина най-много 0,5 m над долния край на обсадната тръба, а просондираните почви да се изваждат със скорост, която да не предизвиква обрушване на сондажите или засмукване на почвени материали под обсадната тръба; при достигане на почви, при които е възможно да се образуват затапвания, водата в обсадните тръби се поддържа на ниво, по-високо от статичното ниво на подземните води;
2. 2. не се допуска въртеливо сондиране без промивка - права или обратна;
3. 3. не се допускат сондажи с глинена промивка, без ефективността им да е доказана експериментално на площадката;
4. 4. отклонението от вертикалното положение на сондажите, предназначени за дълбочинно действащи помпи, да не надвишава 0,5 % от дълбочината на сондажите;
5. 5. преди спускането на филтрите и изваждането на обсадните тръби сондажите да са почистени от тиня; когато сондирането е извършено в песъчливи глини или глинести пясъци, както и в редуващи се водоносни и водоупорни пластове, обсадните тръби да се промиват с вода и да се осъществи контролно измерване на дълбочината на сондажите непосредствено преди полагането на филтрите;
6. 6. по време на сондирането да се вземат почвени проби за уточняване на границите на водоносните почвени пластове, като се определя и зърнометричният им състав по БДС EN ISO 17892-4 "Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 4: Определяне на зърнометричния състав".

При експлоатацията на машините, съоръженията и сондажното оборудване, включително и за безопасната и ефективна работа с тях (при индиректно понижаване нивото на подземните води около строителните изкопи), трябва да се спазват техническите спецификации, дадени от производителите им, както и:

1. 1. БДС EN 16228 - 1?7 "Машини за сондиране и фундиране. Безопасност". Части от 1 до 7;
2. 2. БДС 10175 "Уредби за геологопроучвателни сондажи. Помпи сондажни. Основни параметри";
3. 3. БДС 11769 "Оборудване за хидрогеоложки сондажи. Филтри. Основни параметри и размери";
4. 4. БДС 13161 "Оборудване за хидрогеоложки и инженерно-геоложки сондажи. Инструменти сондажни за ударно-въжено сондиране. Основни размери";
5. 5. БДС 13463 "Оборудване за хидрогеоложки и инженерно-геоложки сондажи. Филтри с устообразни и продълговати отвори. Основни параметри и размери".

Не се допуска поставяне на филтрационни тръби в черпателните сондажи без предварителната им проверка за механични повреди (разкъсани зони, неуплътнени съединения, пукнатини и др.). При агресивност на подземните води филтрационните тръби се изпълняват с антикорозионна защита.

Не се допуска засипването с дренажни материали около филтрационни тръби, разположени в обсадени сондажи, да се прави неравномерно и/или с допускане на нееднородност на дренажния материал. При всяко поредно повдигане на обсадните тръби над долния им край в сондажите се оставя дренажен материал с височина най-малко 0,5 m, ако не е предписано друго в проекта.

При директно водочерпане от строителна яма не се допуска създаването на условия за нарушаване на устойчивостта на дъното и откосите и независимо дали са укрепени, или не. При наличие на предпоставки за нарушаване на устойчивостта се намалява разликата (или не се допуска такава) между нивото на водата в строителната яма и в земната основа непосредствено извън нея.

При водопонижение за изпълнение на плоскостното фундиране "на сухо" минималната дълбочина на динамичното ниво на подземните води в границите на строителната яма трябва да бъде не по-малко от 0,5 m под нивото на дъното и.

Демонтирането на системите за индиректно водопонижение, разположени на няколко нива (хоризонти), започва от най-долния хоризонт, ако в проекта не е предписано друго, без да се допуска преустановяване на работата на по-високо разположените инсталации.

Водопонижението при строителните дейности, свързани с фундирането на сгради и съоръжения, трябва да се съчетава с технически мерки за недопускане (респ. ограничаване) на стичането на повърхностни води към строителните изкопи.

Мониторингът и надзорът на състоянието и въздействието на подземните води по време на строителството да са в съответствие с БДС EN 1997-1, т. 4.3.2 и приложение J, т. J.3.

Охладителните тръби (колони, тръбопроводи) предварително се промиват отвътре и се инсталират (спускат) непосредствено след направата на сондажите. Всяка секция от охладителните тръби, заедно с плътния водещ стоманен конус в долния и край, се изпитва предварително с вода под налягане 25 аtm. Херметичността на съединенията се проверява чрез напълване и наблюдение на нивото на водата в тръбите. Приема се, че те са достатъчно водоплътни, ако за три дни нивото не спадне повече от 2 ? 3 mm.

Не се допуска охладителните стоманени тръби (колони) да се въвеждат в експлоатация по-късно от пет денонощия след поставянето им в сондажите, ако в проекта няма други указания. Включването им в групи се допуска само ако е в съответствие с проекта, като първо се подава охладителен разтвор към тези съседни тръби (колони, тръбопроводи), които имат най-големи разстояния помежду си.

Проектните размери и еднородността на замразения почвен масив се приемат за постигнати след установяване на следните данни:

1. 1. наличие на отрицателна температура на различни дълбочини във всички термометрични (контролни) сондажи, разположени в границите на предвидения за замразяване почвен масив;
2. 2. повишаване на нивото на подземните води в хидроложките наблюдателни (разтоварващи) сондажи, ситуирани по затворен контур;
3. 3. еднаквост и стабилност на температурата на входящия и изходящия от тръбите "разсол" съгласно чл. 186, ал. 1.

След достигане на проектните размери и еднородност на замразения почвен масив се определя нов режим на работа на хладилния агрегат и хладилната тръбопроводна мрежа, така че проектните размери и температурата на замразения почвен масив да се поддържат постоянни до завършването на всички строителни работи.

Изкопни работи в открита строителна яма със замразено почвено ограждане се допускат при положителна температура на въздуха при условие, че съгласно проекта замразеният почвен масив е ефективно предпазен от действието на атмосферни води и слънчеви лъчи.

Изваждането на хладилните тръби от сондажите се допуска след завършване на всички строителни работи, извършвани под защита на замразеното почвено ограждане. Строителните работи се приемат за окончателно завършени след извличане на хладилните колони, като всички оставащи сондажни отвори се тампонират.

Шпунтовете могат да се използват за постоянно или временно укрепяване (и спиране) на водоприток. Необходимата опънна сила за изтегляне от земната основа на временните метални шпунтови профили трябва да бъде 1,2?1,5 пъти по-малка от капацитета на изтеглящия механизъм. За изтеглянето може да се използват и вибратори. Не се допуска изтегляне на шпунтови профили със скорост, по-голяма от 3 m/min при песъчлива и 1 m/min при глинеста земна основа.

Не се допускат деформации или загуба на устойчивост на шпунтовите стени при използване на воден подмив за забиване. Не се допуска прилагането на воден подмив при последните 1,0?1,5 m от дълбочината на забиване.

При фундиране с кладенци (кесони) в открити води не се допуска котата на строителната площадка на изкуствения остров (респ. скелята), откъдето ще се осъществява спускането, да е по-ниско от 0,5 m спрямо максималното ниво на водата във водоема за периода на строителството. Не се допуска широчината на бермите на изкуствения остров, встрани от кладенчовото тяло (респ. кесонната камера), да е по-малка от 3,0 (респ. 5,0) m, ако не е предвидено друго в проекта.

При сглобяеми кладенци бетонирането или монтажът на елементи от най-долния пръстен на кладенците се допуска да започне, след като бетонът на временния фундамент (единичните опори), върху който ще стъпва ножът, достигне проектната якост.

Спускане на кладенци в "тиксотропна риза" се допуска съгласно проекта, като:

1. 1. нивото на глинения разтвор около кладенеца се поддържа не по-ниско от 20 сm от ръба на предварителния изкоп ("форшахтата");
2. 2. отвесността на спускането се контролира и регулира непрекъснато;
3. 3. при преминаването през водонаситени прослойки, склонни към протичане, не се копае в непосредствена близост до върха на ножа;
4. 4. най-малко веднъж на работна смяна се контролира проектното качество на глинения разтвор в "тиксотропната риза".

При спускане на кладенци във водонаситени почви без водопонижение или в акватория не се допуска нахлуване на почви под ножа към вътрешността на кладенеца, като за целта нивото на водата от вътрешната страна на кладенеца се поддържа не по-ниско от нивото и отвън.

Когато кладенецът се спуска с помощта на затежаване или на хидравлични крикове, упражняващи натиск със закотвени в дълбочина временни анкери (или анкерни пилоти) при извършване на изкопните работи, в забоя се оставя почвен тампон (целик) с дебелина не по-малка от 1,0 m при глини и песъчливи глини, съответно 1,5 m при пясъци и 2,0 m при почви, склонни към протичане, ако не е предвидено друго в проекта.

При работа със спускаеми кладенци и кесони на частично приемане с Акт, обр. 12 от приложение № 12 на Наредба № 3 от 2003 г. подлежат следните СМР:

1. 1. направата на площадките за изпълнение (монтиране) и спускане;
2. 2. готовите кесони и пръстени на спускаемите кладенци - преди спускането им в почвата или потапянето им във вода;
3. 3. състоянието на спуснатите кладенци или кесони преди запълването им и състоянието на достигнатата от тях земна основа.

