Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства

Наредбата не се прилага за мълниезащитата на:

1. 1. обекти със специално предназначение, като електрически централи и подстанции, въздушни електропроводи и контактни мрежи, обществени електронни съобщителни мрежи до въвеждането им в сградата и др.;
2. 2. сухопътни транспортни средства, кораби, самолети.

При проектирането на мълниезащитата на сгради, в които се предвиждат производство и/или съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, се спазват изискванията на тази наредба и на Наредба № 2 от 2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси (обн., ДВ, бр. 58 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2005 г.).

С мълниезащитата се осигуряват безопасността на хората и на домашните животни срещу травми и защитата на материални ценности срещу щети, които могат да бъдат причинени от опасни и вредни фактори в резултат на преки попадения на мълнии или на вторични въздействия на мълнии.

При проектирането се използват следните основни характеристики на мълниеносната дейност, свързани с местоположението на обекта:

1. 1. вероятен брой на преките попадения на мълнии за една година;
2. 2. средногодишен брой на мълниите за 1 km2;
3. 3. средногодишна интензивност на мълниеносната дейност в часове за година.

Вредните и опасните фактори, свързани с мълнии, се класифицират, както следва:

1. 1. основни фактори при пряко попадение на мълния върху защитавания обект: а) топлинни въздействия; б) механични въздействия;
2. 2. допълнителни фактори вследствие на попадение на мълния върху защитавания обект, в близост до защитавания обект или върху мрежа за обществени услуги, която навлиза в защитавания обект: а) внасяне на опасни потенциали; б) индуктирани напрежения от електромагнитна индукция; в) индуктирани напрежения от електростатична индукция; г) крачни напрежения; д) допирни напрежения.

При проектирането на мълниезащитни уредби по нива на мълниезащита се прилагат следните нива на мълниезащита съобразно ефективността на мълниезащитните уредби:

1. 1. ниво на мълниезащита І (ниво І) - при ефективност на мълниезащитната уредба над 0,98;
2. 2. ниво на мълниезащита ІІ (ниво ІІ) - при ефективност на мълниезащитната уредба над 0,95 до 0,98;
3. 3. ниво на мълниезащита ІІІ (ниво ІІІ) - при ефективност на мълниезащитната уредба над 0,80 до 0,95;
4. 4. ниво на мълниезащита ІV (ниво ІV) - при ефективност на мълниезащитната уредба до 0,80.

Необходимото за даден обект ниво на мълниезащита се определя в зависимост от:

1. 1. опасностите при пряко попадение на мълния;
2. 2. предназначението и значимостта на защитавания обект;
3. 3. интензивността на мълниеносната дейност в местоположението на защитавания обект;
4. 4. габаритните размери и конфигурацията на защитавания обект;
5. 5. наличието на мрежи за обществени услуги, включително подземни проводи.

Мълниеприемниците се подразделят на:

1. 1. конвенционални - пръти, въжета, мрежи;
2. 2. с изпреварващо действие, съдържащи система за изпреварваща йонна емисия.

За защита при преки попадения на мълнии на линейни инженерни мрежи, като метални тръбопроводи, естакади и др. под. от първа категория на мълниезащита, се проектира свързване към заземители с импулсно съпротивление до 10 W на двете крайни опори и на междинните опори, разположени на разстояние от 100 до 150 m една от друга.

За защита от внасяне на опасни потенциали по подземните метални проводи (тръбопроводи, кабели, в т.ч. разположени в канали и тунели) при въвеждането им в сградата (съоръжението) те се присъединяват към заземителя за защита от индуктирани напрежения или от електростатична индукция или към заземителната уредба, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.

За защита от внасяне на опасни потенциали по надземни метални проводи и метални конструкции, навлизащи в сградата или съоръжението, се предвиждат следните мерки:

1. 1. присъединяване към заземителната уредба на сградата (съоръжението), предназначена за защита срещу поражения от електрически ток, при въвеждането на проводите в защитаваната сграда (съоръжение);
2. 2. присъединяване към заземител с импулсно съпротивление до 10 W в най-близките две опори преди въвеждането на проводите в защитаваната сграда (съоръжение).

За защита при преки попадения на мълнии на линейните мрежи на техническата инфраструктура, като метални тръбопроводи, естакади и др. под. от втора категория на мълниезащита, се проектира свързване към заземители с импулсно съпротивление до 20 W в местата на двете крайни опори, както и свързване към заземители с импулсно съпротивление до 50 W на междинни опори, разположени на разстояние от 250 до 300 m една от друга.

За защита при преки попадения на мълнии на външни уредби с втечнени газове при общ обем на резервоарите над 8000 m3, както и на външно разположени складови стопанства с метални или стоманобетонни корпуси при общ обем над 100 000 m3 се проектират отделно стоящи мълниеотводи. В икономически обосновани случаи се допуска мълниеотводите да се разполагат на самите резервоари. При защита на метални резервоари чрез отделно стоящи мълниеотводи техните корпуси се присъединяват към заземители, като се допуска към заземителите да се присъединяват и токоотводите на отделно стоящите мълниеотводи.

Защитата при преки попадения на мълнии на очистни съоръжения се проектира като отделно стоящи или разположени на съоръженията мълниеотводи, в случай че пламната температура на продукта превишава работната му температура с по-малко от 10 °С. Защитната зона на мълниеотводите обхваща пространството, ограничено от основа, която излиза на 5 m извън границите на очистното съоръжение във всяка страна, и височина, равна на височината на съоръжението, увеличена с 3 m.

За защита при преки попадения на мълнии на резервоари, разположени в земята, се допуска като заземители да се използват магнезиевите протектори, предназначени за защита от корозия, при спазване на следните условия:

1. 1. стоманеният прът, залят в протектора, и присъединяваният към него проводник на токоотвода са поцинковани, с диаметри най-малко 6 mm, а в корозионно активни почви - най-малко 8 mm;
2. 2. съединението между стоманения прът на протектора и проводника на токоотвода е проектирано чрез заварка, с припокриване по дължина най-малко 6 пъти диаметъра на проводника;
3. 3. импулсното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 50 W.

За защита от индуктирани напрежения от електромагнитна индукция между тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални елементи се проектират шунтиращи връзки през 25 - 30 m, когато разстоянието помежду им е 10 cm и по-малко. Шунтиращи връзки не се предвиждат в местата на съединяване или разклоняване на тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални елементи.

Електропроводни линии с напрежение до 1000 V, телефонни и радиофикационни мрежи и сигнализационни и други инсталации се въвеждат в сградите при спазване на изискванията по чл. 31, като изискването за свързване на металните брони или обвивките на кабелите към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток, не се отнася за кабелите с изолационно покритие върху металната броня или обвивката.

Защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от трета категория на мълниезащита се проектира по един от начините, посочени в чл. 32, ал. 1, при спазване на изискванията по чл. 33 и на следните изисквания:

1. 1. мълниеприемната мрежа се проектира с клетки с площ до 150 m2 (например 12 х 12 m);
2. 2. импулсното съпротивление на всеки заземител за защита при преки попадения на мълнии е до 20 W, а при специфично съпротивление на почвата 500 Wm и повече се допуска увеличаване до 40 W, с изключение на сградите за едър рогат добитък и на конюшните, за които съпротивлението е до 10 W.

