Кодекс за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар

Целта на Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика (по-долу "Кодекса") е да определи основните норми на поведение, които трябва да бъдат съблюдавани от ветеринарните лекари, извършващи ветеринарномедицинска дейност на територията на Република България и членуващи в БВС, като по този начин се гарантират интересите на клиента, на пациента, изграждането на доверие в обществото към ветеринарната професия и лоялността на конкуренцията между ветеринарните лекари, упражняващи професията.

Упражняването на ветеринарномедицинска дейност не се ограничава само до лечение и отношение лекар- пациент, затова този Кодекс разглежда набор от правила, спазването на които гарантира опазване здравето на животните и тяхното добро състояние, опазване на общественото здраве, околната среда, както и поставя основите на взаимоотношенията ветеринарен лекар- клиент и отношенията между ветеринарните лекари, упражняващи професията.

Кодексът за добра ветеринарномедицинска практика има задължителен характер за всички ветеринарни лекари, които членуват в БВС, и информативен за ветеринарните лекари, които не упражняват професията си или са служители в държавната администрация, осъществяваща контрол върху ветеринарномедицинската практика. Всеки член на БВС е длъжен да практикува професията си съобразно принципите, заложени в този Кодекс.

Кодексът е в съответствие със: а) Закона за ветеринарномедицинската дейност; б) Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България; в) Закона за защита на животните; г) Закона за опазване на околната среда; д) Кодекса за добра практика на Федерацията на европейските ветеринарни лекари.

Търсенето и осигуряването на най-подходяща грижа за повереното животно и неговото здравеопазване е първа грижа на практикуващия ветеринарен лекар.

Ветеринарният лекар осигурява хуманно отношение и уважение към животните, лекувани в практиката му.

Ветеринарният лекар поддържа и развива професионалните си умения и знания през цялата си кариера.

Той поощрява и поддържа добрите отношения с клиентите си, спечелвайки тяхното доверие, уважавайки тяхната гледна точка и пазейки лекарска тайна.

Поддържа добрата репутация на ветеринарната професия.

Има членство в БВС и ветеринарна диплома.

Насърчава и полага усилия да поддържа добри взаимоотношения с колегите от професията.

Разбира и спазва законовите разпоредби във връзка с предписването, съхранението и снабдяването с ветеринарномедицински продукти.

Ветеринарният лекар се запознава своевременно и спазва законодателството, свързано с ветеринарната професия, с това като член на професионалната общност, като работодател, наемен работник и като собственик на бизнес.

Отговаря бързо, цялостно и любезно на оплаквания и критики.

Ветеринарният лекар трябва: 1.1. Да третира всички пациенти независимо от вида им хуманно, с уважение и имайки предвид на първо място благосъстоянието им. 1.2. Ако практиката работи на 24-часов режим, да осигури еднакви грижи както за спешните случаи, така и за тези, дошли в нормално работно време. 1.3. Достигайки до окончателната диагноза, вземайки предвид възрастта на животното, степента на травма или заболявания и вероятното качество на живот след лечението, ветеринарният лекар трябва да направи пълна и реалистична оценка на възможностите за лечение или евтаназия, изхождайки от мисълта за благоденствието на животното. 1.4. Да осигури подходящи условия в помещенията на практиката и в оборудването във връзка с грижата и надзора за поверените хоспитализирани пациенти. 1.5. Отговорно да предписва медицинските продукти. 1.6. Ветеринарният лекар не трябва да предизвиква страдание на пациента чрез: a) ненужни наранявания; b) прекомерни рестрикции за ограничаване на естественото му поведение; c) неосигуряване на подходящо обезболяващо; d) пренебрегване.

Ветеринарният лекар трябва да взема винаги предвид принципа на петте свободи за оценка на хуманното отношение към пациента: 2.1. Да не е жадно и гладно. 2.2. Да е предпазено от нараняване или заболяване. 2.3. Да е предпазено от болка или страдание. 2.4. Да е свободно да проявява естествени норми на поведение. 2.5. Да не е лишено от подслон.

Ветеринарният лекар трябва да лекува всички животни, оставени на грижите му.

Партньорството между ветеринарните лекари и клиентите им трябва да е за доброто на животните.

Да осигури ясно написана информация за дейността на практиката, включваща обезпечаването и насочването на спешни пациенти извън работно време с приблизителни цени, както и грижа и информация за стационираните пациенти.

Да усъвършенства уменията и знанията си.