При приемане на работите по спускаеми кладенци и кесони изпълнителят трябва да представи:

1. 1. данни за точното положение на кладенеца (кесона) след завършване на работите;
2. 2. геоложки профил на преминатите почвени пластове;
3. 3. данни за изпитването на бетонните проби от конструкцията и вътрешността (пълнежа) на кесона (кладенеца);
4. 4. дневник и график, по които е било извършено спускането на кладенеца (кесона).

По смисъла на тази наредба:

1. 1. "Строителни почви" (почви) са горната част на естествената земна кора, с изключение на богатите на органични съединения пластове (напр. хумуса); строителните почви се характеризират с дисперсен (прекъснат, зърнест) строеж, включващ почвени частици и пори (запълнени в общия случай от въздух и вода).
2. 2. "Уплътняване на строителните почви" е съвкупност от механични въздействия, целящи намаляване на порьозността на почвите; уплътняването има за пряк резултат намаляване на обема, на деформируемостта и водопропускливостта на почвите.
3. 3. "Зърнометрия" (зърнометричен състав) е количествено съотношение между масите на отделните фракции, представени в проценти, от общата маса на изследваната почва; установява се в лабораторни условия чрез пресевен анализ и ареометров анализ.
4. 4. "Почвени частици" (почвени зърна) са обединени във фракция и попадат между два стандартни диаметъра на зърната.
5. 5. "Водно съдържание" е отношението (в %) между масата на водата и масата на почвените частици в даден обем изследвана почва.
6. 6. "Оптимално водно съдържание" е водното съдържание, при което се постига най-добро уплътняване на съответната почва при едно и също количество на уплътнителната работа.
7. 7. "Консистенция" е състоянието на почвата в зависимост от водното и съдържание; според Атерберг (Atterberg) почвите имат 6 граници на консистенция, от които в строителната практика се използват три: на свиване (wS), на източване (wP) и на протичане (wL); методът на Атерберг е стандартизиран.
8. 8. "Показател на пластичност" (Ip) (индекс на пластичност) е разликата между границата на протичане и границата на източване за дадена почва; индексът на пластичност е един от критериите за дефиниране на вида на почвите.
9. 9. "Стандартна плътност" е лабораторно получена максимална плътност на почвата при стандартно определена уплътнителна работа и оптимално водно съдържание.
10. 10. "Льосови почви І тип" са почви, които при намокряне пропадат само от действието на допълнително приложени върху тях товари (от фундаменти например).
11. 11. "Льосови почви ІІ тип" са почви, които при намокряне пропадат и от действието на собственото тегло на естествените почвени пластове (геоложкия товар) над тях; наличието на пропадъчен льос, неговото разпространение и мощност се установяват на етапа на инженерно-геоложките проучвания.
12. 12. "Хлориди" и "сулфати" са водоразтворими съединения, които в условия на филтрация могат да бъдат извлечени от насипните почви до степен да се наруши тяхната първоначална структура и които същевременно способстват за бърза корозия на контактуващите с тях метали (например: обикновени соли (натриев и калиев хлорид), гипс, фосфогипс).
13. 13. "Депресионно водопонижение" е понижение на нивото на подземните води, свързано с дрениране на водите към изкопите или следствие на осъществено водочерпене от шахти, сондажни кладенци, иглофилтри и др.; установява се на място чрез използване на технически средства - пиезометри, и се изобразява с т.нар. "депресионни линии (криви)".
14. 14. "Хидромониторни уредби" са помпи и помощни съоръжения за изкопи и добиване на почвени материали чрез силата на насочена водна струя.
15. 15. "Пулп" (земен) е втечнена почва в резултат на хидродобив, доведена до състояние, в което може да се транспортира с гравитачни или напорни тръбопроводи.
16. 16. "Скатни изкопи" са изкопи за оформяне на наклонени земни откоси.
17. 17. "Заимствани изкопи" са изкопи от кариерен тип за добиване на почвени материали за влагане в насипи; заимстваните изкопи обикновено се правят (при спазване на разпоредбите на ЗУТ и екологичното законодателство) в зони, прилежащи непосредствено до обекта.
18. 18. "Шалан" е плоскодънен шлеп, който се използва за транспортиране на добитите чрез плаващи земекопни и земесмукателни устройства материали от дъното на море, река или езеро или за транспортиране и изсипване на дънни насипи ("подложки", "възглавници", "заскалявки").
19. 19. "Валуни" са заоблени камъни с едрина над 15 cm. 20. "Забивни пилоти" са предварително заготвени от дърво, стомана, стоманобетон пилоти, които се влагат в почвата посредством нанасяне на удари или чрез вибратори. 21. "Набивни пилоти" се изпълняват от бетонна смес или чакъли, вложени в почвата, които образуват пилотно тяло посредством нанасяне на удари (напр. по метода "Франки").

Наредбата се издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗУТ и отменя Правилата за приемане на земни работи и земни съоръжения, утвърдени със Заповед № РД-02-14-101 от 1988 г. на председателя на Комитета за териториално и селищно устройство, и Правилника за приемане на земната основа и на фундаментите, утвърден със Заповед № РД-14-02-456 от 1985 г. на министъра на строителството и селищното устройство.

Наредбата влиза в сила 6 месеца след обнародването и в "Държавен вестник".

към чл. 4, ал. 2 СПИСЪК с приложимите технически спецификации 1. БДС EN 1997-1: Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 1: Основни правила. 2. БДС EN 1997-2: Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 2: Изследване и изпитване на земната основа. 3. БДС EN 196-1 Методи за изпитване на цимент. Част 1: Определяне на якост. 4. БДС EN 206 Бетон. Спецификация, свойства, производство и съответствие. 5. БДС EN 459-1 Строителна вар. Част 1: Определения, изисквания и критерии за съответствие. 6. БДС EN 1536 Изпълнение на специални геотехнически работи. Изливни пилоти. 7. БДС EN 1537 Извършване на специални геотехнически работи. Инжекционни почвени анкери. 8. БДС EN 16907-1?6 Земни работи (в 6 части). 9. БДС EN 14475 Изпълнение на специални геотехнически работи. Армирани насипи. 10. БДС EN 14679 Изпълнение на специални геотехнически работи. Уплътняващи смеси. 11. СД CEN/TS 17006 Земни работи. Непрекъснат контрол на уплътняването (ССС). 12. БДС EN ISO 17892-1 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 1: Определяне съдържанието на вода. 13. БДС EN ISO 17892-4 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 4: Определяне на зърнометричния състав. 14. БДС EN ISO 17892-12 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 12: Определяне на границите на протичане и източване. 15. БДС 10188 Метод за лабораторно определяне якостта на срязване с едноплоскостен апарат. 16. БДС 15133 Почви строителни. Определяне обемната плътност и водното съдържание с повърхнинни радиоизотопни плътномери и влагомери. 17. БДС 15557 Почви строителни. Определяне на обемна плътност с радиоизотопни плътномери, използващи проникващо излъчване. 18. БДС EN 12794 Готови бетонни продукти. Фундаментни пилоти. 19. БДС 15130 Почви строителни. Определяне на еластичния и деформационен модул чрез натоварване с кръгла плоча. 20. БДС 8497 Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на водопропускливостта. 21. БДС ЕN 1744-1 Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ. 22. БДС 11302 Почви строителни. Методи за определяне на органични вещества. 23. БДС ЕN 13286-2 Несвързани и хидравлично свързани смеси. Част 2: Методи за изпитване за определяне на стандартна плътност при оптимално водно съдържание в лабораторни условия. Уплътняване по Proctor. 24. БДС ЕN ISO 11272:2017 Качество на почвата. Определяне на суха обемна плътност. 25. БДС ЕN 13286-47 Несвързани и хидравлично свързани смеси. Част 47: Метод за изпитване за определяне на калифорнийския показател за носимоспособност, показателя за непосредствена носимоспособност и линейното набъбване. 26. БДС 17146 Почви строителни. Определяне на максималната плътност на скелета и оптималното водно съдържание на почвите. Метод по Проктор. 27. БДС 8497 Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на водопропускливостта. 28. БДС 8004 Почви строителни. Определяне на обща деформация. 29. БДС EN 474-1 Машини за земни работи. Безопасност. Част 1: Общи изисквания. 30. БДС EN 13331-1 Системи за укрепване на изкопи. Част 1: Изисквания към продуктите. 31. БДС EN 13331-2 Системи за укрепване на изкопи. Част 2: Оценка чрез изчисления или изпитвания. 32. БДС EN 10025-2 Горещовалцувани продукти от конструкционни стомани. Част 2: Технически условия на доставка за нелегирани конструкционни стомани. 33. БДС EN 10210-1 Горещообработени конструкционни кухи профили от нелегирана и дребнозърнеста конструкционна стомана. Част 1: Технически изисквания на доставка. 34. БДС EN 10210-2 Горещообработени конструкционни кухи профили от стомана. Част 2: Допустими отклонения, размери и свойства на профила. 35. БДС EN 10219-1 Студенообработени заварени конструкционни кухи профили от нелегирани и дребнозърнести стомани. Част 1: Технически условия на доставка. 36. БДС EN 10219-2 Студенообработени заварени конструкционни кухи профили от стомана. Част 2: Допустими отклонения, размери и свойства на профила. 37. БДС EN 10248-1 Горещовалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 1: Технически условия за доставка. 38. БДС EN ISO 17892-2:2015 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 2: Определяне на обемна плътност (ISO 17892-2:2014). 39. БДС EN ISO 17892-3:2016 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 3: Определяне плътността на частиците (ISO 17892-3:2015). 40. БДС EN 10248-2 Горещовалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 2: Допустими отклонения от формата и размерите. 41. БДС EN 10249-1 Студеновалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 1: Технически условия за доставка. 42. БДС EN 10249-2 Студеновалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 2: Допустими отклонения от формата и размерите. 43. БДС EN 1538 Изпълнение на специални геотехнически работи. Шлицови стени. 44. БДС EN 12063 Изпълнение на специални геотехнически работи. Шпунтови стени. 45. БДС EN 12350-2 Изпитване на бетонна смес. Част 2: Изпитване на слягане. 46. БДС EN 12699 Изпълнение на специални геотехнически работи. Набивни пилоти. 47. БДС EN 12715 Изпълнение на специални геотехнически работи. Инжектиране. 48. БДС EN 12716 Извършване на специални геотехнически работи. Инжектиране при високо налягане. 49. БДС 8498 Пилоти стоманобетонни. 50. БДС EN 13670/NA Изпълнение на бетонни и стоманобетонни конструкции. Национално приложение. 51. БДС EN 13670 Изпълнение на бетонни и стоманобетонни конструкции. 52. БДС EN 14199 Изпълнение на специални геотехнически работи. Микропилоти. 53. БДС EN 14227-15 Хидравлично свързани смеси. Изисквания. Част 15: Хидравлично стабилизирани почви. 54. БДС EN 14490 Изпълнение на специални геотехнически работи. Земни анкери. 55. БДС EN 14679 Изпълнение на специални геотехнически работи. Уплътняващи смеси. 56. БДС EN 14731 Изпълнение на специални геотехнически работи. Обработване на земната основа с дълбоко вибриране. 57. БДС EN 16228-1?7 Машини за сондиране и фундиране. Безопасност. Части от 1 до 7. 58. БДС EN ISO 22476-1 Геотехнически изследвания и изпитвания. Полеви изпитвания. Част 1: Изпитване на проникване с електрически конус и с пиезоелектрически конус. 59. БДС EN ISO 22476-3 Геотехнически изследвания и изпитвания. Полеви изпитвания. Част 3: Стандартизирано пенетрационно изпитване. 60. БДС EN ISO 22477-1 Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 1: Изпитване на пилоти: пробно натоварване посредством статичен натиск. 61. БДС EN ISO 22477-4 Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 4: Изпитване на пилоти: изпитване с динамично натоварване. 62. БДС EN ISO 22477-5 Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 5: Изпитване на инжекционни анкери. 63. БДС EN ISO 22477-10 Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 10: Изпитване на пилоти: изпитване при ударно натоварване. 64. БДС 2419 Фундиране с пилоти. Пробно статично натоварване на забивни и набивни пилоти. 65. БДС 10175 Уредби за геологопроучвателни сондажи. Помпи сондажни. Основни параметри. 66. БДС 11769 Оборудване за хидрогеоложки сондажи. Филтри. Основни параметри и размери. 67. БДС 13161 Оборудване за хидрогеоложки и инженерногеоложки сондажи. Инструменти сондажни за ударно-въжено сондиране. Основни размери. 68. БДС 13463 Оборудване за хидрогеоложки и инженерногеоложки сондажи. Филтри с устообразни и продълговати отвори. Основни параметри и размери. 69. БДС EN 1744-1 Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ.