За защита от внасяне на опасни потенциали външните надземни метални конструкции и проводи се присъединяват, както следва:

1. 1. при въвеждането им в защитаваната сграда (съоръжение) - към заземител с импулсно съпротивление до 20 W; допуска се връзка със заземителя за защита при преки попадения на мълнии или със заземителната уредба, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток;
2. 2. на най-близката до съоръжението опора - към заземител с импулсно съпротивление до 20 W.

Мълниезащитната зона на няколко прътови мълниеотвода с равни височини се определя за всеки два съседни мълниеотвода (фиг. 10). За защита на единично съоръжение или на група съоръжения с височина hx при проектиране на мълниезащитна зона тип А или Б rcx е по-голямо от нула за всеки два по два мълниеотвода. За двата типа мълниезащитни зони rcx се определя по формули (5) - (8). L1, L2 и L3 са разстоянията между мълниеотводите; rcx1, rcx2 и rcx3 - размерите на мълниезащитната зона на височина hx; r0 е радиусът на защитния конус на нивото на терена; rx - радиусът на мълниезащитната зона на височина hx.

Когато мълниезащитната уредба не е изолирана от защитавания обект:

1. 1. се проектира електрическо свързване към мълниеприемниците за всички метални елементи на покривната конструкция, както и за всички метални надпокривни съоръжения;
2. 2. се спазват следните минимални отстояния от покривната конструкция на защитавания обект: а) когато покривната конструкция е от негорим материал, мълниеприемниците може да се проектират върху нейната повърхност, но на такава височина от нея, че събиращата се върху покрива вода (сняг) да не може да я достига; б) когато покривната конструкция е от леснозапалими материали, се осигурява разстояние (отстояние) между мълниеприемниците и покривната конструкция, както следва: - за сламени покривни конструкции - по-голямо от 0,15 m; - за покривни конструкции от други горими материали, например битумни материали - по-голямо от 0,10 m.

За мълниеприемници може да се използват метални конструктивни елементи на защитаваните обекти (димоотводни тръби, елементи на покривната конструкция, както и други метални конструктивни части над съоръженията).

Мълниеприемниците се свързват с токоотводите чрез заваряване или посредством специално предвидени за целта сертифицирани клеми.

На височина до 2 m от нивото на терена токоотводите се защитават срещу евентуални механични въздействия посредством защитни обвивки.

За токоотводи може да се използват метални конструктивни части (направляващи на асансьори, надлъжна армировка на стоманобетонни колони, пожарни стълби, метални комини и др.).

Токоотводите се защитават от корозия.

Когато се предвижда брояч на попаденията на мълнии, той се инсталира върху най-късия токоотвод и над измервателната клема на разстояние около 2 m над нивото на терена.

Заземителите се проектират по един от следните начини:

1. 1. вертикални - от стоманени пръти, профили или тръби, разположени вертикално, като горният им край е на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена и дълбочината при набиване е най-малко 2,5 m, а при навиване или наставяне - най-малко 4,5 m;
2. 2. хоризонтални - от електроди от кръгла или плоска стомана, разположени хоризонтално на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена, с един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът; тези заземители може да се използват самостоятелно или за свързване на електродите на вертикални заземители помежду им;
3. 3. комбинирани - от вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система; токоотводите се свързват в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.

Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на заземителните електроди е дадена в приложение № 3, табл. 2.

Когато съединенията на заземителите помежду им и с токоотводите се проектират чрез заваряване, заваръчният шев се предвижда с дължина не по-малка от:

1. 1. удвоената широчина - при правоъгълно сечение;
2. 2. шест пъти диаметъра - при кръгло сечение.

За намаляване на корозията на елементите на мълниезащитната уредба:

1. 1. се използват подходящи сечения на проводниците и крепежни елементи, устойчиви на корозия;
2. 2. не се допускат контактни съединения между разнородни метали, образуващи неподходящи галванични двойки;
3. 3. в специални случаи се предвиждат защитни обвивки в зависимост от външните въздействия.

Когато необходимото ниво на мълниезащита се определя в зависимост от оценката на риска за защитавания обект, се отчита мястото на попадение на мълнията, както следва:

1. 1. пряко попадение на мълния върху защитавания обект (S1);
2. 2. попадение на мълния на земята в близост до защитавания обект (S2);
3. 3. пряко попадение на мълния върху мрежи за обществени услуги (електрозахранващи, електронни съобщителни мрежи, тръбопроводни и други подобни мрежи), свързани със защитавания обект (S3);
4. 4. попадение на мълния на земята в близост до мрежи за обществени услуги, свързани със защитавания обект (S4).

Преки попадения на мълнии върху обекта могат да причинят:

1. 1. механични вреди, пожар и/или експлозия, породени от канала на мълнията;
2. 2. пожар и/или експлозия, предизвикани от искри, вследствие на пренапрежения на активни или индуктивни вериги и протичане на частични токове на мълнията;
3. 3. травми на хора поради допирни и крачни напрежения;
4. 4. отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитни въздействия, свързани с попадението на мълнията.

Попаденията на мълнии в близост до защитавания обект могат да причинят отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитното въздействие.

Попаденията на мълния върху мрежи за обществени услуги, свързани с обекта, могат да причинят:

1. 1. пожар и/или експлозия, предизвикани от искри, проявили се от пренапрежения и токове на мълния, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани със сградата/съоръжението;
2. 2. травми на хора поради пренапрежения и свръхтокове, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани със сградата/съоръжението;
3. 3. отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи поради пренапрежения, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани с обекта.

Попаденията на мълнии в близост до мрежи за обществени услуги, свързани със защитавания обект, могат да причинят отказ или неправилно функциониране на вътрешни за защитавания обект мрежи вследствие на пренапрежения, предадени чрез мрежи за обществени услуги, свързани със сградата/съоръжението.

Вредите, предизвикани от мълнии, могат да се групират в следните три основни вида:

1. 1. травми на живи същества, предизвикани от допирни или крачни напрежения (D1);
2. 2. физически вреди (пожар, експлозия, механично разрушаване, химическо замърсяване), причинени от тока на мълнията, включително и опасни искри (D2);
3. 3. откази на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитни въздействия (D3).

Проверката за нивото на мълниезащита на сгради и външни съоръжения се извършва съобразно алгоритъма, показан на фиг. 15.

При проектирането по нива на мълниезащита външната и вътрешната мълниезащита се разглеждат като съвкупност, а мълниезащитните зони се разглеждат комплексно, но последователно - по отношение на преките попадения на мълнии и електромагнитните въздействия.