Да поема отговорност и грижа, използвайки професионалните си умения при лечение на пациентите.

Да предоставя ясни, точни и подробно написани записки и сметки.

Да обясни достатъчно ясно възможностите за терапия, както и прогнозите и възможните странични ефекти.

Да получи съгласие от клиента с изключение на случаите, при които изчакването ще застраши здравето на животното (за да даде писмено информирано съгласие, клиентът трябва да е запознат с рисковете).

Да потвърди, че персоналът е подходящо обучен и надлежно инструктиран.

Да запознае клиента с всички процедури, които ще извършва помощният персонал, за да може клиентът в случай на нужда да помага.

Когато ветеринарният лекар установи, че липсват необходимите условия за осъществяване на ветеринарномедицинска дейност в конкретен случай или осъществяването на такава може да крие рискове за собственото му здраве, трябва да уведоми клиента и да поиска осигуряване на условия за извършване на съответната манипулация. Ако не му бъдат осигурени необходимите безопасни условия за работа, може да откаже ветеринарномедицинска помощ. Ветеринарният лекар трябва да осведоми клиента за необходимите грижи, които трябва да бъдат полагани за пациента след ветеринарномедицинската намеса, с цел ограничаване на загубите, опазване на здравето и доброто състояние на пациента. При установяване на неспазване на предписанията ветеринарният лекар трябва да напомни за тях. Ако и след това предписанията не се спазват, съответните контролни органи (чл. 78, ал. 1 от ЗЗЖ) трябва да бъдат уведомени.

Ветеринарният лекар може да откаже да извърши манипулация в случаите, когато: 12.1. Поисканата ветеринарномедицинска намеса противоречи на действащото законодателство и/или на професионалните и етичните норми, заложени в този Кодекс. 12.2. При поискване от страна на клиента на евтаназия на животно, което не може да докаже, че е негова собственост. 12.3. В случая, описан в т. 11. 12.4. Ако ветеринарната намеса, поискана от клиента, ще остави трайни последствия в размножителната способност на животното и клиентът не е в състояние да докаже, че последното е негова собственост. 12.5. Когато ветеринарният лекар е преценил, че няма необходимите специализирани познания, условия и/или оборудване за извършване на съответната манипулация; в този случай е длъжен да препрати пациента при колега, който ще може да окаже съответната ветеринарномедицинска помощ. 12.6. Ветеринарният лекар е в правото си да откаже да извърши лечебна дейност на клиент на негов колега, ако е помолен за това от административната власт.

Да е запознат с ветеринарното законодателство.

Да е сигурен, че ветеринарните лекарства се използват отговорно, особено за продуктивни животни (използвани за храна).

Да докладва на съответните органи при съмнения за поява на опасни болести.

Да докладва на съответните власти за неблагоприятни реакции от лекарства.

Да работи съвместно с колеги и други здравни специалисти, когато е необходимо.

Да работи за повишаване отговорността на собствениците на животни и да ги запознава с техните отговорности пред обществото.

Да използва професионалния си статут, за да достига до обществото само достоверна информация за ветеринарните продукти или дейности.

Да има застраховка "Професионален риск", обхващаща всички негови дейности. Застраховката може да бъде сключена индивидуално или групово чрез работодателя.

Да информира клиентите си за взетите мерки за свеждане до минимум на риска от зоонози, остатъчни вещества, замърсяването и устойчивостта срещу антимикробните вещества.

Винаги да е във връзка с други колеги, когато повече от един ветеринарен лекар е отговорен или ангажиран с група животни.

Да осигурява незабавно надлежна информация на колегите си, поели отговорност за даден клиничен случай.

Да осигури съответната документация за всички сходни или идентични случаи.

Ако рекламира, да го прави само по професионален начин и в съответствие със законодателството.

Ветеринарните лекари трябва да поддържат помежду си колегиални отношения. Този, който предизвика конфликт на професионално ниво, трябва да търси начин да изглади недоразуменията. Ако това е невъзможно, трябва да се обърне към областния председател и към областния председател на ККПЕ. Ако спорът касае обществена ветеринарна дейност, лекарят може да се обърне към председателя на НС.

Ветеринарните лекари трябва да се поддържат морално, да търсят и да дават професионални съвети и да си вършат професионални услуги.

В случай на принудително отсъствие или заболяване на ветеринарен лекар обслужването на неговата клиентела се поема от съседен ветеринарен лекар. Последният трябва да се оттегли, когато титулярят поеме задълженията си, и да го информира за цялата дейност, която е извършил в негово отсъствие.