към чл. 9, ал. 1 и чл. 11, ал. 4 КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПОЧВИ, НАЧИН ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФИЗИКО-МЕХАНИЧНИТЕ ИМ ХАРАКТЕРИСТИКИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПРИЛОЖИМАТА СИСТЕМА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ I. Категоризация и класификация на строителните почви според действащите национални норми за проектиране на строителни конструкции I.1. Категоризация и класификация на строителните почви според Нормите за проектиране на плоско фундиране:

1. 1. Група А: а) скали; б) чакъли, сбити едри и средни пясъци; в) свързани почви в твърда и полутвърда консистенция.
2. 2. Група Б: а) средно сбити едри, средни и дребни пясъци; б) свързани почви в твърдопластична до мекопластична консистенция, а за кватернерни почви и с коефициент на порите за глинести пясъци е J 0,7, за песъчливи глини е J 1,0 и за глини е J 1,1. 3. Група В: а) прахови пясъци и рохки несвързани почви; б) свързани почви в течнопластична и течна консистенция, а за кватернерни почви и с коефициент на порите за глинести пясъци е 0,7, за песъчливи глини е 1,0 и за глини е 1,1; в) особени почви. Забележки: 1. Несвързаните почви (валуни, чакъли и пясъци) се класифицират по зърнометричен състав. 2. Свързаните почви (глинести пясъци, песъчливи глини и глини) се класифицират според показателя на пластичност и по съдържанието на прахови и чакълести фракции.
3. 3. Особени са пропадъчните, набъбващите, органичните и с органични примеси, тинестите и заторфените почви, засолените, както и почвите с изкуствен произход.
4. 4. Скалите, като основа на сгради и съоръжения, се подразделят в зависимост от якостта на натиск във водонаситено състояние, коефициента на размекване и коефициента на изветряване.
5. 5. Заздравените почви чрез циментация, силикатизация, битумизация, глинизация, термично заздравяване или други методи се характеризират според степента на подобряване на строителните им качества.
6. 6. Уплътнените почви чрез валиране, трамбоване или други методи се характеризират според плътността, получена при уплътняването. I.2. Класификация на насипни почви - видове и характеристики Таблица 1 Критерии Видове и характеристики 1. По начин на изпълнението Насипани в естествено състояние с автомобилен или железопътен транспорт, скрепери, булдозери и други без уплътняване. Намивни, изпълнени с помощта на хидромеханизация. 2. По еднородност на състава и структурата Планомерно изпълнени насипи (обратни засипки) и подложки (възглавници), притежаващи практически еднороден състав, структура и равномерна слегаемост. Депа от почви и промишлени отпадъци, характерни с практически еднороден състав и структура, но имащи участъци с неравномерна плътност и слегаемост. Депа от почви, строителни и битови отпадъци, характерни с нееднороден състав и структура, неравномерна плътност, както и със съдържание на органични примеси. 3. По вид на изходния материал, представляващ основна част от насипа Естествени почви (едрозърнести, песъчливи и глинести). Почви с изкуствен произход (промишлени отпадъци, пепели, сгурии, хвост и др.). Твърди битови отпадъци. 4. По степен на самоуплътняване от собствено тегло Слегнали се, при които процесът на уплътнение от собствено тегло е завършил. Неслегнали се, при които процесът на уплътнение от собствено тегло продължава. I.3. Категоризация на почвите и скалите по начин на разработка Таблица 2 Категория Наименование и характеристика на почвите и скалите Среднообемнотегло,kN/m3 Начин на разработ-ване Название на категорията І 1. Пясък, среден и дребен 2. Пясък, глинест 3. Глина, прахова глина, песъчлива глина и прахово-песъчлива глина - в течнопластична и мекопластична консистенция 4. Растителна почва без дървесни корени 5. Торф 6. Льос, влажен 15,0 15,5 15,0 13,0 7,0 15,0 Ръчно - с обикновена лопата Леки земни почви ІІ 1. Чакъл, глинест, среден със зърна до 15 mm, речен и трошен 2. Пясък и глинест пясък с примеси от дребен чакъл до 40 % от обема му 3. Глина, прахова глина, песъчлива глина, прахово-песъчлива глина - в мекопластична и среднопластична консистенция, без скални примеси 4. Растителна почва с корени, дебели до 30 mm 5. Торф с корени, дебели до 30 mm 6. Льос - сух, глинест, и льос, примесен с чакъл 18,0 16,5 18,0 13,5 8,5 17,0 Ръчно - с права лопата и частично с кирка Леки земни почви ІІІ 1. Чакъл и баластра със зърна до 40 mm 2. Глина, прахова глина, песъчлива глина и прахово-песъчлива глина в среднопластична и твърда консистенция, със или без примеси от скални късове 3. Растителна почва, суха и сбира, с корени, дебели над 30 mm 4. Льос - сбит, много твърд, с варовита спойка 18,5 19,0 15,0 18,5 Ръчно - с права лопата, кирка, лостове Средни земни почви ІV 1. Чакъл с камъни и глина, сбит, със зърна до 90 mm 2. Глина, прахова глина, песъчлива глина и прахово-песъчлива глина от среднопластична до твърда консистенция с примеси от скални късове с маса до 25 kg и до 70 % от обема или с маса до 50 kg и до 10 % от обема; втвърдени глини, шистозни 3. Морени с камъни с маса до 30 kg и до 30 % от обема 19,5 20,0 21,0 Ръчно - с кирка, лостове, чукове, къртачи и частично взривяване Тежки земни почви V 1. Глинести шисти, слабо споени или силно разложени 2. Мергели, меки, изветрели 3. Пясъчници глинести, изветрели, недобре споени 4. Конгломерати от слаби скални късове, недобре споени 5. Креда 6. Кизелгур и трепел 7. Варовици - оолитни, черупчести, меки 8. Туфи и туфити, слабо каолинизирани 9. Трас 23,0 21,0 23,0 22,0 20,0 15,0 19,0 15,0 16,5 Ръчно - с кирка, лостове, чукове, къртачи и частично използване на взрив Слаби скали VІ - Х Скали от различни видове, структура, здравина и генезис 20 - 29 С къртачи и взрив или само с взрив Средни до твърди скали I.4. Категоризация в зависимост от разбухване на почвите и скалите Таблица 3 Категория на почвите Първоначално увеличение на обема на почвата след изкопаването, % Среден коефициент на разбухване на почвата след изкопаването Среден коефициент на разбухване на почви, престояли над 4 месеца І 8 - 17 1,12 1,02 ІІ 14 - 28 1,21 1,04 ІІІ 24 - 30 1,27 1,05 ІV 26 - 32 1,29 1,08 ІV (мергел) 33 - 37 1,35 1,13 V 30 - 45 1,38 1,15 VІ - Х 45 - 50 1,47 1,25 II. Класификация на строителните почви според Европейската система за проектиране на строителни конструкции (Еврокод 7, част 2) Таблица 4 Почвени фракции Подфракции Символи Размер на зърната mm Едрозърнеста почва Големи валуни LBo > 630 Валуни Bo 200?630 Речни камъни Co 63?200 Зърнеста почва Чакъл Едър чакъл Среден чакъл Дребен чакъл Gr CGr MGr FGr 2?63 20?63 6,3?20 2?6,3 Пясък Едър пясък Среден пясък Фин пясък Sa CSa MSa FSa 0,063?2 0,63?2 0,2?0,63 0,063?0,2 Фини почви Прах Едър прах Среден прах Фин прах Si CSi MSi FSi 0,002?0,063 0,02?0,063 0,0063?0,02 0,002?0,0063 Глина Cl <= 0,002

