(1) Териториалният обхват на НКЦ, определен от границите и, съдържа:
- 1. за единични НКЦ с изключение на археологическите: площта на НКЦ и на имота, в който тя е разположена, или площта на НКЦ и част от площта на имота, в който тя е разположена, когато само тази част е в историческа и/или в смислова връзка с НКЦ;
- 2. за археологическа НКЦ: площта, ограничена от ясно определими граници, доказани чрез археологическото проучване;
- 3. за групови НКЦ: площта, определена въз основа на устройствено проучване на територии, наситени с обекти на недвижимото културно наследство.
(2) Когато единична недвижима културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или в акта за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, а за неин териториален обхват - площта на имота.
(3) Териториалният обхват на археологическа НКЦ, чиито граници не могат да бъдат ясно определени съгласно ал. 1, т. 2, е площта на територията, покрита от видимия на терена археологически материал към момента на идентифициране, ограничена с краен контур (полигон). Полигонът се смята за граници на НКЦ.