Ветеринарните лекари могат да се сдружават за упражняване на професионалната си дейност. Условията за съвместна дейност трябва да бъдат уточнени чрез писмен договор, който трябва да зачита правото на независимост на всеки ветеринарен лекар и да бъде задължително изпратен до ръководството на областната колегия. То установява дали договорът отговаря на принципите на настоящия Кодекс. Договорът се счита за валиден, ако до 3 месеца от изпращането му до ОК не са получени някакви възражения. ІІ. Ветеринарният лекар не трябва:

1. 1. Да пише или говори неправомерно срещу друг колега.
2. 2. Да затруднява клиента да премине към друга практика или да разколебава клиент да търси второ мнение.
3. 3. На ветеринарния лекар е забранено да упражнява едновременно със своята професия и друга дейност, която е в разрез с интересите на професионалните му задължения, и по-точно такава дейност, която може да предизвика нелоялна конкуренция с неговите колеги.
4. 4. Ветеринарният лекар не трябва в никакъв случай да упражнява своята професия при условия, които могат да компрометират качеството на професионалните му грижи.
5. 5. Когато даден ветеринарен лекар се намеси в работата на свой колега, той трябва да се въздържа от всякаква открита или прикрита критика относно неговата дейност.
6. 6. Да не привлича клиенти с дъмпингови за пазара на ветеринарномедицинските услуги цени.
7. 7. Освен в случай на обратно споразумение ветеринарен лекар, лекувал в кабинет или клиника като стажант, асистент или заместник, не може да открие професионална практика на радиус не по-малко от 30 км от кабинета или клиниката, където е работил за повече от 30 дни, последователно или не, за срок от 5 години. Разстоянията се изчисляват по най-краткия възможен път. Периодът на забрана започва да тече от датата на напускане. 7.1. За лечение на домашни или спортни животни минималното разстояние е 3 км, ако "чуждият" ветеринарен кабинет се намира в град с население над 100 000 жители.
8. 8. Ветеринарни лекари, работили в държавната администрация на НВМС и изпълнявали контролни функции, нямат право да разкрият ветеринарна практика в общината, в която са работили за период от 5 години.

Пенсионирани ветеринарни лекари сключват договори по ДПП след решение на общото събрание на областната колегия само в случай че няма кандидат в трудоспособна възраст.

Управител на ветеринарна практика може да бъде само ветеринарен лекар с три години професионален клиничен стаж. 10.1. Ветеринарен лекар може да стане управител на ветеринарна практика само ако има 3 години професионален клиничен стаж от предходните 5 години преди започване на работа. 10.2. Един ветеринарен лекар може да бъде управител само на едно ветеринарно медицинско лечебно заведение с личен щемпел по образец. Е. Отговорности пред закона І. Ветеринарният лекар трябва да е достатъчно запознат и да спазва законодателството, включващо:

1. 1. Ветеринарномедицинско законодателство.
2. 2. Закон за съсловната организация на ветеринарните лекари в България.
3. 3. Устав на БВС и Кодекса.
4. 4. Всички други закони и подзаконови актове, свързани със здравеопазването на животните, хуманното отношение към тях, контрола на заразните болести и зоонозите и обвързаното с тях обществено здравеопазване.
5. 5. Да зачита законите във всичките им форми, включващи също дискриминацията по раса, пол, сексуална ориентация, религия и възраст. ІІ. Ветеринарният лекар трябва да има професионално чувство на отговорност като свидетел за факти, като ветеринарен експерт към застрахователна компания, а също и като експерт към граждански или криминални дела, в които е поканен да участва. 1. В случай че ветеринарен лекар е помолен от експерт да даде съвет по спорен въпрос, той трябва предварително да бъде информиран за това. 2. Ветеринарни лекари, работещи като експерти към застрахователни компании, не могат да преглеждат животни, без предварително да са предупредили лекуващия лекар за деня и часа на тяхното посещение. Консултиращият ветеринарен лекар е длъжен да вземе предвид сведенията, дадени му от лекуващия лекар. Преди прегледа на животното лекуващият и консултиращият ветеринарен лекар провеждат консилиум, на който лекуващият лекар осведомява колегата си за своите наблюдения и интервенции, проведени на лекуваното животно. 3. В случай че е помолен от административната власт да извърши лечебна дейност на пациент, лекуван от друг колега, ветеринарният лекар има право да откаже да изпълни молбата. 4. Забранено е на ветеринарен лекар да извършва превантивни или лечебни дейности на животни, които са обект на групова профилактика, наредена и контролирана от административната власт, когато тези животни са били поверени на друг лекар. 5. Ветеринарните лекари на трудов договор трябва да изпратят на председателя на областната колегия копие от трудовия им договор в срок 1 месец от подписване на документа, както и да уведомят при прекратяване на същия. Този договор трябва да включва клауза, гарантираща на ветеринарните лекари съблюдаването на Ветеринарния кодекс, а също така неговата независимост в случаите, които се отнасят до упражняване на професионалните му задължения. Ж. Отговорности при критични ситуации Всички жалби срещу ветеринарния лекар се отнасят до етичната комисия. 1. Всеки клиент трябва да бъде насърчаван на първа инстанция (среща) да дискутира всеки проблем, който може да възникне с ветеринарния лекар, лекуващ неговото животно, или да иска среща с управителя на практиката. 2. При оплакване като отговор ветеринарният лекар трябва да прояви съчувствие и разбиране, а не незабавно да отрича или да се защитава. Проявата на съжаление, когато животното е умряло и стопанинът му е разстроен от случилото се, не трябва да се приема като признание за отговорност. 3. Ветеринарният лекар трябва: a) да отговаря точно и конструктивно на запитванията от страна на етичната комисия във връзка с всякакви изявления и оплаквания, отправени от клиенти; отказът да го направи може да се приеме сам по себе си като лошо професионално поведение; б) да бъде готов да обясни и оправдае пред клиента и колегите всяко действие или решение, взето по време на професионалната му работа. 4. Ветеринарният лекар отпада от регистъра при: а) влязла в сила присъда по доказано криминално престъпление или друго такова, което по мнението на етичната комисия го прави неспособен да практикува ветеринарна медицина; б) дисциплинарната комисия го признае за виновен в незачитане на професионалния устав; в) регистрацията му е добита чрез измама; г) не е платил членски внос повече от 3 месеца. З. Отговорности на ветеринарния лекар при взаимоотношенията с неветеринарния персонал при лечение на пациенти І. Ветеринарният лекар трябва:

Взаимоотношенията лекар- пациент се основават на доверие и при нормални обстоятелства ветеринарният лекар не трябва да издава информация на трети лица за клиента или неговото животно, придобита от клиента по време на клиничния преглед или при патоанатомичното изследване. Това задължение се отнася и за целия персонал.

При обстоятелства, когато клиентът не е дал писмено разрешение за огласяване на данни, които според лекаря са с обществен интерес, лекарят първо трябва да се консултира с ОК на БВС, преди да излезе всякаква информация.

Разрешението да се предостави конфиденциална информация може да бъде изказано или дадено косвено (чрез подразбиране). Изказаното разрешение може да бъде писмено или вербално, обикновено като отговор на молба. Разрешението може също да бъде косвено чрез обстоятелства като признания пред застрахователните органи.

Дали приема пациенти само с часове.

Ценоразпис.

Процедури по изпращане при специалист.

Как се употребява личната информация за клиентите.

Достъп и собственост на картоните на клиентите.

Начална цена и условия за подсигуряване на спешна помощ. Наименование на практиката 2. Основното, което трябва да се спазва при избор на име, е то да не подвежда обществеността, да не създава погрешно впечатление за естеството и обхвата на осъществяваните услуги. Реклама 3. Рекламната дейност трябва да бъде почтена, честна, отговаряща на истината. 4. Рекламата трябва да бъде такава, че да не дискредитира ветеринарната професия, например неуместната пряка реклама по телефона или в дома на потенциални клиенти. Твърдение за осъществяване на специални услуги 5. Само ветеринарни лекари, които са специализирали дадена специалност и имат придобито право за това, могат да се рекламират като такива Обществен живот и връзка с медиите 6. Ветеринарните лекари могат да дадат значителен принос за подобряване благосъстоянието на животните, създаване на отговорност у стопаните за животните, като вземат участие в обществения живот, включително медиите (преса, тв, радио, интернет). 7. Изявявайки се в медиите, ветеринарните лекари трябва да са сигурни, че всяко тяхно твърдение е истинно и аргументирано, подкрепено с точни факти. Трябва ясно да се разграничава личното мнение и политическите убеждения от установения факт. Ветеринарните лекари не би трябвало да изразяват общото мнение на професионалната колегия, ако не са оторизирани от съсловната организация.