Мълниезащитните зони (LPZ) са показани на фиг. 16. Те се определят по следния начин:

1. 1. LPZ ОA - външна зона, застрашена от възможни преки попадения на мълния и максимално електромагнитно поле;
2. 2. LPZ ОB - външна зона, защитена при преки попадения на мълния, но застрашена от максимално електромагнитно поле; вътрешните мрежи могат да бъдат подложени на импулсни токове на мълния;
3. 3. LPZ 1 - вътрешна зона, защитена при преки попадения на мълния, в която токовете на мълнията са ограничени чрез разклоняване на тока на мълнията и устройства за защита на границите на зоната; електромагнитното поле на мълнията може да бъде намалено чрез пространствено екраниране;
4. 4. LPZ 2....n - вътрешна зона, в която токовете на мълнията са много ограничени чрез разклоняване на тока на мълнията и устройства за защита на границите на зоната; електромагнитното поле на мълнията е ограничено основно чрез допълнително пространствено екраниране. На фигурата са използвани следните означения: Фиг. 16. Видове мълниезащитни зони LPZ

За спазване на изискванията за съответната мълниезащитна зона преходът от една мълниезащитна зона към друга се извършва с технически средства, както следва:

1. 1. от LPZ ОA към LPZ ОB (SPD ОA/ОB) - мълниезащитна уредба за защита при преки попадения на мълния;
2. 2. от LPZ ОB към LPZ 1 (SPD ОB/1) - устройства за защита от пренапрежения при входа на мрежите за обществени услуги;
3. 3. от LPZ 1 към LPZ 2....n (SPD 1/2.....n) - допълнителни средства за защита от пренапрежения и допълнителни екрани при преходите на всяка една от зоните.

Методът на мълниезащитния ъгъл може да се използва и за мълниеприемни проводници (въжета). Пример за определяне на мълниезащитната зона на мълниеприемен проводник (въже) между две мачти с равни височини е показан на фиг. 22. Означенията са както на фиг. 19 Фиг. 22. Мълниезащитна зона на мълниеприемен проводник между две мачти с равни височини

Методът на мълниеприемната мрежа е подходящ за проектиране на мълниезащитата на сгради с плоски или скатни покривни конструкции. Външният контур на мълниеприемната мрежа трябва да опасва основните граници на покривната конструкция, а вътрешните контури не трябва да превишават максималните стойности на размера на мълниеприемната мрежа (W), които в зависимост от нивото на мълниезащита са дадени в табл. 13. Таблица 13 Максимални стойности на размера на мълниезащитната мрежа в зависимост от нивото на мълниезащита Нива на мълниезащита Максимални размери на мълниезащитната мрежа W, m I 5 x 5 II 10 x 10 III 15 x 15 IV 20 x 20

Когато върху защитаваната чрез мълниеприемна мрежа покривна конструкция има надпокривни съоръжения или стърчащи елементи (например комини) с височина над 0,3 m, за тяхната защита се предвиждат допълнителни мълниеприемници, избрани по метода на фиктивната търкаляща се сфера или по метода на мълниезащитния ъгъл. Пример за такава допълнителна мълниезащита на надпокривно съоръжение е показан на фиг. 25. A е прътов мълниеприемник за защита на надпокривно съоръжение, проектиран по метода на мълниезащитния ъгъл; a - мълниезащитен ъгъл.

За определяне на мълниезащитната зона за прилежащи пространства на сгради и външни съоръжения с мълниезащитни уредби се използва методът на фиктивната търкаляща се сфера или методът на мълниезащитния ъгъл. Примери са показани на фиг. 26 и 27. Фиг. 26. Защитна зона на прилежащо пространство, определяна по метода на фиктивната търкаляща се сфера, при мълниеприемна мрежа Фиг. 27. Защитна зона на прилежащо пространство, определяна по метода на мълниезащитния ъгъл, при мълниеприемна мрежа

При проектиране по ниво на мълниезащита мълниезащитните уредби се подразделят на класове в зависимост от нивото на мълниезащита съгласно табл. 14. Това означава, че при избрано или предписано ниво на мълниезащита I мълниезащитната уредба трябва да е от клас I. Таблица 14 Нива на мълниезащита Класове на мълниезащитните уредби I I II II III III IV IV

Всеки клас на мълниезащитна уредба се характеризира със:

1. 1. параметри на тока на мълнията;
2. 2. радиус на фиктивната търкаляща се сфера, мълниезащитен ъгъл или максимален размер на мълниезащитната мрежа;
3. 3. типични разстояния между токоотводите и хоризонталните връзки;
4. 4. разделително разстояние срещу опасно образуване на искри;
5. 5. минимална дължина на заземителните електроди;
6. 6. начин за изравняване на потенциалите;
7. 7. брой и конструкция на елементите на мълниезащитната уредба.

Когато мълниезащитната уредба не е изолирана от защитавания обект и покривната конструкция е изпълнена от леснозапалими материали, между мълниеприемниците и покривната конструкция се осигурява разстояние най-малко 0,10 m.

Когато мълниезащитната уредба не е изолирана от защитавания обект и покривната конструкция е изпълнена от негорим материал, мълниеприемниците може да се проектират върху нейната повърхност, но на такава височина от нея, че събиращата се върху покрива вода (сняг) да не може да я достига.

Мълниезащитната уредба може да включва както специално предвидени мълниеприемници, така и подходящи конструктивни елементи на защитавания обект, използвани като естествени мълниеприемници.

Токоотводите се проектират така, че между точката на попадение на мълнията и земята:

1. 1. токът на мълнията да протича по няколко паралелни пътя;
2. 2. дължината на пътя на тока да е минимална.

Когато по технически или естетически причини се предвижда токоотводът да преминава през вътрешността на сградата, при проектирането се отчитат намаляването на ефективността му, затрудненията при проверката и обслужването, както и опасността от въвеждане на пренапрежения във вътрешността на защитавания обект.

Токоотводите се защитават от корозия.

Когато се предвижда брояч на попаденията на мълнии, той се проектира в най-късия токоотвод и над измервателната клема, на разстояние около 2,0 m над нивото на терена.

Като естествени заземителни електроди може да се използват разположена в бетонен фундамент непрекъсната арматурна стомана или други метални конструкции, намиращи се на подходящо разстояние от земната повърхност. При предварително напрегнат бетон трябва да се отчита механичното напрежение, което може да предизвика преминаването на тока на мълнията.

Стоманената армировка на защитавания обект се приема за електрически проводима, когато отговаря на следните условия:

1. 1. около 50 % от свързванията на вертикални и хоризонтални пилони са заварени или сигурно свързани с клемни съединения;
2. 2. вертикалните пилони са заварени или се припокриват на дължина минимум 20-кратна на техния диаметър и са надеждно свързани по един от дадените в т. 1 начини;
3. 3. електрическата връзка на армировъчната стомана, в рамките на отделни готови бетонни части и между съседни готови бетонни части, е осигурена.

Свързванията на мълниеприемниците към армировката, заземителите и изравняването на потенциалите се осъществяват чрез заварка или със сертифицирани клемни съединения.

Армировките от фабрично изработени бетонни градивни елементи, както и от разделени чрез работни фуги части от монолитен бетон, се съединяват чрез подходящи свързващи елементи така, че да се получи непрекъсната електрическа връзка - от мълниеприемника до заземителя.