към чл. 16, ал. 1 ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ НА ВРЕМЕННИ АВТОМОБИЛНИ ПЪТИЩА Таблица 1 Гранични стойности на техническите елементи на временни пътища № по ред Елементи на пътищата Единица мярка За отбивен път с натоварване, бр. МПС/ден: до 500 500 - 3000 над 3000 За служебен път със средно натоварване,t/ден: до 380 380 - 2250 над 2250 1. Проектна скорост km/h 20 30 40 2. Минимален радиус на хоризонтални криви m 20 36 60 3. Максимален надлъжен наклон: а) при нормални теренни условия % 8 8 7 б) при тежки теренни условия % 10 10 9 в) при особено тежки теренни условия % 12 12 12 4. Минимален радиус на вертикални криви: а) изпъкнали m 500 1000 1500 б) вдлъбнати m 500 500 1000 5. Брой на лентите за движение бр. 1 2 2 6. Широчина на лентата за движение m 3,50 2,50 3,00 7. Широчина на банкетите m 1,25 1,00 1,00 8. Широчина на пътното платно m 6,00 7,00 8,00 9. Широчина на мостовете: а) между бордюрите m 4,00 5,50 6,50 б) между парапетите m 5,00 6,50 7,50 10. Максимален напречен наклон в права % 2 2 2 11. Разстояние на видимост: а) на повърхността на настилката m 20 25 35 б) на срещнат автомобил m 40 50 70 Забележка. Оценка за теренните условия (нормални, тежки или особено тежки) се дава от Агенцията по пътища и/или регионалните пътни управления. Таблица 2 Минимални размери на уширенията за разминаване при изграждане на еднолентови временни пътища с габарит 3,50/6,00 m № по ред Технически елементи Минимален размер, m 1. Широчина на пътното платно 4,50 2. Широчина на банкета 1,00 3. Дължина на преходната рампа 4,50 Таблица 3 Препоръчителни конструкции на пътната настилка за временни пътища Натоварване Общо натоварване на пътя за целия срок на експлоатация, хил. тона до 300 300 - 1800 над 1800 Земна основа с Е-модул, МРa 30 45 60 30 45 60 30 45 60 Покритие - плътен или порьозен асфалтобетон Е2 = 1200 МРa), cm 4 4 3 4 4 4 4 4 4 Основен пласт от несортирани едрозърнести ми-нерални материали или трошен камък по БДС EN 13043 (E1 >= 200 МРа), сm 35 30 25 40 35 25 45 40 25 Забележки:

1. 1. При срок на експлоатация на пътя до 2 години покритието от плътен асфалтобетон се заменя със запечатка или единична обработка.
2. 2. При срок на експлоатация на пътя до 1 година, както и за рампи при изкопи и насип: а) в глинеста почва се прави еднопластова настилка от несортиран трошен камък, баластра или доменна шлака, като дебелината на настилката и технологията за полагането и се определя в проекта; б) в песъчливи почви движението се извършва по профилираното и уплътнено земно легло без полагане на настилка; в) в скални породи пътното платно се оформя само чрез подравняването на леглото с уплътнен дребнозърнест скален материал.

към чл. 17 ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ НА ВРЕМЕННИ ПЪТИЩА ЗА СКРЕПЕРИ Таблица 1 Максимални надлъжни наклони на временни пътища за скрепери Вид на скреперите Допустими надлъжни наклони, % с товар без товар изкачване слизане изкачване слизане прикачни 0,15 0,25 0,17 0,30 самоходни 0,12 0,20 0,15 0,25 Таблица 2 Максимална широчина на временни пътища за скрепери № по ред Скрепер с обемна коша, m3 Минимална широчинана пътното платно, m Минимална широчина на площадките за промяна на посоката на движение, m 1. до 10 4,50 15,00 2. над 10 5,50 21,00

към чл. 21, ал. 1, т. 2, чл. 31, ал. 1, т. 3 и чл. 34, ал. 1, т. 2

към чл. 21, ал. 1, т. 4, чл. 29, ал. 1, т. 2, чл. 55, ал. 1, т. 1, буква "д", чл. 61, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 Строеж:…………………………………………………………………………………………...…………. Местонахождение: ………………………………………………………………………………...………. Възложител: ………………………………………………………………………………………....…….. Консултант (Строителен надзор): ……………………………………………………………………..… Технически ръководител: ……………………………………………………………………………..…. Изпълнител (Строител) …………………………………………………………………………………... ДНЕВНИК За извършено водочерпене с ………………………………………………………………………….… Помпен агрегат: тип мощност…………………………………………………………………… Тръбопровод: тип ……………диаметър …………………..(m) дължина ……...…………………..(m) Помпиер: …………………………………………………………………………………………………. (трите имена по документ за самоличност) Дата Включване Изключване В действие Бележки и наблюдения върху изтичащите водни количества час мин час мин час мин 1 2 3 4 5 6 7 8 ………………. ……… ……… ……… ……… ……… ……… ……………………….. ……… ……… ……… ……… ……… ……… ………………………… За ден я: ………………………… ……………….. ……… ……… ……… ……… ……… ……… ………………………… ……… ……… ……… ……… ……… ……… ………………………… За ден я: Помпиер: …………………….. (подпис) Забележка. При втори помпен агрегат се попълват само колони 2 - 7.

към чл. 21, ал. 1, т. 5, чл. 32, т. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1, буква "а"

към чл. 21, ал. 1, т. 6 и чл. 37, ал. 3 Строеж: ......................................................................................................................................... Местонахождение: ....................................................................................................................... Възложител: .................................................................................................................................. Консултант (Строителен надзор): .............................................................................................. Технически ръководител: ............................................................................................................ Изпълнител (Строител):............................................................................................................... ПРОТОКОЛ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ПРОЕКТА И ИНЖЕНЕРНОГЕОЛОЖКИТЕ ПРОУЧВАНИЯ НА РАЗКРИТАТА ЗЕМНА ИЛИ СКАЛНА ОСНОВА ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА ЗЕМНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ Днес, ......................................................................................................... г., долуподписаният: А. Консултант (строителен надзор) ............................................................................................. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Технически ръководител ............................................................................................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) в присъствието на: Б. Инженер-геолог (извършил геоложкото проучване) .............................................................. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) В. Проектанта по част "Конструктивна" и/или на съответната част: ........................................ (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Г. Проектанта на съответния провод от техническата инфраструктура ................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Д. Изпълнител (Строител) ............................................................................................................. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Е. Технически правоспособното физическо лице по част "Геодезия" към лицето, упражня- ващо строителен надзор .............................................................................................................. , (трите имена по документ за самоличност и длъжност) извърших оглед на разкритата земна (скална) основа на .............................................. между профили....................................................................................................................................... и установих следните различия по отношение на инженерно-геоложките данни в проекта: 1. ..................................................................................................................................................... 2. ..................................................................................................................................................... 3. ..................................................................................................................................................... Извършил проверката: А. ...................... ...................... ( . . . . .) ( . . . . .) Присъствали: Б. ...................... В. ...................... Г. ...................... Д. ...................... Е. ...................... ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .)

