(1) Заземителите се подразделят на тип А и тип Б.
(2) Заземителите от тип А се състоят от:
- 1. вертикални заземителни електроди - стоманени пръти, профили или тръби, разположени вертикално, като горният им край е на дълбочина 0,6 ё 0,8 m под повърхността на терена и дълбочината при набиване е най-малко 2,5 m, а при навиване - най-малко 4,5 m;
- 2. хоризонтални заземителни електроди - електроди от кръгла или плоска стомана, разположени хоризонтално на дълбочина 0,6 ё 0,8 m под повърхността на терена, с един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът; тези заземители може да се използват самостоятелно или за свързване на електродите на вертикални заземители помежду им;
- 3. комбинирани - от вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система, при която токоотводите се свързват в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.
(3) Заземителите от тип Б представляват или заземителен контур около защитавания обект, или фундаментна заземителна мрежа.