За осъществяване на вътрешната мълниезащита се прилагат следните мерки:

1. 1. мерки за защита в съществуващото електрозахранване;
2. 2. устройства за защита от пренапрежения;
3. 3. изолиращи свързвания;
4. 4. трасиране и брониране;
5. 5. екранирани пространства;
6. 6. изравняване на потенциалите.

Когато електрозахранването се осъществява по схема TN-C, то може да генерира смущения на честотата. Тези смущения могат да бъдат избягнати чрез изолиращи свързвания. Препоръчва се електрозахранването да се осъществява по схема TN-S.

За избягване на интерференции може да се използват изолиращи свързвания между съществуващо и ново оборудване: защитно изолирани изделия от клас II на защита срещу поражения от електрически ток, изолиращи трансформатори, оптични кабели или оптични съединители.

Изборът на мерки за защита срещу електромагнитни полета се прави съобразно анализа на риска, като се отчитат съществуващите технически и икономически фактори.

При проектиране на вътрешна мълниезащита се спазват минималните сечения на шините и проводниците, дадени в табл. 18, за мълниезащитните уредби от клас I - IV. Таблица 18 Минимални сечения за шини и проводници, използвани за вътрешна мълниезащита Шини и проводници Вид на материала Сечение, mm2 1 2 3 Свързваща шина за изравняване на потенциалите (мед или поцинкована стомана) мед, стомана 50 Свързващи проводници от шината за мед 14 изравняване на потенциалите към алуминий 22 заземителната уредба или към други шини за стомана 50 изравняване на потенциалите Свързващи проводници от вътрешните мед 6 метални конструкции към свързващата шина алуминий 8 за изравняване на потенциалите стомана 16 Свързващи изпитвателен клас I мед Съгласно проводници изпитвателен клас II указанията на за арестери от: изпитвателен клас III производителите

Мерките за защита срещу електромагнитни полета трябва да са устойчиви на въздействия, например от температура, влажност, корозионна атмосфера, вибрации, напрежение и ток, способни да увредят мястото на инсталиране.

Мълниезащитни уредби с мълниеприемници с изпреварващо действие се проектират съобразно конкретните възможности за практическа реализация, на основания от икономическо естество, или за съответствие с естетически изисквания.

При проектирането на мълниезащита с мълниеприемници с изпреварващо действие се използват само мълниеприемници, произведени в заводски условия и придружени от документи (сертификати, удостоверения за качество, протоколи от изпитвания и др.), удостоверяващи тяхното качество и надеждност.

Мълниезащитната зона на мълниеприемник с изпреварващо действие се определя в съответствие с електрогеометричния модел и с изпреварването на привличането съобразно данните от документацията на производителя, придружаваща мълниеприемника.

Когато мълниезащитната уредба се проектира с няколко мълниеприемници с изпреварващо действие, те се свързват помежду им с проводник, освен когато проводникът преминава по преграда на сградата (корниз, цокъл) с положителна или отрицателна денивелация (d), по-голяма от 1,5 m, както е показано на фиг. 33. Мълниеприемниците с изпреварващо действие: - се свързват помежду си при d Ј 1,50 m; - не се свързват помежду си при d > 1,50 m;

При проектирането на мълниезащитната уредба се отчита възможността за използване на сградни конструкции и елементи, подходящи за инсталиране на мълниеприемниците с изпреварващо действие, като технически помещения, разположени на тераси, островърхи завършеци на покриви и метални или зидани комини.

Мълниезащитната зона на мълниеприемник с изпреварващо действие се определя чрез ротационната обвивка около ос, съвпадаща с оста на мълниеприемника, и се представя чрез радиусите на защита, които съответстват на различни разглеждани височини h, както е показано на фиг. 34. h1, h2, h3 е височината на върха на мълниеприемника с изпреварващо действие по отношение на хоризонтална повърхност, преминаваща през върха на защитавания обект; Rp1, Rp2, Rp3 са радиусите на защита на мълниеприемника с изпреварващо действие за съответната височина h1, h2, h3.

Когато поради високо специфично съпротивление на терена с обичайните средства не може да се постигне съпротивление на заземителя, по-малко от 10 W, се предвижда:

1. 1. третиране на почвата, което позволява намаляване на импеданса и води до по-добра възможност за оттичане на тока на мълнията;
2. 2. добавяне на вертикални пръти към кръстато разположени ленти или към вече положени пръти;
3. 3. увеличаване броя на взаимно свързаните заземители.

Когато в защитаваното пространство са включени няколко отделни сгради, заземителят се свързва към подземната система за изравняване на потенциалите, която свързва отделните сгради.

След завършване на строежите мълниезащитните уредби се приемат и въвеждат в експлоатация по реда на ЗУТ.

Всички дефекти или пропуски, установени при началната проверка, трябва да бъдат отстранени, преди изпълнителят да обяви, че мълниезащитната уредбата отговаря на изискванията.

При приемането и въвеждането в експлоатация на мълниезащитната уредба изпълнителят представя на възложителя (собственика) на сградата, съоръжението или откритото пространство техническо досие, което съдържа най-малко следната документация:

1. 1. основните технически данни на мълниезащитната уредба;
2. 2. екзекутивите (окончателните чертежи и схеми) на мълниезащитната уредба, в т.ч. на елементите, разположени в земята;
3. 3. актове за скрити работи за елементите на заземителите;
4. 4. актове за скрити работи за елементите на токоотводите, когато те не са достъпни за визуален контрол, например когато са разположени зад фасадни елементи;
5. 5. начален доклад съгласно чл. 173, ал. 5;
6. 6. указания за поддържане на мълниезащитната уредба в експлоатация.

Извънредни проверки на мълниезащитните уредби се извършват при стихийни бедствия с нанесени поражения на сградата (съоръжението), след пряко попадение на мълния върху мълниезащитната уредба, както и при ремонтни и други строителни и монтажни работи, които могат да се отразят негативно върху състоянието на мълниезащитната уредба.