към чл. 23, ал. 2 и чл. 24, т. 1 ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ ЗА НЕУКРЕПЕНИ ИЗКОПИ Таблица 1 Максимално допустими откоси на скатни и траншейни изкопи и изкопи на строителни ями, изпълнявани без укрепване № поред Видове почви Откоси на изкопи с дълбочина до 3 m Откоси на изкопи с дълбочина от 3 до 6 m При ненатоварена берма При наличие на товари на разстояние 0,5 m от горния ръб на откоса, имащи статично действие динамично действие 1. Песъчлива и чакълеста 1:0,75 1:1 1:1,25 1:1,50 2. Глинест пясък 1:0,50 1:0,67 1:0,67 1:1 3. Песъчлива глина 1:0,30 1:0,50 1:0,67 1:0,75 4. Глина и свързани конгломерати 1:0,25 1:0,50 1:0,50 1:0,75 5. Льос (сух) 1:0,25 1:0,30 1:0,50 1:0,75 6. Мергели, доломити и леска 1:0,10 1:0,10 1:0,20 1:0,75 7. Здрава скала 1:0 1:0 1:0 1:0,10 Таблица 2 Разполагане на берми с минимална широчина 1,5 m при дълги откоси на скатни и траншейни изкопи и изкопи на строителни ями № по ред Видове почви Максимално отстояние на бермите една от друга или от дъното, мерено по височина, m 1. Глинести и чакълести 3,0 2. Глинести почви, льос и конгломерати 6,0 Таблица 3 Максимални дълбочини, допустими за неукрепени изкопи с вертикални стени № по ред Видове почви Допустима дълбочина, m 1. Песъчливи и чакълести 1,00 2. Глинести пясъци 1,25 3. Глинести 1,50 4. Особено плътни 2,00

към чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 МИНИМАЛНИ ТЕХНОЛОГИЧНО НЕОБХОДИМИ ШИРОЧИНИ НА ТРАНШЕЙНИ ИЗКОПИ Таблица 1 Траншейни изкопи, изпълнявани със строителни машини № по ред Видове почви Минимална широчина на изкопа, определена от широчината на режещия орган на машината В, m 1. Песъчливи В + 0,15 2. Глинесто-песъчливи и глинести В + 0,10 Таблица 2 Минимално светло пространство около строителни конструкции в траншейни изкопи № по ред Светло пространство между конструкцията и крепежните елементи на изкопа Минимална светла широчина, m 1. Без възможност за влизане на хора 0,20 2. С възможност за влизане на хора 0,70

към чл. 27, т. 2 и чл. 28, ал. 2 ДОПУСТИМО НЕДОИЗКОПАВАНЕ И ПРЕКОПАВАНЕ НА ИЗКОПИ Таблица 1 Допустими размери на недоизкопани части от изкопи в земни почви, извършени механизирано № по ред Видове строителни машини Допустимо недоизкопаване, cm 1. Скрепери 5 2. Булдозери, автогрейдери и микрокофъчни багери 10 3. Багери-планировачи, хидравлични багери, оборудвани със специални приспособления на кофата 5 - 7 4. Еднокофъчни багери с права лопата с обратна лопата с драглайнова лопата а) с обем на кофата до 0,40 m3 5 10 15 б) с обем на кофата от 0,5 до 0,65 m3 10 15 20 в) с обем на кофата от 0,8 до 1,5 m3 10 20 25 г) с обем на кофата от 1,5 до 2,5 m3 15 - 30 Таблица 2 Допустими размери за прекопани части на изкопи в скали Видове скали Допустим размер на прекопаванията при изкопни работи в скали, m при взривяване чрез заряди във взривни дупки при разработка с пневматични чукове, къртачи Слаби, средно здрави и здрави, напукани 20 10 Здрави и много здрави, ненапукани 10 5 Таблица 3 Допустими отклонения в широчината на изкопи за пътно легло № по ред Видове почви Отклонение от широчината и дълбочината на изкопа спрямо проекта, m 1. Песъчливи и чакълести +/- 0,10 2. Глинесто-песъчливи и глинести +/- 0,05

към чл. 33, ал. 2, т. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1, буква "б" Строеж: ................................................................................................................................................ Местонахождение: ............................................................................................................................. Възложител: ........................................................................................................................................ Консултант (Строителен надзор): ..................................................................................................... Технически ръководител: .................................................................................................................. Изпълнител (Строител): ..................................................................................................................... ДНЕВНИК НА РАБОТИТЕ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ ПЛАВАЩА МАШИНА ЗА ИЗКОПНИ РАБОТИ 1. Технически ръководител: .............................................................................................................. (трите имена по документ за самоличност, длъжност) 2. Ръководител смяна: ........................................................................................................................ (трите имена по документ за самоличност, длъжност) Дата: ............................. Смяна ............................. от .......................... ч. до ....................... ч. Основни технически параметри на плаващата строителна машина Тип: ...................................................................................................................................................... Марка, модел: ...................................................................................................................................... Инсталирана мощност: ................................................................................................................ kW 1. на плаващата машина ...................................................................................................................; 2. на земекопните съоръжения ......................................................................................................... .............................................................................................................................................................. Наличен брой обслужващ персонал: ................................................................................................ Измервания: Температура на въздуха: Температура на водата: Вятър: Вълнение: в началото на смяната .......................оС .................. °С ............ m/s ................ бала в края на смяната ........................°С .................. °С ............ m/s ................. бала Начало на действието Описание на извършените действия Край на действията Наблюдения и бележки по извършените работи Взети мерки за отстраняване на задръжките час мин. час мин. описание подпис описание подпис Технически ръководител: ........................................... (подпис) Ръководител смяна: ..................................................... (подпис)

към чл. 33, ал. 2, т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 1, буква "в" Строеж: .............................................................................................................................................. Местонахождение: ........................................................................................................................... Възложител: ...................................................................................................................................... Консултант (Строителен надзор): ................................................................................................... Технически ръководител: ................................................................................................................ Изпълнител (Строител): ................................................................................................................... ДНЕВНИК ЗА КОНТРОЛИРАНЕ РАЗПОЛОЖЕНИЕТО, СЪСТОЯНИЕТО И ДЕЙСТВИЯТА С ПУЛПОПРОВОДИТЕ, ИНСТАЛИРАНИ КЪМ .............................................................................................................................................................. Отговорно техническо лице за пулпопроводите ............................................................................ (трите имена по документ за самоличност, длъжност) № по ред Означения на инсталираните пулпопроводи Разположение на пулпопроводите Дължина, m Диаметър, m Извършена проверка за скачванията и опорите Наблюдения и констатации по време на експлоатацията от до час мин. експлоатация разрешена:подпис 1. Пулпо- провод А 2. Пулпо- провод Б 3. Пулпо- провод В Технически ръководител: ........................................... (подпис) Отговорник за пулпопроводите: ..................................................... (подпис)

към чл. 33, ал. 3, т. 1 ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЗЕМНИ РАБОТИ С ХИДРОМЕХАНИЗАЦИЯ Таблица 1 Технически параметри за земесмукателни машини Производителност на земесмукателната машина (по количеството на водата), m3/h Най-малка дълбочина на изкопа, измерена от водната повърхност, m Най-малка дебелина на защитния слой по дъното при: Гранични отклонения прекопаване по дъното, m по широчината, дължината и откосите на изкопа, m от котите на повърхността на защитния слой, m несвързани почви, m свързани почви, m до 400 1,0 0,5 0,3 0,2 ±0,6 ±0,2 от 401 до 800 1,5 0,6 0,4 0,2 ±0,7 ±0,2 от 801 до 1000 1,7 0,7 0,5 0,3 ±0,8 ±0,3 от 1001 до 2000 2,5 1,0 0,5 0,3 ±1,0 ±0,3 от 2001 до 3500 3,5 1,25 0,8 0,5 ±1,5 ±0,5 от 3501 до 7500 5,0 1,50 0,9 0,6 ±1,8 ±0,7 над 7500 6,0 2,00 1,0 0,9 ±2,0 ±0,9 Таблица 2 Пределни широчини на прорези в крайбрежни ивици, разработвани от земесмукателни машини Вид на механизацията Максимална широчина, m Минимална широчина, m Земесмукателна машина с шалан 110 40 Таблица 3 Фактори, оказващи влияние върху работата на плаващите земекопни машини № по ред Фактори, влияещи върху условията за работа Пределни стойности на техническите параметри 1. Вятър до 4 бала 2. Вълнение до 3 бала 3. Скорост на течението до 0,75 m/s Таблица 4 Допустими размери за преудълбочаване при хидромеханизирани изкопи № по ред Видове плаващи земекопни машини Гранични отклонения на преудълбаването, m 1. Грайферни, щангови 0,5 2. Многокофъчни с производителност до 500 m3/h 0,2 3. Многокофъчни с производителност над 500 m3/h 0,3

към чл. 34, ал. 1, т. 1 и чл. 51, ал. 2, т. 2 Строеж: ........................................................................................................................................... Местонахождение: ......................................................................................................................... Възложител: ................................................................................................................................... Консултант (Строителен надзор): ................................................................................................ Технически ръководител: ............................................................................................................. Изпълнител (Строител): ................................................................................................................ ДНЕВНИК ЗА ДЕЙНОСТТА ПО ПОДГОТОВКАТА И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРОИТЕЛНИ РАБОТИ В ЗИМНИ УСЛОВИЯ Отговорник за работите, изпълнявани в зимни условия: .............................................................. (трите имена по документ за самоличност, длъжност) Дата Измерена температура на въздуха Измерена сила на вятъра, m/s Дебелина на снежната покривка, сm Дебелина на замръзналия слой в почвата, сm Проведени мероприятия за изпълнение на строителни работи в зимни условия Описание на мероприятията Използвани затоплящи материали или строителни машини Резултати вид материали или строителни машини единица мярка количество час мин. t, °C Технически ръководител: ........................................... (подпис) Отговорник за мероприятията: ..................................................... (подпис)

