(1) На лицата по чл. 2, които отговарят на критериите по чл. 10, може да се отпуска еднократна парична помощ веднъж годишно за посрещане на разходи при болест, злополука, при стихийни бедствия и аварии, довели до загуба на имущество и други, за осигуряване на основните им жизнени потребности.
(2) При наличие на критерий по чл. 10, т. 1 размерът на паричната помощ се определя до разликата между минималната работна заплата и средноаритметичния месечен доход на всеки член от семейството на правоимащото лице, без да се изискват разходооправдателни документи.
(3) При представяне на документи, удостоверяващи направени разходи от правоимащите лица по чл. 10, т. 1 за предходните 6 месеца, които надвишават размера на помощта, определен по реда на ал. 2, паричната помощ се определя като разликата между размера на разхода и сумата по ал. 2, но не повече от тази по чл. 3.
(4) При наличие на критерий по чл. 10, т. 2 в резултат на представяне на документи, удостоверяващи направени разходи по ал. 1 през предходните 6 месеца, размерът на паричната помощ се определя до разликата между минималната работна заплата и линията на бедност на всеки член от семейството на правоимащото лице. Когато направените разходи надвишават размера на помощта, определена по реда на изречение първо, към него се добавя разликата до удостоверения разход, но не повече от сумата по чл. 3.
(5) При доказана нужда Комисията може да вземе решение за отпускане на помощта над посочения размер по чл. 3 само след писмено разрешение на министъра на отбраната или оправомощено от него лице.