По смисъла на наредбата:

1. 1. "Мълниезащита" е комплекс от технически мероприятия и средства за защита от опасни и вредни въздействия на мълнии, с които се осигурява безопасността на хората и на домашните животни, както и опазването на сградите, съоръженията, машините, материалите и др. от разрушаване, пожари, взривове и други увреждания (щети).
2. 2. "Пряко попадение на мълния" е непосредствен контакт на мълнията с даден обект, съпроводен с протичане на тока на мълнията през обекта.
3. 3. "Непряко (индиректно) попадение на мълния" е попадение на мълнията в близост до защитавания обект или върху мрежи за обществени услуги, навлизащи в защитавания обект, или върху земята.
4. 4. "Точка на срещане" ("точка на попадение") е точка, в която мълнията среща земята, сградата, съоръжението или мълниезащитната уредба.
5. 5. "Удар на мълния" е единичен електрически разряд по време на разряд на мълния към земята.
6. 6. "Плътност на попаденията" ("плътност на поразяване от мълния") е средногодишният брой на срещанията на 1 km2. 7. "Интензивност на мълниеносната дейност" е средногодишният брой на мълниите на 1 km2. 8. "Ток на мълнията" е токът, протичащ в точката на попадение на мълнията. 9. "Електромагнитна индукция" е допълнително въздействие на мълнията, обусловено от индуктиране на напрежение в токопроводими части на обекта, при пряко попадение на мълнията в близост до обекта. 10. "Електростатична индукция" е допълнително въздействие на мълнията, обусловено от индуктирането на статични електрически заряди в надземни обекти, което може да предизвика искрене или опасни потенциали с електрически разряд. 11. "Внасяне на опасни потенциали" е пренасяне на причинени от мълния високи потенциали в обекта по външни метални комуникации (естакади, монорелси, тръбопроводи, електрически кабели с метални обвивки и др.). 12. "Мълниезащитна уредба" (абревиатурата на английски език е LPS) е комплектна уредба, която осигурява защитата на сградата, външното съоръжение или откритото пространство срещу въздействията на мълнии. Тя се състои от външна мълниезащитна уредба, която осигурява защита при преки попадения на мълния, и вътрешна мълниезащитна уредба, която осигурява защита от вторични явления, свързани с попадения на мълнии. 13. "Изолирана външна мълниезащитна уредба" е външна мълниезащитна уредба, чиито елементи (мълниеприемник и токоотвод) са разположени по такъв начин, че пътят на тока на мълнията да няма контакт със защитавания обект. 14. "Неизолирана външна мълниезащитна уредба" е външна мълниезащитна уредба, чиито елементи са разположени по такъв начин, че пътят на тока на мълнията може да бъде в контакт със защитавания обект. 15. "Конвенционален мълниеприемник" е устройство за приемане на пряко попадение на мълния от типа на метален прът, въже или мрежа. 16. "Мълниеприемник с изпреварващо действие" е устройство за приемане на пряко попадение на мълния, оборудвано със система за изпреварваща йонна емисия, чието изпреварващо действие се определя чрез сравняване с действието на конвенционален мълниеприемник, поставен при същите условия. 17. "Изпреварване на привличането" е определена експериментално средна стойност на разликата между моментите на привличане на възходящ лидер за мълниеприемник с изпреварващо действие по отношение на обикновен прътов мълниеприемник. Изразява се в ms. 18. "Токоотвод" е част от външна мълниезащитна уредба, предназначена да отвежда тока на мълнията от мълниеприемника до заземителната уредба (заземителя). 19. "Заземителна уредба (заземител)" е част от външна мълниезащитна уредба, предназначена да отвежда и разпределя тока на мълнията в земята. 20. "Заземителен електрод" е елемент или съвкупност от елементи на заземителя, които осигуряват пряк електрически контакт със земята. 21. "Съпротивление на заземител" е електрическото съпротивление между измервателна клема и земя. То е равно на отношението на повишението на потенциала на измервателната клема спрямо потенциала на безкрайно отдалечена точка и тока, който протича през заземителя. 22. "Измервателна клема" е устройство за разединяване на заземител от останалата част на мълниезащитната уредба при измерване на съпротивлението на заземителя спрямо земя. 23. "Мълниеотвод" е система, състояща се от мълниеприемник, токоотвод и заземител. 24. "Външно съоръжение" е самостоятелно разположено наземно съоръжение, например водоохладителна кула, силозна кула, мачта с прожектори за осветление на стадиони, антенна мачта на радио- или телевизионен предавател. 25. "Външни (достъпни) токопроводими части" са метални части, входящи във или изходящи от защитавания обект, като инсталации, метални елементи на кабели, метални тръби и др., през които може да протича част от тока на мълния. 26. "Метални конструкции" са метални части на защитавания обект, които могат да създадат път на тока на мълнията, като тръбопроводи, стълбища, направляващи релси на елеватори и асансьори, пилони, вентилационни и отоплителни тръби и тръби на климатична инсталация, непрекъсната стоманена арматура и др. 27. "Мълниезащитна зона" (абревиатурата на английски език е LPZ) е зона, в която електромагнитната окръжаваща среда е определена, при това границите на мълниезащитната зона не са непременно физическите граници, например стени, под или таван. 28. "Изравняване на потенциалите за мълниезащита" е взаимно свързване на метални части на мълниезащитната уредба чрез директни връзки или чрез устройства за защита от пренапрежения с цел намаляване на разликите в потенциалите, предизвикани от тока на мълнията. 29. "Магнитен екран" е затворена метална мрежа или непрекъснат екран, обхващащ защитавания обект или част от него, с цел намаляване на отказите в захранващите и информационните мрежи. 30. "Безопасно разстояние" е минималното разстояние между две токопроводими части в рамките на защитавания обект, при което няма опасно образуване на искри. 31. "Разделително разстояние" е разстоянието между две токопроводими части, при което не може да настъпи опасно искрообразуване. 32. "Устройство за защита от пренапрежения" (абревиатурата на английски език е SPD) е устройство, предназначено да ограничава преходните пренапрежения и да отклонява импулсните токове на претоварване между две части, като искров разрядник, арестер. 33. "Ниво на мълниезащита" (означението на английски език NP) е способ за изразяване на ефективността на мълниезащитните уредби съобразно вероятността проектните минимални и максимални стойности на параметрите на тока на мълния да не бъдат надхвърлени при естествено възникващи мълнии. Нивата на мълниезащита се означават с римски цифри от I до IV. 34. "Клас на мълниезащитна уредба" е способ за класифициране на мълниезащитните уредби според нивото на мълниезащита, за което са проектирани. Означенията на класовете са както на нивата на мълниезащита. 35. "Електрозахранваща мрежа" е мрежа, включваща компоненти със захранване ниско напрежение, а в някои случаи и електронни компоненти. 36. "Електронна мрежа" е мрежа, включваща чувствителни електронни компоненти, като комуникационно оборудване, компютри, контролно-измервателни прибори, радиосистеми, електронни захранващи устройства и др. 37. "Комуникационна мрежа" е мрежа, предназначена за комуникация между оборудване, което може да е разположено в отделни сгради и външни съоръжения, например телефонни линии, линии за обмен на данни. 38. "Отказ на електрозахранващи, електронни и комуникационни мрежи" е трайно повреждане на електрически, електронни и комуникационни мрежи, дължащо се на електромагнитните ефекти на мълния. 39. "Мрежи за обществени услуги" са мрежи, които осъществяват физически връзки между: а) трансформаторен пост и сграда на потребител - за електрозахранваща мрежа; б) сграда за телекомуникация и сграда на потребител или между две сгради на потребители - за комуникационна мрежа; в) сграда за телекомуникация или сграда на потребител и разпределителен възел, или между два разпределителни възела - за комуникационна мрежа; 40. "Сгради и външни съоръжения, опасни за околната среда" са сгради и външни съоръжения, които могат да излъчат биологични, химични или радиоактивни емисии вследствие на попадение на мълния.

