(1) Необходимото средноденонощно потребление на вода за конкретна урбанизирана територия се определя въз основа на:
- 1. предвижданията на действащите устройствени схеми и планове за социално, икономическо, инженерно-техническо и териториално развитие на водоснабдяваната урбанизирана територия и на регионалните и/или общинските планове за развитие в случаите, когато няма действащ общ устройствен план;
- 2. регионалните генерални планове за развитие на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения;
- 3. вида и броя на потребителите на вода в урбанизираната територия, определени съгласно чл. 16;
- 4. проучванията за необходимите водни количества за производствени сгради съгласно технологията на производство в тях, нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд и санитарно-хигиенните изисквания;
- 5. допълнителни представителни измервания на водопотреблението, които позволяват да се направи статистически анализ на денонощните разходи и отчитайки промяната на техническите и социално-икономическите фактори през експлоатационния период (когато допълнителни измервания са предвидени в заданието за проектиране).
(2) Когато няма данни по ал. 1 и/или не са извършени подробни измервания и/или проучвания по ал. 1, средноденонощното водопотребление (сумата от средноденонощното водопотребление за питейно-битови нужди и за обществено обслужващи сгради) се приема 150 - 250 l на потребител за денонощие в зависимост от местните социални и климатични условия. Разходите за производствени и специални нужди се определят допълнително след извършване на проучванията по ал. 1, т. 4 и се прибавят към приетото средноденонощно водопотребление на потребител за денонощие.
(3) Водните количества за специални обекти на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи се определят със заданието за изработване на инвестиционния проект.
(4) Водоснабдителните норми за производствени и селскостопански сгради се определят със заданието за проектиране с отчитане на технологичните изисквания към разхода на вода за производствени и санитарно-хигиенни нужди.
(5) Коефициентът на денонощна неравномерност се определя след извършване на проучванията по ал. 1. Когато няма актуални данни и/или не са извършени подробни измервания, той е в границите от 1,5 за урбанизирани територии с повече от 10 000 жители до над 2 за урбанизирани територии с по-малко от 2000 жители.
(6) Максималното часово водно количество се определя, както следва: от два пъти средното часово водно количество (средноденонощното водно количество, разделено на 24 часа) за урбанизирани територии с повече от 10 000 жители до пет пъти средното часово водно количество за урбанизирани територии с по-малко от 2000 жители.
(7) Максималното часово водно количество може да се променя в съответствие с проучванията по ал. 1, т. 3, като се отчита и влиянието на концентрираните потребители на вода за производствени и други специални нужди.
(8) За курортните комплекси коефициентите на денонощна и часова неравномерност могат да се определят със заданието за изработване на инвестиционния проект съгласно проучванията по ал. 1.