Действащ текст· консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава
(1) Лицата по чл. 2, които отговарят на критериите по чл. 10 и имат предварително разрешение за трансгранично здравно обслужване, могат да получат еднократна парична помощ за медицински услуги, пътни разноски, застраховка "Злополука" и лични нужди за тях, доколкото тези разходи не са възстановени при условията и по реда на чл. 80ж от Закона за здравното осигуряване, а тези, които имат заповед за лечение в чужбина, издадена от управителя на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице, могат да получат еднократна помощ за медицински услуги, паспортни такси и визи, пътни разноски, застраховка "Злополука" и лични нужди за тях, доколкото тези разходи не се възстановяват от НЗОК.
(2) С помощта по ал. 1 могат да се отпуснат и средства за покриване на разходите за придружителите на посочените лица при наличие на финансови средства по бюджета на Министерството на отбраната.
(3) Размерът на помощта се определя от Комисията след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани от предоставените документи, и се предлага за утвърждаване от министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Помощта по ал. 1 подлежи на отчитане пред финансовия орган, извършил плащането, в четиринадесетдневен срок от завръщането в страната, като неусвоената сума се възстановява по реда, определен в бюджетните указания по изпълнението на бюджета на Министерството на отбраната за съответната година.
(5) Копие от разходооправдателните документи за отчитането на извършените разходи се представя на Комисията в срока по ал. 4.
(6) Помощта по ал. 1 се отпуска независимо от помощта по чл. 11.
История на промените
Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.