Наредбата се издава на основание § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби във връзка с чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

Наредбата отменя Наредба № 8 от 2004 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства (обн., ДВ, бр. 6 от 2005 г.; изм., бр. 35 от 2010 г.).

Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда на Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с предлагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на българския пазар (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; посл. изм., бр. 48 от 2009 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.

към чл. 8, ал. 2 Данни за мълниеносната дейност Таблица 1 Станция Средногодишен брой на дните Грамада 25,7 Враца 36,5 Кнежа 30,3 Оряхово 27,4 Долна Митрополия 34,9 Ловеч 30,8 Севлиево 32,7 Велико Търново 29,1 Свищов 26,2 Русе 28,2 Разград 26,3 Силистра 23,3 Шумен 26,3 Добрич 20,5 Варна 20,1 Бургас 21,8 Ахтопол 18,6 Карнобат 27,6 Елхово 24,1 Сливен 30,5 Стара Загора 23,8 Чирпан 39,5 Казанлък 29,9 Хасково 23,2 Свиленград 23,9 Кърджали 32,2 Райково 40,8 Пловдив 33,0 Ивайло 36,6 Благоевград 28,8 Сандански 39,2 Кюстендил 35,2 Ботевград 37,1 Ихтиман 30,1 София - ХМС 38,5 Драгоман 34,2 Общо за страната: 29,6 Таблица 2 Станция Интензивност на мълниеносната дейност в часове за година Средногодишен брой на мълниите на 1 km2 Грамада 51,94 6 Враца 108,26 15 Кнежа 76,44 9 Оряхово 57,81 6 Долна Митрополия 75,98 9 Ловеч 66,56 12 Севлиево 85,07 9 Велико Търново 74,19 9 Свищов 40,91 6 Русе 54,55 6 Разград 56,98 6 Силистра 36,78 3 Шумен 56,87 6 Добрич 43,17 6 Варна 40,57 6 Бургас 32,32 3 Ахтопол 41,62 6 Карнобат 59,14 6 Елхово 33,77 3 Сливен 55,06 6 Стара Загора 53,75 6 Чирпан 88,83 12 Казанлък 61,56 9 Хасково 36,10 6 Свиленград 64,89 3 Кърджали 64,89 9 Райково 85,24 12 Пловдив 75,48 9 Ивайло 85,06 12 Благоевград 66,84 9 Сандански 81,68 12 Кюстендил 81,57 12 Ботевград 80,90 12 Ихтиман 64,51 9 София - ХМС 80,40 12 Драгоман 73,02 9 Общо за страната 62,62 5

към чл. 8, ал. 3 Карта за райониране на територията на страната в зависимост от интензивността на мълниеносната дейност в часове за година

към чл. 58, ал. 4, чл. 63, ал. 2, чл. 76, чл. 116, ал. 3, чл. 124, ал. 2 и чл. 132, ал. 2 Използвани материали, форма и минимални размери на проводници за мълниеприемници - проводници и пръти, на проводници за токоотводи и на заземителни електроди Таблица 1 Използвани материали, форма и минимално сечение на мълниеприемници - проводници и пръти, и на проводници за токоотводи Вид на материала Форма Минимално сечение, mm2 Забележки(10) Мед Плоска плътна 50(8) Минимална дебелина 2 mm Кръгла плътна(7) 50(8) Диаметър 8 mm Въже 50(8) Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Кръгла плътна(3),(4) 200(8) Диаметър 16 mm Покалаена мед(1) Плоска плътна 50(8) Минимална дебелина 2 mm Кръгла плътна(7) 50(8) Диаметър 8 mm Въже 50(8) Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Алуминий Плоска плътна 70 Минимална дебелина 3 mm Кръгла плътна 50(8) Диаметър 8 mm Въже 50(8) Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Алуминиева сплав Плоска плътна 50(8) Минимална дебелина 2,5 mm Кръгла плътна(7) 50 Диаметър 8 mm Въже 50(8) Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Кръгла плътна(3),(4) 200(8) Диаметър 16 mm Горещо Плоска плътна 50(8) Минимална дебелина 2,5 mm поцинкована Кръгла плътна(9) 50 Диаметър 8 mm стомана(2) Въже 50(8) Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Кръгла плътна(3), (4), (9) 200(8) Диаметър 16 mm Неръждаема Плоска плътна 50(8) Минимална дебелина 2 mm стомана(5) Кръгла плътна(6) 50 Диаметър 8 mm Въже 70(8) Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Кръгла плътна(3),(4) 200(8) Диаметър 16 mm

към чл. 94, ал. 1 Опростена процедура за изчисляване на риска от мълнии 1. Общи положения 1.1. Област на приложение Процедурата е разработена въз основа на френското ръководство UTE C 17-108, което е одобрено на 19 юни 2006 г. от Комисия UF81 "Защита на сгради и външни съоръжения от мълнии" и Комисия 37AB "Компоненти и устройства за защита от пренапрежения". Използвани са възприетите в нашата страна термини, като в случаите на някои нови за нормативната ни уредба величини и техните означения, за които досега няма официални преводи на български език, са приети означенията на английски език, които се различават от означенията в аналогични текстове на френски или немски език. Процедурата е свързана с опростена оценка на риска от мълнии, тъй като включва само ограничен брой параметри в сравнение с пълния набор от инструменти за оценка на риска при попадения на мълнии, описан в специализираните стандарти. Процедурата може да се прилага за оценка на риска при попадения на мълнии върху: - сгради и външни съоръжения; - мрежи за обществени услуги (електрозахранващи, тръбопроводни и други подобни мрежи), свързани със сгради и външни съоръжения. Процедурата е приложима за сгради и външни съоръжения, за които рискът от пожар е: - нисък или нормален, независимо от риска от паника, или - висок, но рискът от паника е нисък. Процедурата не е приложима за сгради и външни съоръжения, които съдържат експлозивни атмосфери или материали, както и за такива, представляващи опасност за околната среда. Процедурата не се отнася за оценка на риска, пораждан за електрическите уредби и за оборудването, свързано към мрежите за обществени услуги. След като бъде определена границата на максималния допустим риск, процедурата подпомага избора на подходящи защитни мерки с цел намаляване на риска до стойност, по-малка или равна на допустимата стойност. 1.2. Използвани термини и определения За целите на процедурата се използват термините и техните определения, дадени в допълнителната разпоредба на наредбата. За улеснение при ползването на процедурата са дадени пояснения към някои термини, както следва: 1.2.1. Вреди и загуби Токът на мълнията е източник на вреди и загуби, които се разглеждат като резултат от въздействия върху: - сгради и външни съоръжения; - мрежи за обществени услуги, свързани със сгради и външни съоръжения. 1.2.2. Риск и компоненти на риска Риск (R) е стойността на вероятните средногодишни загуби. За всеки вид загуби, които могат да възникнат в сгради и външни съоръжения, трябва да бъде оценен съответният риск: - R1 - риск от загуба на човешки живот; - R2 - риск от загуба на услуги от мрежи за обществени услуги; - R3 - риск от загуба на културно наследство. Всеки риск R е сума от компонентите на риска RD и RI. RD е компонент на риска, отнасящ се до физическите вреди в резултат на опасно искрене в сгради и външни съоръжения, водещо до пожар или пълно или частично разрушаване на сградите и външните съоръжения. RI е компонент на риска, отнасящ се до физически вреди (пожар или пълно или частично разрушаване) в резултат на опасно искрене между вътрешната инсталация и металните части, които обикновено са разположени при входната точка (въвода) на линията в сгради и външни съоръжения), възникващи от токовете от мълнии, пренасяни през или по входящите в сградите и външните съоръжения мрежи за обществени услуги. 1.2.3. Състав на компонентите на риска: R1 - Риск от загуба на човешки живот R1 = RD1 + RI1