към чл. 34, ал. 2 ИЗВЪРШВАНЕ НА ИЗКОПИ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ Таблица 1 Начин на разработване на замръзнали почви № по ред Подходящи начини за разработване на замръзнали почви Дълбочина на замръзването в почвата, cm 1. Ръчно до 5 2. Булдозери, каналокопатели, грейдери, с мощност до 100 hp до 5 3. Скрепери с обем на коша до 6 m3 до 10 4. Багер с права и обратна лопата до 0,5 m3 до 10 5. Багер с драглайн с обем на коша над 1 m3 до 12 6. Скрепер с обем на коша над 6 m3 до 20 7. Багер с права лопата и обем на коша 0,65?1 m3 до 30 8. Багер с обратна лопата и обем на коша 1 m3 до 30 9. Багер с права лопата и обем на коша над 1 m3 до 40 10. Машини с ударно и разкъртващо действие над 40 11. Приложение на взривни работи над 40

към чл. 37, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗЕМНАТА ОСНОВА, ВИСОЧИНАТА И ОТКОСИТЕ НА НАСИПИТЕ Таблица 1 Подготовка на земната основа на насипа Видове работи по подготовката на земната основа Контролирани параметри Необходима стойност на параметрите Допустимо отклонение Начин на проверка Разораване в глинести почви дълбочина от 0,15 до 0,25 m - измервания през 20 m Направа на отстъпи (стъпала) в глинести почви при напречен наклон на терена от 1:5 до 1:3 широчина от 1 до 4 m ± 0,15 m измервания през 20 m височина от 1 до 2 m ± 0,10 m наклон на отстъпа по посока на ската от 0,01 до 0,02 нивелиране през 20 m наклон на откоса при: а) височина до 1 m б) височина от 1 до 2 m 1:0 1:0,5 до 1:0,5 до 1,1 " " Водопонижаване с дълбоки дренажи дълбочина на канала при съвършен дренаж съгласно проекта ± 0,05 m нивелиране през 20 m при несъвършен дренаж съгласно проекта ± 0,05 m " широчина на канала при дълбочина: до 1,5 m 0,65 m ± 0,05 m 20 m 3,0 m 0,80 m " " 4,0 m 0,90 m " " над 4,0 m 1,00 m " " минимален надлъжен наклон на дъното на канала 0,005 m -0,00 % нивелиране през 20 m Таблица 2 Изисквания към височината и откосите на насипите № по ред Вид на почвата Допустима височина на насипа, m Допустим максимален наклон на откоса а) Земни почви 1 : 1,5 1. Глинести и прахови 6 2. Глинести мергели 6 - 7 3. Глинести пясъци и дребен пясък 6 - 8 4. Средно- и едрозърнести пясъци 10 5. Баластра и чакъл 10 - 12 6. Лесно изветряващи скали 12 б) Скали 7. Дребни скални късове до 0,25 m до 6 1 : 1,33 от 6 до 12 1 : 1,5 8. Скални късове с размери над 0,25 m, наредени по откосите в правилни редове с дебелина до 1 m от подредени едри плочести камъни с очертани хоризонтални фуги до 12 1 : 0,75 9. Скални късове с размери над 0,40 m, наредени по откосите в правилни редове до 5 1 : 0,5 от 5 до 10 1 : 0,65 над 10 1 : 1 Забележка. Наклоните на откосите на пътен насип се определят на базата на изследване за обща устойчивост на насипа и се представят в работния проект. Допуска се прилагането на опростени решения за случаите, регламентирани в Наредба № РД-02-20-2 от 2018 г. за проектиране на пътища (ДВ, бр. 79 от 2018 г.).

към чл. 38, ал. 1, т. 1, чл. 68, т. 6 и чл. 70 Строеж: …………………………………………………………………………………………………… Местонахождение: ………………………………………………………………………………………. Възложител: ……………………………………………………………………………………………… Консултант (Строителен надзор): ……………………………………………………………………… Технически ръководител: ……………………………………………………………………………….. Изпълнител (Строител): …………………………………………………………………………………. АКТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТДЕЛНИ ПЛАСТОВЕ ПРИ НАСИПНИ РАБОТИ Днес, ........................................................................................................................ г., долуподписаният: А. Консултант (Строителен надзор) …………………………………..……………………………….. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Технически ръководител ………………………………………………………………………………… (трите имена по документ за самоличност и длъжност) в присъствието на: Б. Инженер-геолог (извършил геоложкото проучване) ……………………………………………….. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) В. Проектанта по част "Конструктивна" и/или на съответната част ………………………………….. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Г. Проектанта на съответния провод от техническата инфраструктура ……………………………… (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Д. Изпълнител (Строител) ……………………………………………………………………………….. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Е. Технически правоспособното физическо лице по част "Геодезия" към лицето, упражня- ващо строителен надзор ……………………………..…………………………………………………… (трите имена по документ за самоличност и длъжност) съставих този акт, с който установих, че са извършени следните видове насипни работи: № по ред Наименование Начална кота на насипите Достигнатата кота на уплътнен насип Местоположение Единица мярка Количество Брой на взетите контролни проби от профил до профил 1. ..................... ............... ......................... ......... .......... ............ .................. ................. 2. ..................... ............... ......................... ......... .......... ............ .................. ................. 3. ..................... ............... ......................... ......... .......... ............ .................. ................. Изработените количества насипни работи са документирани с приложените документи. Заключение: Приемат се насипните работи между профил № ………………….. и № …………..…………. и кота на уплътнените насипи ………………………………………………..........… и се разрешава полагането на следващия пласт насип до кота …………………………………………….....……………………………. Приложение: Протоколи за изследване на контролни проби. Извършил проверката: А. ...................... ...................... ( . . . . .) ( . . . . .) Присъствали: Б. ...................... В. ...................... Г. ...................... Д. ...................... Е. ...................... ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .)

към чл. 38, ал. 1, т. 2, чл. 65, т. 5 и чл. 68, т. 6 Строеж: ...................................................................................................................................... Местонахождение: .................................................................................................................... Възложител: ............................................................................................................................... Консултант (Строителен надзор): ........................................................................................... Технически ръководител: ......................................................................................................... Изпълнител (Строител): ........................................................................................................... АКТ № ............... ЗА УСТАНОВЯВАНЕ КОЛИЧЕСТВАТА И КАЧЕСТВОТО НА ИЗВЪРШЕНИТЕ РАБОТИ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ЗАКРИВАНЕ ИЛИ СА СВЪРЗАНИ С ИЗГРАЖДАНЕ НА ВРЕМЕННИ СЪОРЪЖЕНИЯ Днес, .................................................................................................. г., долуподписаният: А. Консултант (Строителен надзор) ....................................................................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Технически ръководител ......................................................................................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) в присъствието на: Б. Проектанта по част "Конструктивна" и/или на съответната част: .................................. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) В. Проектанта на съответния провод ...................................................................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Г. Изпълнител (Строител) ........................................................................................................ (трите имена по документ за самоличност и длъжност) съставих този акт, с който установих, че са извършени следните видове и количества строителни и монтажни работи: ............................................................................................. № по ред Наименование на работите Оценка за качеството Единица мярка Количество 1. 2. 3. (При необходимост се прилагат скици, схеми и други чертежи и материали.) Извършил проверката: А. ...................... ...................... ( . . . . .) ( . . . . .) Присъствали: Б. ...................... В. ...................... Г. ..................... Д. ...................... Е. ...................... ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .)