Трябва да включва подробности за лечение, прегледи, предписани лекарства, рентгенови снимки, резултати от лабораторни изследвания. Разумно е да се включват бележки за съвети, дадени на стопанина, включително и по телефона, предварителни сметки, даване или оттегляне на съгласие от страна на клиента.

Добрите комуникативни умения на лекарския и помощния персонал са изключително важни за ветеринарната практика.

Ветеринарните лекари трябва да се уверят, че това, което казват те и техните клиенти, се чува и разбира и от двете страни, и да окуражават клиентите да вземат пълно участие във всяка дискусия. Обясненията трябва да се дават, когато е възможно, на достъпен, немедицински език и ако има съмнение, че клиентът не е разбрал, това трябва да се запише.

Информираното съгласие, което е важна част от всеки договор, може да бъде дадено само от клиент, който е имал възможността да разбере възможностите за лечение и важността и рисковете са му били разяснени. Цената също може да има отношение към решението на клиента. Ако има вероятност дадената процедура да бъде изпълнена от студент по ветеринарна медицина, дипломиран ветеринарен техник или от друг член на помощния персонал, клиентът трябва да бъде уведомен за това.

Ако съгласието на клиента е ограничено, изрично или специфично въздържано, ветеринарният лекар трябва да приеме, че неговите предпочитания за определени действия не могат да надхвърлят специфичните желания на клиента освен по изключителни съображения за благополучие на пациента.

Никой ветеринарен лекар не е длъжен да убие здраво животно, освен ако не му бъде заповядано от висшестоящи органи. Ветеринарните лекари обаче имат привилегията да облекчат страданията на животните по този начин (чрез евтаназия) в подходящи случаи.

Когато ветеринарните лекари срещнат затруднения, например ако собственикът иска да евтаназира напълно здраво животно или иска да задържи животно при обстоятелства, при които евтаназията би била най-подходяща. Първостепенна задача на ветеринарния лекар е да облекчи страданията на животните, но трябва да се има предвид състоянието на стопанина, както и неговите желания. Стопанинът е в правото си да определи съдбата на неговото животно.

Всеки ветеринарен лекар трябва да е наясно кога даден случай е извън неговите възможности, компетентност или специалност и да бъде готов да изпрати пациента при референтен колега, компетентен да постави диагноза и да назначи лечение. Ветеринарният лекар трябва да знае, че клиентът има право да избира както да бъде изпратен при референтен колега, така и да получи второ мнение. Първоначалният контакт трябва да бъде направен от лекуващия лекар, а уговорката за среща да се уреди от самия клиент.

Разликата между второ мнение и референтно мнение трябва да е ясна както на ветеринарния лекар, така и на клиента. Второ мнение е потвърждение на вече поставена диагноза, докато референтното дава диагноза и възможното лечение, след което случаят се връща обратно в първата практика. Нито референтната практика, нито тази, дала второ мнение, могат да предявят претенции да поемат случая.

Референтният ветеринарен лекар е длъжен да убеди клиента, че е на необходимото експертно ниво, например като "специалист" с практичен опит или като специалист с взета специалност. Референтният лекар трябва да обсъди случая с клиента и да върне писмен рапорт до първоначалния лекар.

Услугата по референтното становище е за сметка на клиента.

Ветеринарният лекар не бива да използва колега за референтно мнение с цел да пренасочи труден клиент или такъв, който е известно, че не плаща сметките си.

Въпреки свободата на избор на ветеринарен лекар от страна на клиента и от професионална любезност и в интерес на пациента, замесеният ветеринарен лекар не трябва да отнема случай на колега, без да го информира за това, и да вземе клиничната история.

При постъпване на нов пациент ветеринарният лекар трябва да се осведоми дали животното вече е получило лечение от друга практика и ако е така, да се свърже с първоначалния ветеринарен лекар, за да разбере историята на заболяването. Това трябва да бъде направено ясно пред клиента, защото е в интерес на пациента. Ако клиентът откаже да предостави тази информация, случаят е желателно да бъде отклонен.

При спешност се допуска да се обслужи пациентът и впоследствие да се потърси първичният ветеринарен лекар.

Ветеринарният лекар трябва да бъде готов да обсъжда оплакванията и жалбите на клиентите си с тях. Ако трудностите не могат да бъдат решени, клиентът може да се обърне към БВС.