А Оценка на средногодишния брой n на опасните събития A.1. Общи положения Интензивността на мълниеносната дейност Ng се определя като брой попадения на мълнии на 1 km2 за една година. Изчислява се по опростената формула Ng . 0,1 Nk, където Nk е средногодишният брой на дните с мълниеносна дейност (кероничното ниво). A.2. Оценка на средногодишния брой попадения на мълнии (плътността на попаденията) върху сгради и външни съоръжения (ND) ND се изчислява по формулата: ND = Ng Ad Cd 10-6 (А.1). Сгради и външни съоръжения с правоъгълна форма За самостоятелно разположени сгради и външни съоръжения с правоъгълна форма и с дължина L, широчина W и височина H, разположени на равен участък земя, еквивалентната изложена площ на повърхността е равна на: Ad = LW + 6 H (L + W) + 9p (H)2 (А.2). L, W и H се задават в метри и са съответните размери на сградата или външното съоръжение, за което се прави изчислението. Фигура A1 - Еквивалентна изложена площ на повърхността Ad за самостоятелно разположена сграда и външно съоръжение Сгради и външни съоръжения с кула За сгради и външни съоръжения с кула приблизителната изчислителна стойност на еквивалентната изложена площ на повърхността Ad е по-голямото число между стойността, изчислена без кулата, и 9p(Hp)2, където Hp е височината на кулата. A.3. Относително разположение на сгради и външни съоръжения Относителното разположение на сгради и външни съоръжения се определя от заобикалящите ги обекти или от съответното излагане на сградите и външните съоръжения на мълнии и се взема под внимание посредством параметъра за разположението Cd (табл. A.1). Таблица A.1 Параметър за разположението Cd Относително разположение Cd Сгради и външни съоръжения, заобиколени от по-високи обекти или дървета 0,25 Сгради и външни съоръжения, заобиколени от обекти или дървета с височина както на сградите и външните съоръжения или по-малка от нея 0,5 Самостоятелни сгради и външни съоръжения, до които няма близкостоящи други обекти (в радиус, равен на 3H или 3Hp, в зависимост от случая) 1,0 Самостоятелни сгради и външни съоръжения, разположени на върха на хълм или възвишение 2,0 A.4. Оценка на средногодишния брой на попаденията върху мрежи за обществени услуги (NI) NI се изчислява по формулата: NI = Ng AI Cd 10-6 (А.3), където: Ng е плътността на попаденията на мълнии (брой попадения на km2 за една година); AI - еквивалентната изложена площ на повърхността, където може да попадне мълния върху мрежи за обществени услуги, m2 (табл. A.2); Cd - параметърът на разположението за мрежи за обществени услуги (табл. A.2); този параметър обикновено се приема за равен и за мрежи за обществени услуги, и за сгради и външни съоръжения. Таблица A.2 Еквивалентни изложени площи AI като функция на характеристиките на мрежите за обществени услуги Площ Въздушна Подземна AI = 14,400 = 6,600

Б Оценка на вероятността за вреди по сгради и външни съоръжения Б.1. Вероятност PD, че попадението на мълния върху сгради и външни съоръжения ще доведе до физически вреди. Стойностите на вероятностите PD като функция на нивата на мълниезащита са дадени в табл. Б.1. Таблица Б.1 Стойности на вероятностите PD като функция на нивата на мълниезащита Ниво на мълниезащита PD Сгради и външни съоръжения без мълниезащита 1 IV 0,2 III 0,1 II 0,05 I 0,02 Б.2. Вероятност PI, че попадението на мълния върху мрежи за обществени услуги ще доведе до физически вреди. Стойностите на вероятностите PI за физически вреди поради попадение върху входяща мрежа за обществени услуги зависят от инсталираното при въвода устройство за защита от пренапрежения, което трябва да осигурява изравняване на потенциалите. Когато няма специални изисквания, е задължително поставянето на устройство за защита от пренапрежения от клас I. Стойностите на вероятностите PI като функция на нивата на мълниезащита и наличието на устройство за защита от пренапрежения са дадени в табл. Б.2. Таблица Б.2 Стойности на вероятностите PI като функция на нивата на мълниезащита и наличие на устройство за защита от пренапрежения Ниво на мълниезащита NP PI Без устройство за защита от пренапрежения при входа (въвода) на линиите на мрежи за обществени услуги в сгради и външни съоръжения 1 IV и III 0,03 II 0,02 I 0,01 Устройството за защита от пренапрежения спомага за намаляване на риска в зависимост от това, какъв ток на мълния може да понесе, и в зависимост от нивото на мълниезащита, за което е проектирана мълниезащитната уредба. За еднополюсно устройство за защита от пренапрежения с Iimp і 12,5 kA се избира P = 0,03, независимо от стойността на NP. Ако това не е достатъчно, за да се намали рискът и е необходима вероятност PI < 0,03, трябва да се изчисли оразмеряването на еднополюсното устройство за защита от пренапрежения посредством следните формули: NP I: Iimp = 100/(m x n) (Б.1), NP II: Iimp = 75/(m x n) (Б.2), където: m е броят на електрическите линии (без комуникационните линии) и металните тръби, свързани към мълниезащитната уредба; n - броят на проводниците във всяка линия.

В Оценка на загубите L в сгради и външни съоръжения В.1. Загуба на човешки живот (риск R1) LD = LI = h rf Lf (В.1). Стойностите на rf са дадени в табл. В.1, на h - в табл. В.2, и на Lf - в табл. В.3. Таблица В.1 Стойности на rf Риск за пожар rf Висок 10(-1) Обичаен 10(-2) Нисък 10(-3) Таблица В.2 Стойности на h Видове опасности за хората h Неопределена опасност 1 Ниско ниво на паника (например сгради и външни съоръжения, разположени само на два етажа, като хората в тях са по-малко от 100 човека) 2 Средно ниво на паника (например сгради и външни съоръжения, проектирани за културни или спортни мероприятия, с общ брой на хората в тях между 100 и 1000 човека) 5 Затруднена евакуация (например сгради и външни съоръжения, в които има хора със затруднения - болници и др. под.) 5 Високо ниво на паника (например сгради и външни съоръжения, проектирани за културни или спортни мероприятия, с брой на посетителите в тях над 1000 човека) 10 Таблица В.3 Стойности на Lf за риск R1 Населеност на сградите и външните съоръжения Lf Нормално населени сгради и външни съоръжения 10(-1) Ненаселени сгради и външни съоръжения 10(-2) В.2. Недопустими загуби на мрежи за обществени услуги (риск R2) LD = LI = rf Lf (В.2). Стойностите на rf са дадени в табл. В.1, а на Lf - в табл. В.4. Таблица В.4 Стойности на Lf за риск R2 Видове мрежи за обществени услуги Lf Газ, вода 10(-1) Телевизия, комуникации, електроенергетика, радио 10(-2) В.3. Невъзстановими загуби на културно наследство (риск R3) LD = LI = rf 10-1 (В.3). Стойностите на rf са дадени в табл. В.1.

