т. 1

Ветеринарният лекар трябва: 1.1. Да третира всички пациенти независимо от вида им хуманно, с уважение и имайки предвид на първо място благосъстоянието им. 1.2. Ако практиката работи на 24-часов режим, да осигури еднакви грижи както за спешните случаи, така и за тези, дошли в нормално работно време. 1.3. Достигайки до окончателната диагноза, вземайки предвид възрастта на животното, степента на травма или заболявания и вероятното качество на живот след лечението, ветеринарният лекар трябва да направи пълна и реалистична оценка на възможностите за лечение или евтаназия, изхождайки от мисълта за благоденствието на животното. 1.4. Да осигури подходящи условия в помещенията на практиката и в оборудването във връзка с грижата и надзора за поверените хоспитализирани пациенти. 1.5. Отговорно да предписва медицинските продукти. 1.6. Ветеринарният лекар не трябва да предизвиква страдание на пациента чрез: a) ненужни наранявания; b) прекомерни рестрикции за ограничаване на естественото му поведение; c) неосигуряване на подходящо обезболяващо; d) пренебрегване.