към чл. 38, ал. 1, т. 3 и чл. 48, ал. 1, т. 3 Строеж: .................................................................................................................................. Местонахождение: ............................................................................................................... Възложител: .......................................................................................................................... Консултант (Строителен надзор): ....................................................................................... Технически ръководител: ..................................................................................................... Изпълнител (Строител): ....................................................................................................... ОТЧЕТ ЗА ИЗВЪРШЕНИ ПЕРИОДИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ И НАБЛЮДЕНИЯ С ПОМОЩТА НА КОНТРОЛНО-ИЗМЕРВАТЕЛНИ ПРИБОРИ И РЕПЕРИ Дата ................................... Час ................................... № на точката(инсталиран прибор) Наименование, означение идименсия на показателите Пояснителни бележки Извършил измерванията: ......................................................................... /.......................... (трите имена по документ за самоличност/подпис)

към чл. 43, ал. 1 и чл. 50, т. 3 и 4 ИЗИСКВАНИЯ ПРИ КОНТРОЛ НА ФИЗИКО-МЕХАНИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НАПОЧВИТЕ ПРИ НАСИПНИ РАБОТИ Таблица 1 Физико-механични характеристики на почвите и начин за определянето им № по ред Физико-механични характеристики Начин за определяне 1. Водно съдържание БДС EN ISO 17892-1; радиоизотопни уреди по БДС 15133 2. Постигната плътност на скелета на почвите, вложени в насипа, ?d, g/cm3 режещ пръстен; пясъчно-насипен метод; радиоизотопни уреди по БДС 15133 3. Максимална плътност на скелета, ?ds, при оптимално водно съдържание БДС 17146; БДС EN 13286-2 4. Степен на уплътняване K = ?d /?ds (стандартен Проктор), mod kPr = ?d /mod ?d,Pr (модифициран Проктор) 5. Зърнометричен състав БДС EN ISO 17892-4, БДС EN 933-1 6. Индекс на пластичност БДС EN ISO 17982 7. Якост на срязване БДС 10188 8. Слягане БДС EN ISO 17892-5 9. Коефициент на водопропускливост БДС 8497 Забележка. Допуска се физико-механичните показатели да се определят и по други методи, включително и пенетрационни. Таблица 2 Определяне на минималния брой контролни проби при доказване на показателите на физико-механичните характеристики на насипни съоръжения № по ред Контролирани физико-механични показатели Максимален обем на вложена и уплътнена почва, за която се взема и изпитва една проба 1. Водно съдържание 300 m3 2. Зърнометричен състав за определяне вида на почвата - свързана или несвързана 2000 m3 за несвързани почви (чакъли и пясъци) и при всяка видима промяна на същите 3. Показател на пластичност 300 m3 и при всяка видима промяна на почвата 4. Максимална плътност на скелета при оптимално водно съдържание 5000 m3 и при всяка видима промяна на почвата 5. Коефициент на водопропускливост 50 m3 за филтри на дренажни съоръжения 6. Постигната плътност на скелета, определена с режещ пръстен или по пясъчно-насипен метод 300 m3 7. Комбинирано от методите по т. 6 със: а) с натискова плоча по БДС 15130 или 1200 m3 б) с радиоизотопен уред по БДС 15133, или 3300 m3 в) пенетрационии методи 3300 m3 Забележки: 1. Допуска се за пътни насипи при обем на насипните работи над 5000 m3, с еднородна почва, проби по т. 1 и 6 да се вземат на 600 m3, а по т. 3 - на 2000 m3. 2. За пътни насипи от несвързани почви изпитването по т. 2 се прави еднократно за всеки източник и при всяка видима промяна на материал.

към чл. 48, ал. 1, т. 1 Строеж: ..................................................................................................................................................... Местонахождение: .................................................................................................................................... Възложител: .............................................................................................................................................. Консултант (Строителен надзор): .......................................................................................................... Технически ръководител: ....................................................................................................................... Изпълнител (Строител): .......................................................................................................................... ДНЕВНИК ЗА ИЗВЪРШЕНИ НАСИПНИ РАБОТИ ПОД ВОДА УЧАСТЪК ОТ ПРОФИЛ ................... ДО ПРОФИЛ ................. С ОБЩА ДЪЛЖИНА .................. Дата ............................... Прекъсвания от ............... ч. до ............... ч. Причини ...................................................................................................................................................... ........................................................................................................................................................................ Смяна ............................................................................................................................................................ Технически ръководител ............................................................................................................................ (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Видовестроителнимашини Брой на машините I насипен материал II насипен материал общо в действие в резерв в ремонт брой на извършени изсипвания обем на материала в коша, m3 изсипан материал, m3 брой на извършени изсипвания обем на материала в коша, m3 изсипан материал, m3 Багери ............ Самосвали ............ Булдозери ............ Плавателни съдове ......... Видове насипни материали № на профила Измерени технически показатели нива височина на насипа, m ширина на насипа, m площ на напречното сечение, m2 разстояние между профилите, m положен насип, m3 взети контролни проби установени показатели координати № на пробата по оста, m отстояние от оста, m дъно корона дъно корона I.Едро- ломен камък общо: ...... ІI.Ба- ластра общо: ...... Технически ръководител: ......................................................................................... /.......................... (трите имена по документ за самоличност/подпис)

към чл. 53, т. 2 ДОПУСТИМИ МИНИМАЛНИ СКОРОСТИ ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ПУЛПОВЕОТ ЗЕМНИ ПОЧВИ В БЕЗНАПОРНИ ТРЪБИ И ОТКРИТИ КАНАЛИ № по ред Видове почви Минимална скорост на потока, m/s 1. Прахови, льос 0,10 2. Пясъци 0,18 3. Глинесто-песъчливи 0,25 4. Глинести 0,35 5. Чакълести 0,60

към чл. 55, ал. 1, т. 1, буква "г" Строеж: ............................................................................................................................................... Местонахождение: ............................................................................................................................ Възложител: ....................................................................................................................................... Консултант (Строителен надзор): ................................................................................................... Технически ръководител: ................................................................................................................. Изпълнител (Строител): ................................................................................................................... ДНЕВНИК ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА НАМИВНИ РАБОТИ Дата Измерени температури t, °C Означениена намивните площадки Извършено намиване Означения за консистенцията на пулпа и причини за прекъсванията Подпис на отговорното техническо лице Взети образци за лабораторни изпитвания - местоположение (координати, коти) Подпис на техническото лице от оторизираната земно-механична лаборатория в началото на смяната в края на смяната намивът се контролира от: намивът е спрян в: въздух пулп въздух пулп час мин час мин Технически ръководител: ................................................................................ /.......................... (трите имена по документ за самоличност/подпис)

към чл. 56, ал. 3, т. 1 и чл. 68, т. 6 Строеж: .......................................................................................................................................... Местонахождение: ....................................................................................................................... Възложител: .................................................................................................................................. Консултант (Строителен надзор): .............................................................................................. Технически ръководител: ............................................................................................................ Изпълнител (Строител): .............................................................................................................. ДНЕВНИК ЗА ИЗВЪРШЕНИ СКРИТИ РАБОТИ ЗА УСИЛВАНЕ НА ПОЧВАТА ЧРЕЗ ВЛАГАНЕ НА ГЕОСИНТЕТИЧНИ МАТЕРИАЛИ Обект на усилване Земнаоснова Тяло на насипа Тип усилващ материал - геомрежи - геоклетки - геотекстил № по ред Показател/дейност 1. Спецификация геосинтетични материали Количество - 2. Наличие не технически документи за доставка на геосинтетичния материал да/не - сертификат за произход - декларация за експлоатационни показатели - технически лист 3. Брой редове на влагане на материала 4. Вид на вложения насипен материал под и над геосинтетичния материал Количество 5. Наличие на технически документи за доставката на насипния материал да/не - сертификат за произход - технически лист - протокол за зърнометричен състав - протокол за минерален състав 6. Дебелини на насипаните пластове под и над геосинтетичните материали Отгоре - надолу, сm 7. Наличие на протоколи за изпитване с натискова плоча на заздравената основа да/не - за готовия насип - за междинни нива на насипа 8. Наличие на екзекутивни профили и планове на усилването да/не 9. Начална дата на изпълнение 10. Дата на завършване 11. Кота на повърхността на усилвания пласт 12. Кота на дъното на усилвания пласт Технически ръководител: ............................................................................ /.......................... (трите имена по документ за самоличност/подпис) Отговорник за мероприятията: ................................................................... /.......................... (трите имена по документ за самоличност/подпис)

към чл. 57, т. 2 и чл. 68, т. 6 Строеж: ......................................................................................................................................... Местонахождение: ...................................................................................................................... Възложител: ................................................................................................................................. Консултант (Строителен надзор): ............................................................................................. Технически ръководител: ........................................................................................................... Изпълнител (Строител): ............................................................................................................. ДНЕВНИК ЗА ИЗВЪРШЕНИ СКРИТИ РАБОТИ ЗА ХИМИЧЕСКА СТАБИЛИЗАЦИЯ НА ПОЧВАТА Обект на стабилизацията Земна основа Тяло на насипа Метод на стабилизация № по ред Дата Показател/дейност Количество 1. Спецификация на стабилизиращите химически вещества - реагенти и катализатори - - - 2. Начин на влагане смесване в съотношение: инжектиране под налягане: заливане - брой разливи: електроосмоза - сила на тока: електрофореза - сила на тока: Други методи 3. Дата на влагане 4. Час на влагане 5. Температура на въздуха 6. Кота на повърхността на усилвания пласт 7. Кота на дъното на усилвания пласт Оператор на стабилизацията: Технически ръководител: .......................................................................... /.......................... (трите имена по документ за самоличност/подпис) Отговорник за мероприятията: ................................................................. /.......................... (трите имена по документ за самоличност/подпис)

към чл. 65, т. 5 Строеж: ........................................................................................................................................... Местонахождение: ......................................................................................................................... Възложител: .................................................................................................................................... Консултант (Строителен надзор): ................................................................................................ Технически ръководител: .............................................................................................................. Изпълнител (Строител): ................................................................................................................ АКТ ЗА УСТАНОВЕНИТЕ ГРУПИ ПОЧВИ, ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ КОТИ И КАЧЕСТВОТО НА ИЗВЪРШЕНИТЕ ИЗКОПНИ РАБОТИ Днес, ............................................................................................................. г., долуподписаният: А. Консултант (Строителен надзор) ............................................................................................. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Технически ръководител ............................................................................................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) в присъствието на: Б. Инженер-геолог (извършил геоложкото проучване) .............................................................. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) В. Проектанта по част "Конструктивна" и/или на съответната част: ........................................ (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Г. Проектанта на съответния провод от техническата инфраструктура ................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Д. Изпълнител (Строител) ............................................................................................................. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Е. Технически правоспособното физическо лице по част "Геодезия" към лицето, упражня- ващо строителен надзор ................................................................................................................. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) след като прегледах разкритите изкопни работи и направих нивелационна снимка, съставих този акт за следното:

1. 1. От нивелационна снимка, с изходен репер .............................................................................. приет с протокол .................................. от ..................... 20 ... г. за даване строителна линия и ниво на строежа установих следните коти: а) за сградата (съоръжението): ос точка кота основа кота дренаж ос точка кота основа кота дренаж 1. ....... ... ... ... 3. ....... ... ... ... 2. ....... ... ... ... 4. ....... ... ... ... б) по трасето на провода от техническата инфраструктура при достигане на ниво изкоп, преди засипване: ............. от точка .............. до точка .............. разстояние от началото точка кота по оста кота по ляв ръб кота по десен ръб кота дренаж 2. От разкритата основа, направените лабораторни изследвания и фазите за разработка, нанесени в изпълнителските чертежи, установих, че са извършени следните видове изкопи: № по ред вид изкоп група количество (m3) 1. 2. 3. През време на извършване на изкопите е направено водочерпене в изкопната яма от ...................... до ...................... със следните помпени агрегати и други машини, описани в приложения дневник: № по ред машини стойност на МСМ брой МСМ разходи 1. 2. 4. Извършено е укрепяване, означено на приложените екзекутивни чертежи, както следва: № по ред вид изкоп вид укрепяване количество (m2) 1. ............................ ............................ ............................ 2. ............................ ............................ ............................ 5. Извършен изкоп с откос ............................................................................................................ След проверка на достигнатото ниво изкоп с проектна кота (проектни коти) ....................... установих, че при изпълнението на изкопните работи са достигнати нива, представени с данните в т. 1. а и т. 1. б и че разкритата земна основа отговаря (не отговаря) на предвидената по проект и на изискванията на чл. 169, ал. 4 от ЗУТ. Предвидените в плана за безопасност и здраве мерки за укрепване на изкопа и за обезопасяване на строителната площадка са изпълнени (не са изпълнени) в съответствие с данните от т. 4 по оси .................................................................................................................... Следователно изпълнените СМР: а) отговарят на предвидените по проект и на издадените други строителни книжа; б) не отговарят на одобрения проект и/или на издадените други строителни книжа, което е съществено (несъществено) отклонение ...................................................................................... Заключение: Приемат се (Не се приемат) изкопните работи, предмет на този акт. Приложение: 1. Екзекутивни чертежи (ситуационен план, профили).
2. 2. Нивелачен карнет.
3. 3. Дневници за извършени водочерпателни и други работи.
4. 4. Протоколи от лабораторни изследвания. (описват се отклоненията, в т.ч. изпълненото в отклонение или неизпълненото укрепване) Разрешавам (Не разрешавам) изпълнението на следващите строителни и монтажни работи ................................................................................................................................................. ......................................................................................................................................................... . (описание на последващите СМР) Извършил проверката: А. ...................... ...................... ( . . . . .) ( . . . . .) Присъствали: Б. ...................... В. ...................... Г. ...................... Д. ...................... Е. ...................... ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .)

към чл. 70 АКТ ЗА УСТАНОВЕНИТЕ ГРУПИ ПОЧВИ, ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ КОТИ, КОЛИЧЕСТВОТО И КАЧЕСТВОТО НА ИЗВЪРШЕНИТЕ НАСИПНИ РАБОТИ Днес, .......................................................................................................................... г., долуподписаният: А. Консултант (Строителен надзор) .......................................................................................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Технически ръководител ............................................................................................................................. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) в присъствието на: Б. Инженер-геолог (извършил геоложкото проучване) ........................................................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) В. Проектанта по част "Конструктивна" и/или на съответната част: ..................................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Г. Проектанта на съответния провод от техническата инфраструктура ................................................ (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Д. Изпълнител (Строител) ......................................................................................................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Е. Технически правоспособното физическо лице по част "Геодезия" към лицето, упражняващо строителен надзор ...................................................................................................................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) съставих този акт, с който установих, че са извършени следните видове насипни работи: № Наименование на работите Начална кота на уплътнен насип Достигната кота на уплътнен насип Местоположение Единица мярка Количество Брой на взетите контролни проби от профил до профил 1. 2. Изпълнените количества насипни работи са документирани с приложените документи. Заключение: Приемат се насипните работи между профили № ........................................................ , № ...................... и кота на уплътнените насипи ..................................................................................... Приложение:

1. 1. Дневник за извършени насипни работи под вода и дневник за изпълнени намивни работи.
2. 2. Протоколи за изследване на контролни проби.
3. 3. Изпълнителски напречни профили.
4. 4. Изпълнителски надлъжни профили.
5. 5. Ситуационен план. Извършил проверката: А. ...................... ...................... ( . . . . .) ( . . . . .) Присъствали: Б. ...................... В. ...................... Г. ...................... Д. ...................... Е. ...................... ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .)

към чл. 108, ал. 1 ДОПУСТИМИ ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРОЕКТНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА НАБИВНИТЕ ПИЛОТИ И КУХИТЕ ПИЛОТИ В ПЛАН Пилоти. Вид и разположение Допустими отклонения на оста на пилота в план I. Набивни пилоти с квадратно и правоъгълно сечение, кухи и кръгли набивни пилоти с диаметър до 0,5 m : а) за едноредното разположение на пилотите: - напречно на оста на пилотния ред 0,2 d* - надлъжно на оста на пилотния ред 0,3 d б) за група пилоти и ивици с разполагане на пилотите в два и три реда : - за крайни пилоти 0,2 d - за пилотния ред напречно на оста 0,3 d в) при непрекъснато пилотно поле под цялата сграда или съоръжение: - за крайните пилоти 0,2 d - за средните пилоти 0,4 d г) за единични пилоти 5 сm д) за пилот-стълбове (стоящи пилоти) 3 сm II. Кухи кръгли пилоти с диаметър от 0,5 до 0,8 m и набивни пилоти с диаметър над 0,5 m: а) при ивично разположение на пилотите напречно на реда 10 сm б) при ивично разположение на пилотите надлъжно на реда и при групово разположение на пилотите 15 сm в) за единични кухи кръгли пилоти за колони 8 сm III. Пилоти и кухи пилоти, забити чрез кондуктори (при мостово строителство) Отклонението на осите монтирания и закрепен кондуктор от проектното положение на ниво горен ръб кондуктор трябва да бъде в акватория до 0,025 Н, където Н е дълбочина на водата на мястото на монтирания кондуктор и ±25 mm при сухи корита Забележка. d - диаметър на кръгъл, страна на квадратен или по-малката страна на правоъгълен пилот (m). Броят на пилотите или кухите пилоти с максимално допустими отклонения не трябва да превишава при ивично разположение 25 % от общия брой пилоти, а при пилот-стълбове (стоящите пилоти) - 5 %.

към чл. 108, ал. 1 ДОПУСТИМО ОТКЛОНЕНИЕ ОТ КОТАТА НА ГЛАВАТА НА ПИЛОТА Тип на пилотния фундамент Най-голямо допустимо отклонение от котата на главата от проектната в cm Фундаменти с монолитен ростверк ± 3 Фундаменти със сглобяем ростверк плоча ± 1 Фундаменти без ростверк с монтажна шапка ± 5 Пилот-стълбове 0 ? 3

към чл. 198, ал. 1 ОТКЛОНЕНИЕ НА ШПУНТОВИЯ РЕД ОТ ПРОЕКТНОТО ПОЛОЖЕНИЕ В ПЛАН Вид на шпунта Допустимо отклонение на шпунтовия ред от проектното положение в план Дървени шпунтови редове при язовири и шлюзове 1,3 от дебелината на шпунта Дървени шпунтови редове на крайбрежни площадки, едноредни прегради с подкоси и двуредни прегради Дебелината на шпунта Дървен шпунт за други съоръжения на кота глава шпунт Дебелината на шпунта Дървен шпунтов ред на прегради (без подкоси) 300 mm Стоманобетонен шпунт на кота терен 100 mm Стоманен шпунт при забиване на плаващо устройство: а) на кота горен ръб на шпунта до 300 mm б) на кота терен 150 mm Стоманен шпунт при забиване от кота горен ръб на шпунта 150 mm

към чл. 226, ал. 5 ОТКЛОНЕНИЯ В РАЗМЕРИТЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА КЛАДЕНЦИТЕ И КЕСОНИТЕ Отклонения в размерите и положението на кладенците и кесоните Стойност на отклонението В размерите на напречното сечение: по дължина и ширина 0,5 % но не повече от 12 сm по радиуси 0,5 % но не повече от 6 сm по диагонали 1 % По дебелини на стените: бетонни и бутобетонни ±30 mm стоманобетонни ±10 mm Хоризонтални отмествания 0,01 от дълбочината на спускане Тангенс на ъгъла на отклоняване на вертикалата 0,01