Г Практически пример С този пример се показва как се пресмята само риск R1 (загуба на човешки живот) за сграда с кула. Примерът не може да се отнесе за исторически паметник, защото в такъв случай би било необходимо да се вземе под внимание и да се изчисли и риск R3. За целите на примера се използват следните данни: Ng = 2 попадения на km2 средногодишно. Размери на сградата: L = 30 m, W = 15 m, H = 10 m. Височина на кулата - 40 m. Еквивалентната изложена площ на повърхността, изчислена в съответствие с приложение А: Ad = 45 239 m2 (т. A.2). Cd = 1 за самостоятелен обект (табл. A.1). Въз основа на горното: ND = 9,05 10-2 в съответствие с формулата по т. A.2. Няма свързани линии (NI = 0); rf = 10-2 (обикновен пожарен риск в съответствие с табл. В.1 на приложение В); h = 2 (ниско ниво на паника в съответствие с табл. В.2 на приложение В); Lf = 10-1 (за сгради и външни съоръжения в нормално населена територия в съответствие с табл. В.3 на приложение В). След това се правят няколко стъпки, за да се стигне до подходящ избор на ниво на мълниезащита с цел спазване на съотношенията по т. 2.4 на опростената процедура. Първа стъпка. Не е необходима защита при преки попадения (PD = 1 съгласно табл. Б.1 на приложение Б). Изчислява се RD1 = ND PD h rf Lf = 18,1 10-5 (таблицата от приложение № 4). Това е повече от допустимия риск, който е равен на 10-5 (т. 2.2 на опростената процедура). Следователно е необходима мълниезащита, тъй като е налице директен риск RD. Втора стъпка. Необходима е мълниезащита. Опитва се с прилагане на най-ниското ниво на защита - ниво IV, за което се променя стойността на PD = 0,2. Това, при равни други условия, води до ново пресмятане на стойността на RD1 = 3,62 10-5. Резултатът все още е незадоволителен, тъй като тази стойност е по-голяма от стойността на допустимия риск. Трета стъпка. Опитва се с мълниезащита с ниво III, което е по-високо от ниво IV. За това се променя стойността на PD = 0,1, на която съответства RD1 = 1,81 10-5. Резултатът все още е незадоволителен, тъй като тази стойност е по-голяма от стойността на допустимия риск. Четвърта стъпка. Опитва се с мълниезащита с ниво II. За това се променя стойността на PD = 0,05, на която съответства RD1 = 0,9 10-5. Този резултат вече е задоволителен. Заключение. За защита при директни попадения на мълнии на разглежданата сграда е достатъчно инсталиране на мълниезащитна уредба с ниво на мълниезащита II. Препоръки:

1. 1. Не е необходимо във всички случаи непременно да се преминава последователно през всички описани стъпки. С натрупване на практически опит изчисленията ще могат да започват с ниво на мълниезащита, близко до необходимото.
2. 2. Когато към сградите и външните съоръжения има присъединени мрежи за обществени услуги, се прилага същата методология, но трябва да се изчислят също и NI, както и RI1, и да се варира със стойността на P с цел да се намали общият риск до стойност, по-малка от допустимата.

към чл. 110, ал. 2 Минимално защитно разстояние при изолирана мълниезащитна уредба 1. Чрез минималното защитно разстояние се осигурява защита на хора и на домашни животни от образуването на опасни електрически искри при пряко попадение на мълния върху мълниезащитната уредба, както и защита на обектите от разрушения и пожар. 2. Минималното защитно разстояние (S) се определя по формулата: където: ki е коефициент на електромагнитната индукция в зависимост от избрания клас на мълниезащитната уредба; стойностите на ki са дадени в табл. 1; Таблица 1 Клас на мълниезащитната уредба I II III и IV Коефициент ki 0,1 0,075 0,05 km - коефициент, който зависи от материала на изолиращата среда в мястото на изолирането; стойностите на km са дадени в табл. 2; Таблица 2 Материал на изолиращата среда Въздух Плътен материал Коефициент km 1,0 0,5 kc - коефициент, който зависи от разпределението на тока на мълнията при оттичането му в земята; kc се определя съгласно т. 3; L(m) са разстоянията между точките на свързване в мълниезащитната уредба (мълниеприемници, токоотводи и заземители) и точките за изравняване на потенциалите; разстоянията L(m) се определят, както следва: - между заземителя и токоотводите и между токоотводите и мълниеприемника/ците, когато няма междини пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите (фиг. 2), като за тези случаи L = h; - между заземителя и първия пръстеновиден проводник за изравняване на потенциалите, между два съседни пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите и между последния пръстеновиден проводник за изравняване на потенциалите и мълниеприемника/ците (фиг. 3), като за тези случаи LI = hi. 3. Коефициентът kc се определя в зависимост от: - вида на мълниеприемника, като обхватите на стойностите са дадени в табл. 3; Таблица 3 Тип на мълниеприемника Коефициент kc Единична мълниеприемна мачта 1,0 Мълниеприемен проводник (въже) 0,5 - 1,0 (фиг. 1) Мълниеприемна мрежа 0,1 - 1,0 (фиг. 2) - наличието на пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите. 4. При мълниеприемен проводник (въже) коефициентът kc се определя съгласно фиг. 1. Фиг. 1. Определяне на коефициента kc при мълниеприемно въже 5. При мълниеприемна мрежа коефициентът kc се определя съгласно формулата на фиг. 2. Фиг. 2. Определяне на коефициента kc при мълниеприемна мрежа без пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите 6. При наличие на пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите коефициентът kc се определя съгласно формулата на фиг. 3. Фиг. 3. Определяне на коефициента kc при наличие на пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите Потенциалната разлика между елементите на сградата или нейната конструкция, от една страна, и токоотводите - от друга, близо до повърхността на терена (заземителя), е равна на нула, от което следва, че и минималното защитно разстояние S е равно на нула. С нарастване на разстоянието от заземителя във височина потенциалната разлика между всеки по-висок хоризонтален контур за изравняване на потенциалите или метален елемент от конструкцията на сградата и токоотвода се увеличава, поради което трябва да се увеличава и минималното защитно разстояние, както е показано на фиг. 4. Фиг. 4. Увеличаване на минималното защитно разстояние S в зависимост от нарастването на потенциалната разлика във височина